Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 1573 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен иск от „Виакон
България“ ЕООД, ЕИК ********* с правно основание чл.627 от ТЗ за осъждане на В.Х.К. да заплати на
ищеца сумата от 179609,57 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неудовлетворяване
на ликвидно и изискуемо вземане на ищеца спрямо „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД,
ЕИК ********* /понастоящем заличен търговец в ТР/ по договор за доставка на
материали от 04.08.2015г. и анекс към него от 24.08.2015г. и разноски по
ч.гр.д.№ 73561/2016г. по описа на СРС, по т.дело № 2225/2017г. по описа на СГС,
както и по изп.дело № 20178510400824 по описа на ЧСИ М.П., поради неизпълнение
на задължението на ответника в качеството му на управител на „Перфект Строй
Билд Лукс“ ЕООД да заяви в срока по чл.626, ал.1 от ТЗ неплатежоспособността на
дружеството чрез подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност.
В исковата
и уточняващата молби ищецът твърди, че през 2015г. е влязъл в търговски отношения с „Перфект
Строй Билд Лукс“ ЕООД, като по силата на договор за доставка на материали от
04.08.2015г. последното е възложило на ищеца извършването на доставка на
геоклетъчна система с височина 10 см. – Тип I, геоклетъчна система с височина 10 см - Тип II, кабелни връзки, тъкан – полипропиленовгвотекстил с якост на опън при
скъсване 14
KN/m с уговорени цени съгласно Оферта №
0086-2015/22.07.2015г. в общ размер на 251073,50 лева без ДДС. С анекс от
24.08.2015г. възложителят е възложил доставка на допълнителни материали -
геоклетъчна система с височина 12 см., кабелни връзки с дължина 360 мм,
геоклетъчна система с височина 7,5 см., нетъкан геотекстил 150 г/кв.м. на
стойност 41022,44 лева без ДДС. Договорено било общата цена от 292095,94 лева
без ДДС да бъде заплатена чрез две плащания – авансово -50% в срок до 10 дни от
подписване на договора и доплащане на останалата част – преди разтоварването на
стоката. Посочва, че ответникът е заплатил авансово сума в размер на 178501,43
лева, за което са издадени две фактури – фактура № **********/21.07.2015г. за
сумата от 148501,43 лева с ДДС и фактура № **********/23.07.2015г. за сумата от
30 000 лева с ДДС. Твърди, че в периода от 25.07.2015г. до 01.09.2015г.
ищецът е извършил доставка на договорените материали, които са приети от
възложителя без възражения и забележки и е съставен приемо-предавателен
протокол. Излага, че за стойността на извършените доставки са издадени фактури,
както следва: Фактура № **********/27.07.2015г. на стойност 48438,20
лева с ДДС, по която непогасеният остатък е в размер на 8438,20 лева; Фактура №
**********/03.08.2015г. на стойност 25129,53 лева с ДДС, по която длъжникът не
е извършил плащане; Фактура № **********/04.08.2015г. на стойност 12426,60 лева с ДДС, по която
длъжникът не е извършил плащане; Фактура № **********/05.08.2015г. на стойност
36792,47 лева с ДДС, по която длъжникът не е извършил плащане; Фактура №
**********/11.08.2015г. на стойност 7180,80 лева с ДДС, по която длъжникът не е
извършил плащане; Фактура № **********/01.09.2015г. на стойност 48940,11 лева с
ДДС, по която непогасеният остатък е в размер на 45679,46 лева; Фактура №
**********/01.09.2015г. на стойност 2489,52 лева с ДДС, по която длъжникът не е
извършил плащане;
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на
продажната цена от ответника е подал заявление по чл.417, т.3 от ГПК и в негова
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение /влязла в законна
сила на 08.03.2017г./ и изпълнителен лист по гр..д.№ 73561/2016г. по описа
наСРС за сумата от 173156,68 лева включваща: 138136,58 лева – дължима главница
по процесния договор; 28 033,69 лева – неустойка за забава начислена за
периода от 31.08.2015г. до 31.08.2016г. и сумата от 3323,41 лева – разноски на
заявителя по заповедното производство. Въз основа на издаденият изпълнителен
лист на 08.02.2017г. е образувано изпълнително дело № 20178510400824 по описа
на ЧСИ М.П., а в хода на изпълнителното производство на ищеца е заплатена сума
в размер на 9015,11 лева, с която са погасени таксите и разноските извършени от
взискателя в заповедното производство /3323,41 лева –държавна такса и част от
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1965,70 лева/, както и
разноските по изпълнителното дело /126 лева – такси, 3600 лева – адвокатско
възнаграждение/, като дължимият остатък е в размер на 179609,57 лева, формиран
както следва: 138136,58 лева с ДДС - цената на неплатените доставки по
цитираните по-горе фактури, 28033,69 лева - дължимата и присъдена неустойка
поради неизпълнение и сумата от 13439,30 лева – дължими разноски по заповедното
производство и по изпълнителното дело /1694,30
лева – дължим остатък от адвокатското възнаграждение по ч.гр.д.№ 73561/2016г.
по описа на СРС, 450 лева – заплатени такси по изп.дело № 20178510400824 по
описа на ЧСИ М.П.; 5570 лева – разноски по т.д.№ 2225/2017г. по описа на СГС и
5725 лева – разноски по в.т.д.№ 2895/2018г. по описа на САС/.
Излага, че на 13.07.2017г. ищецът е
инициирал производство по несъстоятелност срещу
„Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД, като с решение от 22.03.2018г. по т.дело
№ 2225/2017г. по по описа на СГС на основание чл.632, ал.1 от ТЗ е открито
производство по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността и началната
дата – 30.12.2014г., а с решение № 1235/08.07.2019г. по т.д.№ 2225/2017г. по
описа на СГС производството по несъстоятелност е прекратено и съдът е
постановил заличаване на търговеца. Ищецът твърди, че в периода от 27.02.2014г.
до 15.03.2016г. именно ответникът В.К. е бил управител на дружеството „Перфект
Строй Билд Лукс“ ЕООД и именно той е бездействал да обяви неплатежоспособността
му в законоустановения 30 дневен срок каквото е задължението му съгласно
чл.626, ал.1 от ТЗ, в следствие на което ищецът е претърпял имуществена вреда в
размер на неплатеният остатък от вземането си и допълнителни разноски по повод
образувани съдебни дела в размер на 179609,57 лева. Предвид наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за вреди по смисъла
на чл.627 от ТЗ ищецът моли В.К. да бъде осъден да му заплати горната сума,
ведно с разноските, които е сторил по обезпечителното производство по ч.гр.д.№
1390/2019г. по описа на ВОС в размер на 4855 лева /40 лева – заплатена държавна
такса, 15 лева за вписване на обезпечителната заповед и 4800 лева – адвокатско
възнаграждение/. Претендира и за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по иска – В.Х.К. е депозирал писмен
отговор, чрез процесуалния си представител,
в който заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявеният
иск. Твърди, че поради това, че производството по несъстоятелност на „Перфект
Строй Билд Лукс“ ЕООД не е достигнало до фазата на предявяване на вземания на
кредиторите и ищецът не е завил вземанията си, същите са се погасили на
основание чл.739, ал.1 от ТЗ и следователно „Виакон България“ ЕООД не е активно
процесуално легитимиран да предяви процесния иск. Отделно от това счита, че
доколкото ответникът е бил предходен управител на „Перфект Строй Билд Лукс“
ЕООД до 15.03.2016г, то не е налице причинно-следствена връзка между неговото
поведение и задължението за обявяване на неплатежоспособността по чл.626, ал.1
от ТЗ. Счита, че такава имуществена отговорност може да се търди само от лицето
действащо като управител на дружеството преди обявяването му в несъстоятелност.
Твърди, че в периода, в който е бил управител и едноличен собственик на
капитала на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД /от 30.06.2014г. до 15.03.2016г./ дружеството
не е било в неплатежоспособност и за него не е възниквало задължение да обяви
такова. Посочва, че по отношение на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД не е било
налице изискуемо парично задължение по договора за доставка от 04.08.2015г. и
анексът към към „Виакон България“ ЕООД поради невярното осчетоводяване на
издаваните от кредитора фактури поради неизпълнение на задължението на
изпълнителя по договора. Оспорва се размера на предявения иск – 179609,57 лева
като твърди, че част от доставките, за които са издадени фактури не са
извършени, поради което не се дължи цената им, както и че „Перфект Строй Билд
Лукс“ ЕООД не е дължал начисленият по тях ДДС. По отношение на начислената
неустойка от 28033,69 лева – оспорва, че размерът й може да бъде претендиран
лично от ответника, тъй като същата е начислена за период, през който същият
вече не е бил управител на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД, т.е след
15.03.2016г. Оспорват се и вземанията на ищеца за заплатените суми за държавна
такса по заповедното производство /ч.гр.д.№ 73561/2016г. по описа на СРС/ –
3323,41 лева, за адвокатско възнаграждение по същото дело в размер на 3660
лева, за сума в размер на 126 лева заплатена за образуване на изпълнителното
дело при ЧСИ М.П.; за адвокатския хонорар по изп.дело – 3600 лева, заплатените
такси по изп.дело в размер на 450 лева; както и за извършените разноски в
производството по несъстоятелност - 5570
лева по т.д.№ 2225/2017г. по описа на СГС и 5725 лева – разноски по т.д.№
2895/2018г. по описа на САС.
Ответникът твърди, че към 15.03.2016г., а така също към 30.12.2014г. и към
31.12.2015г. „Перфект Строй Билд
Лукс“ ЕООД е имало достатъчно ликвидни вземания към трети лица и налични
парични средства, поради което не е било в състояние на неплатежоспособност.
Оспорва се и определената от съда по несъстоятелността по т.д.№ 2225/2017г. по
описа на СГС начална дата на неплатежоспособността – 30.12.2014г. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът – „Виакон България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск и моли да бъде
уважен. С молба от 07.02.2020г. ищецът е поискал, при уважаване
на иска претендираната сума да бъде присъдена ведно със законната лихва върху
нея считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и
изплащане. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски,
за което представя списък по чл.80 от ГПК. В писмена молба от 07.02.2020г.
прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – В.К., чрез процесуалния
си представител оспорва предявения иск, поддържа възраженията си от отговора на
исковата молба и моли за отхвърлянето му като неоснователен. Твърди, че към
2015г. „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД е имало оборот по сметките си в размер на
651781 лева и 500 000 лева, както и вземания в размер на 750 000
лева, поради което счита, че не е било в неплатежоспособност и за управителят
му към този момент – В.К. не е възникнало задължение да заяви този факт. Излага
също, че ответникът, като управител на „ПерфектСтрой Билд Лукс“ ЕООД не е бил канен лично да изпълни задълженията си
към ищеца за заплащане на сумите по доставките. Отделно от това посочва, че не
е участвал в съдебните производствата, в които е установено задължението на
дружеството, нито е производството по несъстоятелността, поради което счита, че
не е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановените съдебни актове. Претендира
за присъждане на сторените разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло в законна сила решение по
т.д.№ 2225/2017г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на „Перфект
Строй Билд Лукс“ ЕООД, определена е начална дата на неплатежоспособността –
31.12.2014г., открито е производство по
несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието на
търговеца, обявена е неплатежоспособността
на дружеството и е спряно производството по делото, на основание чл.632,
ал.1 от ТЗ. С последващо решение влязло в законна сила на 16.07.2019г. съдът е
заличил от Търговския регистър „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД /в н./ и е
прекратил производството по делото.
С договор за доставка от 04.08.2015г.,
„Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД е възложило на „Виакон България“ ЕООД в
качеството му на изпълнител да достави геосинтетични материали съгласно Оферта
№ 0086-2015г. от 22.07.2015г. /л.54/
срещу задължение на възложителя да заплати цена в размер на 251 073,50
лева без ДДС – на два етапа – 50% от сумата авансово в срок до 10 дни след
сключване на договора и доплащане до 100%
от общата стойност на всяка доставка
преди разтоварване на стоката. Между страните на 24.08.2015г. е сключен
и Анекс № 1 към договора за доставка от 04.08.2015г., с който възложителят е
възложил на изпълнителя да достави допълнително количество и вид от
материалите при дължима за тях цена от
41022,44 лева.
По делото са представени 11 броя
двустранно подписани от представители на изпълнителя и възложителя
приемо-предавателни протоколи и издадени към тях фактури /л.60-82/
Със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 23.01.2017г. по ч.гр.д.№
73561/2016г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 08.03.2017г., е
разпоредено „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД да заплати на „Виакон България“ ЕООД
сумата от 138136,58 лева – предствляваща задължение по договор за доставка от
04.08.2015г. и Анекс № 1/24.08.2015г. с нотарилана заверка на подписите, ведно
със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението –
15.12.2016г. до окончателното изпалащане на сумата, сумата от 28033,69 лева –
представляваща неустойка за забава за периода от 31.08.2015г. до 31.08.2016г.,
сумата от 3323,41 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и 3660
лева – адвокатско възнаграждение по делото. Разпоредено е издаване на
изпълнителен листза посочените в заповедта суми и такъв е издаден на
23.01.2017г. За събиране на вземането е образувано изпълнително дело №
20178510400824 по описа на ЧСИ М.П..
Видно от издаденото удостоверение от
ЧСИ М.П. по изп.дело № 20178510400824, на 10.04.2017г. „Перфект Строй Билд
Лукс“ ЕООД е направило плащане на сума в размер на 9964 лева, с които са
погасени вземания по издаденият изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 73561/2016г. по
описа на СРС, а именно: сумата от 3323,41 лева – разноски по гражанското дело,
3600 лева - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 1965,70 лева -
част от дължимото адвокатско възнаграждение присъдено по гражданското дело и
разноски за такси към ЧСИ. Видно е още, че по изпълнителното дело са заплатени
от взискателя разноски в размер на 1074,89 лева.
По делото са представени разпечатки с
движението по банково сметки на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД в периода от
01.01.2015г. до 31.12.2015г. в „ОББ“ АД и по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД,
като по последната за периода от откриването й на 08.10.2015г. до 31.12.2015г. са
преминали суми в размер на 661 781 лева.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.З.Й.. Свидетелят посочва, че е
бил управител на „Виакон България“ ЕООД в периода от 2013г. до м.10.2017г. и е
запознат с търовските отношения, които са имали с „Перфект Строй Билд Лукс“
ЕООД през 2015г., като последното купувало материали от „Виакон България“ ЕООД.
В договорните отношения дружеството възложител било представлявано от
пълномощник – Г. К.. Доставките се извършвали директно на обекта –
автомагистрала Марица, където възложителят бил подизпълнител по договор за
обществена поръчка. Посочва, че практиката на „Виакон България“ ЕООД при
сключване на договори била съконтрагентът да бъде проверяван в търговския
регистър за наложени запори, несъстоятелност и др., тъй като при наличие на
такива данни не се сключвал договор с него. Такава проверка била извършена и по
отношение на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД през 2015г., преди сключване на
договора. Договарянето на условията на договора, сроковете за плащане,
евентуалните гаранции и др. били в зависимост от състоянието на дружеството,
репутацията му и трайността на търговските отношения. „Перфект Строй Билд Лукс“
ЕООД били принципно коректен съконтрагент, извършили авансовите плащания, както
и плащанията по последващите доставки, като неплатена останала последната
доставка. Крайният срок за плащане независимо от клиента бил 90 дни след
последната доставка. По това време, след изтичане на срока за последното
плащане, изпълнителят направил контакт с възложителя нееднократно, чрез
упълномощеният му представител – Г. К., но след като контактите прекъснали
станало ясно, че няма да получат плащане на доставката. Започнали да правят нови
справки в търговския регистър, при които констатирали, че е вписана промяна на
управителя и на адресът за управление на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата молба
фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на претенцията
обуславят извод за предявен иск с правно
основание чл.627 от ТЗ за ангажиране отговорността на ответника В.Х.К. в качеството
му на управител на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД /заличен търговец/ за причинените на ищеца „Виакон България“
ЕООД имуществени вреди в размер на 179609,57 лева, поради неизпълнение на
вменено му по закон задължение.
Съгласно чл.627 от ТЗ, при неизпълнение на задължението за заявяване на
състоянието на неплатежоспособност/свърхзадълженост по чл.626, ал.1 от ТЗ, лицата по
чл.626, ал.2 oт ТЗ /длъжникът, негов наследник, орган на управление или представител,
съответно ликвидатор на търговско дружество или неограничено отговорен
съдружник/ отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от
забавата. Увредени, респективно активно легитимирани по иска могат да бъдат
само кредиторите в производството по несъстоятелност. Субектите на отговорността, а от там и пасивно
легитимирани по иска са изчерпателно определени от законодателя лица
в чл.626, ал.2 от ТЗ.
Отговорността по чл.627 от ТЗ следва да се
определи като деликтна, тъй като не произтича от неизпълнение на договорно задължение, а от закона и следователно
приложими са правилата за ангажиране на отговорност по чл.45 и следващите от ЗЗД. Основателността на претенцията
следователно възлага в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и
главнио доказване елементите от фактическия съста на нормата, а именно:
причинена вреда на ищеца, противоправно поведение на ответника, който следва да
бъде лице от посочените в чл.626, ал.2 от ТЗ, изразяващо се във виновно незаявяване
на неплатежоспособността на търговско дружество в срок, наличие на причинно-следствена
връзка между вредата и забавянето на заявяването на неплатежоспособността в 30
дневен срок от настъпването й и разбира се влязло в законна сила решение, с
което неплатежоспособността е обявена от съда.
В случая поради това, че длъжникът „Перфект Строй Билд
Лукс“ ЕООД е бил в състояние на неплатежоспособност, а наличното му
имущество не е било достатъчно за покриване на началните разноски, с решение по чл.632,
ал.1 ТЗ едновременно с откриването на производство по
несъстоятелност длъжникът е бил обявен в несъстоятелност, определена е начална датаа на
неплатежоспособността – 31.12.2014г. и производството е спряно. След изтичане на едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ, с решение № 1235/08.07.2019г., постановено на
основание чл.632 ал.4 от ТЗ, СГС е прекратил производството по несъстоятелност и е постановил заличаване на
длъжника от търговския регистър. Обстоятелството, че вземането на ищеца не е прието в производството по
несъстоятелността, поради това, че същото не се е развило изцяло във всички
негови фази /заявяване на претенциите, формиране на маса на несъстоятелността,
осребряване на имуществото и т.нат./ не го лишава от активна материално правна
легитимация по иска по чл.627 от ТЗ, като вземането му следва да бъде
установено в рамките на същото. В този смисъл Решение № 194/09.05.2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение по т. дело № 2824 по описа за
2014г.
В случая ищецът обосновава и установява качеството си на кредитор на „Перфект
Строй Билд Лукс“ ЕООД /заличен търговец/ с влязлата в законна сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 23.01.2017г. по
ч.гр.д.№ 73561/2016г. по описа на СРС, с която е определен
размер на задължението на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД основано на вземания по договор за доставка на геосинтетични материали от
04.08.2015г. и Анекс към него от 24.08.2015г. Същата, аналогично на влязлото в законна сила решение, формира сила на
пресъдено нещо досежно страните, размера и основанието на вземането на
кредитора. Пак в това си качество – на кредитор именно „Виакон България“ ЕООД е
подало и молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД.
Съдът приема за доказан фактът на
настъпване на имуществена вреда за ищеца „Виакон България“ ЕООД изразяваща се в
неполучена цена за извършени доставки в полза на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД
по договора за доставка от 04.08.2015г. и анексът към него, както и произтекли
от това разноски свързани със заплащане на такси и съдебни разноски. Вземането на
ищеца срещу „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД е установено по размер и основание с
влязлата в законна сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 73561/2016г. по описа
на СРС, с която ответникът е обвързан в качеството му на органен представител –
управител на дружеството. Ответникът К. не твърди да е възразявал срещу
количеството и/или качеството на доставените от ищеца геосинтетични материали
през 2015г., когато все още е бил управител на дружеството възложител, което
означава, че ги е приел и се дължи плащането на цената им. Нещо повече,
дружеството „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД не е възразило срещу дължимостта на
сумите по заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, в следствие на което същата
е влязла в законна сила, напротив – в качеството си длъжник по образуваното
изпълнително дело № 20178510400824 по описа на ЧСИ М.П. е погасило частично
задължението си със сума в размер на 9964 лева на 10.04.2017г. Вземането на
ищеца в цялост е останало неудовлетворено в производството по несъстоятелност,
а така също и в проведеното преди това индивидуално принудително изпълнение,
като по този начин се е формирало като имуществена вреда в неговия патримониум,
която подлежи на обезщетяване.
Налице е й вторият елемент от
фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, а
именно противоправно неизпълнение на законово задължение за действие /чл.626,
ал.1 от ТЗ/.
Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на
разглежданата отговорност за вреди. Поначало всяко
едно увреждане е противоправно, освен ако не са налице основания, които
изключват противоправността. В процесната хипотеза деянието и неговата
противоправност произтичат от разпоредбата на закона, поради което при доказано неизпълнение на задължението за действие следва
да се приеме, че бездействието е противоправно.
Няма спор между страните, а и
доказателства, че някое от лицата по чл.626, ал.2 от ТЗ, в това число и
управителят на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД към този момент, е направил искане за откриване на производство по
несъстоятелност на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД в рамките на 30-дневен срок от определената
начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2014г. Няма спор и по факта, че
именно ответникът В.Х.К. е бил управител и едноличен собственик на капитала в
периода от 30.06.2014г. до 15.03.2016г. /същото се установява от справка в ТР/,
следователно негово е било задължението да заяви неплатежоспособността на
дружеството. В тази връзка ответникът прави възражения, че „Перфект
Строй Билд Лукс“ ЕООД не е било неплатежоспособно във
времето на неговото управление, разполагало е с достатъчно парични средства и
вземания от трети лица, с които да се разплаща към кредиторите, поради което не
е възниквало задължение да заявява такова обстоятелство. Независимо от
твърденията на ответника, във връзка с които същият е ангажирал доказателства –
разпечатки за движение по банкови сметки на дружеството за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2015г., съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, което на основание чл.630,
ал.3 от ТЗ действа по отношение на всички и установените с него релевантни
факти, които не подлежат на пререшаване – фактът на неплатежоспособността на
дружеството и началната й дата - 31.12.2014г. Тридесет-дневният
срок за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на
„Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД е изтекъл на 30.01.2015г. и следователно ответникът
следва да отговаря за претърпените от ищеца вреди настъпили след тази дата, както е в настоящия случай предвид на това, че страните са влезли в
облигационни отношения през м.08.2015г.
Фактическият състав на чл.627 от ТЗ свързва правото на
обезщетение с наличие на причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на
лицата по чл.626, ал.2 ТЗ. Съдът намира, че такава връзка
на обусловеност между противоправната забава на ответника и претърпяната от
ищеца имуществена вреда в случая е налице. На първо място договорът за доставка от 08.2015г. следва по време началната дата на неплатежоспособността на длъжника /31.12.2014г./, т.е облигационната връзка между
ищецът и дружеството, чийто управител е бил ответникът е възникнала след като
то вече е било неплатежоспособно. Ищецът не е знаел и не би могъл да се
осведоми за този факт предвид липсата на заявяване на това обстоятелство по
партида на търговеца в Търговския регистър, което го е лишило от възможността
да извърши информирана преценка дали да влезе в търговски взаимоотношения със
съконтрагента си. Сключването на сделки с дружества, за които е подадена
молба за откриване по несъстоятелност е изключение от правилото за добросъвестно водене на търговските дела, което означава, че при
своевременно заявено от длъжника състояние на неплатежоспособност ищецът – доставчик нямаше да сключи тази
сделка, именно защото щеше да знае, че факторът платежоспособност липсва или ако въпреки знанието я сключи, то тогава следва да понесе риска от
неплатежоспособността на длъжника си. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Й., който в качеството си на управител на „Виакон
България“ ЕООД е извършвал предварително проучаване на партньорите си, в това
число и на „Перфект
Строй Билд Лукс“ ЕООД и посочва, че ако имаше данни за неплатежоспособността
му – не би сключил договор с него. От друга страна ответникът, в
качеството си на управител на дружество, което е станало неплатежоспособно,
съгласно чл.302 от ТЗ е бил длъжен да знае за това обективно състояние и в
следствие на това да подаде молба по чл.626, ал.1 от ТЗ. Смисъл на това
законово задължение на управителя е състоянието на неплатежоспособност да стане
достояние на всички участници в търговския оборот, за да могат те от своя
страна да съобразят своето поведение – дали да сключат сделка с него, по която
много трудно може да получат плащане от неплатежоспособен длъжник.
Съгласно нормата на чл.627 от ТЗ,
ответникът отговаря не за всички вреди, а само за вредите причинени от
забавата да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност. Това
е императивна материалноправна норма, която ограничава отговорността за вреди
на ответника до онези, които са в пряка причинно-следствена връзка
със забавянето. В случая, ако ответникът, в
качеството си на управител на дружеството-длъжник бе изпълнил задължението си
да заяви състоянието му на неплатежоспособност в срока по чл.626, ал.1 от ТЗ, т.е до 30.01.2015г., то това би довело до откриване на производство по несъстоятелност, предвид доказаната неплатежоспособност на
дружеството към 31.12.2014г., и до налагането на предварителни обезпечителни мерки,
с които да се запазят активите на длъжника, така че имуществото му да послужи
за общо удовлетворяване на кретидорите.
От представените разпечатки за
движението по банковите сметки на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД е видно, че след 30-дневения срок от настъпване на неплатежоспособността
му, дружеството е разполагало със суми на стойност над 500 000 лева, с
които през 2015г. са извършени множество финансови операции – тегления на каса
и плащания чрез банкови преводи – факти, които не се оспорват от ответника,
напротив твърди се наличие на достатъчно средства за погасяване на задължението
към ищеца. Т.е, ако ответникът беше изпълнил задължението си да заяви
неплатежоспособността на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД в законоустановения срок, то за ищецът „Виакон България“ ЕООД нямаше да
настъпят вредите – било поради това, че доставчикът не би сключил договор с
неплатежоспособния възложител, било поради това, че можеше да удовлетвори
своето вземане в производството по несъстоятелност, в което чрез налагането на
обезпечителни мерки активите на търговеца биха били охранени от злоумишлено
разпореждане или разпиляване. Следователно в случая вредата е
резултат от сключването на процесната
сделка и извършване на
договорените доставки от ищеца, след изтичане на срока за
заявяване на неплатежоспособността на дружеството, като вредата е
причинена от бездействието на ответника довело до намаляване на активите на
дружеството - длъжник поради неподадената молба и несвоевременно откритото
производство по несъстоятелност.
Вредата, която е причинена на „Виакон България“ ЕООД се
съизмерява с неполучената цена по търговската сделка, както и дължимите във
връзка с неплащането и обезщетения за неизпълнението /неустойка/ и сторените
разходи в производствата по установяване на задължението, в производството по несъстоятелност
инициирано от ищеца, както и разходите сторени по изпълнителното дело. Ищецът
претендира за заплащане на сумата от 138 136,58 лева – главница по
извършените и незаплатени доставки, за която е издадена заповед за изпълнение, сумата
от 28033,69 лева – дължима и присъдена със заповедта за изпълнение неустойка
поради неизпълнението на главното задължение, дължимата част от незаплатно
адвокатско възнаграждение по заповедното производство в размер на 1694,30 лева,
сума в размер на 450 лева – заплатени такси по ТТРЗЧСИ по образуваното
изпълнително дело /видно от издаденото удостоверение от ЧСИ са заплатени такси
по ТТРЗЧСИ в размер на 1074,89 лева/, както и разноските присъдени на ищеца в
производството по несъстоятелност – 11295 лева. Основанието за плащане,
респективно неполучаването на всички тези суми в общ размер от 179609,57 лева
от ищеца е в причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на
ответника да заяви неплатежоспособността на представляваното от него дружество
в срок. Невъзможността да бъде получена цената на доставката, обезщетението за
забава, начислено във вид на неустойка, всички разходи по проведените съдебни
дела, установяващи елементи от фактическия състав на настоящия иск, се явяват
пряко следствие от забавата на ответника да изпълни задължението си по чл.626,
ал.1 от ТЗ, в резултат на което доказано налични парични средства по сметките
на „Перфект
Строй Билд Лукс“ ЕООД след началната дата на неплатежоспособността му не са послужили за погасяване
на задълженията към ищеца и са обусловили имущественото му увреждане.
Ответникът не проведе насрещно доказване, че дори да беше
подал молбата по чл.626, ал.1 от ТЗ, ищецът пак щеше да претърпи вредата
изразяваща се в неплащане на цената на извършените доставки и съпътстращите ги
разходи и обезщетения, следователно е приложима законовата презумпция, че
вината му се предполага, с което са доказани всички елементи от фактическия
състав за ангажиране на отговорността му по чл.627 от ТЗ. Искът се явява
основателен и с оглед установеният му от доказателствената съвкупност размер
следва да бъде уважен изцяло. Съобразно направеното от ищеца искане преди хода
на устните състезания за присъждане на сумата ведно със законната лихва върху
нея и доколкото законната лихва е последица от уважаване на паричен иск, същото
следва да бъде уважено и сумата от 179609,57 лева да бъде присъдена ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 20.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Всяка от страните е направила
искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като
съобразно изхода на спора такива се следват на ищеца. Същият е представил
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането на претендирани разходи в
общ размер на 18195,38 лева, формирани както следва: 7184,38 лева – заплатена
държавна такса, 6156 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по делото,
както и сторените по обезпечителното производство /ч.гр.д.№ 1390/2019г. по
описа на ВОС/ разходи за заплащане на дължимата държавна така – 40 лева,
заплатено адвокатско възнагаждение – 4800 лева и такса за вписване на
обезпечителната заповедт в Агенция по вписванията-15 лева, които съгласно т.5
на ТР № 6/2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г. се присъждат в производството, в
което се разглеждат обезпечените искове по същество. Същите на основание чл.78,
ал.1 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Виакон България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, бул.“Иван
Евстатиев Гешов“ № 2Е, сграда 3, офис 206А, представлявано от управителя Б.Б. сумата от 179609,57 /сто седемдесет и девет
хиляди шестстотин и девет и 0,57/ лева, представляваща претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в неудовлетворяване на ликвидно и изискуемо вземане на
ищеца спрямо „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД, ЕИК ********* /понастоящем заличен
търговец в ТР/ по договор за доставка на материали от 04.08.2015г. и анекс към
него от 24.08.2015г., разноски по ч.гр.д.№ 73561/2016г. по описа на СРС, по
т.дело № 2225/2017г. по описа на СГС, както и по изп.дело № 20178510400824 по
описа на ЧСИ М.П., поради неизпълнение на задължението на ответника в
качеството му на управител на „Перфект Строй Билд Лукс“ ЕООД, да заяви в срока
по чл.626, ал.1 от ТЗ неплатежоспособността на дружеството чрез подаване на
молба за откриване на производство по несъстоятелност, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.627 от ТЗ.
ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Виакон България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, бул.“Иван
Евстатиев Гешов“ № 2Е, сграда 3, офис 206А, представлявано от управителя Б.Б. сумата
от 18195,38 /осемнадесет хиляди сто
деветдесет и пет и 0,38/ лева – сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: