Р Е Ш Е Н И Е
град София, 04.05.2023г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III -В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №11192
по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №48363 от 21.02.2020г., постановено по гр.дело №73316/2018г.
по описа на СРС, І Г.О., 45-ти състав, е признато за установено по
предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.и З.“, ЕИК ******, срещу К.Д.В.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, че К.Д.В., ЕГН **********, дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.и З.“, ЕИК ******, сумата от 252.16 лв.,
представляваща изплатено по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, застрахователна полица №BG/30/117000223560, застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил „Форд“, модел
„Мондео“ с ДК №******, собственост на Я.Д., в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2017г., в района
на град София, в резултат на противоправното поведение
на ответника, като водач на лек автомобил „Волво“, модел
„С40“, с ДК №******, който е напуснал мястото на ПТП преди
пристигане на органите за контрол на движение по
пътищата, щета №0801-003930/2017-01, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 04.12.2017г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.12.2017г. в производството по ч.гр.д. №85083/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 45-ти състав. С решението е осъден К.Д.В., ЕГН **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.и З.“, ЕИК ******, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 75.00 лв., сторени разноски в заповедното производство, както и сумата от 125.00 лв., сторени разноски в исковото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - К.Д.В., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв.В.В., с която се обжалва изцяло решение №48363 от 21.02.2020г., постановено по гр.дело
№73316/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 45-ти състав, с което е уважен
предявения установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за сумата от 252.16 лв., представляваща изплатено от ищеца по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, по застрахователна
полица №BG/30/117000223560, застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил „Форд“, модел
„Мондео“ с ДК №******, собственост на Я.Д., причинени в резултат на ПТП, настъпило на
14.01.2017г., в района на град София, в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, който като водач на лек автомобил „Волво“, модел
„С40“, с ДК №******, е напуснал мястото на ПТП преди
пристигане на органите за контрол на движение по
пътищата, по
образувана преписка-щета №0801-003930/2017-01, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 04.12.2017г. до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.12.2017г. в
производството по ч.гр.д. №85083/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 45-ти състав. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен
акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд при постановяване на
обжалвания акт не е взел предвид всички представени по делото писмени
доказателства, установяващи погасяване на претендираната от ищеца сума в хода на съдебното производство, за
който факт е налице и изрично
признание на ищеца, съдържащо се в подадена от него молба от 14.11.2019г., която е
била докладвана от съда в съдебно заседание на 21.11.2019г.. Алтернативно са
изложени доводи в смисъл, че неправилно първостепенният съд е приел, че по
делото са доказани всички изискуеми предпоставки за възникване на регресната
отговорност на ответника по реда на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ в качеството му на
водач на лек автомобил „Волво“, модел „С40“, с ДК №******,
който в резултат на
виновното си и противоправно поведение е станал причина за настъпване на
процесното ПТП, станало на 14.01.2017г., при което е напуснал мястото на настъпилото ПТП преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата. Допълнителни аргументи в
същия смисъл са изложени и в писмена защита. По изложените съображения
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното
съдебно решение и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения
иск като неоснователен. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата
съдебна инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна – ищец по делото - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.и З.“, ЕИК ******, чрез процесуален
представител юрисконсулт Б.М., депозира писмен отговор, в който е направено
изрично волеизявление относно факта, че след завеждане на исковата молба в съда
на 19.03.2019г. ответникът е извършил плащане на претендираната от ищеца
главница от 252.16 лв., както и че след постановяване на първоинстанционното
решение на 11.05.2020г. е направено от ответника и второ плащане в размер на
200 лв., която сума представлява присъдените в полза на ищеца разноски, направени
от него в заповедното и исковото производство. По съществото на спора са
изложени съображения в смисъл, че първоинстанционният съд е направил цялостен
анализ на събраните по делото доказателства и е обосновал правилен извод, че са
налице основанията в закона за уважаване на предявения иск. По изложените
аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. В подадени
молби от 01.02.2022г. и от 22.02.2023г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК
досежно сторени разноски пред въззивната инстанция.
Предявен е от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.и З.“, ЕИК ******, срещу К.Д.В., ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намира за установено, че от
събраните пред първата инстанция доказателства, се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Пред
настоящата инстанция с подадения писмен отговор са представени от ищеца
следните доказателства: платежно нареждане от 19.03.2019г., от което е видно,
че ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 252.16 лв., представляваща
претендираната от ищеца в настоящото производство искова сума за регресно
вземане по образувана преписка-щета
№3930; както и
платежно нареждане от 11.05.2020г., от което е видно, че ответникът е превел по
сметка на ищеца сумата от 200 лв., представляваща присъдени с обжалваното
решение разноски, направени от ищеца в заповедното и исковото производство.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество е неправилно, тъй като обоснованият окончателен
извод за основателност на предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.и З.“,
ЕИК ******, срещу К.Д.В., ЕГН **********,
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ не съответства
на събраните по делото доказателства и на правилното тълкуване и прилагане на
закона. В конкретния случай от данните по делото се установява, че в хода на производството
пред СРС е направено от ищеца изрично признание за заплащане от ответника на исковата сума, което е извършено след завеждане на исковата молба в съда, което волеизявление е обективирано в подадена молба от 14.11.2019г., към
която е приложено и платежно
нареждане от 19.03.2019г., от което е видно, че ответникът е превел по сметка
на ищеца сумата от 252.16 лв., представляваща претендираната от ищеца в
настоящото производство искова сума за регресно вземане по образувана преписка-щета №3930. Волеизявлението,
направено от ищеца, подкрепено с приложени доказателства, представлява факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право, с който съдът е следвало да се съобрази с оглед разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК, което в случая не е направил,
поради което е допуснал
съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Изложените във
въззивната жалба доводи са основателни.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т.9 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Това е така, тъй като съдебният акт трябва да отразява правното положение между страните
по делото, каквото е то към момента на приключване на устните състезания. С оглед на това настоящият
състав следва да
вземе предвид релевираните доводи за плащане и приетите доказателства в тази
насока, представени по делото. В случая в хода на първоинстанционното производство към подадена от
ищеца молба от
14.11.2019г. е приложено и платежно нареждане от 19.03.2019г., от което е видно, че ответникът е
превел по сметка на ищеца сумата от 252.16 лв., представляваща претендираната
от ищеца в настоящото производство искова сума за регресно вземане по
образувана преписка-щета №3930. Извършеното плащане от страна на ответника по делото е юридически факт, с правопогасяващ ефект,
който следва да бъде взет предвид от съда. В този смисъл, по общото правило на чл.235, ал.3 от ГПК съдът
взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на
иска - от момента на подаване в съда на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до приключване
на съдебното дирене в производството по иска. Неправилно и в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не е взел предвид извършеното от
ответника след образуване на заповедното производство плащане на исковата сума,
като в случая
зачитайки последният релевантен за спора факт, следва да се приеме за установено по
делото погасяването дълга на ответника по предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Предвид достигането
до различни крайни изводи от тези, обективирани в обжалваното първоинстанционно
решение същото на основание чл.271 ГПК следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ като неоснователен, тъй като е погасен чрез извършено доброволно
плащане след образуване на съдебното производство.
На
следващо място съдът намира, че с оглед установеното плащане на процесната сума в хода на висящото
производство – претендираната искова сума е заплатена в хода на
първоинстанционоото производство - се налага извод, че ответникът е
станал причина за завеждане на делото. По изложените съображения и по аргумент за
обратното от чл.78, ал.2 от ГПК ответникът дължи присъдените в полза на ищцовото
дружество с решението на СРС суми за разноски в заповедното и исковото производство. На следващо
място въззивният съд отчита факта, че с подадения от въззиваемия-ищец писмен
отговор се прилага платежно
нареждане от 11.05.2020г., от което е видно, че ответникът е превел по сметка
на ищеца сумата от 200 лв., представляваща присъдени с обжалваното решение
разноски, направени от ищеца в заповедното и исковото производство. При това
положение обжалваното решение в частта на възложените в тежест на ответника
разноските следва да се отмени доколкото
същите са били заплатени след постановяване на съдебния акт.
По разноските в настоящото производство:
Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция - подадената въззивна
жалба се явява основателна, доколкото въззивника-ответник е погасил
задълженията си към ищеца в хода на съдебното производство, т.е. с поведението
си е станал причина за завеждане на делото и същият не е признал предявения
иск, а напротив – оспорва същият като неоснователен, поради което в негова полза
не следва да бъдат присъдени претендирани разноски, направени пред въззивната
инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№48363 от 21.02.2020г., постановено по гр.дело
№73316/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 45-ти състав, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.и З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.“******срещу К.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***; установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, за признаване за установено, че ответникът- К.Д.В., ЕГН **********, дължи на ищеца - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.и З.“, ЕИК ******, сумата от 252.16 лв., представляваща стойността на изплатено застрахователно
обезщетение по образувана преписка-щета №0801-003930/2017-01,
за вреди по лек автомобил „Форд“, модел
„Мондео“ с ДК №******, собственост на Я.Д., причинени в резултат на ПТП, настъпило на
14.01.2017г., в района на град София, в резултат на
противоправното поведение на ответника, като водач на лек автомобил „Волво“, модел „С40“, с ДК №******,
който е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 04.12.2017г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.12.2017г. по ч.гр.д. №85083/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 45-ти състав, като неоснователен поради извършено в хода на делото плащане от ответника.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./