№ 43282
гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110130962 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца В. Г. Б. срещу ответника
*******, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.54 ЗКИР и чл.124 ГПК, с които ищецът да бъде признат за
собственик на реална част с площ 118 кв.м. от поземлен имот (ПИ) с идентификатор
********, с граници на същата: имоти с идентификатори ******* и останалата част от
имот с идентификатор ********, която реална част е идентифицирана в комбинирана
скица, изработена от правоспособно лице по ЗКИР - инж. *******, приложена към
исковата молба, която реална част неправилно е приобщена към ПИ с идентификатор
********, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
второстепенна улица, площ: 663 кв. м., стар номер: 413, адрес: ****** и съседи:
поземлени имоти с идентификатори: ********, придобит по наследство и като
остатък от ПИ по нотариален акт за покупко- продажба № 7, том II, рег.№599, дело
№291/1940 г., евентуално въз основа на давностно владение, продължило от 1978г. до
сега.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик по наследство от
наследодателя ****** на поземлен имот, който към момента на придобиването с
нотариален акт за покупко- продажба № 7, том II, рег.№599, дело №291/1940 г. е
представлявал 3 дка нива в землището на ******. Поземленият имот е отразен с
планоснимачен номер 3441 в кадастралния план на земеделските земи на ******,
*****, кадастрален лист № 14, изработен 1941г. ****** е починал на 26.11.1978 г. и
след смъртта му единствен негов наследник е лицето ***** Б..
В кадастралния план на местността - емисия 1981 г. имотът е отразен като
поземлени имоти с планоснимачни номера 41, 42, 43(част), 40, 377 и 378, като
източната граница на имот с планоснимачен номер 41 погрешно е отразена в
плана и реална част от имота е отразена в ПИ 413, въпреки съществуващата към
този момент ограда на място.
Твърди се, че със заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на
АГКК са одобрени кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на Район
*****. В кадастралната карта ПИ с пл. № 41 от предходния на КККР кадастрален план
е отразен с идентификатор ******. Границите на поземления имот по КККР и
предходния кадастрален план са идентични и в КККР и е пренесена грешката в
източната граница на имота, въпреки съществуващата на място материализирана
граница. Поземлени имоти с пл. № 42, 43, 40, 377 и 378 от предходния на КККР
кадастрален план са отразени в КККР с идентификатори **********.
1
Посочва се, че процесната реалната част от имота на ищеца погрешно не е
отразена в имота на ищеца по КККР, а неправилно е заснета в границите на
имот с идентификатор ******** (с предишен идентификатор ******3).
С решение № 16 по протокол № 75/22.01.2015г. на Столичен общински съвет
(СОС) е одобрен план за регулация на м. ********, в който ПИ с идентификатор
****** е урегулиран като УПИ XXXVII- 41, кв.1 по границите на КККР и е
предвидена улична регулация, която минава в южната част на имота, която не е
приложена. Източната регулационна линия минава по границата на имота в КККР.
Твърди се, че процесната реална част е собственост на ищеца въз основа на
наследство от дядо му ******, същата представлява остатък след извършени продажби
на реални части от трети лица в сделки, обективирани в нотариален акт № 52, том L,
дело№ 9826/1993 г. на СВ към СРС, нотариален акт за покупко- продажба № 7, том II,
рег.№599, дело №291/1940 г. на СВ към СРС и нотариален акт № 37, том XVIII, дело№
2822/1969 г. на СВ към СРС.
Посочената реална част от 118 кв.м. е погрешно отразена в кадастралната карта и
предходния на нея кадастрален план, като грешката в КККР се състои в това, че
реална част от имота на ищеца с площ от 118 кв.м. е отразена в ПИ с идентификатор
******** (с предишен идентификатор ******3).
Твърди се, че имотът се владее и ползва от ищеца В. Г. Б., а преди това от баща
му ***** Понев, в границите, в които е ограден още от закупуването му. Оградата по
източната му граница с имот планоснимачен номер 413 по предходния на КККР
кадастрален план (с ПИ с идентификатор ******** по КККР) е поставена още от дядо
му и местоположението й не било променяно до настоящия момент.
През месец февруари на 2024 г. ищецът получил уведомление, съобразно което
от администрацията на район ***** на ******* го уведомяват, че за имот с проектен
идентификатор ******** е съставен акт за публична общинска собственост № 2765
и трябва да премахне оградата и фургона, които попадат в имота, като след извършена
справка ищецът установил, че въз основа на съставения акт от ******* е извършено
нанасяне на ПИ с идентификатор ******** (предишен идентификатор ******3), в
който попада процесната реална част. Поддържа се, че актът за общинска собственост
има декларативно действие относно вече възникналото право по силата на някой от
предвидените в закона способи за придобиване на вещни права. Излага се също, че
регулационният план, одобрен след одобряване на КККР, не е приложен, което
изключва възможността регулационните линии да станат имотни граници.
Трансформацията на регулационните граници в имотни такива е невъзможна при
наличието на непълнота в КККР, послужила за одобряването на регулационния план.
Твърди се, че ищецът се е намирал във владение на процесната реална част от
имот, като е придобил същата въз основа на давностно владение, като е владял същата
явно, непрекъснато и необезпокоявано в периода от 1978 г. до настоящия момент,
включително давността е текла за времето преди смъртта на баща му ***** Б..
Претендират се разноски.
Представят се към исковата молба 15 бр. писмени доказателства, прави
доказателствени искания за допускане на съдебно-техническа експертиза, така и за
снабдяване със съдебно удостоверение.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.54 ЗКИР и чл.124 ГПК
2
2. Разпределение на доказателствената тежест:
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР има за предмет установяване точното
местоположение на имотната граница между два съседни имота, която е била
неправилно заснета в действащия кадастрален или регулационен план, въз основа на
която е била одобрена кадастралната карта, като несъответствието между
действителните пространствени характеристики на имота и отразените в
кадастралната карта представлява грешка по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Следователно по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР в тежест на ищеца
е да установи правото си на собственост върху описаната реална част от имот,
придобита на наведеното основание - въз основа на наследство от наследодателя си
****** на поземлен имот, който към момента на придобиването с нотариален акт за
покупко- продажба № 7, том II, рег.№599, дело №291/1940 г. представлявал 3 дка нива
в землището на ******, както и наличието на несъответствие между отразеното в
одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на
собственост, т.е. че е налице грешка, изразяваща се в неправилно нанасяне на
границата като процесната реална част неправилно е приобщена към ПИ с
идентификатор ********, вместо като част от имота на ищците.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. второ от ГПК , в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху
описаната реална част (като част от притежавания от него недвижим имот) въз основа
на наследство от наследодателя си ****** на поземлен имот, който към момента на
придобиването с нотариален акт за покупко- продажба № 7, том II, рег.№599, дело
№291/1940 г. представлява 3 дка нива в землището на ******. Следва да се докажат
всички елементи от твърдяната от ищеца придобивна давност, като докаже
твърденията си, че е упражнявал в продължение на 10 години (в периода след 1978г.
до сега, включително твърдението си, че е присъединил владението си към това на
своя наследодател ***** Б.) непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху
процесната част с намерение да я свои.
Следователно ищецът следва да докаже фактическите твърдения, че:
1. Е собственик на реална част с площ 118 кв.м. от ПИ с идентификатор
********, така и че владее явно, необезпокоявано и непрекъснато посочената част от
имота, считано от 1978г. до сега, включително твърдението си, че е присъединил
владението си към това на своя наследодател ***** Б.;
2. Ищецът е наследник на наследодателя си ***** Б., който е наследник на
******, който притежавал поземлен имот, който към момента на придобиването с
нотариален акт за покупко- продажба № 7, том II, рег.№599, дело №291/1940 г.
представлявал 3 дка нива в землището на ****** и че процесната реална част от 118
кв.м. от ПИ с идентификатор ******** представлява част от този имот.
3. За имот с проектен идентификатор ******** е съставен акт за публична
общинска собственост № 2765, включително процесната реална част от 118 кв.м. е
част от ПИ с идентификатор ********.
Съдът указва по чл.146, ал.2 ГПК, че ищецът не сочи доказателства за
твърдените от него обстоятелства да е владял процесната реална част в посочения в
исковата молба период от време.
3. Няма безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
4. По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на
правния спор предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност-
3
същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа
експертиза по формулираните в исковата молба въпроси.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.11.2024 г. от 14:35 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като указва на страните,
че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
необходимите действия и справки, да отговори на всички формулирани въпроси в
исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 500 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Т. И. А., **********. В призовката да бъде посочено,
че заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди
съдебното заседание с препис за страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4