№ 180
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110159686 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а,
ал. 1 ТЗ.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а ТЗ за следните суми: 12658.60 лева,
представляваща незаплатена цена на стоки по договори за продажби и
доставка за периода 05.06.2019г.- 28.02.2020г. и 2 762,28лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 11.09.19г.- 17.10.21г.
Ищецът „ А.М.Г. твърди, че между него и ответника е налице облигационно
отношение по силата на неформални договори за продажба на стоки, по
които е престирал – предал е стоките, предмет на продажба съгласно
описаните в исковата молба фактури. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си да плати продажната цена на уговорения падеж по всички
фактури, поради което претендира същата, заедно със законната лихва от
предявяване на иска, както и обезщетение за забава.
Ответникът „Д.Д , на когото препис от исковата молба и доказателствата
са редовно връчени , оспорва исковете по основание и размер. С отговора на
исковата молба се твърди и извършено плащане. Оспорва доставката и
1
получаването на стоките по описаните фактури.Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:
Предявен е иск за реално изпълнение на задължения за заплащане на
дължимата цена по договори за търговска продажба на стоки .
Между страните не се спори, предвид признанието на факти , направено с
отговора на исковата молба от ответника, че между двете дружество са
съществували търговски отношения по продажба и доставка на строителни
материали , че за периода 05.06.19г.- 28.02.20г. ищецът е извършвал
продажба и доставка на строителни материали на ответника , както и че
ответникът е получил нотариална покана за прихващане на задължения. Не е
спорно също така , че на 14.04.21г. ответникът е извършил заплащане по
фактури с № *********, **********, ********** и ********** на обща
стойност 4062,66лева .
Спорно между страните е налице ли е доставка на стоки по останалите
фактури, извън тези , по които е извършено заплащане от ответника, както и
относно доставката на описаните във фактурите стоки на датата на
издаването им.
Предвид представените по делото фактури и събрани писмени
доказателства, както и с оглед заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, съдът намира за установено, че в периода 05.06.19г.- 28.02.20г.
страните са се намирали в търговски правоотношения , на основание
издадените фактури и тяхното осчетоводяване от ищеца и ответника.
Доколкото договорът за продажба е неформален, то както за сключването му,
така и за неговото изменяне , не е необходима писмена форма и може да бъде
както изрично, така и конклудентно. Ето защо, за основателността на
предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, че доставянето на процесните
стоки е било заявено от ответника или, макар да не е било заявено, ищецът е
отправил до ответника предложение за доставка на описаните във фактурите
2
стоки, което е прието от ответника.
Наличието на постигнато между страните съгласие за продажба на
стоките, описани в процесните фактури на посочената в тях цена, се
установява от описанието на стоките и услугите , посочено в самите фактури,
които съгласно заключението по ССчЕ са осчетоводени от ответника и е
ползван данъчен кредит. Следователно, за стоките по процесните фактури,
дори и да няма поръчка, са налице действия на ответника, които
конклудентно сочат на воля за приемане на направеното предложение. Ето
защо с отправянето на заявката, респ. с приемане на предложението, между
страните валидно е възникнало облигационно отношение по продажба на
описаните в процесните фактури стоки.
Съгласно заключението на ССчЕ /неоспорено от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК/ в счетоводните регистри на ищеца и на ответника процесните
фактури са осчетоводени и декларирани за целите на ДДС. Ответното
дружество е ползвало полагащия се данъчен кредит по тях с изключение на 3
броя фактури- именно фактура № **********/21.11.19г., фактура №
**********/09.12.19г. и № **********/28.02.20г.
Според заключението на вещото лице с извършеното заплащане от
ответника на дата 14.04.21г. в размер общо на 4062,66лв. с посочено от
ответника основание „плащане по фактури № 6664, 6701,6794, 6830“ ,
ищцовото дружество е извършило погасяване на задължения по начислени
лихви по посочените фактури, както следва: по фактура № **********-
275,82лв., по фактура №**********-146,09лв.; по фактура **********-
157,01лв., по фактура №**********-6,59лв. Вещото лице е посочило още, че
ако се отрази посоченото от ответника в платежното нареждане от 14.04.21г.
плащане на стойност 4062,66лева към дълга по тези фактури/ така, както е
посочил ответника/ , без да се извършва погасяване на лихвите за забава,
незаплатеното задължение на ответника към ищеца възлиза на 12 073лева.
Съдът намира предвид получаването на фактурите от страна на
ответника и осчетоводяването им, че по категоричен начин се установява и
фактът на предаване на стоките.
Ето защо за ответника е възникнало задължение за плащане на
продажната цена на стоките, описани в процесните фактури. На следващо
място, ответникът е осчетоводил съставените фактури и е ползвал данъчен
3
кредит по тях , като фактът на осчетоводяване на фактурите от ответника
означава получаване на стоките . В поредица решения на ВКС – Решение №
96 от26.11.2009 г. по т.д. № 380/2009 г., I т.о., Решение № 46 от 27.03.2009г.
по т.д. № 454/2008 г., II т.о., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009
г., II т.о., Решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г., II т.о.,
Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., IIт.о., Решение № 30 от
08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I т.о. и др. е прието, че фактурата е годно
доказателство за установяване на договор за търговска продажба на движими
вещи, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката,
както и че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
получателя на стоката, включването й в дневника за покупко-продажби по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване. Дори и в
случаите на оспорване на представителната власт на лицата, подписали
фактурите от името на купувача и доказване на релевирано възражение, че
липсва упълномощаване за получаване на стоките, е прието, че след като
фактурата е вписана в дневниците за покупките и за нея е теглен данъчен
кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието на ответника – търговец за
сделката и действията, извършени във връзка с нея, е установено по
безсъмнен начин, а не се презумира. В този смисъл са: Решение № 46 от
27.03.2009г. по т.д. № 454/2008 г., II т.о. и Решение № 30 от 08.04.2011 г. по
т.д.№ 416/2010 г., I т.о. на ВКС.
Следва да се отговори и на въпроса кои от задълженията по процесните
фактури е погасил ответникът с извършеното плащане от дата 14.04.2021г. и
каква част от същите са останали непогасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и
също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Доколкото в преводното нареждане от 14.04.21г. длъжникът е заявил
/чрез посочване конкретно номерата на фактурите/ кои задължения плаща,
съдът намира, че с плащането от 14.04.2021г. ответникът е погасил
4
задълженията си по фактура № **********/31.07.19г. на стойност 1633,14лв.,
по фактура № **********/05.08.2019г. на стойност 872,16лв., по фактура №
**********/26.08.2019г.,на стойност 971,76лв. , както и по фактура №
**********/28.08.19г. на стойност 585,60лв. Така незаплатеното задължение
по останалите, посочени в исковата молба фактури , което се потвърждава и
от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, е в размер на
12 073лева. Ответникът не доказа да е погасил задълженията си за плащане
на сумата от 12 073лева , представляваща незаплатени суми по следните
фактури: № 0**********/05.06.19г. в размер на 894,48лв., №
**********/05.06.19г. в размер на 320,40лв., №**********/05.06.19г. в размер
на 540лв., №**********/08.06.19г. в размер на 402лв., №
**********/10.06.19г. в размер на 403,80лв., №**********/13.06.19г. на
стойност 399,60лв., №**********/19.06.19г. на стойност 374,46лв.,
№**********/21.06.19г. на стойност 366лв., №**********/26.06.19г. на
стойност 261,60лв., №**********/28.06.19г.на стойност 303,54лв., №
**********/29.06.19г. на стойност 218,70лв., №**********/03.07.19г. на
стойност 366лв., №**********/10.07.19г. на стойност 561,05лв., №
3000006552813.07.19г. на стойност 249,48лв., №**********/17.07.19г. на
стойност 544,08лв., №**********/17.07.19г. на стойност 96,48лв.,
№**********/20.07.19г. на стойност 226,80лв., №**********/22.07.19г. на
стойност 562,80лв., №**********/23.07.19г. на стойност 284,10лв., №
**********/26.07.19г. на стойност 418,20лв., №**********/01.09.19г. на
стойност 155,04лв., №**********/05.08.19г. на стойност 866,59лв.,
№**********/08.08.19г. на стойност 225,24лв., № **********/09.08.19г. на
стойност 112,32лв.,№ **********/12.08.19г. на стойност 338,16лв., №
6742/12.08.19г. на стойност 120лв., №6744/12.08.19г. на стойност 174лв.,
№6766/15.08.19г. на стойност 216лв., №6767/15.08.19г. на стойност 694,62лв.,
№6877/04.09.19г. – 687,30лв., №6909/13.09.19г.- 500,40лв., №6959/24.09.19г.-
351лв., № 6981/30.09.19г.- 266,40лв., №7025/04.10.19г.- 463,74лв.,
№7102/18.10.19г.- 413,58лв., №7189/07.11.19г.- 230,70лв., №7228/13.11.19г.-
238,50лв., № 7274/21.11.19г.- 135,90лв., № 7362/09.12.19г.- 342,42лв. и по
фактура № 7598/28.02.20г. – сумата от 152,70лева .
Ето защо исковете за главницата следва да бъдат уважени до размер на
сумата от 12 073 лева и отхвърлени до пълния предявен размер от
12658,60лева / т.е. за разликата от 585,60лв., касаеща вземане по фактура №
5
**********/ .
По иска по чл.309а ТЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличие на
главен дълг и изпадане на ответника в забава – или настъпване на уговорения
срок за плащане, или момента на предаване на стоката/на документите,
даващи право тя да бъде получена /чл. 327, ал. 1 ТЗ/.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на главни
задължения по договора за продажба по процесните фактури. Поради това, че
страните не са уговорили падеж на задълженията , приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 303а, ал.3 от ТЗ . Според заключението на вещото
лице фактурите са изпращани от ищеца на ответника на датата на тяхното
издаване , като не е предоставена информация единствено за изпращане на
фактура № 7362/09.12.19г. Съдът намира , че посочената фактура също е
получена от ответника , доколкото е осчетоводена от него. Ето защо
размерът на мораторната лихва следва да бъде определен от съда по реда на
чл. 162 ГПК , като при приложение на правилото на чл. 303а, ал.3 от ТЗ
следва, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на задълженията по
процесните фактури след изтичане на период от 14 дни от датата на
издаването им . Размерът на обезщетението за забава за периода от деня,
следващ падежа на всяко от задълженията, до 17.10.21г. / датата ,
предхождаща депозирането на исковата молба/ съдът изчисли на
2637,51лева, доколкото следва да се уважи акцесорната претенция, и
отхвърли до пълния предявен размер от 2762,28лева / или за разликата
от 124,77лева/.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски съобразни уважената
част от исковете. Ищецът е сторил разноски както следва: в исковото
производство в общ размер на 2166,83лева за заплатен адвокатски хонорар,
депозит за вещо лице и държавна такса, а във връзка с обезпечението на
предявения иск – разноски в общ размер на 1166лева – за адвотаско
6
възнаграждение във връзка с обезпечението на иска/ включително за защита
пред въззивната инстанция във връзка с обжалване на определение за
допуснато обезпечение/ , както и разноски по изпълнението във връзка с
допуснатото обезпечение. Доколкото е налице възражение за прекомерност,
релевирано от ответника, на адвокатското възнаграждение , претендирано от
ищеца , съдът намира, че адвокатското възнаграждение , договорено отделно
от възнаграждението за процесуално представителство по делото и заплатено
от ищеца на адвоката във връзка с подаване на молба за обезпечение на
предявените в настоящото производство искове / претендирано в размер на
600лв./ , не следва да се присъжда. Действително това са направени от
страната разноски, но същите касаят настоящото исково производство и са
във връзка с действия , осъществени по него/ а не в отделно обезпечително
производство/ , като за настоящото производство претендираният от страната
адвокатски хонорар следва да се присъди, съразмерно на уважените искове.
Или съразмерно на уважените искове на ищеца следва да се присъдят
разноски по делото в размер на 2579,30лева / от които направени за исковото
производство 2067,01лв., и във връзка с обезпечителното- 512,29лева/. На
ответника, съразмерно на отхвърлените искове, следва да се присъдят
разноски в размер на 54,96 лева, за адвокатско възнаграждение и депозит за
вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Д , ЕИК 1111 да заплати на „А.М.Г ЕИК 1111 на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от общо 12 073лева ,
представляваща непогасена част от продажна цена на стоки и услуги,
доставени на ответника в изпълнение на договори за търговска продажба ,
съгласно фактури № **********/05.06.19г. , № **********/05.06.19г. ,
№**********/05.06.19г. , №**********/08.06.19г.,№**********/10.06.19г.,
№**********/13.06.19г.,№**********/19.06.19г., №**********/21.06.19г.,
№**********/26.06.19г., №**********/28.06.19г., № **********/29.06.19г.,
№**********/03.07.19г.,№**********/10.07.19г.,№000006552813.07.19г.,
№**********/17.07.19г.,№**********/17.07.19г.,№**********/20.07.19г.,
7
№**********/22.07.19г.,№**********/23.07.19г.,№**********/26.07.19г.,
№**********/01.09.19г.,№**********/05.08.19г.,№**********/08.08.19г.,
№**********/09.08.19г. .,№ **********/12.08.19г. , №**********/12.08.19г.,
№**********/12.08.19г.,№**********/15.08.19г.,**********/15.08.19г.,
№**********/04.09.19г.,**********/13.09.19г.,№**********/24.09.19г.,
№**********/30.09.19г.,**********/04.10.19г.,№**********/18.10.19г.,
№**********/07.11.19г.,№**********/13.11.19г.,№**********/21.11.19г.,
№**********/09.12.19г. и фактура №**********/28.02.20г. , заедно със
законната лихва от 18.10.2021 г. до погасяване на задължението, както и на
основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ сумата от 2637,51лева , представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня,
следващ падежа на всяко от задълженията по описаните фактури, до
17.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на продажна цена на
стоки и услуги за горницата над уважения размер до пълния предявен размер
от от общо 12 658,60лева / или за разликата от 585,60лв./ , както и искът за
заплащане на обезщетение за забава за горницата над уважения размер до
пълния предявен размер от общо 2762,28лева / или за разликата от
124,77лв./.
ОСЪЖДА „Д.Д , ЕИК 1111 да заплати на „А.М.Г ЕИК 1111 на
основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото , в. т.ч. и разноски във връзка
с допуснатото обезпечение на исковете , в размер общо на 2579,30лева,
съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА „А.М.Г ЕИК 1111 да заплати на „Д.Д , ЕИК 1111 на
основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 54,96лева ,
съразмерно на отхвърлените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8