№ 34
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М.а
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ол. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601327 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 НПК,като е образувано по:
-искане вх.№268228/18.11.2021 година на осъдения П. И. М.,с установена
самоличност,ЕГН **********,чрез защитник адв.А. Р. от АК Кюстендил,с посочен съдебен
адрес,надлежно упълномощен,и
-искане вх.№268165/10.11.2021 година на осъдения М. Е. О.,с установена
самоличност,ЕГН **********,чрез защитник адв.Й. Г. от АК Кюстендил,с посочен съдебен
адрес,надлежно упълномощен,за възобновяване на наказателното производство по внохд
№234/2020 година по описа на Окръжен съд гр.Кюстендил.
С подаденото искане защитникът на осъдения М.О. е сезирал съда с твърдения за
наличие на възобновителни основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5-та НПК ,като анализ на
оплакванията обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 вр.с касационно
основание по чл.348 ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното
наказание.Направено е особено искане да се спре изпълнението на наказанието,което е
оставено без уважение.
С искането защитникът на осъдения П.М. сезира съда с твърдения за наличие на
възобновителни основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5-та НПК,като анализ на оплакванията
препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 вр.с касационни основания по чл.348 ал.1,т.1,т.2
и т.3 НПК-нарушение на материалния закон,допуснати съществени нарушения на
1
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.Стореното
особено искане да се спре изпълнението на наказанието е оставено без уважение.
С присъда №94/16.12.2019 година,постановена по нохд №1109/2016 година по описа
на Районен съд гр.Дупница,състав на съда е признал подсъдимия П. И. М.,роден на ***
година в гр.***,живущ в гр. ***, ул.„***” №5,български гражданин,с основно
образование,безработен,неженен,осъждан,ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,че на
19.03.2016 година,около 19,00 часа в гр. ***,на ул. „***”,пред дом №15 в съучастие
/съизвършител/ с М. Е. О. и Б. Е. Е.,двамата от гр. ***,чрез нанасяне на удари с крака в
областта на главата и тялото,причинил лека телесна повреда на М. Е. М. от
гр.***,изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК /контузия на главата,изразила се в отоци,кръвонасядания и
охлузвания в челната област на лицето и окосмената част на главата вдясно,контузия на
гръден кош вляво/кръвонасядане и болка/,контузия в областта на лява лакътна става-
оток,охлузване и болка при движение и охлузвания по коленете, като телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди /деянието е извършено без каквато и да е причина и
поведение от страна на пострадалия,демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този
начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката
личност/,поради което на основание чл.131 ал.1, т.12,пр.1 вр. чл. 130 ал.1 вр.чл.20 ал.2
НК,чл.54 ал.1 вр.чл.37 ал.1,т.1а НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок
от 2 /две/ години,като е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на
наказанието.
С присъдата съдът е признал подсъдимия П. И. М.,с установена самоличност,за
ВИНОВЕН в това,че на 19.03.2016 година около 19,00 часа в гр. ***,на ул.„***”пред дом
№15,чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето,с хващане на дясната ръка и
отмятането и със сила встрани,причинил лека телесна повреда на Р. Л. М. от
гр.***,изразяваща се във временно разстройство на здравето,неопасно за живота извън
случаите на чл.128 НК и чл.129 НК-фрактура на първата /проксимална/ фаланга на V-ти
пръст на дясна ръка без съществено разместване или раздробяване на фрагменти с
кръвонасядане и оток по дланта на дясна ръка,кръвонасядания и охлузване по лицето,като
телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /деянието е извършено без каквато и
да е причина и поведение от страна на пострадалата,демонстрирайки физическа сила и
изразявайки пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката
личност,поради което на основание чл.131 ал.1,т.12,пр.1 вр.чл.130 ал.1 НК,чл.54, ал.1 вр.
чл.37 ал.1,т.1а НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/
години,като е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определил и наложил на подсъдимия П. И. М.,с
установена самоличност,ЕГН ********** едно общо наказание „лишаване от свобода” за
срок от 2/две/години,като е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на
наказанието.
На основание чл.68 ал.1 НК съдът е определил подсъдимият П. И. М.,с установена
2
самоличност и ЕГН ********** да изтърпи наложено му наказание по нохд №1592/2011
година по описа на PC Дупница „лишаване от свобода” от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца
при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия П. И. М.,ЕГН ********** да заплати на Р. Л.
М.,ЕГН ********** сумата 3000 /три хиляди/ лева,представляваща обезщетение за
причинени и неимуществени вреди,ведно със законна лихва,считано от 19.03.2016 година до
окончателното и изплащане.
Подсъдимият П. И. М.,ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на Районен съд
Дупница сумата 120.00 лева,представляваща 4 % държавна такса върху уважената част от
гражданския иск.
С присъдата съдът е признал подсъдимия М. Е. О.,роден на *** год.в гр.***,живущ в
гр.***,ул.„***”№1,български гражданин ,начално
образование,неженен,безработен,осъждан,ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това ,че на
19.03.2016 година,около 19,00 часа в гр.***,на ул.„***”,пред дом №15, в съучастие
/съизвършител/ с П. И. М. от гр.*** и Б. Е. Е. от гр.***,чрез нанасяне на удари с юмрук в
областта на лицето и чрез нанасяне на удари с крака в областта на главата и тялото,е
причинил лека телесна повреда на М. Е. М. от гр.***, изразяваща се във временно
разстройство на здравето,неопасно за живота извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК-
контузия на главата,изразяваща се в отоци,кръвонасядания и охлузвания в челната област на
лицето и окосмената част на главата вдясно,контузия на гръден кош вляво /кръвонасядане и
болка/,контузия в областта на лява лакетна става-оток, охлузване и болка при движение и
охлузвания по коленете,като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди
/деянието е извършено без каквато и да е причина и поведение от страна на
пострадалия,демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и
явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност,поради което на
основание чл.131 ал.1,т.12,пр.1 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, чл.54 НК вр.чл. 37 ал.1, т.1а
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца,като е
определен първоначален„строг”режим на изтърпяване на наказанието.
С присъдата съдът е признал и подсъдимия Б. Е. Е.,с установена самоличност и ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това,че на 19.03.2016 година,около 19,00 часа в гр.***,на ул.
„***”,пред дом №15,в съучастие като съизвършител с П. И. М. и М. Е. О.,чрез нанасяне на
удари с крака в областта на главата и тялото,е причинил лека телесна повреда на М. Е. М. от
гр.***,изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота,извън
случаите на чл.128 НК и чл.129 НК,като телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си,поради което на основание чл.131 ал.1,т.12,пр.1
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.1,т.4 НК,чл.54 ал.1 НК вр.чл.37 ал.1,т.1а НК му е
наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца,като на основание чл.69
ал.1 НК е отложил изтърпяване на наказанието за срок от 1 /една/ година,считано от влизане
в сила на присъдата.
3
Подсъдимият Б. Е. Е. ,с установена самоличност и ЕГН ********** е признат за
виновен и затова,че на 19.03.2016 година,около 19,00 часа в гр.***,на ул. „***”, пред дом
№15,чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето причинил лека телесна повреда на
В. Л. Й. от гр.***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето,като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди и макар непълнолетен
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си,поради което на основание чл.131 ал.1,т.12,пр.1 вр.чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.63
ал.1,т.4 НК, чл.54 ал.1 вр.чл.37 ал.1, т.1а НК му е наложил наказание „лишаване от свобода”
за срок от 3 /три/ месеца,като на основание чл.69 ал.1 НК е отложил изтърпяване на
наказанието за срок от една година.
На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определил на подсъдимия Б. Е. Е.,ЕГН **********
едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца,като на основание
чл.69 ал.1 НК е отложил изтърпяване на наказанието за срок от 1 /една/ година,считано от
влизане в сила на присъдата.
Подсъдимият Б. Е. Е.,ЕГН ********** е осъден по предявен срещу него граждански
иск и за следваща се д.такса.
Тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на М. Е. М. ,ЕГН
**********,сумата 3000 /три хиляди/ лева,представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди вследствие на деянието,ведно със законна лихва, считано от
19.03.2016 година до окончателното изплащане,както и да заплатят по сметка на Районен
съд Дупница сумата 120.00 лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважената част
от гражданския иск.
Тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на М. М.,ЕГН **********,Р.
М.,ЕГН ********** и В. Й.,ЕГН ********** сумата 800/осемстотин/ лева,представляващи
разноски за един адвокат.
Тримата подсъдими са осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР Кюстендил
направените разноски в размер на 160.00 лева,а по сметка на Районен съд Дупница сумата
257.80 лева.
С Решение №260091/26.10.2021 година,постановено по внохд.№234/2020 година по
описа на Окръжен съд гр.Кюстендил,състав на съда е изменил присъдата,като е
преквалифицирал престъпната деятелност на подсъдимите П. И. М. и Б. Е. Е.,намалил е
наказанието по размер на подсъдимия М., освободил е от наказателна отговорност
подсъдимия Е. с налагане на административно наказание,а за двамата подсъдими е отменил
приложението на чл.23 НК.
По отношение на подсъдимия М. Е. О. е изменил присъдата,като е постановил
намаляване на срока на наказанието „лишаване от свобода“ от 10 месеца на 6 месеца и е
определил първоначален режим на изпълнение на наложеното наказание „общ“.
Потвърдил е присъдата в останалата част.
Конкретните оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание на
4
осъдения О.,са развити в няколко насоки:
Твърди се,че въпреки пространните мотиви,нито въззивният съд,нито първият съд са
изложили убедителни съображения за решението си да не прилагат нормата на чл.66 НК ,
касателно наложеното на О. наказание„лишаване от свобода“.Намира,че неубедително
съдилищата са се позовали единствено на„…многобройни предишни осъждания на
подсъдимия“,без да отчитат изминалия времеви период от извършване на деянието до
реализирането на наказателната отговорност,направените от осъдения О. самопризнания и
изразено съжаление,и без да се прецени,че макар и осъждан,към датата на деянието по
отношение на осъдения О. не са наложени наказания „лишаване от свобода“.В тази насока
се сочи,че неправилно са отчетени и последващите му осъждания.Сочи се,че към датата на
извършване на престъпната деятелност не са били налице пречки за прилагане нормата на
чл.66 НК и държавния обвинител пред първия съд е пледирал за прилагане на института на
т.н.“условно осъждане“ по отношение на М. Е. О..
На основа на горното се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт,
възобновяване на наказателното производство по внохд №234/2020 година по описа на
Окръжен съд гр.Кюстендил и отмяна на въззивното решение в частта,касателно
произнасянето по наказанието и изтърпяването му от подс.О.,като делото в тази част се
върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Направено е и алтернативно искане да се отмени изцяло въззивното решение и делото
да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Конкретно оплакванията от защитата на осъдения П.М. са развити в следните
насоки:
1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,довело до нарушаване
правото на защита на осъдения П. М. и изразило се в това,че П. М. е предаден на съд и
осъден от първия съд за две отделни престъпления по чл.131 ал.1,т.12 вр.чл.130 ал.1 НК,като
едното е извършено в съучастие по чл.20 ал.2 НК,а след като е определил наказание за всяко
от деянията,първият съд е приложил нормата на чл.23 НК,а след това и нормата на чл.68 НК
по отношение на наказание,наложено на М. по нохд №1592/2011 година.
Твърди се,че първият съд е пропуснал да възприеме несъответствие на изложената
фактическа обстановка в обвинителния акт и приложената правна квалификация.
Твърди се,че това е констатирано от въззивния съд,който вместо да отмени присъдата
и да върне делото на първия съд,е решил сам да даде правна квалификация на престъпната
деятелност на осъдения,такава по чл.131 ал.1,т.4 и т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК,което
според защитата е довело „….до още по-голямо объркване“.Защитата намира,че деянието на
П. М. срещу пострадалата Р.М. не може да се квалифицира във връзка с чл.20 ал.2 НК,като
такова обвинение не е посочено в обвинителния акт,а и телесното увреждане на Р.М. не е
причинено в съучастие с друго лице.
Твърди се,че ако това е правилната правна оценка на деянието,то въззивният съд е
следвало да се произнесе по допуснатото неправилно приложение на процесуалния закон от
5
първия съд.
2.Материалният закон не е приложен правилно,защото осъдителната присъда срещу
осъдения П.М. е постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка,изградена
на основа на предположения и „…без да има надлежно събрани категорични
доказателства…“за авторство и вина.Твърди се неправилно,незадълбочено обсъждане и
оценка на доказателствените източници и от първия,и от въззивния съд, докато според
защитата доказателствата сочат,че осъдения М. не е извършил престъпленията,за които е
осъден.Твърди се,че част от гласните доказателствени средства са необосновано надценени в
доказателствената им удостоверителност/показания на свидетелите Р.М.,М.М. и В.Й./,които
са заинтересовани от насоката на решаване на наказателно-правния спор,при незадълбочено
обсъждане показанията на св.И. и К..Сочи се,че необосновано не са кредитирани дадени
обяснения от осъдените лица,като се твърди,че в резултат на това превратно тълкуване на
доказателствените източници са изведени неточни фактически изводи,а оттам-неправилни
правни изводи.С горното твърдение на защитата е свързано и поддържаното в искането
възражение,че увреждането на Р.М. е причинено не от осъдения П. М.,а от осъдения
Е..Оспорва се,че механизма на причинената увреда на М.М. не е установен коректно от
първия съд,като и въззивния съд не е сторил необходимото,за да го установи коректно.
3.Поддържа се явна несправедливост на наложеното наказание на осъдения П.М..В
тази насока се твърди,че съдилищата не са положили усилия да установят семейното
положение на осъдения П.М. и да съберат характеристични данни ,задоволявайки се да
обсъдят единствено осъжданията му.Претендира се необосновано неприлагане нормата на
чл.55 НК.
На основа на горното се обосновава искане за отмяна на въззивния съдебен акт,
възобновяване на наказателното производство по внохд №234/2020 година по описа на
Окръжен съд гр.Кюстендил,отмяна на постановената присъда, а П.М. бъде признат за
невинен по повдигнатите му обвинения.
Сторени са алтернативни искания за връщане делото на досъдебно производство или
прилагане нормата на чл.55 ал.1,т.2 НК по отношение на П.М..
Пред настоящия съд защитникът на осъдения П.М. поддържа доводите,изложени в
искането.Излага съображения,свързани с направените оплаквания за нарушения на
процесуалните правила,нарушение на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание.
Осъденият М. поддържа доводите на защитника си и стореното искане,включително
при предоставената му последна дума.
Пред настоящия съд защитникът на осъдения М.О. поддържа доводите, изложени в
искането за възобновяване на наказателното производство.Излага съображения ,свързани с
оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание,включително и за
неправилното неприлагане нормата на чл.66 НК.
Осъденият О. поддържа доводите на защитника си и стореното искане, включително
6
при предоставената му последна дума.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направените
искания.Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на
наказателното производство по внохд №234/2020 година по описа на Окръжен съд гр.
Кюстендил.Намира,че не са допуснати твърдените от адв.Р. процесуални нарушения при
дадената правна квалификация на осъдения П.М.,като сочи,че така е сторено произнасяне в
полза на осъдения.Намира наложените наказания на осъдените М. и О. за справедливи и
законосъобразно определени,а касателно искането за прилагане нормата на чл.66 НК сочи,че
това е възможност /при наличие процесуални и материално-правни предпоставки
/,предоставена за решаване и стояща в компетенцията на решаващия съд,като този правен
институт „…не е задължителен за приложение“.
След като прецени изложените доводи в сторените искания от осъдените М. и О.,чрез
надлежно упълномощените им защитници,като съобрази наведените за възобновяване
основания и като прецени лично изразеното становище на страните по делото,Софийският
апелативен съд намери,че разгледани по същество,сторените искания са неоснователни.
По делото първостепенният съд е възприел фактическа обстановка,която
последователно и ясно е изложена в мотивите към постановената присъда,л.350-л.352
,гърба,втори абзац от делото. В мотивите си първият съд,след оценка на доказателствения
обем е обобщил по същество,че възприетите от него факти и обстоятелства съответстват на
фактическите положения,отразени в обвинителния акт.
В мотивите към атакуваното по реда на възобновителното производство решение на
въззивната инстанция изрично е посочено „Районният съд е провел задълбочено съдебно
следствие,по време на което по надлежен ред е събрал относимите към предмета на делото
доказателства.Оценил ги е според действителното им съдържание“,стр.4,3-ти абзац. След
това е заявено в мотивите към въззивния съдебен акт,че тези фактически констатации не се
променят и са възприети от въззивния съд и след събраните доказателствени източници в
хода на въззивното съдебно следствие.
С изводът на въззивният съд настоящият съд се съгласява изцяло.
Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при
проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически
положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа
обстановка.Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422
ал.1,т.5 вр.чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно
подлежащите на такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази
проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3
НПК,като включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен
неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато
нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на
страните,ако не е отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или
7
протокол от съответно съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен
състав или тайната на съвещанието е била нарушена.Предметът на проверка ясно е очертан
и с оглед разписаното в чл.422 ал.1,т.5 вр.чл.348 ал.1,т.3 вр.ал.5 НПК, касателно явната
несправедливост на наложени наказания.Предметът на проверка е свързан и с начина,по
който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано
на обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и
обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по
същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други,поставяйки ги
в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните
правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на
доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са
сторени изводи на основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.
Настоящият съд установи при проверката си,че след проведено съдебно следствие ,на
основа на събран и надлежно проверен доказателствен обем,първият съд е възприел за
установени ясно описани факти,възприети и от въззивната съдебна инстанция.
Преповтаряне на фактическата обстановка не се налага.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в искането на
осъдения П. М..
САС споделя изложените от защитата на молителя М. принципни съображения,че
съдебният акт следва да почива на пълно,всестранно и обективно изследване на релевантни
за предмета на доказване факти и обстоятелства,включени в нормата на чл.102 НПК,които
да се подложат на задълбочен анализ във взаимовръзката им при спазване на процесуалните
стандарти,разписани от Законодателя.В конкретния наказателно-правен спор крайният
резултат на доказателствения процес е обективиран по ясен,несъмнен и убедителен
начин.Волята и вътрешното убеждение на първостепенния съд е възможно да бъдат
проследени в еднаква степен от страните в процеса и от настоящия извънреден състав.В
конкретния случай,на първо място следва да се посочи,че е проведено редовно
разпоредително съдебно заседание,в което еднозначно,са решени въпросите,поставени за
разглеждане от нормата на чл.248 ал.1 НПК.Вън от преценката на съда в това
производство,по силата на чл.248 ал.4 НПК,стоят единствено твърдения за нарушения
,свързани с допускането,събирането, проверката и оценката на доказателства и
доказателствени средства.
Следва да се посочи,че в изложението си по-горе,касателно оплакванията на молителя
П.М.,чрез защитника му,свързани с твърдения за допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон,настоящият съд е посочил
възраженията,отнесени към предмета на проверка така,както са твърдени в същността им/и
по съдържание/от защитата и молителя.Внимателният анализ на оплакванията в тези части
8
сочи,че към оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения по см. на чл.348
ал.1 т.2 НПК следва да се отнесе твърдението за:
-несъответност на обвинителния акт при изготвянето му на разписаните стандарти в
чл.246 ал.2 НПК,доколкото е налице несъответствие на изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт и приложената правна квалификация/според
защитата това е констатирано от въззивния съд,който вместо да отмени присъдата и да
върне делото на първия съд,е решил сам да даде правна квалификация на престъпната
деятелност на осъдения М. по чл.131 ал.1,т.4 и т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК ,което е
довело до още по-голямо объркване,
-липса на всестранно,правилно и задълбочено обсъждане,и оценка на
доказателствените източници от първия,а и от въззивния съд,допуснато превратно тълкуване
на доказателствените източници,на основата на което са изведени неточни фактически,а
оттам-неправилни правни изводи.
Настоящият съд не споделя като основателно оплакването на молителя,свързано с
твърдение за нарушение на процесуалните правила,допуснати при изготвяне на
обвинителния акт и негова несъответност с нормата на чл.246 ал.2 НПК,довели до
нарушаване правата на П.М. в наказателния процес.Изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка и посоченото в диспозитивната му част сочи на
това,че обвинителния акт е съответен на поставените стандарти в нормата на чл.246 ал.2
НПК.Подробно са описани релевантни за предмета на доказване по см. на чл.102 НПК факти
и обстоятелства,участието на осъдения М. в изпълнителното деяние по отделните престъпни
състави,за които е предаден на съд-по чл.131,т.12 вр.чл.130 ал.1 НК и чл.131 т.12 вр.чл.130
ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК,условията на време,място и обстановка на реализирането на
престъпната деятелност,както и начина и на извършване.Подробно са изложени в
обвинителния акт съображения за реализиране признаците на престъпленията от обективна
и субективна страна.Изрично подс.П.М. е заявил,л.100,гърба и л.102,гърба от делото,че
правата в наказателния процес са му разяснени и разбира обвинението.Защитавал се е по
очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,които са останали
непроменени до приключване на въззивното производство.Не може да се твърди,че са
накърнени процесуалните права на молителя М.,предвид разясняване и осигуряване
спазването на всичките му права , разписани от Закона в конкретния наказателен процес,при
спазени процесуалните изисквания за оценката на доказателствената съвкупност,наред с
осигурена възможност за ангажиране доказателства,подкрепящи защитната теза.Не се
открива процесуално нарушение,както твърди защитата,затова,че М. е предаден на съд и
осъден от първия съд за две отделни деяния /по чл.131,т.12 вр.чл.130 ал.1 НК и чл.131 т.12
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК/,а въззивният съд е преквалифицирал деянието като едно-
такова по чл.131 ал.1,т.4 и т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.Фактите са идентични на
тези,описани в обвинителния акт,възприети от първия съд и споделени без изменение от
въззивния съдебен състав.Изменение на обстоятелствената част на обвинението не е
налице.Не се открива нарушение и на материалния Закон,но съдът ще изложи
9
съображенията си в тази насока по долу.
Настоящият съд намира за неоснователни оплакванията на осъдения П.М.,сторени и
поддържани чрез защитника му,че са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените при обсъждане на доказателствените източници.
Не може да се приеме за основателно оплакването,че мотивите на първостепенния
съд,а и тези на въззивния съд,са незадълбочени,неясни и по същество-повърхностни,което е
довело до липса на мотиви.Първостепенният съд е провел съдебно следствие в съответствие
с изискванията на Закона,като е събрал и проверил възможния доказателствения обем при
стриктно спазване правата на страните в процеса.Събирането на доказателствения обем е
последвано от анализ на доказателства и доказателствени средства поотделно и в
съвкупност,като вътрешното убеждение на съда е изградено при спазване изискването на
чл.14 НПК.Формирането му е ясно проследимо.
При условията на чл.305 ал.3,изр.1 НПК съдът е посочил въз основа на кои
доказателства и доказателствени средства извежда фактическите си изводи и защо,и изрично
ги е посочил в мотивите си,изброявайки ги подробно,вж.л.352,3-ти абзац.Първият съд е
приел по същество,че в основната си,по-голяма част,доказателствения обем е еднопосочен
по своята доказателствена установимост,отнесена към т.н.“главен факт на
доказване“.Въпреки това,при анализа най-вече на гласните доказателствени средства,съдът
е установил противоречия,констатирал ги е и ги е преодолял надлежно.
Безспорно вярно е твърдението на защитата на М.,че в отделни части мотивите на
първия съд са лаконични при анализа на доказателствата и доказателствените
средства.Следва да се подчертае липсата на задължение съдът да прецитира и преразказва
събраните по делото гласни доказателствени средства,писмени доказателства и писмени
доказателствени средства,включително изготвените експертни заключения.
Това не е и необходимо.
В мотивите си решаващият съд е посочил въз основа на кои доказателства и
доказателствени средства изгражда фактическите изводи и защо не приема за обоснована
защитната теза на осъдения М..Последователно е сочил защо приема еднопосочност на
доказателствения обем и еднопосочност на доказателствената му обоснованост чрез
показанията на свидетеля М.-относно факти и обстоятелства,предхождащи нанесения му
побой,нанесените му първи удари от М. ,а впоследствие и от останалите осъдени
лица,падането на М. на земята и продължилите да го удрят осъдени лица.Анализирани са
показанията на св. Р.М. ,която в опит да помогне на съпруга си е дръпната,а впоследствие и
ударена с юмрук от осъдения М..Анализирани коректно са и показанията на св.Й.-очевидец
и опитите и да помогне на М.,в който момент е ударена от осъдения Б. Е. в областта на
лявата скула на лицето.Описани подробно и анализирани са възприятията на св.К.-очевидец
и последващите и действия,които /сигнала от включен сигнал от бутон за СОТ/ мотивирали
осъдените да прекратят нападението си над М. и да побягнат.Факт е,че на място
пристигнали полицейски служители-А. и И.,които възприели състоянието на М.,М. и Й.
10
непосредствено след престъпното посегателство над тях.подробно изяснени и анализирани
от първият съд са и последващите,след реализиране на изпълнителното деяние,действия на
осъдените лица.
Първият съд подробно е анализирал относимостта на тези гласни доказателствени
средства към писмените доказателства по делото и изготвените експертни изследвания
,свързани с причинените травматични увреждания по М.,М. и Й..
В мотивите си ясно е посочил,че показанията на св.Е.В. не носят доказателствена
удостоверителност към т.н.“главен факт на доказване“,а твърденията на св.Н.И./свързани с
това,че единствено осъдения Б.Е. е нанасял удари на М. и Й.,а М. не е участвал въобще в
побой над М./ са изолирани и противоречат явно на останалия доказателствен
обем,установен чрез показания на свидетели-очевидци.Правилно и с надлежна обоснованост
са дискредитирани обясненията на осъдените Е. и О.,които са опитали да оневинят М. за
извършените от него деяния.
Съдът се е позовал и кредитирал изготвени и приети по делото медицински документи
и експертни изследвания,описвайки във фактическата част на мотивите констатираното от
експерта д-р Н..
Липсва основание настоящият съд да приеме,че първия съд е изградил фактическите
си изводи въз основа на едностранчиво и/или тенденциозно тълкуване,нито може да
възприеме тезата,че тези фактически изводи са изведени на базата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа.
Като неоснователно се приема твърдението,че мотивите на първия съд не отговарят на
изискването на чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е посочено кои доказателства и
доказателствени средства са кредитирани от съда и кои-не,както и поради какви причини е
изведена и приета фактическа обстановка,послужила за извеждане на правните изводи на
съда.Вярно е,че касателно същинското обсъждане на доказателствените източници мотивите
на първия съд са лаконични,за разлика от пространния анализ на фактите и изложението им
във въззивното решение,но тази лаконичност не води до извод за наличие на допуснато
съществено процесуално нарушение по чл.348 ал.3 т.2 вр.ал.1 т.2 НПК.
Поради всичко изложено по-горе се налага извод,че довода в искането за
възобновяване по реда на чл.422 НПК,касателно допуснати съществени процесуални
нарушения,е неоснователен.
По оплакването за нарушение на материалния закон.
Неоснователно е стореното по същество оплакване на защитата на осъдения П.М.,че
материалният закон е приложен неправилно,доколкото осъдителната присъда е постановена
на основата на неизяснена фактическа обстановка,описана в обвинителния акт от
прокурора,изградена на основа на предположения.
11
Неоснователно е оплакването,че по отношение на осъдения М. е нарушен материалния
закон,доколкото с обвинителен акт М. е предаден на съд и осъден от първия съд за две
отделни деяния /по чл.131,т.12 вр.чл.130 ал.1 НК и чл.131 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2
НК/,а въззивният съд е преквалифицирал деянието като едно-такова по чл.131 ал.1,т.4 и т.12
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.
САС не намира,че е налице възобновителното основание по т.1 на чл. 348 ал.1 НК
,защото счита, че не е допуснато нарушение на материалния закон.Сам пред първия съд М. е
заявил,че разбира предявеното му обвинение/фактите и обстоятелствата ,инкриминиращи
престъпната му деятелност и дадената правна квалификация от държавното обвинение/.
Нарушение на материалния закон е налице тогава,когато закона е приложен
неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи.
Действително с обвинителен акт М. е предаден на съд и осъден от първия съд за две
отделни деяния:
-по чл.131,т.12 вр.чл.130 ал.1 НК и
-по чл.131 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК,като след налагане на наказание за всяко
от деянията е приложил нормата на чл.23 НК.
Въззивният съд е преквалифицирал деянията като едно-такова по чл.131 ал.1,т.4 и т.12
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК и е определил едно наказание.
Пределите на въззивната проверка са очертани изрично в чл.314 НПК,като ясно са
разписани и правата на въззивната съдебна инстанция.В изпълнение на правомощията си по
чл.339 ал.2 НПК въззивният съд е посочил основанията,поради които,от една страна не
приема основателност на доводите на защитата,изложени в подкрепа на въззивната жалба,а
от друга страна е изменил първоинстанционната присъда,като е приложил закон за същото
престъпление.Веднага следва да се подчертае,че въззивният съд е дал отговори на всички
поставени пред него въпроси във въззивната жалба на осъдения М..
По този начин въззивния съд не е нарушил,а стриктно е изпълнил Закона.
Видно е,че въззивният съд е бил изключително обстоятелствен,обсъждайки фактите по
делото и доказателствените източници,които ги установяват.По същество е възприел тезата
на първия съд,но е развил пространно доводите си,дали му основание да измени атакувания
първоинстанционен съдебен акт,като по отношение на М. приложи закон за същото
престъпление,при условията на чл.337ал.1 т.2 НПК.
В мотивите към въззивното решение съдът,описвайки приетите за установени от него
факти,които не се отличават от приетите от първия съд,ясно е посочил поради какви
причини намира,че деянието на осъдения М. следва да се квалифицира като такова по чл.131
ал.1,т.4 и т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.
Вярно е твърдението на защитата на осъдения М.,че първият съд е пропуснал да
възприеме неточност между изложената фактическа обстановка в обвинителния акт и
приложената правна квалификация.
12
Но въззивният съд е установил тази неточност и надлежно я е отстранил по реда на
чл.337 ал.1,т.2 НПК вр.чл.334 т.3 НПК.
Коректният анализ на мотивите на въззивния съд изисква да се посочи,че правилно е
констатирано нарушение на материалния закон,допуснато от първия съд при определяне и
квалифициране на престъпната деятелност на посъдения М. /такива мотиви са изложени и за
осъдения Б.Е./.Подробно съображенията на въззивния съд,в отговор на изрично такова
оплакване от защитата на осъдения М. във въззивната жалба,са изложени на стр.12 от
решението,5-ти абзац до стр.13,предп.абзац,както на стр.17,предп. абзац.Посочено е,че
допуснатото нарушение на материалния закон е отстранимо,то е в полза на осъдения
П.М.,който е наказан за едно,а не за две отделни деяния. Изложените от въззивния съд
съображения,касателно съвкупността при обсъждане престъпната деятелност на М. и
правилното прилагане на материалния закон,се споделя изцяло от настоящия съд.Безспорно
е,че когато деецът причинява телесни увреждания на две или повече лица едновременно,с
отделни деяния,а решението да се увредят повече от едно лице е взето по време на
причиняване на първата по време увреда или непосредствено след това,и действа по
хулигански подбуди, и по отношение на някоя от причинените увреди на отделно лице е
действал в съучастие с трето увреждащо лице,то правилното приложение на закона изисква
деянието му да се квалифицира като такова по чл.131 ал.1 ,т.4 и т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20
ал.2 НК.Липсва каквото и да е основание да се приеме,че преквалифицирайки деянието на
М.,въззивния съд е нарушил Закона или го е приложил неправилно.Впрочем,въззивният съд
коректно е разположил правните си изводи,без да променя фактите,върху константна
съдебна практика,вж.стр.13,първи абзац.Решението да преквалифицира деянието на
осъдения М.,като приложи правилно закона,доколкото допуснатото нарушение от първия
съд е било отстранимо,не води до „объркване“,както твърди защитата.Ясно и в мотивите и в
диспозитива на решението е посочено,че тази правна квалификация-по чл.131 ал.1,т.4 и т.12
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК се отнася за посегателството срещу пострадалия
М.,извършено в съучастие по смисъла на чл.20 ал.2 НК и самостоятелно по отношение на Р.
М..Изрично следва да се подчертае,че правилното приложение на материалния закон и
осъждането на М. за едно престъпление се е отразила пряко и благоприятно върху
определяне размера на наложеното му едно наказание.Видно е,че въззивният съд е изменил
присъдата,като е намалил наложеното при условията на чл.23 НК/за две отделни
престъпления/ наказание на М. от 2/две/ на 1/една/ години „лишаване от свобода“.
Спор за това,че деянието е извършено по хулигански подбуди по същество не е
наличен между страните в основния наказателно-правен спор.Това,което се констатира като
фактическа неточност,но без да влияе върху яснотата на постановения съдебен акт е,че за
пострадал е посочен М. Е. М.,вместо М. Е. М..
На основата на горното настоящият съд намира,че не е налице възобновително
основание по смисъла на чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.чл.348 ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК.
По оплакването за явна несправедливост на наказанията за осъдения М. и
13
осъдения О..
Законът ясно сочи в чл.348 ал.5,т.1 и т.2 НПК,че явна несправедливост на наказанието
е налице тогава,когато наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на
целите по чл.36 НК,както и когато неправилно е приложено или неправилно е отказано
прилагането на условно осъждане.
По отношение на двамата молители М. и О. въззивният съд е постановил решение,с
което е изменил присъда №94/16.12.2019 година,постановена по нохд №1109/2016 година
по описа на Районен съд гр.Дупница в наказателната й част,като е преквалифицирал
престъпленията на подсъдимия П. И. М. по чл.131 ал. 1,т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК
с пострадал М. Е. М. и по чл.131 ал.1,т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК с пострадала Р. Л.
М. в престъпление по чл.131 ал.1,т.4 и т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК и е намалил
наложеното му наказание „лишаване от свобода" от 2 години на 1 година,като е отменил
присъдата в частта по приложението на чл. 23 ал.1 НК по отношение на П. И. М. и е
намалил наложеното на подсъдимия М. Е. О. наказание „лишаване от свобода“ от 10
/десет/месеца на 6 /шест/ месеца,изменяйки определения първоначален режим за
изтърпяването му от „строг“ на „общ“.
Неоснователно е оплакването на осъдения М.,сторено чрез защитата му,че наложеното
му наказание по размер е явно несправедливо,доколкото нито първият съд,нито въззивната
съдебна инстанция са положили усилия да установят семейното положение на осъдения
П.М. и да съберат характеристични данни за него,а са акцентирали единствено в
обсъждането си на неговите осъждания.
Обсъждайки събраните пред него доказателства,относно личността на М.
,съобразявайки степента на обществена опасност на деяние и деец,въззивният съд е
намалил по размер наложеното на П.М. наказание „лишаване от свобода“ от 2 години на 1
година.В мотивите си е приел,че „….такова по размер наказание намира за
справедливо,доколкото е по-съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца към датата на извършването му…..“.Следва да се посочи,че обосновано е прието М. да
е деец със завишена степен на обществена опасност,на основата на обремененото му
съдебното му минало към датата на извършване на престъпната деятелност,предмет на
настоящия наказателно-правен спор-19.03.2016 година.П.М. е осъждан няколкократно /3
пъти/,като подробно въззивният съд е акцентирал на осъжданията му:
-по споразумение,в сила от 06.07.2004 година,на 6 месеца с 2 годишен срок по чл.69
НК за престъпление по чл.346 ал.1 НК,
-по споразумение,в сила от 11.03.2013 година,на 5 месеца с 3 годишен изпитателен
срок за престъпление по чл.234 ал.1 НК и
-с присъда,постановена по нохд№1592/2011 година по описа на Районен съд гр.
Дупница,в сила от 22.07.2013 година,за извършено престъпление по чл.151 ал.1 вр.чл.26 ал.1
14
НК в периода месец май 2010 година до средата на месец август 2011 година,на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца,с 3-годишен изпитателен срок,който
към 19.03.2016 година не е изтекъл.Обсъждайки вида и размера на наказанието ,въззивният
съд е обсъдил мотивите и причини за реализираната от М. престъпна дейността,като е
акцентирал на не добри характеристични данни,проявеното незачитане на телесна
неприкосновеност,липсата на зачитане на обществения ред и правила.Обсъдени са
данни,сочещи,че осъдения М. не е трудово ангажиран,не полага грижа да повиши
образователното си ниво и култура,проявявайки упорити криминални нагласи.Отчетена
като завишена е и степента на обществената опасност на деянието,с оглед условията на
време,място и обстановка,упоритостта при преследване на престъпния резултат и проявена
пълна липса на респект към установените обществени норми.
От друга страна съдът коректно е оценявал обстоятелства в полза на осъдения-
изминалия период от извършване на деянието до реализиране на наказателната
отговорност,изтърпяно наказание от 2 години „лишаване от свобода“ през месец март 2021
година за престъпление,извършено след 19.03.2016 година,конкретните цели на
наказание.На тази основа законосъобразно е приел,“…..че наказание в размер на 1 година
лишаване от свобода е достатъчно за извършеното престъпление и следва да въздейства
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо на подсъдимия“.
Законосъобразно въззивният съд е намерил,че не са налице материално-правните и
процесуално-правни предпоставки за прилагане на института за т.н.“условно осъждане“ по
по чл.66 ал.1 НК.Изложил е обосновани и съобразени със Закона мотиви в подкрепа на този
свой извод.
Законосъобразно е прието,че“….настоящето престъпление е извършено през
изпитателния срок на осъждането му по нохд №1592/2011 година….,“,поради което
приложена нормата на чл.68 ал.1 НК.Въззивният съд обосновано е приел,че първият съд
правилно е приложил закона и по отношение определяне режима на изтърпяване на
наказанията,доколкото на основание чл.57 ал.1,т.2,б.“в“ ЗИНЗС е определен първоначален
„строг“режим „….за изтърпяване на приведеното условно наказание и наложено наказание
за настоящето престъпление“.
Необосновано е оплакването,че необосновано не е приложена нормата на чл.55 НК.
И първият съд и въззивната съдебна инстанция,пред която е сторено такова
искане,обосновано са приели,че не са налице условията на прилагане нормата на чл.55 ал.1
т.1 НК.Въззивният съд изрично,по направено пред него такова оплакване е посочил,че
„….не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключителни
такива,поради които да се определи наказанието при условията на чл.55 от НК и се определи
наказание пробация,каквото искане е заявено с жалбата от подсъдимия“. Мотивите на
въззивния съд за това,че такова наказание не би постигнало целите на наказанието,се
споделят изцяло от настоящия съд.Преповтаряне не се налага.На тази основа обобщаващо
следва да се приеме,че оплакването за явна несправедливост на наказанието,обективирано в
искането за възобновяване от осъдения П.М.,не е основателно.
15
Неоснователно е оплакването на осъдения О.,сторено чрез защитата му,че наложеното
му наказание се явява явно несправедливо,като акцентите за твърдение наличието на такова
възобновително основание се отнасят към чл.422 ал.1 т.5 НПК вр.чл.348 ал.5,т.2 НПК-явна
несправедливост на наказанието е налице тогава,“…когато ……. неправилно е отказано
прилагането на условно осъждане“.
Видно е,че с решението си въззивният съд е намалил размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода" на М.О. от 10 месеца на 6 месеца,отчитайки изминалия период от
извършване на престъплението до реализирането на наказателната отговорност за това
конкретно деяние,изразеното съжаление за стореното и направените
самопризнания.Стореното оплакване на молителя и защитата му,че съдилищата не са отчели
този факт е необоснован,доколкото именно това обстоятелство е дало основание на
въззивния съд да намали по размер наложеното наказание „лишаване от свобода“ на О..И
това изрично е посочено в мотивите на ОС гр.Кюстендил.
На сетне,отчитайки конкретната степен на обществена опасност на деяние и деец като
завишени,лошите характеристични данни за О.,обремененото му съдебно положение,с оглед
налични осъждания за извършени умишлени престъпления, въззивният съд,отговаряйки на
възражения на защитата е посочил,че намира да не са налице условия за прилагане
института на т.н.“условно осъждане“.Изложил е лаконични,но ясни по съдържание
мотиви.Законосъобразно е посочил,че първият съд е нарушил закона,като е определил
„строг“,вместо „общ“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“,съобразно нормата на чл.57 ал.1,т.3 ЗИНЗС.Произнесъл се е законосъобразно,с
оглед чл.57 ал.1,т.3 ЗИНЗС,определяйки първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“.
Коректния анализ на мотивите на въззивния съд,с оглед сторените оплаквания на
молителя и защитата му сочат,че не могат да бъдат споделени като основателни
оплакванията,че нито въззивният съд,нито първият съд са изложили убедителни
съображения за решението си да не приложат нормата на чл.66 НК.Споделят се ясните и
категорични мотиви на първия и на въззивния съд затова,че многобройните осъждания на
О.,обсъдени на основа постигане целите на наказанието и респектиращата роля на
наказанието,изключват приложението на института на т.н.“условно осъждане“.Няма спор,че
към този момент МОЖЕ да бъде приложен този институт спрямо наложеното наказание на
М. Е. О..Безспорно е и това,че обосновано следва да се прецени дали този институт ще
постигне целите на наказание.Прилагането на този институт е възможността,предоставена
от Законодателя на съда.Видно е,че цялостната престъпна деятелност на М.О. сочи на липса
на респект и положително повлияване от наказателната репресия,упражнявана спрямо него
до момента на определяне на наказание за това конкретно деяние.Поради това обосновано и
законосъобразно,според настоящият съд,по отношение наказанието на О.,не е приложена
нормата на чл.66 НК.Поради всичко изложено по-горе настоящият съд не намира основания
за възобновяване на наказателното производство по внохд№234/2020 година по описа на ОС
гр.Кюстендил.
16
С оглед изложеното,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх.№268228/18.11.2021 година на осъдения П. И.
М.,с установена самоличност,ЕГН **********,чрез защитник а.Р. от АК Кюстендил и
искане вх.№268165/10.11.2021 година на осъдения М. Е. О.,с установена самоличност,ЕГН
**********,чрез защитник а.Г. от АК Кюстендил за възобновяване на наказателното
производство по внохд №234/2020 година по описа на Окръжен съд гр.Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17