Решение по дело №2189/2018 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1343

гр.Сливен, 19.11.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета в състав:

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 2189 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ.

Ищецът твърди, че работил  при ответното дружество на длъжност „работник поддръжка на сгради". Трудовият договор бил сключен на 19.02.2015г., като на същата дата ищецът бил уведомен, че му била осигурена работа в РФранция и подписал анекс към трудовия договор.

Сочи, че на 23.02.2015г. започнал работа при Мадам Аланик - Роз Мари, на длъжността, за която  сключил трудовия си договор, с място на работа - гр.Пльобиан, обл.Бретан, ул."Рю де пльомьор". Извършвал ремонт в апартамент на посочения адрес.

Твърди, че на 15.05.2015 г., както обикновено отишъл на работа в 08:00ч. Трябвало да оформи място за монтиране на кухненска мивка в пресован плот. Оформянето извършвал с карбофлекс. В режима на работа към 10.00 часа на същия ден карбофлекса отскочил изведнъж, явно от тежестта  или от получаване на съпротивление от нещо в плота, който режел. Усетил силна болка в лявата ръка и видял, че си отрязъл показалеца. Ищецът отишъл в Медицински център "Пемпол", където било установено, че имал причинена отворена рана на левия показалец без налично счупване на ставата в остта на трета метакарпална кост. Било извършено промиване на раната,оперативна интервенция по зашиването й и трайна превръзка. На ищеца бил издаден болничен лист до 12.06.2015г. вкл., продължен до 12.07.2015г.

Преди изтичане на издадения ми болничен лист за временна нетрудоспособност поради изпитвани силни болки в оперираният показалец и липса на средства за продължаване на лечение в Република Франция ищецът сочи, че се прибрал в гр.Сливен. Не можел да движи показалеца си, изпитвал болка при всеки опит да движи ръката си или при опит да хване предмет с нея. Можел да си служи само с другата ръка.

Постъпил в МБАЛ"Д-р Иван Селимински" АД, гр.Сливен, където при поставена диагноза - Пост фрактура фаланги дисталис дигити II манус синистри псевдо артрозис му била извършена операция на 09.07.2015г., при която била отстранена налична фиброзна тъкан, извършено  опресняване на фрактурните ръбове, алиниране на фрагментите и фиксация с две Киршнерови игли. Конците на раната били свалени, но ищецът продължавал да търпи болки, раната дълго била оточна и болезнена.

При лекарските консултации било установено, че раната зараствала под круста липсвала нокътна плочка, като имало лек оток и палпаторна болка в дистална фаланга. Считано от датата на операцията ползвал болничен за 2 месеца.

Твърди още, че злополуката била заявена и декларирана от работодателя пред съответното териториално поделение на НОИ и съответно призната за трудова злополука. Съставени били Протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 15.05.2015г., както и Разпореждане N: КРД -140/25.05.2015 г., с което декларираната злополука с вх.N КРД-1061/20.05.2015г. била приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Работодателят ответник бил запознат с настъпилата злополука, но до сега не е изплатил на ищеца обезщетение за нея. Ищецът сочи, че представил лично на управителя на ответното дружество редица документи, касаещи злополуката, като тя посочила, че ще представи за изплащане на НЗОК - гр.София и ще уведоми ищеца за да посочи банкова сметка ***.

Ищецът твърди, че следствие злополуката претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, като отделно от това направил и имуществени разходи за консумативи за лечение. И до настоящия момент не използвал показалеца си нормално,изпитвал силни болки при промяна на времето, пръста си не можел да свие, стоял изправен, имал постоянна чувствителност в него и болка като рана.

От съда се иска осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди /болки и страдания/, следствие на трудова злополука, настъпила на 15.05.2015г. при изпълнение на трудовите задължения по месторабота – РФранция, гр.Пльобиан, обл.Бретан, ул."Рю де пльомьор", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 15.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е депозиран.

Съдът след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства и писмени и гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор от 19.02.2015г. ищецът бил назначен в ответното дружество  на длъжност „работник поддръжка на сгради”, при условията служителя/работника да бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие – ползвател под ръководството и контрола на ответника работодател при условията на чл.107р, ар.1 КТ.

На същата дата 19.02.2015г. между страните бил сключен Анекс към трудовия договор, от който е видно, че ответника работодател осигурил работа за временна заетост на ищеца в Република Франция. На същата дата била подписана от двете страни и длъжностна характеристика на работника ищец. Представен е и писмен акт, подписан от двете страни, от който се установява, че ищеца бил изпратен на работа във Франция, 22610 Пльобиан, „Рю дьо Пльомьор” 27 за поддръжка сгради с проведен начален инструктаж от предприятието ползвател.

С декларация от 19.05.2015г., вх.№ КРД-1061/20.05.2015г. на ТП НОИ Сливен, ответникът работодател декларирал станала с ищеца на 15.05.2015г. около 10 часа във Франция по време на работа  злополука. Било декларирано увреждане открита рана на трета фаланга на левия показалец на ръката без ставна фрактура.

С Разпореждане № КРД-140/25.05.2015г. на длъжностно лице при ТП НОИ гр.Сливен инцидентът на 15.05.2015г., станал с ищеца през работно време, а именно при извършване на ремонтни дейности – оформяне място на плот за мивка, ищецът загубил  контрол върху работния инструмент карбофлекс и порязал показалеца на лявата си ръка бил приет за трудова злополука, съобразно чл.55, ал.1 КСО.

По делото са представени и медицински документи, които съдът не следва да анализира подробно, тъй като те са били обект на изследване от назначеното от съда вещо лице, изготвило съдебно медицинска експертиза.

Така от заключението на изготвилото я вещо лице се установява, че в резултат на трудовата злополука на 15.05.2015г. ищецът получил нараняване на последна фаланга на показалеца на лявата ръка с карбофлекс. Освен травмата в меките тъкани се получило и прерязване на костицата на последната фаланга – отворена фрактура. При това прерязване се оформил малък дефект на меките тъкани и костта, тъй като травмиращия агент не отсичал гладко тъканите, а бил по-широк, със зъбци и ги простъргвал. При последвалата хирургическа обработка раната била зашита без да се остеосинтезира костта и така се оформила псевдартроза / несрастване на костицата/. На втори етап бил направен опит да се остеосинтезира фалангата чрез операция, при която били отстранени фиброзните тъкани и извършена остеосинтеза, но костно срастване не се получило, фалангата се деформирала и новата нокътна плочка израстнала деформирана. Така полученото в резултат на трудовата злополука увреждане затруднявало фините хватателни движения на лявата ръка и представлявало постоянно увреждане на здравето, неопасно за живота.

Временната нетрудоспособност на ищеца, продължил от 15.05.2018 г.до 08.09.2015 г., вкл. общо във Франция и България 117 дни.

Според вещото лице веднага след увреждането ищецът търпял значителни болки и страдания, най-силни в първите 24 часа. Ищецът претърпял втора обработка на раната на 09.07.2015 г.,като отново имал болки със същия интензитет. Търпял болки, макар и по-леки по време на превръзките, свалянето на конците. Следствие на травмата и на получените усложнения – липса на костно срастване, ищецът търпял известни болки и в момента, най-вече при опит за върхов захват, когато осъществявал натиск с върха на пръста. Мястото на травмата било чувствително и болезнено при опипване и допир. Възстановителният период при ищеца продължил 117 дни, през което време бил нетрудоспособен. Налице била пряко причинно-следствена връзка между увреждането и претърпените болки страдания, както и между увреждането и настъпилата нетрудоспособност.

Към момента ищецът не бил възстановен напълно, имало остатъчни моменти, изразяващи се в деформацията на фалангата, липсата на костно срастване, невъзможността за добър захват, чувствителност на кожата.

Вещото лице посочило, че трайно намалена работоспобност /инвалидност/ се определяла от ТЕЛК. Вземали се предвид така наречените отправни точки за оценка на трайно намалената работоспобност и на вида и степента на увреждане в проценти, посочени в Постановление за медицинска експертиза на работоспобността от 2017 г. и корекциите от 2018 г. Увреждания, които не били посочени като отправни точки и необуславяли  функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземали предвид при определяне на процента ТНР. Вещото лице в описаните отправни точки не намерило посочени „деформация и псевдартроза на дисталната фаланга на един пръст”. За пълнота на заключението си посочило, че при липса на дистална фаланга –ампутация на един пръст, каквато в случая нямало, се определяли 5% ТНР.

При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, се потвърди, че възстановяването на ищеца към момента не било пълно, тъй като при извършената операция във Франция не била извършена първична остеосинтеза да се доближат костите. При извършената втора операция също не настъпило костно срастване. Парченцата на костицата се размествали, като едната отивала под другата  и не зараствали, между тях имало движение, при което ищецът изпитвал болка. Имало възможност с една или две последващи операции да срасне костта и ищецът да не изпитва болка в бъдеще.

В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства.

Показанията на свидетеля Х., съпруга на ищеца установяват изпитваните от него болки непосредствено след първата медицинска интервенция след инцидента, наложило прием на болко успокояващи медикаменти. Ръката го боляла около три месеца, което наложило ищецът да се прибере в страната ни и отново да потърси лекарска помощ. Последвала и вора операция, след която отново тъпял силни болки. Свидетелят установява, че и след двете операции ищецът не можел да се справя сам в бита, а се налагало да му се помага. Не можел дори да се облече без чужда помощ. Към момента се справял сам в ежедневието си, но все още изпитвал болки в ръката, когато се налагало да стисне или хване нещо.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени и глесни доказателствени средства, които  съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за вреди от трудова злополука, причинила временна неработоспособност на ищеца в размер на 30 000 лв.- неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането 15.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, какъвто е настоящия случай, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването й. Разпоредбата на чл.200 КТ регламентира гаранционно-обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при осъществяване на професионалните рискове трудова злополука и професионална болест. Тази отговорност включва репарирането на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализацията на тези рискове. За възникването на отговорността е необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно наличие на внезапно увреждане здравето на работника/ служителя, причиняването на неработоспособност или смърт, като последица от увреждането, увреждането да е станало по време, във връзка или по повод на извършената работа.

В конкретната правна хипотеза тези предпоставки са налице. Безспорно се установи в процеса, че злополуката с ищеца е трудова по смисъла на чл.55 КСО, установена по специалния предвиден за това административен ред, съгласно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и е довела до временна неработоспособност.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгл.чл.52 ЗЗД. В конкретната правна хипотеза не са нужни специални знания за да се установи, че веднага след увреждането ищецът претърпял първоначален шок и силен стрес, следствие злополуката. Доказа се също така, че претърпял две оперативни интервенции, като непосредствено след тях изпитвал силни болки и страдания, които постепенно утихвали с времето. Установи се също така, че в период около четири месеца ищецът бил нетрудоспособен. Освен това  към настоящия момент не бил напълно възстановен, поради настъпили усложнения и несрастване на костиците и макар не постоянно, но при захват ищецът продължавал да търпи болки и некомфорт в ежедневието си. Тези болки, макар и леки и непостоянни ищецът продължава да изпитва, т.е. вече около три години и половина. Освен това се установи, че за пълното му възстановяване било наложително още една или две оперативни интервенции.

От друга страна съдът отчита обстоятелството, че ищеца е млад човек в работоспособна възраст, в случая все пак не е налична ампутация и той би могъл да полага труд, макар и при известен дискомфорт при захват с увредената ръка.

Така съдът намира, че справедлив еквивалент на търпените от пострадалия ищец болки и страдания е обезщетение в размер на 15 000 лв.

Следователно исковата претенция  бива уважена до размера на 15 000 лв., като над този размер до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Върху уважената част от иска следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на увреждането 15.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението, тъй като работодателя изпада в забава от момента на настъпване на увредата, съгласно правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД /в този см. Решение № 441/08.07.2010г. по гр.д. № 682/2009г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 750 лв., съобразно уважената част от претенцията. Освен това той дължи заплащане на разноските за назначената съдебно медицинска експертиза, съобразно уважената част от иска в размер на 100 лв., както и държавна такса в размер на 600 лв. или общо в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 700 лв.

Ищецът дължи заплащане на ответника на сторените от него разноски, съобразно отхвърлената част от иска, но такива нито са претендирани, нито има доказателства за реалното им извършване, поради което съдът не следва да държи изричен диспозитив.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.200 КТ „Вади Жоб” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.” Александър Стамболийски” №1, комплекс Печ, ет.4, офис 6, представлявано от управителя Иванка Маринова Тошева ДА ЗАПЛАТИ на  Е. Ибрямов Хасанов, ЕГН: ********** ***, офис 1 сума в размер на 15 000 лв. / петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпила трудова злополука на 15.05.2015г.  в Република Франция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 15.05.2015г. до окончателното изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част до пълния предявен размер от 30 000 лв. / тридесет хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „Вади Жоб” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.” Александър Стамболийски” №1, комплекс Печ, ет.4, офис 6, представлявано от управителя Иванка Маринова Тошева ДА ЗАПЛАТИ на  Е. Ибрямов Хасанов, ЕГН: ********** ***, офис 1 сума в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, деловодни разноски, съобразно уважената част на  иска.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „Вади Жоб” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.” Александър Стамболийски” №1, комплекс Печ, ет.4, офис 6, представлявано от управителя Иванка Маринова Тошева ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС  сума в размер на 700 лв. / седемстотин лева/, дължими  държавна такса и разноски, съобразно уважената част от иска.

 

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                             

                             

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: