Определение по дело №569/2018 на Апелативен съд - Пловдив

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

№ 650

 

 гр. Пловдив, 06 ноември 2018 година

 

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСТО БЕЛЕВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                                       НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

 

 

при участието  на  съдебния  секретар  Антоанета Калайджиева и  в  присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ сложи за разглеждане докладваното от Председателя ХРИСТО БЕЛЕВ,  ВЧНД  №  569  по описа за 2018 година.

 

                    На именното повикване в 10.00 часа в залата се явиха:

 

        ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /обвиняем/ С.П.П. се явява лично и със защитника си – адв.С.З., упълномощена от ДП.

         

                    ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – П.се явява прокурор СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ.        

                             

                    ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

 

                    ПРОКУРОР ЛАЗАРОВ: Да се даде ход на делото. Налице са основанията.      

                    Адв. С.З.: Да се даде ход на делото. Няма да представяме писмени доказателства. Нямаме искания.

                   

                     СЪДЪТ разясни на страните процесуалното им право съгласно разпоредбите на чл.274 и чл.275 НПК.

                    ОТВОДИ и нови искания не бяха направени.

 

                    СЪДЪТ намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

 

                                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

                    ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

                    ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик Христо Белев.     

                    Прокурор ЛАЗАРОВ: Нямам други искания.

                    Адв. С.З.: Нямам други искания.    

 

                    СЪДЪТ

                                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

                    ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

                   

                    Адв. С.З. /защитник на жалбоподателя  обвиняем С.П.П./:

                    Уважаеми апелативни съдии, поддържаме изцяло частната жалба въз основа, на която сме обжалвали определението на Окръжния съд, с която е потвърдена продължаващата мярка за процесуална принуда. Считаме същото за необосновано и неоснователно

                    На 20.05. моят подзащитен е задържан и му е определена мярка за неотклонение за престъпление по чл. 354а НК за това, че е държал рискови наркотични вещества с търговското наименование хапчета Р..

                    От 20.05. до настоящия момент делото е в производство в „К.П.“. Събрани са множество доказателства – разпити на свидетели, двама полицейски служители, в т.ч. и обяснения, дадени от моят подзащитен на 09.07.2018 година. Те са ясни, подробни и точни и същите се подкрепят от доказателствената маса, събрана до момента. Той признава това, че е държал тези хапчета. Една от предпоставките на чл. 63 НПК към настоящия момент е налице – обоснованото предположение, но другите две предпоставки категорично не са налице. Защо считам, че няма предпоставки от укриване? Не е осъждан, не е криминално проявен, с тези си обяснения и с помагане за разкриване на обективната истина, няма логика същия да повлияе на свидетелите или на събиране на доказателствата, защото той самият дава тези обяснения, и те се подкрепят от тези доказателства, в това число и експертизата.

                    Има постоянен адрес на територията на Б.. Живее в гр. С. с жената – майката на негово дете, има семейство, грижел се е за тях. Не виждам някаква реална предпоставка за наличието на тези 2 предпоставки в чл. 63 НПК и към настоящия момент. Защо обжалвах определението? Последното искане за промяна на мярката по чл. 65 от НПК е направено от наша страна в края на август месец. На 30 август е гледано производство по промяна на мярката му неотклонение. От този момент до настоящия момент, това са два месеца – септември и октомври, разследващите не са направили едно процесуално следствено действие. Два месеца този човек стои в Ареста, без каквото и да е разследване, провеждано към настоящия момент. Две писма написани от разследващия до РЗК в С.. Дадени са множество указания от наблюдаващия Прокурор, с нарочни постановления - нито едно от тях не е изпълнено. Няма да коментирам дали същите са основателни или не, дали имат нещо общо с обвинението, защото не е моя работа. Това е линия на разследването, на разкриване на обективна истина на държавното обвинение, но въпреки това 2 месеца той е задържан от последното гледане на мярката без каквито и да процесуално-следствени действия.

                    Миналият път пред първоинстанционното гледане на мярката имаше здравословен проблем. Беше изпаднал в алергичен шок. Бяха му поставили у.. Дори наблюдаващият прокурор не си направи труда да попита, а аз не мога да искам сведения от лекаря на ареста. Говорила съм с него и 2-3 дни са го спасявали от този алергичен срок. Ние искаме един „Домашен арест“, за да си бъде в семейството. Така ще осигурим и неговото явяване за бъдещо разследване и да бъде при семейството си.

                    В тази насока Ви моля да произнесете със съдебния си акт.

                   

                    ПРОКУРОР ЛАЗАРОВ: Уважаеми апелативни съдии, запознат съм с жалбата и с всички твърдения, които изложи защитата, но считам жалбата за неоснователна и моля да оставите определението в сила на Окръжния съд, като правилно и законосъобразно.

          Доста емоционално бяха изложени данни за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, но нека обърнем внимание на мотивите на Пловдивския окръжен съд, които аз изцяло споделям, защото са обосновани. Не се сочат на практика новонастъпили обстоятелства, които да налагат изменение на първоначално взетата най-тежка мярка за неотклонение. Твърденията във връзка със здравословното състояние на обвиняемият, не са скрепени с никакви доказателства. Вероятно е имало алергични реакции, но преки доказателства нямаме. Неслучайно съдът в мотивите си посочва, че е налице реална опасност от извършване на престъпление, тъй като наркотичното вещество е в не малко количество, а и е налице завишена обществена опасност на обвиняемия П., защото по делото има достатъчно данни, че той нееднократно се е занимавал с тази престъпна дейност.

           По отношение да се укрие или да извърши друго престъпление – има достатъчно данни, че на постоянния му адрес в С., в ж.к. „Л.“ той не е бил открит. По данни на съседи той живее там от 10 години с неговата приятелка, но той има и друг адрес, който е на неговата приятелка и не е известно в бъдеще на кой адрес ще пребивава и как ще бъде открит.

           Не на последно място по делото има и данни за многократни напускания от страна на обвиняемия П. на пределите на Р. Б..

          Всичко изложено дотук в своята съвкупност води до извода, че правилно Окръжният съд е стигнал до заключението, че няма нови данни и не се налага на този етап изменение на мярката в по-лека от „Задържане под стража“.

         Следва да се има предвид, че през м. август е атакувана мярката и делото вече е на около 5 месеца, но това не е неразумен срок, с оглед тежестта на повдигнатото обвинение и обществената опасност на деянието и на дееца.

                    В тази връзка ще Ви помоля да оставите депозираната жалба без уважение.

 

 

                    Адв. С.З. /реплика/: В нормата на чл. 65 НПК законодателят не е казал и дума за новонастъпили обстоятелства, за да ми се цитира това като аргумент за промяна на мярката. Аз изтъкнах пред Вас хиляди такива, които са новонастъпили – от м. юли от даване на обясненията, от събирането на други доказателства и експертизата, от бездействието на държавното обвинение да контролира разследването – са новонастъпили обстоятелства. Аз никъде в изложението си не казвам „неразумен срок“. Да, законодателят е предвидил 8 месеца и ние не сме преминали този срок, затова не си позволявам да говоря за неразумен срок. Но си позволявам да говоря за това, че той стои вече два месеца, без каквото и да било разследване. Не съм представила доказателства за здравословното му състояние и обясних защо не съм представила такива - защото на мен в никакво качество не могат да ми се предоставят тези доказателства.

         Говорим за наркотично вещество, което е рисково такова – хапчета Р., наказуемо е от 1 до 6 години „лишаване от свобода“ за лице, което не е осъждано.

          Освен това как може да говорим, че нямал адрес? В нашето законодателство всеки български гражданин има освен постоянен, и настоящ адрес, който може да бъде различен от постоянния. Естествено, че има адрес, на който живее с приятелката си и тяхното общо дете. Може ли да се каже, че този човек няма адрес на територията на страната, при положение, че има и постоянен, настоящ адрес?

 

                    ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:

                    ОБВИНЯЕМИЯТ С.П.П.: Ако може единствено да съм си при семейството. Съдействал съм досега, ще съдействам и занапред. Знам какво съм направил, осъзнал съм го, признал съм си грешката.

                   

                    ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:

                    ОБВИНЯЕМИЯТ С.П.П.:    Моля за по-лека мярка за неотклонение.

                     

                    Съдът се оттегли на тайно съвещание.

          След тайно съвещание, ПАС прие за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА:

          Няма промяна на обстоятелствата касаещи атакувания вид мярка за неотклонение, респ. и понастоящем обвинителната теза има добра доказателствена защитеност.

          Личната опасност на обвиняемия С.П.П. огледално се отразява в механизма и начина на извършване на деянието-по чл.354а ал.1 НК, поради което риска да извърши престъпление дори и при мярка „домашен арест“ не може да се счита за преувеличен. Тя не се неутрализира от обстоятелството, че е с чисто съдебно минало, има постоянен адрес и малолетно дете, т.е., посоченото от защитата на обвиняемия не може да е определящо.

          Срокът на задържане-около пет месеца е съобразен със спецификата на настоящия казус и е в съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.4 НПК, респ., не може да се приеме, че нарушава нормата за разумния такъв, според стандартите на чл.5 т.3 и чл. 6, т.1 ЕКЗПЧОС. При преценката му се съпоставя общественият интерес на фона на ограничаване на личните права на обвиняемия за постигане на целите по чл. 57 от НПК.

          Здравословнния му статус не диктува приоритетност на депозираното искане за облекчаване наказателноправното му положение. Плюс това, съгласно разпоредбата на чл.255 ал.2 от ЗИНЗС, при спешни случаи се осигурява незабавна медицинска помощ, а при необходимост е предвидено и настаняване в специализирано лечебно заведение.

          Не може да се приеме, че е налице и флагрантно бездействие на органите на разследването, като безспорно то следва да приключи в законоустановените срокове.

          Оказаното съдействие от страна на обвиняемия при разследването има значение при налагане на евентуално наказание с осъдителен акт, но няма потенциал да доведе до извод за приложимост на по-лека мярка за неотклонение.

          Откроени по описания начин, изложените обстоятелства, сочат на правилна преценка на първоинстанционният съд по коментираното производство.

          Водим от горното ПАС,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 1232/29.10.2018г. по ЧНД №1948/2018г. по описа на Окръжен съд – П.

                   

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                   

                    ЗАСЕДАНИЕТО се закри в  10.14 часа.

                    ПРОТОКОЛЪТ се изготви в С.З.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                 1.

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                 2.

 

 

 

                                                             СЕКРЕТАР: