Решение по дело №150/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20217060700150
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

104

гр. Велико Търново,  19.3.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново,втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети март  две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                              ИВЕЛИНА ЯНЕВА                                                                                                                     

При секретаря С.Ф., разгледа докладваното от съдия Костова АХД №150/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

 

Производството е по реда на чл. 73, във вр.  чл. 98,ал.2 вр. с чл. 88, ал. 2 от Изборния кодекс ИК/.

 

     Образувано е по жалба на Коалиция „Демократична България-Обединение“ чрез *** С.П. *** против Решение № 85 от 7.03. 2021г. на РИК В. Търново, потвърдено по административен ред с Решение № 2207-НС/11.03.2021г. на ЦИК , с което жалбата на коалицията за нарушение на разпоредбите на чл. 181, ал.3 от ИК във вр. с чл. 8, ал.1 от ЗСМВ от Кмета на Община В. Търново като се изисква  заплащане на сумата от 2 212 лева по банкова с/ка на Община В.Търново въз основа на Наредбата за търговската дейност и преместваемите съоръжения на територията на Община В. Търново е отхвърлена като неоснователна.

В жалбата се твърди, че решението на РИК - Велико Търново, е неправилно и немотивирано. Жалбоподателят счита, че е нарушено изборното законодателство и по-конкретно чл. 181, ал. 3 от Изборния кодекс във връзка с чл. 8, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. Твърди, че такса за провеждане на предизборна агитация не се дължи, тъй като това не е търговска дейност, а пластмасовата масичка следва да бъде възприемана не като преместваем търговски обект, а като подвижен агитационен материал. Сочи се, че РИК - Велико Търново, без основание е квалифицирала агитационния материал като преместваем обект и се е произнесла с диспозитив, с който отхвърля жалбата като неоснователна. Жалбоподателят моли за отмяна на решение № 85 от 07.03.2021 г. на РИК - Велико Търново, като вместо него се иска постановяване от настоящия състав друго, с което жалбата да бъде уважена. Развиват се доводи досежно неправилното тълкуване на закона, че агитационни материали следва да се поставят само на определените със Заповед на Кмета по реда на чл. 181, ал.3 от ИК места, което противоречи на чл.11 от ЕКПЧ и чл. 21 от Международния пакт за граждански и политически права. Посочената масичка неправилно е приета като преместваем обект по смисъла на § 5,т. 80 от ДР на ЗУТ, докато тя се явява подвижен агитационен материал. Неправилно е становището на РИК, че същата не може да прави преценка за целесъобразното и законосъобразност на актове, издадени от Кмета на Община В. Търново, тъй като чл. 72, ал.1, т.1 от ИК ги задължава да следят за законосъобразността на целия избирателен процес вкл. И предизборната агитация. В о.з. редовно призован жалбоподателят се представлява от *** П., която поддържа така подадената жалба. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

 

Ответник жалба РИК В. Търново, редовно призован се представлява от Председателя й Д.Й., която оспорва жалбата и намира издаденият от РИК ИАА за правилен и законосъобразен.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От коалиция „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ - ОБЕДИНЕНИЕ"е подадено увадемление до Кмета на Община В. Търново, което е входирано под № 94КК-9776-1/05.03.2021 г., за провеждане на събрание по смисъла на чл. 181, ал. 3 ИК във връзка с чл. 8, ал. 1 от Закона за митингите, събранията и манифестациите. В отговор на същото  с регистрационен индекс 94КК-9776-1#1 от 05.03.2021 г. от Община Велико Търново не се възразява да бъде проведено пропагандиране на политическите виждания на коалиция „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ - ОБЕДИНЕНИЕ" словесно, чрез печатни материали с партийно-пропагандно съдържание под формата на плакати и листовки. Указва мероприятието да бъде проведено при спазване на всички законови изисквания за опазване на обществения ред, противоепидемичните мерки и съблюдаване безопасността на пешеходците съгласно чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

С горепосоченото писмо от Община В. Търново е определена и дължимата такса от 2 212 лева, която следва да се внесе  по банкова с/ка на Община В.Търново въз основа на Наредбата за търговската дейност и преместваемите съоръжения на територията на Община В. Търново, доколкото ще се ползва тротоар, несъмнено представляващ публична общинска собственост. Не се спори по делото, че исканото място за поставяне на агитационните материали е извън посочените в Заповедта на Кмета по чл. 181, ал. 3 от ИК такива.

 

След извършена служебна проверка и от настоящият състав, се установява, че Кметът на община Велико Търново е издал Заповед с № РД 22-412 от 25.02.2021 г. и тя е публикувана на сайта на община Велико Търново. В нея изчерпателно са изброени местата, на които могат да бъдат поставяни агитационни материали, и жалбоподателят може безплатно да ги използва.

Ответник жалба след като е извършил съответните проверки е постановил оспорваното решение, като е приел, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на ИК,  като е изложил мотиви . Счел е, че жалбата на „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНИЕ е неоснователна,  тъй като видно от приложеното към преписката писмо отговор на община Велико Търново се дава позволение за провеждане на мероприятие по смисъл а на чл. 183 ал. 3 от ИК. Що се отнася до искането за разполагане на агитационни материали, то съгласно чл. 183, ал. 3 ИК те трябва да бъдат поставени само на определените от Кмета за това места, а на сгради, огради и витрини - с разрешение на собственика или управителя на имота. В тази връзка кметовете на общини са задължени със своя заповед да определят тези места и да публикуват на сайта на общината заповед, което е било сторено. Счел е, че не е налице нарушение на принципа на публичност досежно предизборната кампания, тъй като на жалбоподателя е разрешено провеждане на събрание, ползване на агитационни материали без съответно заплащане. РИК е приела, че не е компетентна да се произнесе по въпроса дали е законосъобразно искането на Община В. Търново за заплащане на допълнителна такса само за преместваем обект. Това решение е обжалвано по административен ред и е потвърдено с Решение № 2207-НС/11.03.2021г. на ЦИК . В срок е постъпила жалба пред Административен съд В. Търново.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.88, ал.1 вр. с чл.73 от ИК, след изчерпването на задължителния административен ред  за обжалвана на решението, при който решението на РИК е потвърдено от ЦИК. Жалбоподателят е легитимиран да оспори посоченото решение, доколкото същият се явява адресат на ИАА , което доказва и неговия правен интерес от оспорване.

 

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на комисията е валиден акт, издаден в изпълнението на правомощията по чл. 72, ал.1 т. 1 и т. 20 от ИК .Обжалваното решение е взето при наличие на необходимия кворум и предвиденото съгласно чл. 70, ал. 3 и ал.  4 ИК мнозинство.

 Същото е мотивирано, изложени са фактически и правни основания за издаването му, поради което същото отговаря на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК. Твърдението на жалбоподателя за липса на мотиви е неоснователно, тъй като в самата жалба се посочва, че такива са изложени. Несъгласието с тях касае преценката за материална законосъобразност на акта, а не за неговата форма.

Не са налице нарушения на административно производствените правила, които да са съществени, такива не се твърдят и от самия жалбоподател.

 

По приложението на материалния закон, съдът намира следното:  Съгласно чл. 183, ал. 3 от Изборния кодекс, "Агитационните материали се поставят на определени от кмета места, а на сгради, огради и витрини - с разрешение на собственика или управителя на имота".

Със  заповед с № РД 22-412 от 25.02.2021 г, на Кмета на Община В. Търново публикувана на сайта на Община Велико Търново  изчерпателно са изброени местата, на които могат да бъдат поставяни агитационни материали, и които жалбоподателят може безплатно да използва.

В този смисъл не намира нормативна опора твърдението на жалбоподателя, че изброяването на местата за поставяне на агитационни материали не е лимитативно в горепосочената Заповед на Кмета на Община В. Търново, и че следва да бъде безплатно и за всички други места, общинска собственост. Напротив последователно и неотклонно практиката на ВАС сочи, че със Заповедта по чл. 183, ал.3 от ИК Кметът определя местата за безплатно поставяне на агитационни материали и тази заповед има характер на разрешение на собственика на обекта по смисъла на същата правна норма. Следователно за всяко друго ползване на обществена собственост, различно от посоченото в Заповедта  се дължи съответно заплащане на такса по приетите от Общината нормативни актове. Този извод кореспондира и на правилото на чл. 168, ал. 3 ИК в смисъл, че във връзка с предизборната кампания се забранява безплатното използване на публичен административен ресурс. Съгласно легалното определение в § 1, т. 18 ДР на ИК "публичен административен ресурс" са бюджетни средства, помещения, автомобили, самолети и други транспортни средства, оборудване и други движими и недвижими вещи - държавна или общинска собственост, предоставени на администрацията, държавните и местните органи, и държавните и общинските предприятия. Следователно изцяло неотносимо е възражението, че сочената масичка не отговаря на изискването за преместваем обект по §5,т.80 от ДР на ЗУТ и че извършваната от жалбоподателя дейност не е търговска. Тези оплаквания не могат да бъдат обвързани с изборния процес, а касаят вътрешни отношения между собственика Общината и жалбоподателя. Следва да се уточни, че по делото няма спор досежно факта, че местата на които жалбоподателят иска да разположи агитационните си материали са публична общинска собственост. В този смисъл и неоснователни са и всички други аргументи ,напр. че ползването не е целодневно и други.

Не се споделят и аргументите на жалбоподателя ,че по този начин се постига противоречие с нормативни актове от по- висша степен, а именно :чл.11 от ЕКПЧ и чл. 21 от Международния пакт за граждански и политически права. Това е така, тъй като с писмото – отговор на Община В. Търново е дадено съгласие за провеждане на посочената дата на предизборен митинг, поради което не са нарушени правата за демонстрации, манифестации и други. На жалбоподателя е осигурена по този начин публичност на предизборната агитация, същата е безплатна, вкл. И поставянето на агитационни материали на лимитативно определените със Заповедта на Кмета места.

И не на последно място, възражението против мотивите на РИК, че не може да упражнява контрол за законосъобразност върху актовете на Кмета на Общината също е неоснователно. Ако се приемат доводите на жалбоподателя за компетентност по чл. 72, т. 10 от ИК, за правомощията на РИК, то това автоматично означава , че се касае за подаване на сигнал за нарушение на ИК от страна на жалбоподателя. В този случай съответно според разпределената компетентност актът за установяване на нарушението  се съставя от РИК - чл. 496, ал. 2, т. 2 ИК, защото се твърди извършено нарушение по чл. 495. След като РИК е отхвърлила предложението за съставянето на акт за установяване на нарушение, то е налице отказ от страна на РИК за образуване на наказателно-административно производство по подаден до нея сигнал, защото според чл. 498 ИК , установяване на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановения се извършват по реда на ЗАНН. В производството по реда на ЗАНН подателят на сигнала няма качеството на страна, доколкото административно-наказателният процес е властническа наказателна мярка-израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред. Реализирането й не е поставено в зависимост от волята на лица, извън кръга на субектите изрично овластени от законодателя да определят и налагат конкретната юридическа санкция. Целта на административните наказания, посочена в чл. 12 ЗАНН, е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите лица. Именно поради това и с последното изречение на чл. 496, ал. 1 ИК съответната комисия е овластена да състави акт за установяване на нарушение и по собствена инициатива. Подаденият сигнал или жалба имат само уведомителен характер и не пораждат право за подателя им да участва в административно-наказателното производство, нито да обжалва отказ за започването на такова. Нещо повече - дори и да има лица, пострадали от нарушението, законодателят е ограничил правата им с нормата на чл. 45, ал. 1 ЗАНН само до предявяване на искане за обезщетяване на причинените вреди

 

С  оглед на така изложеното, настоящият състав формира извод за неоснователност на подадената жалба.

 Водим от горното втори касационен състав на  Административният съд – В. Търново,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Коалиция „Демократична България-Обединение“ чрез *** С.П. *** против Решение № 85 от 7.03. 2021г. на РИК В. Търново, потвърдено по административен ред с Решение № 2207-НС/11.03.2021г. на ЦИК , с което жалбата на коалицията за нарушение на разпоредбите на чл. 181, ал.3 от ИК във вр. с чл. 8, ал.1 от ЗСМВ е отхвърлена като неоснователна.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                2.