Решение по дело №543/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 98/26.11.2009 г., постановена по НОХД № 861 по описа за 2009 г., Кърджалийският районен съд е признал Л. Ю. Р., роден на 16.02.1946 г. в с.Стражница, обл.К., живущ в с.Ч. С., О.К., български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, безработен, с ЕГН *, за виновен в това, че на 10.02.2009 г. в с.Ч. С., обл.К., причинил средна телесна повреда на З. А. Н. от с.Ч. С., обл.К., изразяваща се в счупване на дясната лакетна кост в средната й трета, довело до затрудняване движението на дясната ръка за около два месеца при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият Л. Ю. Р. е осъден да заплати на З. А. Н. от с.Ч. С., обл.К., с ЕГН * сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за адвокат в размер на 300 лв., като е отхвърлен предявения граждански иск за разликата и до пълния му предявен размер от 5000 лв., като неоснователен. Подсъдимият Л. Ю. Р. е осъден да заплати по сметка на РС – К. направените по делото разноски за вещо лице в размер на 160 лв. и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 80 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Л. Ю. Р., който я обжалва като незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че не бил извършвал престъплението, за което бил признат за виновен, като не бил причинил средна телесна повреда на З. Н.. Сочи, че същият ден бил нападнат от пострадалата и съпруга й, който му нанесъл удар с брадва по главата. Изпаднал в безсъзнание за около 10 минути, след което се свестил и лазейки тръгнал към пътя, когато към него се приближил синът му, който след като го видял се затичал към дома на З. и М.Н.. След това отново припаднал и след като се съвзел отишъл до дома на пострадалата където казал на сина си да пусне брадвата. След този вик М. пуснал брадвата, а синът му и жена му, които били в кръв го закарали в болница. Твърди, че не бил извършил деянието, тъй като самият той получил нараняване - разкъсно-контузна рана на главата с подлежащо счупване на черепния свод със загуба на съзнание, поради което трудно се придвижвал и нямал сили да извърши деянието. Не били верни твърденията, че биел всички в двора на М. и З., както и, че мястото, където бил ударен – селското пасище, се виждало от къщата на пострадалата. Това показвало, че М.и З. дошли на пасището, за да му нанесат побой. Моли съда да отмени обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд и да го признае за невиновен. В съдебно заседание, лично и чрез своя З., поддържа жалбата си. Твърди се от защитника на П., че Л. Р. имал тояга, когато бил ударен по главата на селското пасище, но тази тояга била взета от М. Н. и той не би могъл да нанесе удар на пострадалата. Твърди се също, че подсъдимият стоял до оградата и не бил влизал в двора на З. и М. Н.. Моли съда да признае П. за невиновен и го оправдае. Прави се алтернативно искане за намаляване размера на наложеното наказание, а така също и за намаляване размера на присъденото обезщетение.

Недоволен от присъдата на Кърджалийския районен съд е останал и А. Л. Б. - П. на гражданският И. и частен О. З. А. Н., който я обжалва като неправилна, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо, а присъденото обезщетение занижено. От събраните по делото доказателства било установено безспорно, че подсъдимият е причинил на пострадалата средна телесна повреда – фрактура на лакетната кост на дясната ръка и няколко леки телесни повреди, изразяващи с в разкъсно-контузни рани по главата и лицето. Моли съда да измени присъдата на Кърджалийския районен съд като увеличи размера на наказанието “лишаване от свобода” с приложение на чл.66 от НК за по-дълъг срок и да увеличи размера на присъденото обезщетение на пострадалата за причинените й болки и страдания. В съдебно заседание повереникът на З. А. Н. представя писмено становище, с което поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Прокурорът от О. П. – К. намира въззивните жалби за неоснователни. Сочи, че от събраните доказателства по делото може да се направи безспорен извод, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като при разглеждането на делото не били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на постановения съдебен акт. Наложеното на П. наказание било справедливо, а присъденото обезщетение било достатъчно да овъзмезди причинените неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата на Кърджалийския районен съд.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира:

Жалбите са неоснователни.

От събраните по делото доказателства в двете инстанции се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л. Ю. Р. и свидетелите М.А. Н. и съпругата му З. А. Н. имали спор относно пашуването на кравите на П. и не били в добри отношения. На 10.02.2009 г., около 18.00 часа в землището на с.Ч. С., О.К., подсъдимият Л. Р. се връщал с кравите си от паша, когато свидетелите З. А. Н. и съпругът й М. А. Н., го пресрещнали, като свидетелят Н. започнал го замеря с камъни. В ръката си М.Н. държал брадва с желязна дръжка. Подсъдимият Л. Р. от една страна и свидетелите М. Н. и З. Н. от друга, започнали да спорят и да се карат за кравите на П.. След известно време подсъдимият Р. се обърнал, за да прибере кравите. В този момент свидетелят М. Н. ударил П. Р. в тилната област на главата с обратната страна на брадвата. След удара Р. паднал на земята и от главата му потекла кръв. Свидетелят М. Н. се обърнал и тръгнал към дома си, а свидетелката З. Н. отишла до свидетеля Р., за да провери дали е жив и след като се уверила в това последвала съпруга си. В този момент съседката на П. видяла, че същият лежи на земята и отишла в дома на Л. Р., където казала за случилото се на сина на П. - свидетеля Т. Р., който отишъл към мястото, където бил баща му. Когато пристигнал, видял баща си да лежи на земята, като целият бил в кръв, след което отишъл в дома на свидетелите М. Н. и З. Н.. Междувременно съседката съобщила за случилото се и на съпругата на П. – свидетелката Г. Р., която също се отправила към дома П.. Пристигайки в дома на М. Н., свидетелят Т. Р. влязъл в двора на къщата и започнал да се кара със свидетелката З. Н. и нейния съпруг. След това свидетелят М.Н. и свидетелят Т. Р. започнали да се блъскат и да се удрят. В двора било и кучето на З. и . Н., което ухапало свидетеля Т. Р.. В този момент в двора на пострадалата пристигнала и свидетелката Г. Р., която се опитала да помогне на сина си. Не след дълго в двора на къщата пристигнал и подсъдимият Л. Р., който започнал да удря с тояга присъстващите. Подсъдимият ударил с тоягата и свидетелката З. Н., която за да се предпази повдигнала дясната си ръка и била ударена в лакетната кост на предмишницата. След известно време побоят престанал, като всички, участващи в него били откарани в МБАЛ “Д-р Ат.Дафовски” – Г.К., където им била оказана медицинска помощ.

От писменото заключение на вещото лице д-р Николай Маринов по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че на З. А. Н. е било причинено: разкъсно-контузни рани и кръвонасядане по главата и лицето; счупване на дясната лакетна кост в средната й трета. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната. Счупването на дясната лакетна кост е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Установява се, от разпита на вещото лице пред първоинстанционния съд, че счупване на ръка може да се получи от удар с тояга, като това е най-вероятният механизъм на получаване на това увреждане, а именно: при защитна реакция и вдигане на ръката пред лицето, удара попада точно там, където е и счупването на пострадалата – в средната трета на костта на предмишницата.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите З. Н., М. Н., частично от показанията на свидетелите Т. Р. и Г.з Р., от писмените доказателства, по досъдебно производство № 204/2009 г. по описа на РУ на МВР, както и частично от обясненията на подсъдъмия.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Л. Ю. Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК - на 10.02.2009 г. в с.Ч. С., обл.К., причинил средна телесна повреда на З. А. Н. от с.Ч. С., обл.К., изразяваща се в счупване на дясната лакетна кост в средната й трета, довело до затрудняване движението на дясната ръка за около два месеца при обичаен ход на оздравителния процес, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. Това се установява най-вече от показанията на свидетелите З. Н. и М. Н., които са логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото. От показанията на тези двама свидетели безспорно се установява, че именно подсъдимият Л. Р. е причинил телесното увреждане на пострадалата. В тази връзка, съдът не приема показанията на свидетелите Т. Р. и Г. Р. – съответно син и съпруга на П., в частта им относно твърдението, че Л. Р. не влизал в двора на свидетелката З. Н. и не е нанасял удари на същата. Така, свидетелката Г. Р. веднъж посочва, че не са влизали в двора на пострадалата, кат¯ в последствие твърди, че тя е влязла в двора, заедно със сина си – Т. Р.. Свидетелите Г. Р. и Т. Р. твърдят, че не са видели кой е счупил ръката на пострадалата, което се опровергава от писменото заключение на вещото лице д-р Маринов, съгласно което освен счупването на дясната лакетна кост, на З. Н. са били причинени разкъсно-контузни рани и кръвонасядане по главата и лицето. Т.е., налице са обективни данни, които опровергават показанията на тези свидетели и съответно подкрепят показанията на пострадалата З. Н.. Неоснователни са и доводите, изложени във въззивната жалба на Л. Р., че поради нанесената му травма на главата и загубата на съзнание, подсъдимият не е могъл да причини нараняване на пострадалата. От представеното като доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение № 47/2009 г. (л.20 от Досъдебно производство № 204/2009 г. по описа на РУ на МВР – К.), се установява, че разкъсно-контузната рана на главата и сътресението на мозъка на Л. Р. е протекло без пълна загуба на съзнание, а подсъдимият сам посочва в обясненията си, че се е придвижил до дома на З. и М. Н. и ясно е възприел ситуацията. Освен това в посоченото съдебномедицинско свидетелство е отразено, че подсъдимият е имал рани от ухапване от куче по подбедрицата. Т.е., същият е бил в двора на З. и М.Н., където е имало куче, което се установява както от показанията на свидетелката З. Н., така и от показанията на свидетеля Т. Р.. Ето защо от обективна страна безспорно е установено извършването от П. Л. Р. на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. Подсъдимият Р. е съзнавал, че причинява телесна повреда на пострадалата, нанасяйки й удари с тояга.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази обществената опасност на деянието, която е сравнително висока с оглед засягане телесната неприкосновеност на гражданите, както и обществената опасност на извършителя, която с сравнително ниска. Настоящата инстанция отчита смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, при липса на отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. чл.54 от НК, съдът намира, че на П. Л. Ю. Р. следва да бъде наложено наказание към минималния размер, а именно “лишаване от свобода” за срок от 5 месеца. За постигане целите на наказанието и за поправянето и превъзпитанието на П. не е необходимо определеното наказание “лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно. Ето защо, изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, както правилно е постановил и първоинстанционния съд.

Що се отнася до гражданско-осъдителната част на обжалваната присъда, то обосновано и правилно Кърджалийския районен съд е приел, че в следствие на деянието на П. Л. Ю. Р. пострадалата З. А. Н. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неприятни усещания и обездвижване на ръката за непродължителен период от време, а предявеният граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен. При определяне размера на дължимото обезщетение, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че за овъзмездяване на причинените на пострадалата З. Н. неимуществени вреди са необходими и достатъчни 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск в останалата му част и до пълния му предявен размер от 5000 лв. е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от Кърджалийския районен съд.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 98/26.11.2009 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 861 по описа за 2009 г. на същия съд.

Ето защо и на основание, чл.334, т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 98/26.11.2009 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 861 по описа за 2009 г. на същия съд

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.