Присъда по дело №1285/2023 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 1285/23 по описа на СГС, 16 състав.

СГП е повдигнала обвинение против В. Т., като твърди, че на 21.11.2020 г, в 03,30 ч,
при полицейска проверка, осъществена в гр.София, бул. ****, се е установило, че той държи
у себе си плик с марихуана от 2,75 грама, а в дома си, намиращ се на същия адрес, но във
вх.А, ет.5, ап.21 и стъклен буркан с марихуана от 51,77 грама, с общо тегло 54,49 грама, с
процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол 19%, на
обща стойност 326,94 лв (респективно 16,32 лв и 310,62 лв), като ги е държал с цел
разпространение, без да има надлежно разрешение за това – престъпление по чл.354а ал.1
НК.
Производството протече по реда на чл.371 т.2 НПК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу
подсъдимия, вкл относно правната квалификация, като предлага наказание от 2 години
"лишаване от свобода", намалено с една трета по реда на чл.58а НК, с изпитателен срок,
както и наказание от 2 500 лв „глоба“.
Защита на подсъдимия не оспорва правната квалификация, като посочва
смекчаващите отговорността обстоятелства, като моли за налагане на по-леко наказание,
при условията на чл.66 НК и без налагане на наказанието „глоба“.
Подсъдимият се признава за виновен и моли за минимално наказание; посочва, че си
е взел поука.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият В. Т. Т. е с ЕГН ****, българин, български гражданин, със средно
образование, работещ, неженен, неосъждан. Към ноември 2011 г той обитавал апартамент,
наримащ се в гр.София, бул.****. Не му е било издадено разрешение да държи наркотични
вещества.
На 21.11.2020 г, около 03,30 часа (т.е. през нощта) той се намирал на отстрещната
страна срещу дома си, в гр.София, бул.****, като носил у себе си (в бельото си) плик с
марихуана от 2,75 грама и с процентно съдържание на активно действащото вещество
тетрахидроканабинол 19%. Бил спрян за полицейска проверка от св.И.Ф. и М.Е.. На техните
въпроси дали има забранени вещества отговорил положително, като казал, че има у себе си
и у дома си марихуана. Бил арестуван.
Впоследствие при личния му обиск бил намерен горепосочения плик.
След това било пристъпено към претърсването у дома му, където били намерени
съхраняваните от него в този апартамент, в шкафа под плота на кухненския бокс, стъклен
буркан с марихуана, като нейното количество било 51,77 грама, с процентно съдържание на
активно действащото вещество тетрахидроканабинол 19%. В чекмедже в плота имало и
кухненска везна, множество полиетиленови пликчета. Под дървена маса в друго помещение
имало мелничка (гриндер) с остатъци от марихуана.

Тази фактическа обстановка – почти буквално възпроизведена от фактическите
твърдения в обв.акт – се установи от заповед за задържане, протокол за личен обиск и
претърсване и изземване, експертна справка и физикохична експертиза, показанията на св.
В., Р., С., Ф., Е., справка за съдимост, справка от МЗ.
По делото няма противоречие между доказателствата. На първо място е налице
признанието от страна на подс.Т., направено в производството по реда на чл.371 т.2 НПК.
1

На второ място това признание се подкрепя от показанията на св.Ф. и Е., полицейски
служители, извършили проверката на подс.Т.; показанията на поемнитне лица Р. и В.;
показанията на св.М. С., с която подс.Т. живее на семейни начала; протоколите за личен
обиск и претърсване и изземване от дома му; ФХЕ; справка за съдимост и справката от МЗ.

Следва да се посочи, че в производството по чл.371 т.2 НПК съдът, след като вече
официално е обявил, че фактическите твърдения в обв.акт се подкрепят от самопризнанието
на подсъдимия и от останалите събрани доказателства, то вече е обвързан от това си
определение. И по-конкретно фактическите твърдения в обв.акт вече се приемат за доказани
по окончателен начин, като не е допустимо нито да се събират нови доказателства по тях (в
подкрепа или опровергаването им), нито съдът да възприема различна фактическа
обстановка.
Но това е относимо само относно фактите – но не и относно правото. Съдът е
свободен да прецени – при така установената фактическа обстановка – дали вече
установеното деяние от фактическа страна е именно онова престъпление, което е сочено от
прокурора.
След това предварително уточнение следва да се посочи, че обстоятелствената част
на обв.акт се намира в началото му – на първа страница и първите два реда на втора
страница. Следващия абзац е смес от правна квалификация и фактически данни – като там се
посочват индивидуализиращите данни на наркотичното вещество (грама, процентно
съдържание на тетрахидроканабинол, стойност), но също така и чисто правни
обстоятелства, пряко заимствани от фактическия състав на престъплението по чл.354а НК –
„държал“, „без надлежно разрешително“, „високорисково наркотично вещество“, „с цел
разпространение“
След това вече следва правната квалификация на преди това описаното фактически
деяние, като в нея многократно се повтарят и определени фактически обстоятелства (напр
място и дата на деянието, индивидуализиране на наркотичното вещество).
В края на обв.акт, при коментара на доказателствата, са изложени доводи защо се
приема, че държането на наркотичните вещества е с цел разпространение – а именно защото
се касае за голямо количество наркотик (54,49 грама марихуана), наличие на везна,
мелничка (гриндер), пликчета.
И по-конкретно в обст.част не се твърди нищо конкретно относно субективния
елемент – а именно не се твърди, че като се намирал през нощта на улицата в близост до
дома си, с пликче наркотик в бельото си, подс.Т. е искал да го разпространи; както и че като
е държал в дома си буркан с марихуана, той е искал да го разпространи. Сочи се, обаче,
държането от негова страна на наркотичните вещества, мелничка (гриндер), везна и
пликчета. Следователно СГП извлича субективния момент не с пряко твърдение за
субективно преживяване (твърдение за намерение за разпространение), а с позоваване на
обективните данни (твърдение за държането на тези вещи и голямото количество на
наркотик).
Или твърденията за субективния елемент са направени под формата на твърдения за
обективни обстоятелства; от установяване на последните се достига до извод за наличието и
на намерение за разпространение.
Поради това не може да се достигне извода, че обв.акт е нередовен от формална
страна, поради което и съдът – независимо от липсата на възражение от защитата – е
следвало да върне делото на прокурора с цел отстраняване на този порок. В действителност
прокурорът суверенно решава кои фактически положения да подведе под една или друга
правна норма. В обст.част на обв.акт са налице достатъчно фактически твърдения –
държането на наркотичното вещество (в бельото и в буркан в шкаф в кухненския бокс),
2

неговия вид и грамаж, наличието на мелрничка (гриндер), везна и пликчета. Това са
фактически твърдения – и въз основа на тях СГП е достигнал до правния извод, че се касае
за държане с цел разпространение. Следователно от формална страна обв.акт е редовен.

Доколкото производството протече по реда на чл.371 т.2 НПК, съдът е обвързан от
фактическите твърдения, посочени в обв.акт. Те и действително са правилно установени,
видно от събраните доказателства. Несъмнено е установено, че подс.Т. е държал не само
наркотичните вещества (плик в бельото си и буркан в кухненския бокс), но също така и
мелничка (гриндер), везна и пликчета; установено е и количеството на наркотичните
вещества.
Съдът възприема напълно фактическите твърдения на прокурора в обст.част на
обв.акт. Но не възприема тяхното подвеждане под определена правна норма – тази на
държането на наркотика с цел разпространение.
Това е така, доколкото горепосочените обстоятелства не са достатъчни, за да се
достигне до правния извод, че подс.Т. е държал наркотичните вещества с цел
разпространение. Това е видно – според настоящия състав и в разминаване от становището
на прокурора - от самите твърдения в обв.акт. На първо място той е бил арестуван след
случайна полицейска проверка, а не защото спрямо него е имало сведение, че се занимава с
наркоразпространение. На второ място той е имал у себе си само един плик с наркотично
вещество – което е не съответства на намерение за разпространение на всичкия наркотик, в
негово владение. На трето място наркотикът у дома му е бил в буркан – а не разпределен на
множество дози, евентуално приготвени за разпространение. Поради което не може да се
приеме, че подс.Т. е държал в бельото си една доза с цел разпространение и с готовност да
вземе втора доза, след като разпространи първата.
Допълнително следва да се посочи, че св. С. (с която подс.Т. живее на семейни
начала) посочва, че те заедно са консумирали марихуана, като той не е разпространявал.
Също така гриндерът и везната са нормални пособия за обработка и дозиране, а пликчетата
за съхранение на различни вещи, евентуално и на отделните дози. Но това не води до извод,
че това наркотично вещество е било разпространявано. Възможно е едно лице да дозира
наркотичното вещество за лична употреба – като съвместната употреба с жената, с която
живее заедно, не може да се приеме за разпространяване.

Поради което съдът прие, че в рамките на фактическите твърдения, формулирани в
обв.акт, не се установява определено правно обстттяелство – а именно държането на
наркотичните вещества с цел разпространение.
Обратното, установи се, че ги е държал за лична употреба.
Поради което съдът оправда подс.Т. по обвинението, че е държал наркотичните
вещества с цел разпространение. Това води до необходимост от постановяване на
оправдателен диспозитив относно обвинението по чл.354а ал.1 НК.
Обстоятелството, че едно дело е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК, не води до
извода, че съдът следва да възприеме напълно правната квалификация на прокурора. Той
следва да възприеме фактическите твърдения – но не и да сподели по автоматичен начин
нито трактовката на тези фактически твърдения, които прокурорът прави при коментара на
доказателствата си, нито правните изводи, до които е достигнал прокурорът, въз основа на
същата тази трактовка на тези фактически твърдения.
Видно от текста на чл.371 т.2 НПК признанието (и оттам окончателното
установяване) касае само „фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт“ – но не и други обстоятелства, които следват при правно-логическата дейност в процеса
на правораздаване – а именно оценката на тези факти при достигане на правните изводи.
3

От правна страна съдът приема, че деянието на подс.Т. следва да се квалифицира по
чл.354а ал.5 вр ал.3 НК.
На първо място той е държал (у себе си и в дома си) наркотични вещества - плик с
марихуана от 2,75 грама и стъклен бурканс марихуана от 51,77 грама, с общо тегло 54,49
грама, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол
19%. Те представляват високорискови наркотични вещества. На второ място той не е имал
надлежно разрешение за това. Деянието му е извършено виновно с форма на вината пряк
умисъл, доколкото е съзнавал, че държи наркотичното вещества (в бельото си и в буркана в
кухненския бокс) по неправомерен начин.
На второ място съдът приема, че случаят е маловажен – доколкото се касае за
неособено голямо количество, съпроводено с активно сътрудничество на подсъдимия към
полицейските органи, който незабавно е признал деянието си и е показал къде държи
останалото количество марихуана. Касае за епизодична употреба на наркотични вещества в
домашни условия, като няма белези това да е довело до затруднение на социалното му
функциониране. Той е неосъждан, работещ, с постоянна връзка. Също така незабавно при
полицейската проверка е признал за носеното от него наркотично вещество и е посочил, че у
дома си има друго наркотично вещество. Поради което обществената опасност, при тези
специфични условия, независимо от по-голямото количество наркотик, не е от такова
естество, че деянието да бъде подведено под основната норма на чл.354а ал.3 НК (по-горе бе
посочено защо не е налице и ал.1). Случаят е маловажен по смсъла на чл.93 л.9 НК,
доколкото с оглед на липсата на вредни последици и горепосочените многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства го описва като разкриващо значително по-малка
степен на обществена опасност от типичния случай на държане на наркотици.
Поради което съдът прие, че следва да квалифицира това деяние по чл.354а ал.5 НК.

Относно стойността на наркотичното вещество. По делото е налице Протокол за
оценка, като то е оценено на 6 лв за грам. В този случай стойността на плика с марихуана от
2,75 грама е 16,32 лв, а стойността на буркана с марихуана от 51,77 грама е 310,62 лв – или
общо 326, 94 лв. Това е само становище на разследващия орган, което не може да обвърже
съдът. И по-конкретно този протокол за оценка не е нито доказателство, нито
доказателствено средство. Той и не е нужен, доколкото се касе за правен въпрос, като
самото изчисление не предполага правни знания.
В случая приложимо е Постановление 23/29.01.1998 г за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, ДВ бр.15/1998 г, изм.14/2000 г.
Ако то се приложи, то би следвало наркотичните вещества да се оценят по 4 лв за грам,
доколкото съдът не прие, че те са били държани с цел разпространение (както се посочва от
МС, автор на това постановление – „цена на улицата“). При това положение плика с
марихуаната би бил 11 лв, а на буркана 207,08 лв – или общо 218,08 лв.
При все това възниква въпросът за принципна приложимост на това Постановление –
а преди това и дали поначало паричната стойност на наркотичното вещество е елемент от
фактическия състав на деянието
Законоустановеността на престъплението е основен принцип – чл.9 ал.1 НК.
Поради което само със закон може да се обявят дадени деяния за престъпни – вкл и това кои
са съставомерните елементи от фактическия им състав. Допустимо е да се ползва бланкетна
норма, чието съдържание да се допълни с подзаконов нормативен акт. Такъв е случаят
относно „наркотични вещества“ по чл.354а НК – а именно в закона не се дава определение
на използваното понятие и не се посочват кои вещества са наркотични. Това е задача на
4

ЗКНВП, който в чл.3 ал.2 препраща към Наредба, която се издава от МС. Има се предвид
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, ДВ
бр.87/2011. В списъка към нея изрично са посочени различните видове наркотични
вещества, с тяхното официално наименования, вкл и алтернативни наименования.
Следователно не е нарушен принципът на законност на определяне на фактическия състав
на престъплението поради това, че в текста на закона не е посочена конкретно определено
вещество (напр.марихуана, кокаин, хероин, амфетамин и др) като наркотично вещество.
Такова е положението, обаче, относно включването във фактическия състав на
деянието, а оттам и в осъдителния диспозитив на присъдата, на стойността на наркотичното
вещество. Този елемент – стойността на наркотичното вещество – не е предвиден в закона –
нито пряко, нито чрез препращане с бланкетна норма. Чл.354а ал.1-3 и ал.5 НК инкриминира
определени действия с наркотично вещество (произведе, преработи, придобие, държи,
разпространява). Не са поставени никакви изисквания относно стойността на това вещество.
Поради което не може да се приеме, че тази стойност е елемент от фактическия състав на
деянието – и по-конкретно не може да се приеме, че е престъпно държането на наркотични
вещества, които имат определена парична стойност, респективно че престъпният характер
може да отпадне, ако тази стойност е малозначителна; или да бъде обусловено носенето на
по-висока наказателна отговорност, ако тази стойност е по-висока.
В случая не може да се приложи по аналогия Постановление № 6 от 26.IV.1971 г.
по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, който посочва:

„II. 1. Предмет на кражбата е обществена или лична движима вещ, която има
определена стойност.“

И след това уточнява в мотивите:
„II. 1. Предмет на кражбата може да бъде обществена или лична движима вещ,
която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност“.

Оттук практиката е наложила стойността на определена вещ да е задължителен
елемент от състава на деянието. Но това Постановление визира само кражбата – която е
престъпление против собствеността. При извършена кражба пострадалият губи определена
вещ (която има стойност) – и поради това вредата, която той търпи, е съизмерима с тази
стойност. Поради това и изискването за заместването на отнетата вещ по чл.197 НК е
тълкувано като изпълнено, ако се заплати стойността на тази вещ
Деянието по чл.354а НК няма имуществени измерения. То е престъпление против
здравето; от формална гл.т. няма пострадал. При извършване на това деяние не винаги има
конкретна и явна вреда (нито за трето лице, нито за дееца – т.е. за този, който държи,
придобива или извършва друго ддействие по чл.354а НК с наркотика); а ако все пак настъпи
такава вреда (напр при употрела на наркотика) естеството на неблагоприятното увреждане
на правната сфера съвсем не е имуществена – а е неимуществена, в сферата на здравето.
Отделно от това, ако има имуществено разместване, то не е в посока деецът да отнема
наркотичното вещество от наркозависимя – обратното, деецът предоставя това наркотично
вещество на наркозависимия. Поради това аналогията с кражбата няма основание.
Поради това не може да се приеме, че за съставомерността на деянието по чл.354а
НК е нужно наркотичното вещество да има стойност – и по-конкретно да има определена
парична стойност.
За тази съставомерност от значение е качеството на наркотичните вещества като
„упойващи и психотропни“ – чл.3 ал.1 т.1 ЗКНВП, което води до „висока степен на риск за
5

общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях“ – чл.3 ал.2 т.1 ЗКНВП.
Критериите за определяне на вещество като наркотично са основно медицински – чл.7 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични ги посочва
като доказано психоактивно действие, предизвикващи състояние на зависимост,
предизвикващи вредни въздействия; други критерии са от техническо естество –
възможност да бъдат преобразувани в упойващи или психотропни вещества, данни за
злоупотреба в друга държава; последният критерий е правен – веществото е поставено под
контрол в друга държава. Паричната стойност на съответното вещество е напълно
ирелевантен фактор. И по-конкретно наличието или липсата на парична стойност, високата
или ниска стойност, са ирелевантни за определянето на определено вещество като
наркотично.
Следователно в текста на чл.354а НК няма никакво законово основание да се
приема, че паричната стойност на наркотичното вещество е елемент от фактическия състав
на деянието. Постановление № 6/71 г на ВКС е неотносимо.
При все това е издадено Постановление № 23/29.01.1998 г на МС за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, ДВ бр.15/98, изм. ДВ
бр.14/00. В §2 ПЗР е посочено, че това Постановление се издава на основание чл.6 ал.2 ЗНА.
Последната норма оправомощва МС да издава Постановления „когато урежда съобразно
законите неуредени обществени отношения в областта на неговата изпълнителна или
разпоредителна дейност“.
Очевидно е, че чл.6 ал.2 ЗНА не може да е основание МС да издава Постановление,
с което да определя цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Това е така, доколкото в чл.354а НК липсва съответно възлагане на МС да уреди този аспект
на престъпната дейност, свързана с наркотични вещества; а също така и доколкото поначало
не би следвало изпълнителната власт да задава задължителни за съда параметри относно
установяване на елементи от фактическия състав на дадено престъпление. Това е
изключително правомощие на законодателя, който може да използва общ термин,
препращащ към други закони или подзаконови актове (например „наркотични вещества“).
Но след като законодателят по никакъв начин не е посочил, че паричната стойност на
наркотичното вещество е елемент от фактическия състав на деянието по чл.354а НК, тази
стойност не може да стане такъв фактически елемент поради това, че МС е издало
Постановление № 23/98.
Отделно от това престъплението по чл.354а НК зА.га здравето; поради това
процентното съдържание на активното действащото психотропно вещество би следвало да е
от решаващо значение. А в случая, видно от Тарифата към Постановление № 23/98, само за
хероина и кокаина процентното съдържание на активно действащия компонент е взет
предвид. В останалите случаи стойността на наркотика е обусловен единствено от теглото
му. В тези случаи изборът на МС да игнорира степента на вредоносно въздействие,
съобразно концентранцията на активния компонент, не е обоснован с каквито и да е доводи.
Така се оказва, че паричната стойност на определено наркотично вещество зависи само от
грамажа му – но не и от процентното съдържание на активно действащия наркотичен
компонент в него.
На последно място тази Тарифа е много стара – преди четвърт век. В този период
значителен брой нови химически вещества са определени като наркотични – и за тях липсва
определяне на парична стойност от страна на МС; а това не може да доведе до извода, че
изпълнителните деяния по чл.354а НК с тях се явяват несъставомерни.
Проблемът за новите наркотични вещества е дотолкова сериозен, че е обект на
специална законова регламентация. Така в чл.14 ал.2 ЗКНВПр се предвижда създаването на
специален Експертен съвет към Националния съвет по наркотичните вещества, който има за
задача да подготвя становища по включване на нови вещества в списъка на наркотичните
6

вещества. Дейността на този съвет е регулирана в чл.5-9 от Наредбата. Предвидена е
облекчена процедура по включване на нови вещества, ако това следва в изпълнение на
международни договори или от актове на ЕС. В последната категория следва да се посочат
Рамково решение 2004/757 за включване на нови психоактивни вещества в определението за
„наркотици“, Регламент 1920/2006 относно европейски център за мониторинг и наркомании,
както и конкретни актове, с които на европейско ниво се установяват по официален начин
нови наркотици - Решения 2014/688, 2015/1873, 2017/1774, 2017/21702018/747, 2018/748,
2018/1463.
Само като пример следва да се даде Директива 2020/1687 за изменение на списъка
към Рамково решение 2004/757, с която се добавя ново психоактивно вещество (N, N-
диетил-2 - [[4- (1-метилетокси) фенил] метил] -5-нитро-1Н-бензимидазол-1-етанамин) с
наименованието „изотонитазен“ в определението за „наркотици". Очевидно е, че то не е
получило своята парична стойност в Постановлението на МС от 1998 г. Също така е
очевидно, че деянията по чл.354а НК с това ново вещество са престъпни – независимо от
липсата на определяне на такава стойност от МС. А отделно от това е и очевидно, че не е
законосъобразно да се приеме, че стойността на наркотичното вещество е елемент от състава
на деянието ако МС е определил такава стойност и не е такъв елемент, ако МС не е
определил такава стойност.
Въз основа на тези мотиви съдът прие, че паричната стойност на наркотичното
вещество е правно ирелевантно обстоятелство. Поради това само с оглед пълнота изложи
мотиви относно тази стойност, при обсъждане на конкретното деяние по-горе, но не я
включи в диспозитива на прикъдата.

Относно наказанието.
Съдът призна подс.Т. за виновен в деяние по чл.354а ал.5 НК – а именно маловажен
случай на държане на наркотични вещества.
Това, от своя страна, води и до необходимост от прилагане на нормата на чл.78а НК.
Подсъдимият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по този
процесуален ред. Също така за деянието, за което е признат за виновен, се предвижда само
наказание „глоба“. Няма причинени имуществени вреди.
Поради което съдът го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
адм.наказание „глоба“ от 1 000 лв.
Бе постановено отнемане в полза на държавата на вещите, ползвани в процеса на
употребата на наркотични вещества от страна на подс.Т. – везната, мелничката (гриндер) и
пликчетата; подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски.
С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	59
Дата:	19 април 2023 г.
Съдия:	Иво Юриев Хинов

Дело:	20231100201285
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 февруари 2023 г.

Присъда по дело №1285/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите