Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 9.12.2020
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16916 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищцата С.М.А. твърди
на 22.07.2017 г. в гр. София, на пешеходна пътека в близост до кръстовището на
бул. “Ал. Стамболийски” с ул. “Осогово” да е претърпяла ПТП по вина на водача
на л.а. “Опел Корса” с рег. № *******. Автомобилът
ударил с предната си лява част ищцата, пресичаща като пешеходка. Ищцата
отхвръкнала напред, ударила дясното си рамо в предния капак на автомобила, след
което паднала на земята по средата на кръстовището. Автомобилът намалил
скоростта за малко, но след това я увеличил и продължил движението си по бул.
“Ал. Стамболийски”. Твърди се в резултат на процесното
ПТП ищцата да е получила: мозъчно сътресение, счупване на първи лумбален прешлен, счупване на 3-то и 4-то ребро вляво,
навяхване на лява колянна става, контузии и
охлузвания в областта на лявата лопатка, лявата колянна
става, лявата глезенна става, контузия и подкожен
хематом в лява теменна област на главата, навяхване на шията. Ищата била приета за лечение в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, като
след изписването й на 26.06.2017 г. ползвала 35 дни отпуск за временна
неработоспособност. Следвало да спазва щадящ режим, да не натоварва гръбнака,
разчитала на чужда помощ за задоволяване на елементарни битови нужди. Станала
напрегната, избухлива, силно емоционална и тревожна, избягвала социални
контакти, страхувала се да пресича. Месеци наред се оплаквала от силно
главоболие и болезнени движения на шията, придружени с изтръпване и болки в
ръцете, повече в лявата, болки в лумбалната област на
гръбначния стълб, гърдите и лявата колянна става.
Продължавала да изпитва болки в областта на врата, кръста и коляното. Ищцата
твърди да е отправила претенция за изплащане на обезщетение за претърпени болки
и страдания до Г. Ф., но й било отговорено, че
виновен за процесното ПТП е водач на л.а. “Опел” с
рег. № *******, чиято гражданска отговорност към датата на процесното
ПТП е била застрахована от З. “Б.И.” АД. Отказ от ответното дружество последвал
с аргумент, че няма данни за извършен деликт от
водача на застрахования автомобил. По изложените съображения претендира
осъждане на З. “Б.И.” АД да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 29000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, евентуално - да бъде осъден Г. Ф. да
заплати претендираното парично обезщетение и лихва за
забава.
Предпочитаният
ответник З. “Б.И.” АД не е подал отговор на исковата молба.
Евентуален ответник Г.
Ф. прави възражение за недопустимост на иска. Посочва, че към датата на процесното ПТП за л.а. “Опел” с рег. № ******* е сключена
застраховка със З. “Б.И.” АД. По същество посочва, че оспорва процесния механизъм. Счита претендираното
възнаграждение за прекомерно. Оспорва началния момент на дължимост
на законна лихва.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
От приетите и
неоспорени писмени доказателства се установява че на 22.06.2017 г. в гр. София,
на бул. “Ал. Стамболийски” с посока на движение от ул. “Одрин” към бул.
“Опълченска”, в района на кръстовище с ул. “Осогово”, на пешеходна пътека,
сигнализирана с пътен знак Д17 и хоризонтална пътна маркировка М8.1 е настъпило
ПТП между пешеходката С.М.А. и л.а. “Опел” с рег. № *******. Главният ответник
не е подал отговор на исковата молба и не е оспорил представените писмени
доказателства, удостоверяващи това обстоятелство. Позововане
в първото съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ответника
на основанията, изложени в отказ от 10.12.2018 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение, не замества задължението възраженията и оспорванията да се наведат в отговора на исковата молба.
Наред с това следва да се отчете, че мотивите за отказа (л. 39 от делото) са свързани с твърдение, че “не е
извършен деликт от застрахования от дружеството
водач” и не съдържат оспорване ПТП да е реализирано чрез посочения лек
автомобил.
С постановление от
04.06.2018 г. по пр. пр. № 31310/2017 г. на СРС е спряно образуваното на
27.07.2017 г. досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 3 НК срещу
неизвестен извършител. В мотивите е посочено, че от събраните гласни и
веществени доказателства (видеофайл) се установява, че процесното
ПТП е извършено поради нарушение на правилата за движение - чл. 119, ал. 1 ЗДвП
от страна на водача на л.а.********, който след инцидента е напуснал
местопроизшествието. Собственикът Ш.П.е починала, като от събраните данни е
видно, че същата никога не е ползвала процесния
автомобил, а той е бил регистриран на нейно име за да се ползват данъчни
облекчения за инвалид от трети лица, които през годините извършили серия
“препродажби” (без обективирането им в законоизискуемата форма).
Справка
от регистъра на Г. Ф. сочи, че към датата на процесното
ПТП гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована от З. “Б.И.”
АД.
Анализирайки
събраните по делото доказателства вещото лице по приетата Съдебна автотехническа експертиза сочи като най-вероятен механизъм
на ПТП: на 22.06.2017 г. около 16:10 часа в гр. София, по бул. “Ал.
Стамболийски” в посока към центъра, в лявата пътна лента се е движел л.а. “Корса” с рег. № ******* с неустановен водач. Ищцата
пресичала бул. “Ал. Стамболийски” по сигнализирана и маркирана пешеходна
пътека, непосредствено преди кръстовището с ул. Осогово. След като пешеходката
преминала през трамвайното трасе и навлязла в лявата пътна лента за движение е
била ударена от движещия се в тази лента л.а. “Опел”. Според инж. А. ищцата е
пресичала, тичайки, поради което тялото й е било качено на предния капак на
автомобила, преминала е диагонално върху него и е паднала вдясно от автомобила.
Мястото на удара е върху пешеходната пътека, намираща се непосредствено пред
кръстовището с ул. “Осогово”, а по широчина на пътя е около 13 м. вдясно от
левия тротоар и на 5 м. вляво от десния тротоар. Ударът е бил предотвратим за
водача на л.а. “Опел” независимо от начина на движение на пешеходката при
скорост на автомобила до 57 км/ч. при бързо тичане. Ако е тичала спокойно
ударът е бил предотвратим при скорост на движение до 102 км/ч. На свой ред
пострадалата е могла да предприеме пресичане на пътното платно като преди това
се огледа и съобрази приближаващия я отдясно процесен
автомобил.
За
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Г.- във фактическо съжителство
с ищцата. Свидетелят сочи, че в деня на инцидента видял ищцата в УМБАЛСМ
“Н.И.Пирогов” ЕАД. Тя се оплаквала от затруднение в дишането, болки в ребрата.
Престояла в болницата седмица. След изписването й не можела да се изкъпе, да
отиде до тоалетната или да си приготви храна. Това продължило 3 месеца, през
който период свидетелят бил непрекъснато до ищцата. След това започнала да се
придвижва с патерици. С днешна дата се придвижва самостоятелно, макар и с
повишено внимание. Ищцата имала бизнес, който след инцидентът замрял. Тя
престанала да ходи на работа, оплаквала се от интензивни болки и вземала болкоуспокояващи
лекарства. При излизане навън избягва района на инцидента, не шофира. Все още
не предприема действия за започване на работа, за бизнес. Издържа се с помощта
на свидетеля и на сина й.
По
делото са приети и неоспорени Комплексна съдебномедицинска експертиза и
Съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза. Вещите лица по медицинската
експертиза д-р П.П. (невролог) и д-р Б.К. (ортопед)
посочват, че в резултат на процесния инцидент ищцата
е получила следните травматични увреждания: контузия с травматичен подкожен
кръвоизлив в лява теменна област на главата, без амнестични,
клинични и рентгенови данни за травматична увреда на
централна нервна система, травма на гръден кош, състояща се от: счупване на
ІІІ-то и ІV-то ребро дорзално вляво без данни за хемо или пневмоторакс и дихателна
недостатъчност; травма на гръбначния стълб, състояща се от: множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб, без рентгенови данни за счупване на телата на
прешлените, счупване на горно-предния край на тялото на първи поясен прешлен (Л1), без данни за клинична увреда на гръбначния мозък; травма на опорно-двигателния
апарат: навяхване на лява колянна станава,
контузия с охлузване в областта на лява плешка, контузия с охлузване на лява глезенна става. Контузията с травматичен подкожен
кръвоизлив на теменната област и навяхванията и охлузванията са довели до
временно разстройство на здравето с период на възстановяване до 2 седмици.
Травмата на гръдния кош със счупванията на ІІІ-то и
ІV-то ребро съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
период на възстановяване до 20-30 дни. Счупването на поясен
прешлен Л1 е довело до трайно затруднение на движението на снагата за период по-дълъг
от 30 дни с период на възстановяване до 3 месеца и завръщане към активни
физически натоварвания след 6 месеца конкретно за ищцата. Експертите сочат, че
всички останали оплаквания от болка, дискомфорт или
друг тип страдания са чисто субективни и свързани с индивидуалния праг на
болка. Навяхването на лява колянна става се
преодолява до 21 дни, а контузия и охлузване в областта на лява плешка и лява глезенна става - до 21 дни. Ищцата е постъпила на лечение в
Първа травматологична клиника на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” ЕАД, където е
проведено комплексно болнично лечени и й е поставен поясен корсет. Общият болничен престой е бил 4 дни. След
изписването е носила корсет в продължение на 3 месеца и е провела рехабилитационни процедури в поликлиника в с. Момин проход
и санаториум в Несебър. Ищцата е ползвала отпуск по болест в периода 22.06.2017
г. - 22.07.2017 г. След личен преглед вещите лица констатират, че ищцата е в
задоволително общо състояние, реализира
самостоятелен стоеж и походка без помощни средства. Оплаква се от слаби болки в
лявата част на горната гръдна половина при промяна на времето, които могат да
се свържат със фрактурите на ребрата. Не съобщава за постоянни болки в поясния отдел на гръбначния стълб. Няма данни за остатъчни
промени по кожната повърхност. Движенията в лумбалния
отдел на гръбнака са симетрични, в пълен обем за възрастта. Не са установени
сетивни или циркулаторни нарушения в долните
крайници, както и остатъчни обективни последици от травмите, освен съобщената
болка. Не се очаква фрактурите на трето и четвърто ребро вляво и фрактурата на
първи лумбален прешлен да доведат до каквито и да
било усложнения или негативни последици за здравословното състояние на ищцата
за в бъдеще. От неврологична гледна точка движенията в шийния
отдел на гръбначния стълб се извършват в добър обем, без болка, ограничения или
функционален дефицит. В съдебно заседание експертите допълват, че по делото
няма данни и противопокацания ищцата да работи,
оплакванията й са субективни и по делото няма обективни данни за това ищцата да
продължи да извършва трудова дейност, вкл. забрана за вдигане на тежко (касае
се за отчупване на ръбче от тялото на прешлена, което не засяга междупрешления диск). Данните за начална остеопороза нямат връзка с ПТП. Възможно е намалената костна
плътност да дава усещане за болка в гръбнака. Съобщаваната от ищцата болка
експертите свързват по-скоро с промяна в климатичните условия, ищцата не
съобщава за ежедневен прием на аналгетици. Няма данни
за ЧМТ и не би трябвало в резултат на процесното ПТП
да се отчитат смущения в съня.
Вещите
лица по приетата Съдебно-психиатрична и психологична експертиза д-р Е.Н.М. и
клиничен психолог А.А. сочат, че са налице данни за
повишена психична и соматична тревожност у ищцата непосредствено след травмата
и досега, със затихваща тежест и честота. Ищцата е провеждала медикаментозно
лечение, насочено към психичните симптоми и прояви на повишена тревожност и депресивитет, както и нарушение на съня, което лечение е
било водено от личния й лекар. Психологична консултация и/или психотерапия по
повод страданието й не са били провеждани, тъй като ищцата твърди да не е имала
нужда. Според експертите липсва ясно осъзнаване на възможната връзка между персистиращите симптоми и психотравматичното
събитие. По данни на ищцата избухливостта и тревожността й са продължили
няколко месеца, няма данни за избухливост, но на налице данни за персистираща тревожност, при фрустрация
- тенденция за оттегляне. Според експертите са налице данни за относително трайно
нарушение на психиката, за което ищцата се нуждае от специфична грижа и терапия
- неврологична, психиатрична и психологична, с оглед постигане на
възстановяване и избягване на евентуални усложнения (напр. когнитивни промени,
поява на гърчова симптоматика, хронифициране
на тревожността в рамките на хронично тревожно разстройство. Нарушенията могат
да се определят като умерено изразени с тенденция за намаляване по тежест.
Липсата на специфична терапевтична помощ води до негативна прогноза за
състоянието на ищцата, в смисъл на хронифициране.
Според експертите е налице обективно затруднение на ищцата да изпълнява
трудовите си задължения и практикуваната към момента на ПТП професия поради
невъзможността да вдига тежко. По данни на ищцата тя може да пресича улицата
сама при изисквания за повишена сигурност: наличие на светофар или група от
хора, с които се чувства сигурна. В съдебно заседание експертите допълват, че
поведението на ищцата е защитно, тя не си позволява да разбере състоянието си
ида потърси помощ. В момента не провежда никакво лечение, липсва осъзнаване на
нуждата от него предвид съобщаваните ежедневни кризи.
Съдът намира, че
съвкупната преценка на така събраните доказателства води до извод за
основателност на претенциите по главните искове.
Процесният инцидент е причинен поради виновно противоправно поведение на водача на л.а. “Опел” с рег. № *******. По аргумент от чл.
557, ал. 1 КЗ без значение е обстоятелството, че не е установено кой точно е
управлявал процесното МПС, доколкото същото не се
явява неидентифицирано по смисъла на цитирания текст.
От
съвкупната преценка на така събраните доказателства съдът намира, че са налице
елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и
причинна връзка между деянието и вредите. Установи се нарушение на правилото на
чл. 119, ал. 1 ЗДвП: при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Установиха
се характерът и видът на причинените телесни увреждания, както и пряката
причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и уврежданията. Вината на водача се предполага до доказване на
противното, в който смисъл не са ангажирани доказателства от страна на главния
ответник.
При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968
год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ
т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012
г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа обстановка.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.
чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Настоящия
съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в пълния
претендиран размер от 29000
лв. При определяне на обезщетението, съдът съобрази характера на получените травматични
увреди – контузия в лява теменна област на
главата, травма на гръден кош, състояща се от: счупване на ІІІ-то и ІV-то ребро,
травма на гръбначния стълб, състояща се от:
множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, счупване на горно-предния
край на тялото на първи поясен прешлен (Л1), травма на опорно-двигателния апарат: навяхване на лява колянна става, контузия с
охлузване в областта на лява плешка, контузия с охлузване на лява глезенна става като общия оздравителен период е до 6
месеца според експертното заключение, изводите в което съдът споделя. Съдът
отчита, че през първите три месеца ищцата се е нуждаела от помощ на трето лице
за придвижване и извършване на дейности от ежедневието. Същевременно следва да се отчете, че на ищеца е проведено
консервативно, а не оперативно лечение, както и че според вещите лица
възстановителният период е преминал успешно, без данни за усложнения. Ищцата
няма загрозяващи белези. Няма медицински противопоказания за продължаване на
трудовата дейност, трудностите за ищцата са изцяло от субективен характер. Няма
медицински показания, свързани с процесното ПТП,
обуславящи ползване на сънотворни лекарства, тревожността с днешна дата до
голяма степен е резултат от бездействието на ищцата за преодоляване на травмата
в психологически план.
Предвид горните мотиви и съобразно икономическата обстановка в
страната към датата на настъпване на застрахователното събитие и лимитите на
отговорност при застрахователната закрила, съдът определи дължимото
застрахователно обезщетение съответно на претендирания размер от
29000 лв. Върху така посочената сума лихва е
дължима по реда на чл. 497 КЗ от датата на отказа на застрахователя -
10.12.2018 г. (релевантен е отказът на ответника по главния иск, л. 39 от
делото).
Лихвата
е акцесорно вземане, няма основание за ангажиране на
отговорността на Г. Ф., поради което недължимо от страна на евентуалния
ответник е претендираното обезщетение за забава за
периода, за който претенцията е отхвърлена спрямо главния ответник 19.09.2018
г. - 09.12.2018 г.
По разноските:
На основание
чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса и разноски с определение от 24.01.2019 г.
Ответникът З. “Б.И.” АД дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Г.Д.
от САК в размер на 1400 лв.
Ответникът
дължи заплащане по сметка на СГС на държавна такса в размер на 1160 лв., както и на
разноски за вещи лица в размер на 800 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът следва да заплати на евентуалния
ответник разноски в общ размер 1300 лв.
Мотивиран от
горното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. “Б.И.”
АД,
ЕИК ******** да заплати на С.М.А.,
ЕГН **********, IBAN ***. 432 КЗ сумата от 29000
лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП, реализирано на 22.06.2017 г. в гр. София от водача на л.а.
“Опел” с рег. № *******, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, дължима от 10.12.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва срещу
главния ответник З. “Б.И.” АД, както и срещу евентуалния ответник Г. Ф., ЕИК********за
периода 13.09.2018 г. - 09.10.2018 г.
ОСЪЖДА З.
“Б.И.” АД, ЕИК ******** да заплати на
адв. Г.Д. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в
размер на 1400 лв.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ******** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата от 1760 лв. - държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН ********** да заплати на Г. Ф., ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от
1300 лв. - разноски и юрисконсултско възнаграждение
за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
СЪДИЯ: