Р Е Ш Е Н И Е
№ 992 26.07.2019
г.
град Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХLІV-ти наказателен състав
На двадесет и втори юли
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Калина Събева
като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА
административно
наказателно дело № 2484/2019
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
oбразувано по жалба на А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адрес:***, адв. В.А. -
БАК, против НП №
19-7779-000448/28.05.2019 г., издадено от П.Д.Т.-
началник на РУ-К., при ОД на МВР –
Бургас, упълномощен със Заповед №
8121з515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал.3, придл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 7 /седем / месец.
С жалбата се моли за отмяна
на издаденото НП, като се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН и НП. Сочи се, че Нп не
отговаря на изискванията на чл.57, т.5 ЗАНН.
В съдебно заседание страните жалбоподателят редовно призован не се явява- изпраща
представител-адв. адв. В.А., който
поддържа жалбата. Излага доводи по същество за отмяна на НП. Посочва, че АНО не
е ангажирал никакви доказателства по отговорността на жалбоподателя за
процесното нарушение и че е необходимо то да бъде установено по категоричен
начин, а именно, че жалбоподателят е знаел, че управлява лек автомобил със
служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административното
нарушение трябва да е извършено виновно и да е наложено по административен ред.
Следователно да се приеме, че едно деяние е нарушение, следва то да бъде
извършено виновно от установения нарушител, но по делото липсват доказателства
за такова поведение, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана и
неговата отговорност за процесното деяние. Управляваният автомобил е бил с
регистрационни табели и с всички други необходими документи, като сключена
застраховка, преминал ГКП, като тези обстоятелства сочещи според защитата, че
обективно е било възможно при управлението на автомобила, в случая
жалбоподателят да разбере, че регистрацията на автомобила е била служебно
прекратена, само след като е бил уведомен. В тази връзка, липсвали
доказателства за субективния елемент от състава на нарушението, за което му е
повдигнато обвинението с Наказателното постановление. Неясно и неточно за какво
нарушение е бил наказан жалбоподателя. Описва, че в акта са посочени няколко основни
изпълнителни деяния. Първото е, че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Второто е, че управлява МПС, което е спряно от движение. Това са
според защитата две различни
изпълнителни деяния. Същото положение е в Наказателното постановление, както е
посочено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, а второто изпълнително
деяние е, че е дерегистрирано. По този начин, в който са изготвени акта и
Наказателното постановление се нарушавало правото на защита на жалбоподателя, и
не може да се установи по безспорен начин за кое деяние му е наложено
въпросното наказание. Посочва в пледоарията си, че е несъстоятелно да се твърди, че подведеното под отговорност
лице е осъществило виновно това нарушение, при положение, че той не е
собственик на МПС, съответно няма задължение да предприема каквито и да е било
действия за пререгистрация и най-вече наличието на всички външни белези, сочещи
на редовно регистриран автомобил. Както в акта, така и в Наказателното
постановление е посочено, че автомобилът е собственост на Д. Д.Д., а не на
жалбоподателя. Липсвали каквито и да е доказателства, относно промяната на
собствеността на това превозно средство. С тези доводи основание, моли съда да отмени НП като
неправилно и незаконосъобразно.
АНО не изпраща представител.
Съдът намира жалбата за
допустима, а като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.04.2019 г. Свидетелят – Д.М.М. –мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Бургас, РУ – К., бил на работа
като служител на РУ – К. съвместно с колегата си- Т.Я., също служител в
РУ – К., като обслужвали района на РУ К.. Били със служебния си автомобил,
когато при рутинна проверка в гр. К., в
посока ул. „С.”, спряли лек автомобил, марка „Рено”, МОДЕЛ „Лагуна“, с рег. № *******.
Като водач на автомобила бил установен- жалбоподателят А.К.Д.. Същият бил сам в
автомобила. Поискани му били документи за автомобила. За автомобила се установило,
че не е собственост на водача, а на лицето посочено в акта- Д. Д.Д., ЕГН **********.
При извършване на проверката, когато свидетелят – Д.М.М. въвел номера в работна станция за отдалечен
достъп се установило, че няма данни за такъв автомобил в масивите на КАТ, като
същият е бил регистриран, но към момента на проверката се водел вече, че не е
регистриран по надлежния ред, т.е. дерегистриран. Като датата на
дерегистрацията, била посочена датата-
24.01.2019 г. Свидетелят в с.з. посочва, че водачът казал, че е закупил колата,
но е забравил да пререгистрира колата. На място снел и сведение на водача,
приложено по делото, от което се вижда, че жалбоподателят е посочил, че е
закупил процесния автомобил от посоченото в акта лице, като собственик, като
същите изготвили и договор за покупко-продажба /неприложен по делото/ от същата
дата- 14.11.2018 г.. когато лицето сочи, че е закупило автомобила. Описва, че
тъй като е отсъствал от страната не е направил промените в собствеността.
За констатираното нарушение, при проверката, свидетелят – Д.М.М. съставил на водача акт на място,
като в същия описал горепосочените констатации, като посочил и че МПС-то не е
регистрирано по надлежния ред в нарушения на по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Водачът
не оспорил нарушението и на място бил съставен актът и му бил връчен екземпляр
от същия. Като свидетел в акта бил посочен другия полицейски служител,
присъствал на проверката-Т.Я.. Иззет бил контролния талон като доказателство.
Възражения не са постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 28.05.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата
на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от
7 месеца.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както
и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. По делото
не е представена нито справка за собственост на автомобила, нито договор за покупко –продажба на МПС, от които
да се установява, кога е изповядана
сделката, за да се изброи кога изтича двумесечният срок за пререгистрация, при
все че в сведенията си жалбоподателят
посочва, че е закупил автомобила и е бил съставен договор за покупко-продажба
на дата -14.11.2018 г. и следователно, то двумесечният срок, ако тази дата се
приеме за достоверна би изтекъл на дата 14.01.2019 г., а в акта е посочено, че
дерегистрацията е от 24.01.2019 г., следователно остава неясно, от кога и по
какъв начин ано е счел, че следва да определи тази дата за дерегистрация на
автомобила.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, независимо
от доводите на страните, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, видно от приложената
Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като обаче същото се явява
незаконосъобразно по следните съображения:
Наказващият орган, който съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН следва да издаде
наказателно постановление, само ако е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, не е
ангажирал в подкрепа на тезата си нито едно доказателство, от което да се
установил наличието на виновно поведение у дееца, а тази недоказаност на
обвинителната теза не била констатирана и от съда, а напротив видно от
посочените
по –горе съображения,
то липсват данни за датата на изповядване на сделката за автомобила, че същият
е собствен бил и е- на кои лица като продавач и купувач, при все че автомобилът
се води на различно лице от санкционираното такова.
Съгласно разпоредбата на чл. 140.
(1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) -По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Абсолютно несъстоятелно е да се твърди, че подведеното под отговорност
лице осъществило виновно това нарушение при положение, че не е собственик на
МПС, съответно няма задължение да предприема каквито и да било действия за
пререгистрация и най-вече предвид наличието на всички външни белези, сочещи на
редовно регистриран автомобил. Както се установява и от безпротиворечивите
доказателства в тази насока, превозното средство било оборудвано с два броя
регистрационни табели, поставени на съответните места, както и с всички
необходими документи, съпътстващи управлението на автомобила, включително
свидетелство за регистрация, които били представени от водача в хода на
проверката. В този смисъл, липсват каквито и да било признаци за прекратяване
на регистрацията, които водачът би могъл да възприеме, преди да предприеме
управление на превозното средство, за да осъществи виновно подобно нарушение.
При така установените факти, не е установено дори собственикът на превозното
средство да е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена служебно от
контролните органи, защото не са налични данни, че бил уведомен за това, нито
има достъп до информационната база данни на МВР, за да установи подобен факт,
като в посочения смисъл възраженията на защитата се явяват основателни, поради
което и неправилно е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност /в този см. Виж РЕШЕНИЕ
ПО АНД 256/2019 г. на БАС, постановено
по идентичен казус/.
За целите на настоящото производство
обаче, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по
категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно
прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че
едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения
като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се
изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по
делото данни. Управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с регистрационни
табели, със сключена Застраховка "ГО", талон за преминат ГТП, като
тези обстоятелства сочат, че обективно е било невъзможно при управлението на
автомобила жалбоподателят да разбере, че регистрацията на автомобила служебно е
била прекратена. Ето защо съдът намира, че по делото липсват категорични
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя при извършване на
процесното деяние.
Следователно това основание е напълно достатъчно за отмяна на
атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед на всичко гореизложено съдът, намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен
съд и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление НП № 19-7779-000448/28.05.2019 г., издадено от П.Д.Т.-
началник на РУ-К., при ОД на МВР –
Бургас, упълномощен със Заповед № 8121з515/14.05.2018 г., с което за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и със
съдебен адрес:***, адв. В.А. - БАК, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 7 /седем
/ месец.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС