№ 1467
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100503730 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20098017 от 20.07.2023 г. по гр.д. № 58217/2019 г.
Софийски районен съд, 123 състав: Отхвърлил предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу Г. Ж. И., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 634.07 лв. – 1/2 част от стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 156955, цялата в
общ размер на 3 268.15 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 08.11.2016 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
дело № 63469/2016 г. на Софийски районен съд, 123 състав, до изплащане на
вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т.
1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 71.04 лв. –
1/2 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 15.10.2015 г. до 17.10.2016 г., цялото в размер
1
на 142.08 лв.; Отхвърлил предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, срещу В. Р. И., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 634.07
лв. – 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.
05.2014 г. до м. 04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. ****, абонатен № 156955, цялата в общ размер на 3 268.15 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 08.11.2016 г. – датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 63469/2016 г. на
Софийски районен съд, 123 състав, до изплащане на вземането, и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 71.04 лв. – 1/2 част от
стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.10.2015 г. до 17.10.2016 г., цялото в размер на
142.08 лв. На основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ищецът е
осъден да заплати на пълномощника на ответниците адв. Н.К., личен № ****,
с адрес: гр. София, ул. ****, офис 2, общата сума от 800 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана по делото безплатна адвокатска помощ на
ответниците. Решението е постановено при участието на „МХ ЕЛВЕКО“
ООД, ЕИК *********, като трето лице – помагач на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за
неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Изводът на СРС за недоказаност на реално доставеното
количество топлинна енергия не съответствал на събрания в хода на
първоинстанционното производство доказателствен материал. По делото било
доказано по безспорен начин наличието на облигационно правоотношение
между страните по продажба на топлинна енергия при общи условия. Вещото
лице от СТЕ установило, че топлинната енергия е отчитана в съответствие с
приложимата нормативна уредба и че се касае за задължения, определени по
реален отчет на показанията. В правомощията на районния съд било да
констатира непълнотата на предоставена на вещото лице информация и да
допусне назначаване на допълнителна експертиза или да задължи ищеца да
окаже съдействие. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и
2
вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемите страни Г. Ж. И. и В. Р. И. с отговор по реда на чл. 263, ал.
1 ГПК оспорват жалбата. Ищецът не ангажирал безспорни доказателства, от
които да се направи извод, че са потребители на топлинна енергия, въпреки
изричното оспорване на този факт. Партидата се водела на едно лице, което се
явявало вещен ползвател. Ищецът не ангажирал доказателства освен
изходящи от него. Молят съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Пълномощникът им адв. Кръстева претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД,
ЕИК ********* (преди „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, промените в наименованието и
правноорганизационната форма вписани в ТРРЮЛНЦ на 16.01.2024 г.), не
взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно и субективно пасивно
съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от общо
3 268.15 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди в периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. в топлоснабден имот на
адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 156955, като от всеки от ответниците
се претендира по 1/2, или по 1 634.07 лв., и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 142.08 лв. -
лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода
15.10.2015 г. – 17.10.2016 г., като от всеки от ответниците се претендира по
1/2, или по 71.04 лв.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.11.2016 г., до окончателното плащане. Твърди
се за вземанията да е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
3
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63469/2016 г. на Софийски районен съд, 123
състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с
който са оспорили предявените искове по основание и размер. Релевирали са
възражения, че не е доказано да са били собственици на топлоснабдения имот
в процесния период и съответно – да са били потребители на топлинна
енергия; Оспорили са дължимост на суми за топлинна енергия поради липса
на доказателства за реален отчет, респ. за неосигурен достъп, както и за
изправност на уредите, отчитащи топлинната енергия. Оспорили са и исковете
за лихви като недоказани предвид липсата на доказателства за публикуване на
фактурите на интернет страницата на продавача. С депозираните възражения
срещу заповедта по чл. 410 ГПК са релевирали и възражение за погасителна
давност. Искали са от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за
частично недопустимо.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 63469/2016 г. на Софийски районен
съд, 123 състав, заповед за изпълнение е издадена за главница за топлинна
енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. в общ размер 3 254.23 лв., от
която всеки от длъжниците дължи по 1/2, или по 1 627.11 лв., и за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.10.2015 г. -
17.10.2016 г., в размер на 140.06 лв., от която всеки от длъжниците дължи по
1/2, или по 70.03 лв. всеки. Заповед е издадена и за главница за дялово
разпределение и за лихви за забава върху тази главница, но с исковата молба
ищецът не е претендирал да се установи дължимостта им, а е претендирал да
се установи дължимостта само на главница за топлинна енергия в общ размер
3 268.15 лв., по 1 634.07 лв. всеки ответник, и лихви за забава върху
главницата за топлинна енергия в общ размер 142.08 лв., по 71.04 лв. всеки
ответник. Заповед за изпълнение за суми за топлинна енергия за разликата над
4
3 254.23 лв. до 3 268.15 лв. и за лихви за забава върху тази главница за
разликата над 140.06 лв. до 142.08 лв. не е издадена. Поради това предявените
установителни искове за тези разлики са недопустими, тъй като правен
интерес от установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е налице само при
издадена заповед за изпълнение за вземането – предмет на установителния
иск. Ето защо на основание чл. 270, ал. 3 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено в частта му за разликите над 1 627.11 лв. до
1 634.07 лв. по всеки от субективно съединените искове за главница за
топлинна енергия, и в частта му за разликите над 70.03. лв. до 71.04 лв. - по
всеки от субективно съединените искове за лихви за забава, а производството
по делото в същите части следва да бъде прекратено.
В останалата част първоинстанционното решение е допустимо, но
въззивният съд го намира за частично неправилно по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от
§ 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
5
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на
писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие.
В случая не е било спорно и по делото се установява, че сградата, в
която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа. Противно на поддържаното от въззиваемите, по делото се установява
по безспорен начин от приетия и неоспорен договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ от 15.11.1990 г., че същите са собственици на
процесния топлоснабден имот. Няма твърдения преди процесния период
ответниците да са прехвърлили собствеността върху имота. В качеството им
на собственици на топлоснабдения имот, ответниците дължат цената на
доставената в имота им топлинна енергия. По делото се установява, че
ответниците са съпрузи, поради което несъстоятелни са доводите в отговора
на жалбата само В. И., на чието име е открита партидата за имота, да била
„вещен ползвател“ и само тя да дължала цената на доставената топлинна
енергия.
Относимите към процесния период Общи условия за продажба на
6
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в град София са публикувани и са влезли в сила на 12.03.2014 г., с изтичане на
30 дни от публикацията (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове
по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо
водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за
отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема
на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект.
В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение
на СТЕ, което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК се установява, че топлозахранването на вх. А на процесната сграда е
двузоново и се осъществява с две абонатни станции – за горен и долен кръг. За
двете АС е монтиран един общ топломер, който е преминавал през
изискваните от ЗИ метрологични проверки със заключение „съответства”.
Последното е видно и от приетите и неоспорени свидетелства за проверка и
протоколи за подмяна на топломер (л. 82 – 87 от делото на СРС).
В процесния имот по проект има 3 отоплителни тела. В жилището няма
узаконен водомер. Вещото лице е посочило, че от ФДР не са приложени по
делото отчетите поради изтекъл срок за съхранението им. За отчетен период
2014/2015 г. е осигурен достъп. За този период не са начислявани суми за
отопление на имот поради липса на отоплителни тела в жилището; За отчетен
период 2015/2016 г. поради неосигурен достъп до имота ФДР е начислила
служебен разход на максимална мощност съобразно Наредба 16-334/2007 г. за
7
топлоснабдяването (отм.). Сумите за топла вода са формирани на база 3 бр.
потребители, съобразно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 (отм.) поради липса
на узаконен водомер; Сумите за ТЕ, отдадена от сградна инсталация са
начислявани въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект от 169
куб. м. Дължимата след изравняванията сума за доставена в имота на
ответниците топлинна енергия в периода м. 05.2014 г. – м. 05.2016 г. е в размер
на 3 254.30 лв.
Видно от приетите и неоспорени индивидуални справки, изготвени от
третото лице помагач (л. 95 - 96 от делото на СРС), за отчетен период
2014/2015 г. дължимата от ответниците сума за ТЕ от сградна инсталация е
94.91 лв., а за топла вода за 3 бр. потребители – 1 076.25 лв., или общо 1 171.16
лв. За този отоплителен сезон суми за ТЕ за отопление на имот не са
начислявани. Видно от индивидуалната справка за сезон 2015/2016 г.,
дължимата от ответниците сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация е 88.40
лв., а за топла вода на база 3 бр. потребители – 855.10 лв., или общо 943.50 лв.
Поради неосигурен достъп е начислена и ТЕ за отопление на имот на стойност
1 139.62 лв.
С оглед така установеното въззивният съд намира, че исковете за
главница за топлинна енергия са доказани по основание. Настоящият състав
не споделя мотивите на СРС, че тъй като заключението на СТЕ било изготвено
въз основа на непредставени по делото документи – такива предоставени от
ФДР и изискани от ТР „Люлин“ и ищеца, същото не следвало да се кредитира.
На първо място, по делото са приети и неоспорени от ответниците
индивидуалните справки за процесния имот за двата отоплителни сезона, въз
основа на които вещото лице от СТЕ е дало заключението си за процесния
апартамент. Приети като доказателства и неоспорени са и свидетелствата за
проверка на общия топломер, от които също се установява, че топлинната
енергия в сградата е измервана с годно СТИ. Общият топломер е отчитан по
електронен път, като на вещото лице е предоставена разпечатка от
електронните отчети, която не е необходимо да бъде приобщавана като
доказателство по делото.
По делото не са представени документ за отчет за отоплителен сезон
2014/2015 г. и констативен протокол за неосигурен достъп за отоплителен
сезон 2015/2016 г. За първия период е ирелевантно непредставянето на
8
документ за отчет, доколкото начислените суми са само за ТЕ от сградна
инсталация и за ТЕ за БГВ, последната начислявана на база 3 бр. потребители
поради липса на узаконен водомер за топла вода в имота. Последният факт се
установява от неоспорените индивидуални справки. За отоплителен сезон
2015/2016 г. не е доказано, че достъп до имота не е осигурен, поради което
начислената служебно ТЕ за отопление на имот следва да се извади от общата
сума от 2 083.12 лв. и така дължима за този период е сумата от общо 943.50
лв. (от които 88.40 лв. – за ТЕ от сградна инсталация, и 855.10 лв. – за топла
вода, начислявана на база за 3 бр. лица).
Ето защо въззивният съд намира, че главните искове са доказани и
основателни до размер от общо 2 114.66 лв., или всеки от ответниците дължи
по 1 057.33 лв. за цена на доставена ТЕ за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г.
С отговора на исковата молба ответниците не са поддържали заявеното
с възраженията срещу заповедта за изпълнение възражение за погасителна
давност, нито това възражение се поддържа в отговора на въззивната жалба.
Само за пълнота въззивният съд следва да посочи, че това възражение е
неоснователно. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 08.11.2016 г.,
а най-старото вземане, което се претендира, е за м. 05.2014 г. Съгласно
установената в чл. 422, ал. 1 ГПК фикция, установителният иск се счита
предявен от датата на подаване на заявлението, а към този момент никое от
претендираните вземания не е било погасено с приложимата тригодишна
погасителна давност.
Исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за забава върху главниците за
топлинна енергия въззивният съд намира за неоснователни.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 1 от действалите в процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В чл. 32,
ал. 2 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
9
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. Според
чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2.
В случая от представения констативен протокол от 17.08.2015 г. не може
да се направи извод, че общата фактура за процесния аб. № 156955 за
отоплителен период м. 05.2014 г. – 04.2015 г. е била публикувана на интернет
страницата на продавача, а за отоплителен период м. 05.2015 – м. 04.2016 г.
изобщо не е представен протокол за публикуване на общата фактура. След
като не е доказано ответниците да са изпаднали в забава за плащане,
предявените акцесорни искове за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено в допустимата му част, с
която исковете за главници за топлинна енергия са отхвърлени до размер от по
1 057.33 лв. и вместо това главните искове се уважат за посочените размери.
При този изход, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
и в частите, с които ищецът е осъден на основание чл. 38 ЗА да заплати на
пълномощника на ответниците адвокатско възнаграждение над сумата от
303.92 лв. В останалите части първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, които за
заповедното производство възлизат общо на 125.44 лв., или всеки ответник
дължи по 62.72 лв., а за първоинстанционното производство – общо на 479.46
лв., от които всеки ответник дължи по 239.73 лв.
С оглед изхода на спора и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззивника съразмерно с уважената част от жалбата.
10
Направените разноски са в размер на 90.36 лв. – държавна такса, а по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ въззивният съд, съобразявайки извършените
от юрисконсулт на въззивника процесуални действия, определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., или общо разноски за
тази инстанция 190.36 лв. Съразмерно с уважената част дължимите разноски
са в размер на 118.04 лв., или всеки от въззиваемите дължи разноски в размер
на по 59.02 лв.
Въззиваемите не са претендирали разноски за тази инстанция, поискано
е определяне на адвокатско възнаграждение на пълномощника им на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 800 лв.
Съгласно задължителното за националните съдилища решение от
25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й,
вкл. когато присъжда възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, тъй като същата
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Последователна е
практиката на ВКС с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че
посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при служебното определяне на
възнаграждения. Те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената
на предоставените услуги, като се съобразяват материалния интерес,
фактическата и/или правна сложност на делото, количеството извършена
работа.
В случая въззивният съд, съобразявайки материалния интерес от общо
3 410.23 лв., но и липсата на фактическа и/или правна сложност на делото в
настоящата инстанция, както и единственото извършено от пълномощника на
въззиваемите действие – подаване на отговор на въззивната жалба, намира за
справедливо възнаграждение в размер общо на 200 лв., по 100 лв. за защита на
всеки от ответниците. Съразмерно с отхвърлената и прекратената част, на
пълномощника следва да се присъди възнаграждение в общ размер 75.98 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ОБЕЗСИЛВА решение № 20098017 от 20.07.2023 г., постановено по
гр.д. № 58217/2019 г. на Софийски районен съд, 123 състав в частта, с която
са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Г. Ж. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 1 627.11 лв. до 1 634.07 лв . – стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 156955, и иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
разликата над 70.03. лв. до 71.04 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 15.10.2015 г. до 17.10.2016 г.,
както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Р. И., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД за разликата над 1 627.11 лв. до 1 634.07 лв . – стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 156955, и иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разликата над 70.03. лв. до 71.04 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.10.2015
г. до 17.10.2016 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в същите
части, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 20098017 от 20.07.2023 г., постановено по гр.д. №
58217/2019 г. на Софийски районен съд, 123 състав в частта, с която
предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу Г.
Ж. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за
топлинна енергия е отхвърлен до размер от 1 057.33 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 08.11.2016 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа
на което е образувано ч. гр. дело № 63469/2016 г. на Софийски районен съд,
123 състав, до изплащане на вземането, както и в частта, с която
предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу
В. Р. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
12
главница за топлинна енергия е отхвърлен до размер от 1 057.33 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума за периода от 08.11.2016 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 63469/2016 г. на
Софийски районен съд, 123 състав, до изплащане на вземането, както и в
частта, с която „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на адв. Н.К., личен № ****, с адрес: гр. София, ул. ****,
офис 2, адвокатско възнаграждение за оказана по делото безплатна адвокатска
помощ на ответниците над сумата от 303.92 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Г. Ж. И., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. ****, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата 1 057.33 лв. – главница, представляваща 1/2 от
цената на доставена топлинна енергия в периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 156955, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК на 08.11.2016 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
63469/2016 г. на Софийски районен съд, 123 състав;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че В. Р. И., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. ****, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата 1 057.33 лв. – главница, представляваща 1/2 от
цената на доставена топлинна енергия в периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 156955, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК на 08.11.2016 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
63469/2016 г. на Софийски районен съд, 123 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20098017 от 20.07.2023 г., постановено по
гр.д. № 58217/2019 г. на Софийски районен съд, 123 състав в останалите
13
части.
ОСЪЖДА Г. Ж. И., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 239.73 лв. – разноски за първоинстанционното производство,
сумата 62.72 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
63469/2016 г. на Софийски районен съд, 123 състав, и сумата 59.02 лв. –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА В. Р. И., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 239.73 лв. – разноски за първоинстанционното производство,
сумата 62.72 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
63469/2016 г. на Софийски районен съд, 123 състав, и сумата 59.02 лв. –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да
заплати на адвокат Н.К. от САК, личен № ****, с адрес: гр. София, ул. ****,
офис 2, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от общо 75.98 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на въззиваемите страни Г. Ж. И. и В. Р. И..
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД, ЕИК ********* (преди „МХ ЕЛВЕКО“ ООД),
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14