Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Пазарджик, 29.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети юни ,
през две хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при
секретаря Р.Димитрова ……..………….…………………и в присъствието
на
прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 254 по
описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.439 ГПК във връзка с чл. 124 ал.1 ГПК и с чл. 110 и сл. ЗЗД.
В подадената
искова молба ищецът И.Х.М., ЕГН: **********. адрес: ***,чрез адв. Т.В.,*** срещу
„АПС БЕТА България" ООД, ЕИК *********. седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Триадица, бул. „България" № 81 В. an. 3, представлявано от Павел
Розсипал, Томаш Куцииски и Петър Иванов Иванов
излага обстоятелства, че ответното дружество било образувало срещу него
като длъжник изп. д. № 484/2015г.. по
описа па ЧСИ * *, per. № ***. р-н на действие ОС Пазарджик, въз основа на ИЛ издаден по
ч. гр. д. № 3287/2010г., по описа на PC Пазарджик, за сумата от общо
188.71 лева от която 176.99 лв.- главница и 11.72 лева - обезщетение за забава за периода
15.11.2009г.- 28.06.2010г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2010г.
до окончателното изплащане па сумата.
Твърди се, че срещу издадената
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3287/2010г., по описа на PC Пазарджик
ищецът не бил депозирал Възражение по реда на чл. 414 от ЕПК.Счита, че
претендираната сума по ИЛ, издаден по ч. гр. д. № 3287/2010г., по описа на PC Пазарджик,
не се дължи от него, поради настъпване на погасителна давност.Съображенията му
в тази насока са следните: -Съгласно чл.
120 от ЗЗД давността не се прилагала служебно, поради което единственият
процесуален ред за зашита правата на ищеца било образуване на настоящото дело.
След
издаване па ИЛ по ч. гр. д. № 3287/2010г., по описа ма PC Пазарджик, на
28.08.2015г. било образовано изп. д. № 484/2015г.. по описа на ЧСИ * *, peг.
№ *. р-н на действие ОС Пазарджик. Първото действие по принудително изпълнение,
годно да прекъсне давността бил наложен запор на МПС на длъжника па
23.12.2015г. До този момент обаче била настъпила погасителна давност на
вземането, предмет на описаното изп. дело.Принудителното изпълнение било
насочено срещу длъжника, в настоящето производство- ищец, въз основа на
несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл. 410 от ГПК, поради което
изпълняемото право не било установено със сила на присъдено нещо и длъжникът
може да го оспорва с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на
взискателя - ответник в настоящето производство.
Така спрямо
ищеца била изтекла предвидената в закона погасителна давност съгл. чл. 1 10 и
чл. 111. б. б/. пр. I и б. в/. пр. II от ЗЗД от ЗЗД. Съгл. TP № 2 2013 от
26.06.2015г. па ВКС. ОСГТК. т. 14. подаването на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение не прекъсва давността. Същата се прекъсва едва с
предявяване на иск за установяване па вземането, който има обратно действие, в
случай, че е спазен срока по чл. 415 от ГПК. Ако иска не бил предявен, то
давността не се считала за прекъсната. В настоящия казус не бил предявен иск за
установяване на вземането, поради което и давността не била прекъсната с
образуване на ч. гр. д. № 3287/2010г., по описа на PC Пазарджик и издаване на
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми по описаното
дело.
С TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС. ОСГТК
било обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС, според
което при образувано и висящо изпълнително производство давност не тече. Така
следва извода, че давността продължава да тече и след образуване на изп. д. №
484/2015г., по описа на ЧСИ * *, peг. № ***. р-н на действие ОС Пазарджик.
Съгл. т. 10 от TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС. ОСГТК. не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването па справки, набавянето на документи, книжа и др. назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Давността би
могла да бъде прекъсната едва с налагане на запор на МПС на длъжника на
23.12.2015г. До момента обаче била настъпила погасителна давност на вземането.
Така от момента на настъпване на изискуемостта на процесиия договор -
15.11.2009г. /дата описана и в
заявлението по чл. 410 от ГПК/ до датата на налагане на запор на МПС на
длъжника на 23.12.2015г. бил изтекъл предвидения в закона давностен срок, респ.
била изтекла погасителната давност за вземането за главница съгл. чл. 110 от ЗЗД и за лихва и обезщетение съгл. чл. 111, б. б/, пр. 1 и б. в/, пр. II от ЗЗД, т. е. преди извършване на действие по принудително изпълнение, годно да
прекъсне давността.
Предвид
липсата на прекъсване на давността по описаните по-горе съображения, счита, че
претендираните суми не се дължат от ищеца.Така задълженията на ищеца се явявали
недължими по изп. д. № 484/2015г. по описа на ЧСИ * * peг. № ***, р-н на
действие ОС Пазарджик като погасени по давност.В този смисъл била и съдебната
практика - напр. Решение по гр. д. N 100/2016г., Pайонен съд – Велинград,
Решение по гр. д. № 1054/2015г.. Pайонен съд -
Велинград, Решение по гр. д. № 2903/2016г. Pайонен съд – Пазарджик,
Решение по гр. д. № 1146/2017г.. Pайонен съд -
Пазарджик и др.
Счита, че
искът бил подсъден на Pайонен съд
Пазарджик на основание чл. 113 от ГПК.
Във връзка с
изложеното, моли съда да приеме за
установено по отношение на „AПC БЕТА България" ООД, че ищецът не дължи сумата от 188.71 лв. по
ИЛ,издаден по ч. гр. д. № 3287 /2010г., по описа на PC – Пазарджик,
представляваща задължение по изп. д. № 484/2015г.по описа на ЧСИ **, peг. N ***,
р-н на действие ОС Пазарджик, поради погасяването й по давност на осн. чл. 110
от ЗЗД за главница и чл. 111. б. б/. пр. I и б. в/, пр. II от ЗЗД от ЗЗД- за
лихва и обезщетение. Моли да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати направените по делото разноски. Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание е представено писмено становище, в което се
оспорва основателността на исковата претенция и се прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът след
като съобрази събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира
следното :
Между страните не са спорни обстоятелствата ,
че съгласно изпълнителен лист издаден
на 20.09.2010 г. от PC гр.Пазарджик по ч. гр.д. № 3287/ 2010 г.
по описа на PC -Пазарджик ищецът И.Х.М.
ЕГН ********** *** е осъден да заплати
на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ „ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „**“ № **** представляван от *** сумата в размер на 176,99 лв. облигационно
задължение по договр , ведно със сумата в размер на 11,72 лв. обезщетение за
забава от 15.11.2009 г. до 28.06.2010 г.
и законната лихва от 16.08.2010 г. до изплащане на вземането , както и
сумата в размер на 125,00 лв. разноски по делото и 5,00 лв. държавна такса за
издаване на изпълнителен лист. Не е спорно и се установява от приложеното към
настоящото гр.д. № 3287/ 2010 г. по описа на ПзРС , че задължението на ищеца произтича от договор за
целево финансиране № **********/ 14.02.2009 г. , като според посоченото в
заявлението на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ „ ЕАД , цялото непогасено и падежирало
задължение по договора е станало предсрочно изискуемо / чл. 4 от ОУ към
Договора / , при неплащане на три
поредни месечни вноски , считано от 15.11.2009 г. Твърдения и доказателства за друго не са
въведени като предмет на настоящото производство. Не е спорно също така, че
срещу издадената заповед за изпълние по чл. 410 ГПК не е постъпило възражение
от длъжника по реда на чл. 414 ГПК.
Не е спорно
и се установява от представеното копие от изпълнително дело № 20158840400484 по
описа на ЧСИ ** , че по молба вх. №
06546/28.08.2015 г. на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ „ЕООД – ответник в настоящото
производство против ищеца И.Х.М. е било образувано изпълнително производство
въз основа на издадения по ч.гр.д. № 3287/ 2010 г. по описа на ПРС изпълнителен
лист , като взискателят се е легитимирал като кредитор на длъжника на основание
споразумение за покупко- продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015
г. На 09.09.2015 г. в това изпълнително
производство е връчена на длъжника
покана за доброволно изпълнение / при оформен отказ от негова страна да получи
съобщението./ Съответно по това изпълнително производство е изпратено и запорно
съобщение изх. № 11313/23.12.2015 г. – за запор на МПС на длъжника. Изпратено е
и запорно съобщение № 11316/23.12.2015 г. до ТП на НОИ гр. Пазарджик, за запор
на личната пенсия на длъжника. Със запорно съобщение изх. № 13043/18.10.2017 г.
е наложен запор и върху банкова сметка *** „ОББ“АД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство.
В настоящия случай е предявен иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото,
предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл.
439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл.
439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право
може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение или съдебно решение , като се позова на факти /погасяване по давност, плащане,
прихващане и др./, настъпили след издаването на подлежащия на изпълнение съдебен акт.
Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист по реда на чл.416 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК , като страните не спорят и не представят доказателства , длъжникът да е
реализирал правата си чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК , а кредитрът
да е предявил иск по чл. 422 ГПК за
постановяване на установително съдебно решение. Ищецът изтъква и поддържа
настъпването на един правопогасяващ факт
– погасяване на задълженията чрез
настъпване на последиците на погасителната давност. Тези твърдения за
настъпило след издаването на изпълнителния лист обстоятелство обуславя допустимостта на предявения
иск съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.
По същество.С оглед на представените в настоящото производство
писмени доказателства , които не са оспорени като удостоверителни такива от
страните , съдът приема за
основателно поддържано от ищеца
възражение, че задълженията му са се
погасили по давност .
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче
не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
На първо място, по
настоящото дело вземането на праводателя на ответника срещу ищеца произтича от договор за целево
финансиране от 14.02.2009 г. , като в
самото заявление взискателя се е позовал на
предсрочна изискуемост , която настъпвала незабовно при неплащане на три поредни месечни
вноски. Съгласно обстоятелствата изложени в самото заявление – и при липсата на
други доказателства по делото – първата неплатена падежирала вноска е от 15.11.2009 г. , като предсрочната
изискуемост по договора би следвало да е настъпила / сропед позоваването на
визискателя на чл. 4 от ОУ към Договора/ – на 15.01.2010 г. и 5-годишният срок за погасяване на главните
вземания ,/ респективно на акцесорните / следва
да е изтекъл най късно на 15.01.2015 г.
Молбата за образуването на изпълнителното производство от приобриталеля на
вземането – ответника в настоящото производство „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ „ЕООД е подадена с вх. № 06546/ 28.08.2015 г.
Предвид разрешението дадено в т.14 от ТР №2/2013г. на ОСГТК, не представлява
действие, прекъсващо давността молбата на взискателя за снабдяване с изпълнителен лист въз основа
на несъдебното изпълнително основание. В случая като действие, с ефект да прекъсне давностен срок, следва да се зачете – молбата
за образуване на изпълнителното дело от 28.08.2015 г., тъй като в същата
взискателят е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането си – запор и
възбрани. От 28.08.2015 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност за
вземането, но в случая е от значение , че към датата на предприемане на
действия за принудително изпълнение – подаване на молба от взискателя / а не
самото образуване на изпълнителното производство , като двете действия не са
равнозначни досежно прекъсването на давността / вземанията вече са били
погасени по довност.
Подаването на заявлението
с вх. № 3287/ 16.08.2010 г. , по което е образувано ч.гр.д. № 3287/ 2010 г. по
описа на ПРС , както се посочи по-горе , не е действие , които прекъсва
давността. Със заповедта , вземането не се установява със сила на присъдено
нещо , поради което същата не може да се приравни по правни последици на постановено в исков
процес съдебно решение / както по отношение на прекъсване на давността , така и по отношение на приложемия довностен
срок /. Ето защо срокът на новата
давност по чл. 117 ал.1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането , предмет на това производство ,
като разпоредбата на чл. 117 ал.2 ЗЗД не намира приложение. / в този смисъл
Решение № 42 / 26.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1812/2015 г. ІV, г.о. ГК, Решение
№ 45 / 30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. на ВКС , ТК , ІV г.о. , също
Решение от 07.07.2017 г. по въззивно
т.д. № 593/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, Решение № 225 /
22.06.2017 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 357 / 2017 г. /.
Вземането срещу длъжника
по договора за целево финансиране се е погасило
с изтичането на 5-годишна давност, чиито
срок е изтекъл преди подаване на молбата от ответника – взискател за образуване
на изпълнителното производство. Акцесорните
вземания за лихви за забава са се погасили в кратката 3-годишна давност. Предявеният
иск да се приеме за установено , че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 188,71 лв. включваща главница от неиздължено задължение по договор за церево
финасиране , ведно с акцесорните
претенции за лихви за забава , представляващо вземане по издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3287/ 2010 г. по описа на ПзРС и предмет на изпълнително производство № 484/
2015 г. по описа на ЧСИ ** с рег. № *** , поради погасено по давност право на принудително изпълнение - е основателен
и следва да бъде уважен.
С оглед на изхода от
спора , ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сторените по делото разноски в общ размер от 371,00 лв. включващи внесени държавни
такси и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото
списък по чл. 80 ГПК. Изцяло
неоснователно е възражението на процесуалната защита на ответника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималния
размер превиден в Наредба № 1 МРАВ.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните , че И.Х.М., ЕГН: **********. адрес: ***,чрез адв.
Т.В.,*** не дължи на „АПС БЕТА България" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, бул. „България" № 81 В. an. 3,
представлявано от Павел Розсипал, Томаш Куцииски и Петър Иванов Иванов претендираната сума от 188,71 лв. , от
която 176,99 лв. главница, 11,72 лв.
обезщетение за забава за периода 15.11.2009 г. до 28.06.2010 г. , ведно със
законната лихва , считано от 16.08.2010 г. до оконачетлоно изплащане на вземането - въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3287/ 2010
г. по описа на ПзРС и предмет на изпълнително
производство № 484/ 2015 г. по описа на ЧСИ Мария Анеглова с рег. № 884 .
ОСЪЖДА „АПС БЕТА България" ООД, ЕИК
*********. седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
„България" № 81 В. an. 3, представлявано от Павел
Розсипал, Томаш Куцииски и Петър Иванов Иванов да заплати на И.Х.М., ЕГН:
**********. адрес: ***,чрез адв. Т.В.,***
сторените в настоящото производство разноски в размер на 371,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: