Решение по дело №187/2014 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е № 3

 

гр.София, 12.01.2016год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ІV – ти състав, в открито съдебно заседание проведено на трети декември две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Метанов

 

и участието на секретар М.Б. като разгледа докладваното от съдия Метанов търг.дело № 187/2014год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

„П” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, Пивоварен завод, ет.1, подало искова молба срещу „А.а.П.” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***.

            Ищецът твърди, че на 28.06.2010 год. сключил с ответника договор за строителство, по силата на чл.4 от който „А” ЕООД се задължил да снабди сграда, находяща се в УПИ VІ - 593, кв.208, м. „Гърдова глава” СО - р-н „Витоша”, гр.С., в която ищецът притежавал самостоятелен обект, с разрешение за ползване не по - късно от 31.03.2011год. Въпреки това към 30.05.2014год. за сградата все още не било издадено разрешение за ползване.

            Ищецът, в качеството си на възложител, погасил задължението си за предвиденото в чл.3 от договора възнаграждение близо 2 месеца преди предвидения срок, съгласно споразумение от 28.06. 2010год.

            Съгласно чл.14 б. ”б” от договора ответникът дължал заплащане на неустойка в размер на 5 000 евро за всеки месец на забава, който към м. май 2014 год. била в размер на 160 000 евро, за период от 32 месеца от м. октомври 2011г. до м. май 2014г.

            Ищецът иска от съда да постанови решение, с което ответникът „А” ЕООД, ЕИК, да бъде осъден да му заплати сумата от 312 932,80 лева, явяваща се левовата равностойност на 160 000 евро, представляваща договорена между страните неустойка, съгласно чл.14, б. „б” от Договор за строителство от 28.06.2010год. за забавено изпълнение на задължението на ответното дружество по чл.4 от същия договор за периода м.октомври 2011год. - м.май 2014 год. (вкл.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2014 год. до окончателното заплащане на задължението, и направените за производството разноски.

В срока по чл.367 ГПК ответникът „А” ЕООД *** е подал отговор на исковата молба.

Поддържа становището, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен, поради което го оспорва. Задължението за заплащане на претендираната от ищеца неустойка не могло да му бъде вменено, тъй като въвеждането на сградата в експлоатация след посочените в процесния договор за строителство срокове се дължало на независещи от него обективни причини, които посочва:

Строителството на жилищната сграда е започнато въз основа на одобрени от Столична община – район „Витоша” архитектурни проекти от 29.12.2008г., в които е предвидено изграждането на подземен трафопост, съгласно отразено във виза за проучване и проектиране на подземен трафопост № 7000-3145/15.12.2008год.                  На по - късен етап от „Ч” АД са дадени указания за изграждането на външен бетонен компактен трансформаторен пост (БКТП), а не на подземен. С оглед на това, ответното дружество трябвало да предприеме съответните действия по изготвянето на проекти за новия БКТП. В хода на строителството му елекроразпределителното дружество преценило, че първоначално посоченото място на свързване на новия обект – сграда с електроразпределителната мрежа е неподходящо, което довело до допълнително забавяне на строително - монтажните работи на обекта.

Ответникът твърди, че присъединяването към електроразпределителната мрежа е задължително и необходимо условие за издаване на разрешение за ползване на изградената от дружеството – ответник жилищна сграда, посочените по - горе обстоятелства създали обективна пречка за завършването на строителството в посочените в процесния договор срокове.

Ответникът посочва, че в процеса на изграждане на обекта влязла в сила Наредба № Із-1971 от 29.10.2009г. за строително - технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар – в сила от 05.06.2010 год., която също наложила извършването на промени в инвестиционния проект, изразяващи се в изготвяне и съгласуване от компетентните органи на част „пожарна безопасност” към инвестициония проект за обекта. Посоченото обстоятелство създало обективна пречка за завършване на строителството в посочените срокове, доколкото това било необходимо условие за въвеждането на сградата в експлоатация.

В процеса на строителството, по указания на „С” АД, се наложило извършването на промени в първоначално одобрените проекти за изграждането на външните В и К връзки в сградата, което обстоятелство се установявало от направена от „С” АД забележка от 19.08.2011год. на инвестиционния проект. Тези промени били наложени по независещи от ответника причини.

От изложените факти и обстоятелства следвало, че от страна на ответника не е налице виновно поведение, което да обоснове възникване на задължение за него за заплащане на претендираната неустойка.

Ответникът твърди наличието на недобросъвестни действия от страна на ищеца, които също довели до забавяне въвеждането на сградата в експлоатация, изразяващи се в неизпълнение на задължението му по чл.11, б.„в” от договора за оказване на необходимото съдействие и с оглед разпоредбата на чл.95 ЗЗД ищецът изпаднал в забава, в качеството му на кредитор.

Твърди се, че в продължение на няколко месеца ищецът е канен да подпише Акт -образец 15 за собствения му обект, но въпреки това, без да посочи причина, не се явявал на определените от ответника срещи, което довело до удължаване процеса по завършване цялостното строителство на сградата.

С оглед изложените съображения, ответникът поддържа становището си за неоснователност на предявения иск, като иска от съда да го остави без уважение и да му присъди направените разноски за производството.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба.

Твърди, че възраженията на ответника в отговора за наличието на обективни обстоятелства са нередовни, защото не са конкретизирани сроковете с начален и краен момент, през които не отговаря за забава вследствие на твърдяните от него обективни обстоятелства.

Твърдените обективни условия не били доказани и не се осъществили, евентуално били са предвидими, освен това не са непреодолими, и ответникът е могъл да узнае за тях преди сключването на договора, а някои от тях се дължали и на собственото му бездействие.

Не било уточнено с какъв акт и кога е съобщено на ответника, за указания от страна на „Ч” АД за промяна на проекта и изграждането на външен, а не на подземен трафопост. Според него такива указания липсват, а ако са налице са с дата преди сключването на договора, което ги правело негодни да ескулпират ответника - аргумент от чл.306 ал.2 ТЗ.

Поддържа, че представените с отговора доказателства не обосновали наличието на непреодолима сила, тъй като ответното дружество не сочело обстоятелствата, които са му попречили да изгради по първоначалния проект трафопоста и да се осведоми в разумен срок след одобряването на проекта за фактическото положение на кабелите на друга сграда, нито доказателства, че наистина това е било становище на „Ч” АД, а не негово собствено. Ответникът не сочел и доказателства за забава на „Ч” АД.

По отношение твърденията на ответника за отношенията му със „С” АД, ищецът поддържа, че с пресъгласуване със забележка от 19.08.2011г. „С” АД е извършена промяна на местонахождението на сградното водопроводно отклонение след срока за въвеждане в експлоатация на сградата, който е бил 31.03.2011год. и след като вече е било извършено, тъй като било отбелязано, че важи за екзекутив. С оглед на горното, посочената дата не следвало да се сочи за начало на ново обстоятелство. Първоначалното съгласуване станало на 12.03.2010год., т. е. 15 месеца след одобрените на 19.12.2008 год. проекти.

Наредба № Із-1971/29.10.2009 год., влязла в сила на 05.06.2010год., година и половина след одобрените строителни книжа, като според ищеца не било задължително прилагането й. Наредбата влязла в сила преди сключването на процесния договор от 28.06.2010год. За проекта, който е одобрен на 29.12.2008 год., била приложима Наредба 2 от 1994 год., поради което и нямало основание да се търси забава.

Никога не бил канен за подписването на Акт - образец 15 и представените протоколи за констатиране на обстоятелство от 20 и 21 март 2014 год. Не е получавал покана и преставените доказателства не удостоверявали връчването й.

В споразумение от 15.04.2014 год. между него и ответника, последният бил признал, че работата му не е годна за приемане и се налага довършителна такава. Към същата дата Акт - образец 15 не е подписван и от лицата, които следвало да потвърдят пред възложителите, че изпълнените работи са годни за приемане.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор.

Поддържа становището си за оспорване основателността, изискуемостта и размера на претендираната от ищеца неустойка.

Оспорва твърденията на ищеца и поддържа становището си, че не дължи претендираната неустойка, тъй като въвеждането на сградата в експлоатация след сроковете се дължало на независещи от него обективни причини, както и на поведението на ищеца, като на основание чл.96 ЗЗД, рискът от завършването на строителството в уговорените срокове бил преминал изцяло върху него.

Оспорва твърдението на ищеца, че последният не бил уведомяван за непредвидените обстоятелства във връзка със строежа на сградата. Напротив, в подкрепа на противното заявява, че предоставил на ищцовото дружество за ползване апартамент, находящ се в гр.София, ул.„Латинка” № 5, без заплащане на наемна цена, докато процесната сграда бъде въведена в експлоатация.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и на основание чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.06.2010год. „П” ЕООД, ЕИК, като възложител, и „А” ЕООД, ЕИК, като изпълнител, сключили договор за строителство (Договора) , по силата на който изпълнителят се задължил да изгради лично или чрез трети лица и да въведе в експлоатация по предвидения в закона ред сградата, в която се намират описаните в чл.1 от Договора недвижими имоти, която сграда се изгражда в гр. С., Столична община, район „Витоша”, квартал „Бояна”, в изгражданата сграда в урегулиран VІ - 593, от квартал 208, по плана на гр.С., местността „Ж.к. Гърдова глава”, целият с площ 2 534 кв.м., при съседи: улица, улица (тупик), УПИ ХІV - 556, УПИ Х - 591, УПИ VІІ - 592 и 592а и път.

Изпълнителят се задължил да изгради и окончателно завърши при условията на договора имотите и сградата, в която се намират, както и да се снабди с разрешение за ползване сградата, в срок най - късно до 31.03.2011год. (чл. 4 от Договора).

В чл.14, б.”б” от Договора страните уговорили неустойка, както следва: „ при забава с повече от шест месеца след срока по чл.4 от договора, освен останалите последици по договор и по закон, изпълнителят дължи на възложителя месечна неустойка за забава в размер на 5 000 евро.

На 28.06.2010год. страните по Договора сключили споразумение (л.8), с което прихванали дължимите си една към друга парични задължения, всяко едно от които в размер на 150 000евро, дължими на основание сключените по-между им договор за строителство от 28.06.2010 год. и договор за заем от 17.06.2010год., които към датата на подписване на споразумението са считат погасени.

Представени и приети по делото са писмени доказателства, както следва :

- заповед № РД – 19-851/27.05.2014год. на Зам. Началник на ДНСК за назначаване на Държавна приемателна комисия за строеж: „Жилищна сграда с ателиета и подземни гаражи”, местонахождение: УПИ VІ-593, кв.208, м. „Гърдова глава”, р-н „Витоша” – СО, гр. С. (л.9-10);

- скица № 7000-3145/15.12.2008год. издадена от Район „Витоша” СО (л.33-34);

- разрешение за строеж на благоустройствени обекти № ЕЛ -86 от 01.12.2011год. с което се разрешава извършването на строително –монтажни работи съгласно одобрени проекти на 01.12.2011год. от Главния инженер на район „Витоша” за обект „жилищна сграда с ателиета и подземни гаражи в УПИ VІ-593, кв.208; подобект „ външно ел. захранване – нов БКТП (л.35);

- констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 09.10.2012год. за обект „жилищна сграда с ателиета и подземни гаражи в УПИ VІ-593, кв.208; подобект „ външно ел. захранване – нов БКТП (л.36-44);

- писма изх.№********** от 12.02.2013год. на „Ч” ЕАД до „А” ЕООД (л.45), изх.№ **********/15.03.2015год. (л.46).

- заповед № 50 от 07.05.2013год. на Главен архитект на район „ Витоша”, с която се допуска забележка в разрешение за строеж № ЕЛ-86/01.12.2011год. на Гл.архитект на р-н „Витоша” за промяна по време на строителство по чл. 154, ал.2, т.8 ЗУТ от ЗУТ във вр. с чл.154, ал.5 ЗУТ за обект : „жилищна сграда с ателиета и подземни гаражи в УПИ VІ-593, кв.208; подобект „ външно ел. захранване – нов БКТП(л.47);

- разрешение за ползване № ДК -07 С – 179 от 27.09.2013год. на строеж : „Външно електрозахранване на жилищна сграда с ателиета и подземни гаражи – нов БКТП, кабели СрН и кабели НН”, находящ се в УПИ VІ, кв.208 по плана на гр. С., м. Гърдова глава”(л.48);

- архитектурен проект за външно ел. захранване (л. 49);

- писмо № 92-00-503 от 12.07.2010год. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, относно Наредба № Із-1971 от 2009 за строително –технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (л.50);

- строителни книжа за жилищна сграда с ателиета и подземни гаражи в УПИ VІ-593, кв.208 (л.51-54);

- протоколи за констатиране на обстоятелство от 20.03.2014год. и 21.03.2014год. изготвени от нотариус Мариела Калоянова (л.55 - 56);

- анекс към договор за строителство от 28.06.2010год., с който изпълнителят се е задължил да обезпечи безпрепятствено ползване от страна на възложителя на описан в анекса недвижим имот, считано от 04.07.2010год. до 4 месеца, считано от издаване на разрешение за ползване на сградата, в която се намират описаните в чл. 1 имоти (л. 57).

- споразумение от 15.04.2014год. между „А.а.П.” ЕООД и „П.П.” ЕООД. Според § 4 от споразумението, с подписването му страните се съгласяват, че не прекратяват, не изменят и не новират и не се отказват от сключените договори помежду им, нето се отказват или променят правата си по тях. Страните се съгласяват и декларират, че подписването на акт образец 15 и настоящето споразумение не представлява приемане на работата на „А.а.П.” ЕООД от страна на „П.П.” ЕООД(л.34-35);

- констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 11.11.2013год. за строеж: „Жилищна сграда с ателиета и подземни гаражи”, местонахождение: УПИ VІ-593, кв.208, м. „Гърдова глава”, р-н „Витоша” – СО, гр. С. (л. 36-50).

Свидетелят А.Г. твърди, че знае от м. януари 2014г. че ищецът е собственик на апартамент  в сграда  в местността „Гърдова глава”, кв. Бояна, тъй като тогава му е възложено да изготви становище по частна експертиза за същия имот с предмет – установяване на състояние. По образование е строителен инженер и съм вещо лице по съдебно-технически експертизи към СГС.

            Обектът е апартамент № 5.1, в жилищна сграда, в местността „Гърдова глава”, кв. Бояна. Точна квадратура на апартамента не може да каже. Помещенията са – дневна, трапезария, спални помещения и санитарни възли. През януари 2014 г. състоянието на обекта е било следното:  течове по таваните, най-вече в хола и в трапезарията; по терасите били монтирани сифони с малък диаметър, които задържали вода; конденз  при дограмата и по-специално под нея, което е довело до компрометиране на шпахловките; климатичните инсталации не били завършени, не работели; настилките били на замазка; канализационните тръби били с течове; имало течове покрива.

            Към 2014год. не е имало разрешение за ползване на сградата. По-късно имало -  през 2015 год., юни или юли. Посещавал е апартамента във връзка с експертизата три или четири пъти, след първоначалния оглед. Извършил  съответните замервания. Преди подписване на акт - обр. 15 през м. април  се провела среща в мое присъствие, както и в присъствието на адв. Д., като се установили работи, които трябва да се довършват. За тези недостатъци, които трябва да се отстранят се подписа протокол от 15.04.2014год., представен по делото на л.34. В протокола от съдебното заседание е записана неточно годината на съставяне на протокола, но в случая е ясно, че става въпрос за 2014год., тъй като протокола е предявен на свидетеля в съдебно заседание в присъствието на страните. Срещата станала в една адвокатска кантора. Мисли, че арх. С. се появил на срещата. Адвокатът бил там, както и представители на страните. Ходили и в друг офис, но не може да си спомни дали беше в същия ден. При наличието на тези недостатъци, не случайно е подписан и протокола. Видял обекта това лято, мисли че беше месец август, когато беше започнал ремонт на сградата. Тогава се отстранявали недостатъците, констатирани в протокола. Не е посещавал обекта след това. При едно от посещенията видял работници, които работели отвътре и по покрива.

            Свидетелят Л.М., който работи при управителя на ищцовото дружество, твърди че дружество притежава жилище в кв. Бояна. Знае за това от момента, в който е закупен имота. Той от 2010год. посещавам това жилище и знае за него от тази година. Имотът се намира от дясната страна на резиденция „Бояна”. Бил там преди две седмици и знае, че е променен административния адрес. Обектът се намира на пресечка на ул. „Ал.Пушкин”, по която се влиза до резиденцията. Апартаментът се води на етаж V-1. Над него няма друг апартамент. Посетил обекта преди две седмици. Апартаментът бил отключен до началото на октомври, тази година. Собственикът П.М. искал да се заключи, затова трябвало да отидат и да повикат ключар. Дотогава апартаментът не е заключван и достъпът бил свободен.

            Не му е известно собственикът да е създавал пречки по отстраняване на недостатъци на този обект. Към 15.04.2014год. имало проблеми с апартамента на ул. „Латинка”, затова дошли в С., тъй като апартаментът бил предоставен за обитаване  безвъзмездно. Тогава решили да посетят и горния апартамент в кв. Бояна. Когато влязъл в него, видял, че дограмата, която стигаше до пода /прозорците/, всичко по нея било олющено. Всички стени са външни. В ъглите  по тавана също имало петна. В едната част на сградата имало един комин и около него също имало петна от влага. Плочките на терасата били започнали да се отлепят и къртят. Не му е известно в тази сграда да живеят други хора към 15.04.2015год. Не може да отговори дали за сградата са били подписвани някакви документи за приемането и в експлоатация.

            Образованието му е средно-специално – техник „Технология на машиностроенето”. От месец април досега няма промяна, петната си стоели. Не му е известно ищцовото дружество да е канено на среща преди м.март или април 2014 год.

От управителя на дружеството е имало наети някакви хора, които да работят по вътрешното обзавеждане, но аз не е видял хора за ремонт. В ъглите на апартамента се правели шпахловки и някакво боядисване.

Свидетелят Д.Д. твърди, че е запознат със строежа на „А.а.П.” ЕООД в кв. Бояна, м. „Гърдова глава”. Изпълнявал външното захранване, в му на строителна фирма. Бил нает за това изпълнение външното захранване и таблата по апартаментите. Неговата фирма е ЕООД, той е собственик на капитала и управител.

Проблемите с електрозахранването били много. Първоначално трафопостът бил даден като петно в жилищната сграда. Той бил подземен и част от сградата. Впоследствие поради проблеми с гръмнали трансформатори  в такива жилищни се взе решение, максимално да се премахнат такива трафопостове от сградите. Стигнало се до това предписание на „Ч” АД трафопоста да се изгради външен. Трудно му е да кажа на коя дата бил нает средата на годината 2011год., юни или юли. Тогава започнали разговорите. Договорът за самото изпълнение, защото не може да започне преди да има утвърден проект, бил от април или май 2012год. Проблемите с „Ч” АД възникнали през 2011 год., преди разговорите през юни и юли.

Впоследствие, когато е сключен договора, проектът за трасето на кабела бил видоизменен, защото съвпадал с трасе на друга фирма и по друго предписание. В тази връзка, тъй като това трасе не бил предадено на „Ч” АД, нямало как да изтеглят техните кабели, се наложило се да се прави нов проект. Годината била 2011, не може да каже точно месеца. В процеса на изпълнение се наложило да направим трасе 100 метра. Всичко това било съгласувано, но „Ч” АД като дава предписанието, който изпревари, той пръв изгражда. Другият влиза с отношения с други лица или  прави ново трасе. Така се случило с тях.

Другото, което се наложило, било промяна на комутацията /окабеляването/, защото когато производителят бил изпълнил проекта, били предвидени кабели с едно сечение. В течение на изпълнението се наложило при предаването на обекта, проводниците да бъдат с по - дебело сечение. Наложило се цялото окабеляване да се преработи. Проектът бил съгласуван, но излизат нови стандарти.

Не може да каже дали някой е работил преди него тези работи, за които бих нает. За трафопоста не е видял писма на „Ч” АД - предписанията . Отишъл да изпълни работите при вече дадени предписания. Сключил договор за изпълнение на трафопоста, когато вече трябваше да се изгради отвън. За кабелите в процеса на изпълнението е участвал дейно в тези разговори и разправии. Не знае детайли. След тази дата започнал да разговаря. Към 31.03.2011 г. не е знаел, че този обект съществува.

Имал чертежи, които са одобрени и съгласувани. Не знае такова нещо, че е уведомяван строителя, че тръбната му мрежа не е изготвена съобразно проекта. Това му бил третия обект, който изпълнявал.

            Свидетелката Р.Б., твърди, че е запозната със стоежа на обекта на „А.а.П.” ЕООД, който се намира в местността „Гърдова глава” от началото до края. Работила на този обект като инвеститорски контрол.

През 2008 год. е издадено разрешение за строеж на инвеститора да постави трафопоста вътре в сградата. В разрешението е отбелязано „подземен трафопост”. Впоследствие от „Ч” АД решили, че не може да има трафопост в рамките на сградата, сигурно е било 2009 или 2010год. Започнали да търсят подходящо място около сградата - свободни терени, но там имало съдебен процес и не им разрешили. Впоследствие, сигурно било 2011 год. собственика на хотела разрешил този трафопост да се построи в частта, която била негова собственост. В.К. е собственик на земята. След това се получи разрешение за строеж, направило се ново проектиране. Това се случило след 2011 год.

Трафопостът изградили през 2012год., някъде в началото. Направили го като сграда без да е свързан с мрежата. Появил се нов проблем трасето, което първоначално било отредено, от „Ч” АД казали, че не може да бъде това трасе. Трябвало да се ползва друг трафопост, който бил много по-далече на отстояние около 600 метра от тяхната сграда. Направили го, но се оказа, че има друго трасе на тяхната сграда от друг комплекс и не можели да ползват тяхното.  Нямало и подписан акт 16, т.е не било окончателно завършено. През 2013год. се наложило да направят съвсем отначало ново трасе.

Със „С” проблемът бил най-малък, защото се наложило да преместят водопровода с три метра. Това с водопровода се случило, когато взели разрешение за трафопоста през 2013 год. Първоначално нямало проблем с ВиК частта.

Във връзка с противопожарната безопасност на сградата имало сериозни проблеми в хода на работата. Когато се получило разрешение за строеж в частта „Противопожарна безопасност” и не била в сила Наредбата от 2009 год., според която за гаражи, които са на определена дълбочина се изисква второ електрозахранване. Това е много сериозен проблем. Сградата нямала втори водоизточник. Наложило се да се изгражда басейн с размери 11 метра/5 метра, с цел да има вода за тези долни нива. Другият проблем било поставянето на голям генератор и допълнителни електрокабели. Проблем било и електрозахранването, освен това техните изисквания били съвсем различни, по - сериозни, но техния специалист „надзор” ги уверявал, че са в заварено положение. Когато е дадено разрешението за строеж не са работили по тези наредби. Не е запозната с наредбата от 2009 г., но техният специалист „надзор” казал, че няма да има проблеми. Оказало се, че има проблеми, те не реагирали навреме. Може да се каже, че ако били прочели новата наредба щяли да реагират. Тази промяна на наредбата  настъпила след като започна строежа.

Влизала е много пъти в апартамента на ищеца. Влиза в обекта в момента до който в апартаментите работеха майстори за грубото строителство. За последно е влизала в него през 2013 год. тогава се появиха някакви строители, които си доведе собственика. Към онзи момент собственика не е имал забележки. Към онзи момент г-жа М. била едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото дружество и била много доволна.

Запозната е със подписването на  акт-образец 15, защото тя е трябвало да събира подписите. Не можала да направя връзка по телефона., защото никой не се обаждал. Опитвала се да се свърже в качеството си на „инвеститорски контрол”, наета от „П. „П.” ЕООД. Телефоните на които звъняла давали свободно. Не е ходила на място. Телефоните й ги дал архитекта на сградата. Това се случило в началото на 2014год. или в края на 2013год. Сградата била готова за подписване на акт-обр.15.

Уведомила управителя, мисли, без да е сигурна, че те са пуснали покана. Първоначално тя ги търсила, а после след 3 – 4 месеца са търсили те.

Разрешението за строеж на трафопоста било през 2008 – 2009 год. и било за изграждането му вътре в сградата. Разрешението за строеж на трафопоста е последващ документ и се издава след разрешението за основната сграда. През 2009год. от „Ч” АД казали, че не може. Това разрешение се съгласува предварително с „Ч” АД. Възразили но имали предписание, че вътре в сградите не може да се изгражда трафопост.

Във визата за строеж на сградата имаме петно. Нямам как да няма писмен документ, но тя лично не го е виждала.

Твърди, че отношенията с майката на П.М. са добри - с– г-жа Е.М. Тя нямала абсолютно никакви забележки. Впоследствие се появили. Тя лично няма контакти с управителя М.

Акт – образец 15 се подписал в края на 2013год. За нея забавянето било много голям проблем, защото това не се прави лесно за ден – два. Не може да се ангажира за начална и крайна дата на периода на забавянето на строителството вследствие  усложненията с трафопоста. Може само да каже ориентировъчно годината – 2010 – 2012год., времето, когато е издадено  разрешението за строеж. В този период е решен проблемът възникнал от „Ч” АД. Годината била 2010. Не може да си спомни точно кой сезон.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Съдът приема предявения иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за допустим, доколкото са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.

Относно редовността на исковата молба, съдът е обвързан от определение № 2029 от 22.07.2015год. по в.ч.гр.д.№949/2015год. на САС, съгласно чл. 278, ал.3 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен и доказан.

На 28.06.2010год. „П.П.” ЕООД, като възложител, и „А.а.П.” ЕООД, като изпълнител, сключили договор за строителство (Договора), по силата на който изпълнителят се задължил да изгради лично или чрез трети лица и да въведе в експлоатация с разрешение за ползване по предвидения в закона ред сградата, в която се намират описаните в чл.1 от Договора недвижими имоти, най - късно до 31.03.2011год. (чл.1 и 4 от Договора).

            Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват ( чл.92, ал.1 ЗЗД). Вземането за неустойка става изискуемо с факта на неизпълнение на договорно задължение, във връзка с което е уговорена неустойката. За да бъде присъдена неустойка кредиторът следва да докаже неизпълнение на договорно задължение, във връзка с което е уговорена претендираната неустойка.

Ищецът твърди, че е налице неизпълнение на задължение по Договора от страна на ответника – забава за снабдяване с разрешение за ползване на сградата, в която се намират процесните имоти, за периода от октомври 2011год. до май 2014год. включително или 32 месеца.

Съгласно чл.14 б. „б” от Договора при забава с повече от шест месеца след срока по чл.4 от договора (най-късно до 31.03.2011год.), освен останалите последици по договора и по закон, изпълнителят дължи на възложителя месечна неустойка за забава в размер на 5 000 евро.

            Представени са доказателства, не оспорени от страните, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл. 3 от Договора – да изплати уговореното възнаграждение в срок до 30.08.2010год. ( споразумение между страните от 28.06.2010год.).

Не се спори, че в посочения период от време (октомври 2011год. - май 2014год. включително) процесната сграда не е имала издадено разрешение за ползване, но се спори, трябва ли да бъде ангажирана отговорността на ответника, предвид правоизключващите възражения направени от него в хода на производството, а именно:                                                                                                                                      - невъзможност за изпълнението, което се дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина (чл.81, ал.1 ЗЗД);                                                                                           - забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД – като последният не е изпълнил задължението си по чл.11, б. „в” от Договора за оказване на необходимо съдействие;      - наличие на ликвидни и изискуеми вземания на ответника към ищеца.

След анализ на събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът приема, че ответникът не доказа при условията на главно и пълно доказване правнорелевантните факти, на които основава възраженията си, поради което не може да се приеме, че същите са се осъществили и възраженията са основателни.

Не са налице предпоставките на чл.81, ал.1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства не може да се изведе сигурно убеждение, че забавата на изпълнителя да изпълни задължението си по чл.4 от Договора в процесния период от време (октомври 2011год. - май 2014год. включително) се дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина.

Изграждането на трафопост и присъединяването към електроразпределителната мрежа на процесната сграда са необходимо условие за издаване на разрешение за ползване на сградата, но ответникът не доказа, че в конкретния случай препятствията в тази насока са били практически и правно непреодолими в процесния период от време (октомври 2011год. - май 2014год. включително) и поради техния случаен и непредвидим характер неизпълнението не може да му бъде вменено във вина, съответно не дължи претендираната неустойка.

Представените писмени доказателства в подрепа на това възражение са съставени след срока по чл.4 от Договора ( най-късно до 31.03.2011год.), съответно след срока по чл.14 б. „б” от Договора (31.09.2011 год.), т.е. към момента на съставянето им длъжникът е бил в забава.

Дори и да се приеме, че проблемите във връзка с изграждането на трафопост и присъединяването към електроразпределителната мрежа на процесната сграда са възникнали преди посочените по - горе срокове, от събраните по делото писмени доказателства не става ясно в кой момент от строителството са възникнали същите, дали са били практически и правно преодолими до определения краен срок за изпълнение по договора и съответно в какъв срок е могло да бъдат изпълнени изискванията на „Ч” АД, за да може съдът да съобрази тези обстоятелства при определяне на срока на забава, за който длъжникът не следва да търпи вредни последици, и направи преценка дали процесният период от време попада в този срок.

Тази неяснота относно релевантните факти обосноваващи възражението не е преодоляна и от събраните по делото гласни доказателства.

Свидетелят Д.Д. обяснява проблемите свързани с изграждането на трафопоста, трасето и присъединяването на сградата към електропреносната мрежа, но той е нает средата на 2011год., юни или юли, а договора му с ответното дружество е от април или май 2012год., т.е след изтичането на сроковете по чл.4 и чл.14 б. „б” от Договора. Същият твърди, че не може да каже дали някой е работил преди него тези работи, за които е нает. За трафопоста не е видял писма на „Ч” АД - предписания. Отишъл да изпълня работите при вече дадени предписания. Към 31.03.2011 год. не е знаел, че този обект съществува.

            Свидетелката Р.Б. дава показания в тази насока, но същите не са конкретни и точни и не отговарят на поставените по - горе въпроси, релевантни за правния спор. Според нея през 2008год. е издадено разрешение за строеж на инвеститора да постави трафопоста вътре в сградата, като в същото е отбелязано „подземен трафопост”. Впоследствие от „Ч” АД решили, че не може да има трафопост в рамките на сградата, сигурно е било 2009 или 2010год. Трафопоста изградили през 2012год., някъде в началото, като се появил проблем с трасето и през 2013год. се наложило да направят съвсем отначало ново трасе. Изрично заявява, че не може да се ангажира за начална и крайна дата на периода на забавянето на строителството вследствие усложненията с трафопоста, както и че лично не е виждала писмен документ, който да съдържа предписания от „Ч” АД.

Свидетелите Г. и М. не дават показания в тази насока.

Тези съображения следва да бъдат взети предвид и при обсъждане на възраженията на ответника обосновани с приемането на Наредба № Із -1971 от 29.10.2009год. за строително-технически правила и норми и норми за осигуряване на безопасност при пожар ( в сила от 05.06.2010год.), съответно изготвяне и съгласуване от компетентните органи на част „пожарна безопасност” към инвестиционния проект за обекта, както и с извършването на промени в първоначално одобрените проекти за изграждане на външните ВиК връзки на процесната сграда, по указания на „С” АД в хода на строителството, като основание за приложението на чл.81, ал.1 ЗЗД.                           От събраните по делото писмени и гласни доказателства не става ясно в кой момент от строителството са възникнали посочените проблеми - с изключение на влизането в сила на посочената наредба, което е нормативно определено в § 9 от ПЗР на същата, дали същите са били практически и правно преодолими до определения краен срок за изпълнение по Договора и съответно в какъв срок е могло да бъдат изпълнени изискванията свързани с пожарната безопасност на сградата или изискванията на „С” АД, за да може това да бъде съобразено от съда при определяне на срока на забава, за който длъжникът не следва да търпи вредни последици, и преценка дали процесният период от време попада в този срок.

Наредба № Із -1971 от 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми и норми за осигуряване на безопасност при пожар Издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството е обнародвана в ДВ бр.96 от 04.12.2009г., в сила от 05.06.2010год., т.е. същата е била в сила към момента на подписване на процесния Договор и съобразяването на проектите за процесната сграда и строителството на същата с изискванията на наредбата не може да обоснове приложението на чл.81, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.306, ал.1 и ал.2 ТЗ.

Извършеното пресъгласуване със забележка на „С” АД от 19.08.2011г. е след срока по чл.4 от Договора (най-късно до 31.03.2011год.), т.е. към момента на съставянето им длъжникът е изпаднал в забава.

Свидетелите Г., М. и Д. не дават показания в тази насока.

Според свидетелката Б. проблемът със „С” АД е бил най - малък, защото се наложило да се премести водопровода с три метра, но не става ясно кога, как и за какъв период от време това е забавило изпълнение на задълженията от страна на длъжника. По отношение на строежа в частта „ Пожарна безопасност”, не са реагирали навреме, тъй като техният специалист „надзор” казал, че няма проблем. Ако били прочели новата наредба щели да реагират, т.е. в случая освен, че не се установява за какъв период от време този проблем е забавил изпълнението на задължението от страна на длъжника е ясно, че той е могъл да преодолее възникналия проблем своевременно.

Не са налице предпоставките на чл.95, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл.11, б. „в” от Договора при покана от страна на изпълнителя, оправена 15 дни предварително, във връзка със съставянето на актове и протоколи по строителството, в случай че присъствието на възложителя е необходимо, да се яви или изпрати надлежно упълномощен представител в указания ден и част за тяхното съставяне и подписване. Страните се договорили, че в случай на отказ или неявяване от страна на възложителя ще се счита, че той е съгласен с изпълнението и няма претенции.

Представените с отговора на исковата молба протоколи за констатиране на обстоятелство от 20.03.2014год. и 21.03.2014год. не установяват изпълнение на задължението от страна на изпълнителя по чл.11, б. „в” от Договора, във вр. с чл.63, ал.1 ЗЗД. Видно от съдържанието на посочените протоколи поканата до възложителя не е отправена 15 дни предварително, а 3 дни предварително. След като страната която се позовава на посочените протоколи не е спазила уговореното в процесния Договор, не може да се приеме, че ответната страна е в изпаднала в забава, поради неявяването си в определения ден и час, съответно, че върху нея е преминал риска, на основание чл.95, ал.1 ЗЗД.

Свидетелката Б. също не установява изпълнение на задължението от страна на изпълнителя по чл.11, б. „в” от Договора, във вр. с чл.63, ал.1 ЗЗД. Същата твърди, че е търсила възложителя на дадени и от архитекта телефони, на които никой не отговарял. Тя не е страна по договора. Не става ясно на какви телефонни номера е търсила възложителя. Същата не се е свързала и не е отправила покана до възложителя в съответствие с уговореното между страните в чл.11, б. „в” от Договора, за да може да се приеме, че е налице неизпълнение от страна на последния, включително и при наличието на предпоставките по чл. 301 ТЗ.

Наличието на ликвидни и изискуеми вземания на ответника към ищеца по други правоотношения не освобождава първия от задълженията му по процесния Договор, съответно не обосновава неоснователност на претенцията за неустойка за забава.

След като е налице неизпълнение от страна на изпълнителя на задължението му по чл.4 от Договора– за снабдяване с разрешение за ползване на сградата, в която се намират процесните имоти, най - късно до 31.03.2011год., същият дължи ва възложителя ежемесечна неустойка за забава по чл.14 б. „б” от Договора за процесния период от време (от октомври 2011год. до май 2014год. включително или за 32 месеца) в размер на 312 932, 80 лв. или 160 000 евро.

По тези съображения съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 312 932,80 лева, явяваща се левовата равностойност на сумата от 160 000 евро, представляваща договорена между страните неустойка, съгласно чл.14, б. „б” от Договор за строителство от 28.06.2010год. за забавено изпълнение на задължението на ответното дружество по чл.4 от същия договор за периода м.октомври 2011год. - м.май 2014 год. (вкл.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2014 год. до окончателното заплащане на задължението.

Предвид изхода на делото на основание чл. 78,ал.1 ГПК ответникът следва да  заплати на ищеца направените от него разноски за такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

В съдебно заседание на 29.10.2015год. ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно размера на заплатения адвокатски хонорар, което разгледано по същество е основателно.

Ищецът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 18 091,58лв., за което е представил доказателства със списък за разноски от 29.10.2015год.

Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по настоящето дело за една инстанция е в размер на                        9 917,98лв., изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид действителната правна и фактическа сложност сложност на делото съдът приема, че заплатеното от страната възнаграждение процесуално представителство, защита и съдействие по настоящето дело за настоящата инстанция следва да бъде присъдено в по - нисък размер, а именно в минималния размер              от 9 917,98лв.

От изложеното следва, че ответникът следва да заплати на ищеца сумите от:       12 517,31 лв. – държавна такса; 167 лв. – направени разноски във връзка с предварителното обезпечение на иска; 9 917,98лв. – възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция, или общо сумата от 22 602,29лв., като над този размер искането за присъждане на разноски е неоснователно.

Воден от изложените съображения Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

                                    

ОСЪЖДА на основание чл.92, ал.1 ЗЗД „А.а.П.” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „П.П.” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, Пивоварен завод, ет.1, сумата от 312 932,80 лв. (триста и дванадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки), явяваща се левовата равностойност на сумата от 160 000 евро ( сто и шестдесет хиляди евро), представляваща договорена между страните неустойка, съгласно чл.14, б. „б” от Договор за строителство от 28.06.2010год. за забавено изпълнение на задължението на ответното дружество по чл.4 от същия договор за периода м.октомври 2011год. - м.май 2014 год. (вкл.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2014 год. до окончателното заплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „А.а.П.” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „П.П.” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, Пивоварен завод, ет.1, сумата от 22 602,29 лв. (двадесет и две хиляди шестстотин и два лева и двадесет и девет стотинки), от която: 12 517,31 лв. – държавна такса; 167 лв. – направени разноски във връзка с предварителното обезпечение на иска; 9 917,98 лв. – възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция, като отхвърля искането за присъждане на разноски над този размер.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

СЪДИЯ :