Р Е Ш Е Н И Е
№ / 03.01. 2020 Година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
20.11. 2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
СЕКРЕТАР:
ДИАНА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
В.търг.д.
№ 1366 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
868/13.06.2019 год., постановено по гр. д.
№5871/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявения
от „П. Б. /Б./” ЕАД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Т.
А.“ №**, представлявано от Р. В.Т., Е. Х. Ц.и Р. И.П. против Е.С.П., ЕГН **********,***
и Т.А.Е., ЕГН**********,*** иск да се признае за установено по отношение на Е.С.П.
и Т.А.Е. съществуването на вземането на „П. Б. /Б./” ЕАД С. за сумата от
3343,48 евро, с левова равностойност 6 539,28 лева, ведно със законната
лихва от 17.03.2017г. до окончателното плащане, за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на „П. Б. /Б./” ЕАД С., с п.а. против Е.С.П.
и Т.А.Е., с п.а. заповед от 22.03.2017г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.дело №1467/2017г. по описа на СтРС и е осъден ищецът да заплати на
ответника разноски в размер на 1 000 лева.
Въззивникът „П. Б. /Б./” ЕАД счита, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, като излага подробни съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови
друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се
разноските пред двете инстанции.
Въззиваемите Е.С.П. и Т.А.Е. са
представили писмен отговор, с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Молят съда да потвърди обжалваното решение
като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си
състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, УСТАНОВИ:
Видно от приложеното към първоинстанционното дело
ч.гр.дело №1467/2017г. по описа на СтРС, на основание чл.411, ал.3 ГПК, съдът е
издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжниците „Т. М.” ООД
С.З., Е.С.П. и Т.А.Е. да заплатят солидарно на „П. Б. /Б./” ЕАД С. сумата от
3343,48 евро с левова равностойност 6 539,28 лева, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане и разноски по делото
280,78 лв.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответниците са възразили,
че не дължат вземане по издадената заповед за изпълнение, като заповедният съд е указал на заявител, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В законоустановения
срок заявителят е предявил иск относно вземането си.
От запис на заповед от 29.06.2011г. се установява, че
„Т.М.” ООД С.З., в качеството на издател на записа на заповед се е задължило
при предявяване на записа на заповед, но не по-късно от 24.12.2014г. да заплати
на „П. К.” ЕАД С. или на негова заповед сумата от 8248 евро, като записът на
заповед е издаден без протест. Задължението по записа на заповед е авалирано от
Е.С.П. и Т.А.Е..
С джиро от 21.12.2014г. поемателят по записа на
заповед „П. К.” ЕАД С. безусловно и неотменимо е прехвърлил всички права по
записа на заповед на ищеца по настоящото дело „П. Б. /Б./” ЕАД С..
С нотариална покана от 27.02.2013г. /съдържаща се в
ч.гр.дело №2019/2013г. на РС Ст.Загора/ адресирана до „Т.М.” ООД С.З., Е.С.П. и
Т.А.Е., записът на заповед е предявен за плащане, но тази покана е достигнала
единствено до адресата Т.А.Е. на 01.04.2013г. Видно от отбелязването на
представения по приложеното ч.гр.дело №1467/2017г. по описа на СтРС оригинал на
запис на заповед от 29.06.2011г., Т.Е. е приел за плащане на 22.07.2013г.
записа на заповед.
С Уведомително
писмо – покана от 19.01.2017г. от „П. Б. /Б./” ЕАД С. и „П. К.” ЕАД, адресирано
до „Т. М.” ООД С.З, Е.С.П. и Т.А.Е., връчено чрез нотариус С.Ч лично на Т.Е. и
по реда на чл.47 ал.5 и чл.50 ГПК, длъжниците са уведомени за прехвърляне на
вземанията им с договор за цесия и джиро, както и им е предявен за плащане и
запис на заповед от 29.06.2011г.
В случая предявяването на записа на заповед за плащане
е извършено на 06.03.2017г. с нотариална покана, връчена по реда на чл.47 ал.5
и чл.50 ГПК по отношение на издателя по записа „Т. М.” ООД С.З. и авалиста Е.С.П.
и лично по отношение на авалиста Т.А.Е.. Нотариалната покана е връчена на
издателя и авалиста П. по реда на чл.47 ал.5 и чл.50 ал.4 ГПК, като това е удостоверено
от нотариуса в констативен протокол /съдържащ се в ч.гр.дело №1467/2017г./, в
който подробно са изложени всички действия по връчването, както и основанията
за приложението на чл.47, ал.5 и чл.50, ал.4 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, могат да
се направят следните правни изводи:
По своята правна същност
записът на заповед е едностранна сделка, по силата на която едно лице, наречено
издател обещава безусловно да плати на падеж определена сума на друго лице
/поемател/ или на лице, посочено в заповедта на поемателя. Сделката е абстрактна и менителничният ефект възниква при
наличието на задължителни реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ, но
менителничното правоотношение не е поначало абстрактно.
Съгласно чл. 537 от ТЗ за записа на заповед се
прилагат разпоредбите за менителницата, като чл. 485 от ТЗ ангажира
отговорността на поръчителя.
Съгласно разпоредбата на чл.
535 ТЗ, в която изрично са посочени задължителните реквизити, които следва да
се съдържат в записа на заповед, съдът намира, че в конкретния случай те са
налице и следователно процесният запис на заповед е редовен от външна страна.
Доколкото посоченият в
процесния запис на заповед падеж е вече настъпил, то същият удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Изискуемостта
на вземането по всеки запис на заповед настъпва, с настъпването на уговорения в
него падеж, а за настъпването на последният, с изключение на случая по чл. 486,
ал. 1, т. 4 от ТЗ – законът винаги изисква предявяване за плащане на записа на
заповед само на издателят му, защото той е и платец по него (аргумент и от чл.
538, ал. 2, изр. 1 от ТЗ, и от чл. 493, ал. 2 от ТЗ).
Видно от нотариална покана и констативен протокол,
предявяването на записа на заповед за плащане е извършено на 06.03.2017г. с
нотариална покана, връчена по реда на чл.47 ал.5 и чл.50 ГПК по отношение на
издателя по записа „Т.М.” ООД С.З.и авалиста Е.С.П., и лично по отношение на
авалиста Т.А.Е.. Видно от посочените писмени доказателства, ответниците не са
намерени на постоянните им адреси, като връчването е станало по реда на чл. 47 от ГПК, което е законово предвидена
възможност за връчване чрез нотариус.
Съдът намира, че в случая е спазена процедурата за
връчване, съгл. чл.47, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, а именно, помощник - нотариусът,
след като се е уверил кои са постоянните адреси на ответниците и след като не
ги е намерил на тези адреси е залепил съобщение. С изтичане на срока за явяване
в нотариалната кантора, съдът намира, че е налице редовно връчване на
нотариалната покана до ответниците и съответно е налице предявяване на ценната
книга за изпълнение на задължението по същата.
Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок
води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица
- джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на
заповед и неговия авалист /ТР № 1/2005 г. на ОСТК, Решение №1 от 1.03.2010 г.
на ВКС по т. д. № 520/2009 г., TK, II т. о./
Процесният
запис на заповед от 29.06.2011г. е прехвърлен от поемателя „П.К.” ЕАД С. на
ищеца по настоящото дело „П. Б. /Б./” ЕАД С. чрез джиро.
Съгласно разпоредбата на чл. 466 и сл. от ТЗ джирото е формално
едностранно волеизявление, по силата на което притежателят на ценната книга -
джирант установява друго лице - джиратар за носител на правото, което се
съдържа в менителницата (записа на заповед). За да е действително, следва да
бъдат спазени изискванията за форма, посочени в разпоредбата на чл. 468, ал.1 от ТЗ - джирото на бъде
написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж) и трябва
да се подпише от джиранта. Видно от приложените по делото доказателства,
прехвърлянето на вземането по записа на заповед е извършено на допълнителен
прикрепен към нея лист (алонж), въпреки, че това не се е налагало, предвид
липсата на каквито и да било отбелязвания върху гърба на ценната книга.
Съгласно решение № 133/ 12.07.2010 година на ВКС по т.д. № 946/ 2009 година, ІІ
т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, алонжът е свързан с джиросването на ефекта и
необходимостта от него произтича от запълването на документ с отбелязвания. При
липса на данни за извършени каквито и да
било отбелязвания на джира или други поръчителства върху ценната книга, съществуването
на алонж е абсолютно законово неоправдано". В този смисъл, с оглед
нарушението на императивната норма на чл. 468, ал.1 от ТЗ относно формата на
джирото - джиросването да бъде извършено върху ценната книга и при липса на
възможност - на прикрепен към нея лист (алонж), прави прехвърлянето
недействително. При това положение Окръжен съд споделя изводите на
първоинстанционният съд, че "Прокредит Банк България" АД - София няма
качеството на кредитор на ответниците въз основа на процесния запис на заповед.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемите разноски
в размер на 950 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 868/13.06.2019 год., постановено по гр. д. № 5871/2017 год. по
описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА „П. Б. /Б./” ЕАД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.Т. А. **, представлявано от Р.В. Т., Е. Х. Ц. и Р.И. П. да
заплати на Е.С.П., ЕГН **********,*** и Т.А.Е., ЕГН**********,*** сумата от 950 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.