Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 29.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х.
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева
и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от
съдия Х. к.а.н.д. № 161/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 47 от 23.08.2021г.,
постановено по а.н.д. № 43/2021г., Луковитски районен съд е отменил Наказателно
постановление (НП) № 2020-0048903 от 11.12.2020г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД
„Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Геотея“
ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Луковит, ул. „Александър
Стамболийски” №34, представлявано от Д.Г.Д., на основание чл.211 от Закон за туризма
(ЗТ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500
лева, за извършено нарушение на чл.117, ал.2 от ЗТ.
Решението е обжалвано в
законния срок с касационна жалба чрез пълномощник от надлежно легитимирано лице
– РД Русе към КЗП, страна по а.н.д. № 43/2021г.
по описа на Луковитски РС.
В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, в следствие на което съдът е достигнал до неправилен извод
за незаконосъобразност на НП. Доводите за това са, че административнонаказателното
производство е протекло правилно и законосъобразно; нарушението е установено
безспорно от приобщените доказателства; нарушението е формално, на просто
извършване и неправилно съдът е приел маловажност на нарушението. Иска се
отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание се явява лично представляващия търговеца и с
надлежно упълномощен адвокат, като ангажират становище за неоснователност на
жалбата и за правилност на оспореното решение. Представят писмена защита и
претендират разноски по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218
от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в
жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело,
съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са
следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено, че на 25.09.2020г. от служители при РД Русе към КЗП била извършена
проверка в търговски обект – кафе-аперитив „My Place“,
находящ се в гр. Луковит, ул. *, стопанисван от „Геотея“ ЕООД, гр. Луковит. Преди
да се легитимират, служителите седнали на маса в заведението и били обслужени
от бармана (който работел в заведението от две седмици) и в момента замествал
за кратко сервитьорката. Външната тераса на заведението в този момент била
пълна с клиенти, а в закритата част, освен масата с проверяващите, били заети
още две маси от по четири-пет човека, от обичайните посетители, които играели
табла и карти. Проверяващите направо поръчали на бармана и той изпълнил
поръчката. След като била поискана сметката, барманът им предоставил служебен
бон, след което служителите се легитимирали и започнали проверка. За резултата от
проверката бил съставен КП №2714062/25.09.2020г. На 05.10.2020г. в присъствието
на управителя на „Геотея” ЕООД, гр. Луковит бил съставен АУАН №К-0048903 за
това, че на 25.09.2020г. в кафе-аперитив „My Place“,
гр.Луковит при консумация на 2 бр. кафета, 1 бр. минерална вода, 1 бр. газирана
вода и 1 брой мляко с кафе, на проверяващите не е предоставен ценоразпис преди
поръчката и при представяне на сметката, съставляващо нарушение на чл.117, ал.2
от ЗТ. В АУАН било отбелязано, че това е първо нарушение. Актът бил предявен на
управителя, който го подписал и получил екземпляр от него. Въз основа на
цитирания акт било издадено обжалваното НП, като в него били повторени
фактическите констатации и правна квалификация от акта.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налице е пълно единство между АУАН и НП. За
да приеме незаконосъобразност на НП, решаващият състав изложил, че макар и да е
формално нарушена императивна норма, случаят е маловажен, тъй като не са
нарушени интересите на потребител; това е първо нарушение за търговеца;
заведението се намира в малка общност, с обичайни клиенти, които добре познават
асортимента и цените; обслужващият ги работник е имал минимален стаж от две
седмици и то на друга позиция – барман; в обекта е имало множество менюта,
намиращи се на бара; нарушителят е отстранил веднага всички предписания в срок,
включително и това, за което е нямало нормативно основание да бъде задължен –
да има меню на чужд език. Тези обстоятелства според съда е трябвало да бъдат
съобразени от административнонаказващия орган и да се пристъпи към
предупреждение на нарушителя, а не към санкционирането му, което е било самоцел
още при извършване на проверката. С горните мотиви съдът отменил обжалваното
пред него НП поради маловажност на нарушението.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и правилно по следните мотиви:
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства на конкретното деяние, от наличието на
вредни последици, от кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното
нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на
други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
При тълкуване на обективираната в термина „маловажен случай” законодателна воля
следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на
административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на
нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя. Съдът
приема, че „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната преценка на
посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1/12.12.2007г.
на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност” по чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен
контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на тази
преценка, а когато съдът констатира, че предпоставките по цитираната разпоредба
са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
В случая касационната
инстанция споделя изводите на РС, както и на прокурора от ОП Ловеч, за
маловажност на случая. Деянието се явява такова с по-ниска степен на обществена
опасност, тъй като безспорно по делото е установено, че в обекта са се намирали
менюта (ценоразписи) и че обичайната практика в заведението е била менютата
(ценоразписите) да се поставят на масите, в момента на констатираното нарушение
проверяващите са били обслужени от бармана, който е бил 18-годишен младеж,
работещ по регистриран от две седмици в НАП трудов договор. Установено е по
делото от събраните от районния съд доказателства, че констатираното нарушение
е изолиран случай в практиката на търговеца, както и че няма данни търговецът
да е санкциониран или предупреждаван до настоящия момент. Следователно се
установява по-скоро проявена от страна на търговеца недостатъчна прецизност, а
не целенасочено поведение на търговеца, целящо да увреди клиентите и техните
права. При това положение, както правилно е приел и решаващият състав,
действително е налице „маловажен случай“ с оглед дефиницията на чл.93, т.9 от НК, приложима на основание чл.11 от ЗАНН. Решението на РС е подробно
аргументирано, като касационната инстанция споделя изцяло направените от съда
изводи.
По изложените съображения
настоящият състав намира за неоснователни доводите, изложени в касационната
жалба, а решението на Луковитски районен съд като валидно, допустимо и
правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
При този изход на делото е
основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за
адвокатска защита за настоящата инстанция съгласно представения списък. Следва
да бъде осъден касатора, чрез юридическото лице КЗП, да заплати на ответника по
касация сумата от 200 лв. разноски за настоящата инстанция. В случая не е
налице прекомерност, тъй като съгласно чл.18 във връзка с чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения при материален интерес до
1000 лева, възнаграждението е 300 лева, а платеното от ответника на пълномощника
му адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47 от 23.08.2021г., постановено по а.н.д.
№ 43/2021г. по описа на Луковитски районен съд.
ОСЪЖДА Комисия за защита на
потребителите да заплати на „Геотея“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Луковит, ул. „Александър Стамболийски” №34, представлявано от Д.Г.Д.,
сумата от 200 (двеста) лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.