Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 27. 01. 2022 г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - Д
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове: 1. Силвана Гълъбова
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 990 по описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по реда
на чл. 437, ал. 2 във връзка
с чл. 435, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано въз основа
на постъпила жалба от Л.П.Н. с ЕГН **********,
П.Й.Н. с ЕГН **********, Д.П.Н. с ЕГН ********** и М.П.Н. с ЕГН **********,***
и съдебен адрес *** (жалбоподатели) чрез адвокатското дружество “Ч. и Я.” чрез адвокат Ф.Ч. срещу извършения от частния съдебен
изпълнител М.Ц., вписана с рег. номер 840 в регистъра на Камарата
на частните съдебни изпълнители и с район на действие
Софийският градски съд (съдебният изпълнител), по изпълнително дело №
20198400401007 (изпълнителното дело)
въвод във владение на следните
недвижими имоти, находящи се в село
Бистрица, район Панчарево, бул. ********: поземлен имот с идентификатор 04234.6928.228, който
представлява западната реална част от
имот с планоснимачен номер 9, ведно с изградената в този поземлен имот западна
реална част от триетажна жилищна
сграда (тип близнак) с идентификатор
04234.6928.228.1, състояща се
от сутерен, първи етаж, втори
етаж и трети етаж (недвижимите имоти).
Жалбоподателите твърдят, че съдебният изпълнител
е извършила въвод във владение на
недвижимите имоти на взискателя “Р.С.” ЕООД в принудително изпълнение на задължение на
дружеството “Д.С.-**” ЕООД на
25. 11. 2019 г. Поддържат, че
те (жалбоподателите) са установили владение
върху недвижимите имоти въз основа
на предваритен договор още на
20. 10. 2009 г., докато “Р.С.” ЕООД е завело делото си
срещу “Д.С.-**” ЕООД през
2017 г. Намират, че при това положение
съдебният изпълнител не е можела да
извърши въвод във владение на
имотите срещу тях. Въпреки че
довели до знанието ѝ съответните обстоятелства, тя все пак го
извършила и ги лишила от фактическата
власт над имотите. Оплакват се, че при
съставянето на протокола за въвод
във владение физически присъствали те, жалбоподателите-трети лица, а не и длъжникът
“Д.С.-**” ЕООД. Освен това заявяват, че съдебният
изпълнител е извършила въвода във владение
в нарушение на обективните предели на изпълнителния лист, защото в него била описана
триетажна жилищна сграда, докато в съответните протоколи са били констатирани
два жилищни етажа и таван. Поддържат, че взискателят
е оспорил възражението на Л.Н. пред съдебния
изпълнител чрез лице без представителна
власт, което е съществено нарушение, води до незаконосъобразност
на извършваните действия, а също така и нарушава правата, свързани с администрирането на личните данни. Искат от Софийския
градски съд да отмени въвода
във владение на недвижимите имоти.
В срока по
чл. 436, ал. 2 ГПК е постъпило писмено възражение от “Р.С.” ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** (взискател) чрез упълномощения представител М.Т.. Оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна. Поддържа, че жалбата е недопустима,
защото жалбоподателите само твърдят, че
владеят недвижимите имоти, а не представят
доказателства за това. Счита, че
представеният предварителен
договор и твърденията не обуславят легитимация
по смисъла на чл. 435, ал.
5 ГПК. Намира жалбата за неоснователна, защото жалбоподателката Л.Н. не владее недвижимите
имоти на основание сключен от нея предварителен
договор, който е без достоверна дата, а ги държи
в качеството на управител на “Д.С.-**” ЕООД на основание сключен
с “Р.С.” ЕООД договор за лизинг. Поддържа, че жалбоподателят П.Н. също е станал страна
по договора за лизинг с анекс
към него. Поради това приема,
че твърдяното от тях владение
е изключено, а те са само държатели.
Отбелязва, че адресната регистрация на жалбоподателите е различна от адреса
на недвижимите имоти. Твърди, че имотът е бил
в достатъчна степен индивидуализиран и че съдебният изпълнител и няма правомощия да събира доказателства.
Намира доводите за липса на
представителна власт и за защита на
личните данни за неотносими. Иска от Софийския
градски съд да остави жалбата
без разглеждане, алтернативно да я отхвърли като неоснователна
и недоказана.
С допълнителна молба от 13. 10. 2020 г. взискателят иска жалбата да бъде
оставена без разглеждане като недопустима, алтернативно да я отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Излага доводи, че е било образувано
дело по предявен
от жалбоподателите иск с правно основание
чл. 75 от Закона за собствеността
(ЗС): гр. дело № 70958 по описа на
Софийския районен съд, 165-и състав, за 2019 г. (исковото производство). Позовава се на възприетите
от районния съд в това производство
изводи.
Не постъпило възражение от “Д.С.-**” ЕООД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** (длъжник).
По делото са
постъпили и мотиви на съдебния изпълнител.
Намира, че жалбоподателите не са трети лица – владелци на недвижимите имоти,
както и че не са доказали упражняването на владение върху тях. На мнение е, че
длъжникът всъщност е само държател на недвижимите имоти на основание договор за
финансов лизинг. Поддържа, че недвижимите имоти са били надлежно идентифицирани
въз основа на приложената скица и описанието им при извършването на въвода във владение. Предлага на Софийския градски съд да
отхвърли постъпилите жалби.
След като прецени
доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено
лице срещу акт на съдебния
изпълнител, който подлежи на обжалване.
Представен е документ за внесена държавна
такса в необходимия размер. По отношение
на изложените във възражението на взискателя доводи
за недопустимост на жалбата, Софийският
градски съд приема, че те
са неоснователни. За да бъдат
жалбоподателите активно легитимирани да обжалват въвода във владение на
недвижимите имоти, достатъчно е само да са привели
твърдения, че са трети лица,
които ги владеят. Дали владението
им върху недвижимите имоти е придружено с необходимите доказателства е въпрос по основателността на жалбата, а не
по допустимостта ѝ. Разглежданата жалба е допустима и обсъдена във връзка с производството
по гр. дело
№ 70958 по описа на Софийския районен
съд, 165-и състав, за 2019 г. Формално юридически, между настоящото производство и посочения исков процес се наблюдава
разлика: предмет на делото в разглеждания
случай е законосъобразността
на действия на съдебния изпълнител,
а предмет на цитираното исково производство е защитата на нарушено владение.
От съдържателна гледна точка обаче
действително се наблюдава съвпадение: жалбоподателите по настоящото производство са били ищци
по цитирания исков процес; взискателят
по настоящото производство е бил ответник по цитирания
исков процес; и двата казуса са
свързани с владението върху едни и същи
недвижими имоти предвид извършения на 25. 11. 2019 г. въвод във владение. Макар
и обаче страните и предмета на двете
производства по същество да съвпадат,
настоящото производство по обжалване на
действията на съдебния изпълнител е допустимо. За съда
е служебно известно, че исковата молба
по гр. дело
№ 70958 е била депозирана на 04. 12. 2019 г., докато жалбата по настоящото
дело е била подадена чрез съдебния
изпълнител преди това на 02. 12. 2019 г. по пощата.
Като по-рано заведено настоящото производство е допустимо. Следователно
искането на взискателя жалбата да бъде оставена без
разглеждане и настоящото производство да бъде прекратено следва да бъде оставено
без уважение.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано по молба от взискателя
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13. 08. 2019 г. от Софийския
районен съд, 77-и състав, по гр. дело № 73512 по описа на Софийския районен съд
за 2017 г., съответно гр. дело № 13439 по описа на Софийския градски съд за
2018 г., по силата на който длъжникът „Д.С.-**“ ЕООД е осъден да върне на взискателя недвижимите имоти. Видно от изпълнителния лист
недвижимите имоти са били предадени на длъжника по силата на сключен между него
и взискателя договор за лизинг от 05. 12. 2012 г. и
анекс от 05. 11. 2015 г.
По изпълнителното дело са представени
заверени преписи от въпросните договори, както и от приемо-предавателен
протокол, датиран от 05. 12. 2012 г., който удостоверява предаването на
недвижимите имоти. Софийският градски съд констатира, че всички изброени
документи са подписани от длъжника „Д.С.-**“ чрез жалбоподателката
Л.Н. в качестото ѝ на управител.
Същевременно, по изпълнителното дело (преди осъществяването на въвода във владение) и в подкрепа на постъпилата жалба е
представен предварителен договор, датиран към 20. 10. 2009 г., според чийто чл.
2 владението на имота (процесните недвижими имоти) се
предава на жалбоподателката Л.Н. в качеството ѝ
на физическо лице в деня на подписването на договора. Договорът е подписан от
третото лице и от жалбоподателката.
След изтичането на срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е
уведомила длъжника чрез жалбоподателката Л.Н., че
пристъпва към принудително изпълнение и че насрочва въвод
във владение. След надлежното връчване на съобщението е постъпило възражение от
жалбоподателката Л.Н., като още към този момент тя е
направила доводи, че владее недвижимия имот заедно със съпруга си и децата им.
С разпореждане съдебният изпълнител е оставила без уважение възражението. На
18. 11. 2019 г. е бил иницииран насроченият въвод във
владение, при което съдебният изпълнител е констатирала, че жалбоподателката
Л.Н. няма готовност да освободи и предаде недвижимите имоти и е поискала
допълнителен срок за изнасянето на движими вещи. Представителят на взискателя заявил, че не възразява да бъде предоставен
допълнителен срок. При това положение съдебният изпълнител отложила
извършването на въвода за 25. 11. 2019 г. На
посочената дата въводът във владение бил извършен,
като на длъжника е бил предоставен и допълнителен срок за изнасянето на вещите.
Софийският градски съд приема, че жалбоподателите нямат качеството на
владелци на недвижимите имоти. Взискателят изрично е
оспорил датата на предварителния договор. Като частен
документ между жалбоподателката Л.Н. и трето лице той
има достоверна дата за взискателя от момента, в който
е бил представен на съдебния изпълнител и е бил приобщен по изпълнителното
дело, тоест от 14. 11. 2019 г. (чл. 181, ал. 1 ГПК). При това положение той не
може да удостовери установяването на владение върху недвижимите имоти от жалбоподателката Л.Н., а с това и установяването на
владение и от останалите жалбоподатели, преди предявяването на иска по гр. дело № 73512 по описа на Софийския
районен съд за 2017 г., както изисква чл. 435, ал. 5 ГПК.
В действителност въз основа на представените по делото договор за
финансов лизинг, анекс към него и приемо-предавателен
протокол, които са подписани от жалбоподателката Л.Н.,
се установява, че длъжникът е придобил фактическата власт върху недвижимите
имоти. Лизингополучателят няма намерение да свои лизингованото имущество, поради което установената от него
фактическа власт се свежда до държане. Тя не съставлява владение. Понеже
длъжникът е юридическо лице, то осъществява държането на лизингованото
имущество за собственика чрез своите органи, в частност управителя: жалбоподателката Л.Н.. Действително, от представените данни
от двата протокола за въвод във владение се
установява, че недвижимите имоти се обитават както от жалбоподателката
Л.Н.. Що се отнася до жалбоподателя П.Н., от анекса към договора за лизинг се
установява, че той е станал държател на недвижимите имоти наред с длъжника. Що
се отнася до фактическата власт, осъществяваната от останалите двама
жалбоподатели, за които не се спори, че са деца на Л.Н. и П.Н., то за нея не
може да се приеме, че е владение. Тя всъщност следва да се отнесе към
категорията на търпимите действия: действия,
извършвани със съгласието на владелеца (взискателя)
до предявяването на иска по гр. дело № 73512 по описа на Софийския районен съд
за 2017 г.
За пълнота и за да даде отговор на всички доводи на жалбоподателите,
Софийският градски съд следва да отбележи, че длъжникът е „присъствал“ на въвода във владение чрез управителя си, жалбоподателката
Л.Н., което е видно от отразеното в двата протокола. Идентичността на имота,
върху който е бил осъществен изпълнителния способ, с описания в изпълнителния
лист, се установява по несъмнен начин с оглед на представената към молбата за
образуването на изпълнителното дело кадастрална скица на поземлен имот със същия
идентификатор. Произнасянето на съдебния изпълнител по възражението на жалбоподателката Л.Н. в изпълнителното производство не
подлежи на самостоятелен контрол, поради което извън предмета на настоящото
дело е дали отговорът на възражението ѝ е бил оспорен от взискателя чрез надлежно упълномощен представител или не. В
рамките на настоящото производство освен това Софийският градски съд не може да
изследва дали с предоставянето на информация на трето лице съдебният изпълнител
е нарушила законодателството в областта на защитата на личните данни.
По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на “Р.С.” ЕООД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление *** настоящото
производство да бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л.П.Н. с ЕГН **********, П.Й.Н. с ЕГН **********, Д.П.Н.
с ЕГН ********** и М.П.Н. с ЕГН **********,*** и съдебен
адрес ***, срещу извършения
на 25. 11. 2019 г. от частния съдебен
изпълнител М.Ц., вписана с рег. номер 840 в регистъра на Камарата
на частните съдебни изпълнители и с район на действие
Софийският градски съд, по изпълнително
дело № 20198400401007 въвод
във владение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.