Р Е Ш Е Н И Е
№………./………………..2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми февруари две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ДРИНГОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при
секретар Светлана Тодорова,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 95 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх. № 72566/12.12.2017г. от Н.А.Б.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Хр.Р., против решение № 4590/10.11.2017г. по
гр.д. № 14667/2017г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявения от него против В.В.У.
с ЕГН ********** иск за
заплащане на сумата от 4754.53 евро, представляваща част от дължимото и заплатеното
от финландския работодател възнаграждение за извършената от ищеца работа, като
музикален изпълнител в състав „Трип колектив“
за шест рейса на кораби „Грейс”,
„Мариела” и „Аморела”, за периода от
27.10.2014 год. до 26.01.2016 год., ведно със законната лихва, считано от
подаване на молбата до окончателното изплащане,
с посочена от първоинстанционния съд правна квалификация
съответстваща на разпоредбата на чл.79, вр.чл.280 и чл.86 ЗЗД. Поддържа, че първоинстанционният акт е неправилен, необоснован и несъобразен
със закона. Съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства,
достигайки до неправилни изводи. С правеното от У. преразпределение е бил
ощетен откъм размера на дължимото му се възнаграждение за полаганата работа на
борда на пасажерските кораби в исковия период. Моли се обжалваното решение да
бъде отменено и постановено друго, с което исковата му претенция бъде уважена. Страната
лично и чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба в о.с.з.
на 27.02.2018г., както и в представените писмени бележки.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от В.В.У., ЕГН ********** ***, действащ чрез адв. Б.Х.,
в който оспорва въззивната жалба като неоснователна с оглед твърденията за наличие
на трудово правоотношение между страните, въпреки дадената от съда квалификация
на иска в доклада, с която ищецът се е съгласил. Моли обжалваното решение да
бъде потвърдено, становище поддържано чрез адв. Б.Х. и в проведеното по
въззивното дело о.с.з. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба, уточнена с молба
вх.№ 68193 от 21.12.2016г., а също така в с.з. на 16.05.2017г. и в с.з. на
04.07.2017г., ищецът Н.А.Б., представляван последователно от адв. Н.Ташев и
адв. Хр. Христов Р. е поискал осъждане на ответника В.В.У. да му плати
сумата от 4754.53
евро, представляваща част от дължимото
и заплатеното от работодателя му „Програм Продакшън” ООД-Финландия
възнаграждение за извършената от него работа на борда на пасажерски кораби на
фирмата „Викинг лайн”, като изпълнител в музикалния състав „Трип колектив“ за
шест рейса, проведени на корабите
„Грейс”, „Мариела” и „Аморела”, за
периода от 27.10.2014 год. до 26.01.2016 год., ведно със законната лихва,
считано от подаване на молбата до окончателното изплащане. Претендираната от
него сума е била формирана като сбор на
следните суми:
1. За работа на кораб "Грейс"
за периода от 27.10.2014 година до 30.11.2014 година за общо 35 работни дни, му
е било начислено и преведено след удръжките възнаграждение в размер на 4018,43
евро. След като получил от ответника в брой аванс в размер на 1000 евро,
чрез банков превод от 02.12.2014 година, ответникът му превел и сума в размер 1760 евро, както му
бил заплатил стойността на самолетния билет в размер на 300 евро. У. останал
задължен за този период за сумата от 958.43 евро.
2. За работа на
кораб "Мариела" за периода от 09.03.2015 г. до 07.04.2014г. за общо
30 работни дни, му било начислено и преведено след удръжките възнаграждение в
размер на 3419,66 евро. Ответникът му превел авансово сумата от 1000 евро по
банков път на 17.03.2015 година, а на 08.04.2015 година му заплатил по банков път и сума в размер на 1705 евро. За
този период ответникът останал задължен
за сумата от 714.66 евро.
3. За работа на кораб "Грейс" за периода от 01.06.2015 година
до 05.07.2015 година за общо 23 работни дни му е било начислено и преведено
възнаграждение в размер на 2619.02 евро, като ответникът на 09.06.2015 година му
изплатил по банков път аванс в размер на
1000 евро, а на 02.07.2015 година
изплатил отново по банков път и сумата в размер на 1090 евро. За
този период останал задължен за сумата в рамер на 529,02 евро.
4. За работа
на кораба "Мариела" за периода от 09.08.2015 година до
12.09.2015 година му е било начислено възнаграждение за работа за м. август за
23 работни дни и за м. септември за 12 работни дни, преведено след извършените удръжки
възнаграждение по двата платежни документа в размер на 2639.38 евро и 1363.79 евро или общо 4003,17 евро. Ответникът
му превел авансово сумата от 1000 евро
по банков път на 18.08.2015 година, а на 10.09.2015 година му превел и сума в размер на 1974 евро. За
този период останал задължен за сумата в
размер на 1029.17 евро.
5. За
работа на кораб " Грейс" за периода
от 15.10.2015 година до 30.11.2015 година му е било начислено възнаграждение за
м. октомври за 17 работни дни и за м. ноември за 12 работни дни, като общо
начисленото и преведено след удръжките възнаграждение било в размер на 3311.09 евро. Чрез банкови преводи от ответника ищецът
получил на 28.10.2015 година авансово
сумата в размер на 1000 евро, а на 11.11.2015 година и сумата в размер на 1956
евро. На 11.11.2015 година му била преведена сума в размер на 1334 евро, но с
нея ответникът му възстановил заплатената от него сума за закупените на
05.11.2015г. в размер на 1957,08 евро, доколкото остатъкът в размер на 623.08
евро била стойността на собствения му самолетен билет и негов
колега, която му била възстановена
отделно от ответника и в брой/. За този период У. останал задължен към
него за сумата в размер на 627.09 евро.
6. За работа на кораб "Аморела" за периода от 21.12.2015 година
до 26.01.2016 година му е било начислено възнаграждение за работа за м.
декември за 11 работни дни и за м. януари за 26 работни дни, като общо
начислено и преведено след удръжките възнаграждение по двата платежни документа
било в размер на 4225.48 евро, а чрез банкови преводи от ответника на 31.12.2015 година получил сума в размер на 1712 евро, която включвала
авансова сума в размер на 1000 евро и сума за заплатени от него самолетни билети в размер на 712 евро на
27.11.2015 година. На 25.01.2016 година ответникът му е превел сума в размер на 2330 евро. Останал
обаче задължен за сумата от 714.66 евро.
Изложил е, че ответникът В.В.У. бил организатор на музикалната група
„Трип колектив”, в която участвал. От него получил устни разяснения, че ще
получава възнаграждение за всеки рейс от възложителя на работата „Програм
Продакшън”, с увеличение след първия рейс.
До последно не получил от организатора на групата очаквания трудов
договор. По общо съгласие на музикантите и за улеснение на финландското
дружество-възложител, било договорено между страните, че дължимото
възнаграждение ще бъде превеждано по сметка на В.У., а той ще превежда
получените суми по сметките на останалите музиканти. От общата сума за всеки
контракт щели да му бъдат удържани, като на всеки друг музикант за „каса” по 95
евро. След официално запитване до „Програм Продакшън”, се оказало, че
дружеството е превеждало по личната финландска сметка на У. сумите за възнаграждението
му в общ размер на 21596.86 евро, но
последният самоволно, без негово знание и съгласие си е удържал част от
преведените суми, превеждайки му само 16842.32 евро. От получената справка
разбрал, че следващото му се възнаграждение е било в размер на 122.60 евро
за всеки работен ден и 144.42 евро за работа в празнични дни, а от 2016г.-по
145.60 евро. Върху така формираната сума са му били начислени допълнително
13.5% и са извършвани удръжки съобразно данъчното законодателство на платеца, а
ответникът от своя страна системно задържал част от дължимата на колегите му и
на самия него суми, подробно посочени вече за всеки контракт по-горе и в общ
размер, като разликата е била в размер на 4754.53 евро, която е поискал от съда
да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата претенция, до окончателното изплащане на задължението и сторените
по делото разноски.
В отговора на исковата молба по реда на чл.
131 от ГПК и изразеното в с.з. на 16.05.2017г. и в с.з. на 04.07.2017г становище, ответникът В.В.У.,
чрез адв. Б.Х. е оспорил исковата претенция от 4754.53 евро., като
неоснователна и е поискал от съда да бъде отхвърлена. Обяснил е, че Корабната компания „Викинг
Лайн“-Финландия разполагала с оборудвани музикални сцени и предлагала на своите
пасажери развлекателни програми, изпълнявани от различни артисти и формации. За
да си осигури тези артисти, компанията възлагала на импресарска агенция да
извършва контакти и селекция на артистите, изпълнявайки функциите на
работодател. Работодателят е планирал работните периоди и е предлагал договори
на артистите и музикалните формации. Представител на музикалните формации бил
т.н. артист/бенд лидер, който подписвал електронно предложените му договори за
бъдещ период. Бенд лидерът от своя страна разполагал със срок, в който да
намери, организира и подготви
музикантите, които да попълнят неговата формация. След това, предлагал на
работодателя лист с избраните от него
оркестранти. Преки отношения между работодателя и музиканта не съществували, а
такива били налице между музиканта и бенд лидера, по повод сключения между тях
договор за поръчка, по силата на които бенд лидерът организирал участието на
музиканта във формацията. В договорите на работодателя с бенд лидера били посочени „ставки“, т.е.
хонорар на ден за труда на музиканта. Работодателят превеждал авансово
заплащане за всеки член на формацията по банков път. За работния период се
правели отчисления за здравни, социални и пенсионни осигуровки, както и удръжки
за посредничеството на импресарската фирма. В края на периода работодателят
издавал фишове за заплата. С извършените преводи, бенд лидерът правел вторично
преразпределение на сумите, като задържал суми по вътрешното споразумение с
музиканта, които имали за цел да компенсират естествено наложената
неравнопоставеност по отношение на
трудовия товар, професионалните отговорности, плащания към трети лица,
извънреден труд и разходи, свързани с реклама, визия, музикален аранжимент и
цялостното обезпечаване на готовността на формацията да изпълни дадения сключен
договор. При така изложеното е поискал да присъдени разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и
правна страна следното:
За
установяване твърденията в исковата молба са преставени т.н. в превод „фиш за заплата” на Н.А.Б., издадени
от „Програм Продакшън“ ООД, касаещи исковия период, както следва:
За период 01.11.2014 г. – 30.11.2014 г. – заплата за
работен ден при ставка 121.61 евро за 25 дни и заплата за почивен ден при
ставка 144.42 евро за 10 дни, общ доход
5089.85 евро, общо удръжки 2071.42 евро, платима сума 3018.43 евро.
За период 01.03.2015 г. – 31.03.2015 г. – заплата за
работен ден при ставка 121.61 евро за 22 дни и заплата почивен ден при ставка
144.42 евро за 8 дни, общ доход 4347.94
евро, общо удръжки 1928.28 евро, платима сума 2419.66 евро.
За период 01.06.2015 г. – 30.06.2015 г. – заплата за
работен ден при ставка 121.61 евро за 17 дни и заплата за почивен ден при ставка
144.42 евро за 6 дни, общ доход 3329.97 евро, общо удръжки 1710.95 евро, платима
сума 1619.02 евро.
За период 01.08.2015 г. – 30.08.2015 г. – заплата за
работен ден при ставка 121.61 евро за 16 дни и заплата за почивен ден при ставка
144.42 евро за 7 дни, общ доход 3355.85
евро, общо удръжки 1716.47 евро, платима сума 1639.38 евро.
За период 01.09.2015 г. – 29.09.2015 г. заплата за
работен ден при ставка 121.61 евро за 9 дни и заплата за почивен ден при ставка
144.42 евро за 3 дни, общ доход 1734.00 евро, общо удръжки 370.21 евро, платима
сума 1363.79 евро.
За период 01.10.2015 г. – 30.10.2015 г. – заплата за
работен ден при ставка 121.61 евро за 12 дни и заплата за почивен ден при ставка
144.42 евро за 5 дни, общ доход 2475.91
евро, общо удръжки 1528.61 евро, платима сума 947.30 евро.
За период 01.11.2015 г. – 30.11.2015 г. – заплата за
работен ден при ставка 121.61 евро за 9 дни и заплата за почивен ден при ставка
144.42 евро за 3 дни, общ доход 1734 евро, общо удръжки 370.21 евро, платима
сума 1363.79 евро.
За период 01.12.2015 г. – 15.12.2015 г. – заплата
работен ден при ставка 121.61 евро за 9 дни и заплата за почивен ден при ставка
144.42 евро за 2 дни, общ доход 1570.08 евро, общо удръжки 1335.21 евро, платима
сума 234.87 евро.
За период 01.01.2016 г. – 30.01.2016 г. – заплата за
работен ден при ставка 122.60 евро за 18дни и заплата за почивен ден при ставка
145.60 евро за 8 дни, общ доход 3826.77 евро, общо удръжки 836.16 евро, платима
сума 2990.61 евро.
Удръжките от заплатата са формирани
като сбор от дължимите данък, пенсионно плащане и застраховка за
безработица.
В.В.У. е представил от своя страна
сключените от него, в качеството му на ръководител на групата „Трип
Колектив“ с импресарската фирма “Програм
Продакшън“ ООД-Финландия договори за работа за следните периоди, а именно: от
27/10/2014 до 30/11/2014, от 09/03/2015 до 07/04/2014, от 01/06/2015 до
05/07/2015, от 09/08/2015 до 12/09/2015, от 15/10/2015 до 30/11/2015 и от
21/12/2015 до 26/01/2016, когато в състава на „Трип Колектив“ е участвал Н.А.Б..
Същите данни се установяват и от представеното удостоверение, изд. от “Програм
Продакшън“ ООД-Финландия от 10.02.2017г.
Пред ВРС е изслушано заключение по
допуснатата ССчЕ, което съдът намира за компетентно и обективно дадено и цени
същото, като неоспорено от страните в по-голямата си част. Начислената на Н.Б.
сума за работата му на борда на пасажерските кораби през посочения период-от
01.11.2014г. до 30.01.2016г. според вещото лице е в общ размер на 21596.85
евро, след приспадане на направените удръжки. Сумата, която е превел в периода
от 30.11.2014г. до 21.01.2016г. В.У. по банковата сметка на Н.Б. е в общ размер
на 17861.00 евро. Разликата между общо начислената сума за получаване от Н.Б. и
получената от него сума възлиза на 3735.85лв. В с.з. на 26.09.2017г. вещото
лице е обяснил, че запознавайки се с допълнително представени му писмени
доказателства е установил, че на 05.11.2015г. и на 27.11.2015г. по сметка на
ищеца са постъпили суми, които са възстановени от ответника за закупени от
ищеца самолетни билети. Направил е извода, че тези суми в общ размер на 2668.00
евро не би следвало да бъдат включени към полученото от Б. възнаграждение и
съответно в посочмената от него сума от
17861.00 евро. Към сумата от 3735.85 евро би следвало да бъде прибавена и тази
сума от 2668.00 евро и така начислената за получаване, но не получена от Б.
сума е изчислил в размер на 6403.85лв. В
тази част заключението на вещото лице е оспорено от процесуалния представител
на В.У..
Отново пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: И.М.Ж.,
без родство и дела със страните, воден от Б. и Р.З. Т., И.И. Е. и Х.Г. Р.,
всички без родство и дела със страните, водени от У.. Показанията на последните
трима свидетели съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото
двамата свидетели работят и до момента в състава, ръководен от У., а
свидетелката съжителства с него на съпружески начала.
Свидетелят Ж. сочи, че е имал три
рейса на борда на пасажерски кораби в състава на „Трип Колектив“, по времето,
когато в състава свирел и Н.Б.. Работата
се предлагала от музикантска импресарска агенция „Про шоу“, под шапката на
„Програм Продакшън“-Финландия. Няма информация за уговорките с тази фирма, но
заявява, че музикалният директор на състава-У. получавал работата директно от
импресарската агенция. У. от своя страна търсел по интернет членовете на
състава. Заради сравнително високата заплата, разходите за транспорт от Варна
до работното място /на съответния кораб/, както и разходите, свързани с
поддръжката, закупуването на инструменти и всички други разходи били за сметка
на съответния член от състава. Заемайки работното място в състава попитал У. за
писмен договор с работодателя, но последният му отговорил, че всичко се урежда с
устни уговорки. При започване на работа бил финансово притеснен и не задавал
много въпроси. Това, което му е било предложено и преведено по сметката, това
приел. Знаел, че ще получава над 100
евро на ден, в зависимост от броя на работни дни и броя на празничните дни,
през които свири състава, както и това дали корабът е на път и ли в пристанище,
с разлика от 5-10-20 евро. Твърди, че той не е бил информиран, че ръководителят
на състава ще удържа някакви суми. Знаел, че заплащането ще е в такъв размер,
какъвто плати компанията за него. Заявява, че не е знел какво точно е
заплащането на другите му колеги, но е бил с впечатлението, че всички получават
еднакво възнаграждение. Ръководителят на състава получавал по-високо
възнаграждение, във връзка с евентуално възникнали допълнителни задачи, които
може да има за представянето на музиката на сцената. Признава, че във всеки
състав си има по един човек, който отговаря и трябва да бъде насреща, когато се
превеждат парите и когато трябва да се комуникира с музикантите и това е бил У.
в техния състав. Ръководителят разговарял винаги с новодошлите. Обобщава, че
той бил лицето, което осъществява контакти с работодателя и с членовете на
групата.
Свидетелите Р., Т. и Е. поддържат от
своя страна, че всички музиканти са били наемани от У.. Той им разяснявал какво
възнаграждение ще получават и какви са условията по договора, който сключва с Агенцията
„Програм Продакшън“, както и, че ще получават от него по-нисък размер, по
силата на вътрешно споразумение, с което се съгласявали, приемайки работата. Работата
налагала много инвестиции и реинвестиции в самата група, за да може тя да
функционира и изпълнява обязаностите си, свързани с необходимостта и
използването на мултимедия, създаване на шоу програми, маркетинг, връзки с
агенции, реклама, подготовка на фотоматериали, аудиоматериали и много други. Всички участници в групата били
като голямо семейство на кораба и споделяли по между си постоянно, обсъждали
всичко заедно. Коментирали помежду си колко пари ще получат, колко очакват,
дали са получени парите по банковите им сметки. Свидетелката е присъствала
лично при договарянето между ищеца и ответника и устното уведомяване на Б. за
точките на подготвеното от У. вътрешно споразумение. Другите двама свидетели обаче нямат лични впечатления от
уговорките между Б. и У., както и дали е
бил бил информиран Б. от У. и се е съгласил точно с условията по
вътрешното споразумение, представено по първоинстанционното дело.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Въззивната жалба е
допустима за разглеждане, като подадена в срок, изхожда от надлежно
легитимирана страна и е насочена срещу акт на съда, който подлежи на
обжалване,при наличието на правен интерес. По съществото си е основателна.
Настоящият състав намира, че предявения от Н.А.Б.
иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 79, вр. чл. 284, ал.
2 от ЗЗД, доколкото твърди, че се е съгласил В.В.У. да сключи договор с
импресарската фирма „Програм Продакшън“–Финландия за работа на борда на
пасажерските кораби на „Викинг Лайн“ в състава на музикалната формация „Трип
Колектив“, като получава по банковата си сметка договореното с възложителя на работата
в негова полза възнаграждение, което пък в последствие му превежда по банков
път по собствената му сметка. Задължението на представителя да извършва правни
действия от името и за сметка на упълномощител, възниква не от
упълномощаването, а от сключен между тах договор, най-често за поръчка, какъвто
е настоящия. Самото представителство включва както външни, така и вътрешни отношения. Вътрешните са
между упълномощителя и представителя му, а външни между упълномощителя и
третото лице, между което лице и представителя
се разменят изявления при пряко представителство. Упълномощаването
определя съдържанието на външните отношения, а вътрешните се определят от
договора.
За успешното провеждане
на иска с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е необходимо наличието на
следните кумулативни предпоставки: съществуване на валиден договор за поръчка
между страните, по който довереникът да е получил нещо в изпълнение на
поръчката и липсата на доказателства, че полученото е предадено от довереника
на доверителя. При това, в тежест на
ищеца е доказването, както на основанието на претенцията, така и установяването
й по размер, а след като ответникът по спора твърди, че е изпълнил задължението
си, доказателствената тежест пада върху него за това.
Няма никакъв спор между
страните, че точно за посочените от ищеца периоди В.У. е сключил с „Програм
Продакшън“ ООД-Финландия договори за работата на музикалната формация „Трип
Колектив“ на борда на корабите „Мариела“, „Грейс“ и „Аморела“, в състава на
която участие е взел и Н.А.Б. и това се установява от представените от
процесуалния представител на В.В.У. договори и издадено удостовеление от
10.02.2017г. от „Програм Продакшън“ ООД и приложени по делото. Няма спор, че и
за същите периоди договарящото дружество „Програм Продакшън“ ООД е направило по
сметката на бенд лидера В.В.У. плащане
на възнаграждение за Н.А.Б.. Неоснователно в тази връзка първоинстанционният
съд е приел, че за едни периоди от време е работил Н.Б., а по делото са
приложени доказателства за заплатен за други периоди труд.
Не се спори също и за това, че В.У. е получил по финландската си сметка
сумите, преведени му за извършената в исковия период работа, като за тази,
извършена от Н.Б. е преведена видно и от представените „фишове за заплата“ и от
заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ сумата от 21596.85 евро.
Следва да бъде прието, че от една страна Н.Б. е овластил В.У. да сключи
трудов договор от името на „Трип Колектив“, чийто член се явява в исковите
периоди с „Програм Продакшън“ ООД, като правните последици настъпват за него.
Видно, представени са договори в писмен вид, но те не са двустранно подписани.
Твърди се, че са сключвани по електронен път. Не се установява. Дори и да се
приеме, че са били налице устни договори, каквито финландското законодателство
познава, според видно от разпоредбата на чл. 3 от Закон за трудовите договори
на Финландия-л. 16 по делото, то те очевидно са били изпълнявани от
работодателя. Той на първо място е начислявал в полза на Н.Б. и превеждал по
сметката на В.У. във финландска банка
ежемесечно, при наличието на трудов договор за съответния период, дължимите като възнаграждение за положения
труд суми.
Вътрешните отношения между У. и Б. действително са предполагали и изплащане
от страна на У. на полученото от работодателя възнаграждение по сметка на Б.,
щом го е правил. А и когато някой престира труд, целта му е получаването на
възнаграждение за полагания труд.
Спорният момент е размера на дължимото от У. в полза на Б. възнаграждение.
Видно за целия период-от 27.10.2014г. до 26.01.2016г., според заключението
на вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд ССчЕ, У. е превел на Б.
сумата от общо 17861.00лв. и дължимият остатък, след като „Програм Продакшън“
ООД е превел по сметката на У. сумата от общо 21596.85 евро е 3735.85 евро. Въпреки
направеното от ответната страна оспорване на изслушаното заключение, настоящият
състав намира, че няма никакво основание в тази сума да бъдат включени и сумите
от 1956.00 евро и 712.00 евро или общо 2668.00 евро, за които е посочено като
основание за плащане „самолетни билети“. И двете страни поддържат и се установява
от свидетелските показания на двете групи свидетели, разпитани пред ВРС, че
транспортните разходи за закупуване на самолетните билети са за сметка на
музикантите. След като по обясненията на Б. е закупувал билетите и за другите
си колеги, каквато е явно практиката, с оглед изявленията на св. Р., че е
закупила билет за Б., но той не се е явил и й е длъжник за цената, то тези суми са му върнати от тяхно име, при
получаване на заплати и преведени от У. по банковата му сметка, но не представляват
по съществото си възнаграждение. Няма
никакво основание да бъдат включени в размера на получените като
възнаграждение суми или преведените суми би следвало да бъдат посочени в размер
на 15193.00 евро общо, получени по израза 17861.00 евро минус 2668.00 евро.
Остатъкът от дължимия размер по този
начин е 6403.85 евро, както е посочило вещото лице в с.з. на 26.09.2017г. От
една страна обаче, още с исковата си молба Н.Б. е признал, че е получил сумата
от 16842.16лв., а от друга-няма искане за изменение на иска, като претенцията
се увеличи от 4754.53 евро на 6403.85 евро. Би следвало да бъде ценена
дължимостта на сумата от 4754.53 евро, установена от ищеца, настоящ въззивник
по основание и размер.
Ако възразява срещу дължимостта, ответникът, настоящ въззиваем е следвало
да установи възраженията си.
Той е направил изявление, че Н.Б. е бил запознат и се е съгласил с
уговорките в представеното от него на гърба на л. 85 от първоинстанционното
дело вътрешно споразумение. Споразумението не е подписано от страните и Н.Б.
отрича да му е известно, с изключение на редукцията от по 95.00 евро на рейс-удръжка
„каса“, както е заявил още в исковата си молба. От сумата от 4754.53 евро
следва да бъде приспадната сумата от 565.00 евро, представляваща сбор от сумата
от 90.00 евро, колкото твърди У., че е била уговорена удръжката „каса“ за
първия рейс и произведението по израза 95.00
евро х 5 контракта в периода, като се получава дължим остатък от 4189.53 евро.
Знание от страна на Н.Б. за другото основание за намаляване на
възнаграждението, посочено в т. 5 от представеното по делото вътрешно
споразумение-за възнаграждение от 90.00 евро за всеки отработен ден за първия
контракт и по 95.00 евро за всеки следващ, въпреки превежданите суми от
„Програм Продакшън“ ООД в по-висок размер, като разликата покрива разходите,
които сочи У. във връзка с дейността на музикалната формация, представляващи
такива по смисъла на чл. 285 от ЗЗД, остава недоказано. Никой от водените от У.
свидетели не установява знанието на Б. конкретно за тази уговорка. Вярно, че
св. Р. сочи, че е присъствала на информирането му за всички точки на вътрешното
споразумение. От една страна показанията й не следва да се ценят от съда с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид това, че като съжителства с
ответника-въззиваем е заинтересована в негова полза, понеже са останали неподкрепени от други
доказателства по делото. Останалите двама свидетели Т. и Е. нямат преки
впечатления от уговорките между страните по спора и точно тези по представеното
пред ВРС вътрешно споразумение, употребявайки изразите: „“Предполагам, че той е
бил уведомен за тези неща“, съответно „Аз смятам, че и Н. е бил информиран за тези
условия, че няма да получи цялата сума, която е преведена по сметката“, които
правят изявленията им колебливи и неубедителни. От друга страна св. Р. сама не сочи
за какво конкретно са се уговаряли страните и с какво конкретно са се съгласили
при срещата на която е присъствала по думите й, за да е в състояние съдът да
направи собствени изводи дали уговорките в приложеното по делото вътрешно споразумение са станали
достояние на Б. и той най-сетне ги е приел.
Исковата претенция е основателна за сумата от 4189.53 евро.
Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите наведени несвоевременно
твърдения на ищеца, както и коментира останалите приложени по делото писмени
доказателства, доколкото се явяват неотносими по спора.
С оглед основателността на претенцията по отношение на главницата
от 4184.53 евро, следва да бъде уважена
и претенцията за заплащане на законна лихва върху нея, считано от датата на
завеждане на иска в съда-28.11.2016г. до окончателното изплащане на
задължението.
Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено до размера на 4189.53 евро и претенцията уважена в тази част и потвърдено за разликата над 4189.53 евро до 4754.53
евро, в която част претенцията е отхъврлена.
Въззивната страна е
поискала присъждане на разноски, както и въззиваемата. С оглед изхода на спора,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде присъдена в полза на Н.Б. сумата от
523.39лв., част от сумата от
593.98лв., формирана като сбор от сумата от 8.00лв., представляваща заплатена
такса за превод на документ, визирайки този на л. 15 от делото, като останалите
преведени документи или не са приети по делото или са неотносими по спора,
поради което претендираната такса не следва да бъде възлагане в тежест на
въззиваемия В.У., 400.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 185.98лв.
заплатена държавна такса за въззивното производство. Н.Б. следва да бъде осъден
да заплати на В.У. разноски за въззивната инстанция в размер на 95. 06лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение, намалено от
съда от 1000.00лв. на 800.00лв., на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид
направеното от насрещната страна възражение за прекомерност и определено по
размер от съда предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
За първата инстанция В.У.
следва да бъде осъден да заплати сумата от 1208.92лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща част от разноските от 1371.96лв.,
от които 371.96лв. заплатена държавна такса, 900.00лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 100.00лв. заплатен депозит за вещото лице. Н.Б. следва да бъде
осъден да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в размер на 118.83лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като част от сумата от 1000.00лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение. При това положение следва първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в частта за разноските до размера на 118.83лв. и отменено в частта за разноските за разликата над 118.83лв. до присъдените 1000.00лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4590/10.11.2017г. по
гр.д. № 14667/2017г. на ВРС, в частта с
която е отхвърлен предявения от Н.А.Б., ЕГН ********** ***, против В.В.У.
с ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 4189.53 евро, представляваща част от дължимото и
заплатеното от финландския работодател „Програм Продакшън“ ООД възнаграждение
за извършената от ищеца работа като музикален изпълнител в състав „Трип
колектив“ за шест рейса на кораби „Грейс”, „Мариела” и „Аморела”,
за периода от 27.10.2014 год. до 26.01.2016 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.
79, вр. чл. 284 от ЗЗД и в частта в
която Н.А.Б., ЕГН ********** *** е осъден да заплати на В.В.У. с ЕГН **********
*** разноски за първата инстанция за
разликата над 118.83лв. до присъдените
1000.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.В.У., ЕГН ********** *** да заплати
на Н.А.Б., ЕГН ********** ***, сумата от
4189.53 евро, представляваща част от преведеното от
финландския работодател „Програм Продакшън“ ООД възнаграждение за периода от
27.10.2014 год. до 26.01.2016 год. по сметка на В.В.У., за извършената от Н.А.Б. работа като музикален изпълнител в състав
„Трип колектив“ за шест рейса на кораби „Грейс”, „Мариела” и
„Аморела”, но останала дължима от В.В.У. в полза на Н.А.Б., с оглед сключения
между тях договор за поръчка, на осн. чл. 79, вр. чл. 284 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в
съда-28.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4590/10.11.2017г. по гр.д.
№ 14667/2017г. на ВРС, в частта с която е отхвърлен предявения от Н.А.Б., ЕГН ********** ***, против В.В.У.
с ЕГН ********** *** иск за заплащане на разликата
над присъдените 4189.53лв. до
претендираните 4754.53 евро, представляващи част от преведеното от финландския
работодател „Програм Продакшън“ ООД възнаграждение за периода от 27.10.2014
год. до 26.01.2016 год. по сметка на В.В.У., за извършената от Н.А.Б. работа като музикален изпълнител в състав
„Трип колектив“ за шест рейса на кораби „Грейс”, „Мариела” и
„Аморела”, но останала дължима от В.В.У. в полза на Н.А.Б., с оглед сключения
между тях договор за поръчка, на осн. чл. 79, вр. чл. 284 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в
съда-28.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението и в частта с която Н.А.Б., ЕГН **********
*** е осъден да заплати на В.В.У. с ЕГН ********** *** разноски за първата
инстанция в размер на 118.83лв. на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА В.В.У. с ЕГН ********** *** да
заплати на Н.А.Б., ЕГН ********** *** разноски за първата инстанция в размер на
1208.92лв., както и разноски за
въззивната инстанция в размер на 523.39лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.Б., ЕГН ********** *** да заплати
на В.В.У. с ЕГН ********** *** разноски за въззивната инстанция в размер на 95. 06лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис на страните по реда на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.