№ 66
гр. Бургас, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204675 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Д. * с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Г. Х. – АК-Сливен, с посочен съдебен адрес: * , срещу Наказателно
постановление № 346а-104/03.10.2022 г., издадено от Началник на РУ-Созопол, с което за
нарушение на чл. 30, ал. 3 ЗУЧК и на основание чл. 33, т. 9 от същия закон на
жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се,
че съществува противоречие относно формата на изпълнително деяние, както и относно
факта дали ремаркето е било на територията на морския плаж или не. Заявява се, че е
допусната грешка при изписване на ЕГН на жалбоподателката, както и относно
определянето на санкционната норма. Под евентуалност се пледира за квалифициране на
нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не
се представлява. В писмена молба от пълномощника се заявява желание за възобновяване на
съдебното следствие и изискване на писмени доказателства и/или разпит на свидетеля по
АУАН. С писмена резолюция съдът е намерил молбата за неоснователна.
Административнонаказващият орган – Началник на РУ-Созопол не изпраща
представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото приема, че жалбата е подадена в
рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколко
въпреки дадените указания с разпореждането за насрочване – АНО, който носи
доказателствената тежест за установяване на този факт, не е ангажирал никакви
доказателства относно датата на връчване на НП. При това положение за съда не остава
друго освен да приеме, че жалбата е подадена в срок. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
1
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 15.04.2022 г. в изпълнение на Заповед РД – 10-231/13.10.2021 г. на Областния
управител на област Бургас била извършена проверка на територията на морски плаж
„Вромос“ съвместно между служители на РУ-Созопол (св. * Г.) и служители от Областна
администрация – Бургас. На място проверяващите установили множество автомобили,
каравани, туристически ремаркета и т.н., включително и туристическо ремарке (каравана) с
рег. № *, собственост на жалбоподателката. Било извършено замерване с професионален
GNSS – приемник Kolida K5 GNSS Rover, посредством, който били установени точните
координати на всяко едно ППС. По отношение на процесната каравана било установено, че
точните й координати са 42°26 37.289486; 27°3659.438477. Понеже на място проверяващите
не успели да установят дали тези координати попадат в територията на морски плаж или не,
се наложило в последствие координатите да бъдат нанесени върху специализирана карта, от
която станало ясно, че те попадат в ПИ с идентификатор 81178.55.28 , който имал статут на
„Друг вид дървопоизводителна гора“, държавна собственост. Било установено, че част от
този ПИ с размер от 293 кв.м попада в границите на морски плаж „Вромос“ и именно в тези
293 кв.м. от имота се намирала и караваната. Тези констатации, ведно с приложение, в което
били описани всички ППС с техните координати, били отразени в Констативен протокол,
получен в РУ-Созопол на 11.05.2022 г.
На база на констатациите и на резултатите, отразени в констативния протокол на
18.07.2022 г. св. Г. съставил срещу жалбоподателката АУАН с бл. № 248427/18.07.2022 г.,
описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение на чл. 17б, ал. 1 ЗУЧК.
Актът бил съставен в отсъствието на нарушителката и бил изпратен за връчване по
делегация. Документът достигнал до Д. на 29.07.2022 г. и й бил връчен срещу подпис. Нито
при връчването, нито в срока по чл. 44 ЗАНН били депозирани писмени възражения.
Въз основа на АУАН, на 03.10.2022 г. било издадено и атакуваното НП, като
административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН,
поради което и наложил на жалбоподателката административно наказание „Глоба” в размер
на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателката, нито от фактическите констатации в
акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник РУ-
Созопол към ОДМВР-Бургас, който към дата 03.10.2022 г. е бил оправомощен да издава НП,
видно от приложената Заповед УРИ: 251з-1523/05.04.2022 г. на Директора на ОДМВР.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, в който смисъл са
мотивите към Решение № 41/24.01.2023 г. по к. н. а. х. д. № 2155/2022 г. на АдмС-Бургас и
цитираните там документи. Административнонаказателното производство е образувано в
2
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на
жалбоподателката да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. В случая
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против нея.
Действително при изписването на ЕГН е допусната нередовност, но този порок съдът
отдава на чисто технически пропуск, който не пречи на установяване на самоличността на
санкционирания (посочена е с три имена), поради което и се явява несъществен.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Д. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
В случая това означава на първо място санкционираното лице да е наясно или поне
да може да предположи, че мястото, на което разполага ремаркето си попада в границите на
„морски плаж“, но въпреки това да постави ППС-то си там. По мнение на съда в конкретния
случай няма как да се приеме, че жалбоподателката е могла да знае или предположи, че
мястото попада в рамките на плаж „Вромос“. Видно от показанията на актосъставителя – на
място не е имало никакви табели, ограждения, знаци и други подобни. Самата граница на
плажа не е била ясно видима и очертана, а имало растителност, пясък и почва и не е можело
да се ограничи къде минава общинския път и къде е плажът. Именно това е наложило
проверяващите първо да снемат координатите на всяко едно ППС и едва след като ги
насложат върху специализираните карти да могат да преценят, дали попадат в границите на
плажа или не. Т.е. казано по друг начин – дори длъжностните лица – специалисти не са
могли на мястото на проверката да кажат дали караваната попада в границите на плажа или
не, а се е наложило да използват специализирани инструменти и карти, с които ноторно
гражданите няма как да разполагат. Нещо повече – в случая караваната е попадала в ПИ,
който по принцип не е със статут на морски плаж и само една незначителна част от него
попада в границите на този плаж, като е липсвало каквото и да е означение, коя точно е тази
част. При това положение настоящият състав е на мнение, че на място са липсвали каквито и
да е обективни данни, които да позволят на обикновения гражданин да знае (да е сигурен)
или поне да предположи, че конкретното място, в рамките на ПИ попада в границите на
плаж. (Между другото, ако се приеме противното – т.е. че на място все пак е имало
достатъчно обективни данни, по които водачът да се увери/предположи, че ППС се намира
на морски плаж, то НП пак би следвало да се отмени. Това е така доколкото тогава като дата
за установяване на нарушението би следвало да се приеме датата на проверката – 15.04.2022
г., когато актосъставителят би разполагал с всички данни за нарушението и нарушителя, а
не датата на получаване от актосъставителя на протокола (11.05.202 г.), при което до датата
на съставяне на АУАН – 18.07.2022 г. е изтекла тримесечната давност по чл. 34 ЗАНН).
Предвид всичко горепосочено съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени само на това основание.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
3
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателката, която обаче не е поискала изрично присъждането им, поради което и
съдът няма как служебно да се занимае с този въпрос.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 346а-104/03.10.2022 г., издадено от Началник
на РУ-Созопол, с което за нарушение на чл. 30, ал. 3 ЗУЧК и на основание чл. 33, т. 9 от
същия закон на Д. Д. * с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4