Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер……………. Година 2020 Град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На
четиринадесети януари
Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР:РАДОСТИНА
ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3919 по описа за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.С.Б.-ЕГН ********** против НП 460 а-273 с посочена дата на
издаване 212.08.2019г. на началника на Пето РУ –ОД на МВР- Варна, с което на
въззивника е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
500/петстотин/ лв. на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.64 ал.2
от ЗМВР.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
С жалбата
се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения, оспорва се фактическата
обстановка, изразява се несъгласие с констатациите на АНО и в заключение се
иска отмяна на НП.
В с.з.
въз.Б. се представлява от адв.Б. и адв.Г., които поддържат жалбата, ангажират
гласни доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество се
иска НП да бъде отменено, визира се липса на мотиви от страна на АНО защо е прието, че
въззивникът е осъществил състава на твърдяното нарушение и че санкцията следва
да бъде наложена в съответния размер,
приема се, че неточно е била отразена фактическата обстановка и че е
налице противоречие между свидетелските показания, твърди се, че не е
установено, че лицето, дало съответното разпореждане е полицейски орган и че е
имало право да осъществява съответния контрол и да извършва дейност по ЗДвП и в
заключение отново се иска отмяна на НП..
Представител
на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в с.з., като се депозира
писмено становище, съгласно което нарушението е безспорно установено и доказано
и в хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения.Аргументира се
неприложимост на нормата на чл.28 б.“А“ от ЗАНН, като се моли НП да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като се излагат аргументи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение..
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.06.2019г., около 07,45ч.,
св.Т.- началник група „ОП“ при Пето
РУ-ОД на МВР-Варна, се придвижвал от гр.Варна до работното си място,
управлявайки служебен автомобил, който не бил обозначен като такъв и в района
на пътен възел „Долна трака“ бил застигнат от
микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ В 1141
ВТ, обозначен с надписи на медицински център и оборудван с инсталация,
наподобяваща лампи на автомобил със специален режим на движение.Двата
автомобила се движили в една посока, като в близост до х-л „Аква
Лазур“ св.Т. видял в огледалото за обратно виждане, че горепосоченият автомобил,
който се управлявал от въз.Б., е с включени лампи, предназначени за автомобили
със специален режим на движение, поради което пътят на това превозно средство
бил освободен от останалите участници в движението.Заедно с Б., в автомобила му
пътувала и св.Петрова.Св. Т. сигнализирал в полицейското управление с искане да
бъде изпратен екип за проверка на автомобила за нарушения по ЗДвП, но в този
момент се извършвала смяна на патрулите в районното управление, което забавило
изпращането на патрула.Св.Т., с управлявания от него автомобил, последвал
автомобила, управляван от жалбоподателя и
в близост до х-л „Преслав“ в кк“Зл. Пясъци“ с
ръка го спрял за проверка.Св.Т. бил с цивилно облекло, но се представил на
водача, представил и служебната си карта и поискал от жалбоподателя да
представи личните си документи и документите на управлявания автомобил.Въз.Б.
не представил поисканите документи, като възразил срещу правото на свидетеля да
му извършва проверка, след което му заявил, че ако иска да му извърши проверка
следва да го придружи до х-л „Интернационал“, към който пътува.Св.Т. последвал
автомобила, управляван от жалбоподателя до х-л „Интернационал“, където между
двамата отново бил проведен разговор, при който полицейският служител поискал
от въззивника да му предостави документи, а въззивникът възразил, че Т. няма
право да му извършва проверка.В този момент на место пристигнал и екип от Пето
РУ-ОД на МВР-Варна, като жалбоподателят предоставил на униформените служители поисканите
преди това документи.В последствие, въз основа на първоначалния отказ на
жалбоподателя да предостави документите си, св.С. съставил АУАН срещу Б., за
това, че не е изпълнил даденото му устно полицейско разпореждане да предаде
документите си и документите, касаещи
управлявания автомобил на органите за контрол и квалифицирал нарушението като
такова по чл.64 от ЗМВР.Въз.Б. отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от
същия, като вписал в съответната графа, че има възражения.Отказът му бил
удостоверен с подпис на свидетел.
Видно от материалите по
преписката, в законоустановения срок не постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката, през
месец август 2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като
датата на издаване на НП е неясна.
Съдът напълно кредитира
показанията на свидетелите С. и Т., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени и
гласни доказателства.
Съдът кредитира и показанията на
Петрова, като искрени и непротиворечиви, като съдът не констатира и някакви
съществени противоречия между нейните показания и показанията на св.Т..
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН и показанията на свидетелите С., Т. и Петрова и от писмените доказателства,
приобщени по делото.
Предвид
горните аргументи, съдът приема за установена фактическата обстановка такава,
каквато е посочена от св. Дянков, а именно тази, описана в АУАН и НП.
Съдът, с оглед становищата на
страните и предвид императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
АУАН е
съставен от компетентен служител съгласно приложената по делото заповед, но по
отношение компетентността на АНО съдът констатира, че по преписката липсват
доказателства, тъй като в НП е цитирана заповед за оправомощаване
на АНО, но тази заповед, копие от която е приложена по преписката, касае
единствено компетентност на лица, които да съставят АУАН, а не и на лица, които
да издават НП.Датата на издаване на НП не е ясна, но тъй като няма спор по
отношение на месецът на издаване съдът приема, че НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Отказът на
нарушителя да подпише АУАН и да получи екземпляр от същия е удостоверен с
подпис на свидетел и в тази насока съдът не констатира самостоятелно основание
за отмяна на НП.
Освен, че при издаването на НП АНО се е позовал на
заповед, не касаеща правото му в тази насока, съдът
намира, че в хода на АНП са допуснати и други
съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо
място, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН в НП задължително следва
да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна,
като следва да бъдат посочени и обстоятелствата, при които същото е извършено,
а съгласно разпоредбата на чл.57
ал.1т.6 от ЗАНН, задължително следва
да бъде посочена и нарушената правна норма.
В тази
връзка, на първо място съдът намира, че нарушението не е описано пълно, точно и
ясно от фактическа страна, тъй като липсват факти каква проверка е била
извършвана и влиза ли същата в служебните задължения на полицейските служители,
декларативно е посочено единствено, че се касае за издадено полицейско
разпореждане/ устно/ и отказ от страна на въззивника да предостави определени
документи.
Съгласно чл. 257, ал.
1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено
в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 100 до 500 лв. В настоящия случай от изложеното в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП не става ясно кой орган и по какъв повод е
издал устното разпореждане към санкционираното лице, като декларативното
посочване, че се касае за полицейско разпореждане не компенсира липсата на
факти кой точно и в какво качество е издал разпореждане и дали разпореждането е
било в изпълнение на функциите на конкретното лице, дори не е визирано
конкретното разпореждане, а се визира единствено отказ за предоставяне на
документи.
В хода на въззивното
производство, основно според събраните свидетелски показания се установи
хронологията на събитията, но това не е
достатъчно да санира липсата на релевантните за
нарушението факти в съдържанието на АУАН и НП, тъй като проверката за
законосъобразност се изразява в съпоставката им с тези, установени при
съдебното дирене. Липсата на съществени елементи от фактическата обстановка,
при която е извършено и констатирано нарушението, се явява пречка за съда да
осъществи съдебен контрол за законосъобразността на НП, като е недопустимо
факти, касаещи съставомерните признаци на
нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва
да фигурират в АУАН и НП..
Освен
горното в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 2
от ЗМВР, съгласно която : "При невъзможност да се издадат
писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.". Алинея 4 на чл. 64
гласи: "Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение, или застрашават живота или здравето му.". От съпоставката
на двата текста е видно, че първият не съдържа предписание за конкретно
поведение у адресатите. С него е допусната възможност за органите на МВР, освен
писмени, да издават и устни разпореждания. Предписание, задължаващо гражданите
да спазват определено поведение, се съдържа в ал. 4 на чл.
64 от ЗМВР, но тази норма не е посочена като нарушена в НП, като
съдът не може да изземе ролята на АНО като изпълни наместо него императивно
вмененото му с чл. 57, ал.
1, т. 6 ЗАНН задължение да посочи законните разпоредби, които
виновно са били нарушени.Изцяло в горния смисъл е Решение на Адм. съд-Варна по КНАХД № 271 по описа на съда за две
хиляди и осемнадесета година.
Освен
горното следва да се отбележи, че отказът на едно лице да предостави на
контролен орган документ за самоличност съставлява нарушение на чл.6 от ЗБЛД, според която гражданите са
длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Неизпълнението на диспозитива на посочената норма е предвидено в
хипотезата на санкционната разпоредба на чл. чл.80, т.5 от ЗБЛД, която сочи, че
се наказва с глоба лице, което не представи български личен документ при
поискване от компетентните длъжностни лица, а разпоредбата на чл.175 ал.1т.3 от ЗДвП изрично предвижда налагане на санкция на водач на МПС, който откаже да
предаде документи на органите за контрол или по какъвто и да било начин осуети извършване
на проверка, поради което не следва да се приеме, че е нарушена общата
разпоредба на чл.64 ал.4 от ЗМвР.
Предвид
горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон и в тази връзка не следва да се присъжда и юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП 460 а-273 с посочена дата на издаване 212.08.2019г. на началника на
Пето РУ –ОД на МВР- Варна, с което на Р.С.Б.-ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 500/петстотин/ лв. на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР за нарушение на
чл.64 ал.2 от ЗМВР.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Варненски административен съд.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ: