№ 396
гр. Плевен, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20214400500572 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,VІІІ-ми гр.с.№260364 от 12.05.
2021г.,постановено по гр.д.№5278/2020г.по описа на същия съд е прието за
установено ,че Ц. М. Д. ,ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. “Неофит
Рилски“№2,ап.58 дължи на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона,
№128, представлявано от изп.директор Й.В. сума в общ размер на
879,72лв.,от които 786,95лв.главница,представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2017г. до 31.01.2020г.,както
и 92,77 лв.лихва за забава за периода от 03.01.2018г.до 04.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното погасяване на задължението .Със същото решение на ПРС на
основание чл.78 ал.1 ГПК Ц. М. Д. е осъден да заплати на„Топлофикация-
Плевен” ЕАД сумата от 75 лв.,направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№1346/2020г.На основание чл.78 ал.1 ГПК Ц. М. Д. е
осъден да заплати на„Топлофикация-Плевен” ЕАД сумата от
1
495лв.,направени разноски за исковото производство. Решението е
постановено при участието на трето лице –помагач на ищеца “Холидей и
Райзен“ ЕООД .
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от ответника пред ПРС Ц. М. Д. чрез назначения му особен представител
адвокат Р.Х. от ПАК.Решението на ПРС се обжалва като
неправилно,необосновано,постановено в нарушение на материалния
закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.Изложени са доводи,че съдът не е мотивирал и обосновал
атакуваното решение съобразно събраните доказателства по делото,че
неправилно е ценил доказателствата по делото ,неправилно е определил кое е
спорното между страните в противоречие на становището на ответника
,неоснователно е ценил заключението на допуснатата ССЕ.Твърди се,че
неправилно ПРС е приел,че по делото има достатъчно доказателства ,че имота
на ответника и сградата,в която той се намира са топлоснабдени и са в режим
на ЕС,вследствие на което между страните са възникнали облигационни
отношения.Посочено е,че съдът се е позовал на показание на топломер на
абонатната станция №3 на ул. “Неофит Рилски“№2 за процесния
период,който документ е частен и е оспорен своевременно относно дата и
съдържание,което оспорване се поддържа и пред въззивната
инстанция.Твърди се,че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
този документ,който не е потвърден и от фирмата за дялово разпределение.В
тази насока относно доказателствената стойност на оспорения документ са
изложени подробни доводи и съображения.Твърди се,че ПРС е формирал
своята воля в противоречие на разпоредбите на ЗУЕС, като неправилно е
приел,че процесният имот се намира в режим на етажна собственост,което
обуславя извода за необоснованост на съдебното решение. Изцяло се
поддържат направените в писмения отговор възражения,както и всички
изявления,искания и възражения,направени в хода на производството пред
ПРС.Описани са представените от ищеца писмени доказателства,като
въззивникът счита,че от същите не се установява, че имотът на ответника и
сградата,в която се намира са топлоснабдени,че сградата е в режим на ЕС,
поради което излага доводи,че последният не е потребител на ТЕ,а ОУ на
дружеството ,публикувани във в-к-„Нощен труд“ и във в-к“Посоки“са
неприложими спрямо ответника по делото.Относно приетата от ПРС съдебно-
2
счетоводна експертиза е взето становище,че същата не следва да се цени на
осн.чл.202 ГПК,тъй като ВЛ не е извършило оглед на имота,неправилно е
посочила какъв е броя на водомерите и на отоплителните уреди ,без да е
конкретизирало въз основа на какви доказателства е направило своите
констатации и без конкретни данни,че „Холидей и Райзен“ е дружеството за
дялово разпределение за конкретната сграда.Изложени са доводи,че съдът не
се е произнесъл относно наличието на правен интерес у ищеца. В заключение
въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС и постанови
друго по съществото на спора,с което искът по чл.422 ГПК бъде отхвърлен
като неоснователен ,като се признае за установено,че Ц. М. Д. не дължи на
„Топлофикация-Плевен“ЕАД гр.Плевен претендираните суми в общ размер
на 879,72лв.Направено е искане съдът да се произнесе,че не се дължат
направените разноски от ищеца в заповедното и в исковото
производство,поради липса на основание.В съдебното заседание на
03.11.2021г.пред ПОС въззивникът чрез назначения му особен представител
адвокат Р.Х. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я
уважи по изложените в нея съображения.
Въззиваемото дружество „Топлофикация-Плевен“ЕАД гр.Плевен,
представлявано от изп.директор Й.В. чрез своя пълномощник адвокат И.А. от
ПАК е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема
становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Изложени са
доводи,че от събраните по делото доказателства е установено,че Ц. М. Д. е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Плевен,ул.“Неофит
Рилски“№2,ап.58,че сградата ,в която се намира имотът е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен“ АД и въззивникът е
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.Посочени са
различни разпоредби от ЗЕ относно начина на отчитане и разпределение на
ТЕ.Изложени са доводи,че ,за да е налице хипотезата на чл.153 ал.2 ЗЕ за
пълно прекратяване на топлоснабдяването на цялата сграда,следва да е
подадено заявление от 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на
ползване,че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия,а в случая
такива доказателства не са представени.Посочено е,че сградната инсталация е
обща част по смисъла на ЗЕ,ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на
вещни права се считат за потребители и следва да поемат ползите и
3
тежестите ,свързани с употребата на общата вещ.Твърди се,че правилно ПРС
е приел,че за Ц.Д. като собственик на недвижим имот,находящ се в сграда
етажна собственост е възникнало задължението да заплаща месечните
дължими суми за ТЕ за отдадена сградна инсталация.Изложени са доводи,че
правилно ПРС е приел,че въззвникът дължи на „Топлофикация-Плевен“АД
суми за главница-за отдадена ТЕ от ИРУ,за отдадена ТЕ за сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение ,както и лихва върху
главницата.В заключение въззиваемото дружество моли Окръжния съд да
потвърди обжалваното решение на ПРС като правилно и
законосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски.В
съдебното заседание на 03.11.2021г. пред ПОС въззивамата страна чрез своя
пълномощник адвокат Д.Д. от ПАК поддържа доводите, изложени в
писмения отговор.Претендират се разноските за въззивната
инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Третото лице-помагач „Холидей и Райзен“ЕООД гр.Варна не е
депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК и не е взело
становище по жалбата.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№1346/2020г. по описа на ПРС безспорно се
установява,че същото е образувано на основание подадено от “Топлофикация
Плевен“ ЕАД гр.Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №781 от 10.03.2020г.,с
която е разпоредено длъжникът Ц. М. Д. от гр.Плевен, ул. “Неофит
Рилски“№2,ет.15,ап.58 да заплати на кредитора „Топлофикация-Плевен“ЕАД
гр.Плевен,представлявано от Й.В. следните суми: 786,95лв.-главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до
31.01.2020г.;92,77лв.,лихва за забава за периода от 03.01.2018г.до
04.03.2020г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на
4
подаване на заявлението -10.03.2020г.до окончателното изплащане на
вземането,както и направените деловодни разноски:25лв. ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.В самата заповед е
отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства:
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11. 2017г.-31.01.
2020г.за имот на адрес гр.Плевен,ул.“Неофит Рилски“№2, ет.15, ап.58,с
потребителски №10245.
Горепосочената заповед е връчена на длъжника Ц.Д. при условията на
чл.47 ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление,поради което и на осн.чл. 415
ал.1,т.2 ГПК,ПРС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.На това основание кредиторът-„Топлофикация-Плевен“ЕАД
гр.Плевен е предявил иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване
съществуване на вземането си –главница и лихва в горепосочените
размери.Така предявеният установителен иск с правно осн.чл. 422 ГПК е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
С молба-уточнение,постъпила в ПРС на 31.03.2021г./л.89 от делото на
ПРС/ ищецът „Топлофикация-Плевен“ ЕАД е уточнил претенцията за
главницата в размер на 786,95лв.по пера за процесния период 01.11.2017г.до
31.01.2020г.,която включва:сумата 0,69лв., представляваща сума за
отопление с ИРУ, сума за топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация
за същия период в размер на 690,75лв. и сумата в размер на
98,73лв.,представляваща услуга за дялово разпределение.
За да уважи изцяло иска по чл.422 ГПК,ПРС е приел,че ответникът е
собственик на недвижим имот,находящ се в гр.Плевен,ул.“Неофит Рилски“
№2, ап.58,че сградата ,в която се намира имотът е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ЕАД.Съдът е счел,че
ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ,
съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда етажна собственост ,присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение ,са клиенти на топлинна енергия.
Първоинстанционният съд е приел,че на осн.чл.145 ал.1 ЗЕ ответникът дължи
суми за ТЕ ,измерена от уреди за дялово разпределение,че сградната
инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,ЗС и ЗУЕС и всички собственици и
носители на вещни права се считат за потребители и следва да поемат
5
ползите и тежестите ,свързани с употребата на общата вещ,а ответникът като
собственик на имот в сграда етажна собственост има задължение да заплаща
месечните суми за ТЕ за отдадена сградна инсталация.Съдът е приел,че се
дължат и претендираните такси за услугата дялово разпределение,че
ответникът ,който не е погасил в срок задълженията си към „Топлофикация-
Плевен“ЕАД дължи и претендираната лихва за забава върху главницата.Тези
правни доводи на ПРС са правилни,законосъобразни,кореспондират с
представените по делото доказателства и се възприема изцяло от въззивната
инстанция.
От представените по делото доказателства:справка от АВ
Плевен,,договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в
нот.акт №140 от 03.09.2003г.,дело №294/2003г.,нот.акт №137/2006г.за
учредяване на договорна ипотека безспорно се установява,че ответникът Ц.
М. Д. е собственик на имот,находящ се на адрес:гр.Плевен, ул. “Неофит
Рилски“ №2,ап.58 .
Правилни и обосновани са изводите на ПРС ,че имотът собственост на
ответника се намира в сграда присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Плевен“ЕАД.Неоснователни са изложените в тази насока
възражения на особения представител на въззивника,че няма доказателства,че
процесният имот е топлоснабден.В тази насока са представените с ИМ
писмени доказателства-препис извлечение от сметка и счетоводна справка за
задължението на Ц.Д. за имот на ул.“Н.Рилски“№2,ап.58,с абонатен
№10245.В счетоводната справка е посочено,че в имота има 2 броя водомери ,3
бр.уреди и дяловото разпределение се извършва от „Холидей и Райзен“
ЕООД/трето лице-помагач на страната на ищеца/. По делото са представени и
фактури,издадени от „Топлофикация- Плевен“ЕАД за стойността на
дължимите суми за доставена и незаплатена ТЕ за всеки месец от процесния
период 01.11.2017г.-31.01.2020г.Доколкото не е установено счетоводството на
дружеството ищец да е водено нередовно,по аргумент на чл.182 ГПК
представените счетоводни справки и фактури , изготвени на база вписванията
в редовно водени счетоводни книги се ползват с доказателствена
сила.Фактът,че сградата на ул.“Неофит Рилски“№2 е топлоснабдена се
установява и от представените от ищеца писмени доказателства:показания на
топломер за абонатна станция№3,списък на етажните собственици в бл.
6
“Ураган“ на ул.“Н.рилски“№2,подписан от ответника Ц.Д. , който е
декларирал ,че в ап.№ 58 живеят 3 –ма души ,както и от приложените 2 броя
констативни протоколи от 05.12.2018г.и от 03.09.2020г.за топломер в
абонатна станция 3 на процесния адрес и 2 броя свидетелства за извършена
метрологична проверка на топломер,установяващи съответствие на
одобрения тип.
В производството пред ПРС особеният представител на ответника е
оспорил голяма част от представените от ищеца писмени доказателства,но
това оспорване не е конкретизирано,не е ясно на какво основание така
представените доказателства се оспорват-относно тяхната автентичност,
издател или по съдържание ,поради което съдът приема,че не е оборена
доказателствената сила на представените от ищеца писмени доказателства,а
изложените във въззивната жалба съображения в тази насока са недоказани и
неоснователни.
От представените в заповедното производство писмени доказателства
безспорно се установява, че Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен“ЕАД гр.Плевен са
публикувани във вестник „Посоки“, в броя от 13.12.2007г.,както и във
вестник „Нощен труд“също в броя от 13.12.2007г.
Установено е по делото ,че третото лице-помагач„Холидей и Райзен „
ЕООД гр.Варна е дружеството, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата на ул.“Неофит Рилски“№2 ,етажна
собственост, където се намира и собствения на въззивника имот,апартамент
№58 с аб.№10245.Третото лице-помагач е изпратило обобщена справка за
дължимите суми за процесния апартамент в гр.Плевен,ул.“Н.Рилски“
№2,ап.58,аб.№10245 на Ц. М. Д. за периода от 01.11.2017г.до
31.01.2020г,както и подробни месечни справки за същия период /л.119-123 от
делото на ПРС/. Тези доказателства са постъпили в ПРС на 08.07.2021г. след
последното съдебно заседание на 15.04.2021г.и след постановяване на
решението на 12.05.2021г.,поради което не са приети и приобщени към
доказателствата по делото.
По делото е назначена и приета счетоводна експертиза.От заключението
на ВЛ Т.И.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
съдът възприема изцяло се установява,че за процесния период от
7
01.11.2017г.до 31.01.2020г. за имота на Ц.Д. ,с аб.№10245 е начислена
главница общо в размер на 786,95лв.,консумирана и незаплатена топлинна
енергия,която включва сумата от 0,69лв.-сума за отопление с ИРУ, сумата от
690,75 лв.за ТЕ, отдадена от сградната инсталация,със сумата 3,22лв. е
извършена корекция и сумата 98,73лв. услуга дялово разпределение.В
заключението в табличен вид са посочени начислените суми за всеки от
месеците,съгласно издадените от ищеца фактури.ВЛ е установило , че
процесните фактури са начислени за месеците,за които са издадени на база
изготвените отчети от фирмата, осъществяваща дяловото
разпределение-„Холидей и Райзен “ЕООД гр.Варна.Посочено е,че в имота
има 2 бр.водомери и 3 бр.налични уреди,като обемът по проект е 197,11
куб.м.,на база на който е изчислена ТЕ,отдадена от сградната инсталация,не е
начислявано отопление от щранг лира в баня.Видно от заключението лихвата
за забава върху главницата за периода от 03.01.2018г.до 04.03.2020г. е в
размер на 92,77лв.Според експертизата за процесните суми не са извършени
плащания.Съдът кредитира изцяло така депозираното заключение на ВЛ
Т.Илиева,което е отговорило на поставените въпроси ,същото е пълно и
обективно,като фактическите констатации на експерта се основават на
извършена проверка в счетоводството на ищеца и съобразно представените
по делото доказателства. Неоснователни в тази насока са изложените
възражения във въззивната жалба.
При така събраните по делото доказателства съдът приема,че след като
въззивникът Ц.Д. е собственик на процесния имот в гр.Плевен,
ул.“Н.Рилски“№2,ап.58 с абонатен №10245,който се намира в топлоснабдена
сграда,етажна собственост ,за която няма категорични доказателства да е
преустановено топлоподаването по реда на чл.152 ал.2 и ал.3 ЗЕ за процесния
период, същият има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл.153 ал.1 от ЗЕ/ в сила от 17.07.2012г./Според чл.153 ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
За да възникне правоотношение по покупко - продажба на топлоенергия, не е
8
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона.В този смисъл е разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/,която предвижда,че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява
при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила след публикуването им,без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите.Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен” ЕАД на
потребители в гр. Плевен са публикувани във вестник“Посоки“бр.239 от
13.12.2007г.и във в-к“Нощен труд“ от 13.12.2007г.и същите обвързват
ответника като собственик на процесния топлоснабден имот.При тази
законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на
закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Правилни са изводите на ПРС,че сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ,ЗС и ЗУЕС и всички съсобственици и носители на вещни
права дължат заплащане на месечните суми за ТЕ за отдадена сградна
инсталация,която в случая с оглед представените доказателства и
заключението на ВЛ е изчислена на базата на действителния обем на имота на
ответника-197,11 куб.м.
Ответникът Ц.Д. дължи плащане на стойността на доставената до
имота му топлинна енергия общо в размер на 786,95лв.за периода
01.11.2017г.-31.01.2020г.,главница,която сума включва сумата от 0,69лв. за
отопление с ИРУ, сумата от 690,75 лв.за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация,-3,22лв. корекция и сумата 98,73лв. услуга дялово разпределение.
Доколкото дължимите главници не са заплащани в определения съгласно
чл.31, ал.1 от Общите условия 30 дневен срок след изтичане на периода,за
който се отнасят,потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва,съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. От приложеното счетоводно
извлечение,а и от заключението на ВЛ Илиева е видно,че лихвата за забава за
процесния период 03.01.2018г. до 04.03.2020г.е в размер на 92,77лв.
Вземането на ищеца за горепосочените суми,за които е издадена заповед по
9
чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д.№1346/2020г. по описа на същия съд е доказано
по основание и размер.Искът с правно основание чл.422 ГПК е основателен,
доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Изводите на ПРС за уважаване на предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което и на
основание чл.271 ГПК решението на ПРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивникът Ц.Д.
следва да заплати на „Топлофикация-Плевен“АД направените разноски за
настоящата инстанция в размер на 300лв., заплатено от дружеството
адвокатско възнаграждение за особения представител на въззивника,адвокат
Р.Х..
Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд ,VІІІ-ми гр.с.№260364 от 12.05.2021г.,постановено по гр.д.
№5278 за 2020г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Ц. М. Д. ,ЕГН ********** от
гр.Плевен, ул. “Неофит Рилски“№2,ап.58 ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ АД , ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул. “Източна индустриална зона“128,представлявано
от изп. директор Й.В. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер
на 300лв.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на
страната на ищеца“ХОЛИДЕЙ и РАЙЗЕН “ЕООД гр.Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11