Решение по дело №8857/2019 на Софийски градски съд

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 04.03.2020 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав: 

                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                     МЛ.СЪДИЯ:   ИВА НЕШЕВА

 

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 8857 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 349/02.01.2019 г., постановено по гр. д. № 11648/2016 г. по описа на СРС, 82 състав е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу Е.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответницата дължи на „Т.С.“ ЕАД, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1 472.87 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 03.2013 г. - м. 04.2015 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с абонатен № 008453, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2015 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 46.27 лв. - мораторна лихва за периода 31.05.2013 г. - 14.08.2014 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 72108/2015 г. по описа на СРС, 82 състав, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 46.27 лв. до пълния предявен размер от 130.03 лв.

С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК е осъдена Е.Т.П. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 432.80 лв. - разноски за исковото производство, и сумата 75.81 лв. - разноски за заповедното производство; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден „Т.С.“ ЕАД да заплати на Е.Т.П. сумата от 20 лв. - разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД, като трето лице- помагач на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника Е.Т.П., в която се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове. Същото се оспорва с оплаквания за нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Изложено е становище, че в проведеното производство пред СРС не са отчетени извършените от нея плащания на задължения за главница за процесния период. Неправилно съдът отчел, че с извършените плащания в общ размер на 502.14 лв. по представени пред първата инстанция са били погасени единствено задължения за мораторна лихва, а не и за главница. Отправя искане за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

 

 

 

 

Въззиваемият "Т.С." ЕАД не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В подадена на 24.02.2020 г. молба изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.“ ООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите по въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

В проведеното производство, съобразно правилно разпределената от първата инстанция тежест на доказване, ищецът е установил своите фактически твърдения, че ответникът е собственик на имота, за който са били доставяни количества топлоенергия възлизащи на исковата стойност.

В производството са ангажирани и доказателства, за това че сградата, в която се намира този имот е топлоснабдена. Тези обстоятелства са правопораждащи за установяване наличие на облигационна връзка с ответника за доставяне на топлинна енергия за битови нужди, чиято стойност е била начислявана от ищеца, съответно която е била включена в издаденото от последния съобщение към фактура с оглед нейното заплащане.

Установява се, че за процесния период – м.03.2013 г.-м.04.2015 г. услугата топлинно счетоводство в сградата – ЕС е била извършвана от „Т.“ ООД.

С оглед изложеното, съдът намира че ответникът се явява потребител на енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) от ЗЕ, според който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

С оглед установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове за главното вземане са основателни.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от ответника на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения. Съдът следва да отбележи, че възникването на правоотношението между доставчика на топлинна енергия и потребителя е детайлно регламентирано в закона, като всички юридически факти, съставляващи в своята съвкупност фактическия състав по възникване на облигационната връзка са нормативно установени и са се осъществили. В този смисъл настоящият състав счита, че не е необходимо да има изрично сключен писмен договор между страните.

В настоящето производство не са били ангажирани доказателства за неправилно отчитане на средствата за дялово разпределени, както и за тяхната неизправност. Индивидуалните разпределители на топлинна енергия са по смисъла на § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ "средства за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия", които са част от сградната инсталация и отклоненията към нея. Същите се намират в имота на всеки отделен потребител и са негова лична собственост.

Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК размерът на задължението за главница за исковия период м.03.2013 г.-м.04.2015 г. възлиза на сумата 1528.44 лв., от която сума е приспадната сумата 39.37 лв., която е заплатена от потребителя. Чрез представените пред първата инстанция разписки за извършени плащания /л.53-л.69 от делото на СРС/ се установява, че от страна на потребителя е била заплатена сумата 60.00 лв. /два пъти по 30.00 лв. на 02.10.2015 г. и на 03.11.2015 г./ с които плащания са погасени 2.37 лв.-частичен остатък от м.02.2013 г., 27.63 лв. за м.03.2013 г., с което е намалено задължението за главница с 9.92 лв. и задължението за лихва с 17.71 лв.; 30.00 лв., с което е намалено задължението за главница за м.03.2013 г. с 29.45 лв. и задължението за лихва с 0.55 лв.

Настоящият състав възприема изцяло констатациите на експерта по ССчЕ и намира, че доводите на ответника за неправилно отчитане на извършените погашения следва да бъдат оставени без уважение. Правилни и законосъобразни са изводите на СРС, че само с две от извършените плащания от ответника по приложените разписки / на л.59 и л.60 от делото на СРС/ на обща стойност 60.00 лв. по две разписки са били извършени плащания на задължения предмет на настоящия спор. И двете плащания касаят м.02. и м.03.2013 г., като е отчетено плащането на задължение за м.03.2013 г., което се включва в процесния период. Доводите на ответника, че е заплатил сумата 502.14 лв. за процесния период се явява неоснователен и недоказан. Чрез приложените разписки се установяват плащания за периоди, които не са предмет на настоящето производство – м.01-м.02.2013 г. и м.05.2015 г.-м.12.2015 г. и м.01.2016 г. Доводите на ответника, че със заплатената сума не е погасена част от главницата, а само натрупаната мораторна лихва е неоснователен. Чрез представените разписки за плащания и констатациите на експерта по ССчЕ се установява погасяване и на главница и на лихва за м.03.2013 г.

Според указанията на чл.76, ал.2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. При отчитане извършените плащания на сумата 60.00 лв. длъжникът не е посочил какви задължения погасява, поради което правилно кредитора е отнесъл плащанията за погасяване първоначално на мораторна лихва, а след това на главница.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а постановеното решение на СРС –потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

               Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 349/02.01.2019 г., постановено по гр. д. № 11648/2016 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу Е.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответницата дължи на „Т.С.“ ЕАД, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1 472.87 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 03.2013 г. - м. 04.2015 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с абонатен № 008453, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2015 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 46.27 лв. - мораторна лихва за периода 31.05.2013 г. - 14.08.2014 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 72108/2015 г. по описа на СРС, 82 състав.

В останалата част Решение № 349/02.01.2019 г., постановено по гр. д. № 11648/2016 г. по описа на СРС, 82 състав, като необжалвано е влязло в сила.

      Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Т.“ ООД.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.