РЕШЕНИЕ
№ 2158
гр. Пловдив,23.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и
втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието на прокурора Здр. Я.,
като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 2039 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният
жалбоподател Н.Д.К. с ЕГН ********** ***, обжалва Решение № 1219 от 09.06.2022
г., постановено по АНД № 5996/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 17
н.с. С обжалваното решение е било изменено Наказателно постановление №
21-1030-007552 от 06.08.2021 г. на Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Пловдив в частта му, с която на жалбоподателя К. са били определени
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП, като административните наказани са
намалени до законоустановените минимуми и наказателното постановление е било
потвърдено в останалата му част за наложена глоба по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се
прави искане за отмяна изцяло на решението на РС Пловдив, като се сочи
неправилност и необоснованост на същото. Твърди се, че съдът не е дал точна
оценка на свидетелските показания, поради което и е стигнал до
незаконосъобразни изводи. Моли се отмяна на процесното наказателно
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се е явил и не е изпратил
представител.
Ответникът по
касационната жалба ОД на МВР Пловдив, не е депозирал отговор по касационната
жалба и не е изпратил представител в съдебното заседание.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Я. моли първоинстанционното решение да се остави в сила поради
неоснователност на касационната жалба.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
Съдът, постановил оспореното решение, е направил коректни и законосъобразни
изводи относно доказаността на описаните в наказателното постановление нарушения,
като в тази насока е направил подробен и задълбочен анализ на събраните
доказателства, включително и гласните такива и е посочил ясно по какви причини
част от гласните доказателства се кредитират изцяло, а други - само отчасти. В
тази насока и според настоящия съд първата съдебна инстанция не е допуснала
нарушение при оценката на доказателствения материал, като изводите му са
изградени на базата на коректно направена съпоставка на всички доказателства, в
която връзка и съдът е изложил достатъчно подробни мотиви, към които настоящата
инстанция препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК. Действително, наличните
известни противоречия в показанията на разпитаните полицейски служители, както
е посочил и първоинстанционният съд, намират логично обяснение в изминалия
период от време и същността на работата на свидетелите по контрол на движението
по пътищата. Следва да се има предвид, че такива противоречия по отношение на
основните факти от значение за направата на извод относно наличието на
извършени административни нарушения от конкретно лице, не се констатират. Факт
е, че двамата свидетели – полицейски служители сочат различно разстояние, след което
е бил спрян водачът при осъщественото му последване при отказ на същия да спре
по подаден за това сигнал от контролен орган, но същевременно, факт е, че и
двамата свидетели сочат да са констатирали осъщественото неподчинение на
полицейското разпореждане, което е станало пред тях и обстоятелството дали
водачът е проверен след това на 50, или на 500 метра от мястото, на което е бил
подаден сигнал със стоп-палка, не променя извода за осъществяване състава на
нарушението по чл.103 от ЗДвП.
Правилна е била
и преценката на съда, постановил обжалваното съдебно решение и относно
приложимия материален закон, като е извършен подробен анализ на елементите от
фактическия състав на нарушените разпоредби от ЗДвП и законосъобразно е прието,
че приложените санкционни норми са съответни на установените нарушения.
Законосъобразна,
като основана на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и на установените факти
по делото, сред които не са описаните по наказателното постановление като
мотиви за определяне на максимално предвидените наказания висока степен на
обществена опасност на нарушението по чл.103 от ЗДвП поради това, че е сериозна
предпоставка за възникване на ПТП с пострадали. В тази насока не се установява
от разпита на нито един от свидетелите при осъщественото последване и спиране
на жалбоподателя да е настъпила такава опасна ситуация, каквато се твърди по
наказателното постановление. Ето защо и преценката на районния съд за
необходимост от изменение на наказателното постановление в частта относно
наложените наказания за това именно нарушение чрез намаляване на глобата и
лишаването от права до законовите минимален размер и срок се явява обоснована и
изцяло законосъобразна.
При извършената
и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Воден от горното
и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1219 от 09.06.2022 г., постановено по АНД № 5996/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 17 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: