№ 20542
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. Ф.А
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №
20221110146878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца за изменение на Решение № 15411/24.09.2023 г.
постановено по гр. д. № 46878/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 127 състав, в частта относно разноските. Молителят поддържа, че при
разпределяне на отговорността относно съдебните разноски неправилно е намерил за
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като от една страна ответникът не е
направил признание на иска, а от друга с поведението си насрещната страна е дала повод за
завеждане на отрицателния установителен иск, респ. ищецът има право на направените в
производството съдебни разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението
поддържа доводи за неоснователност на направеното искане.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, в чиято тежест са възложени разноските
по спора, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В мотивите на решението съдът е изложил доводи относно наличието на предпоставки за
разпределение на отговорността за съдебни разноски по делото съобразно правилото на чл.
78, ал. 2 ГПК, като във връзка с поддържаните от страната доводи в молбата по чл. 248 ГПК,
следва да бъде посочено следното:
С Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО, е
разяснено, че ответникът може да удовлетвори правния интерес на длъжника от предявяване
на иск за несъществуване на вземането като направи признание на претенцията, в какъвто
случай той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска. Със
сочения съдебен акт е прието, че титулярът на вземане има право да го претендира от
длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното
1
му изпълнение да е била погасена с изтичане на давността. Разяснено е, че без правно
значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо
надлежно доброволно плащане ( доброволно плащане от длъжника или негови наследници
ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение,
с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Прието е, че отправянето
на извънсъдебна покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, не е представлява повод за предявяване на иск за несъществуване на дадено
вземане и не влече отговорност за разноски при признание на иска. Изложеното становище е
застъпено в Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, IV ГО,
Определение № 188/17.07.2022 г. по ч. гр. д. № 722/2022 г. на ВКС, III ГО, Определение №
2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ВКС, IV ГО, и др. В подкрепа на изложеното е
и практиката на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 18453/15.11.2024г. по
в. ч. гр. д. № 12429/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав, Определение № 1721/06.02.2024 г. по в.
ч. гр. д. № 576/2024 г. на СГС, ЧЖ-IV-A състав, Определение № 2118/13.02.2024 г. по в. ч. гр.
д. № 584/2024 г. на СГС, ЧЖ-IV-A състав, Определение № 2197/14.02.2024 г. по в. ч. гр. д. №
572/2024 г. на СГС, ЧЖ-I-З състав, , Определение № 4134/21.03.2024 г. по в. ч. гр. д. №
2765/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Б състав, Определение № 4396/26.03.2024 г. по в. ч. гр. д. №
3339/2024 г. на СГС, ЧЖ-I-М състав, Определение № 5208/08.04.2024 г. по в. ч. гр. д. №
3911/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав, Определение № 1514/13.12.2023 г. по в. ч. гр. д. №
8711/2023 г. на СГС, ЧЖ-I-Д състав. В посочените определения на касационната инстанция
са разгледани хипотези, в които поведението на ответника става повод за предявяване на
отрицателен установителен иск, а именно когато при направено от длъжника позоваване на
давността кредиторът продължава да отправя покани за плащане и предупреждение за
предприемане на действия по принудително събиране на вземането.
Неоснователни са доводите на молителя, че ответникът не е признал иска, тъй като
видно от съдържанието на депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба
ответната страна поддържа, че ищецът действително не дължи плащане на оспорените
периодични задължения, тъй като за тях е изтекла предвидената от закона тригодишна
погасителна давност. Заявеното становище представлява признание на предявения
отрицателен установителен иск, като съдът не е постановил решение по чл. 237 ГПК
единствено поради липса на отправено от ищеца искане в този смисъл. Неоснователни са и
доводите на молителя, че процесуалният представител на ответното дружество не разполага
с надлежно учредена представителна власт да признае исковата претенция, тъй като видно
от представеното на лист 19 от делото пълномощно пълномощникът на „СОФИЙСКА
ВОДА“ АД разполага с права да извършва всички съдопроизводствени действия ( в това
число и признание на иск) с изключение на отказ от иск.
Във връзка с доводите на молителя, че ответникът е направил единствено признание
на факт ( изтекла погасителна давност), а не на исковата претенция следва да бъде посочено,
че макар действително при предявен отрицателен установителен иск твърденията на ищеца
не съставляват основание на иска, в случая ответникът изрично е признал, че Б. А. К. не
дължи заплащане на процесните суми. Без правно значение е дали вземанията са погасени
по давност или са недължими поради липса на валидно облигационно правоотношение,
липса на доставка на услуги и т.н., тъй като със сила на пресъдено нещо е признато за
установено, че ищецът не дължи на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД процесните суми.
Неоснователни се явяват и доводите на молителя, че ответникът е дал повод за
предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като както бе разяснено по-горе в
съдебната практика на касационната инстанция последователно се застъпва виждането, че
воденето на задължения на ищеца в счетоводните книги на ответника е без правно значение
за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, поради което и доколкото исковата претенция е призната, разноските по спора
следва да бъдат разпределени съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед горното
2
искането за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца Б. А. К., чрез процесуалния
представител адвокат В. С. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение №
15411/24.09.2023 г. постановено по гр. д. № 46878/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3