Р Е Ш
Е Н И Е
№ 629/16.12.2019 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня
Камарашка Бисерка Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 591 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от К.П.К. *** против Решение от 14.10.2019година на Районен
съд - Берковица, постановено по АНД № 194 по описа за 2019 година. С
обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 413
от 08.05.2019год. издадено от Началник отдел МРР „Дунавска – Главна дирекция
Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ Агенция „Митници“, упълномощен със
Заповед №ЗАМ-43/32-8734 от 07.01.2019год. на Директора на Агенция „Митници“.
С наказателното постановление на К.П.К. от с.Г*** Б*** Р*** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000,00лева /хиляда/, за извършено
административно нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС и са отнети в полза на
Държавата на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоките предмет на нарушението – алкохол
с алкохолно съдържание 49,9% vol – общо 57,500литра на
стойност от 452,50лева, представляваща пазарната цена на стоката по см. на
чл.4,т.39 от ЗАДС.
Касационният жалбоподател К.П.К. от с.Г*** Б*** Р*** , редовно призован се
явява лично, като навежда доводи за неправилност на решението на първата
инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон, като твърди неизяснена фактическа обстановка свързана с
извършеното административно нарушение. Излага доводи, че част от намерения в
дома му алкохол е оставен на съхранение от негови съселяни, за което прилага
изготвени разписки за отговорно пазене. Моли за отмяна на постановеното
въззивно решение, както и издаденото наказателно постановление.
Ответника по касационната жалба Териториална Дирекция „Дунавска“ при
Агенция „Митници“ със седалище гр.Русе, бул.“Л*** “№* , не се е възползвал от
процесуалното си право на отговор по касационната жалба. В съдебно заседание от
надлежно упълномощения ст. юрисконсулт С*** И*** е постъпило писмено становище в
което оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, като излага конкретни
доводи в подкрепа на постановеното въззивно решение. Моли за потвърждаване
решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като отрича наличието на
сочените от касатора основания за отмяна на въззивното решение. В заключение
твърди доказаност на извършеното нарушение и потвърждаване на атакуваното
решение, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Монтана след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218
и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по
смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С Наказателното постановление отговорността на касатора е
ангажирана за това, че при извършена на 16.10.2018г. проверка от митнически
служители със съдействието на полицейски служители проверка в дома на К.П.К. находящ
се в с.Г*** Б*** Р*** , общ. Вършец, ул.“Д*** “№* , касаеща съхраняване,
предлагане или продажба на акцизни стоки в нарушение на ЗАДС е установено
наличието на общо 18бр. бутилки с различна вместимост, в който се съхранява
течност с алкохолно съдържание, като една от бутилките била прехвърлена в друга
с цел предотвъртяване от счупване, всичко с общо количество 57,500литра. Със
служебен денситометър DNA-35N № 80490241 митническите служители измерили
алкохолното съдържание на течността и установили - 50 % vol., като изискали от
касатора надлежен документ удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, с какъвто същия не разполагал.
За извършената проверка е съставен Протокол за извършена
проверка. Установеното количество течност е иззето с опис на иззетите акцизни
стоки към протокола. Взети са проби за проверка, като след извършена експертиза
е установено, че съдържанието на течността представлява дестилатен етилов
алкохол с действително алкохолно съдържание по обем от 49,9 % vol., несъдържащ
денатуриращи вещества и отговаря на дефиницията съгласно чл. 9, т.1 от ЗАДС за
"етилов алкохол включен в кодовете по КН 2207 и 2208, с действително
алкохолно съдържание по обем 1,2% vol". За констатираното е съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на касатора
и подписан от него без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение, въззивния съд е
приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и отговарят на изискванията относно
формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл.
57 от ЗАНН. Счита, че фактите по делото са изяснени в максимална пълнота и те
обуславят цялостната доказаност на процесното нарушение по чл. 126, ал.1,т.1 от ЗАДС, изразило се в държане от страна на касатора на акцизни стоки без надлежен
документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Намира пълната доказаност както на вида на процесната смес, така и на нейното
количество. Според въззивния съд извън всякакво съмнение е и държателят и по
смисъла на чл. 26, предл. първо от ЗДДС, а именно жалбоподателят, който се е
легитимирал като такъв още при първоначалната проверка и не отрича в нито един
момент осъществяваната единствено от него фактическа власт върху процесният
алкохолен продукт, дори и с приложените пред касационната инстанция писмени
доказателства, явяващи се частни документи. Размера на наложената глоба е
определен законосъобразно в съответствие с изискванията на специалната
разпоредба на чл. 126, ал. 1 ЗАДС, която предвижда налагане на глоба в двойния
размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева, както и постановеното
отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението.
Така постановеното решение е правилно.
В съдебното решение са изложени подробни мотиви относно
законосъобразността на оспореното постановление. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на
материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция и не следва тяхното преповтаряне. Не са налице допуснати в
първоинстанционното производство процесуални нарушения.
От данните по делото е видно, че съставеният АУАН е надлежно
връчен на К.К., с което му е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС,
въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да
се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
В случая такива нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на
санкционираното лице, нито е препятствана съдебната проверка за
законосъобразност.
Административнонаказателната отговорност на касатора е
ангажирана за нарушение на чл. 126, ал.1 от ЗАДС, в който са предвидени санкции
за лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки
без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
В случая, в с.Г*** Б*** Р*** , общ. Вършец, ул.“Д*** “№* са
открити общо 57,500 литра етилов алкохол, чието алкохолно съдържание и вид е
доказано, чрез назначени от наказващия орган експертизи и който представлява
акцизна стока по смисъла на чл. 4, т.1 от ЗАДС и подлежи на облагане с акциз,
съгласно чл. 2 от ЗАДС. Формата на изпълнителното деяние в случая е държането
на акцизната стока, за която и до настоящото съдебно производство не са
представени каквито и да са акцизни документи, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза. В тази връзка, не се споделят
изложените в касационната жалба възражения, а представените разписки за
отговорно пазене касационния състав не кредитира, тъй като същите са частни
документи и се опровергават от останалите събрани по делото писмени
доказателства. Разпоредбата на чл. 126, ал.1 от ЗАДС забранява държането на
такава стока, без документ, който да удостовери плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, като са ирелевантни местата, където се намира
алкохола и това дали е годен за консумация. Съществено за установяване наличие
на спорното изпълнително деяние е лицето да упражнява фактическа власт върху
този алкохол. За осъществяване състава на нарушението е без значение към
момента на проверката на колко места нарушителят е осъществявал деянието
"държи". Самото място на държане на съответната акцизна стока не е елемент
от фактическия състав на нарушението.
Освен това, както наказващият орган, така и въззивният съд,
макар и пределно кратко, са приели, че липсват основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Този извод безусловно следва да бъде споделен по
отношение на настоящия случай и от касационната инстанция. Случаят не разкрива
по-ниска степен на засягане на установения ред на държавно управление от други
подобни нарушения.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Берковица, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно,
за да настъпят предвидените с него и с НП правни последици.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 14.10.2019година на
Районен съд - Берковица, постановено по АНД № 194 по описа за 2019 година. с
което е потвърдено Наказателно постановление № 413 от 08.05.2019год. издадено
от Началник отдел МРР „Дунавска – Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване“
в ЦМУ Агенция „Митници“, упълномощен със Заповед №ЗАМ-43/32-8734 от
07.01.2019год. на Директора на Агенция „Митници“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: