№ 77
гр. С., 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500030 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б.Ж. -прокурор при
Районна прокуратура - С., против решение № 904/30.11.2023 г. по гр.д. №
3791/2023г. на Районен съд – С., с което на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на
З. С. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „ С.к. ** сумата от 5000.00лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1600.00лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.311, ал.2, във вр.
с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което обвинение е бил оправдан. С
обжалваното решение е била присъдена законна лихва считано от
23.12.2022г., както и деловодни разноски в размер на 810.00лв.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Посочено, че оправдателната присъда е била постановена не защото деянието,
1
за което е било повдигнато обвинение не е било извършено, а поради
малозначителността му. Освен това наказателното производство се е водило в
изключително кратки срокове, при взета най – лека мярка за неотклонение –
„подписка“, което е ограничило максимално негативните преживявания на
въззиваемия. През цялото време той е бил представляван от адвокат, който би
следвало да му обясни, че няма да се стигне до реално изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“, а и още в първото с.з. първоначално
повдигнатото обвинение ( което поначало не било „тежко“ по смисъла на
чл.93, т.7 от НК) било изменено в по – леко. Страната е направила възражение
и за неправилно прилагане на принципа за справедливост залегнал в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Посочва, че определеното обезщетение не
съответства на претърпените и доказани страдания на ищеца. Неправилно
съдът обвързвал присъденото обезщетение с минималната работна заплата за
съответния период. Така постановеното решение противоречало на трайната
съдебна практика, актове от която са цитирани.
По отношение на присъдените имуществени вреди страната е посочила,
че съдът неправилно ги е присъдил, тъй като по наказателното дело липсвали
доказателства за заплащане на суми за адвокатско възнаграждение. От
представените към наказателното дело договори за правна защита и
съдействие е видно, че по тях не е посочена никаква сума. Съдът следвало да
съобрази това обстоятелство при постановяване на решението си.
Моли се да се постанови решение, с което обжалваният съдебен акт да
бъде отменен и предявените искови претенции да бъдат отменени.
Алтернативно се иска да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1000.00лв.
Страната не е направила нови доказателствени или процесуални
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Й., пълномощник на З. С. С., с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. При постановяване на акта си съдът не действал
произволно, а се бил съобразил с всички представени по делото
доказателства, както и допълнително известните факти обуславящи
„справедливостта“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Тъй като се касаело за
2
имуществено обезщетение, съдът следвало да се съобрази със стандарта на
живот в обществото израз, на което била минималната работна заплата за
съответния период от време. По отношение на търсените имуществени вреди,
страната е посочила, че съдът следва да се съобрази с тълкувателно решение
№ 1/2017г. на ОСГК на ВКС. По наказателното дело въззиваемият е бил
надлежно представляван от адвокат, разходите за което се явяват
имуществени щети ( предвид оправдателната присъда). Представените по
делото Договори за правна защита и съдействие от 04.08.22г. и 14.12.2022г.
имали характер на разписка относно посочените в тях суми.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски. Страната не е направила нови процесуални или
доказателствени искания.
В Окръжна прокуратура редовно призована се представлява от
прокурор Х., който заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да
бъде уважена.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се
представлява. Процесуалният и представител адв. Й. в писмено становище
заявява, че оспорва жалбата, моли да се потвърди обжалваното решение и
претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.12.2023г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 20.12.2024 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Пред Районния съд е бил предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ. Било е търсено обезщетение за заплащане обезщетение за търпени
3
неимуществени вреди от ищеца. В исковата молба се твърди, че като
последица от извършените наказателно - процесуални действия против ищеца
З. С., които продължили около осем (8) месеца по повдигнато обвинение по
чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, приключили с оправдателна
присъда, ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи
се в психически притеснения – затвореност, избягване на контакти,
притеснения за бъдещето – евентуално невъзможност да се пенсионира,
невъзможност да упражнява професията си, възможност да изтърпява
ефективно наказание „лишаване от свобода“, нервност, избухливост,
раздразнителност, отслабнал физически.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът е следвало да докаже, че е
бил обвинен в извършване на престъпление, за което е бил оправдан. Освен
това е следвало да докаже наличието на твърдените от него болки и
страдания, както и че те са в причинно - следствена връзка с неправилно
повдигнатото му обвинение.
В настоящия случай няма спор между страните, че на въззиваемия е
било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.311, ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което той по-късно е бил оправдан, тъй
като съдът приел, че извършеното от него деяние е малозначително.
Процесуалните действия започнали с повдигането на обвинение на
18.04.2022г. и приключили с оправдателна присъда произнесена от ВАС на
23.12.2022г. По делото са налице данни от разпитаните свидетели Янчо
Зенгинов и Георги Георгиев. Съдът кредитира показанията им въпреки че са
близки на въззиваемия – / близки приятел и колеги бивш и настоящ/,
доколкото те не си противоречат с останалите събрани по делото
доказателства. Свидетелите са имали възможност непосредствено и лично да
добият впечатление за начина по който С. е приел случващото се. От техните
показания се установява, че той е бил притеснен, отслабнал телесно, изпитвал
е неудобство и срам. От техните показания е видно, че той не можел да спи
вечер, непрекъснато е бил обсебен от мисълта, че може би ще бъде осъден от
безпокойство за това какво ще се случи с кариерата му и дали ще може да
издържа семейството си. Твърденията за влошено здравословно състояние –
повишаване на кръвното налягане, повишена тревожност и т.н. не са
подкрепени от медицински документи или експертизи.
4
От изложеното по-горе е видно, че С. е претърпял неимуществени вреди
вследствие на неправилно повдигнатото му обвинение, за което по-късно бил
оправдан, че между тези вреди – стрес, разстроено състояние, чувство за срам
и т.н. и повдигнатото му обвинение е налице причинно-следствена връзка.
Съдът намира това за безспорно и категорично установено, но счита че
определеното му обезщетение в размер на 5000.00лв. е силно завишено.
Принципът заложен в ЗЗД в чл.52 е че обезщетенията за неимуществени
вреди се определят от съда по справедливост. В случая при определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта
на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данни за личността на подсъдимия, доколко повдигнатото
обвинение се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите в социалния му живот, на положението му в обществото, работата
и други фактори.
Съдът намира, че продължителността на наказателното производство от
около осем месеца е по същество бързо развило се наказателно производство,
изцяло съобразено с принципа на разумност при осъществяване на
наказателното преследване. Повдигнатото обвинение на С. е било за леко
престъпление и по отношение на него е била взета най-леката мярка за
неотклонение, а именно „Подписка“, която не го е ограничила съществено в
неговия личен и професионален живот. Той е имал възможност да работи и да
общува с близките си. Оправдателната присъда постановена от съда е не
поради липсата на осъществен наказателен състав, а поради
малозначителност на извършеното деяние, което обстоятелство следва да
бъде взето предвид от съда при определяне на дължимото обезщетение по
чл.52 от ЗЗД. В тази връзка, съдът намира че именно поради характера на
осъществяваната от ищеца трудова дейност – военнослужещ от армията на
Република България, неговото поведение е следвало да бъде още по –
осторожно и отговорно. Моралната му отговорност следва да е завишена
спрямо останалите членове на обществото, защото поведението му е пример
за подрастващото поколение. Освен това ищецът е работел в международна
военна база и е следвало още по – внимателно да се отнася към възложените
му отговорности, за да не урони престижа на родината.
5
При определяне на дължимото обезщетение следва да се съобрази, че
негативните емоции търпени от ищеца са се концертирали основно в периода
докато е траяло наказателното производство. Няма данни воденото
наказателно преследване действително да се е отразило на кариерното
израстване на ищеца. Той не е получил някаква имуществена санкция или
нереализирана финансова възможност, която да му е причинила емоционален
стрес и чието овъзмездяване, съдът да съобрази при определяне на
дължимото обезщетение като обвърже същото с минималната работна заплата
в страната през този период от време.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че преживените болки и
страдания не са в такава степен, че да обусловят едно обезщетение в размер
от 5000.00лв. Счита, че справедливо обезщетение би било в размер на
1000.00лв., като по този начин биха се обезвъзмездили всички претърпени от
него болки и страдания. Като взе предвид това, съдът намира, че в
обжалваната си част решението следва да бъде изменено, като присъденото
обезщетение бъде намалено в размер на 1000.00лв., а за над тази сума
предявеният иск следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди от
заплатени адвокатски възнаграждения, съдът намира, че тя е изцяло доказана
пред първоинстанционния съд, поради което решението в тази част следва да
бъде потвърдено. Не съществува задължение в хода на наказателното
производство да се представят доказателства за заплатен адвокатски хонорар.
В производството е необходимо да се представи единствено пълномощно. От
представените по делото доказателства е видно, че за процесуално
представителство в хода на наказателното дело ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1600.00лв. – 600.00лв. за първа инстанция и
1000.00лв. за въззивна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т. 2
от НМРАВ, при възможно наказание до 5 години лишаване от свобода,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000.00лв. В случая не
може да се говори за прекомерност на търсеното/заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждения за всяка от инстанциите. Първоинстанционното
решение в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди следва
да бъде потвърдено.
По отношение на разноските за РС, същите следва да се определят като
6
се вземе предвид уважената част от иска. При искова претенция в размер на
6600.00лв., уважена част от иска в размер на 2600.00лв., доказани разноски в
размер на 810.00лв., на ищеца следва да се определят разноски в размер на
315.90лв. Обжалваното решение следва за бъде отменено за сумата над
315.90.лв.
За въззивна инстанция ищцовата страна е доказала разноски в размер на
960.00лв. От тези доказани разноски, съобразно изхода на спора следва да се
присъдят 374.40лева.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 904/30.11.2023 г. по гр.д. № 3791/2023г. по описа
на С.ския районен съд, в частта
с която Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 е била осъдена да заплати на З. С. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „
С.к. ** сумата от 5000.00лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от незаконно повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.311, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, вр. с
чл.26, ал.1 от НК, по което обвинение е бил оправдан, за сумата над
1000.00 (хиляда) лева.
с която Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.„Витоша“
№ 2 е била осъдена да заплати на З. С. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „
С.к. ** сумата от 810.00лв. представляваща деловодни разноски
(заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса) за сумата над
315.90 (триста и петнадесет лева и деветдесет стотинки) лева.
7
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. С. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „ С.к.
** против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди причинени от
незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по чл.311,
ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което обвинение е бил
оправдан за сумата над 1000.00 ( хиляда ) лева до пълния претендиран
размер от 5000.00лв.
В останалата част потвърждава решението като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на З. С. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „ С.к. **
сумата от 374.40лева деловодни разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8