Решение по адм. дело №604/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н. В. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Д. Г. М. – АК Добрич, съдебен адрес: [населено място], [жк], бл. 71, вх. „Г“, ет. 1, ап. 65 срещу Отказ на заместник кмета по „Строителство, устройство на територията и сигурността“ на община Перник, обективиран в писмо изх. рег. № 23/СЛУ-6633-31 от 30.09.2024г. С процесния акт е отказано изменение, в условия на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, на ПУП - ПР на [населено място], [жк] от 1993г. - поставяне на вътрешните регулационни линии на [УПИ], в кв. 334, в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.

Жалбоподателят счита, че оспорения отказ е незаконосъобразен и необоснован, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че в случая са налице предпоставките за изменение на ПУП - ПР на [населено място], [жк] от 1993г., за [УПИ], в кв. 334, тъй като отчуждителното действие на регулационния план е прекратено, предвид факта, че същият не е приложен в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР на ЗУТ. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. Г. М. – АК Добрич. Процесуалният представител поддържа жалбата, по изложените в същата аргументи и моли съда да отмени оспорения административен акт. Представя в срок подробни писмени бележки, с вх. рег. № 521 от 27.02.2025г, в които доразвива тезата си, че в случая са налице предпоставките за поставяне на вътрешната регулационна линия между имота на жалбоподателя и съседния [УПИ], в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Представя извън срока по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, списък на разноски.

В съдебно заседание ответникът – заместник кмета по „Строителство, устройство на територията и сигурността“ на община Перник, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище вх. рег. № 427 от 20.02.2025г., в което ответникът развива подробни аргументи по съществото на спора и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по повод молба вх. рег. № 23/СЛУ-6633-26 от 26.08.2024г. на Н. В. Н. (л. 12), отправена до кмета на община Перник, в която е заявено искане за издаване на заповед за поставяне на вътрешните регулационни линии на [УПИ], в кв. 334, по плана на [населено място], [жк], в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Към молбата е приложено геодезическо заснемане с вх. рег. № 23/СЛУ-6633-22 от 12.08.2024г. и скица № 15-374030 от 11.04.2024г. за поземлен имот с [идентификатор] на СГКК – [населено място], които са били на разположение на администрацията във връзка с предходна преписка образувана по повод искане на настоящия жалбоподател.

Във връзка с постъпилата молба е издадено оспореното в настоящото производство писмо изх. рег. № 23/СЛУ-6633-31 от 30.09.2024г. на заместник кмета по „Строителство, устройство на територията и сигурността“ на община Перник, в което същият заявява, че в случая не са налице предпоставките на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като регулационния план от 1993 г. на [населено място], [жк] е приложен и няма неуредени сметки по регулация за [УПИ], в кв. 334, поради което отказва издаване на заповед за изменение на ПУП – ПР.

Процесният акт е съобщен на адресата си, по ел. път на дата 30.09.2024г. (лист 14), съответно жалбата е изпратена до съда, чрез лицензиран пощенски оператор на дата 13.10.2024г. (лист 6).

По делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на [УПИ], в кв. 334, по плана на [населено място], [жк], одобрен със Заповед № 1822 от 31.08.1993 на кмета на община Перник, което се установява и от приложения по делото Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 934, дело № 72 от 2017г. (л. 4-5).

Като доказателства по делото се приобщиха: Скица - извадка от ПРЗ на [УПИ], в кв. 334, по плана на [населено място], [жк] (л. 15), с грешно посочена заповед за одобрение, факт безспорно установен на база съвкупния анализ на доказателствения материал; Геодезическо заснемане (л. 25); Устройствен правилник на общинската администрация – [населено място] (л. 81-105), утвърден със заповед № 2295 от 15.11.2023г. на кмета на община Перник и Правилник за вътрешния ред, документооборота, учрежденския архив, административното обслужване и използване на информационните системи в общинската администрация.

От материалите по делото се установява, че между страните в административното производство се е водила продължителна кореспонденция, по повод други преписки образувани във връзка с искания на настоящия жалбоподател, които съдът счита за неотносими към предмета на настоящия спор.

По искане на жалбоподателя е изслушана и приета без възражение от страните съдебно - техническа експертиза.

Заключението е изготвено от вещото лице инж. П. Е. М., която след обстоен анализ на материалите по делото, в това число представеното геодезическо заснемане, наличните такива в община Перник и след посещение и оглед на място, дава следното заключение: Съгласно действащия регулационен план, одобрен със заповед № 1822 от 31.08.1993г. на кмета на община Перник, за имота собственост на жалбоподателя е отреден [УПИ], в кв. 334, по плана на [населено място], [жк]. Имота е индивидуализиран и като поземлен имот с [идентификатор] по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК. По действащия регулационен план имота е частично идентичен на ПИ с [идентификатор] по КККР, одобрени през 2008г. и напълно идентичен с имот с пл. № 3565 по кадастралната основа в регулационните планове от 1954г. и 1968г. Имот с пл. № 3565, по регулационния план на [жк], [населено място] одобрен със заповед № 3292 от 21.06.1954г. на кмета на община Перник и имот с пл. № 3565, по регулационния план на [жк], [населено място] одобрен със заповед № 3018 от 25.08.1968г. на кмета на община Перник, попада в кв. 93, без обособени парцели, като имотите са с планоснимачни номера на кадастрална основа. По действащия регулационен план от 1993г., материализираните граници на [УПИ], в кв. 334, по плана на [населено място], [жк], са идентични с границите по кадастралната основа на регулационните планове от 1954г. и 1968г. и на ПИ с [идентификатор] по КККР, одобрени през 2008г., като имот [идентификатор] и [УПИ], в кв. 334, по действащия регулационен план са частично идентични, с отклонение над допуска 0.40м. в югоизточната граница. По действащия регулационен план, одобрен със заповед № 1822 от 31.08.1993г. на кмета на община Перник, [УПИ], в кв. 334, е с площ от 365 кв.м., при съседи: на югоизток [УПИ], на югозапад [УПИ], на северозапад [УПИ] и на североизток [улица]. По КККР на [населено място], ПИ с [идентификатор], е с площ от 361 кв.м., при съседи: на югоизток ПИ с [идентификатор], на югозапад ПИ с [идентификатор], на северозапад ПИ с [идентификатор] и на североизток ПИ с [идентификатор].

Вещото лице дава заключение, че не са налице данни за придадени или отнети части, за изплатени сметки за придадени или отнети части за [УПИ], в кв. 334, по действащата регулация от 1993г.

Към заключението е приложена комбинирана скица между КК на [населено място] одобрена 2008г., действащия регулационен план от 1993г. и извадка от регулационния план от 1968г., от която е видно, че разминаването между регулационния план и КК, с отклонение над допуска 0.40 м. е на границата между УПИ II, собственост на жалбоподателя и УПИ XIV. Последното е и доуточнено от вещото лице в съдебно заседание.

С протоколно определение от 20.02.2025г. по делото е допусната поправка на ЯФГ, като заповедта за одобрение на действащата регулация е записано, че следва да се чете заповед № 1822 от 31.08.1993г. на кмета на община Перник, а не Заповед № III-36 от 24.01.1983 на кмета на община Перник.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като от правна страна, намери следното:

По отношение характера на оспореното писмо: Съобразявайки не наименованието на акта, а съдържанието и произтичащите от него правни последици, следва да се приеме, че в случая административния отговор засяга пряко адресата. Макар кратък, писмения отговор съдържа данни за действащия регулационен план от 1993 г. на [населено място], [жк], за регулационното състояние на имота на заявителя - [УПИ], в кв. 334 и извод за липса на предпоставки за прилагане на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ спрямо конкретния имот. В отговора не са посочени указания за прилагане на допълнителни документи към молбата предвид характера на искането, нито са отразени допълнителни необходими условия за провеждане на административното производство. В писмения отговор е цитиран вх. номер на молбата - № 23/СЛУ-6633-26 от 26.08.2024г., адресиран е до заявителя, изложени са конкретни обстоятелства и факти относно имота на Н. В. Н. и не е удовлетворено искането му. Отговорът няма уведомителен характер. Налага се извод за издаден административен акт във връзка с молба на лицето-жалбоподател, неблагоприятен по последици и следователно отричащ към момента заявени за осъществяване права. В преписката няма данни за предходни искания на посоченото правно основание, отговорът е по конкретното искане, цитирано в писмото, поради което няма съмнение, че представлява акт по молбата на жалбоподателя. В тази хипотеза не е налице мълчалив отказ на компетентен за произнасяне орган.

За пълнота, следва да бъде посочено, че оспорването не е за административна услуга, а за издаване на индивидуален административен акт. Разпоредба на чл. 215 от ЗУТ се отнасят единствено до актовете по чл. 214 от ЗУТ. Константната практика на ВАС по чл. 214 от ЗУТ ясно разграничава актовете по смисъла на ЗУТ /тези, посочени в чл. 214 от ЗУТ/ и издаването на документи за удостоверяване на факти с правно значение, съставляващи административноправни услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР към Закона за администрацията. Основният критерий, по който административноправната услуга се отличава от актове по чл. 214 от ЗУТ е, че с актовете по чл. 214 от ЗУТ се създават права и/или задължения, т.е. те имат конститутивно действие, докато с актовете, съставляващи по посочените законови определения административноправни услуги, се удостоверят вече осъществени факти с правно значение, поради което с последните, нито могат да се отнемат, нито да се създадат права или задължения.

Във връзка с изложеното съдът приема, че жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, по чл. 215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е и ОСНОВАТЕЛНА, но по други съображения.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В ал. 2 на същия член е посочено, че съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

В случая жалбата е насочена срещу отказ на заместник кмета по „Строителство, устройство на територията и сигурността“ на община Перник, обективиран в писмо изх. рег. № 23/СЛУ-6633-31 от 30.09.2024г. Не е спорно, че заместник кмета е служител към общинската администрация със съответни функции спрямо ресора си - „Строителство, устройство на територията и сигурността“ на община Перник.

По делото като доказателства за правомощието на заместник кмета по „Строителство, устройство на територията и сигурността“ на община Перник, да издаде оспорения акт, се представиха Устройствен правилник на общинската администрация – [населено място] (л. 81-105), утвърден със заповед № 2295 от 15.11.2023г. на кмета на община Перник и Правилник за вътрешния ред, документооборота, учрежденския архив, административното обслужване и използване на информационните системи в общинската администрация.

Административните органи се обособяват и идентифицират като субекти на публичното право по своята компетентност. Компетентността на Кмета на общината е пряко установена в ЗУТ - § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ. Съгласно § 1, ал. 3 ДР ЗУТ: Кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация.

Предоставянето/делегирането на правомощия по своята същност представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. При делегиране на правомощия, актът се издава от името на органа, на когото са делегирани правомощията.

От изложеното следва, че делегирането на права, следва да бъде извършено от органа, разполагащ с тях по силата на закона, същият този закон да не забранява предоставянето им на другимо и същото да бъде извършено с нарочен акт на компетентния орган.

В случая по делото не се представиха доказателства – акт за предоставяне на правомощията на кмета на община Перник , по § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, на заместник кмета по „Строителство, устройство на територията и сигурността“ на община Перник.

Приложените по делото Устройствен правилник на общинската администрация – [населено място] и Правилник за вътрешния ред, документооборота, учрежденския архив, административното обслужване и използване на информационните системи в общинската администрация, не делегират и не могат да делегират права предоставени на кмета на общината по силата на закона. Така представените вътрешно ведомствени актове уреждат общи правила на поведение, свързани със специфичните компетентности и отговорности на различните звена в администрацията, но по силата на тях не се делегират законови права, още повече, такива, за които е предвидено делегиране с изричен акт. Противното би означавало размиване на компетентност и смесване на законово определени правомощия. Изложеното се потвърждава и от разпоредбата на чл. 11 от ЗА, от където може да се изведе логичен извод, че устройствения правилник на една администрация се утвърждава не, за да делегира конкретни правомощия на отделни служителите, а да определи наименованията и броят на главните дирекции и дирекции в общата и специализираната администрация, техните функции и числеността на персонала в тях. В тази връзка, както Устройствения правилник, така и Правилника за вътрешния ред, уреждат организацията на дейностите на общинската администрация, функциите и числеността на основните административни звена и взаимодействието им с гражданите и другите органи на власт. С. по себе си цитираните вътрешно ведомствени актове представляват, реализиране на част от правомощията на органа по ръководството, които целят да подобрят изпълнението на отделни дейности и функции на ведомството и да определят конкретните приоритети на администрацията, но не представляват актове за делегиране на законови правомощия.

Във връзка с горното, след като отказът е издаден от името на заместник кмета по „Строителство, устройство на територията и сигурността“ на община Перник, а не от кмета на общината, както изисква § 8, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 4 ПР ЗУТ, той е нищожен акт, поради липсата на материална компетентност на издателя му. Налице са предпоставките на чл. 146, т. 1 от АПК, за обявяване на оспорения акт за нищожен.

С цел изчерпателност, съдът ще отбележи, че макар и формално при издаването на оспорения акт са спазени изискванията за форма. Оспореното писмо е в писмена форма, съдържа адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му и разпоредителна част в която се индивидуализира имота предмет на изменение на ПУП-ПР. При издаването му не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му. По отношение на материалната законосъобразност, следва да се отчете следното:

Съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това е основание собствениците на имоти, засегнати от дворищнорегулационния план да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, съгласно § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Тази разпоредба, за разлика от разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ, не препраща към реда и условията за изменение на ПУП, установени в чл. 134 от ЗУТ и раздел III от глава седма на ЗУТ. Тя установява специално основание за изменение на ПУП - само в регулационната им част, различно от основанията, предвидени в чл. 134 от ЗУТ и урежда самостоятелно материалноправните и процедурни условия за изменение на регулационните планове, определяйки и обхвата на изменението - само на вътрешните регулационни линии и без изискванията за лице и площ за регулираните с нея имоти. Разпоредбите на § 8, ал. 2, т. 3 и § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, уреждат една формална процедура по отразяване на прекратеното по силата на закона, след изтичането на сроковете по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждително действие на неприложени дворищно регулационни планове по искане, на който и да е от заинтересуваните собственици. Тъй като процедурата по § 8, ал. 2, т. 3 е специална, условията и общият ред за изменение на ПУП, конкретно разпоредбите на раздел ІV, глава седма, и на раздел ІІІ, глава седма с оглед препращащата разпоредба на чл. 136, ал. 1 от ЗУТ не се прилагат.

Материалноправното основание за изменение на регулационния план по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ се състои от няколко кумулативни предпоставки, които, ако са изпълнени, органът е обвързан да постави новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти: действащ към 31.03.2001 г. дворищнорегулационен план в случаите по § 6, ал. 2 или одобрен по реда на § 6, ал. 3 ПР на ЗУТ, предвиждане по плана за придаваеми части от или към парцела на молителя и изтекъл срок по § 6, ал. 2 или ал. 4 ПР на ЗУТ, в който не е постъпило искане за оценка на придаваемите части.

В случая предпоставките не са изпълнени, с оглед безспорните доказателства, в това число и изводите от заключението по съдебно-техническата експертиза, че [УПИ], в кв. 334, по плана на [населено място], [жк], е образувано при одобряването на действащия регулационен план на [населено място] от 1993 г., по който не е предвидено, нито отчуждаване, нито придаване на части от и към [УПИ]. От заключението на вещото лице става ясно още, че по действащия регулационен план имота на жалбоподателя е напълно идентичен с имот с пл. № 3565 по кадастралната основа в регулационните планове от 1954г. и 1968г. Установява се още, че по действащия регулационен план от 1993г., материализираните граници на [УПИ], в кв. 334, по плана на [населено място], [жк], са идентични с границите по кадастралната основа на регулационните планове от 1954г. и 1968г. и на ПИ с [идентификатор] по КККР, одобрени през 2008г., като имот [идентификатор] и [УПИ], в кв. 334, по действащия регулационен план са частично идентични, с отклонение над допуска 0.40м. в югоизточната граница.

От изложеното следва, че в случая е изцяло неприложима изключителната хипотезата за изменение на ПУП-ПР по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като не е установена придаваема или отчуждена част към или от [УПИ] по действащия РП, която част при неуредени сметки по регулацията да се е върнала в патримониума на собственика на имота, от който е отнета тази част. Да безспорно съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по тълк. дело № 3/2010 г., ОСГК на ВКС, отчуждителното действие на регулацията се прекратява по силата на закона, на основание § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на предвидените в тази разпоредба срокове, при което правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, съответно, създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, се прекратява. Това е предпоставка всеки един от собствениците на засегнатите от ДРП имоти да сезира кмета на съответната община с искане за изменение на вътрешно регулационните линии на имотите на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, но в случая не са установени придаваеми или отчуждени части към и от [УПИ] по действащия РП, за които да е прекратено отчуждителното действие на плана, за да е допустимо привеждане на вътрешните регулационни линии в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.

Що се отнася до констатираното, в заключението на вещото лице, разминаване между имот с [идентификатор] и [УПИ], в кв. 334, по действащия регулационен план, с отклонение над допуска от 0.40 м. в границата с [УПИ], същото говори за разминаване между КК и действащия регулационен план, различна хипотеза, от регламентираната в разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ.

Независимо от изложеното относно материалноправния аспект на спора, оспореният отказ, като издаден от некомпетентен орган, без предоставени правомощия, по реда на § 1, ал. 3 ДР ЗУТ, от кмета на общината, следва да бъде обявен за нищожен акт.

Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, то на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на кмета на община Перник за произнасяне по подадената от Н. В. Н. молба вх. рег. № 23/СЛУ-6633-26 от 26.08.2024г.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждането им е направено още с подаването на жалбата, като независимо от факта, че списъка по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е представен след предвидения в закона срок, по делото са налични безспорни доказателства за извършените от страна на жалбоподателя разходи. С оглед на изложеното в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ размер на 904.00 лв., от които 200.00 лв. адвокатски хонорар заплатен с платежно нареждане (л. 3), по договор за правна защита и съдействие (л. 2); 10.00 лв. заплатена държавна такса с платежно нареждане (л. 52-53) и сума от 694.00 лв. депозит за вещо лице, заплатен с платежни нареждания (л. 70 и л. 148).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Отказ на заместник кмета по „Строителство, устройство на територията и сигурността“ на община Перник, обективиран в писмо изх. рег. № 23/СЛУ-6633-31 от 30.09.2024г.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Перник за произнасяне по подадената от Н. В. Н. молба вх. рег. № 23/СЛУ-6633-26 от 26.08.2024г., съобразно мотивите на настоящото решение, представляващи задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА община Перник, да заплати на Н. В. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], съдебни разноски в размер на 904.00 лв. /деветстотин и четири/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.