№ 1902
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110165122 по описа за 2022 година
Предявени са от ищците Ц. И. К., Б. А. Б. и Л. Б. Б., чрез пълномощника
им адв. А. Х., осъдителни искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. "б" от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. за осъждане на ответника „.........................“ да
заплати на всеки ищците по 400,00 евро, представляващи обезщетения за
всеки от ищците за закъснял полет с номер FR6330 по направление от летище
Барселона, Испания, до летище София, България, планиран за дата 08.09.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
29.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
Ищците твърдят, че са сключили договори за въздушен превоз с
ответника със закупуването на самолетни билети за полет с номер FR6330,
номер на резервация F9YL5Z, излитащ по разписание на 08.09.2022 г. в 19:30
часа от летище Барселона, Испания, и пристигащ по разписание на 08.09.2022
г. в 23:20 часа на летище София, България. Сочат, че разстоянието между
отправната точка и местоназначението е повече от 1500 км. Ищците се явили
своевременно, но полетът бил осъществен със закъснение от повече от 3 часа.
Посочват, че са потърсили обезщетенията с уведомление от 07.11.2022 г., но
плащане не последвало. Поддържат, че са налице предпоставките по чл. 7 от
Регламент 261/2004 за ангажиране отговорността на ответника да заплати
следващото се обезщетение в размер на 400 евро за закъснение повече от три
часа на процесния полет на всеки от ищците и молят съда да осъди ответника
да заплати претендираните суми, като претендират и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Оспорва представителната власт по отношение на ищцата Л. Б., като
възразява, че по делото не са представени доказателства, че ищците Ц. И. К. и
Б. А. Б. са нейни родители. Посочва, че полетът е закъснял с по- малко от 3
часа. Твърди, че процесният полет е следвало да кацне на летище София в
23:20 ч. местно време, като часът на действителното кацане е 23:15 UTC, а на
отваряване на вратите на самолета – UTC 23:19 ч., които съответстват на
1
местно време 02:15 часа, респ. 02:19 часа. Оспорва представеното от ищците
Писмо от 03.11.2022 г. от Летище София с информация за процесния полет.
Поддържа, че ищците не са изпълнили задължението си за установяване на
контакт с превозвача съгласно общите му условия, тъй като в писмото за
изплащане на обезщетение не е посочена банкова сметка на пътниците, а на
адвокатското дружество. Направено е искане съдът да отхвърли предявените
искове. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание страните са били представлявани. При
даден ход на устните състезания пълномощниците накратко отново са
преповторили исканията си към съда.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представените към исковата молба бордни карти ищците са
закупили билети за полет FR6330 по направление Барселона, Испания –
София, България, изпълняван от ответника.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
на 08.09.2022 г. е следвало да бъде осъществен полет с номер FR6330,
излитащ в 19:30 часа от летище Барселона, Испания, и пристигащ на
08.09.2022 г. в 23:20 часа на летище София, България, че разстоянието между
отправната точка и местоназначението е повече от 1500 км., че ищците са
имали резервация № F9YL5Z, както и че на 07.11.2022 г. са отправили
претенция за заплащане на обезщетение до ответника в размер на 400,00 евро
за всеки от тях.
Спорно по делото се явява обстоятелството относно продължителността
на закъснението на процесния полет и времето на кацане на самолета,
изпълняващ го. В тази връзка ищците са представили имейл от 03.11.2022 г.
от Летище София, в което се посочва, че полет FR6330 е кацнал на 09.09.2022
г. в 02:22 часа. Видно от писмо от „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД на л. 94,
представено от ответника, считано от 20.04.2021 г. „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД
е с прекратени права на летищен оператор, като „СОФ КЪНЕКТ“ АД, считано
от 19.04.2021 г. упражнява изключителното право да оперира, ползва и
управлява „Гражданско летище за обществено ползване София – публична
държавна собственост“, предхождащо предоставянето на информацията по-
горе, на която се позовават ищците. От писмо от 21.09.2023 г. от „СОФ
КЪНЕКТ“ АД се установява, че процесният полет е кацнал на 09.09.2022 г. в
02:15 часа, а е отворил врати в 02:22 часа на 09.09.2022 г., местно време.
Съдът кредитира информацията в това писмо, доколкото същата се явява по-
пълна и подробна, и видно от останалите писмени доказателства – същата е
изходяща от източник, на който е възложено стопанисването на летището.
Предвид това, съдът счита, че с представените от ответника писмени
доказателства се оборва отразената в имейл-кореспонденцията, представена
от ищците, информация касателно точния час на кацане на процесния полет.
С оглед на това следва да се приеме за доказано, че процесният полет е
кацнал на Летище София на 09.09.2022 г. в 02:15 часа и е отворил врати в
02:22 часа.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 7, параграф 1, б. „б” от
Регламент (ЕО) 261/2004. За да възникне право на обезщетение на посоченото
основание в тежест на ищците е да докажат съществуването на валидно
правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищците
2
имат потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа, както и че
ищците са се явили на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди
часа на излитане. Регламентът определя конкретен размер на дължимото
парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета. Според
Решение от 19.11.2009 г. по дело № С–402/07, право на обезщетение имат и
пътниците на закъснели полети със закъснение три часа или повече, каквато
се твърди, че е настоящата хипотеза.
Съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест
по чл. 154 от ГПК, настоящият съд още в определението си по чл. 140 от
ГПК е посочил, че в тежест на ищците е установяването при условията на
пълно и главно доказване наличието на следните правопораждащи факти:
валидно договорно правоотношение между страните, по който ответникът е
следвало да престира, и забава в изпълнението - закъснение на полета с
повече от три часа.
Софийски районен съд намира, че ищците са установили
обстоятелството, че полет FR6330 е бил насрочен за излитане и кацане в
определени часове и е имало закъснение в изпълнение на полета, но не и че то
е било повече от три часа.
Горепосоченият регламент очертава фактическия състав на правото на
парично обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в
полза на пътника - същият да има потвърдена резервация за полет, който се е
осъществил с над три часа закъснение и пътникът да се е явил на гишето за
резервация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане - чл. 3,
т. 2, б. „а” от Регламента. Смисълът на посочената разпоредба е правото на
обезщетение да възниква единствено в полза на пътниците, които са
изпълнили своите задължения по договора с въздушния превозвач и са се
явили навреме за изпълнение на уговорения полет, така че, от една страна,
същите не са допринесли за последвалото закъснение със собственото си
поведение, а от друга страна, явявайки се навреме на летището те несъмнено
са претърпели вредата от загуба на време от минимум три часа предвид
последвалото закъснение на полета.
Доказано е наличието на договорно правоотношение между ищците и
ответника за осъществяване на въздушен превоз, изводимо от представените
бордни карти. Съгласно чл. 2, б. „е” и „ж” от Регламент (ЕО) 261/2004
„билет” е валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо
еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден
или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител, а
според разпоредбата на б. „ж” „резервация” означава факта, че пътникът има
билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и
регистрирана от въздушния превозвач или туроператор. В посочените
писмени доказателства са обозначени ясно и по недвусмислен начин имената
на ищците, резервацията, датата на полета, номера на полета и маршрута му.
По делото обаче не се доказа успешно закъснение на полета с повече от
три часа. Страните не спорят, че полетът е бил планиран за излитане в 19:30
часа от летище Барселона, Испания, и пристигане на 08.09.2022 г. в 23:20 часа
на летище София, България. По делото обаче се доказа, че самолетът е кацнал
на летището на крайната дестинация в 02:15 часа на 09.09.2022 г., което прави
закъснението спрямо първоначални планирания час на кацане 2 часа и 55
минути. Съдът не счита, че следва да зачете като релевантен часът на
отваряне на вратите на самолета за преценката колко е закъснението на
полета, доколкото релевантно е времето от излитане до кацане на същия в
съответните дестинации, а не кога ще се извърши техническата дейност по
3
позициониране на самолета и отваряне на вратите, за да могат да слизат
пътниците.
Доколкото липсва една от предпоставките за уважаване на исковете,
съдът счита, че исковите претенции се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне, като ирелевантно се явява обсъждането на останалите доводи на
ответника.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника се дължат разноски. Претендиран е адвокатски хонорар в размер на
1906,93 лева, относно който ответникът е направил възражение за
прекомерност, и за превод на документи. Съдът не счита, че разноските за
превод следва да бъдат възложени на ищеца, доколкото страната,
представяща писмени доказателства на чужд език, следва да ги представи в
превод на езика, на който се води производството, за да бъде искането
допустимо. Ако се възложат подобен тип разноски на насрещната страна,
това би означавало като разноски да се разпределят между страните
сторените разходи във връзка с представяне на всички писмени доказателства
(напр. за хартия, принтиране, размножаване на преписи и т.н.). Що се отнася
до адвокатския хонорар, предвид фактическата и правна сложност на делото,
и провелото се съдебно дирене в рамките на едно открито съдебно заседание,
съдът счита, че следва да се присъди минимален размер с оглед материалния
интерес и според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 534,70
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. И. К., ЕГН **********, Б. А. Б., ЕГН
**********, и Л. Б. Б., ЕГН **********, действаща чрез законните си
представители и родители Ц. И. К. и Б. А. Б., всички със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Бачо Киро“ № 30, ет. 1, Платинум Бизнес Център, срещу
„.........................“, дружество с ограничена отговорност и регистрирано с рег.
№ 104547 в регистъра на дружествата в Ирландия, със седалище и адрес на
управление Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд Ко. Дъблин,
Ирландия и съдебен адрес: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 96, ет. 3, искове
по чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на всеки
ищците по 400,00 евро – обезщетение за закъснял полет с номер FR6330 по
направление от летище Барселона, Испания, до летище София, България,
планиран за дата 08.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 29.11.2022 г., до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА Ц. И. К., ЕГН **********, Б. А. Б., ЕГН **********, и Л. Б.
Б., ЕГН **********, действаща чрез законните си представители и родители
Ц. И. К. и Б. А. Б., всички със съдебен адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 30,
ет. 1, Платинум Бизнес Център, да заплатят на „.........................“, дружество с
ограничена отговорност и регистрирано с рег. № 104547 в регистъра на
дружествата в Ирландия, със седалище и адрес на управление Райънеър
Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд Ко. Дъблин, Ирландия и съдебен
адрес: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 96, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата в размер на 534,70 лева, представляваща разноски за исковото
производство за адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5