НОХД № 676/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия К.Г.Т.,
ЕГН ********** за престъпление по чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194 ал.1 и във
вр. с чл.29 ал.1, бук.А и бук. Б от НК, а именно затова, че на 06.03.2019 г., в
гр. Пазарджик е отнел чужди движими вещи - мъжка чанта за кръста, на стойност 7
/седем/ лева, контактен ключ-карта за лек автомобил „Р.”, на стойност 100 /сто/
лева и сумата от 20 /двадесет/ лева, всичко на обща стойност 127 /сто двадесет
и седем лева/ от владението на П.Й.М. ***, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена при условията на опасен
рецидив.
Производството пред първата инстанция е
по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК.
Представителят на РП-Пазарджик поддържа
обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда с налагане на
ефективно наказание ЛС, което да се индивидуализира след приложението на чл.55
ал.1, т.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява
лично и със сл.защитник, като се признава за виновен по обвинението, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се
събират доказателства за тези факти. Лично и чрез защитника си пледира за
минимално наказание ЛС с приложението на чл.55 ал.1, т.1 от НК.
Районният съд се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа
страна следното:
Към инкриминираната дата подс.К.Т. бил
осъждан общо тридесет пъти за извършени престъпления от ОХ, основно против
собствеността, в периода 1995 год. – 2017 год. Последното му осъждане било
по НОХД № 1449/2017г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на 05.10.2017г., за
извършено на 19.05.2017г. престъпление – кражба по смисъла на чл.196 ал.1, т.1
от НК, като му било наложено наказание от 1 година и 10 месеца лишаване от
свобода. Това наказание той изтърпял на 01.03.2019 година, след което бил
освободен от затвора в гр.Пазарджик.
На 06.03.2019 година, т. е. пет дни след
като изтърпял последното наложено му наказание лишаване от свобода, подс.Т. ***.
На същата тази дата, св. П.М. ***, в къща,
находяща се на ул.”П. Б.” № 146А, стопанисвана от св.К. И.Работата се
изразявала в поставяне на фаянсови плочки. На първия етаж от
къщата св. М. бил оставил личния си багаж, а
именно мъжката чанта за кръста, в която се намирали парична сума от 20.00 лева,
контактен стартерен ключ-карта за собствения му лек автомобил „Р.”, както и
лични документи – лична карта, СУМПС, контролен талон на водач, свидетелство за
регистрация на МПС, застрахователна полица за сключена застраховка „ГО”,
квитанция за закупен винетен стикер и др.
Около 13.20 часа, подс. Т. минал покрай въпросната
къща и решил да извърши кражба. В изпълнение на намерението си влязъл на първия
етаж на къщата през незаключена входна врата, след което видял чантата на св. М..
Взел я и поставил във вътрешността на якето, с което бил облечен, а след това по
обратния път напуснал къщата. В района на горското стопанство в гр.Пазарджик той
отворил чантата, взел от нея 20-те лева и изхвърлил всичко останало в двора на намиращото
се в близост училище.
След като св.М. установил кражбата на
гореописаните вещи той се обадил на собственика на къщата – св.К. И..
Последният пристигнал на място и прегледал видеозаписите от охранителните камери
в къщата, при което видял как едно непознато лице /в последствие се установило,
че е подсъдимия/ влиза за кратко в къщата, след което излиза. Записите от
видеокамерите били свалени на компактдиск, след което с протокол за доброволно
предаване от 06.03.2019г. дискът бил предаден на служители в Сектор „Криминална
полиция” при РУ МВР-Пазарджик.
Случаят бил възложен на св.Михаил Риков,
който по представените видеозаписи разпознал подсъдимия, т.к. го познавал
отпреди, като принадлежащ към активния криминален контингент в гр.Пазарджик. В
резултат на проведените издирвателни мероприятия извършителят на кражбата в
лицето на подсъдимият бил установен. Първоначално той направил извънпроцесни
самопризнания пред св.Риков, като написал саморъчни обяснения, в които посочил,
че е извършил кражбата, както и че бил изхвърлил чантата с останалите с нея
вещи, без паричната сума, но заявил, че не си спомня къде. По тази причина в
последствие чантата, ключът за лекият автомобил и документите на М., не били
открити.
По повод на всичко това било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначената в ДП
оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, стойността
на вещите, предмет на посегателство към инкриминираната дата – мъжка чанта за
кръста, контактен ключ-карта за лек автомобил, възлиза на сумата от 107 лева.
Именно тази сума, сумирана със сумата на откраднатите пари – 20 лева, дава
стойността на общия предмет на престъпно посегателство в размер на 127 лева.
Правилно според настоящия съдебен състав в
ДП не е правена оценка на личните документи на пострадалия и правилно същите не
са били включени в предмета на обвинението по ОА, т.к. е константна съдебната
практика в смисъл, че тези вещи не могат да бъдат предмет на кражба. Съгласно
задължителните указания, дадени с ППВС № 6/71 г., т.2.1, предмет на кражбата може да бъде движима вещ, която има
определена парична, художествена, историческа и друга стойност, както и ценни и
други книжа, които материализират имуществени права /относно последното - и TP
№ 116/1983 г. на ОСНК/. Следователно личните документи нямат потребителска
стойност, нито материализират имуществени права. По смисъла на чл.1, ал.5, чл.2 и чл.3 от Закона за българските
лични документи, документите за самоличност - лична карта, паспорт и
свидетелство за управление на МПС са лични документи, те са собственост на държавата
и служат за удостоверяване на самоличност, респ. на правоспособност за
управление на МПС.
Видно от приетата като писмено
доказателство справка за съдимост на подс. Т., той е осъждан общо 30 пъти в
периода 1995 год. – 2017 год., основно за тежки умишлени престъпления против
собствеността, като е изтърпявал многократно ефективни наказания лишаване от
свобода.
Както се посочи и в самото начало, последното
му осъждане е по НОХД № 1449/2017г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на 05.10.2017г.,
за престъпление по чл.196 ал.1, т.1 от НК, извършено на 19.05.2017г., като му е
наложено наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода, изтърпяно
ефективно на 01.03.2019 година.
Преди това е осъждан, както следва:
- по НОХД № 84/2015г. на ПзРС, с присъда
влязла в сила на 22.01.2015г., за престъпление по чл.196 ал.1, т.1 от НК,
извършено на 07.01.2015г., като му е наложено наказание от осем месеца лишаване
от свобода, ефективно при строг първоначален режим;
- по НОХД № 853/2015г. на ПзРС, с присъда
влязла в сила на 13.06.2015., за престъпление по чл.196 ал.1, т.1 от НК, довършено
на 01.01.2015г., като му е наложено наказание от осем месеца лишаване от
свобода, ефективно при строг първоначален режим.
С определение по ЧНД № 1102/15г. на ПзРС,
влязло в сила на 18.07.2015г., на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, по горецитираните две осъждания е било определено и наложено едно общо най-тежко
наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, ефективно при строг
първоначален режим. Това наказание е било изтърпяно на 08.09.2015 година.
- по НОХД № 2025/2015г. на ПзРС, с
присъда влязла в сила на 22.10.2015., за престъпление по чл.196 ал.1, т.1 от НК, извършено на 16.09.2015г., като му е наложено наказание от една година и
четири месеца лишаване от свобода, ефективно при строг първоначален режим;
- по НОХД № 2675/2015г. на ПзРС, с
присъда влязла в сила на 27.01.2016г., за престъпление по чл.196 ал.1, т.1 от НК, извършено на 16.09.2015г., като му е наложено наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода, ефективно при строг първоначален режим;
- по НОХД № 175/2016г. на ПзРС, с присъда
влязла в сила на 17.02.2016г., за престъпление по чл.196 ал.1, т.1 от НК, извършено
на 09.09.2015г., като му е наложено наказание от една година и осем месеца лишаване
от свобода, ефективно при строг първоначален режим.
С определение от 17.02.2016г. по НОХД №
175/16г., влязло в сила на 04.03.2016г., на основание чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 от НК, по горецитираните три осъждания е било определено и наложено
едно общо най-тежко наказание в размер на една година и осем месеца лишаване от
свобода, ефективно при строг първоначален режим. Това наказание е било
изтърпяно на 15.05.2017 година.
Деянието на подс. Т., предмет на
разглеждане по настоящото дело, е извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1, бук. ”А” и „Б” от НК, тъй като то е осъществено в
срока по чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила и изтърпяване на наказанията
по горецитираните присъди, които са били ефективни и в размер под и над една
година лишаване от свобода. Вярно е, че по горецитираните общо пет НОХД са били
оформени общо две групи съвкупности от престъпления, за всяка от които е
наложено по едно общо наказание. По първата от тях – осем месеца, т.е. под една
година ЛС, а по втората – една година и осем месеца, т.е. над една година ЛС.
Практиката на върховната съдебна инстанция е константна и в смисъл, че квалифициращият
признак опасен рецидив е налице, когато деецът е осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода. В конкретния случай квалифициращият признак е налице и по
двете букви на чл.29 ал.1 от НК и ако за наличието на бук. „А” няма никакво
съмнение, то при преценката за осъществяване на престъплението при условията на
"опасен рецидив" и в хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. "б"
от НК следва да се държи сметка за действителното съдържание на
нормата и за задължителното й тълкуване от Върховния съд в Постановление №
2/1970 г., т. 2, р. II "Относно опасния рецидив", където е прието, че
за тази разновидност на опасния рецидив са необходими две или повече осъждания,
а не престъпления и затова при реална съвкупност на престъпленията е налице едно осъждане, макар да са постановени различни
присъди за отделните престъпления.
В конкретния казус, по първата група
дела, след извършената кумулация, следва да се приеме, че Т. е осъждан един път
на ЛС за срок под една година, т.е. на осем месеца, ефективно, а по втората група
е осъден за едно престъпление на една година и осем месеца, ефективно, като тези
две осъждания запълват квалифициращия признак и по двете посочени букви.
Отделно от двете групи осъждания е налице и отделното осъждане по последното
НОХД № 1449/17г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателства, които подкрепят самопризнанието, а именно показанията на
свидетелите П.М., Михаил Риков и К. Иванов, от заключението на оценъчната
експертиза, както и от писмените и веществено доказателство, приобщени по делото.
Съдът дава пълна вяра на гласните доказателства
събрани по делото, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондират с останалите, събрани по делото писмени и веществени доказателства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност очертават обективно
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената и възприета
фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1
т.1, във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.“А“ и „Б” от НК, тъй
като на 06.03.2019 г., в гр. Пазарджик е отнел чужди движими вещи - мъжка чанта
за кръста, на стойност 7 /седем/ лева, контактен ключ-карта за лек автомобил
„Рено Меган Сценик”, на стойност 100 /сто/ лева и сумата от 20 /двадесет/ лева,
всичко на обща стойност 127 /сто двадесет и седем лева/ от владението на П.Й.М.
***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата е извършена при условията на опасен рецидив.
Деянието е извършено умишлено с желани и
настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно
материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал всички обективни
елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите. Бил е
наясно със съдебното си минало и посочените по-горе осъждания за тежки умишлени
престъпление на ефективно лишаване от свобода за повече и по-малко от една
година, както и с това, че настоящото деяние се върши в рамките на петгодишния
срок от влизане в сила на присъдите, респ. изтърпяване на наказанията по
последните му осъждания, при което е действал при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1, бук. А и Б от НК.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази разпоредбата на чл.36
от НК относно целите и на чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на
обществена опасност на конкретно извършеното деяние, като съобрази първо
демонстративния начин на извършване, т.е. с чувство за безнаказаност,
съпроводено с противозаконно влизане в чуждо жилище и то в светлата част на
денонощието. Съобразено бе и това, че деянието е извършено при условията на
опасен рецидив, предизвикващо явно неодобрение и нетърпимост на обществото и
заслужаващо по-високата морална, социална и правна укоримост.
Подсъдимият е личност с изключително висока
степен на обществена опасност. Осъждан многократно – 30 пъти, за тежки умишлени
престъпления от ОХ, предимно против собствеността. Изтърпявал е много пъти
отделни наказания ЛС, но това не го е възпирало или мотивирало да се въздържа
от по-нататъшни престъпни посегателства. Казано с други думи, подс. Т. се е
оформил като една личност с трайно изразени престъпни навици, като е превърнал
извършването на кражби в средство за препитание. В подкрепа на този извод
следва да се отбележи само това, че след като е изтърпял общото си наказание,
определено след кумулиране на наказанията по НОХД № 84/2015г. и НОХД №
853/2015г., а именно в размер на осем месеца лишаване от свобода, на
08.09.2015 год. той е бил освободен от затвора. Още на следващия ден, т.е. на
09.09.2015г., подсъдимият е извършил нова кражба, за което е бил осъден по НОХД
№ 175/2016г., а на 16.09.2015г., т.е. една седмица след излизането от затвора е
извършил и двете кражби, за които пък е бил осъден съответно по НОХД №
2025/15г. и НОХД № 2675/15г. След като е изтърпял общото си наказание,
определено след кумулиране и на наказанията по НОХД № 175/2016г., НОХД №
2025/15г. и НОХД № 2675/15г., а именно в размер на една година и осем месеца
лишаване от свобода, на 15.05.2017 год. той е бил освободен от затвора. Четири
дни след това обаче същият е извършил поредната кражба, за която е бил осъден
по НОХД № 1449/17г. на една година и десет месеца ЛС. След като е изтърпял и
това си наказание, което е станало на 01.03.2019г., на 06.03.2019г., т.е. пет
дни след излизането от затвора, подс.Т. е извършил поредната си кражба, за
която му е повдигнато обвинение по настоящото дело. Всичко това е видно от
справката за правното положение на подсъдимия изх. № 78/12.04.2019г. /лист 21
от съдебното дело/, издадена от Началника на Затвора-Пазарджик. Извънвсичко
казано до тук подсъдимият е изключително негативно охарактеризиран по
местоживеене.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчетат тежкото материално положение и имотно
състояние на подсъдимия.
Самопризнанието на подсъдимия не се
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото според настоящия
съдебен състав, то е предпоставка за приложението на дифиренцираната процедура
по Глава ХХVІІ от НПК, а от там и за определянето наказанието след редукция с
една трета по правилото на чл.58а от НК. Отделно от това самото самопризнание,
дори още от досъдебната фаза, не е било с такава голяма относителна тежест, че
да допринася за разкриването на престъплението и неговият автор. Това е така,
защото фактът на извършване на престъплението от страна на подсъдимия е било
разкрито благодарение на видеозаписите от охранителните камери на
местопрестъплението, както и от разпознаването на подсъдимия отстрана на
полицейският служител – св.Риков. Също така не следва да се забравя и даденото
от ВКС задължително тълкувание в Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на
ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК. В т.7 от това решение е казано недвусмислено,
че: „В обсега на релевантните фактически данни за личността на подсъдимия,
безспорно е процесуалното му поведение в хода на наказателното производство,
обективирано и чрез направеното от него признание. Последното обаче следва да
се оценява с оглед на характеристиките и съдържанието на самопризнанието като
форма на съдействие при установяване на обективната истина. Ако е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия
извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от
ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да се третира като
смекчаващо обстоятелство. … Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в
обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК. Благоприятната последица
от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да
води до прекомерно снизхождение”.
Не се отчете като смекчаващо
обстоятелство и ниската стойност на вещите, предмет на посегателство, т.к.
когато е извършил кражбата на чантичката на пострадалия, подсъдимият не е бил
наясно какво има в нея, т.е. какво имущество и на каква стойност краде.
Умисълът му е бил да открадне всичко ценно, което се намира вътре, при което
отговорността му не следва да се смекчава, само защото във въпросната чантичка
не е имало по-ценни и по-скъпи вещи или пък пари в голям размер.
Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха
миналите осъждания на подсъдимия, които не са обективен елемент на престъплението,
т.е. които не обуславят правната квалификация опасен рецидив. Отчетоха се също
и негативните характеристични данни, както фактът, че при кражбата се е
стигнало и до отнемане, а след това и загуба и на личните документи на
пострадалия, което неминуемо ще му причини допълнителни разходи и загуба на
време във връзка със снабдяване с нови такива.
Подбудите за извършване на престъплението
следва да се търсят в личността на извършителя, в ниското му правосъзнание, което
е една рефлексия от изкривената му ценностна система. Очевидно той се е оформил
като личност, проявяващ изключителна престъпна упоритост в процеса на
социалното общуване и битуване, като всичко това е резултат и от ниския му
жизнен стандарт, който поддържа.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съблюдавайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при което обсъждайки обстоятелствата по
чл.54 и сл. от НК намери, че на подс.Т. следва да бъде определено наказание
от четири години лишаване от свобода.
Съдът счете, че именно с този размер на
наказанието ЛС ще се постигнат целите по чл.36 от НК и ще е съответно на
тежестта на извършеното.
След като определи този размер на
наказанието съдът намали същото с една трета, т.е. с една година и четири месеца,
при което осъди подсъдимият на две години и осем месеца лишаване от свобода.
Предвид обстоятелството, че преди
настоящото деяние подсъдимият е бил осъждан вече на лишаване от свобода за
престъпление от ОХ, то спрямо него е неприложим институтът на условното
осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
На основание чл.57 ал.1, т.2, бук.Б от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, т.к. подс.Т. вече е бил осъждан за умишлено престъпление
по НОХД № 1449/2017г. на ПРС, както и по останалите цитирани по-горе дела, като
не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК.
На основание чл.59 ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 от НК, от така наложеното наказание ЛС, съдът приспадна времето, през
което подсъдимият е бил задържан по реда
на чл.64 ал.2 от НПК, считано от 16.00 часа на 07.03.2019г. и с постоянна мярка
за неотклонение задържане под стража, считано от 08.03.2018 година, до
изменение на мярката за неотклонение или привеждане в изпълнение на присъдата.
С оглед изхода от делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по
делото разноски за експертиза в ДП в размер на 57,96 лева.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: