Решение по дело №640/2017 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 193
Дата: 15 юни 2017 г. (в сила от 3 август 2017 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20175140100640
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

15.06.2017

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд                     

Четвърти

състав

На

Петнадесети юни

                   Година

2017

В публично заседание и следния състав:

                                                  Председател

ДАРИНА БАЙДАНОВА

Секретар

Марияна Суркова

 

Прокурор

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

гражданско

дело номер

640

по описа за

2017

 година

                                 

Р Е Ш И :

 

НАЛАГА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА от домашно насилие в полза на Ф.С.Е., с ЕГН **********,*** срещу Ш.Б.Е., с ЕГН **********,***, както следва:

 

 ЗАДЪЛЖАВА Ш.Б.Е., с ЕГН **********,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Ф.С.Е., с ЕГН **********.

НАЛАГА на Ш.Б.Е., с ЕГН **********,*** ГЛОБА в размер на 200,00 /двеста/ лв.

ОСЪЖДА Ш.Б.Е., с ЕГН **********,***  да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Кърджали държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лв. в производството гр.д.№640/2017г. по описа на РС-Кърджали.

 

Да се издаде заповед за защита.

 

В заповедта да се посочи изрично предупреждението за последиците от неизпълнението на същата по чл.21, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие.

           Заповедта да се връчи на страните и на РУ “Полиция” - Кърджали.

 

Решението подлежи на незабавно изпълнение и обжалване пред Окръжен съд гр.Кърджали в 7-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението.

                                                              Съдия:   

 

МОТИВИ:                                                                                                             Гр.д №640/2017г.

 

Молителката Ф.С.Е. *** сочи в молбата си, че  ответникът Ш.Б.Е. е нейн съпруг, с когото живеят заедно от 30 години, като от около 20 години същият започнал да пие, а от 5 години - да упражнява системен тормоз – психически и физически върху съпругата си, многократно я пребивал без повод, като тя в името на децата търпяла. Ответникът през тези години непрекъснато намирал повод за скандали и побой, като след като синът им пораснал, се опитвал да защитава майка си- молителката, но ответникът започнал и с него да се кара и да го бие. Бил изгонен от работа, а от два месеца не работел никъде. Твърди,че на 22.05.2017г. при влизането в семейното жилище, ответникът вдигнал поредния скандал, тъй като полицейският инспектор, отговорен за квартала, за пореден път го предупредил за неговото пиянство. Изпочупил прозорците на апартамента, лежал със седмици в леглото  в собствените си нечистотии, семейството го изхранвало и не било в състояние да го убедят да се лекува от алкохолизъм. Сочи се в молбата, че всички в семейството живеели в страх, тъй като ответникът непрекъснато ги биел, обиждал и заплашвал. Моли ответникът да бъде изведен от семейното жилище и да бъде принуден да се лекува от алкохолизъм. Моли съдът да издаде заповед за незабавна защита. Към молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката  декларира извършено спрямо нея насилие от ответника на 22.05.2017г. В съдебно заседание редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по молбата Ш.Е.  в съдебно заседание заявява, че всичко, изложено в молбата по ЗЗДН е лъжа. Твърди, че бил болен и не бил чупил нищо. Имал язва и работи във „ В и К Доверие” като водопроводчик. Заявява,че от около 30 години са съпрузи с молителката и имат сключен граждански брак. Около  два месеца не ходил на работа, тъй като бил болен,което според него било причина съпругата му да се оплаче на кварталния инспектор Р.П., че я бие. Кварталният разговаря с тях за втори път. Преди две години съпругата му отново се оплакала. Не оспорва, че понякога прекалява с алкохола, но отрича да е извършвал насилие. Бил купил апартамента и изплащал кредит за него. Моли да не бъде отстранен от апартамента.

Съдът по постъпилата молба, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес съгласно чл.3 от закона, поради което като допустима следва да бъде разгледана по същество.

От доказателствата, ангажирани по делото – декларация по чл.9,ал.1 от ЗЗДН и протокол за полицейско предупреждение от дата 23.05.2017г., се установяват изложените в молбата обстоятелства относно нездрав съпружески живот между страните, като ответникът на 22.05.2017г. след употреба на алкохол и разговор с кварталния полицейски отговорник се заканил с физическа саморазправа спрямо съпруга си и децата им и счупил прозорците на апартамента, поради което писмено бил предупреден на осн. чл.65 от ЗМВР да не се саморазправя със съпругата си и децата си, да не отправя към тях обидни думи,ругатни и псувни,да не предизвиква скандали и да не участва в такива, да не отправя към тях заплахи и закани за нанасяне на побой и убийство, да не поставя в опасност живота им, здравето и личната свобода,

да не отправя заплахи и закани за унищожаване на имуществото им,както и да не поврежда и унищожава семейното имущество, да не разпространява позорни и унизителни обстоятелства или твърдения за честта и достойнството им. Установява се от представената по делото декларация по чл.9, ал.1 от ЗЗДН, че спрямо молителката е извършено действие на психическо и физическо насилие от ответника по молбата Ш.Е. – нейн съпруг, чрез психическо малтретиране, изразяващо се в предизвикване на скандал и унищожаване на семейно имущество – прозорците на апартамента, като последният случай е от 22.05.2017г., но извършвано спрямо нея и децата от брака домашно насилие датира от 5 години, когато без повод молителката е била бита от съпруга си. В тази връзка, съдът кредитира представената по делото декларация по чл.9, ал.1 от ЗЗДН, изходяща от пострадалото лице, която следва да се приеме за достоверна, както предвид обстоятелството, че същата е във връзка с приобщения протокол за полицейско предупреждение от 23.05.2017г., индициращ крайно обтегнати съпружески отношения, предвид обстоятелството, че представената по делото декларация не бе оборена надлежно с други допустими и относими доказателства и на последно място, от изявлението на ответника в съдебно заседание, че преди около  две години съпругата му отново се оплакала от извършено от него насилие, когато отново имал разговор с полицейския инспектор обслужват квартала. Посочените противоправни действия от страна на ответника, с които същият е осъществила психическа и физическа, вербална и директна агресия, безспорно следва да  се квалифицират като насилнически актове, спрямо което е наложително да бъдат предприети мерките по Закона за защита от домашното насилие. По делото ответникът не проведе доказване, оборващо събрания по делото доказателствен материал. Или, съдът намира, че страните са съпрузи и молителката, като пострадала от ответника от домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН следва да получи защита, при което са налице основанията на специалния закон за реализиране на защита срещу домашно насилие чрез постановяване на решение с налагане на предвидените мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН и издаване на заповед за защита.

Съобразявайки тежестта на извършеното от нарушителя, характеризираща се с невисока степен на упражнената агресия, съдът намира,че в случая следва да бъдат наложени следните мерки за защита срещу домашно насилие в полза на Ф.С.Е. срещу Ш.Б.Е., преценени като достатъчни да въздействат поправително, предупредително и възпиращо спрямо нарушителя, като за бъдеще същият съобрази поведението си с общоприетите норми на общуване, а именно: следва да бъде задължен Ш.Б.Е. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ф.С.Е.. 

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена и кумулативно предвидената в закона глоба. Съдът намира,че по делото липсват официални данни за финансовото състояние на ответника, поради което размерът следва бъде определен към минималния размер, регламентиран в закона, а именно,  в размер на 200,00 /двеста/ лева.

Следва ответникът на осн. чл.11,ал.2 от ЗЗДН да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд- Кърджали държавна такса в размер на 25,00 лв.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: