№ 8678
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110105444 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която от името на „т“
ЕАД, ЕИК ** против Л. С. Д., ЕГН ********** са предявени искове по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни установителни искове за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди
за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането
на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. С. Д., ЕГН ********** за заплащане на
суми, както следва: 1/ сумата от 2179,15 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
а*, находящ се в гр. София, ***, аб. № *** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023
г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.10.2024
г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 375,45 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. –
1
14.10.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 15,52 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ а*, находящ се в гр.
София, ***, аб. № *** за периода 01.09.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 3,50 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.11.2022 г. –
14.10.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
На 28.10.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу Л. С. Д., ЕГН
********** за горепосочените суми.
Заповедта е връчена лично на настоящия ответник и в едномесечния
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за получаване на книжата,
връчени по този процесуален ред, длъжникът е подал възражение, поради
което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си на 16.01.2025 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на
30.01.2025 г., е предявил искове за вземанията.
В исковата си молба ищецът „т“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника Л. С. Д., ЕГН **********. Поддържа, че същият е
клиент на топлинна енергия за битови нужди за имот, представляващ а*,
находящ се в гр. София, ***, аб. № ***. Навеждат се съображения, че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
с „те“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2
от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна
топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и не е погасил
задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а именно
- в 45-дневен срок след изтичането периода, за който се отнасят съответните
вземания. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в
изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния
2
отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на
услугата дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси,
ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
2179,15 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ а*, находящ се в гр. София, ***,
аб. № *** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 24.10.2024 г. до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 375,45 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 14.10.2024 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 15,52
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ а*, находящ се в гр. София, ***, аб. № ***
за периода 01.09.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 24.10.2024 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 3,50 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.11.2022 г. – 14.10.2024 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 28.10.2024 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 63387/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника не
е депозиран отговор на исковата молба.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 63387/2024 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав от името на ответника е релевирано възражение по
чл. 414 ГПК, с което се оспорват предявените искове по подробно изложени
съображения. Поддържа се, че от страна на ответника са извършени плащания,
с които следва да са погасени всички вземания на ищеца /предмет на
предявените искове/ до 31.07.2022 г. Оспорва се, че ищцовото дружество е
предоставило услуги по твърдените в исковата молба общи условия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
3
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение
за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение
по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и
изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници,
периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи
доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
4
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
5
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
6
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото не е спорно и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, в това число договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен по реда на закона за държавната собственост, молба
за вписване на законна ипотека и заявление – декларация за откриване на
партида за процесния имот на името на ответника Л. С. Д., подадено от името
на ответника пред ищцовото дружество на 28.02.2006 г. /т.е. преди началната
дата на процесния период/, че през процесния период именно ответникът е
бил собственик на имот, представляващ а*, находящ се в гр. София, ***, аб. №
***, че същият е отправил предложение за сключване на договор за продажба
и доставка на топлинна енергия до ищцовото дружество /обективирана в
горепосоченото заявление – декларация за откриване на партида за процесния
имот на името на ответника Л. С. Д., подадено от името на ответника пред
ищцовото дружество на 28.02.2006 г./, че въз основа на направеното
предложение, ищцовото дружество е открило партида за процесния период
именно на името на ответника, респективно, че именно ответника Л. С. Д. е
имал качеството клиент на топлинна енергия за процесния период и имот,
представляващ а*, находящ се в гр. София, ***, аб. № ***.
От събрания и обсъден по-горе доказателствен материал, се установява в
производството, че за процесния период /01.05.2021 г. – 30.04.2023 г./ именно
ответницата следва да отговарят за заплащането цената на доставена и
потребена в недвижим имот, представляващ представляващ а*, находящ се в
гр. София, ***, аб. № ***.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
7
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2016 г., както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2021 г. – м. 04.2023 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от дружеството те ЕООД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че
през процесния период в в сградата-етажна собственост, в която се намира
посочения в исковата молба недвижим имот се ползва и разпределя само
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Установява се още, че за
отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване е имало
монтиран и узаконен водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния
период в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана
топлинна енергия единствено за битово горещо водоснабдяване, като поради
8
липсата на осигурен достъп за извършване на реален отчет, същата е
начислявана при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра
на обитател за едно денонощие. Установява се, че топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е начислявана за три лица. Същевременно от
събраните по делото доказателства се установява, че имотът е ползван от 4
обитатели, което обстоятелство се установява от заявление – декларация за
откриване на партида за процесния имот на името на ответника Л. С. Д.,
подадено от името на ответника пред ищцовото дружество на 28.02.2006 г., в
което лично ответникът е посочил, че имотът ще се ползва от толкова лица.
По делото не е доказано нещо различно от установеното по-горе.
Следователно се налага извод, че топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е начислявана правилно.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 3662,61 лева. Установява се също, че през
процесния период служители на дружеството те ЕООД редовно и на
конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното
количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти,
а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
като общо за процесния период е налице изравнена сума за „връщане“ в
размер на 262,07 лева, която следва да бъде добавена към общия размер на
стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както
и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния
период е функционирал 1 бр. общ топломер.
Същевременно, от събрания в производството доказателствен материал,
се установява по делото, че за част от процесния период е извършено плащане
9
в размер на 662,03 лева, която сума следва да бъде приспадната от общо
дължимия размер на доставената и потребена топлинна енергия.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза е установено в производството, че през процесния период, за
топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо
3262,65 лева, за заплащането на която следва да отговаря ответникът Л. С. Д..
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че Л. С. Д. дължи в полза на
ищеца сума, представляващи стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и за пълния предявен размер от 2179,15
лева и следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /24.10.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
375,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022 г. – 14.10.2024 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „т“ ЕАД на клиенти в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “т” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
10
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в чл.
33 срок.
Следователно ответникът Л. С. Д. е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 2179,15 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2021 г. до 14.10.2024 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. –
14.10.2024 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответникът Л. С. Д.
дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която
съдът определя в размер на 576,00 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК,
чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава в по-нисък размер /375,45 лева/ и при спазване
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, заведена срещу ответника Л. С. Д., за сума, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 14.10.2024 г., върху главницата за цена на
доставена топлинна енергия, се явява основателна и доказана за периода
15.09.2022 г. до 14.10.2024 г. и за пълния предявен размер от 375,45 лева.
По отношение на претенцията за сумата от 15,52 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ а*, находящ се в гр. София, ***, аб. № *** за периода
01.09.2022 г. – 30.04.2023 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
11
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „т” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи /от
събраните в производството доказателства, в това число индивидуални
справки за използвана топлинна енергия, касаещи процесните период и имот;
формуляри за извършен реален отчет на монтираните в процесния имот уреди
за дялово разпределение на топлинна енергия, носещи подпис на лицето
осигурило достъп до процесния имот за извършване на отчета/, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в
която се намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2022 г. – 30.04.2023 г.
се явява основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения
относно размера на претендираната сума за извършената услуга дялово
разпределение, поради което, съдът намира, че за извършената услуга през
процесния период се дължи възнаграждение в размер на 15,52 лева /изчислено
по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на представения и приобщен към
материалите Договор от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между т ЕАД и те ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към
него ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата
„Дялово разпределение“/.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че Л. С. Д. дължи на ищеца
суми /посочени в исковата молба/, представляващи главница за цена на
услугата дялово разпределение за процесния топлоснабден имот се явява
основателен и доказан в пълния предявен размер и за периода 01.09.2022 г. –
30.04.2023 г. и следва да бъде уважен за тези период и размери.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /24.10.2024 г./ до окончателното й
изплащане.
12
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
сумата от 3,50 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.11.2022 г. – 14.10.2024 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира
следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат, както ищеца, така и ответникът в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 63387/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 100,71
лева; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. №
63387/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 51,47 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 4/ за
заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300,00 лева; 5/ за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
ч.гр.д. № 63387/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, което съдът
определя в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер от 100
13
лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, *, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ***, сумата от 101,33 лева, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д.
№ 63387/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ***, *, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ***, сумата от 799,62 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 5444/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 63387/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото
производство по гр.д. № 5444/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
те ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива
не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София,*** против Л. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, *, иск с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Л. С. Д., ЕГН **********
дължи в полза на т ЕАД, ЕИК **, сумата от 2179,15 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
14
представляващ а*, находящ се в гр. София, ***, аб. № *** за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 24.10.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.10.2024 г. по
гр.д. № 63387/2024 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София,*** против Л. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, *, иск с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. С. Д., ЕГН
********** дължи в полза на т ЕАД, ЕИК **, сумата от 375,45 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г. – 14.10.2024 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.10.2024 г. по гр.д. № 63387/2024 г. по описа на СРС, 160
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София,*** против Л. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, *, иск с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Л. С. Д., ЕГН **********
дължи в полза на т ЕАД, ЕИК **, сумата от 15,52 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ а*, находящ се в гр. София, ***, аб. № *** за периода
01.09.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 24.10.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.10.2024 г. по
гр.д. № 63387/2024 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. София,*** против Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ***, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Л. С. Д.,
ЕГН ********** дължи в полза на т ЕАД, ЕИК **, сумата от 3,50 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.11.2022 г. – 14.10.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово
15
разпределение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.10.2024 г. по гр.д. № 63387/2024 г. по описа на СРС, 160
състав.
ОСЪЖДА Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, * да
заплати в полза на ищеца т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 101,33 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 63387/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, * да
заплати в полза на ищеца т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 799,62 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 5444/2025 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „те” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16