РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501798 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Община - *** със
седалище и АУ - гр.***** против решение №1712/18.05.2022 г. по гр.д.№
14333/2021 г. на Пловдивски районен съд, 18 граждански състав, в частта, с
което е осъдена да заплати на К. Р. К., ЕГН ********** от гр.***** сумата от
1330,16 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
на собствения му лек автомобил марка „Мицубиши“,модел „АСХ“, с рег.
№*****, сумата 300 лв.– неимуществени вреди, изразяващи се в уплах, стрес,
неудобство безпокойство и нервно напрежение, които вреди са причинени, в
резултат от паднал на 21.07.2021 г. клон от дърво, намиращо се в гр. *****,
общинска собственост, вследствие на виновното и противоправно
бездействие на служители на общината, ведно със законна лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
07.09.2021 г. до окончателното им погасяване, както и разноски по делото.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове или намаляване на обезщетението за
1
неимуществени вреди до справедлив размер. Моли за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемият К. Р. К., ЕГН ********** -взема становище жалбата да
се остави без уважение. Претендира за разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите на страните, съдът
намира за установено следното:
Предявени са искове с пр.осн чл.49 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
Решението на РС в частта, с което е отхвърлен иска за осъждане на
община **** да заплати на К. обезщетение за причинени имуществени вреди
по л.а.“Мицубиши“, за разликата над 1330,16 лв. да пълния предявен размер
от 2509,58 лв.– не е обжалвано и е влязло в сила.
РС е уважил предявеният иск за имуществени вреди до размер по
заключението на САТЕ, приел е, че по справедливост обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде 300 лв., както и че не е налице
съпричиняване от ищеца.
Във въззивната жалба са изложени съображения, за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Изразява се становище, че не било
доказано от ищеца, че е налице причинно-следствена връзка между
твърдяното от ищеца противоправно поведение и твърдените вреди. Не е
посочено въз основа на кои доказателства съдът е приел, че е налице такава
причинно-следствена връзка. Не се доказало по безспорен и категоричен
начин от ищеца неизпълнение на нормативно установените задължения на
общината, както и какви са настъпилите вреди, нито механизма на настъпване
на събитието; че неправилни са изводите на съда за липсата на съпричиняване
на вредоносния резултат.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се иска оставянето й
без уважение и потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Изложени са съображения, че разпитаният свидетел
подробно е описал лични впечатления, тъй като е видял стоварения клон
върху автомобила, че той е бил изгнил, подробно е описал какви щети по
автомобила са причинени. Счита, че е налице причинно следствена връзка,
тъй като вредите са настъпили в резултат от падането на клона. За този
2
очевиден резултат, счита, че не са необходими специални знания, изводът за
причинно следствената връзка бил логичен.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От представената по делото сл.б. от 22.07.2021 г. от „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР-**** е видно, че на
21.07.2021 г. в 15.20 ч. е получено съобщение за техническа помощ за
отсраняване на паднало дърво върху л.а.Мицубиши АСХ с рег.№*****,
собственост на К. Р. К.; такава била оказана и падналото дърво било
отстрането от автомобила. По делото е разпитан като свидетел Р. Н. К.- баща
на ищеца, който установи, че на 21.07.2021 г. синът му отишъл да обядва при
тъста си и паркирал на неговото паркомясто на бул.*****; към 15 ч. му се
обадил, че върху колата му е паднал огромен клон; когато дошъл, свидетелят
видял падналия върху колата клон, който бил обгърнал автомобила; двамата
се опитали да го повдигнат със сина му, но бил доста тежък, поради което се
обадили на пожарната, която дошла след около час и дървото било отрязано и
остранено. Тогава видяли, че тавана на л.а. бил вдлъбнат, нажулен, предният
капак бил надран, колоните между вратите и предното стъкло също били
надраскани и и ожулени, както и спойлерът на задната врата; пластмасовата
капачка на релсите била счупена; клонът в сърцевината си бил почти
изсъхнала както и 2/3 от стволът на дървото, както и че преди инцидента
колата била в безупречен външен вид.
От приетото по делото писмо от националния инстиут по метеоролгия
и хидрология се установява, че скоростта на вятъра на 21.07.2021 г. за района
на гр.**** е била 4м/сек, което означава, че не е имало силен вятър, нито буря
в деня на инцидента, т.е. падането на клона не е следствие на природно
явление и непреодолима сила, както счита въззивника, а е в следствие на
изсъхването на дървото в неговия ствол и сърцевина, както е забелязал
свидетеля, чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни,
тъй като същият възпроизвежда непосредствените си възприятия като
очевидец.
Въззивният съд възприема извода на РС, че отговорност за
стопанисването и поддръжката на зелените площи за обществено ползване в
т.ч. и уличното озеленяване на територията на община **** има въззивника
/съгл.§7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл.3 и 6 от Наредба за
3
развитие,поддържане и опазване на зелената система на Община ****/.А
съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. В този смисъл общината отговаря за бездействието на нейните
служители във връзка с неподрязване на изсъхналите клони на дърветета,
респективно за премахване на опасни дървета в зелените площи
стопанисвани от общината.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
въззивния съд намира за доказано по делото, че е налице увреждане на
процесния автомобил, настъпило в причинна връзка с падането на клон върху
л.а. на ищеца.Тъй като уличното озеленяване е част от озеленените площи по
смисъла на чл.61,ал.2 от ЗУТ, собственост на ответната община, тя отговаря
за тяхното поддържане както и за вредите, причинени от бездействието на
нейните служители, на които е възложено изпълнението на тези задължения,
поради което следва да понесе отговорността за претъпените от ищеца
имуществени вреди и неимуществени вреди. В представената проформа
фактура №01/22.07.2021 г., издадена от Силвър Стар Ритейл ЕАД веднага
след инцидента са описани какви щети е имало по автомобила от падналия
върху него клон и е направена оферта за стойността на ремонта по
отстраняването им;
По делото е назначена САТЕ, изпълнена от в.л.С. М. – заключение от
04.02.2022 г. – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено,
от което се установява, че пазарната стойност на ремонта за възстановяване
на повредите по л.а.Мицубиши е 1330,16 лв., в който размер следва да се
уважи искът за имуществени вреди.
По отношение на претендираните неимиуществени вреди: Свидетелят
установи, че след инцидента синът му бил много притеснен и изпаднал в
ужас, изглеждал като „ще заплаче“ при вида на падналия върху колата му
клон, тъй като след една седмица била сватбата му и колата му трябвала , а
имала много лош външен вид.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и
достоверни, поради което приема, че ищъцт е претърпял неимуществени
вреди, които се преценяват от съда по справедливост в размер на 300 лв.
Съдът не споделя довода на въззивника за съпричиняване на
4
вредоносния резултат от въззивемия, тъй като вредоносният резултат не е
пряка и непосредствена последица от действието на ищеца, нито дори от
нарушението на третото лице на забраната за преотстъпване на правото за
паркиране на неговото паркомясто, а вследствие на това, че клонът на
дървото е бил изсъхнал/изгнил и не е бил подрязан от Общинските
служители, поради което се е счупил и е паднал.
До същият извод за размера на обезщетението за имуществените вреди и
неимуществените вреди и дължимите лихви е достигнал и РС, поради което
решението му както правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК – поради уважаване на въззивната жалба,
следва да бъдат осъден въззиваемия да заплати на въззивника направените
разноски по водене на делото пред ПОС в размер на 600 лв.– платен
адв.хонорар. На осн.чл.280 ГПК – настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1712/18.05.2022 г. по гр.д.№ 14333/2021
г. на Пловдивски районен съд, 18 граждански състав.
ОСЪЖДА Община - *** със седалище и АУ - гр.***** да заплати на
К. Р. К., ЕГН ********** от гр.***** сумата от 600 лв. - направени по делото
разноски пред ПОС – платен адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5