Решение по дело №360/2017 на Районен съд - Кубрат

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 № __133___

 

гр.  Кубрат, 26.09.2017 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

        Кубратският районен съд, в публично заседание на двадесети септември, две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

Районен съдия:  Диана П. – Енева

 

при  секретаря П. П. и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 360 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Обективно съединени искове  с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявен по реда на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.45 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.

         Ищецът - Х.М.С., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, ст. 4, чрез адв. М. Н., АК – Разград, в качеството на негов пълномощник, като твърди, че на собствения му лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № РР 4427 ВА, са причинени щети при пътно транспортно произшествие на 26.03.2017 г. около 18.00 часа в с. Севар, предизвикано от ответника, управляващ л.авт. „Опел Астра” с рег. № РР 2300 АА, които той се е задължил с подписано между тях Споразумение от същата дата - 26.03.2017 г., да обезщети с плащане на обезщетение в размер на 750.00 евро в срок до 28.03.2017 г., но не изпълнил същото; поради което с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като пострадал е поискал от РС – Кубрат издаването на заповед за изпълнение на това задължение с Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постъпило в съда с вх. № 1069/ 02.05.2017 г.; в производството по цитираното заявление, по ч.гр.дело № 257/ 2017 г. , е издадена Заповед № 145/ 03.05.2017 г. срещу ответника, връчена му на 15.05.2017 г.; срещу издадената заповед за изпълнение ответника е депозирал Възражение вх. № 1307/ 29.05.2017 г. с което заявил, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената срещу него заповед за изпълнение, поради това че катастрофата не е по негова вина- Предвид изложеното, като твърди, че с оглед възражението на ответника, има интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 416 ГПК, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника Н. А. М., ЕГН ********** ***, вземането си срещу него по Заповед №145/ 03.05.2017 г. за сумата: 750.00 евро, представляващи обезщетение за причинена щета на лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № РР 4427 ВА, собственост на Х.М.С., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 02.05.2017 г. до окончателното плащане; и искане за присъждане на направените в заповедното - 230.00  лева – платена държавна такса, и 200.00 лева – адвокатски хонорар, и в настоящото производство разноски.

         Ответникът - Н. А. М., ЕГН ********** ***, изпраща писмен отговор в 1-месечния срок, постъпил с вх. № 1873/ 27.07.2017 г., с който, като оспорва твърдението, че виновно е причинил ПТП, при което е увреден л.а. на ищеца, и твърди, че е подписал споразумението, приложено към исковата молба под стрес и уплаха, както и че няма никаква вина за пътния инцидент, заявява становище за неоснователност на исковата претенция срещу него. В съдебно заседание поддържа заявените в писмения отговор възражения.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, че на 26.03.2017 г. около 18.00 часа, при управление на собствените си леки автомобили са претърпели пътно произшествие. Видно от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите С.И.С.и С.Е.С.,***, лекия автомобил, управляван от отв. Н. М., се е движил с висока скорост по път в населеното място, и се е блъснал в дясната страна на управлявания от ищеца лек автомобил, при преминаването му през кръстовище. Първата от тях, кмет на населеното място, видяла  колата на  Н., движеща се с много висока скорост по ул. Любен Каравелов, притеснила се, че нещо ще се случи и докато се качи в своята кола и да стигне до кръстовището, видяла, че колата на Н. – отв., и колана на Х. – ищеца, се били  блъснали – колата на Х.С.  била на кръстовището,   а тази  на Н. била на 10-15 метра зад  хранителния  магазин,  в двора на  една  от къщите на улицата. Слязла от автомобила си и останала при тях, тъй като била разтревожена за състоянието на всеки от участниците в инцидента и най-вече за съпругата на Х. С., защото ударът от сблъсъка бил от нейната страна – пътническото място от дясната страна, до водача. Като непосредствен свидетел на случилото се и в качеството си на кмет на населеното място, св. С. С.настоявала да бъдат уведоми органите на КАТ при РУ на МВР- Кубрат за пътния инцидент, но по настояване на отв. Н. М., който обяснил, че няма застраховка ГО, и че има  проблеми с полицията по няколко дела във връзка с извършени от него нарушения по ЗДвП, както и че ще обезщети напълно Х.С. за причинените на автомобила му щети, Х. С. се съгласил да не бъдат уведомявани контролните органи за инцидента. Двамата участници в него отишли да се консултират със специалист по ремонти на автомобили за щетите по автомобила на ищеца и за стойността на необходимия му ремонт, след което се върнали в кметството при св. С.С. и С. С. – съпруга на ищеца. В присъствието на свидетелките отв. Н. М. повторил, че той е виновен за пътния инцидент, която потвърдил в приложеното към исковата молба Споразумение, подписано между него и ищеца. Видно от същото, носещо подписите на двете страни, относно чиято автентичност не се спори, отв. Н. М. се задължил да заплати на ищеца Х.С. изцяло щетата по автомобила му в размер на сумата 750.00 евро, до 28.03.2017 г.

 Не се установяват с годни доказателствени средства фактите и обстоятелствата, съставляващи възражения на ответника, изложени в заповедното производство, допълнени с писмения отговор. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възраженията си по иска, както те са изложени във Възражение   вх. № 1307/ 29.05.2017 г., представено по ч.гр. дело № 257/ 2017 г. по описа на РС – Кубрат. Не се  установи по отношение на ответника да е упражнено от ищеца насилие или принуда, под каквато и да форма, за сключване на споразумението. Не се установи той да е бил в състояние на уплаха или стрес, привеждащи го в състояние да не може да разбира и ръководи действията си, още повече, че от момента на пътния инцидент до момента на подписване на приложеното към исковата молба споразумение е изминало продължително време – около два часа.

Не се твърди и не се установява ответника да е изпълнил поетото по отношение на ищеца задължение за плащане на договореното обезщетение в размер на сумата 750.00 евро, до 28.03.2017 г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно се установява наличие на извъндоговорно облигационно правоотношение – непозволено увреждане по см. на чл. 45 ЗЗД, каквото представлява предизвиканото от ответника с участието на ищеца, като водач на МПС, пътно транспортно произшествие от 26.03.2017 г. около 18.00 часа, в следствие на което на собственото на ищеца МПС - лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № РР 4427 ВА, са причинени повреди.

В същия ден страните са постигнали и подписали споразумение за доброволно уреждане на последиците от пътно транспортното произшествие, с което ответника извънсъдебно е признал вината си за пътния инцидент – управляваното от него МПС се е блъснало в управляваното от ищеца МПС; и се е задължил да обезщети ищеца като му заплати до 28.03.2017 г. сумата 750.00 евро. При това и съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Относно поправянето на вредите от увреждането на ищеца, ответника се е съгласил и е подписал в с. Севар приложеното към исковата молба Споразумение от 26.03.2017 г., съставляващо частен диспозитивен документ, относно чиято автентичност не се спори, за сключена между страните спогодба по см. на чл. 365 ЗЗД -  с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, подлежаща на изпълнение от ответника, съгласно правилото на чл. 20а ЗЗД - договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.  

         По делото не се събраха доказателства за наличие на други уговорки, съставляващи изменение, прекратяване, разваляне или отмяна, по взаимно съгласие на спогодилите се страни; не се установяват основания, предвидени в закона за недействителност – нищожност или унищожаване на спогодбата, поради която в тежест на ответника остава да изпълни поетото със сключването й задължение, което не твърди и не установява да е изпълнил в договорения срок – 28.03.2017 г. 

         В деня, следващ договорения срок за плащане, ответникът,  като длъжник по изпълнението е изпаднал в забава, в съответствие с правилото на чл. 84 ЗЗД, а когато е в забава той дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата върху неплатеното свое задължение в размер на 750.00 евра, в съответствие с правилото на чл. 86 ЗЗД. В заповедното производство, образувано по заявление на кредитора – ищец по делото, обезщетение за забава той претендира считано от датата на подаването му – 02.05.2017 г., момент следващ изпадането на длъжника в забава, поради което считано от същата дата, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, вземането му за обезщетение за забавено изпълнение е основателно. 

           Предвид изложеното исковата претенция за установяване на вземането по издадената в полза на ищеца Заповед № 145/ 03.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.дело № 257/ 2017 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника - Н. А. М., ЕГН ********** ***, да плати на ищеца – заявител, неплатеното свое задължение по цитираното по – горе споразумение от 26.03.2017 г. в размер на 750.00 евро, представляващи обезщетение за причинена щета на лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № РР 4427 ВА, собственост на Х.М.С., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 02.05.2017 г. до окончателното плащане,  е  основателна и  доказана, както е предявена.  

            Установи се по несъмнен начин, че с поведението си ответният търговец е дал повод, както за предявяване на заявление по реда на чл.410 ГПК, така и за воденето на настоящото дело, поради което и към настоящият момент остава, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските по заповедното и настоящото дело, изцяло: 30.00 (тридесет) лева – платена държавна такса, и 200.00 (двеста) лева – адвокатски хонорар, в заповедното производство, и в настоящото производство - 30.00 (тридесет) лева – платена държавна такса, и 170.00 (сто и седемдесет) лева – адвокатски хонорар.

Воден от изложеното,  съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. М., ЕГН ********** ***, вземането на Х.М.С., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, ст. 4, чрез адв. М. Н., АК – Разград, по издадена в негова полза срещу ответника Заповед №145/ 03.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.дело № 257/ 2017 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника - Н. А. М., ЕГН ********** ***, да плати на ищеца – заявител, неплатеното свое задължение по Споразумение от 26.03.2017 г. в размер на 750.00 евро, представляващи обезщетение за причинена щета на лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № РР 4427 ВА, собственост на Х.М.С., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 02.05.2017 г. до окончателното плащане.

            ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН ********** ***, да заплати на Х.М.С., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, ст. 4, на основание чл.78, ал.1  ГПК, сумите: 30.00 (тридесет) лева – платена държавна такса, и 200.00 (двеста) лева – адвокатски хонорар, в заповедното производство, и в настоящото производство - 30.00 (тридесет) лева – платена държавна такса, и 170.00 (сто и седемдесет) лева – адвокатски хонорар.

              Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис. 

 

                                                             Районен съдия: