Присъда по дело №7392/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 81
Дата: 16 май 2024 г.
Съдия: Цветан Иванов Колев
Дело: 20231100207392
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 81
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
СъдебниВиктория Ив. Песева

заседатели:Велина Н. Стоянова
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
и прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Наказателно дело от общ
характер № 20231100207392 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. С. А., родена на **** година в град
Пазарджик, българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена,
неосъждана, безработна, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че за
времето от 01.04.2016 година до 14.07.2016 година, в град София, в
качеството си на управляващ и представляващ търговско дружество “Б.С.И.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище в град София, Район Триадица, бул.“****,
при условията на продължавано престъпление, като с две деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, избегнала установяване на данъчни задължения по ЗДДС в
особено големи размери на данъчно задълженото лице търговско дружество
„Б.С.И.“ ЕООД общо в размер на 142 000,00 лева за данъчни периоди
01.04.2016г. - 30.04.2016г. и 01.06.2016г. - 30.06.2016г., като:
ПОТВЪРДИЛА НЕИСТИНА в подадени две Справки - декларации по
ЗДДС, /обн.ДВ, бр.63/04.08.2006г., в cила от 01.01.2007г.,/, изискуеми
съобразно чл.125 (1) (Изм.- ДВ, бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г.),
1
/за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с
изключение на случаите по чл.159б,/, а съобразно разпоредбата на чл.125
(3) /Заедно със справка- декларацията по ал.1 регистрираното лице
подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период/,
съобразно чл. 125 (4) /Справка-декларация по ал.1 се подава и когато не
следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато
регистрираното лице не е извършило или получило доставки или
придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период/,
съобразно чл. 125 (5) /Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри
по ал.3 се подават до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася/, подадени пред ТД на НАП-
София град, офис „Център”, посредством квалифициран електронен
подпис Сериен номер удостоверение за КЕП 401BD79EEF937369,
издадено от eSign QES СА на А.С. EOOD на физическото лице, посочено
като автор в удостоверението за КЕП, M.S.A., относно дължим и платен
данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от търговско
дружество доставчик „Б.***“ ЕООД ЕИК: ****,
ИЗПОЛЗВАЛА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТИ - фактури, на които е
придаден вид, че са издадени от дружеството „Б.***“ ЕООД и
документи с невярно съдържание - дневници за покупки, съставени
съгласно ЗДДС /обн. ДВ, бр.63/04.08.2005 г. в сила от 01.01.2007г./
(чл.124 ЗДДС Регистрираните лица по този закон водят задължително
следните регистри т. 1 дневник за покупките; и т.2. дневник за
продажбите, ал.2 Регистрираното лице е длъжно да отрази
издадените от него или от негово име данъчни документи, както и
отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за
продажбите за данъчния период, през който са издадени), отразяващи
неверни обстоятелства относно извършените доставки от дружеството,
които не са реално извършени, при водене на счетоводството и
предоставяне на информацията пред органа по приходите - ТД на НАП,
гр.София, офис „Център”, и
ПРИСПАДНАЛА НЕСЛЕДВАЩ СЕ ДАНЪЧЕН КРЕДИТ по ЗДДС,
както следва:
В периода от 01.04.2016г. до 14.05.2016г. в гр.София в качеството си на
управител на „Б.С.И.“ ЕООД, избегнала установяването на данъчни
задължения по чл.125 от ЗДДС, представляващи дължим данък добавена
стойност (ДДС) за данъчен период 01.04.2016г. - 30.04.2016г. на данъчно-
задълженото лице „Б.С.И.“ ЕООД в размер на 50 000,00 лева пред ТД на НАП
гр. София, офис „Център”, като:
потвърдила неистина в подадена на 14.05.2016г. Справка- декларация
по чл.125 от ЗДДС вх.№ 22102768429/14.05.2016г. за данъчен период
01.04.2016г.- 30.04.2016г., в която декларирал резултат ДДС за внасяне
/кл.50/ в размер на 4 680,00 лева /сумата е приспадната кл.70/, вместо
действителния размер- ДДС за внасяне /кл.50/ в размер на 54 680,00 лева,
при ползван неследващ се данъчен кредит 50 000,00 лева,
2
използвала документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
месец април 2016г., отразяващ неверни обстоятелства относно
извършени доставки от „Б.***“ ЕООД, при водене на счетоводството на
„Б.С.И.“ ЕООД и при представяне на информацията пред органа по
приходите -ТД на НАП гр.София, офис „Център” и неистински
документи- фактури, отразяващи неверни обстоятелства по извършените
доставки от дружеството „Б.***“ ЕООД:
Фактура № **********/15.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 36 200,00
лева и ДДС 7 240,00 лева.;
Фактура № **********/19.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 37 100,00
лева и ДДС 7 420,00 лева.
Фактура № **********/20.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 41 280,00
лева и ДДС 8 256,00 лева;
Фактура № **********/21.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 42 750,00
лева и ДДС 8 550,00 лева;
Фактура № **********/22.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.”ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 39 540,00
лева и ДДС 7 908,00 лева;
Фактура № **********/23.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 37 800,00
лева и ДДС 7 560,00 лева;
Фактура № **********/24.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 15 330,00
лева и ДДС 3 066,00 лв.;
и приспаднала неследващ се данъчен кредит (упражнила право на
данъчен кредит, който не й се следва) за месец април 2016г. в размер на 50
000,00 лева, начислен по доставки от „Б.***” ЕООД, които реално не са
извършени.
В периода от 01.06.2016г. до 14.07.2016г. в гр.София в качеството си
управител на „Б.С.И.“ ЕООД, избегнала установяването данъчни задължения
по чл.125 от ЗДДС, представляващи дължим данък добавена стойност (ДДС)
за данъчен период 01.06.2016г.- 30.06.2016г. на данъчно- задължено лице
„Б.С.И.“ ЕООД в размер на 92 000,00 лева. пред ТД на НАП гр.София, офис
„Център”, като:
потвърдила неистина в подадена на 14.07.2016г. Справка- декларация
по чл.125 от ЗДДС вх.№ 22102815987/14.07.2016г. за данъчен период
01.06.2016г.-30.06.2016г., в която декларирала резултат ДДС за
възстановяване /кл.60/ в размер на 999,80 лева, вместо ДДС за внасяне
/кл.50/ в размер на 91 000,20 лева, при ползван неследващ се данъчен
кредит 92 000,00 лева;
3
използвала документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
юни 2016г., отразяващ неверни обстоятелства относно извършени
доставки от „Б.***“ ЕООД, при водене на счетоводството на „Б.С.И.“
ЕООД и при представяне на информацията пред органа по приходите-
ТД на НАП гр.София, офис „Център” и неистински документи -
фактури, отразяващи неверни обстоятелства по извършените доставки от
дружеството „Б.***“ ЕООД:
Фактура № **********/01.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по дог. с данъчна основа 39
400,00 лева и ДДС 7 880,00 лева;
Фактура № **********/03.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основа 48
600,00 лева и ДДС 9 720,00 лева;
Фактура № **********/06.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основна 49
700,00 лева и ДДС 9 940,00 лева;
Фактура № **********/07.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основа 46
950,00 лева и ДДС 9 390,00 лева;
Фактура № **********/08.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 46 300,00
лева и ДДС 9 260,00 лева;
Фактура № **********/09.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 47 800,00
лева и ДДС 9 560,00 лева;
Фактура № **********/10.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основна 49 800,00
лева и ДДС 9 960,00 лева;
Фактура № **********/11.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 49 700,00
лева и ДДС 9 940,00 лева;
Фактура № **********/13.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 48 700,00
лева и ДДС 9 740,00 лева;
Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 33 050,00
лева и ДДС 6 610,00 лв.;
и приспаднала неследващ се данъчен кредит (упражнила право на
данъчен кредит, който не й се следва) за месец юни 2016г. в размер на 92
000,00 лева, начислен по доставки от „Б.***” ЕООД, които реално не са
извършени,
поради което и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, т.2, т.6 и т.7 във
вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от Наказателния кодекс я
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
4
На основание чл. 55, ал.3 от НК НЕ НАЛАГА на подсъдимата М. С.
А., ЕГН **********, по-лекото, кумулативно предвидено за налагане,
съобразно разпоредбата на чл.255, ал.3 от Наказателния кодекс наказание
КОНФИСКАЦИЯ.
На основание чл.66,ал.1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на
наложеното на подсъдимата М. С. А., ЕГН ********** наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.189,ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата М. С. А.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на НАЦИОНАЛНА СЛЕДСТВЕНА
СЛУЖБА, стойността на направените в рамките на досъдебното производство
деловодни разноски в размер на 512,40 лв., както и на основание чл. 190, ал.2
от НПК - сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда, постановена на 08.05.2024 година,
постановена по НОХД № 7392/2023 г. по описа на Софийски градски съд.
Производството по делото е образувано, въз основа на обвинителен акт,
депозиран от Софийска градска прокуратура, с който е повдигнато обвинение
срещу М. С. А., ЕГН **********, за това че за времето от 01.04.2016г. до
14.07.2016г. в град София, в качеството си на управляващ и представляващ
търговско дружество “Б.С.И.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище в град София,
Район Триадица, бул. *******, при условията на продължавано престъпление,
като с две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави
на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, избегнала установяване на данъчни
задължения по ЗДДС в особено големи размери на данъчно задълженото лице
(ДЗЛ) - търговско дружество „Б.С.И.“ ЕООД, общо в размер на 142 000,00
лева за данъчни периоди 01.04.2016г. - 30.04.2016г. и 01.06.2016г.-
30.06.2016г.като:
потвърдила неистина в подадени две Справки - декларации по
ЗДДС, /обн.ДВ, бр.63/04.08.2006г., в cила от 01.01.2007г.,/, изискуеми
съобразно чл.125 (1) (Изм.- ДВ, бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г.)
„За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с
изключение на случаите по чл.159б, (3) Заедно със справка- декларацията
по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за
съответния данъчен период. (4) Справка- декларация по ал.1 се подава и
когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите,
когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или
придобИ.ия или не е осъществило внос за този данъчен период. (5)
Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася“, пред ТД на НАП - София град, офис „Център” посредством
квалифициран електронен подпис Сериен номер удостоверение за КЕП
401BD79EEF937369, издадено от eSign QES СА на А.С. EOOD на
физическото лице, посочено като автор в удостоверението за КЕП,
M.S.A., относно дължим и платен данък добавена стойност, начислен по
фактури, издадени от търговско дружество доставчик „Б.***“ ЕООД
ЕИК: ****,
използвала неистински документи - фактури, на които е придаден
вид, че са издадени от дружеството „Б.***“ ЕООД и документи с
невярно съдържание - дневници за покупки, съставени съгласно ЗДДС
/обн. ДВ, бр.63/04.08.2005 г. в сила от 01.01.2007г./ (чл.124 ЗДДС
Регистрираните лица по този закон водят задължително следните
регистри т. 1 дневник за покупките; и т.2. дневник за продажбите, ал.2
Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от
негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените
продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през
който са издадени), отразяващи неверни обстоятелства относно
извършените доставки от дружеството, които не са реално извършени,
1
при водене на счетоводството и предоставяне на информацията пред
органа по приходите- ТД на НАП, гр.София, офис „Център”, и
приспаднала неследващ се данъчен кредит по ЗДДС, както следва:
В периода от 01.04.2016г. до 14.05.2016г. в град София в качеството си
на управител на „Б.С.И.“ ЕООД, избегнала установяването на данъчни
задължения по чл.125 от ЗДДС, представляващи дължим данък добавена
стойност (ДДС) за данъчен период 01.04.2016г.- 30.04.2016г. на данъчно-
задълженото лице „Б.С.И.“ ЕООД в размер на 50 000,00 лева пред ТД на
НАП гр. София, офис „Център”, като:
потвърдила неистина в подадена на 14.05.2016г. Справка-
декларация по чл.125 от ЗДДС вх.№ 22102768429/14.05.2016г. за
данъчен период 01.04.2016г.- 30.04.2016г., в която декларирал резултат
ДДС за внасяне /кл.50/ в размер на 4 680,00 лева /сумата е приспадната
кл.70/, вместо действителния размер- ДДС за внасяне /кл.50/ в размер на
54 680,00 лева, при ползван неследващ се данъчен кредит 50 000,00 лева,
използвала документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
месец април 2016г. , отразяващ неверни обстоятелства относно
извършени доставки от „Б.***“ ЕООД, при водене на счетоводството на
„Б.С.И.“ ЕООД и при представяне на информацията пред органа по
приходите -ТД на НАП град София, офис „Център” и неистински
документи- фактури, отразяващи неверни обстоятелства по извършените
доставки от дружеството „Б.***“ ЕООД:
Фактура № **********/15.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 36
200,00 лева и ДДС 7 240,00 лева.;
Фактура № **********/19.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 37
100,00 лева и ДДС 7 420,00 лева.
Фактура № **********/20.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 41
280,00 лева и ДДС 8 256,00 лева;
Фактура № **********/21.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 42
750,00 лева и ДДС 8 550,00 лева;
Фактура № **********/22.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.”ЕООД за услуга-по договор с данъчна основание 39
540,00 лева и ДДС 7 908,00 лева;
Фактура № **********/23.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 37
800,00 лева и ДДС 7 560,00 лева;
Фактура № **********/24.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 15
330,00 лева и ДДС 3 066,00 лв.; и приспаднал неследващ се данъчен
кредит (упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва) за
месец април 2016г. в размер на 50 000,00 лева, начислен по доставки от
„Б.***” ЕООД, които реално не са извършени.
В периода от 01.06.2016г. до 14.07.2016г. в град София в качеството си
управител на „Б.С.И.“ ЕООД, избегнал установяването данъчни
задължения по чл.125 от ЗДДС, представляващи дължим данък добавена
2
стойност (ДДС) за данъчен период 01.06.2016г.- 30.06.2016г. на данъчно-
задължено лице „Б.С.И.“ ЕООД в размер на 92000,00 лева. пред ТД на
НАП гр.София, офис „Център”, като:
потвърдила неистина в подадена на 14.07.2016г. Справка-
декларация по чл.125 от ЗДДС вх.№ 22102815987/14.07.2016г. за
данъчен период- 01.06.2016г.-30.06.2016г., в която декларирал резултат
ДДС за възстановяване /кл.60/ в размер на 999,80 лева, вместо ДДС за
внасяне /кл.50/ в размер на 91 000,20 лева, при ползван неследващ се
данъчен кредит 92 000,00 лева;
използвала документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
юни 2016г. , отразяващ неверни обстоятелства относно извършени
доставки от „Б.***“ ЕООД, при водене на счетоводството на „Б.С.И.“
ЕООД и при представяне на информацията пред органа по приходите-
ТД на НАП гр.София, офис „Център” и неистински документи -
фактури, отразяващи неверни обстоятелства по извършените доставки от
дружеството „Б.***“ ЕООД:
Фактура № **********/01.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по дог. с данъчна основа
39 400,00 лева и ДДС 7 880,00 лева;
Фактура № **********/03.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основа
48 600,00 лева и ДДС 9 720,00 лева;
Фактура № **********/06.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна
основна 49 700,00 лева и ДДС 9 940,00 лева;
Фактура № **********/07.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основа
46 950,00 лева и ДДС 9 390,00 лева;
Фактура № **********/08.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 46
300,00 лева и ДДС 9 260,00 лева;
Фактура № **********/09.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 47
800,00 лева и ДДС 9 560,00 лева;
Фактура № **********/10.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основна 49
800,00 лева и ДДС 9 960,00 лева;
Фактура № **********/11.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 49
700,00 лева и ДДС 9 940,00 лева;
Фактура № **********/13.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 48
700,00 лева и ДДС 9 740,00 лева;
Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 33
050,00 лева и ДДС 6 610,00 лв.;
и приспаднала неследващ се данъчен кредит (упражнил право на
данъчен кредит, който не й се следва) за месец юни 2016г. в размер на
3
92 000,00 лева, начислен по доставки от „Б.***” ЕООД, които реално не са
извършени, престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание, страните релевираха следните искания и
доводи:
Представителят на Софийска градска прокуратура заяви, че
поддържа обвинението. Подробно изложи съображенията в тази насока,
намирайки, че в хода на съдебното производство се доказа по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимата М. С. А. е осъществила престъплението,
за което й е повдигнато обвинение, а именно по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и
т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК. Поддържа, че в периода от 01.04.2016 година до
14.07.2014 година в град София, в качеството си на управляващ и
представляващ търговското дружество „Б.С.И.“ със седалище в гр.София,
район Триадица, бул.“******* Евтимий“ № 75, ет.2, при условията на
продължавано престъпление като с две деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
като избегнала установяване на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери на данъчно задълженото лице „Б.С.И.“ общо в размер на 142
000,00 лева за данъчни периоди 01.04.2016 година – 30.04.2016 година и
01.06.2016 година – 30.06.2016 година, тя потвърдила неистина в подадени
две справки-декларации по ЗДДС пред ТД на НАП – София-град, офис
„Център“ посредством квалифициран електронен подпис сериен номер
удостоверение 401BD79EEF937369, издадено от eSign QES CA на „А.
Консулт“-ЕООД на физическото лице, посочено като автор в удостоверението
за КЕП, М. С. А. относно дължим и платен данък добавена стойност,
начислен по фактури, издадени от търговско дружество „Б.***“-ЕООД.
Също, твърди прокурорът, А. е използвала неистински документи – фактури,
на които е придаден вид, че са издадени от „Б.***“ и документи с невярно
съдържание – дневници за покупки и продажби, в които са отразени
фактурите, издадени от „Б.***“, така и приспаднала неследващ се данъчен
кредит в размер на 142 000,00 лева по ДДС. Във връзка със спорното между
страните обстоятелство, прокурорът смята за установено, че именно
подсъдимата М. А. е регистрирала търговското дружество „Б.***“, че тя го е
и управлявала, че тя е осчетоводявала извършените от това дружество
търговски сделки. Според представителя на държавното обвинение, не е
имало друго лице, което пряко да е било отговорно за дейността и
декларираните данни от името на дружеството „Б.***“ ЕООД пред НАП.
Доказано е според прокурора и, че това дружество не е извършвало реална
търговска дейност. За два месеца обаче, то декларирало единствено продажби
без наличие на покупки. Тези продажби са насочени към трети търговски
дружества, едно от които е „Б.С.И.“ ЕООД, за които продажби, според
прокурора е ясно, че са били невъзможни за „Б.***“ ЕООД. С това
държавното обвинение смята за доказано, че и декларираните от страна на
подсъдимата, като представител на „Б.С.И.“ ЕООД доставки реално не са
осъществени. Декларирайки тези доставки, подсъдимата А. е избегнала
4
установяване на данъчни задължения по ДДС. Прокурорът обръща внимание
на това, че подсъдимата е с висше икономическо образование, работи като
счетоводител и като такъв е обслужвала както „Б.С.И.“ ЕООД, както и на
предходен етап „Ф.И.“, поради което и е била напълно запозната с
изискванията на данъчното законодателство, както и с естеството на
осъществените и декларирани от нейно име сделки. Твърденията, че тя само
формално е осчетоводявала предоставените й от трети лица фактури,
проверявайки единствено съдържанието им по форма и реквизити, според
прокурора не кореспондира с останалите доказателства, събрани в хода на
производството. Не кореспондира и с професионалната й квалификация и
служебните й задължения като счетоводител, които налагат същата да следи и
да контролира не само формата, но и съдържанието и документалната
обоснованост на отразяваните сделки и осъществените във връзка с тях
плащания. С оглед изложеното, прокурорът моли съда да признае
подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение.
Защитникът на подсъдимата пледира за постановяване на
оправдателна присъда. В пледоарията си „по същество“, той наблегна на
правната природа на престъплението по чл.255,ал.1 НК и които смята, че
прокуратурата е пропуснала да съобрази, когато е повдигнала обвинение
именно на неговата подзащитна. За да има избягване на установяване или
плащане на данъчното задължение трябва то въобще да е било възникнало. И
едва, според защитата, след като се установи със способите и средствата на
НПК, че данъчното задължение е възникнало следва да се установява дали е
целено избягване на установяването или плащането на такива. Позовава се на
Решение № 4 от 26.03.2014 година по наказателно дело № 2276 от 2013
година по описа на ВКС, 3-то наказателно отделение, според което, за да има
избягване плащането, съответно осуетяване установяването на данъчни
задължения, на първо място е необходимо да се установи има ли възникнали
задължения за внасяне на ДДС. Това означава да се съберат данни и за
сделките, по които данъчно задълженото лице е доставчик на
стоките/услугите, за които е получило плащане с ДДС и чието възстановяване
в бюджета на държавата то дължи. В случая, според защитата, не е доказано
изначално наличието на данъчно задължение към държавния бюджет от
страна на „Б.С.И.“ ЕООД. Обляга това свое становище на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, където вещото лице е констатирало, че не се
установяват данни за реално извършени преводи, разплащания по
декларираните фактури, които да удостоверят, че „Б.С.И.“ ЕООД е доставчик
на стоки и услуги на „Ф.И.“ ЕООД, за което е получило заплащане с ДДС.
Според вещото лице именно липсата на платежни документи, писмени
договори и протоколи, води до извода, че в случая дори не е налице данъчно
събитие по смисъла на чл.25 от Закона за ДДС, това е изрично констатирано в
обстоятелствената част на експертизата. И в случая, ако правилно в
обвинителния акт е прието за безспорно установено, че сделките, по които са
издадени процесните фактури, с посочен доставчик „Б.***“-ЕООД не са
реални, тъй като не са извършвани, то по същата логика следва да се приеме,
че осъществените сделки между „Б.С.И.“-ЕООД и „Ф.И.“-ЕООД също са
фиктивни. В този, твърди защитника, ако е налице щета за държавния
бюджет, то тя е нанесена от „Ф.И.“ ЕООД, тъй като, то е и крайният
ползвател на данъчен кредит по Закона за ДДС по фиктивни сделки с „Б.С.И.“
5
ЕООД, с което намалява данъчните си задължения по внасяне на дължим
ДДП към НАП. Смята, че няма субективна съставомерност на деянието, ако
деецът счита едновременно, че и двата типа сделки са реални или че и двата
типа сделки са фиктивни, защото и в двата случая в съзнанието на дееца ще
липсва представа за задължение за внасяне на ДДС. В първия случай, при
реалност и на двата вида сделки, той ще има право за прихващане, а във
втория случай, какъвто е процесният, то изобщо ще липсва възникване на
данъчно задължение. В този смисъл счита, че повдигнатото обвинение е
несъставомерно и от обективна, и от субективна страна, поради което и моли
постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимата М. С. А. от своя страна, „по същество“ заяви, че
поддържа пледоарията на адвоката си, че е била единствено използвана от
управителя на „Ф.И.“ ЕООД и че е извършвала реално дейност само като
счетоводител за дружеството „Б.С.И.“ ЕООД, което дружество е управлявано
на практика от други лица.
В „последната си дума“, подсъдимата А. иска постановяване на
оправдателна присъда, тъй като счита, че е невинна.
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимата М. С. А. е родена на **** година в град София. Живее в
град София по постоянен и настоящ адрес. Българка е и има българско
гражданство. Има и завършено висше образование. По професия е
счетоводител и голяма част от релевантните към това производство факти,
касаят именно осъществената от нея работа и като счетоводител.
Търговско дружество „Б.С.И." ЕООД, ЕИК **** е учредено и
вписано в Търговски регистър на 02.10.2015 година. Учредено е от М. С. А.,
която е подала и документите за вписване лично в Търговски регистър.
Съобразно търговската регистрация, именно тя е управител и едноличен
собственик на капитала на това ЕООД през периода от неговото учредяване
до 02.08.2016 година, когато е сключила договор за прехвърляне на всички
свои дружествени дялове на свидетеля И. Д.И.. По подаденото заявление за
вписване на промени по партидата на дружеството е постановен отказ от
Агенция по вписванията на 11.08.2016 година. Дружеството е със седалище и
адрес на управление в град София, район Триадица бул. „******* *******.
Съобразно търговската регистрация на дружеството „Б.С.И.” ЕООД то е
управлявано и представлявано от едноличния собственик на капитала М. С.
А.. Дружеството е регистрирано по реда на ДОПК в НАП-ТД София и по реда
на ЗДДС, считано от 22.10.2015 година, като такава регистрация е поискана
от А., без да са предварително били достигнати минималните облагаеми
оБ.оти. Предметът на дейност на дружеството е вътрешна и външна търговия,
посредничество, представителство и агентство на български и чуждестранни
юридически и физически лица в страната и чужбина, производство и
продажба на алуминиева дограма и стъклопакет, маркетингова дейност,
строителна и архитектурна дейност, ремонтни дейности, консултации и
услуги в областта на счетоводство, корпоративни финанси и данъци, търговия
и др. дейности, които не са забранени от закона.
Като „основна дейност“ на дружеството е отразена: строителни работи
на жилищни и нежилищни сгради.
6
В рамките на инкриминирания период, дружеството е отразило в
Дневника за покупки за месец април 2016г., информация относно извършени
доставки от дружеството „Б.***“ ЕООД на „Б.С.И.“ ЕООД. Издадени са и
следните фактури, отразяващи обстоятелства по извършените доставки от
„Б.***“ ЕООД, както следва:
Фактура № **********/15.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 36 200,00
лева и ДДС 7 240,00 лева.;
Фактура № **********/19.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 37 100,00
лева и ДДС 7 420,00 лева.
Фактура № **********/20.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 41 280,00
лева и ДДС 8 256,00 лева;
Фактура № **********/21.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 42 750,00
лева и ДДС 8 550,00 лева;
Фактура № **********/22.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.”ЕООД за услуга-по договор с данъчна основание 39 540,00
лева и ДДС 7 908,00 лева;
Фактура № **********/23.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 37 800,00
лева и ДДС 7 560,00 лева;
Фактура № **********/24.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 15 330,00
лева и ДДС 3 066,00 лв..
В подадената на 14.05.2016г. Справка-декларация по чл.125 от ЗДДС вх.
№ 22102768429/14.05.2016г. за данъчен период 01.04.2016г. - 30.04.2016г. е
деклариран резултат ДДС за внасяне /кл.50/ в размер на 4680,00 лева /сумата
е приспадната кл.70/. Ползван е данъчен кредит от 50 000 лева.
Действителният размер на дължим за внасяне ДДС за този период
/кл.50/ е бил 54 680,00 лева.
В Дневника за покупки за месец юни 2016г. също са отразени
обстоятелства относно извършени доставки от „Б.***“ ЕООД на „Б.С.И.“
ЕООД. Издадени са и следните фактури:
Фактура № **********/01.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по дог. с данъчна основа 39
400,00 лева и ДДС 7 880,00 лева;
Фактура № **********/03.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основа 48
600,00 лева и ДДС 9 720,00 лева;
Фактура № **********/06.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основна 49
700,00 лева и ДДС 9 940,00 лева;
Фактура № **********/07.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
7
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основа 46
950,00 лева и ДДС 9 390,00 лева;
Фактура № **********/08.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 46 300,00
лева и ДДС 9 260,00 лева;
Фактура № **********/09.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 47 800,00
лева и ДДС 9 560,00 лева;
Фактура № **********/10.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основна 49 800,00
лева и ДДС 9 960,00 лева;
Фактура № **********/11.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 49 700,00
лева и ДДС 9 940,00 лева;
Фактура № **********/13.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 48 700,00
лева и ДДС 9 740,00 лева;
Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 33 050,00
лева и ДДС 6 610,00 лв.;
В подадената на 14.07.2016г. Справка-декларация по чл.125 от ЗДДС вх.
№ 22102815987/14.07.2016г. за данъчен период 01.06.2016г. - 30.06.2016г., е
деклариран резултат ДДС за възстановяване /кл.60/ в размер на 999,80 лева.
Ползваният данъчен кредит, изчислен при осчетоводяване на горните
фактури е от 91 000,20 лева.
Дължимият за този период данък върху добавената стойност е в
размер на 92 000 лева.
По отношение на дружеството-съконтрахент на „Б.С.И.“ ЕООД –
„Б.***“ ЕООД, установените факти са следните:
Дружеството е учредено от свидетелят В.Б.С.. Вписано е в търговски
регистър на 29.05.2015 година.
Подадена е от дружеството справка-декларация за ДДС вх.№
22102768764/14.05.2016г., за данъчен период 01.04.2016г. - 30.04.2016г., пред
офис Център на ТД на НАП София, в която представител на дружеството е
декларирал резултат ДДС за внасяне /кл.50/ в размер на 89093,49 лева, като е
посочено в кл.71: „Данък за внасяне-внесен ефективно сумата 89 093,49
лева“. Дружеството на практика не е внасяло такъв данък. Декларирани са
нулеви покупки на стоки и услуги в дневника за покупки. Дружеството не
притежава стокови запаси на склад и няма персонал за услуги. Декларирани
са продажби общо 27 на брои с данъчна основа 44 5467,49 лева и начислен
ДДС от 89 093,49 лева.
Осчетоводени от дружеството са следните данъчни фактури:
Фактура № **********/01.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е. П.К.” ЕООД за услуга с данъчна основа 5 200,00 лева и ДДС 1
040,00 лева;
8
Фактура № **********/04.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е. П.К.” ЕООД за услуга с данъчна основа 3 000,00 лева и ДДС
600,00 лева.;
Фактура № **********/04.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „С. България” ЕООД за продажба с данъчна основа 4 300,00 лева и
ДДС 860,00 лева.;
Фактура № **********/04.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. Т.” ЕООД за услуга с данъчна основа 21 775,00 лева и ДДС 4
355,00 лева;
Фактура № **********/04.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 4 192,00 лева и ДДС
838,40 лева;
Фактура № **********/05.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 4 292,00 лева и ДДС
858,40 лева.;
Фактура № **********/06.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.”ЕООД за продажба с данъчна основа 5 154,50 лева и ДДС 1
030,90 лева.;
Фактура № **********/07.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 3 780,00 лева и ДДС
756,00 лева;
Фактура № **********/08.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 3 240,00 лева и ДДС
648,00 лева;
Фактура № **********/11.04,2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.”ЕООД за продажба с данъчна основа 4 747,55 лева и ДДС
949,51 лева.;
Фактура № **********/12.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 056,80 лева и ДДС
1011,36 лева.;
Фактура № **********/14.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 2 825,32 лева и ДДС
565,06 лева;
Фактура № **********/15.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 3 626,00 лева и ДДС
725,20 лева;
Фактура № **********/18.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 1 338,32 лева и ДДС
267,66 лева;
Фактура № **********/05.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за покупка с данъчна основа 20 000,00 лева и ДДС 4
000,00 лева;
Фактура № **********/08.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за покупка с данъчна основа 24 000,00 лева и ДДС 4
800,00 лева;
9
Фактура № **********/12.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за услуга с данъчна основа 28 000,00 лева и ДДС 5
600,00 лева;
Фактура № **********/15.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за услуга с данъчна основа 22 000,00 лева и ДДС 4
400,00 лева.;
Фактура № **********/18.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „АвтоЕ.Т.” ЕООД за услуга с данъчна основа 24 000,00 лева и ДДС
4 800,00 лева.;
Фактура № **********/27.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 4 940,00 лева и ДДС 988,00
лева.;
Фактура № **********/15.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 36 200,00 лева и ДДС 7
240,00 лева;
Фактура № **********/19.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 37 100,00 лева.и ДДС 7
420,00 лева;
Фактура № **********/20.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 41 280,00 лева и ДДС 8
256,00 лева;
Фактура № **********/21.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 42 750,00 лева и ДДС 8
550,00 лева;
Фактуpa № **********/22.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД получател
„Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 39 540,00 лева и ДДС 17 908, лева;
Фактура № **********/23.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 37 800,00 лева и ДДС 7
560,00 лева;
Фактура № **********/24.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 15 330,00 лева и ДДС 3
066,00 лева;
Общият размер на създаден данъчен кредит по ДДС чрез
начисляване на ДДС по фактури за продажби от „Б.***” ЕООД /издател
на горните фактури/ е 89 093,49 лева.
Реални доставки по тези фактури не са извършвани.
Това дружество е подало справка-декларация за ДДС вх.№
22102792392/14.06.2016г. и за данъчен период 01.05.2016г.- 31.05.2016г., пред
офис Център на ТД на НАП София. В нея е деклариран резултат ДДС за
/кл.50/ в размер на 188 450,87 лева, като е посочено в кл.71 „Данък за внасяне-
внесен ефективно сумата 188 450,87 лева. Плащане на дължимия ДДС не е
извършвано. Декларирани са нулеви покупки на стоки и услуги в дневника за
покупки на дружеството за този период. Както и при предходния период,
дружеството не притежава стокови запаси на склад и няма персонал за
услуги. Декларирани са единствено продажби - общо тридесет и четири на
брои с обща данъчна основа 942 254,38 лева и начислен ДДС 188 450,87 лева.
10
Издадени са за този период и са осчетоводени от дружеството, следните
данъчни фактури:
Фактура № **********/01.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 35 100,00 лева и
ДСС 7 020,00 лева.;
Фактура № **********/02.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 34 800,00 лева и
ДДС 6 960,00 лева;
Фактура № **********/04.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012“ ЕООД за продажба с данъчна основа 34 950,00 лева и
ДДС 6 990,00 лева;
Фактура № **********/09.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 35 800,00 лева и
ДДС 7 160,00 лева;
Фактура № **********/11.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 33 800,00 лева и
ДДС 6 760,00 лева;
Фактура № **********/12.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 35 700,00 лева и
ДДС 7 140,00 лева;
Фактура № **********/13.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 36 100,00 лева и
ДДС 7 220,00 лева;
Фактура № **********/02.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 7 008,00 лева и ДДС 1
401,60 лева;
Фактура № **********/03.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 961,20 лева и ДДС
192,24 лева;
Фактура № **********/04.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 181,00 лева и ДДС 1
036,20 лева;
Фактура № **********/05.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 4 130,00 лева и ДДС
626,00 лева;
Фактура № **********/06.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 7 232,50 лева и ДДС 1
446,50 лева;
Фактура № **********/07.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 2 158,20 лева и ДДС
431,64 лева;
Фактура № **********/09.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 1 320,00 лева и ДДС
264,00 лева;
Фактура № **********/10.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
11
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 7 130,81 лева. и ДДС 1
426,16 лева;
Фактура № **********/10.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за продажба с данъчна основа 25 100,00 лева и ДДС
5 020,00 лева;
Фактура № **********/12.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД' и
получател „Б. В.” ЕООД за продажба с данъчна основа 27 000,00 лева и ДДС
5 400,00 лева;
Фактура № **********/14.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за продажба с данъчна основа 20 400,00 лева и ДДС
4 080,00 лева;
Фактура № **********/09.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „ДМ интер-хотелс” ЕООД за продажба с данъчна основа 138
722,67 лева и ДДС 27 744,53 лева;
Фактура № **********/16.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за продажба с данъчна основа 3 710,00 лева и ДДС
742,00 лева;
Фактура № **********/17.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за продажба с данъчна основа 1 060,00 лева и ДДС
212,00 лева;
Фактура № **********/18.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1
000,00 лева;
Фактура № **********/03.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 41 200,00 лева и
ДДС 8 360,00 лева;
Фактура № **********/04.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 38 700,00 лева и
ДДС 7 740,00 лева;
Фактура №**********/06.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013”ЕООД за продажба с данъчна основа 35 950,00 лева и
ДДС 7 190,00 лева;
Фактура № **********/07.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 36 150,00 лева и
ДДС 7 230,00 лева;
Фактура № **********/10.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 36 910,00 лева и
ДДС 7382,00 лева;
Фактура № **********/11.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 34 700,00 лева и
ДДС 6 940,00 лева;
Фактура № **********/12.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД' и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 42 100,00 лева и
ДДС 8 420,00 лева;
Фактура № **********/13.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
12
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 41 800,00 лева и
ДДС 8 360,00 лева;
Фактура № **********/14.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 34 580,00 лева и
ДДС 6 916,00 лева;
Фактура № **********/14.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Авто Е.Т.” ЕООД за продажба с данъчна основа 27 500,00 лева и
ДДС 5 500,00 лева;
Фактура № **********/17.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. Т.” ЕООД за продажба с данъчна основа 28 500,00 лева и ДДС
5 700,00 лева.
Общият размер на създаден данъчен кредит по ДДС чрез начисляване
на ДДС по фактури за продажби от „Б.***” ЕООД, /издател на горните
фактури/ е 188 450,87 лева. Същият е ползван от посочените клиенти по
фактурите.
На 14.07.2016 година, дружеството е подало справка-декларация за ДДС
вх.№22102816055/14.07.2016г., за данъчен период 01.06.2016г.- 30.06.2016г.,
пред офис Център на ТД на НАП София, в която е деклариран резултат ДДС
за внасяне /кл.50/ в размер на 170 331,60 лева, като е посочено в кл.71 „Данък
за внасяне-внесен ефективно сумата 170 331,60 лева, който не е заплатен от
дружеството. В дневника за покупки не са посочени да са извършени такива.
Дружеството не притежава за този период стокови запаси на склад и няма
персонал за услуги. Декларирани са продажби общо тридесет и четири на
брои с данъчна основа 851 658,03 лева и начислен ДДС 170 331,60 лева, по
фактури и клиенти, както следва:
Фактура № **********/01.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за стока с данъчна основа 7040,00 лева и ДДС 1
408,00 лева;
Фактура № **********/02.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за стока с данъчна основа 3 877,00 лева и ДДС 775,40
лева;
Фактура № **********/03.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 521,40 лева и ДДС 1
104,28 лева;
Фактура № **********/06.06.2016г. с издател „Б.***”; ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 53 31,20 лева и ДДС 1
066,24 лева;
Фактура № **********/07.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 030,67 лева и ДДС
1006,13 лева;
Фактура № **********/08.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 529,01 лева и ДДС 1
105,80 лева;
Фактура № **********/10.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 2 268,75 лева и ДДС
453,75 лева;
13
Фактура № **********/01.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „С. България” ЕООД за стока с данъчна основа 2 860,00 лева и
ДДС 572,00 лева;
Фактура № **********/01.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 39 400,00 лева и ДДС 7
880,00 лева;
Фактура № **********/03.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 48 600,00 лева и ДДС 9
720,00 лева;
Фактура № **********/06.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 49 700,00 лева и ДДС 9
940,00 лева.;
Фактура № **********/07.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 46 950,00 лева и ДДС 9
390,00 лева;
Фактура № **********/08.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 46 300,00 лева и ДДС 9
260,00 лева;
Фактура № **********/09.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 47 800,00 лева и ДДС 9
560,00 лева;
Фактура № **********/10.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД. и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 49 800,00 лева и ДДС 9
960,00 лева;
Фактура № **********/11.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 49 700,00 лева и ДДС 9
940,00 лева;
Фактура № **********/13.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 48 700,00 лева и ДДС 9
740,00 лева;
Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 33 050,00 лева и ДДС 6
610,00 лева;
Фактура № **********/03.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за доставка с данъчна основа 36 000,00 лева и ДДС 7
200,00 лева;
Фактура № **********/06.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за доставка с данъчна основа 29 000,00 лева и ДДС 5
800,00 лева;
Фактура № **********/10.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за доставка с данъчна основа 2 800,00 лева и ДДС
560,00 лева.
Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за доставка с данъчна основа 1 120,00 лева и ДДС
224,00 лева;
14
Фактура № **********/15.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за доставка с данъчна основа 36 500,00 лева и ДДС 7
300,00 лева;
Фактура № **********/16.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за доставка с данъчна основа 35 700,00 лева и ДДС 7
140,00 лева;
Фактура № **********/17.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за доставка с данъчна основа 32 800,00 лева и ДДС 6
560,00 лева;
Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Авто Е.Т.” ЕООД за доставка с данъчна основа 8 500,00 лева и
ДДС 170,00 лева.;
Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „М. сплисит”ЕООД за доставка с данъчна основа 7 416,67 лева и
ДДС 1 483,33 лева;
Фактура №**********/17.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „М. сплисит”ЕООД за продажба с данъчна основа 78 333,33 лева и
ДДС 15 666,67 лева;
Фактура №**********/18.06.2016 г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Крос пауер” ЕООД за доставка с данъчна основа 10 500,00 лева и
ДДС 2 100,00 лева;
Фактура № **********/20.06.2016 г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. Т.” ЕООД за доставка с данъчна основа 25 000,00 лева и ДДС 5
000,00 лева;
Фактура № **********/243.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. Т.” ЕООД за продажба с данъчна основа 30 000,00 лева и ДДС
6 000,00 лева;
Фактура № **********/27.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 6 5800,00 лева и ДДС 1
316,00 лева;
Фактура № **********/30.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 6 670,00 лева и ДДС 1
334,00 лева;
Фактура № **********/30.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.М.” ЕООД за продажба с данъчна основа 7 2800,00 лева и ДДС
1 456,00 лева;
Общо създаденият за този данъчен период данъчен кредит по ДДС чрез
начисляване на ДДС по фактури за продажби от „Б.***” ЕООД /издател на
горните фактури/ е в размер на 170 331,60 лева. По тези фактури реални
доставки не са извършвани, но данъчният кредит, създаден, благодарение на
издаването им е ползван от посочените клиенти по фактурите.
Обобщеният резултат като създаден данъчен кредит по ДДС от „Б.***”
ЕООД, за ползване от визираните по-горе клиенти, в периода от 01.04.2016г.
до 30.06.2016г. е в размер на 447 875,96 лева.
Представляваното от подсъдимата дружество „Б.С.И.“ ЕООД е
15
декларирало доставки основно към дружеството „Ф.И.“. Към това дружество
са декларирани доставки на услуги, въз основа на които същата е следвало да
плати данък добавена стойност в размер на 20% върху данъчната основа на
декларираните от нея доставки.
На практика дружеството „Б.***“ ЕООД не е извършвало реална
търговска дейност. В посочения период то е декларирало единствено
продажби без наличие на покупки. Тези продажби са насочени към
посочените по-горе трети търговски дружества, едно от които е „Б.С.И.“
ЕООД, които продажби, реално не са били осъществени. Така декларираните
от страна на подсъдимата, като представител на „Б.С.И.“ ЕООД доставки
реално не са осъществени.
За да не плати дължимия данък върху добавената стойност по
извършените доставки в полза на „Ф.И.“, подсъдимата като представител на
„Б.С.И.“ ЕООД е декларирала пред НАП фиктивни доставки от „Б.***“, със
стойността на които е приспаднала дължимото от нея за внасяне данъчно
задължение по осъществените доставки към „Ф.И.“.
Декларирайки тези доставки, подсъдимата А. е довела с действията си
до това органите на фиска да установят данъчни задължения за ДДС за
представляваното от нея дружество, различни от реално дължимите.
Информация към ТД н а НАП относно дейността на дружеството
„Б.С.И.” ЕООД е подавана с квалифициран електронен подпис със сериен
номер удостоверение за К Е П 401BD79EEF937369, издадено от eSign QES
СА, на „А.С." EOOD на физическото лице, посочено като автор в
удостоверението за К ЕП ,M.S.A..
Документите към НАП, като СД по ЗДДС, ведно с отчетните р е г и ст р
и към тях, ГДД и Декларациите Обр.1 и Обр.6 са били подавани и подписвани
с КЕП на А..
По силата на данъчното законодателство за управителя на „Б.С.И.”
ЕООД М. С. А. възниква задължението до 14-то число на всеки следващ
месец да декларира пред съответната ТД на НАП резултата за данъчния
период, формиран от стойността на реализираните за съответния период
покупки и продажби. За всеки отделен отчетен период данъчно-задълженото
лице е следвало да подава справка-декларация по реда на чл. 125 от ЗДДС с
приложени към нея извлечения от дневника за покупките и дневника за
продажбите, който представлява хронологичен опис на извършените сделки
през отчетния период. В него се отразяват номер на издадената данъчна
фактура, датата на издаване, наименование на издателя на фактурата, т.е.
доставчика, вида на стоката или услугата, нейната цена, включения във
фактурата ДДС, начислен върху стойността на стоката или услугата, която
стойност е и данъчната основа за облагане с ДДС.
Месечната справка — декларация по ЗДДС се съставя въз основа на
отчетните регистри, дневниците за покупки и продажби, като съдържащата се
в тях информация като обобщена се отразява и в месечната справка-
декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, където в раздел „А“ се записват в
отделни клетки данните за начисления данък върху добавената стойност, в
раздел „Б“ - данните за упражненото право на данъчен кредит, в раздел „В“
резултата за периода, раздел „Г“ - ДДС за внасяне и в раздел „Д“ - ДДС,
16
подлежащ на възстановяване.
В периода 01.04.- 14.07.2016 г .,в качеството си на управител на „
Б.С.И.” ЕООД А., лично е подавала справки-декларации по ЗДДС.
Тя е извършвала и счетоводно-отчетническата дейност, като е
обработвала счетоводно издадените и получени от управляваното от нея
дружеството фактури, отразяващи сключените сделки, на база съдържащата
се в тях информация, като е правила и съответните отразявания в дневниците
за покупки и продажби и е прилагала съответните извлечения от тях към
ежемесечните справки - декларации по ЗДД.
Същата е била наясно с естеството на сключването от дружеството
сделки и с това, че отразените продажби в издадените от „Б.***“ ЕООД
фактури са неосъществени.
В периода – месец април – месец август 2016 г. дружеството „Б.С.И.”
ЕООД осъществявало доставка на услуги /СМР/ за дружеството „Ф.И.“,
срещу което получавало плащания, които плащания представляват и
данъчната основа, върху която е начисляван и се е дължал данък върху
добавената стойност.
За данъчен период 01.04.2016г.- 30.04.2016г., дължим за внасяне ДДС е
бил в размер на 54 680,00 лева.
За данъчен период 01.06.2016г.-30.06.2016г. дължимият за внасяне ДДС
е бил в размер на 92 000 лева.
Това са относимите към предмета на доказване факти.
Същите се установяват при следния доказателствен анализ:
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
ОБЯСНЕНИЯ НА ПОДСЪДИМАТА М. А.:
В приобщените по реда на чл.279 НПК обяснения на подсъдимата,
същата заявява, че никога не се е занимавала със строителство и не е имала
намерение да управлява строителни фирми. Работи като счетоводител.
Признава, че е познавала С.Б., който я е запознал със свидетелката Ц. У. и с
М. К.. Работила е за последните като счетоводител, осчетоводявайки
дейността на „Ф.И.“ ЕООД, собственост на К.. Впоследствие, когато е била в
силно затруднено материално положение, по тяхно предложение е приела да
стане собственик на новоучредено дружество. Учредила „Б.С.И.“ ЕООД, с
обещанието на К. и У. тази фирма да работи чисто, както казва подсъдимата
„един-два месеца, три максимум, след което те трябваше да си я вземат
обратно“. К. й обяснил, че не може да регистрира друго дружество на свое
име, тъй като бил в несъстоятелност с някоя фирма и няма право да
регистрира ново дружество. Обещал също, че след тези дв-три месеца ще
прехвърлят фирмата на някой от тях – собствениците на „Фиоре“.
Обещанието не е било спазено. Контакт с нея поддържал предимно С.Б.. А.
ходела в офиса на „Ф.И.“ ЕООД, където се срещала и с Ц. У., и с М. К.. Това е
продължило до момента, в който тримата – Б., У. и К. спрели да контактуват с
нея, не отговаряли на обажданията й. С.Б. въобще нито вдигаше телефон дори
блокирал номера й. Твърди, че още, когато е регистрирала дружеството е
подписала и заверила и „някакви пълномощни“, за да могат „те“ да си
17
„движат нещата“. Твърди също, че от момента на регистрацията, насетне, тя
се е занимавала единствено с осчетоводяването на документи на дружеството
„Б.С.И.“ ЕООД. При осчетоводяването е проверявала единствено
доставчиците имат ли регистрация по ДДС, регистрация в Агенция по
вписванията и където има възможност да се провери една фирма, с което съм
изготвяла декларациите по ДДС с опцията да няма нарушения на данъчните
закони. Адресът на управление на „Б.С.И.“ ЕООД е бил адрес на офис на К. и
У.. Казва, че няма как да знае дали фирма „Б.С.И.“ ЕООД реално е развивала
някаква търговска дейност. Не е присъствала на издаване на документи, на
сключване на сделки, не е виждала персонал, не е виждала въобще хората,
които работят там. Служителите и работниците, назначени към „Б.С.“ са
бивши служители на дружеството на К. „Ф.И.“. Определя себе си като
„бушон“. Признава, че е била „нещо подобно на фиктивен управител на
фирмата“. Твърди, че М. К. й обяснил, че тя трябва само „да си движи“
счетоводството така, че всичко да е подадено своевременно, надлежно
оправено, да има начисления, договори, всичко както трябва, друго нищо да
не я интересува. Свидетелят И. И.ов, комуто е продала дружествените дялове
на фирмата казва, че го е срещнала случайно. Познава го покрай С.Б.. Преди
да започне да работи с „Б.С.И.“ ЕООД, подсъдимата казва, че за няколко
месеца е обслужвала счетоводно и фирмата „Ф.И.“ ЕООД. Обещали й да
обслужва тази фирма счетоводно дългосрочно, но впоследствие се отказали.
Твърди, че никога не е обслужвала двете дружества успоредно.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимата в следните техни
части:
че е учредила и вписала в Търговски регистър дружеството „Б.С.И.“
ЕООД. Това обстоятелство е едно от малкото съществени, но неспорни в
производството такива. Установява се и от събраните документи за
търговска регистрация, и след справка с официалния сайт на Агенция по
вписванията – търговски регистър.
че е обслужвала счетоводно дружеството „Б.С.И.“ ЕООД. Също
неспорно обстоятелство, което се вижда от стотиците счетоводни
документи, ангажирани в производството, от данъчната регистрация,
подписаните декларации, дневници за покупки и дневници за продажби
на дружеството.
че е сключила договор за квалифициран електронен подпис Сериен
номер, удостоверение за КЕП 401BD79EEF937369, издадено от eSign
QES СА на А.С. EOOD на физическото лице, посочено като автор в
удостоверението за КЕП, M.S.A.. Същото е видно от договора за
че е подписвала с квалифициран електронен подпис и подавала
документи пред ТД на НАП София. Това е видно от приложеното по
делото копие на договор, сключен на 03.02.2015г. На същата дата
подсъдимата подала искане за удостоверение за КЕП eSing за
юридически лица и сключила договор за удостоверителни услуги №
6167.
че не познава никой от работниците, които са били назначени като
такива към управляваното от нея дружество. Това нейно твърдение е
напълно съвпадащо с показанията на свидетелите-служители на „Б.С.И.“
ЕООД – А.Р., В.Б., И. Д.И., Е.К., М.К., М.Л., Х.К., С.С. и Г.Т..
18
Единствено свидетелката Стиляна Станева твърди, че е виждала
подсъдимата в „склада в Лукорско“. Всеки един от работниците и
служителите е съзнавал, че работи за М. К., като повечето от тях не са
проявявали особен интерес точно какво е било наименованието на
фирмата, от която получава възнагражденията си.
че не е самата тя инициатор на идеята да регистрира фирмата „Б.С.И.“
ЕООД, а че е била увещана от Ц. У., С.Б. и М. К.. Може с достатъчна
обективност да се приеме, че по-скоро негласно, отколкото категорично,
прокуратурата е съгласна с това твърдение на подсъдимата. Съдът също
го споделя. Действително, свидетелите Ц. У. и С.Б. в показанията си
отричат да са имали подобен контакт с А.. Когато по-долу съдът
коментира техните показания, ще се спре подробно на това, в която
тяхна част им дава вяра и в коя не. Тук обаче ще постави един по-
различен ракурс на анализа. Гласните доказателства държат значим
доказателствен дял и не случайно законодателят им е отредил
първенствуваща роля в част втора „Доказване“ на НПК. Но, характера на
това престъпление логично предопределя същественото и дори
превъзхождащо по тежест значение на първичните писмени
доказателства и особено на съдебните експертизи при формиране на
изводи относно фактите. Множество са писмените доказателства,
сочещи, че цялата дейност на „Б.С.И.“ ЕООД, за краткото й време на
ефективно и действено съществуване е работила изключително и само с
фирмата „Ф.И.“ ЕООД, управлявана от Ц. У. и напълно контролирана от
покойния М. К.. И всяко едно фактическо или счетоводно действие,
което доказателствата показват да е извършвано от „Б.С.И.“ е било
употребено от „Ф.И.“. Работниците и служителите, назначени към
„Б.С.И.“ ЕООД са работили на практика по строителни обекти,
изпълнявани от „Фиоре“. Тези работници, както и по-горе съдът посочи,
не са разпознавали А. като техен работодател, а са смятали винаги за
такъв М. К.. Свидетелите, имали нетрудови договорни отношения с
„Б.С.И.“ /под изпълнители на строежите/ също не смятат, че са работили
с дружество, управлявано от А., а мислят, че са работили с К.. Това, че
счетоводната деятелност на „Б.С.И.“ ЕООД е била употребена като
последващ резултат именно от „Ф.И.“ ЕООД се установява по
категоричен начин от заключението на вещото лице. Целият този „тесен
контакт“ между двете дружества, фактът, че „Б.С.“ се появява в правния
мир и малко след това започва да развива единствено тази, на практика
обслужваща финансовите, счетоводни и данъчни интереси на „Фиоре“,
говори не само за тесен контакт между тях, но и за това, че дейността на
„Б.С.И.“ е била подчинена на тази на „Ф.И.“, а от там и на неговите
представители К. и У.. Като допълнителен аргумент е и установеното от
доказателствата едностранно „скъсване“ на отношенията между двете
поради нежеланието на контакт от страна на представителите на
„Фиоре“. По тази причина съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите У. и Б. в тази им част.
че М. А. не е управлявала и представлявала фирмата „Б.***“ ЕООД,
която е формалният доставчик на стоки и услуги за „Б.С.И.“ ЕООД.
Такова твърдение се тиражира от прокуратурата още с обвинителния акт.
Доказателства за това няма. Това дали в определен момент от своето
19
съществуване, двете дружества са били регистрирани на един адрес,
който е при това офис на „Ф.И.“ ЕООД, при установената йерархична
връзка между „Б.С.И.“ и „Фиоре“, не означава, че именно А. е лицето,
управлявало и „Б.***“ ЕООД. По-скоро, съдът е склонен да повярва, че
последното дружество е било част от верижната взаимовръзка, водеща
до избягване плащането на данъчни задължения от „Ф.И.“, без
непременно А. да е отговорна за неговата дейност. Формалният
собственик на „Б.***“ ЕООД, който дори и не помни да се е съгласявал
да поеме собствеността и управлението на такава фирма също не споделя
да познава А..
Това са обстоятелствата, изнесени от подсъдимата, за които съдът давя
вяра на нейните показания. Твърденията, които не приема за достоверни
са следните, /или то е едно, но основно за разрешението в това
производство/:
че не е съзнавала дружеството „Б.С.И.“ ЕООД да не извършва реална
търговска дейност, че фактурите, които е осчетоводявала, според които
дружеството „Б.***“ ЕООД е доставчик на стоки и услуги за „Б.С.И.“
ЕООД не удостоверяват реално извършени сделки между двете
дружества. А. признава, че е обслужвала счетоводно дружеството
„Б.С.И.“ ЕООД. Това бе прието за достоверно от съда. Но същата в
инкриминирания период е била освен другото и управител и едноличен
собственик на капитала на същото това дружество. Т.е. тя е била носител
на правата и задълженията едновременно вменени й от счетоводно-
отчетническата и от материално-отчетническата и функция. Напълно
нелогично е да се повярва, че, притежавайки едновременно и двете
възможности да получава пряка, първична и най-точна информация за
дейността на дружеството, тя е била просто подведена от К., У. и Б.. В
частта на мотивите „по правото“, съдът ще анализира значението на това
да вършиш очевидни за теб престъпления, които са ти наредени от лице,
с което си в йерархически взаимоотношения. Тук единствено ще
завърши, че намира за необосновани твърденията на подсъдимата, че не
е съзнавала дружеството „Б.С.И.“ ЕООД да не извършва реална
търговска дейност, че фактурите, които е осчетоводявала, според които
дружеството „Б.***“ ЕООД е доставчик на стоки и услуги за „Б.С.И.“
ЕООД не удостоверяват реално извършени сделки между двете
дружества, приемайки ги единствено за нейна логична защитна позиция.
СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ:
В производството са разпитани свидетелите С.Б., Ц.н У., А.Р., Б.О.,
В.С., В.Б., И. Д.И., Е.К., М.К., М.Л., Х.К., С.С. и Г.Т..
В долните редове, съдът ще анализира показанията на тези свидетели.
Свидетелят А.Р. познавал подсъдимата само по име. Фирма „Б.С.И.“
ЕООД му била известна по повод подаването на документи за пенсиониране,
когато се установило, че е назначен в нея. Свързал се с подсъдимата А. по
телефона и тя му изпратила нужните документи. Смята, че е работил във
фирма „Ф.И.“ ЕООД от 2015г. до май месец 2017г., но се оказало, че в един
момент е бил назначен на робата в „Б.С.И.“ ЕООД.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел изцяло, доколкото
20
доказателствата установяват, че не само той, но и всички негови колеги,
първоначално приети на работа от „Ф.И.“ са били преназначени към фирма
„Б.С.И.“ ЕООД, която, както обяснили на свидетелите „водела счетоводство
на фирма „Ф.И.“ ЕООД“. Докато работил в инкриминирания период
конкретните задачи му възлагал единствено покойния собственик на „Фиоре“
М. К.. Подсъдимата му била представена като „М.“, която е счетоводителка
на „Ф.И.“ ЕООД. Заплатите му плащал М. К. на ръка.
Свидетелят Б.О. не познавал подсъдимата М. А.. Фирма „Б.С.И.“
ЕООД му била позната, тъй като видял от интернет, че в тази фирма му се
води трудов стаж. Не се интересувал какъв е бил предмета на дейност на
фирмата. От 28.03.2016г. до 29.07.2016г. работел при М. К. като общ
работник- строителство и сгради. Фирма „Б.С.И.“ ЕООД му била позната като
фирма на М. К..
От особено значение, досежно фактите, касаещи правният и фактически
живот на дружеството „Б.***“ ЕООД имат показанията на свидетеля В.С.. И
то в две направления:
първо този свидетел едва през 2019г.- 2020г. разбрал, че има фирми на
негово име, тъй като получил призовка от РУ в гр.Сливница. Свидетелят
не е губил личната си карта, не ходил в НАП. Ходил в данъчното в
гр.Драгоман, за да разбере има ли задължения и се оказало, че няма
такива. Свидетелят не извършвал дейност с дружествата „Б.***“ ЕООД и
„Б.С.И.“ ЕООД, нито продавал и прехвърлял търговски дружества, не
познавал лицето С.Б..
не познавал подсъдимата М. А. и фирма „Б.***“ ЕООД му била
непозната, тъй като имал двадесет и четири фирми на негово име. Не е
давал никому пълномощни за управление, включително и на лице с
имената М. С. А..
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел и в двете направления,
приемайки, че те, /както и в анализа на обясненията на подсъдимата, съдът
посочи/, отричат твърденията на прокуратурата А. да е управлявала и
представлявала дружеството „Б.***“ ЕООД.
Близки до тези показания са и показанията на свидетеля Т.Т. не
познавал подсъдимата М. А.. През 2016г. не работил, но имал регистрирани
фирми с негово участие. Фирма „Б.***“ му била непозната. Имената М.Н. и
В.С. също му били непозната. Направил електронен подпис, тъй като му
предложили пари, но не го ползвал и не знае за кое дружество. Имената М.А.
и М.К. му били непознати. Свидетелят не познавал лицата Й.В., П.И., С.Т.,
К.В.Б. и С.Б. и дружество „К.К.“ ЕООД му било непознато.
Сходни с показанията на свидетелите А.Р. и Б.О. са и тези на
свидетелите Веселин Илиев Б.исов, И. Д.И., Е.К. и Х.К., М.К.ов, М.Л.,
В.Б., Н. Д., Г.Т. и С.С..
В показанията си последната свидетелка заявява, че не познавала
подсъдимата и фирма „Б.С.И.“ ЕООД. През 2016г.– 2017г. работила във
фирма „Ф.И.“ ООД като общ работник. Фирмата се занимавала със
строителство. Свидетелката не познавала М. К. и Ц. У.. Не знае дали е имала
сключен договор с фирма „Ф.И.“ ЕООД и дали тогава са й внасяли
осигуровки. Видяла подсъдимата само един път в складовете в с.Лукорско.
21
Показанията на свидетелите С.Б. и Ц.на У. са от особено значение за
разкрИ.е на обективната истина, поради което и съдът ще ги анализира по-
подробно:
Свидетелят С.Б. заявява следното:
познава подсъдимата М. А., тъй като била счетоводител в неговата
фирма в периода 2014г.- 2016г. „Ретлаян секюрити“.
Фирма „Б.С.И.“ ЕООД му е непозната.
Фирма „Варна строителна компания“, с която е свързана била и
подсъдимата, следвало да бъде регистрирана и да му бъде прехвърляна,
но в последствие и двете фирми не му били прехвърлени. През 2015г. се
преместил в гр.Варна, подсъдимата следвало да регистрира „Варненска
строителна компания“ ЕООД и му я прехвърли, за да започнат работа, но
не му била прехвърлена
Фирма „Б.***“ ЕООД не му е позната.
в момента е управител на няколко консултантски фирми и работи в
„Средиземноморска компания“ и ЕАД и „Авео 10 консултинг“ ЕАД.
Към 2014г. се занимавал с консултантска дейност, чрез фирма „Малта
консултинг“, във връзка с лоши кредити и цесии.
Познавал Ц. У. и М. К., тъй като му били наемодатели на офис, находящ
се в кв.“Гео Милев“, ул.“Симеонов век“.
В периода от 2014г.- 2016г. фирма „Ф.И.“ ООД била собственик на
целия етаж.
не познава лице с имена И. Д.И..
Свидетелят С.Б. не предоставял фактури или счетоводни документи на
подсъдимата свързани с фирма „Б.С.И.“ ЕООД, а само счетоводни документи
и фактурите на неговите дружества, без да имат договор за счетоводно
обслужване. Същият упълномощил подсъдимата М. А. единствено като
физическо лице за представителство пред НАП.
От тези негови твърдения, съдът дава вяра единствено на тези, че се е
запознал с подсъдимата преди процесните събития по повод съвместната им
работа и че той е ползвал нейните счетоводни услуги, във връзка с дейността
на неговите дружества. Останалите негови показания - че не той е запознал А.
с М. К. и Ц. У., че не познава свидетеля И. Д.И. и че не той е свързал И.ов с
А., съдът възприема като неверни. Дори да приемем, че в защитната си
позиция А. е склонна да преиначи истината, то нямаме никакви основания да
смятаме, че свидетелят И.ов ще има причина да твърди, че познава Б. като
лице, което му е „прехвърляло фирми“. В допълнение към това, съдът
съобразява и признатия от Б. факт, че той е наел офис от фирмата на М. К.
„Ф.И.“, която е била собственик на целия офисен етаж, доста преди А. да
започне работа с К. и У..
Свидетелката Ц. У. твърди, че познавала подсъдимата М. А., тъй като
през 2015г. последната замествала основният счетоводител в счетоводството
на фирма „Ф.И.“ ЕООД, за два месеца. Това обстоятелство се твърди и от
подсъдимата в обясненията й, поради което и съдът няма причина да не го
възприеме за достоверно изнесено и от свидетелката. „…Фирма „Б.С.И.“
ЕООД изпълнявала обекти на фирма „Ф.И.“ ЕООД….“, това е първото
твърдение на свидетелката У., което съдът не намира за достоверно,
доколкото не е подкрепено от останалия, събран в производството
22
доказателствен материал, включително не е подкрепен от първичните
счетоводни документи /фактури/, нито пък от данните, установени,
посредством заключенията на вещите лица. Противоречи и на показанията на
множеството, разпитани свидетели, служители на „Ф.И.“, респ. на „Б.С.И.“,
коментирани и по-горе, които казват, че са работили със съзнанието, че
работят за „Фиоре“, чийто „шеф“ е М. К.. И според фактурите, фирма
„Б.С.И.“ ЕООД е фактурирал за „Ф.И.“ ЕООД като доставчик услуги и
продажба на стоки, които са заплащани от „Фиоре“. И няма доказателства,
които да сочат, че фирма „Ф.И.“ ЕООД е ползвала „Б.С.И.“ като
подизпълнител на свои обекти. Отново според свидетелите – строителни
работници, те са работили със съзнанието, че работят във фирма „Фиоре“,
където са и постъпили на работа. Останали са изненадани, когато по една или
друга причина са научавали, че са преназначени на работа във фирма „Б.С.“,
но винаги са припознавали не А., а именно К. като техен работодател.
Свидетелката добросъвестно говори за това, че свидетелят С.Д. Б. бил
познат на М. К., който /К./, фактически движел цялото строителство във
фирма „Ф.И.“ ЕООД. Съдът вярва на свидетелката и в частта, с която тя
споделя, че именно покойният М. К. е отговарял за строителството, той
сключвал всички договори, правел всички доставки, бил на обекта, занимавал
се с работниците и всичко останало, включително договори, фактури и
всякакви неща, свързани със строителството. Във следващата част на
показанията си, свидетелката изнася нещо противоречаща и с фактите,
споделени в първата, и със здравата логика на развитие на едни подобни
търговски отношения. У. казва, че: цитат: /…, когато фирма „Б.С.И.“ ЕООД
работила на техни обекти, фирма „Ф.И.“ ЕООД била изпълнител на тези
обекти. Като изпълнител не сключвали договори с дружество, което се
представлява от техния счетоводител, а строителната дейност се извършвала с
подизпълнители…/. Неясно остава как едновременно „Б.С.И.“ ЕООД ще
работи на „техни обекти“, т.е. на обекти на „Ф.И.“ и същевременно самата
„Ф.И.“ ЕООД ще изпълнява тези обекти, а не подизпълнителят „Б.С.И.“
ЕООД. Ако приемем показанията на свидетелката за достоверни, то
единственото обяснение ще е, че „Б.С.И.“ ЕООД е била една напълно
фиктивна за договорния процес компания, която е служила само за целта, за
която е повдигнато и това обвинение.
В друга група могат да бъдат поставени показанията на свидетелите И.
В., П.И. и С.Т.. Тримата говорят за търговско дружество „К.К.инг“ ЕООД,
занимаващо се с регистрация на фирми.
Свидетелят И. В. не познава подсъдимата М. А.. Фирма „Б.***“ ЕООД
не му била позната, не познавал лице с имена Т.Ц.Т.. През 2015г. работел в
търговско дружество „К.К.инг“ ЕООД, занимаващо се с регистрация на
фирми. Същият подал заявление за регистрация по ЗДДС на фирма „Б.***“
ЕООД, но не знаел каква дейност е развивала, притежавала ли е собствени
търговски обекти, складови помещения и транспортни средства, нито кой е
водил счетоводството, тъй като „К.К.инг“ ЕООД не предлагала такива услуги
и ползвала външно счетоводство. При регистрация на дружество се явявало
лицето, казвало какъв тип услуга му трябва и те подготвяли наБ.а от
документи, необходими за извършване на съответния тип регистрация. Ако
трябвало да извършат регистрация на основание чл.100 от Закона за ДДС,
23
бивали упълномощени от управителя на дружеството, с нотариално заверен
подпис на лицето. Те изготвяли текста на пълномощното и в последствие то
бивало нотариално заверено от нотариуса и след това им се представяло.
Самоличността проверявали по документ за самоличност, защото това било
част от необходимите данни за извършване на регистрация. Свидетелят не
познавал В.С. А.М., М.Н. и С.Д. Б..
В подобна насока са и показанията на свидетелката П.И.:
Тя също не познавала подсъдимата М. А..
Към 2016 година работела във фирма „К.К.инг“ ЕООД, за регистрация на
фирми.
Фирми „Б.С.И.“ ЕООД и „Б.***“ ЕООД й били непознати.
Не знаела дали фирма „К.К.инг“ ЕООД е регистрирана по ДДС, като
самото заплащане на извършените от фирмата услуги ставало по банка, с
касов апарат или на каса. Фирмата се намирала до Агенция по
вписванията, хората влизали, изготвяли документи за регистрация и си
тръгвали.
В „К.К.“ ЕООД я назначил свидетелят С.Т.. В това дружество работели
четири човека- И. В., С.Г., С.Г. и тя. Представлявали други дружества по
надлежен законов ред въз основа на пълномощно само и единствено за
първоначална регистрация в Търговски регистър и в първоначална
регистрация по ДДС. Тяхната фирма изготвяла пълномощното по
образец на Търговски регистър и по образец на НАП. Свидетелката не
познавала М.Н., А.А.М. и В.Б.С..
Свидетелят С.Т. също, подобно на колегите си заявява, че не познава
подсъдимата М. А.. Дружество „Б.***“ ЕООД е едно от дружествата, които е
било клиент на „К.К.инг“ ЕООД, което извършвало дейност по регистрация
на дружества. Когато идвали клиенти да регистрират дружество
удостоверявали самоличността на лицата, които ги наемат, с личната им
карта, попълвали бланкетни документи, ако ставало въпрос за първоначална
регистрация, провеждали един много кратък разговор с клиента, в който
уточнявали как ще се казва дружеството, адресът на управление, предметът
на дейност, капиталът. След като регистрирали дружествата, в редки случаи
сме представлявали лицата, които са създали дружеството, когато те са
изисквали някаква допълнителна услуга, тъй като фирмата предлагала услуги
като регистрация в Агенция „Митници“, за тези, които се занимават с цигари
и алкохол, регистрации в Министерство на икономиката за някои специфични
дейности– търговия с благородни метали, представителство пред НАП доста
често за регистрацията, която е по чл.100, ал.1 от ЗДДС, която е без да е
реализиран никакъв облагаем оБ.от към момента на регистрацията.
Свидетелят не познава лицата В.Б.С., М.А.Н., А.А.М. и С.Б.. Фирма „Б.С.И.“
ЕООД и М. А. му били непознати.
Показанията на свидетелите И. И.ов, М.А., В.Т., А.М., М.Н., Т.Т. и
В.Б.С. са сходни по характер и могат да бъдат обособени в друга
самостоятелна група.
По-горе, когато коментираше показанията на свидетеля С.Б. и преди това,
когато прави анализ на обясненията на подсъдимата, съдът на два пъти се
спря и на показанията на свидетеля И. И.ов.
24
Съдът дава вяра на тези показания. И им дава вяра най-вече, защото
естеството на неговите „услуги“ е било такова, че в рамките на неговите
очаквания са били еднократните плащания за всяка създадена на негово име,
прехвърлена му и т.н. фирма или пък издаден електронен подпис на негово
име и свидетелят, доколкото други очаквания не е имал, няма и никаква
причина да лъже пред съда.
Съдът вярва на разказа му, че той не е познавал подсъдимата М. А. и не я
виждал. И не му е било и необходимо да я вижда, тъй като неговата работа е
била осигурявана от свидетеля С.Б.. Познавал се със С.Б., тъй като той му
прехвърлял фирми, /не една/, за които уговорката им била Б. да му заплаща по
150,00 лева на фирма и по 20,00 лева, за да извади електронен подпис на
негово име. С.Б. го водел при различни нотариуси в град София, където
всички документи били предварително изготвени. Фирми „Б.***“ ЕООД
„Б.С.И.“ ЕООД и „Ф.И.“ ЕООД не са му известни, но той не се е интересувал
коя точно фирма е на негово име. Свидетелят не извършвал никакви действия
с фирмите, нямал представа кои са били служители и каква дейност са
развивали. С.Б. го водел до различни места, където лично подавал документи
и лично получавал готовите електронни подписи, които веднага предавал на
С.Б.. Свидетелят И. И.ов не познавал лица с имена М.А.Н. и В.Б.С..
Измежду показанията на свидетелите от тази група се открояват и тези на
свидетеля В.Б.С.. На 25.08.2015г. свидетелят В.Б.С. учредил „Б.***“ ЕООД.
/Този факт е видим и от търговската регистрация на тази фирма/. С
нотариално заварено на 25.08.2015г. същият упълномощил П.Д.И. и И. Г. В.
да представляват Б.***“ ЕООД пред НАП, като от името на същото подават,
получават и подписват всякакви документи във връзка с регистрация по изБ..
/Също факт, установим от писменото пълномощно, находящо се по делото/.
Заявлението за регистрация по ЗДДС било подадено на 07.09.2015г. от
свидетеля И. В.. /Отново видимо от официалните доказателства
обстоятелство/. С решение от 29.09.2015г. свидетелят В.Б.С. назначил за
управител на дружеството свидетелката М.А.Н.. С. не познава Н., както и Н.
не е познавала С., което разказва и „управителката“ на „Б.***“ ЕООД.
Свидетелят М.А. не познавал подсъдимата М. А. и фирма „Б.С.И.“ ЕООД
не му говорела нищо, тъй като имал много фирми на негово име. Преди да се
ожени живеел като клошар и докато обикалял един ден в гр.София,
кв.“Надежда“ го намерил човек, който го попитал дали иска да изкара пари и
той отговорил, че иска. Човекът снимал личната му карта с телефона си от
двете страни, купил му ядене, цигари и му казал на следващия в два часа да се
видят на същото място. На следващия ден човекът дошъл с документи,
свидетелят се разписал на място, където му казал, без да знае какво разписва
и така започнало всичко. Човекът идвал, вземал го, карал го по големи сгради
и му давал документи. Фирма „Б.***“ не му говори нищо. Свидетелката
М.А.Н. му била леля и познавал свидетеля В.Б.С. като неин мъж. За фирмите,
които имал, нямал никакви документи, човекът само му казвал къде да се
подписва, подписвал, давал му парите и не му позволявал да го разпитва.
Фирма „Авто Е.Т.“ ЕООД му била непозната.
Свидетелят В.Т. не познавал подсъдимата М. А. и фирма „Б.С.И.“
ЕООД му била непозната. Същият не познавал лице с имена С.Д. Б..
Свидетелката М.Н. имала много фирми на нейно име, за регистрацията
25
на който получавала по 80,00 лева. Фирма „Б.***“ ЕООД й била непозната,
нямала никакви документи за фирмата, нито знаела предмета й на дейност.
Същата не познала лица с имена Т.Ц.Т., П.Д.И. и И. Г. В..
Свидетелят А.М. имал много фирми на негово има, за регистрацията на
които получавал по 100,00 лева.
На 25.08.2015г. свидетелят В.Б.С. учредил „Б.***“ ЕООД. С нотариално
заварено на 25.08.2015г. същият упълномощил П.Д.И. и И. Г. В. да
представляват Б.***“ ЕООД пред НАП, като от името на същото подават,
получават и подписват всякакви документи във връзка с регистрация по изБ..
Заявлението за регистрация по ЗДДС било подадено на 07.09.2015г. от
свидетеля И. В.. С решение от 29.09.2015г. свидетелят В.Б.С. назначил за
управител на дружеството свидетелката М.А.Н..
Свидетелят Т.Т. в показанията си отрича да е подавал данъчни
документи, включително справки-декларации, да е притежавал някога
квалифициран електронен подпис, дори не знае какво е това, никога не е
работил с компютър. Спомня си единствено, че лице с прякор „Мето“ от
квартал „Надежда“ в София му е заплатил 100 лева, за да регистрира на
негово име фирма. Томов се е съгласил. Не си спомня какви документи е
подписвал, кого е упълномощавал, нито пък дали някой него е
упълномощавал да представлява фирма и никога не е работил с фирмата,
която е представлявал по пълномощие.
По-встрани от очертаните свидетелски групи стоят показанията на
свидетелката Б.С.В., която работела като публичен изпълнител към ТД на
НАП и като такава й била определена за работа преписка, касаеща вземания,
насочени към фирма „Б.***“ ЕООД, която имала задължения към бюджета
въз основа на декларации по ЗДДС. Всички документи са й били връчен по
реда на чл.32 от ДОПК поради неоткрИ.е на управителя или упълномощено
от него лице. Посещавала адреса на фирмата на ул.“*******, но не открила
нито управителя, нито когото и да е било от тази фирма. От извършената
проверка не установила дружеството да има налични финансови средство или
други активи, които да удовлетворят вземането на Държавата. Изнесените от
свидетелката факти напълно съвпадат с данните, установими от Ревизионния
доклад, от първичните писмени документи и от заключението на вещото
лице.
СЪДЕБНИ ЕКСПЕРТИЗИ:
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно чието заключение не е избегнато установяване или
плащането на данъчни задължения от „Б.***” ЕООД, чрез приспадане на
неследващ се данъчен кредит, тъй като липсват извършени сделки и фактури
по покупки, а само са декларирани фиктивни, нереални сделки и фактури по
продажби с начислен ДДС, с което е създадена основа за ползване на
неследващ се данъчен кредит по ДДС от фирмите купувачи, сред които е и
процесното дружество „Б.С.И.“ ЕООД.
По данъчни периоди следните сделки на „Б.***” ЕООД са тези,
посредством които са породени за мнимите купувачи неследващи се за
възстановяване данъчни кредити:
а/ По подадена СД за ДДС вх.№ 22102768764/14.05.2016г. в срока по
26
чл.125, ал.5 от ЗДДС за данъчен период 01.04.2016г.- 30.04.2016г., пред офис
Център на ТД на НАП София е деклариран резултат ДДС за внасяне /кл.50/ в
размер на 89 093,49 лева, като е посочено в кл.71. Данък за внасяне-внесен
ефективно сумата 89 093,49 лева, което не се установява за изпълнено, няма
плащане. Декларирани са нулеви покупки на стоки и услуги, т.е. липсват
такива в дневника за покупки. Дружеството не притежава стокови запаси на
склад и няма персонал за услуги. Експертизата не е установила разлика между
декларирания данъчен кредит и реално дължимия от дружеството по периоди
ДДС, същевременно са декларирани задължения по начислен ДДС по
фиктивни фактури за неизвършени сделки, с което се променя финансовия
резултат на „Б.***” ЕООД за инкриминирания период - м.04.2016г.-
м.06.2016г. от „Б.***” ЕООД, т.е. ДДС за внасяне /кл.50/ в размер на 0,00 лева
за всеки от посочените периоди /нулева реална търговска дейност/.
Установяват се данни за това кои фирми са реалният ползвател на
неправомерно приспаднат данъчен кредит вследствие неправомерно начислен
ДДС от страна на „Б.***” ЕООД ЕИК **** за периода 01.04.2016г.-
30.06.2016г. по дружества-клиенти, един от които клиенти е и „Б.С.И.“ ЕООД.
Съдът в мотивите си за този, както и за следващите данъчни периоди в
мотивите си няма да цитира всяка една от фактурите, за да не отежнява и без
това тромавите си мотиви, а само тези фактури, които са издадени за доставка
на инкриминираното дружество „Б.С.И.“ ЕООД:
Фактура № **********/15.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга с данъчна основа 36 200,00 лева и ДДС 7
240,00 лева;
Фактура № **********/19.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга с данъчна основа 37 100,00 лева.и ДДС 7
420,00 лева;
Фактура № **********/20.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга с данъчна основа 41 280,00 лева и ДДС 8
256,00 лева;
Фактура № **********/21.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга с данъчна основа 42 750,00 лева и ДДС 8
550,00 лева;
Фактуpa № **********/22.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД получател
„Б.С.И.” ЕООД за услуга с данъчна основа 39 540,00 лева и ДДС 7 908, лева;
Фактура № **********/23.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга с данъчна основа 37 800,00 лева и ДДС 7
560,00 лева;
Фактура № **********/24.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга с данъчна основа 15 330,00 лева и ДДС 3
066,00 лева;
Общо създаден данъчен кредит по ДДС чрез начисляване на ДДС по
фактури за продажби от „Б.***” ЕООД /издател на горните фактури/ е в
размер 50 000 лева. Същият, неследващ се данъчен кредит по ДДС /няма
реална доставка/е ползван от „Б.С.И.“ ЕООД.
Отново от тази експертиза се установява, че през данъчен период от
01.06.2016г. до 14.07.2016г. фирма „Б.***“ ЕООД, издал в полза на „Б.С.И.“
27
ЕООД следните фактури:
Фактура № **********/01.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по дог. с данъчна основа 39
400,00 лева и ДДС 7 880,00 лева;
Фактура № **********/03.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основа 48
600,00 лева и ДДС 9 720,00 лева;
Фактура № **********/06.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основна 49
700,00 лева и ДДС 9 940,00 лева;
Фактура № **********/07.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основа 46
950,00 лева и ДДС 9 390,00 лева;
Фактура № **********/08.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 46 300,00
лева и ДДС 9 260,00 лева;
Фактура № **********/09.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 47 800,00
лева и ДДС 9 560,00 лева;
Фактура № **********/10.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основна 49 800,00
лева и ДДС 9 960,00 лева;
Фактура № **********/11.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 49 700,00
лева и ДДС 9 940,00 лева;
Фактура № **********/13.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 48 700,00
лева и ДДС 9 740,00 лева;
Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 33 050,00
лева и ДДС 6 610,00 лв.;
Реална продажба на стоки и услуги по тези фактури не е осъществена, с
което „Б.***“ създал условия за приспадане на данъчен кредит от „Б.С.И.“
ЕООД за месец юни 2016г. в размер на 92 000,00 лева, начислен по доставки
от „Б.***” ЕООД, които реално не са извършени.
Съдът кредитира заключението по тази експертиза, тъй като то е пряко
относимо към предмета на доказване в производството. Констатациите от
него, макар и поставени под друг ъгъл са потвърдени и от допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена в рамките на съдебното
производство пред Софийски градски съд по НОХД № 2681/21 година, което
е прието в доказателствената съвкупност. То отново установява, че реално
движение на стоки и реална реализация на услуги между фирмите „Б.***“
ЕООД и „Б.С.И.“ ЕООД, от една страна и „Б.С.И.“ ЕООД и „Ф.И.“ ЕООД от
друга не е имало.
Последният факт според защитата доказва, че реално осуетяване на
плащане на дължим данък от „Б.С.И.“ ЕООД няма, тъй като няма реално
28
реализирана сделка, върху която да се начислява ДДС. Съдът ще анализира в
частта на мотивите си „по правото“ защо не приема тези доводи на защитата.
Тук само ще постави друг поглед върху този факт. Независимо дали е било
възможно фактическо настъпване на щета за Фиска, то установените и
посредством допълнителната експертиза факти, доказват недвусмислено
целта, поради която това се прави - осуетяване установяването на наличието
на задължение за плащане и поражда последващо право да се приспадне
реално дължим данъчен кредит и от следващия във „веригата“ дружеството
„Ф.И.“ ЕООД, който, както се доказа в производството има напълно реално
осъществявана строителна дейност и реализиран също така реален паричен
оБ.от.
Съдът кредитира заключенията по изготвените експертизи и позовава
решението си и на същите.

ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
За установяване на фактите, съдът съобрази и следните писмени
доказателства:
1. Уведомление на ТД на Н А П на основание чл.205 ал .2 от НПК до СРП с
и зх .№ 11- 00 -306/ 15.03.2017 година. От него и от приложените по
делото документи от ТД на НАП е видно, че са установени публични
задължение на „Б.***“ ЕООД за периода м.06.2016г.- м.10.2016г. в
размер на 481 073,40 лв., от тях главница в размер на 448 592,12лв. и
лихви в размер на 32 482,18 лв..
2. Документи и справки от Търговски регистър към Агенция по
вписванията, касаещи дружествата „Б.С.И.“ ЕООД, „Б.***“ ЕООД,
„Ф.И.“ ЕООД.
3. Заявление от 03.02.2015г., с което подсъдимата М. А. е подала искане за
удостоверение за КЕП eSing за юридически лица.
4. Договор за удостоверителни услуги № 6167 за квалифициран електронен
подпис сериен номер удостоверение за КЕП 401BD79EEF937369,
издадено от eSign QES СА на А.С. EOOD на физическото лице, посочено
като автор в удостоверението за КЕП, M.S.A..
5. Справки-декларации, подадени от дружеството „Б.С.И.“ ЕООД.
6. Справки-декларации, подадени от дружеството „Б.***“ ЕООД.
7. Дневници за покупки и дневници за продажби на „Б.С.И.“ ЕООД.
8. Фактура № **********/15.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 36
200,00 лева и ДДС 7 240,00 лева.;
9. Фактура № **********/19.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 37
100,00 лева и ДДС 7 420,00 лева.
10. Фактура № **********/20.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 41
280,00 лева и ДДС 8 256,00 лева;
11. Фактура № **********/21.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 42
750,00 лева и ДДС 8 550,00 лева;
12. Фактура № **********/22.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
29
получател „Б.С.И.”ЕООД за услуга-по договор с данъчна основание 39
540,00 лева и ДДС 7 908,00 лева;
13. Фактура № **********/23.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 37
800,00 лева и ДДС 7 560,00 лева;
14. Фактура № **********/24.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за услуга-по договор с данъчна основа 15
330,00 лева и ДДС 3 066,00 лв.;
15. Фактура № **********/01.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по дог. с данъчна основа
39 400,00 лева и ДДС 7 880,00 лева;
16. Фактура № **********/03.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основа
48 600,00 лева и ДДС 9 720,00 лева;
17. Фактура № **********/06.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна
основна 49 700,00 лева и ДДС 9 940,00 лева;
18. Фактура № **********/07.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги по опис с данъчна основа
46 950,00 лева и ДДС 9 390,00 лева;
19. Фактура № **********/08.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 46
300,00 лева и ДДС 9 260,00 лева;
20. Фактура № **********/09.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 47
800,00 лева и ДДС 9 560,00 лева;
21. Фактура № **********/10.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основна 49
800,00 лева и ДДС 9 960,00 лева;
22. Фактура № **********/11.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 49
700,00 лева и ДДС 9 940,00 лева;
23. Фактура № **********/13.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 48
700,00 лева и ДДС 9 740,00 лева;
24. Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.И.” ЕООД за продажба-услуги с данъчна основа 33
050,00 лева и ДДС 6 610,00 лв.;
25. Фактура № **********/01.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е. П.К.” ЕООД за услуга с данъчна основа 5 200,00 лева и
ДДС 1 040,00 лева;
26. Фактура № **********/04.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е. П.К.” ЕООД за услуга с данъчна основа 3 000,00 лева и
ДДС 600,00 лева.;
27. Фактура № **********/04.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „С. България” ЕООД за продажба с данъчна основа 4 300,00
лева и ДДС 860,00 лева.;
28. Фактура № **********/04.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. Т.” ЕООД за услуга с данъчна основа 21 775,00 лева и
30
ДДС 4 355,00 лева;
29. Фактура № **********/04.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 4 192,00 лева и
ДДС 838,40 лева;
30. Фактура № **********/05.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 4 292,00 лева и
ДДС 858,40 лева.;
31. Фактура № **********/06.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.”ЕООД за продажба с данъчна основа 5 154,50 лева и
ДДС 1 030,90 лева.;
32. Фактура № **********/07.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 3 780,00 лева и
ДДС 756,00 лева;
33. Фактура № **********/08.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 3 240,00 лева и
ДДС 648,00 лева;
34. Фактура № **********/11.04,2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.”ЕООД за продажба с данъчна основа 4 747,55 лева и
ДДС 949,51 лева.;
35. Фактура № **********/12.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 056,80 лева и
ДДС 1011,36 лева.;
36. Фактура № **********/14.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 2 825,32 лева и
ДДС 565,06 лева;
37. Фактура № **********/15.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 3 626,00 лева и
ДДС 725,20 лева;
38. Фактура № **********/18.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 1 338,32 лева и
ДДС 267,66 лева;
39. Фактура № **********/05.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за покупка с данъчна основа 20 000,00 лева и
ДДС 4 000,00 лева;
40. Фактура № **********/08.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за покупка с данъчна основа 24 000,00 лева и
ДДС 4 800,00 лева;
41. Фактура № **********/12.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за услуга с данъчна основа 28 000,00 лева и
ДДС 5 600,00 лева;
42. Фактура № **********/15.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за услуга с данъчна основа 22 000,00 лева и
ДДС 4 400,00 лева.;
43. Фактура № **********/18.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „АвтоЕ.Т.” ЕООД за услуга с данъчна основа 24 000,00 лева и
ДДС 4 800,00 лева.;
44. Фактура № **********/27.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 4 940,00 лева и ДДС
988,00 лева.;
31
45. Фактура № **********/15.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 36 200,00 лева и ДДС
7 240,00 лева;
46. Фактура № **********/19.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 37 100,00 лева.и ДДС
7 420,00 лева;
47. Фактура № **********/20.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 41 280,00 лева и ДДС
8 256,00 лева;
48. Фактура № **********/21.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 42 750,00 лева и ДДС
8 550,00 лева;
49. Фактура № **********/22.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД получател
„Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 39 540,00 лева и ДДС 17 908,
лева;
50. Фактура № **********/23.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 37 800,00 лева и ДДС
7 560,00 лева;
51. Фактура № **********/24.04.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за услуга с данъчна основа 15 330,00 лева и ДДС
3 066,00 лева;
52. Фактура № **********/01.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 35 100,00 лева
и ДСС 7 020,00 лева.;
53. Фактура № **********/02.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 34 800,00 лева
и ДДС 6 960,00 лева;
54. Фактура № **********/04.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012“ ЕООД за продажба с данъчна основа 34 950,00 лева
и ДДС 6 990,00 лева;
55. Фактура № **********/09.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 35 800,00 лева
и ДДС 7 160,00 лева;
56. Фактура № **********/11.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 33 800,00 лева
и ДДС 6 760,00 лева;
57. Фактура № **********/12.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 35 700,00 лева
и ДДС 7 140,00 лева;
58. Фактура № **********/13.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. 2012” ЕООД за продажба с данъчна основа 36 100,00 лева
и ДДС 7 220,00 лева;
59. Фактура № **********/02.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 7 008,00 лева и
ДДС 1 401,60 лева;
60. Фактура № **********/03.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 961,20 лева и ДДС
192,24 лева;
61. Фактура № **********/04.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
32
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 181,00 лева и
ДДС 1 036,20 лева;
62. Фактура № **********/05.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 4 130,00 лева и
ДДС 626,00 лева;
63. Фактура № **********/06.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 7 232,50 лева и
ДДС 1 446,50 лева;
64. Фактура № **********/07.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 2 158,20 лева и
ДДС 431,64 лева;
65. Фактура № **********/09.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 1 320,00 лева и
ДДС 264,00 лева;
66. Фактура № **********/10.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 7 130,81 лева. и
ДДС 1 426,16 лева;
67. Фактура № **********/10.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за продажба с данъчна основа 25 100,00 лева и
ДДС 5 020,00 лева;
68. Фактура № **********/12.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД' и
получател „Б. В.” ЕООД за продажба с данъчна основа 27 000,00 лева и
ДДС 5 400,00 лева;
69. Фактура № **********/14.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за продажба с данъчна основа 20 400,00 лева и
ДДС 4 080,00 лева;
70. Фактура № **********/09.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „ДМ интер-хотелс” ЕООД за продажба с данъчна основа 138
722,67 лева и ДДС 27 744,53 лева;
71. Фактура № **********/16.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за продажба с данъчна основа 3 710,00 лева и
ДДС 742,00 лева;
72. Фактура № **********/17.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за продажба с данъчна основа 1 060,00 лева и
ДДС 212,00 лева;
73. Фактура № **********/18.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 000,00 лева и
ДДС 1 000,00 лева;
74. Фактура № **********/03.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 41 200,00 лева
и ДДС 8 360,00 лева;
75. Фактура № **********/04.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 38 700,00 лева
и ДДС 7 740,00 лева;
76. Фактура №**********/06.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и получател
„К. 2013”ЕООД за продажба с данъчна основа 35 950,00 лева и ДДС 7
190,00 лева;
77. Фактура № **********/07.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 36 150,00 лева
33
и ДДС 7 230,00 лева;
78. Фактура № **********/10.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 36 910,00 лева
и ДДС 7382,00 лева;
79. Фактура № **********/11.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 34 700,00 лева
и ДДС 6 940,00 лева;
80. Фактура № **********/12.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД' и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 42 100,00 лева
и ДДС 8 420,00 лева;
81. Фактура № **********/13.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 41 800,00 лева
и ДДС 8 360,00 лева;
82. Фактура № **********/14.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „К. 2013” ЕООД за продажба с данъчна основа 34 580,00 лева
и ДДС 6 916,00 лева;
83. Фактура № **********/14.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Авто Е.Т.” ЕООД за продажба с данъчна основа 27 500,00
лева и ДДС 5 500,00 лева;
84. Фактура № **********/17.05.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. Т.” ЕООД за продажба с данъчна основа 28 500,00 лева и
ДДС 5 700,00 лева.
85. Фактура № **********/01.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за стока с данъчна основа 7040,00 лева и ДДС 1
408,00 лева;
86. Фактура № **********/02.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за стока с данъчна основа 3 877,00 лева и ДДС
775,40 лева;
87. Фактура № **********/03.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 521,40 лева и
ДДС 1 104,28 лева;
88. Фактура № **********/06.06.2016г. с издател „Б.***”; ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 53 31,20 лева и
ДДС 1 066,24 лева;
89. Фактура № **********/07.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 030,67 лева и
ДДС 1006,13 лева;
90. Фактура № **********/08.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 5 529,01 лева и
ДДС 1 105,80 лева;
91. Фактура № **********/10.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.Б.” ЕООД за продажба с данъчна основа 2 268,75 лева и
ДДС 453,75 лева;
92. Фактура № **********/01.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „С. България” ЕООД за стока с данъчна основа 2 860,00 лева
и ДДС 572,00 лева;
93. Фактура № **********/01.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 39 400,00 лева и
ДДС 7 880,00 лева;
34
94. Фактура № **********/03.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 48 600,00 лева и
ДДС 9 720,00 лева;
95. Фактура № **********/06.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 49 700,00 лева и
ДДС 9 940,00 лева.;
96. Фактура № **********/07.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 46 950,00 лева и
ДДС 9 390,00 лева;
97. Фактура № **********/08.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 46 300,00 лева и
ДДС 9 260,00 лева;
98. Фактура № **********/09.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 47 800,00 лева и
ДДС 9 560,00 лева;
99. Фактура № **********/10.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД. и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 49 800,00 лева и
ДДС 9 960,00 лева;
100. Фактура № **********/11.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 49 700,00 лева и
ДДС 9 940,00 лева;
101. Фактура № **********/13.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 48 700,00 лева и
ДДС 9 740,00 лева;
102. Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б.С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 33 050,00 лева и
ДДС 6 610,00 лева;
103. Фактура № **********/03.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за доставка с данъчна основа 36 000,00 лева и
ДДС 7 200,00 лева;
104. Фактура № **********/06.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Б. В.” ЕООД за доставка с данъчна основа 29 000,00 лева и
ДДС 5 800,00 лева;
105. Фактура № **********/10.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за доставка с данъчна основа 2 800,00 лева и
ДДС 560,00 лева.
106. Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за доставка с данъчна основа 1 120,00 лева и
ДДС 224,00 лева;
107. Фактура № **********/15.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за доставка с данъчна основа 36 500,00 лева и
ДДС 7 300,00 лева;
108. Фактура № **********/16.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за доставка с данъчна основа 35 700,00 лева и
ДДС 7 140,00 лева;
109. Фактура № **********/17.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Х. А.” ЕООД за доставка с данъчна основа 32 800,00 лева и
ДДС 6 560,00 лева;
110. Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
35
получател „Авто Е.Т.” ЕООД за доставка с данъчна основа 8 500,00 лева
и ДДС 170,00 лева.;
111. Фактура № **********/14.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „М. сплисит”ЕООД за доставка с данъчна основа 7 416,67
лева и ДДС 1 483,33 лева;
112. Фактура №**********/17.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и получател
„М. сплисит”ЕООД за продажба с данъчна основа 78 333,33 лева и ДДС
15 666,67 лева;
113. Фактура №**********/18.06.2016 г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Крос пауер” ЕООД за доставка с данъчна основа 10 500,00
лева и ДДС 2 100,00 лева;
114. Фактура № **********/20.06.2016 г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. Т.” ЕООД за доставка с данъчна основа 25 000,00 лева и
ДДС 5 000,00 лева;
115. Фактура № **********/243.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Т. Т.” ЕООД за продажба с данъчна основа 30 000,00 лева и
ДДС 6 000,00 лева;
116. Фактура № **********/27.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 6 5800,00 лева и
ДДС 1 316,00 лева;
117. Фактура № **********/30.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „С.” ЕООД за продажба с данъчна основа 6 670,00 лева и ДДС
1 334,00 лева;
118. Фактура № **********/30.06.2016г. с издател „Б.***” ЕООД и
получател „Е.М.” ЕООД за продажба с данъчна основа 7 2800,00 лева и
ДДС 1 456,00 лева;
119. учредителен акт на „Б.С.И.“ ЕООД /л.25- л.26, л.27- 28, т.VII от
досъдебното производство/,
120. договор за покупко- продажба на дружествени дялове /л.29, т.VII от
досъдебното производство/,
121. отказ на Агенция по вписванията /л.64 -65, т.VII от досъдебното
производство/,
122. кореспонденция с банкови институции /л.1- л.62, т.VIII, л.69 – л.112, т.Х
от досъдебното производство/, учредителен акт на „Б.***“ ЕООД /л.29-
л.30, л.40- л.41, л.44- л.45, т.IХ от досъдебното производство/,
123. хронологичен регистър на фирма „Ф.И.“ ЕООД /л.1- л.477, червен
класьор/, справка от търговския регистър /л.21- л.22, л.25- л.26, л.35-
л.38, т.IX от досъдебното производство/,
124. заявление за регистрация по ЗДДС /л.64- л.65, т.IХ от досъдебното
производство/, справка- декларации по ЗДДС, ведно с дневници за
покупки и продажби /л.69-л.115, т.IХ, л.118- л.129, т.Х от досъдебното
производство/, пълномощно /л.116- л.117, т.IХ от досъдебното
производство/,
125. акт за смърт /л.34, т.Х от досъдебното производство/.
На основание установената фактическа обстановка, съдът изгражда
следните правни изводи:
ПО ПРАВОТО:
Обвинение срещу подсъдимата е повдигнато за това, че за времето от
36
01.04.2016г. до 14.07.2016г. в град София, в качеството си на управляващ и
представляващ търговско дружество “Б.С.И.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
в град София, Район Триадица, бул. *******, при условията на продължавано
престъпление, като с две деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите, избегнала
установяване на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери на
данъчно задълженото лице (ДЗЛ) - търговско дружество „Б.С.И.“ ЕООД,
общо в размер на 142 000,00 лева за данъчни периоди 01.04.2016г. -
30.04.2016г. и 01.06.2016г.- 30.06.2016г.като:
потвърдила неистина в подадени две Справки - декларации по
ЗДДС,
използвала неистински документи - фактури, на които е придаден
вид, че са издадени от дружеството „Б.***“ ЕООД и документи с
невярно съдържание - дневници за покупки, съставени съгласно ЗДДС /
и
приспаднала неследващ се данъчен кредит по ЗДДС за данъчен
период 01.04.2016г.- 30.04.2016г. на данъчно-задълженото лице „Б.С.И.“
ЕООД в размер на 50 000,00 лева и за данъчен период 01.06.2016г.-
30.06.2016г. на данъчно-задължено лице „Б.С.И.“ ЕООД в размер на
92000,00 лева., начислени по доставки от „Б.***” ЕООД, които реално не
са извършени - престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7,
вр.чл.26, ал.1 от НК.
Основният състав на престъплението по чл. 255,ал.1 НК предполага
наличие на всички съставомерни признаци от изпълнителното му деяние, а
именно:
авторът на престъплението да е субект на данъчно задължение, т.е. да е
данъчно задължено лице;
от обективна страна да е осъществена инкриминираната форма от
изпълнителното деяние от неговия състав, за което е необходимо
данъчно задълженото лице като субект на данъчното престъпление да е
избегнало установяването и плащането на данъчни задължения към
фиска;
инкриминираните форми на изпълнителното деяние да бъдат
осъществени по специфичен начин, а именно чрез затаяване на истина в
подадена декларация от субекта на престъплението, която се изисква
съгласно съответната материално правна норма от специален данъчен
закон, който в настоящият случай е Закона за данък върху добавената
стойност; данъчните задължения да са в особено големи размери;
деянието да е довършено, т.е. да е настъпил вредоносния резултат за
фиска с оглед изтичането на предвидения законоустановен срок за
внасяне на дължимия данък от данъчно задълженото лице, която
преценка следва да бъде извършена в съответствие с установената
регламентация в специалния данъчен закон - ЗДДС, който определя, кога
данъчното задължение е изискуемо;
да се установи налице ли е причинно-следствена връзка между
37
изпълнителното деяние и настъпилия престъпен резултат – вредата за
фиска.
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система в
държавата.
От обективна страна – изпълнителното деяние се изразява в избягване на
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери. „Избягването“ се състои в:
осуетяване установяването на данъчни задължения, чрез потвърждаване
на неистина в подадени две справки - декларации по ЗДДС, чрез
използване на неистински документи - фактури, на които е придаден вид,
че са издадени от дружеството „Б.***“ ЕООД и чрез използване на
документи с невярно съдържание - дневници за покупки, съставени
съгласно ЗДДС /и посредством приспадане на неследващ се данъчен
кредит по ЗДДС за данъчен период 01.04.2016г.- 30.04.2016г. на
данъчно-задълженото лице „Б.С.И.“ ЕООД в размер на 50 000,00 лева и
за данъчен период 01.06.2016г.- 30.06.2016г. на данъчно-задължено лице
„Б.С.И.“ ЕООД в размер на 92000,00 лева., начислени по доставки от
„Б.***” ЕООД, които реално не са извършени е довело до осуетяване
установяването на данъчни задължения за дължимия данък върху
добавената стойност.
Субект на престъплението е наказателно отговорно лице – подсъдимата е
пълнолетно вменяемо лице; наказателната отговорност е лична и се носи от
дееца който е допринесъл за избягването на установяване на данъчни
задължения като данъчно задължен субект, чрез описаните по-горе
фактически действия. От значение за определяне на субекта на данъчното
престъпление е дали във фактически план деецът обективно е осъществил
присъщите функции на данъчно задължено лице и реализирайки съзнателно
някоя от формите на изпълнителното деяние по чл.255 от НК е допринесъл за
настъпване на съставомерния резултат – избягване на установяването на
данъчни задължения. Съобразно Тълкувателно решение №4 от 12.03.2016г.
по т.д.№4/2015г. на ОСНК на ВКС - субект на престъплението по чл.255,
чл.255а, чл.256 от НК, респ. чл.255-257 от НК (ДВ,бр.62/97г.) може да бъде
както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице
– търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в
търговския регистър, така и всяко друго физическо лице ( пълномощник по
силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител
или друго лице), което осъществява фактически дейността и функциите на
данъчно задълженото лице – търговец. От решаващо значение за определяне
на кръга на наказателно отговорните лица е дали въпросното физическо лице
фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице.
В конкретиката на този казус, доколкото данъчното задължение е онова
възникнало за фиска данъчно вземане, което е установено по силата на
специалния данъчен закон, който в случая с оглед повдигнатото обвинение на
подсъдимите се свързва с неизпълнението и съответно в нарушаването на
специални материално правни норми регламентирани в ЗДДС, то следва да се
докаже, че данъчно задължение за фирма „Б.С.И.“ ЕООД в размер на 142
000,00 лева за данъчни периоди 01.04.2016г. - 30.04.2016г., /50000лева/ и
38
01.06.2016г.- 30.06.2016г., /92 000 лева/ реално е възникнало.
Защитникът на подсъдимата позова съществена част от защитната си
позиция на възприетото с Решение № 4 от 26.03.2014 г. на ВКС по н. д. №
2276/2013 г., III н. о., НК, докладчик Вероника Имова, че за да има
избягване на плащането на данъчни задължения е необходимо да се установи
възникване на задължение за внасяне на ДДС у данъчно-задълженото лице.
Според защитата, Върховен касационен съд с това решение е отредил
задължителна необходимост от доказване на това, че доставчикът по
съответната данъчна фактура е получил реално плащане на реално
осъществена от него доставка. А доколкото не са установени реално
извършени преводи към „Б.С.И.“ ЕООД, то и не е налице данъчно събитие по
ЗДДС, т.е. не е налице задължение за внасяне на данък върху добавената
стойност.
Съдът, по това възражение ще позове отговора си изцяло на цитираното от
защитника Решение. В обстоятелствената част към него, касационната
инстанция приема, че за доказване на конкретните фактически обстоятелства,
включени в състава на престъплението по чл. чл. 255 от НК, т.е. за да има
избягване / съотв. осуетяване установяването/ на данъчни задължения, на
първо място е необходимо да се установи има ли възникнали задължения за
внасяне на ДДС. Това задължава съда да събере данни и за сделките, по които
данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ е "доставчик" на услугите/стоките, за които
е получило плащане с ДДС и чието възстановяване в бюджета на държавата
той дължи. В настоящия случай, в издадените от „Б.С.И.“ ЕООД към „Ф.И.“
ЕООД фактури за услуги, изразяващо се в СМР, е бил начислен ДДС, който е
следвало да бъде внесен в бюджета, независимо, че в хода на досъдебното и
на съдебното следствие се установява, че плащания на цената по тези фактури
не е било извършено от получателя „Ф.И.“ ЕООД, доколкото плащането на
цената не е част от фактическия състав по ЗДДС за наличие на данъчно
валидна сделка. Издаването на данъчната фактура, в която са отразени
съответните обстоятелства – данъчна основа и начислен ДДС е достатъчно за
настъпването на облагаемото данъчно събитие. Общият принцип на ЗДДС
гласи, че данък върху добавената стойност става изискуем от момента на
настъпване на данъчното събитие. В този случай, данъчните събития са
предоставяне на строително-монтажни услуги. Настоящият състав не прие
„обърнатият логически подход“ ползван от защитата за обосноваване на
разбирането, че след като данъчната фактура не е покрита от реално
осъществена правна сделка, то липсва приход за дружеството, т.е. не е
настъпило данъчно събитие, а от там и не е възникнало задължение за внасяне
на данък върху добавената стойност. За да приеме това, съдът изходи от
правната същност на данъчната фактура, от една страна като частен
счетоводен документ, пораждащ задължения към органите на Фиска, но от
друга като частен документ, удостоверяващ наличието на правна сделка, в
който се вписват и основните елементи на тази правна сделка. Фактурата е
доказателство за сключения между страните договор, ако съдържа всички
изискуеми по Закона за счетоводството реквизити между страните. И по
отношение на нито една от процесните фактури няма спор по задължителните
й реквизити. Подсъдимата, като законен представител на „Б.С.И.“ ЕООД е
действала със същото съзнание, /че фактурите са редовен счетоводен
39
документ, удостоверяващ редовна правна сделка, с определена цена на
услугите и начислен ДДС/, когато е вписвала същите в дневниците за
покупки, когато е попълвала справките-декларации и когато ги е подписвала
и подавала с електронен подпис пред ТД на НАП. Тя очевидно е очаквала
постигането на определен резултат, който би могла да постигне единствено
при наличието на тези именно счетоводни инструменти при тези, отразени в
тях финансови показатели. Настъпването на задължение за деклариране
настъпва с издаване на фактурата и отразяване на данъчната основа и
начисления данък в нея. Затова и законодателят е приел специален начин на
корекция в издадена фактура, а не е допуснал нейното просто фактическо
унищожение. И именно по тази причина, издателите на фактура следва да
бъдат особено внимателни при вписване на стойността на услугата или
стоката, преди да са получили цената, тъй като независимо от това дали са я
получили или не, те дължат внасяне на данък. Общият принцип, че „никой не
може да черпи права от противоправното си поведение“, не е специфичен
единствено за частното право, а в случая е особено подходящ, доколкото би
било нелогично подсъдимата да бъде намерена невиновна за невярното
деклариране, заради това че е правила това, съзнавайки, че сделките, отразени
във фактурите са фиктивни.
На второ място, приема касационната инстанция, в коментираното от
защитата решение, трябва да се установи, че деецът по фиктивен начин е
доказал правото си на данъчен кредит, т. е. правото на прихващане на
задължението си, което той ще докаже с реални или фиктивни сделки, по
които търговецът е бил и "купувач".
Обвинението е за това, че с действията си А. е осуетила установяването на
данъчни задължения.
Ползваните от нея способи за постигане на това, чрез потвърждаване на
неистина в подадени две справки - декларации по ЗДДС, чрез използване на
неистински документи - фактури, на които е придаден вид, че са издадени от
дружеството „Б.***“ ЕООД и чрез използване на документи с невярно
съдържание - дневници за покупки, съставени съгласно ЗДДС /и посредством
приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС за данъчен период
01.04.2016г.- 30.04.2016г. на данъчно-задълженото лице „Б.С.И.“ ЕООД в
размер на 50 000,00 лева и за данъчен период 01.06.2016г.- 30.06.2016г. на
данъчно-задължено лице „Б.С.И.“ ЕООД в размер на 92000,00 лева.,
начислени по доставки от „Б.***” ЕООД, които реално не са извършени е
довело до осуетяване установяването на данъчни задължения за дължимия
данък върху добавената стойност.
Всяко едно от тези действия, предприети от А., в качеството й на
представляващ „Б.С.И.“ ЕООД водят към постигане на преследваната от нея
цел – да докаже по фиктивен начин правото на приспадане на неследващ й се
данъчен кредит. Ако тя не е изготвила две справки - декларации по ЗДДС, в
които да потвърди неистина, ако не е използвала неистински документи -
фактури, на които е придаден вид, че са издадени от дружеството „Б.***“
ЕООД и ако не е използвала документи с невярно съдържание - дневници за
покупки, тя не би постигнала приспадане на неследващ се данъчен кредит по
ЗДДС за данъчен период 01.04.2016г.- 30.04.2016г. на данъчно-задълженото
лице „Б.С.И.“ ЕООД в размер на 50 000,00 лева и за данъчен период
40
01.06.2016г.- 30.06.2016г. на данъчно-задължено лице „Б.С.И.“ ЕООД в
размер на 92000,00 лева., начислени по доставки от „Б.***” ЕООД, които
реално не са извършени е довело до осуетяване установяването на данъчни
задължения за дължимия данък върху добавената стойност.
И справките-декларации са императивно изискуеми от ЗДДС и
съставянето на отчетни регистри и водене на дневници за покупки и
продажби, и задължението за внасянето им пред ТД на НАП е задължение на
данъчно-регистрираното лице.
Задължително е и точното водене на дневник за покупките и дневник за
продажбите на дружеството - съгласно текста на чл.124, ал1 от ЗДДС,
регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри т.
1 дневник за покупките; и т.2. дневник за продажбите. Алинея втора
уточнява, че регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или
от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби
по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са
издадени.
Задължението за подаване на справка-декларация, възниква съобразно
разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, която императивно въвежда
изискването за всеки данъчен период регистрираното лице да подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с
изключение на случаите по чл.159б. Справката-декларация отразява обобщена
информация за извършените и получените доставки и с резултата за месеца -
ДДС за внасяне, когато сумата на начисления ДДС за извършените доставки е
по-голяма от сумата на ползвания данъчен кредит или ДДС за
възстановяване, когато сумата на ползвания данъчен кредит е по-голяма от
сумата на начисления ДДС по извършени доставки. Вижте
Разпоредбата на ал.3 на чл.125 допълва, че заедно със справка-
декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по
чл.124 за съответния данъчен период.
В срокът по ал.5 на чл.125 ЗДДС, /до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнася/, подсъдимата е подавала
декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3.
С тези свои действия, А. по фиктивен начин е доказала правото си на
данъчен кредит, т. е. правото на прихващане на задължението си. В
издадените от „Б.С.И.“ ЕООД към „Ф.И.“ ЕООД фактури за услуги,
изразяващо се в СМР, е бил начислен ДДС, който е следвало да бъде внесен в
бюджета, независимо, че в хода на досъдебното и на съдебното следствие се
установява, че плащания на цената по тези фактури не е било извършено от
получателя. Това е така, защото плащането на цената не е част от
фактическия състав по ЗДДС за наличие на данъчно валидна сделка.
Издаването на данъчната фактура, в който са отразени съответните
обстоятелства валидно е достатъчно за настъпването на облагаемото данъчно
събитие.
С това, съдът приема, че от обективна страна деянието е доказано.
От субективна страна е необходим умисъл за осъществяване на
престъпния състав.
ВКС приема в цитираното по-горе решение, че за да има умисъл за
41
данъчно престъпление е необходимо наличие на задължение за внасяне на
ДДС, /т. е. знание за приходната част в баланса на фирмата на данъчно
задълженото лице/, както и че правото на данъчен кредит /правото на
прихващане, приспадане/ реално не е възникнало поради несъществуването
на представените сделки, по които данъчно задълженото лице е получател
/купувач/ по сделките.
Съдът в частта на мотивите си „по доказателствата“, анализира защо
приема за доказано, че:
„Б.С.И.“ ЕООД е създадена единствено с цел да бъде подизпълнител на
строителни обекти на „Ф.И.“ ЕООД,
Подсъдимата познава дейността на „Ф.И.“ ЕООД, тъй като в предходен
период от време тя е извършвала счетоводно обслужване на същото.
Тя е назначила в дружеството 14 лица в качеството на работници,
декларирала е пред НОИ и НАП сключените от тях трудови договори,
декларирала е осигуровките им и дължимите им данъчни задължения.
Тези работници, служители на дружество „Б.С.И.“ ЕООД са извършвали
строително-монтажни дейности на строителни обекти на „ФИОРЕ Е.“
ЕООД, каквато е била и първоначалната цел за учредяване на
дружеството „Б.С.И.“ ЕООД.
Във връзка с извършените СМР А. е издавала фактури от името на
„Б.С.И.“ ЕООД, в които е начислявала дължимия от дружеството ДДС
върху стойността на предоставените услуги, тези фактури са съставени,
осчетоводени от нея в качеството й на и счетоводител и управител на
дружеството и лично ги е декларирала пред НАП като представляваща
дружеството.
А. е знаела каква е била целта на учреденото от нея дружество, каква
дейност извършва то, с колко работници разполага, какви и къде СМР
извършват, на кого е обектът – съответно на „Ф.И.“ ЕООД, каква сума се
дължи за извършените СМР, респективно какви са данъчните
задължения за това и въз основа на това е издавала фактури към
„ФИОРЕ“.
Тези фактури са включени в дневниците за продажба, декларирани са в
справките-декларации и в тях лично е декларирала, че са възникнали
данъчни задължения за „Б.С.И.“ ЕООД, конкретно посочени във
фактурите размери.
Същевременно, отново съзнателно, от името на дружеството, което
представлява тя е отразявала в дневника на покупките фактури, издадени
й от „Б.***“ ЕООД.
Отразила е в подаваните справки-декларации, освен обобщен резултат на
фактурираната от нея услуга към „Ф.И.“ ЕООД и обобщен резултат на
фиктивните покупки, материализирани във фиктивните фактури на
„доставчика“ Б.*** ЕООД. Правела е последното с ясното съзнание, че
реални доставки от „Б.***“ ЕООД към „Б.С.И.“ ЕООД не са извършвани.
И тук достигаме до причината, поради която съдът не възприе доводите на
защитата. В Решението, на което позова защитната си позиция подсъдимата,
ВКС прави кардиналният извод, че цитат: „…Няма субективна
съставомерност на деянието, ако деецът счита едновременно, че и двата
типа сделки са реални или че и двата типа сделки са фиктивни, защото и
42
в двата случая в съзнанието на дееца ще липсва представа за задължение
за внасяне на ДДС: в първия случай- при реалност и на двата вида
сделки - той ще има правото на прихващане; във втория случай - защото
изобщо ще липсва възникване на данъчно задължение…“, край на цитата.
Действително, няма субективна съставомерност на деянието, ако деецът
счита, че и сделката „на вход“ и сделката „на изход“ е фиктивна, но в случая,
подсъдимата е съзнавала, че макар и сделките, отразени във фактурите,
издадени от „Б.***“ ЕООД да не отразяват действителни сделки по доставка
на стоки и услуги към „Б.С.И.“ ЕООД, то фактурираните услуги от „Б.С.И.“
ЕООД като доставчик на „Ф.И.“ ЕООД са съвсем редовни, тъй като на
практика „Б.С.И.“ е осигурявал работна ръка за „Фиоре“, което последния му
е заплащал. И тук, единствено твърдението на подсъдимата, че тя не е знаела,
че работниците са били назначени на работа в нейната фирма не е достатъчно.
Доказателствата ясно показват, че тя е съзнавала незаконността на едните
фактури и законността на другите, най-малкото защото тя ги е подписвала и
след това осчетоводявала.
Както е прието с цитираното неколкократно решение № 4 на ВКС, за
възникване на отговорността за престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК,
умисълът на дееца относно избягване на плащането на данъчни задължения
трябва да обхваща съзнанието за неистинност на посочването на
несъществуващи сделки в справките декларации, при положение, че деецът
невярно декларира несъществуващи сделки на фирмата му като получател
/купувач/ по доставка на стоки или услуги, /такива са сделките с „Б.***“
ЕООД/ и в същото време да знае, че има реални сделки като
доставчик/продавач/, /такива са сделките с „Ф.И.“ ЕООД.
Деянието извършено от подсъдимата е осъществено при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, защото с
подаването на всяка справка декларация през целия инкриминиран период е
осъществил поотделно един и същ престъпен състав; извършени са в
различни месечни данъчни периоди по ЗДДС в рамките на не повече от
половин година /три-четири месеца/ – т.е. през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Причините за извършване на данъчното престъпление от страна на
подсъдимата се свеждат освен до общите - незачитане на установения в
страната ред за заплащане на данъчни задължения и несъобразяването и
незачитането на нормативно установения ред за документиране и до
конкретни, дори лични за нея, свързани със затруднено в онзи момент от
живота й материално положение, с малко дете, за което да се грижи,
поставена пред изБ.а – да наруши закона и да осигури средства, или да не го
направи, но да се лиши от необходимите й средства за живот. Съдът е
склонен да повярва на тези нейни обяснения, което и рефлектира върху вида и
размера на наказанието, което наложи със съдебния си акт. Това обаче не
оневинява А., тъй като е човек с висше икономическо образование,
счетоводител е, познавала е дейността на дружествата и за нея, това което са
искали е съставлявало очевидно престъпление, поради което и не би могла да
се възползва от изключващата отговорност разпоредба на чл.16 от НК.
43
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея
престъпление, съдът прецени следните обстоятелства: степента
на обществената опасност на деянието предвид факта, че е насочено срещу
установения в страната ред относно данъчните задължения и конкретния
размер – като завишена, но не висока; степента на обществена опасност на
подсъдимата е ниска, предвид данните за личността й.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
безотговорността по отношение на обществените отношения, които
осигуряват нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната
система в държавата и желанието й за придобИ.е на облаги по лесен, но
неправомерен начин, но и желанието да осигури средства за детето си.
Съдът преценява като смекчаващи по отношение на подсъдимата
отговорността обстоятелства – необремененото съдебно минало, добрите
характеристични данни, трудова й ангажираност.
И отново ще повтори – специфично за това производство
„смекчаващо отговорността обстоятелство“, съдът намери в социалното и
материално затруднение, в което е била изпаднала А. към инкриминирания
период, от което са се възползвали и М. К., С.Б. и Ц. У..
По отношение на подсъдимата, съдът не констатира отегчаващи вината
обстоятелства. Непризнаването на вината не би могло да се тълкува като
такова.
Съобразявайки това, съдът намери, по отношение вида и размера на
наказанието, /наказанията/, следното:
За престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказания лишаване от свобода от три до осем години и
конфискация на част или цялото имущество на дееца.
Съобразявайки вида на предвидените наказания, между които и
лишаване от свобода, както и необремененото съдебно минало на А., добрите
й характеристични данни, трудова ангажираност и изтеклия период от
извършване на престъплението до момента на произнасяне от съда, липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства, противостоящи на относително
завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, съдът
счете за съответно на престъплението определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК – при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността й обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко.
Ето защо съдът счете за справедливо и съответно на престъплението
/чл. 35,ал.3 от НК/ налагане на наказание при условията на чл. 55,ал.1,т.1 от
НК – под най-ниския предвиден в закона предел, а именно една
година „лишаване от свобода” за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1,
т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК.
По отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода”, съдът
прецени, че същото не следва да бъде изтърпяно ефективно, а изпълнението
му е нужно да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК.
Деецът е неосъждана, трудово ангажирана, данните за личността й са
44
добри, поради което и ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода” би демотивирало А. от постигане на благоприятните за бъдещото й
личностово развитие цели. Ето защо и като съобрази и формалното наличие
на предпоставките за приложение на чл. 66,ал.1 от НК, съдът отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила, като счете, че и минималната продължителност на
изпитателния срок ще изиграе в достатъчна степен превъзпитателна и
превантивна роля при бъдещото му поведение.
На основание чл. 55, ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно
предвиденото с наказанието „лишаване от свобода” наказание – в случая
„конфискация”, още повече, че липсват и данни за налично имущество, което
да бъде предмет на това наказание и в този смисъл е налице пречката за
налагането му, предвидена в чл. 45,ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189,ал.3 от НПК в тежест
на подсъдимата бяха възложени направените деловодни разноски и на
основание чл. 190, ал.2 от НПК - сумата от 5 лв. за служебно издаване на 1бр.
изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Съдия при Софийски градски съд:




45
Съобщи за изтекли лични данни