Присъда по дело №66/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 16
Дата: 13 февруари 2025 г. (в сила от 1 март 2025 г.)
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20241210200066
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. Благоевград, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Гергана М. С.а
СъдебниМиглена Ч. Д.

заседатели:Диана П. Самарджиева
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
и прокурора Б. Р. К.
като разгледа докладваното от Гергана М. С.а Наказателно дело от общ
характер № 20241210200066 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия З. Е. М., роден на 1 г в гр. Б., с постоянен и
настоящ адрес: гр. Б., ул. „А. И.“ № 15, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул.
„А. И.“ № 15, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.04.2020г.
около 21.00 часа в гр. Благоевград на ул. „А. И.“ № , в съучастие като
съизвършител с А. Е. М., с ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с
металната тъпа част на брадва и дървена дръжка /държалие/ за ръчен
инструмент в областта на главата на С. С. И., с ЕГН ********** причинили на
С. С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в
черепната кухина, черепно мозъчна травма – счупване на черепните кости,
контузия на мозъка реализирало медико-биологичния признак на нараняване,
проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно
за живота - престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК, във връзка с чл. 20,
ал.2, вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК, във
връзка с чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК, вр. чл. 54 НК му налага наказание "лишаване
от свобода" за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение на основание чл.66,
1
ал.1 НК отлага за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в
сила на присъдата.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Е. М., роден в гр. Б. на г., б., с постоянен и
настоящ адрес: гр. Б., ул. „А. И.“ № , ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
на 03.04.2020 г. около 21.00 часа в гр. Благоевград на ул. „А. И.“ № , в
съучастие като съизвършител със З. Е. М., ЕГН **********, чрез нанасяне на
удари с металната тъпа част на брадва и дървена дръжка /държалие/ за ръчен
инструмент в областта на главата на С. С. И., с ЕГН ********** причинили на
С. С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в
черепната кухина, черепно мозъчна травма – счупване на черепните кости,
контузия на мозъка реализирало медико-биологичния признак на нараняване,
проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно
за живота - престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК, във връзка с чл. 20,
ал.2, вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК, във
връзка с чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК, вр. чл. 54 НК му налага наказание "лишаване
от свобода" за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 НК отлага за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано
от влизане в сила на присъдата
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД подсъдимите З. Е. М. и А. Е. М. /и
двамата със снета по делото самоличност/, да заплатят солидарно на С. С. И.,
ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. „Л.“ № сумата от 14 000,00лв
/четиринадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
И. неимуществени вреди от осъществено спрямо него престъпление по чл.129,
ал.2 вр. с ал.1 НК във връзка с чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на извършеното деяние – 03.04.2020
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански
иск за сумата над 14 000,00 лева до предявения размер от 24 000,00 лева.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд- Благоевград
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по НОХД №66/2024 г. на РС- Благоевград, НО, 7 състав

НОХД 66/2024г. по описа на РС – Благоевград е образувано по внесен от РП -
Благоевград обвинителен акт срещу
З. Е. М. с ЕГН за това, че на 03.04.2020 г. около 21.00 часа в гр. Б***** на ул. „А.
И******, в съучастие като съизвършител с А. Е. М., ЕГН **********, чрез нанасяне на
удари в областта на главата с металната тъпа част на брадва и дървена дръжка /държалие/ за
ръчен инструмент, е причинил средна телесна повреда на С. С. И., ЕГН ********** -
нараняване, проникващо в черепната кухина, черепно мозъчна травма – счупване на
черепните кости, контузия на мозъка, което му е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота - престъпление по чл. 129 ал. 2 пр. 5 алт. 2 и пр. 6, алт. 1, вр. с ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК
И срещу
А. Е. М. с ЕГН **********, за това че на 03.04.2020г. около 21.00 часа в гр. Б**** на
ул. „А. И******, в съучастие като съизвършител със З. Е. М., ЕГН **********, чрез
нанасяне на удари в областта на главата с металната тъпа част на брадва и дървена дръжка
/държалие/ за ръчен инструмент е причинил средна телесна повреда на С. С. И., ЕГН
********** - нараняване, проникващо в черепната кухина, черепно мозъчна травма –
счупване на черепните кости, контузия на мозъка, което му е причинило разстройство на
здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 129 ал. 2 пр. 5 алт. 2 и пр. 6, алт.
1, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 НК.
Производството по делото е проведено по реда на глава XX НПК.
Пострадалият С. И. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец и е
приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск за заплащане на сумата в
размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано 03.04.2020 г. до окончателното й
изплащане.
В съдебно заседание представителят на РП Благоевград поддържа повдигнатото
обвинение. Счита, че събраните по делото доказателства установявали престъплението, за
което двамата подсъдими са привлечени към наказателна отговорност.
Пледира двамата подсъдими да бъдат признати за виновни в извършването на
престъпленията, за които са предадени на съд, като и на двамата да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от около 1 година.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец счита за безспорно доказано
извършването на престъплението, както и авторството му в лицето на двамата подсъдими.
Анализира показанията на свидетелите и излага позицията си за тяхната достоверност.
Подчертава, че именно противоправните действия на подсъдимите са причинили
увреждането на здравето на И.. Прави искане за признаване на двамата подсъдими за
виновни и уважаване на предявения граждански иск.
Пострадалият поддържа становището на своя защитник.
Защитникът на подсъдимите счита, че събраните по делото доказателства не
установявали описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Сочи, че на тази дата
обект на нападение са били двамата подсъдими и техните семейства, като по указание на
бащата на подсъдимите, семейството им се затворило в къщата. Единственият, който имал
съприкосновение с нападателите и със С. И. бил З. М.. Поддържа, че като достоверни
следвало да се кредитират показанията на майката и бащата на подсъдимите и обясненията
на подсъдимите. Счита за установено, че по време на нападението, Г. М. не бил в дома си.
Навежда, че действията на подсъдимия З. М. представлявали отбрана на собствения
му живот, имущество, действия в условията на неизбежна отбрана на живота и здравето на
племенниците му, родителите му и неговата съпруга. Подчертава, че в така създадената
1
суматоха, З. М. е действал при уплаха и смущение, в следствие на противоправното
нападение на групата лица, нападнали къщата им.
Прави искане двамата подсъдими да бъдат признати за невинни и да бъде отхвърлен
предявеният срещу тях граждански иск.
Подсъдимите поддържат становището на защитата.
В правото си на последна дума А. М. сочи, че няма никаква вина, тъй като не е удрял
пострадалия.
Подсъдимият З. М., оспорва заявеното от повереника на пострадалия и посочва, че
бил ударен от С. И., след което той го ударил с тъпата част на брадвата.
Съдът, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид разпоредбите
на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият З. Е. М. е роден в гр.Б*********
Подсъдимият А. Е. М. е роден в гр. Б******* с ЕГН **********.
Двамата подсъдими са братя, като заедно с брат им Г. М. и родителите им Е. М. и С.
Д. живеели в къща, находяща се в гр. Б*******, ул. „А. И******.
Свидетелят Г. М. и племенничката на пострадалия – Е. Д. живеели във фактическо
съжителство, от което имали едно дете.
На 22.11.2018 г. докато били на празник на свой близък, подсъдимият А. М.
причинил на С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта, за което с
Определение 5762/19.06.2019г., влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД
1118/2019 г. на РС- Благоевград е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.129, ал.2 НК и му е наложено наказание „Пробация“, включващо следните пробацинни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години с периодичност два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години по график, определен от пробационния служител.
Към 03.04.2020 г. свидетелят Г. М. /*******/ и Е. Д. били разделени като
отношенията между двамата, както и тези между семействата на подсъдимите и
пострадалия били влошени.
Около 20.00ч. на 03.04.2020 г. Г. М., нанесъл побой на свидетелката Е. Д., наложило
приема й в СПО.
Същата вечер пострадалият И. и свидетелите С. Д., Р. А. и В. И. били в ********* на
гр.Б*****, когато при тях дошла сестрата на Е. и им разказала, че Г. М. нанесъл побой на Е..
Четиримата решили да питат Г. защо е пребил Е. и се запътили към къщата на сем. М.и, като
пострадалият И. взел дървена дръжка за ръчен инструмент /държале/. По пътя си срещнали
и свидетеля Н. К., който се присъединил към тях.
Около 21.00ч. петимата пристигнали пред къщата на подсъдимите, като в двора на
къщата вече били двамата подсъдими, брат им Г. и родителите им – Е. М. и С. Д..
Между двете групи възникнал скандал, изразяващ се във взаимни обвинения и
заплахи, при което подсъдимите и свидетелите Е. М. и Г. М. излезли от двора си и
заобиколили пострадалия И.. Подсъдимият А. М. нанесъл на пострадалия удар с тъпата част
на брадва в областта на главата. Удари с дървени дръжки в областта на главата и тялото на
И. били нанасяни и от свидетелите Е. М. и Г. М.. Подсъдимият З. М. също нанесъл в
областта на главата на И. удар с дървена дръжка за ръчен инструмент /държале/.
През това време майката на подсъдимите, която се намирала в двора на къщата им,
отправяла клетви към групата на пострадалия и хвърлила парче керемида, с което уцелила
И. в областта гърба му.
След нанесения от З. удар, И. паднал на земята, като двамата подсъдими, баща им и
2
брат им Г. продължили да му нанасят удари в областта на главата и тялото.
Останалата част от групата на пострадалия и съседите започнали да викат на
подсъдимите, брат им и баща им да оставят И., а Р. А. който преди това от уплаха бил
избягал към съседите, взел едно дърво от оградата на съседска къща, приближил се до З. М.
и го ударил с дървото по главата. От удара З. М. също паднал на земята и бил издърпан от
своите роднини в двора на къщата им, като междувременно всички спрели да нанасят удари.
Неустановени по делото лица от групата на пострадалия започнали да хвърлят
камъни и бутилки по оградата и къщата на подсъдимите.
За случая били подадени няколко сигнала на тел. 112, поради което на място били
изпратени полицейските служители В. В., А. А., К. К., И. М. и Н. Т..
При пристигането на полицейските служители боят бил преустановен, като за
изясняване на случая в сградата на полицейското управление били отведени подсъдимите и
свидетелите Р. А., А. И., Е. М., Г. М., С. Д., С. М., С. Д., Н. К., Е. Д., В. И., Б. Д., М. О., А. Д.,
от които били снети писмени обяснения.
Пострадалият бил транспортиран от свои роднини в ЦСМП – при МБАЛ
Благоевград, където след томографско изследване на главен мозък бил насочен към
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – гр. София. На същата дата екип на ЦСМП – Благоевград
транспортирал пострадалият И. до УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – гр. София, където е
хоспитализиран и е изписан на 15.04.2020 г.
На 15.04.2020 г. пострадалият бил прегледан от съдебен лекар, който установил, че И.
отговаря със забавяне, като си служи повече с жестове, отколкото с думи, трудно
вербализира, няма ясен спомен за случилото се.
В издаденото Медицинско свидетелство № 122.04/2020 г. съдебният лекар отразил
констатираните при прегледа обективни находки.
Съгласно назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза обективно са установено две разкъсноконтузни рани на главата вляво слепоочно
и слепоочнотеменно, импресионно спупване – счупване с радиални напуквания и хлътване
на костните фрагменти под нивото на здравите черепни кости – в лявата слепоочнотеменна
част на главата, съответстващо по разположение на установените разкъсноконтузни рани,
малък хематом над твърдата мозъчна обвивка, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка на
мястото на импресионното счупване, контузионно огнище на мозъчната тъкан,
съответстващо на счупването на костта и разкъсването на твърдата мозъчна обвивка,
охлузване на едната ръка. Проведено е било оперативно лечение – премахване на
хлътналите навътре към черепната кухина костни фрагменти, отстраняване на кръвоизлива
над твърдата мозъчна обвивка, зашИ.е на твърдата мозъчна обвивка, като вещото лице е
посочило, че предстои поставяне на пластика на трепанационния отвор черепната кост.
Експертът е направил извод, че на пострадалия е причинено нараняване, проникващо
в черепната кухина - черепномозъчна травма – счупване на черепните кости, контузия на
мозъка, което му е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота.
Посочено е, че установеното увреждане на меките тъкани – две разкъсноконтузни
рани- увреждането на черепните кости – импресионно счупване с по-голямо хлътване към
черепната кухина в едната му част, на дълбочина достигащо до мозъчната тъкан отговарят
да са получени от нанесен кос удар с предмет с добре очертани ръбове и/или ъгли. Според
вещото лице с тази характеристика от изброените предмети, от които е получил удари по
главата пострадалият, отговаря да е получен от тъпата част на брадва. Допълнено е, че при
нанасяне на един кос удар с предмет със сравнително голяма маса, чиято удряща повърхност
е с тъпи ръбове и ъгли се получава импресионно или депресионно счупване на черепните
кости с по-дълбоко проникване към черепната кухина на мястото, където е попаднал ъгълът
на предмета, а от ръбовете се получават перпендикулярно разкъсноконтузни рани.
В проведеното в хода на съдебното следствие лично изслушване, вещото лице
пояснява, че едно и също нараняване е причинило временното разстройство, опасно за
3
живота и това, което прониквало в черепа. Била констатирана една черепномозъчна травма,
изразяваща се в разкъсно-контузни рани на черепната покривка, импресионно счупване с
хлътване на кости и фрагменти към черепната кухина, контузия на мозъка, малък
субдурален хематом, който не притиска мозъка.
В хода на съдебното следствие, на 11.04.2024 г., е назначена допълнителна съдебно-
медицинска експертиза. След личен преглед на пострадалия вещото лице е констатирало
липсваща черепна кост с неправилна четириъгълна форма с размери 7/7 см, като не е
провеждано допълнително лечение и не е поставяна пластина на мястото на костния дефект.
В хода на оздравителния процес костното отвърстие е покрито с меки тъкани с голяма
плътност. Направен е извод, че към момента на прегледа И. е клинично здрав,
работоспособен и без здравословни последствия от претърпяната черепномозъчна травма,
като не се налага поставянето на костен или костозаместващ имплант на мястото на
липсващия костен фрагмент.
В проведеното изслушване вещото лице пояснява, че контузията на мозъчната тъкан
и комоционната кома в следствие на мозъчното сътресение утежнило процеса на
възстановяване, чиято продължителност е между шест месеца и една година, като се очаква
пълно възстановяване /тъй като нямало нарушение на мозъчната структура./ Съществува
козметичен проблем с оглед променената форма на главата, където е отстранена част от
черепната кост .
Причиненото увреждане е довело до промени в говора и мисловната дейност, за
чието възстановяване съгласно медицинската документация е необходимо поне шест месеца.
Поради счупените кости и засягането на нервната тъкан, мозъчното вещество,
причинената мозъчна контузия с всички последствия, оток на мозъка, притискане на
мозъчни структури изпитваната от пострадалия болка е била с голям интензитет.
След причинените му увреждания на здравето на И., с цел възстановяване на говора
му се наложило работа с логопед, като след изписването му от болница провеждал домашно
лечение, имал главоболие и му прилошавало при излагане на слънце, като възстановяването
му продължило около седем –осем месеца.
На 04.04.2020 г. поради нанесения му удар подсъдимият З. М., постъпил за лечение в
хирургично отделение на „МБАЛ Благоевград“ АД с оплаквания от главоболие,
световъртеж, гадене, но без повръщане, леко дезориентиран, със спомен за случилото се.
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза, обективно е била установена една разкъсно-контузна рана в
теменната част на главата. Подлежащите кости са били здрави. На проведеното обзорно
изследване – компютърна томография – не били установени видими травматични
увреждания. Според вещото лице черепномозъчната травма – мозъчно сътресение, без пълна
загуба на съзнание и разкъсно-контузна рана на меките черепни покривки му е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В анамнезата снета в болницата З. М. е съобщил, че има спомен за случилото се, но
му се губят отделни моменти. Разяснено е, че мозъчното сътресение е функционално
нарушение на дейността на мозъка, без да се установяват травматични увреждания по
мозъчната тъкан. Липсата на пълен и ясен спомен не означава непременно, че е изпаднал в
безсъзнание. Установената разкъсно-контузна рана в теменната част на главата е възможно
да бъде причинена при удар с дръжката на брадва.
Във връзка с нанесения побой на Д., тя подала молба с искане за налагане на мерки по
реда на ЗЗДН спрямо Г. М., като с Решение 92394/16.03.2021 г. на РС-Благоевград и Заповед
за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, спрямо Г. М. са взети мерки по ЗЗДН.
От справката за съдимост на подсъдимия А. М. се установява, че с Определение
5762/19.06.2019г., влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД 1118/2019 г. на РС-
Благоевград е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 НК и му е
наложено наказание „Пробация“, включващо следните пробацинни мерки: задължителна
4
регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години по график,
определен от пробационния служител.
Подсъдимият З. М. не е осъждан.

По доказателствата:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните в хода
на досъдебното производство доказателствени материали, обсъдени от съда по реда на чл.
107, ал.5 и чл. 378, ал.2 НПК:
1.Гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимите, показанията
на свидетелите С. И., Р. А., А. И., Г. М., Е. М., В. И., Е. С. Д., Н. К., С. Д., А. Д., М. О., Е. Е.
Д., Б. Д., С. Д., В. В., А. А., К. К., И. М. и Н. Т., С. М. и Е. Д..
2. писмените доказателства и доказателствени средства: Копие на Удостоверения за
раждане на: А. К. Д. с №1971/21.10.2024 г.; В. А.а М.а с №0769/11.07.2022 г.; З. К. Д. с
№0968/09.08.2019 г.; И. А. М. с №0474/09.05.2017 г.; В. К. Д. с №0454/26.05.2015 г.; Е. К. Д.
с №1700/17.09.2013 г., Писмо от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 –
София УРИ 10510-1357/16.12.2024 година, ведно със справка в таблична форма на
постъпилите сигнали за инциденти от 03.04.2020 година; Справка за съдимост рег. №
250114005000020297/14.01.2025 г.; Справка за съдимост рег. №
250114005000020288/14.01.2025 г.; Справка за съдимост рег. №
250117005000026845/17.01.2025 г. и Справка за съдимост рег. №
250117005000026842/17.01.2025 г. Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.04.2020 г.;
Албум за посетено местопроизшествие от 03.04.2020 г.; Молба от адвокат К. с УРИ ДП-
171/20 – 04.06 с приложена рецепта от УМБАЛСМ „Пирогов“ – София; Писмо от МБАЛ
Благоевград с изх. №63-03-49/26.05.2020 г.; Лист за преглед на пациент в СПО с №004079 от
18.04.2020 г.; Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО с №3661/2020 г.;
Копие от протоколна тетрадка спешен вторичен транспорт, започната на 12.08.2019 г. – 2
листа; Фиш за спешна заявка от 03.04.20 г.; Писмо от УМБАЛСМ „Пирогов“ с изх. №РД-44-
2504/27.05.2020 г.; Амбулаторна книга на 111 кабинет, започната на 25.03.2020 г., завършена
на 09.04.2020 г.; История на заболяването №11332 от 04.04.2020 г.; Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури с №9938 от 04.04.2020 г.; Чек лист за
контрол на история на заболяването от УМБАЛСМ „Пирогов“ с ИЗ №11332 от 15.04.2020 г.;
Удостоверение от НАП с №010232001366237/08.04.2020 г.; Здравноосигурителен статус към
15.04.2020 г.; Здравноосигурителен статус към 03.04.2020 г.; Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО с №039136 от 04.04.2020 г.; Декларация за информирано съгласие от УМБАЛСМ
„Пирогов“, секция по спешна неврохирургия с ИЗ №11332/04.04.2020 г.; Декларация от С. С.
И. от 04.04.2020 г.; Декларация за информирано съгласие за прелИ.е на кръв и кръвни
съставки от 04.04.2020 г.; 2 броя фактури от УМБАЛСМ „Пирогов“ от 15.04.2020 г.;
Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на
заплащане за диагностика и лечението на неговото заболяване от С. С. И.; Искане за образно
изследване от МБАЛ Благоевград за С. С. И.; Резултат от образно изследване от МБАЛ
Благоевград за С. С. И. от 03.04.2020 г.; Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в
КДБ/СО №3661/2020; Предоперативна епикриза на С. С. И.; Оперативен протокол
№304/04.04.2020 г. за пациент С. С. И.; Лист за предоперативна анестезиологична
консултация и преценка документ №2 за С. С. И.; Анестезиологичен лист – УМБАЛСМ
„Пиригов“ за С. С. И. от 04.04.2020 г.; Лист за преглед на пациент с КДБ/СО на С. С. И. с
№039136 – 3 броя; Преводен лист за С. С. И.; Фиш №1 за имунохематологично изследване
на кръвна група и резус стандарт от 04.04.20 г.; Резултати от изследване на С. С. И. от
06.04.2020 г.; Резултати от изследване на С. С. И. от 04.04.2020 г. – 3 броя; Допълнителен
лист към история на заболяването от 04.04.2020 г. – 6 листа; Фиш за дехоспитализация от
15.04.2020 г.; Реанимационен лист №11/04.04.2020 г. на Резултати от изследване на С. С. И.
5
от 06.04.2020 г.; Реанимационен лист №1/04.04.2020 г. на С. С. И.; Реанимационен лист
№2/05/06.2020 г. на С. С. И.; Реанимационен лист №3/06/07.2020 г. на С. С. И.;
Реанимационен лист №4/07/08.2020 г. на С. С. И.; Технически фиш за хигиенни грижи в
ОАИЛНХ на С. С. И. с И. З. №11332; 2 медицинска документа; Епикриза на С. С. И. с ИЗ
№11332/2020 г.;; Приемо-предавателен протокол от 18.05.2020 г.; Протокол за доброволно
предаване от 04.04.2020 г.; Протокол за доброволно предаване от 04.04.2020 г.; Албум със
снимки; Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 04.04.2020 г. – 2 броя;
2 броя пликове с 2 броя обтривки Обекти №5.1 и 5.2; 1 брой плик с веществено
доказателство с БЛ.003874; Докладна записка от В. В. от 03.04.2020 г.; Протокол за
предупреждение от 03.04.2020 г. за Г. Е. М.; Протокол за предупреждение от 04.04.2020 г. за
Е. А. М.; Молба от С. С. И. от 04.05.2020 г.; Лист за преглед на пациент в СПО на С. С. И. с
№003661/03.04.2020 г. – 2 броя; Искане за образно изследване от МБАЛ Благоевград за С. С.
И.; Резултат от образно изследване от 03.04.2020 г.; Епикриза на С. С. И. с ИЗ №11332/2020
г., постъпил на 04.04.2020 г.; Съдебномедицинско удостоверение №122.04/2020 г.; Докладна
записка относно извършена проверка по преписка УРИ 785200-734/2020 г. от 04.05.2020 г. от
ПИ Е. Д.; Жалба от С. А.а И.а с вх. №487/2020 г. от 14.02.2020 г.; Жалба от С. А.а И.а с вх.
№481/2020 г. от 14.02.2020 г.; Писмо от 01 РУ Благоевград с УРИ 189900-834/21.02.2020 г.;
Справка за съдимост за Г. Е. М. с рег. №733/12.03.2020 г.; Докладна записка относно
извършена справка от 12.03.2020 г. от мл. ПИ П.; Жалба от Г. Е. М. с УРИ 785200-
606/09.03.20 г.; Жалба от Нина С.а Я. от 22.02.2020 г.; Протокол за предупреждение от
14.04.2020 г.; Докладна записка относно провеждане на ОИМ и ПСД по досъдебно
производство №7852зм-171/2020 г. по описа на 02 РУ Благоевград от 04.12.2020 г.; TOM II –
Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.04.2021 г.; Албум за оглед на
местопроизшествие от 08.04.2021 г.; Протокол за предупреждение от 07.04.2021 г. за З. Е. М.;
Протокол за предупреждение от 07.04.2021 г. за Г. Е. М.; Протокол за предупреждение от
07.04.2021 г. за А. Е. М.; Протокол за предупреждение от 07.04.2021 г. за Е. А. М.; Протокол
за предупреждение от 07.04.2021 г. за С. Н. Д.; Протокол за предупреждение от 07.04.2021 г.
за С. С. И.; Протокол за предупреждение от 07.04.2021 г. за Н. Л. К.; Протокол за
предупреждение от 07.04.2021 г. за В. Н. И.; Протокол за предупреждение от 07.04.2021 г. за
Р. Д. А.; Писмо от Районен съд - Благоевград от 09.03.2021 г. по гр.д. №638/2020 г. с
приложение заверен препис от Решение №92394/16.03.2021 г., постановено по гр.д.
№638/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград; Заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от
ЗЗДН от 16.03.2021 г. по гр.д. №638/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград;;
Протокол №761/03.11.2021 г. постановен по ЧНД №1564/2021 г. по описа на Районен съд –
Благоевград;. Протокол №762/03.11.2021 г. постановен по ЧНД №1565/2021 г. по описа на
Районен съд – Благоевград; ; Протокол №1419/27.06.2022 г. постановен по ЧНД №906/2022
г. по описа на Районен съд – Благоевград, Справка за А. Е. М. от информационните фондове
на МВР; Писмо от МБАЛ Благоевград с изх. №63-03-58/23.03.2023 г. с приложен История на
заболяването №3297 на З. Е. М. от 04.04.2020 г.; Допълнителен лист към И. З. с общ № и В
Х. О. №263 от Хирургично отделение на З. Е. М. от 04.04.2020 г.; Лист за преглед на пациент
в СПО с №003662 от 03.04.2020 г.; Резултат от образно изследване на З. Е. М. от 03.04.2020
г.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО с №3662/2020 на З. Е. М.; Епикриза от хирургично
отделение на З. Е. М. с ИЗ №3297/263, постъпил на 04.04.2020 г.; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от А. Е. М. от 30.10.2023 г.; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от З. Е. М. от 08.12.2023 г.;
3. Заключенията на назначените в хода на досъдебното rи съдебното производство
съдебномедицински експертизи.

При анализа на показанията на пострадалия и свидетелите Р. А., А. И., В. И., Н. К., С.
Д. и Е. Д. следва да бъде отчетено процесуалното качество на пострадалия и приятелските и
роднински отношения между него и останалите свидетели, предпоставящи извод за
6
заинтересоваността им от изхода на делото.
Независимо от посоченото, в основната си част показанията на тези свидетели следва
да бъдат кредитирани с оглед хронологичната им издържаност, вътрешна
непротиворечивост и непротиворечивостта между показанията на отделните свидетели за
важните за предмета на доказване обстоятелства, дадени още в хода на досъдебното
производство и поддържани в съдебното следствие, както и корелацията им с писмените
доказателства и заключението на СМЕ.
Показанията на тези свидетели се отличават с висока доказателствена стойност,
основана на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за относими към
предмета на доказване обстоятелства.
Показанията на тази група свидетели непротиворечиво установява осъществено от
свидетеля Г. М. спрямо свидетелката Е. Д. физическо насилие на 03.04.2020 г. /по повод
което на спрямо него от РС- Благоевград са наложени мерки по ЗЗДН/, което провокирало
негодуванието на пострадалия /който е неин чичо/ и довело до решението им той заедно със
свидетелите С. Д., Р. А. и В. И. да се запътят към къщата на подсъдимия, като по пътя към
тях се присъединил и свидетеля Н. К..
От показанията на пострадалия съдът установи, че носил със себе си дървена дръжка
за ръчен инструмент, като нито в неговите показания, нито в тези на останалите свидетели
от тази група се съдържат данни за носени от другите свидетели дръжки, брадви, тръби или
други предмети. Предвид посоченото от пострадалия, показанията на А., В. И., Н. К. и С. Д.,
че С. И. не носил нищо в себе си, не се кредитират от съдебния състав.
Показанията на С. И., С. Д., Р. А., Н. К. и С. Д. са доказателствен източник за това, че
при пристигането им пред къщата на подсъдимите, в двора на къщата вече били двамата
подсъдими, брат им Г. и родителите им – Е. М. и С. Д., след което между двете групи
възникнал скандал и подсъдимите и свидетелите Е. М. и Г. М. излезли от двора си и
заобиколили пострадалия И..
Показанията на пострадалия, В. И., С. Д., Р. А., Н. К. установяват и че никой от тях не
е влизал в двора на къщата на семейството на подсъдимите, а побоят над С. И. бил нанесен
на улицата. Това обстоятелство се поддържа в разпитите им в досъдебното производство,
включително и при повторния оглед на местопроизшествие, при което пострадалият и А.
посочили мястото, на което се намирали. В подкрепа на горното е и заявеното от свидетеля
Р. А., че се уплашил и първоначално избягал по улицата към къщата на съседите им /за
разлика от твърдяното от подсъдимият З. М. и баща му, че също бил в двора им/, като
посоченото се потвърждава и от показанията на пострадалия, който сочи, че Р. се намирал
по-далече от него. Детайлите в показанията на В. И. /л.24 ДП/, че застанали до входната
врата на подсъдимите, отстрани на пътя, между къщата на подсъдимите и къщата на техен
съсед, до каруца, зад която имало камион, също предпоставят извод за достоверността на
заявеното, че пострадалият и останалата част от свидетелите не са влизали в двора на сем.
М.и.
Съдът не кредитира показанията на пострадалия, че пред дома на подсъдимите
отишли само той и свидетелят Р. А. предвид съдържащите се показанията на В. И., Н. К. и
С. Д. данни, че с тях там били и останалите трима свидетели.
Данни за нанесен от страна на подсъдимия А. М. удар с дървена дръжка в главата на
пострадалия, се съдържат както в показанията на самия пострадал, така и в тези на Р. А., В.
И., Н. К. и С. Д..
Нанесеният от подсъдимия З. М. удар с нережещата част на брадва по главата на
пострадалия съдът установи от показанията на Р. А. и Н. К., подкрепени в тази им част от
обясненията на подсъдимия З. М., свидетелите Г. М. /брат на подсъдимите/ и Е. М. /техен
баща/.
Участието в нанесения на пострадалия побой на бащата на подсъдимите – Е. М. и
техния брат- Г. М. се установява от показанията на пострадалия, Р. А., В. И., Н. К. и С. Д.
7
/подкрепени частично и от показанията на Е. М. и Г. М., съдържащи данни за присъствието
им на мястото на инцидента./
При преценката на показанията на С. Д., Р. А., В. И. и Н. К., съдът съобрази
хиперболизиранете на действията на подсъдимите, брат им Г. М. и родителите им, съчетани
със стремежа за подценяване на техните собствени действия, поради което приема, че
преувеличават действията на бащата на подсъдимите – Е. М. и техния брат Г. М., за които
твърдят, че са нанесли множество удари с брадви и лопати по главата и тялото на
пострадалия, което не се потвърждава от приложената медицинска документация и
заключението на СМЕ на пострадалия.
Нанесеният от майката на подсъдимите удар с хвърлена от нея керемида в областта
на гърба на пострадалия се доказва от показанията на пострадалия, свидетеля С. Д. и СМЕ.
Районният съд кредитира и показанията на пострадалия, че не е нанасял удар по
главата на подсъдимия З. М., предвид подкрепата им от показанията на свидетелите Р. А., В.
И., Н. К., С. Д. и Г. М./брат на подсъдимите/.
Действително в дадените в съдебното следствие показания, свидетелят К.
първоначално сочи, че пострадалият с острата част на брадва ударил по главата подсъдимия
З. М., като след това посочва, че С. И. не е удрял с брадва, а удрял З. с юмруци. С оглед
установеното от СМЕ на З. М. за механизма и предмета, с който му е нанесен ударът и
показанията на Р. А., В. И. и Г. М./***/, съдът не кредитира показанията на К. за нанесен от
пострадалия удар с брадва по главата на подсъдимия З. М..
При преценката за достоверността на показанията на пострадалия не може да бъде
пренебрегнато и добросъвестността му, изразена в заявеното от него, в хода на съдебното
следствие, че след като паднал на земята, усещал нанасяните му удари, но не виждал кой му
ги нанася, както и че в нито един момент от показанията си не твърди, че видял нанесения
му от подсъдимия З. М. удар, а единственото, което посочва е, че бил нападнат от А. М., З.
М. и Г. М. /л.53 от делото/. Предвид изявлението на пострадалия при разпита му пред съдия
от ДП от 03.11.2021 г., че след като паднал на земята изгубил съзнание, не следва да бъдат
кредитирани твърденията му в този разпит, че след падането си възприел, че бил удрян от Е.
М., Г. М. и З. М., а заявеното следва да бъде прието като негово заключение, основано на
това, че бил заобиколен от посочените лица, още повече, че допълва, че не е видял „кой
точно и с какво го удрял“.
Съдът се довери и на показанията на Р. А., в частта им, че след като видял
пострадалия да пада на земята и кръвта по главата му, а подсъдимите и свидетелите Г. М. и
Е. М. да продължават да му нанасят удари, взел едно дърво от оградата на съседите и ударил
с него подсъдимия З. М. в областта на главата. Заявеното от този свидетел освен, че съдържа
неизгодни за него обстоятелства, се потвърждава от показанията на Г. М./**/ и заключението
на изготвената за З. М. СМЕ, подкрепяща посочения от А. механизъм на причиненото на З.
увреждане и предмета, с който е нанесен ударът.
Показанията на А. И. /***/, установяват, че видял брат си на земята пред оградата на
къщата на подсъдимите, след което с помощта на родините си бил транспортиран до МБАЛ
– Благоевград. Показанията на този свидетел са производен източник на доказателства за
това, че подсъдимите А. и З. М., и баща им са нанасяли удари на С. И., доколкото чрез тях
той пресъздава разказаното му от пострадалия.
Показанията на свидетелите Е. С. Д., А. Д., Б. Д., Е. Е. Д. и М. О. не притежават
висока доказателствена стойност, поради което не следва да бъдат подлагани на детайлен
анализ. Е. С. Д. възприел единствено, че пострадалият бил на земята, като по него имало
много кръв и не можел да говори, А. Д., Е. Е. Д. и М. О. видели пострадалия, носен от
роднините си, като тези свидетели разбрали за действията на подсъдимите от разказите на
роднини.
Показанията на пострадалия, Р. А., А. И., Е. Д., Н. К., А. Д., Е. Е. Д., М. О. и Е. Д. са
източник на доказателствена информация за причинените на пострадалия увреждания,
8
промяната в здравословното му състояние и начина на живот и продължителността на
възстановителния процес, и интензивността на болките му
Съдът подложи на критичен анализ обясненията на двамата подсъдими като съобрази
двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита, променяща
отношението им към фактите със значение по делото. Ето защо изводът за тяхната
достоверност следва да бъде основан на вътрешната им непротиворечивост, наличието -
респективно липсата на логически несъответствия, както и съответствието им с
доказателствената съвкупност по делото.
Извършвайки посочената преценка, първата инстанция счита, че обясненията на З.
М. следва да бъдат кредитирани частично.
Като достоверни следва да се приемат обясненията на този подсъдим в частта им, че
на 03.04.2020 г. е нанесъл удар в областта на главата на пострадалия И., доколкото тази част
от обясненията му се подкрепя от показанията на свидетелите Г. М. /***/, Е. М. / баща/ и
показанията на Р. А. и Н. К., и и заключението на СМЕ.
Останалата част от обясненията на З. М. не следва да бъде кредитирана предвид
тяхната нелогичност и опровергаването им от показанията на пострадалия и свидетелите С.
Д., Р. А., В. И. и Н. К*.
От показанията на пострадалия и свидетелите С. Д., Р. А., В. И. и Н. К. е установено,
че пострадалият не е влизал в двора на къщата на подсъдимите, като ударите са му
нанесени на улицата, където паднал на земята и от където бил отведен от роднините си до
СПО при МБАЛ – Благоевград.
В тази част показанията на З. М. противоречат и на показанията на неговите
родители и брат му Г. М., като той сочи, че в двора на къщата им влязъл само пострадалият,
и нямало никой друг освен свидетеля Р. А., а брат му Г. М. в показанията си в дадени в ДП,
прочетени в хода на съдебното следствие сочи, че в двора им били всички роднини на Е. Д.
– около 30 човека. Баща му пък твърди, че разбрал от самия З., че в двора им са влезли хора
с брадви, и след като излели, видели 7-8 човека в двора .
Заявеното от този подсъдим, че с пострадалия взаимно са си нанесли удари съдържа
и логически несъответствия, и се оборва от показанията на пострадалия и свидетелите С. Д.,
Р. А., В. И. и Н. К..
На първо място кредитираната част от показанията на пострадалия и свидетелите С.
Д., Р. А., В. И. и Н. К. установява, че след нанесените му удари от подсъдимите, И. паднал
на земята /което е заявено и брата на подсъдимите -Г. М./, след което състоянието му не
позволявало да се изправи сам поради което е невъзможно той да е нанесъл удар с брадва в
областта на главата на З. М., както сочи този подсъдим. Съдът констатира и противоречия
между обясненията на З. М. и показанията на неговия брат Г., като Г. М. в дадените в ДП
производство показания сочи, че И. посегнал да удари З. с тръба, но показанията му не
съдържат данни за нанесен от пострадалия удар, а твърди, че Р. А. ударил З. с брадва по
главата.
От друга страна по изложените по – горе аргументи се установява, че С. И. не е
носил и нанасял удари с брадва, а е носил дървена дръжка, като заключението на
назначената спрямо З. М. СМЕ с направените уточнения при изслушването на експерта
установяват, че констатираното му увреждане в областта на главата е възможно да бъде
причинено от един удар с дръжката на брадва. Експертът подчертава разликата между
увреждания, причинени от удар с нережещата част на брадва, каквито са тези на
пострадалия и установените на подсъдимия З. М., като е разяснено че причинените на З. М.
увреждания са по-леки, което се дължи на по-малката маса и различната форма на удрящия
предмет, независимо че ударът е нанесен с достатъчна сила, че да причини мозъчно
сътресение и разкъсно – контузна рана. Именно с такава дървена дръжка е нанесен ударът в
областта на главата от З. М. от свидетеля Р. А..
Първоинстанционният съд не кредитира обясненията на подсъдимия А. М., че не
9
излизал от къщата, не е нанасял удари на пострадалия и не видял удари да са му нанасяни от
неговите братя и баща. Тази част от обясненията му се опровергава категорично от
кредитираната част на показанията на пострадалия и свидетелите Р. А., В. И., Н. К. и С. Д..
Съдът се довери на обясненията на този подсъдим, че се е крил в къщата си заедно
със съпругата си и децата си, като чувал викове и възприел счупването на прозорец от
хвърлен камък, доколкото данни за хвърляне на предмети по къщата на подсъдимите се
съдържат в показанията на неговите родители и полицейския служител К.. Съдът приема
обаче, че това се е случило след нанесения от страна на двамата подсъдими, брат им Г. и
баща им побой на пострадалия, и след нанесения на З. М. удар в областта на главата от Р. А.,
когато подсъдимият З. М. бил пренесен от близките си в къщата.
Внимателно следва да бъдат оценявани и показанията на брата на подсъдимите – Г.
М. и техните родители – Е. М. и С. Д. с оглед близката им родствена връзка с двамата
подсъдими, обуславяща заинтересоваността им от изхода на делото и стремежът им да не
уличат себе си в извършване на престъпление. Освен посоченото, при анализа на
показанията на тримата свидетели не може да бъдат пренебрегнати значителните вътрешни
противоречия между показанията им, дадени в хода на досъдебното производство и
прочетени по предвидения процесуален ред и тези дадени в хода на съдебното следствие.
Показанията на свидетеля Г. М., че на 03.04.2020 г. не е бил свидетелката Е. Д. освен
от показанията на Д. и свидетелите И., А., В. И., Н. К. и С. Д. са оборени и от приложеното
по делото влязло в сила на 31.03.2021 г. Решение по гр.д. 638/2020 г. на РС- Благоевград, с
което е установен осъществен на тази дата спрямо Д. акт на домашно насилие от Г. М. и
наложени спрямо него мерки по ЗЗДН.
Като недостоверни първата инстанция приема и показанията на Г. М., че се прибрал в
дома си едва след като боят бил приключил и не е видял нанасяне на удари, предвид
установеното по делото, че този свидетел не само е присъствал по време на нанесения на
пострадалия побой, но и самият той е нанасял удари на И., които обстоятелства се
установяват несъмнено от кредитираната част на показанията на пострадалия и свидетелите
Р. А., В. И., Н. К. и С. Д..
Основание за дискредитиране на тази част от показанията на Г. М. е и съдържащото
се показанията му противоречие:
При проведения му хода на досъдебното производство разпит/прочетен на основание
чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.1 НПК/ той е заявил, че на този ден е бил в дома си с братята си З. и
А., родителите му, снахите, и децата му и след като излезли видели как И. посяга да удари З.
с тръба, а З. ударил И. с дърво по главата, след което пострадалият паднал на земята. Данни
за това, че М. не само е бил в дома си по време на побоя над И., но е видял нанесения му от
З. М. удар се съдържат и в дадените в деня на инцидента обяснения, които макар да не
представляват гласно доказателствено средство е възможно да бъдат използвани при анализа
на показанията му.
Ето защо съдът кредитира показанията на този свидетел от досъдебното
производство, съдържащо данни за възприет от него удар от З. М. в областта на главата на
пострадалия И..
Констатираните вътрешни противоречия в показанията на родителите на
подсъдимите - Е. М. и С. Д., дадени в досъдебното производство и тези от съдебното
следствие предпоставят извод за тяхната недостоверност.
Така при разпита му в ДП от деня на престъплението Е. М., сочи, че след като
изпратил З. да провери защо лае кучето, З. се върнал при тях и казал, че в двора им са влезли
хора с брадви.Двамата излезли, видели в двора 7-8 човека, и И. и А. започнали да ги псуват
и отправят заплахи, както и че видял нанесен от И. удар с брадва в областта на главата З., от
който З. паднал на земята и удар с брадва от А. по главата на З., докато З. бил на земята.
След това З. допълзял до инструментите и взел брадва, с която ударил няколко пъти
пострадалия по главата и след като се прибрали, роднините на Е. хвърляли предмети по
10
къщата им. Такива обстоятелства се сочат и в дадените от него писмени обяснения.
В съдебното следствие обаче променя показанията си и сочи, че след като изпратил З.
да види защо лае кучето, З. се забавил, поради което той излязъл и видял З., който лежал на
земята в кръв, видял само С. и Р. да излизат от двора, внесъл З. в къщата, където с жена си,
със сина му А., неговото семейство се затворили и не излизали до пристигането на
полицейските служители. Не е виждал нито С., нито Р. да удрят З..
Освен посочените противоречия, показанията на Е. Д. за нанесени от пострадалия по
З. М. удари се опровергават, както от показанията на сина му – Г. М., така и от тези на
свидетелите Р. А., В. И., Н. К. и С. Д.. Същевременно не може да не бъде отчетена и
нелогичността на показанията му от ДП, че независимо от нанесените на сина му З. удари от
И. и А., вместо да се намеси и да му помогне, влязъл в къщата си да пази децата, за които
към този момент не съществувала непосредствена опасност, каквато била налице за
подсъдимия З. М., според показанията му.
Нелогични са и показанията му, че след като на З. М. били нанесени удари с брадва в
областта на главата /оборено от показанията на Г. М., свидетелите И., А., В. И., Н. К. и С. Д.,
съдържащи данни, че след нанесения на З. удар той паднал на земята и бил пренесен в дома
си и заключението на назначената спрямо З. СМЕ/ З. пълзейки стигнал до инструментите и
с дълго дърво или брадва успял да нанесен удар по главата на пострадалия.
По изложените съображения съдът не се довери на показанията на този свидетел за
нанесен от пострадалия удар на сина му З. М. и че той и другите му синове не са нанасяли
удари на пострадалия. Съдът кредитира единствено показанията му, съдържащи данни за
нанесен от З. М. удар по главата на И. и хвърляне на предмети по къщата им от страна на
групата на пострадалия, поради подкрепата им от кредитираната част на показанията на Р.
А., Н. К., Г. М. и обясненията на подсъдимия З. М..
Свидетелката С. Д. /майка на подсъдимите/ в показанията си от досъдебното
производство твърди, че на посочената в обвинителния акт дата били в дома си и З. бил
изпратен от баща си да провери защо лае кучето им, след което го чула да вика „Татко,
нападнаха ме“, поради което тя и Е. М. излезли навън и видяла много насъбрали се хора,
които хвърляли предмети по къщата им /не посочва да са били в двора им/. По –късно
излязъл и А. М., след като вече З. бил ударен, А. издърпал З. /подсъдимият А. М. сочи, че не
е излизал/, като А. не е нанасял удари, а само прибрал децата в една стая, за да не пострадат,
на портата били пострадалия и свидетелите О., Р., А. И.. Впоследствие научила от З., че той
ударил пострадалия и пострадалият го ударил, самата тя не е виждали нанасяне на удари, а Г.
се появил след приключването на боя /което се опровергава от кредитирана част на
показанията на Г. М./.
Показанията й в съдебното следствие се различават коренно от заявеното в разпита й
в досъдебното производство, като сочи, че мъжът й – Е. внесъл З. в къщата, а тя самата и А.
М. не са излизали навън. Разбрала за хвърляни по къщата им камъни от мъжа си и от З.,
както и че Р. и С. нападнали З..
Показанията на С. Д. следва да се кредитират единствено в частта им, че излязла в
двора и видяла насъбралите се хора, с оглед съответствието им с кредитираната част от
доказателствената съвкупност.
Установените противоречия в показанията на майката на подсъдимите и стремежът й
за неглижиране на действията на синовете й и свидетеля Е. М. дискредитират значително
добросъвестността й при даването на показания, поради което при изграждането на
фактическите си и правни извод, районният съд не използва останалата част от показанията
на тази свидетелка.
С оглед заинтересоваността му от изхода на делото и опровергаването им от
показанията на пострадалия, кредитираната част на обясненията на подсъдимите и
показанията на родителите им, съдът не се довери на показанията на свидетеля С. М.
/роднина на подсъдимите/, че подсъдимият А. М. и майката на подсъдимите не са излизали
11
от къщата до пристигането на полицейските служители.
Незаинтересоваността от изхода на делото на свидетеля К. и добросъвестността при
разпита и непротиворечивостта на показанията предпоставя извод за кредитирането им, като
показанията му съдържат данни за установени множество счупени бутилки и щети по
къщата пострадалия, установени при пристигането на полицейските служители.
Показанията на пострадалия и свидетелите Р. А., В. И., Н. К. и С. Д. установяват
времето, мястото на извършеното спрямо пострадалия престъпление и авторството му в
лицето на двамата подсъдими.
Писмените доказателства, надлежно приобщени към материалите по делото
изясняват обстоятелства, релевантни към неговия предмет.
От протокола за оглед от 03.04.2020 г., съставен при спазване на предвидените в НПК
изисквания, предпоставящо извод за неговото кредитиране, се установява мястото, на
извършеното от подсъдимите престъпление и откритата и иззета дървена дръжка.
Протоколът за оглед на местопроизшествие от 08.04.2021 г. съдържа данни за
местоположението на пострадалия, свидетелите Р. А., Г. М., Е. М., С. Д. и подсъдимите А.
М., като мястото на което се намирали посочените лица е анализирано при показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимите.
Справките за съдимост съдържат данни за съдебното минало на двамата подсъдими.
Като компетентно изготвено и отговарящо пълно на поставените въпроси съдът
кредитира и заключенията на съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р А. по
отношение на пострадалия и подсъдимия З. М.. При изготвянето на заключенията вещото
лица се е основало на представената по делото медицинска документация, съставена при
посещението на лекари, данните от томографските изследвания, останалите медицински
документи и издаденото от съдебен лекар медицинско свидетелство.
Медицинската документация и свидетелството на съдебния лекар, поставени в
основата на заключенията съдържат констатациите на медицински лица, извършили
съответните прегледи на пострадалия и подсъдимия установеното при тези прегледи.
Ето защо първоинстанционният съд, счита заключенията на СМЕ с направените в
съдебното заседания разяснения за обосновани и изведени на базата на специалните знания
на вещото лице.
Вещото лице аргументирано разяснява медикобиологичните признаци на телесните
повреди, на пострадалия и подсъдимия З. М. като заключенията му са в съответствие с
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС.
Правилно и в съответствие със задължителните указания на Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС, медикобиологичните характеристика на причинената на
пострадалия телесна повреда е преценена към момента на причиняването й, без да се отчита
последвалата лекарска намеса.
От заключенията на СМЕ и от направените при личното изслушване на вещото лице
уточнения, съдът установи вида и механизма на причинените на пострадалия и подсъдимия
травматични увреждания.
По отношение на причиненото на пострадалия травматично увреждане експертът
обоснова нараняване, проникващо в черепната кухина, което представлява черепномозъчна
травма – счупване на черепните кости, контузия на мозъка, причинило му разстройство на
здравето временно опасно за живота.
По отношение на причиненото на подсъдимия З. М. увреждане заключението на
СМЕ установява черепномозъчната травма – мозъчно сътресение, без пълна загуба на
съзнание и разкъсно-контузна рана на меките черепни покривки, което му е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Следва да се отбележи, че за установяването на механизма на нанесените
травматични увреждания също са необходими специални знания, с които експертът
съобразно квалификация си разполага. Предвид горното и с оглед изнесените в
12
заключението на СМЕ аргументи заключението на СМЕ, се кредитират от настоящата
съдебна инстанция и в частта им за механизма на причинените на пострадалия и
подсъдимия З. М. травматични увреждания.
Разясненията на вещото лице, направени при личното му изслушване съдържат
данни и за изпитваните през възстановителния период болки от пострадалия и неговата
продължителност.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна страна
З. Е. М. на 03.04.2020г. около 21.00 часа в гр. Б***** на ул. „А. И*******, в
съучастие като съизвършител с А. Е. М., с ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с
металната тъпа част на брадва и дървена дръжка /държалие/ за ръчен инструмент в областта
на главата С. С. И., с ЕГН ********** причинили на С. С. И. средна телесна повреда,
изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина, черепно мозъчна травма –
счупване на черепните кости, контузия на мозъка реализирало медико-биологичния признак
на нараняване, проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
А. Е. М. на 03.04.2020 г. около 21.00 часа в гр. Б***** на ул. „А. И*******, в
съучастие като съизвършител със З. Е. М., ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с
металната тъпа част на брадва и дървена дръжка /държалие/ за ръчен инструмент в областта
на главата С. С. И., с ЕГН ********** причинили на С. С. И. средна телесна повреда,
изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина, черепно мозъчна травма –
счупване на черепните кости, контузия на мозъка реализирало медико-биологичния признак
на нараняване, проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
От доказателствения материал по делото се установява по изискуемия се с НПК
стандарт извършването на посоченото престъпление и авторството му в лицето на двамата
подсъдими.
Причинените на пострадалия телесни наранявания са резултат именно от нанесените
от подсъдимите удари с металната нережеща част на брадва и дървена дръжка /държалие/ за
ръчен инструмент в областта на главата на С. И. .
Посоченото несъмнено се установява от показанията на пострадалия и свидетелите Р.
А., В. И., Н. К. и С. Д., кредитираната част на обясненията на подсъдимите, показанията на
родителите им и брат им Г. М., и заключението на СМЕ, съгласно което травматичните
увреждания са получени в резултат на нанесен кос удар с предмет с добре очертани ръбове
и/или ъгли, каквато характеристика има тъпата част на брадва.
Ето защо съдът прие, че получените от пострадалия травматични увреждания, се
намират в пряка причинно - следствена връзка от действията на двамата подсъдими,
нарушаващи телесния интегритет на пострадалото лице.
В съответствие с цитираното Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС
характерът и степента на увреждането следва са определени към момента на причиняването
на телесната повреда, а не в по-късен момент, когато може да настъпят изменения, които
променят или заличават последиците, като случаите, когато здравословното състояние на
увредения се подобри вследствие времето и лечението, тази благоприятна промяна не се
отразява на квалификацията на деянието.
В настоящия случай заключението СМЕ по отношение на пострадалия установява
нараняване, проникващо в черепната кухина, което представлява черепномозъчна травма –
счупване на черепните кости, контузия на мозъка, причинило му разстройство на здравето
временно опасно за живота.
Именно въз основа на СМЕ и като съобрази задължителните указания на
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, първоинстанционният съд категорично
13
установи медикобилогичния признак на причинената на И. травма проникващо в черепната
кухина, което представлява черепномозъчна травма – счупване на черепните кости, контузия
на мозъка като постоянно общо разстройство на здравето временно опасно за живота,
предпоставящо квалифицирането на телесната повреда като средна такава по смисъла на
чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК .
Доктрината и съдебната практика последователно приемат, че участието на дееца в
изпълнителното деяние на престъплението предпоставя ангажирането на наказателната му
отговорност като съизвършител за общо причинения резултат. Независимо от липсата на
установяване от чии конкретни действия е настъпил този резултат при наличието на общ
съвместен умисъл е налице квалификация на престъплението по чл.20, ал.2 НК.
Със своето деяние съучастникът обективно и виновно допринася за осъществяване
престъплението, като престъплението е извършено в съучастие само когато деянието на
всеки един от дейците обективно допринася за осъществяване на престъплението. Съставът
на ВС е имал възможност да посочи в Решение 586/1983 г. на ІІ н.о., че кой от подсъдимите
какви удари и с какво ги е нанесъл, е без значение относно това, дали деятелността е
съизвършителска, важното е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за
осъществяване на общия престъпен резултат, като в Решение 295/2006 г. на І н.о. на ВКС е
подчертано, че когато съизвършителите имат сходно поведение, резултатът от него е
причинен от всички, независимо от конкретния им принос. При съизвършителство е без
значение конкретният каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите
с общата престъпна дейност общественоопасни последици предвид това, че престъпният
резултат е постигнат не от изолирано въздействие, а като последица от съвместно
осъществяване на изпълнителното деяние. В този смисъл е и Решение 232/2011г. на ВКС, III
НО, в което е пояснено, че без значение е кой от нападателите какви удари е нанесъл, с каква
сила и насоченост и с какво оръжие са осъществени. Същественото е, че действията на
всеки един от нападателите в побоя са били насочени към осъществяването на общия
престъпен резултат – телесното увреждане на пострадалия, действайки с общност на
умисъла.
Конкретиката на случая установява, че и двамата подсъдими са нанасяли по главата
на пострадалия удари с металната тъпа част на брадва и дървена дръжка /държалие/ за ръчен
инструмент, поради което и действията на всеки един от тях са допринесли за причинените
на И. телесни увреждания и следва да отговорят за нанесена при съучастие средна телесна
повреда.
От субективна страна деянията на подсъдимите са извършени при форма на вината
пряк умисъл.
И двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на извършеното,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са целели тяхното
настъпването. Подсъдимите са нанасяли удари с металната тъпа част на брадва и дървена
дръжка /държалие/ за ръчен инструмент в областта, като всеки от тях е съзнавал характера,
насочеността на ударите си и интензитета на прилаганата сила, както и че действията му
наред с действията на другия подсъдим са от естество да причинят средна телесна повреда
на пострадалото лице, респективно заедно да му причинят проникване в черепната кухина и
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като всеки един от подсъдимите е
целял именно това. Всеки от подсъдимите е съзнавал както обективните и субективни
признаци на собственото си деяние, така и тези на своя съизвършител, като активно е
допринесъл за причиняване на телесните увреждания, при което е налице общност на
умисъла за нанасяне на средната телесна повреда.
В този смисъл е и Решение №296 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1460/2011 г., III н.
о., НК, в което е посочено, че двамата подсъдими са участвали в изпълнителното деяние за
постигането на съставомерния резултат, действайки в рамките на възникналия спонтанно
общ умисъл. Макар двамата да са използвали различни увреждащи средства и да са нанасяли
14
различни по сила и насоченост удари, нито един от тях не може да се позовава на ексцес на
умисъла, щом като е възприемал и не само се е съгласявал, но активно е участвал в
реализиране на преследваната цел, съгласявайки се с възможните съставомерни последици,
които настъпват в резултат на задружните им усилия. Затова подсъдимите следва да носят
отговорност за престъпление при общност на умисъла съобразно чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Съставът на първата инстанция приема за неоснователно и възражението на защитата
че действията на подсъдимия З. М. представлявали отбрана на собствения му живот,
имущество, действия в условията на неизбежна отбрана на живота и здравето на
племенниците му, родителите му и неговата съпруга, както и, че той е действал при уплаха
и смущение, в следствие на противоправното нападение на групата лица, нападнали къщата
им.
С разпоредбата на чл.12, ал.1 НК законодателят е регламентирал, че не е
общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността
или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в
рамките на необходимите предели
В Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС е разяснено
по задължителен за съдилищата начин, че нападението е непосредствено не само когато е
започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за
увреждане на държавни и обществени интереси, личността или законните права на
гражданите. Неизбежна отбрана обаче не е допустима при предполагаемо, бъдещо или
завършило нападение.
В съответствие с изложените в доказателствения анализ аргументи, съдът приема за
установено по безспорен начин, че при пристигането пред къщата на подсъдимите на
пострадалия и свидетелите Р. А., В. И., Н. К. и С. Д., в двора на къщата вече били двамата
подсъдими, брат им Г. и родителите им – Е. М. и С. Д.. След възникнал между двете групи
словесен скандал подсъдимите и свидетелите Е. М. и Г. М. излезли от двора и заобиколили
намиращият се на улицата И., като започнали да му нанасят удари.
Ето защо конкретиката на случая не установява непосредствено нападение от страна
на пострадалия и свидетелите Р. А., В. И., Н. К. и С. Д., а предполагаемо такова. Поради
което решението на подсъдимите и свидетелите Е. М. и Г. М. да излязат от двора си и да
нанасят удари на пострадалия, не е възможно да бъде прието като извършено в условията на
неизбежна отбрана. Извън размяната на реплики, никой от свидетелите не е влизал в двора
на къщата на сем. М.и, както и не е предприел нападение срещу подсъдимите, тяхното
семейство и имущество, което да обуслови правомерността на действията им, изразили се в
побоя над пострадалия.
Дори подсъдимите и техните роднини да са предполагали, че предстои нападение от
страна на пострадалия и останалата част от групата му, липсата да каквито и да било данни
за такова непосредствено нападение, не позволява да бъде прието, че действията им са
извършени в условията на неизбежна отбрана.
Доколкото в случая не е било налице непосредствено противоправно нападение, не
следва да се обсъжда, дали действията на подсъдимите са извършени при уплаха и
смущение.

По вида и размера на наказанието:

За престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода“ до шест години.
Съдебният състав намира, че по отношение на нито един от подсъдимите не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова по
смисъла на чл.55 НК, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже
15
несъразмерно тежко. Ето защо наказанието за всеки един от тях следва да бъде
индивидуализирано с прилагането на разпоредбата на чл.54 НК.

По отношение на подсъдимия З. М.:
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат съобразени младата възраст
на подсъдимия, чистото му съдебно минало, влошените отношения с пострадалия и това, че
конфликтът започнал след пристигането на пострадалия пред къщата им, за да изясняват
действията на брат му Г. М.. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
използването на брадва и дървена дръжка при нанасянето на ударите, извършването на
престъплението в съучастие и на публично място. Изложеното индицира лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
Предвид горното съдът намира, че предвидените с чл.36 НК цели на наказанието и
най - вече поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазването на законите и
добрите нрави може да бъде успешно постигнато с определянето на наказание в размер под
средния, установен с чл.129, ал.2, вр. ал. 1 НК размер. Първостепенният съд приема, че в
случая справедлив размер на наказанието „лишаване от свобода”, съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца е за срок от една година, което счете за най-
подходящо за реализиране на предвидената от законодателя индивидуална и генерална
превенция.
З. М. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
определеното наказание е под три години, като за постигане целите на наказанието не е
необходимо ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Предвид
наличието на кумулативно предвидените в чл.66, ал.1 НК предпоставки и на основание
същата разпоредба, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три
години.

По отношение на подсъдимия А. М.
Отегчаващи вината на този подсъдим обстоятелства също са използването брадва
и дървена дръжка при нанасянето на ударите, извършването на престъплението в съучастие,
на публично място, както и осъждането му за нанесена на 22.11.2018 г. от него средна
телесна повреда на същия пострадал. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва
да се отчетат влошените отношения с пострадалия, младата му възраст и инициирането на
конфликта от пострадалия. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът приема, че се установява баланс между смекчаващите и отегчаващите
отговорността му обстоятелства. Независимо от посоченото обаче, първата инстанция
приема, че наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца ще
допринесе за постигане на предвидените с НПК цели на наказанието за този подсъдим.
Към датата на деянието, подсъдимият А. М. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, определеното наказание е под три години, като за постигане
целите на наказанието и по отношение на него, съдът счита, че не е необходимо изолирането
му от обществото с ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Предвид
наличието на регламентираните с чл.66, ал.1 НК предпоставки и за този подсъдим, съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

По гражданския иск:

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другимо. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вредни последици, които са
пряка и непосредствена последица на деянието. С предявения граждански иск се
претендират неимуществени вреди, които са парично неизмерими, поради което размерът на
следващото се за тях обезщетение се определят от съда по справедливост.
16
По аргумент от чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за доказаните по основание
претърпени неимуществени вреди, следва да бъде определен от съда по справедливост.
Следователно при установена основателност на предявения иск, конкретен размер на
обезщетението се присъжда след извършване на преценка на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, като начин и обстановка при осъществяване на деянието,
възраст на пострадалия и характера на вредните последици.
В разглежданата хипотеза предпоставките за ангажиране на гражданската
деликтна отговорност на подсъдимите за извършения от тях деликт по отношение на ищеца
са изпълнени, доколкото е налице деяние, което е противоправно, виновно, от което са
причинени вреди, като е налична и необходимата причинна връзка.
В конкретния случай е доказано по безспорен начин, че от виновното поведение на
двамата подсъдими гражданският ищец е претърпял значителни неимуществени вреди,
които са пряка последица от извършеното от тях престъпно деяние.
Съгласно заключението на СМЕ на И. е причинено нараняване, проникващо в
черепната кухина, черепномозъчна травма – счупване на черепните кости, контузия на
мозъка, което му е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота.
При личния преглед на пострадалия в изпълнение на назначената на 11.04.2024 г.
допълнителна съдебно-медицинска експертиза вещото лице е констатирало липсваща
черепна кост с неправилна четириъгълна форма с размери 7/7 см, като не е провеждано
допълнително лечение и не е поставяна пластина на мястото на костния дефект. В хода на
оздравителния процес костното отвърстие е покрито с меки тъкани с голяма плътност.
Направен е извод, че към момента на прегледа И. е клинично здрав, работоспособен и без
здравословни последствия от претърпяната черепномозъчна травма, като не се налага
поставянето на костен или костозаместващ имплант на мястото на липсващия костен
фрагмент.
В проведеното изслушване вещото лице пояснява, че контузията на мозъчната
тъкан и комоционната кома в следствие на мозъчното сътресение утежнило процеса на
възстановяване, чиято продължителност е между шест месеца и една година, като се очаква
пълно възстановяване /тъй като нямало нарушение на мозъчната структура./. Съществува
козметичен проблем с оглед променената форма на главата, където е отстранена част от
черепната кост .
Причиненото на И. увреждане е довело до промени в говора и мисловната
дейност, за чието възстановяване съгласно медицинската документация е необходимо поне
шест месеца. Поради счупените кости и засягането на нервната тъкан, мозъчното вещество,
причинената мозъчна контузия с всички последствия, оток на мозъка, притискане на
мозъчни структури изпитваната от пострадалия болка е била с голям интензитет.
От показанията на свидетелите се установява, че след причинените увреждания на
здравето на И., с цел възстановяване на говора му се наложило работа с логопед, като след
изписването му от болница провеждал домашно лечение, имал главоболие и му
прилошавало при излагане на слънце, като възстановяването му продължило около седем –
осем месеца.
При определяне на размера на обезщетението следва да бъде отчетена, че именно
действията на пострадалия, който отишъл до дома на подсъдимите, за да изяснява защо
свидетелят Г. М. е бил племенницата му, е поставило началото на конфликта. Следва да се
подчертае, че самият И. е бил наясно за влошените отношения между семейството му и това
на подсъдимите, още повече че при предходен конфликт именно с подсъдимия А. М. по-
малко от две години преди инкриминираното с обвинителния акт деяние само телесната, му
е била нанесена средна телесна повреда от този подсъдим.
Вместо да съобрази горното и да сезира компетентните за това органи,
пострадалият решил лично да потърси отговорност на свидетеля Г. М. за осъщественото
спрямо Е. Д. физическо насилие.
17
Като съобрази горното и вида, интензитета и продължителността на претърпените
от гражданския ищец неимуществени вреди, съдът намери, че предявеният солидарно срещу
двамата подсъдими граждански иск е доказан по своето основание, като следва да бъде
уважен в размер на 14000,00лв /четиринадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.04.2020 г. до окончателното й погасяване, като бъде
отхвърлен над тази сума до предявения му размер от 24 000 лева.
Мотивиран от изложеното съдът постанови своята присъда.


14.04.2025 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:


18
Съобщи за изтекли лични данни