Решение по адм. дело №577/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 118 от КСО, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е. М. Д. Б. от [населено място] против Решение № 2153-15-39/05.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Брито против Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-829/27.11.2023г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив с което е прекратена личната социална пенсия за инвалидност на жалбоподателя считано от 02.07.2020г.

В жалбата и уточнение към нея от 09.07.2024 г. се поддържа, че оспорваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага се становище, че неправилно административния орган е приел за неприложима разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗХУ и е прекратено правото на подлучване на инвалидната пенсия на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата - директор на ТП на НОИ – [населено място], редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. В., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по същество се излагат в депозирано по делото писмено становище.

Съдът, като обсъди доводите на страните и приетите по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 212-15-1157/06.08.2019г. и № 2177-15-616/06.08.2019г. по опис на ТП на НОИ-Пловдив Е. М. Д. Б. е направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 от КСО във вр. Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. и Регламент /ЕО/ № 987/2009 г., като декларира положен осигурителен стаж в България и Португалия.

Към заявлението е приложено Експертно решение №4115/19.07.2019г. за определени вид и степен на увреждане - 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, дата на инвалидизиране - 14.05.2019 г. и срок на определения % т.н.р. до 01.07.2020г. С Разпореждане № **********/Протокол № N01509/18.12.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив на Д. Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 15.05.2019 г. за срока на инвалидността до 01.07.2020г. На основание разпоредбите на § 20а от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП), срокът на пенсията е удължен до 31.12.2022г., а с разпореждане №126/протокол №Р01Z14/ от 05.03.2023г. е възстановена и отпусната отново ЛПИОЗ, считано от 01.01.2023г., като е изплащана до 31.10.2023година. Получена е справка рег.№2154-15-443/01.11.2023г., съгласно която от Електронната система на медицинската експертиза е подаден списък от 07.03.2023г. за забава на медицински експертизи без насрочена дата за преосвидетелстване. От справка в ЕСМЕ е било установено, че производството пред ТЕЛК по преосвидетелстване на жалбоподателят е било прекратено. В тази връзка от длъжностно лице при НОИ-Пловдив е направено предложение да се прекрати ЛПИОД на Е. М. Д. Б. на основание чл.96 ал.1 т.5 КСО.

При тези предпоставки ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив е приел, че е налице хипотезата по чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО и дата на прекратяване на пенсията за инвалидност е датата, следваща определения срок на инвалидизиране в ЕР №4115/19.07.2019г., а именно 02.07.2020г.

В хода на административното производство за нуждите на проверката е изискано медицинското експертно досие на Е. Д. Б. / което е приобщено и по настоящето дело съгласно Протколно определение от 09.12.2024г. с писмо вх. № 17428/28.10.2024г. на РЗИ - Пловдив. Съгласно данни от него, Д. Б. е подал заявление-декларация с вх. № 162022072270948/22.07.2022г. в РКМЕ към РЗИ - Пловдив за преосвидетелстване и с писмо изх. №94-281-2/17.08.2022г. директора на РЗИ е уведомил ТП НОИ-Пловдив, че жалбоподателят е включен в списъка на лицата по §20а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗМДВИП. Посочено е, че в медицинското досие на Д. Б. е отбелязано, че до 11.10.2022г. не са изпратени в ТЕЛК [населено място] изисканите медицински документи. При тези обстоятелства с Разпореждане № ********** /Протокол № 2146-15-829/27.11.2023г./, на основание чл. 96, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2, предл. второ КСО, ръководителят на ПО при ТП на НОИ - Пловдив е прекратил, считано от 02.07.2020г. отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Е. Д. Б.. По отношение на същия е констатирано, че във връзка с чл. 101б, ал. 5 от Закона за здравето, след редовно призоваване няма данни за явяване пред ТЕЛК на лицето и процедурата по освидетелстването му, видно от справка в Електронната система на медицинската експертиза, е прекратена. Срещу разпореждането, в законоустановения срок е подадена жалба от Д. Б., в която е обективирано, че не е бил редовно призован да се яви пред ТЕЛК и е запознат с писмо с изх. № 94-281-2/17.08.2022г., издаден от директора на РЗИ-Пловдив, в което е посочено, че е изпълнил изискванията на чл. 101б, ал.2 от ЗЗ за подаване на заявление-декларация в ТЕЛК в периода 13.03.2020 г. – 15.07.2022 г. и може да бъде включен в списъка на лица по § 20а от ПРЗ на ЗМДВИП респ. в медицинското досие е отбелязано, че до 11.10.2022г. не са изпратени в ТЕЛК – Пловдив изисканите медицински документи.

С оспорваното в настоящото производство решение № 2153-15-39/05.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, жалбата на Д. Б. против разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив е оставена без уважение. Прието е от решаващия орган, че след като процедурата по преосвидетелстване на лицето е прекратена преди влизане в сила на § 5 от ПЗР на ЗИДЗХУ, тази разпоредба не е приложима и като дата на прекратяване на инвалидната пенсия, следва да се счита датата, следваща датата, определена за крайна дата на пенсията, а именно 02.07.2020 г. Прието е от административния орган, че в случая не е налице „забавяне в медицинската експертиза“ по смисъла на § 1, т.48 от ДР на ЗЗ. По така изложените мотиви жалбата на Д. Б. срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-829/27.11.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив е оставена без уважение.

При така установеното от фактическа страна, съдът като прецени поотделно и в съвкупност приобщените писмени доказателства, прие следното от правна страна:

Оспореното решение представлява административен акт по чл. 117, ал.3 от КСО, който подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата срещу същия е процесуално допустима като оспорена в законоустановения 14 дневен срок, подадена е срещу подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган. Потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ-Пловдив разпореждане също е издадено от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Както решението, така и разпореждането отговарят на изискванията на чл. 117, ал. 5 от КСО във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК – посочени са фактически и правни основания за издаването им, т.е. издадени са при спазване на законоустановената форма и липсват основания за прогласяване на тяхната нищожност.

В жалбата не се оспорват фактическите основания за отпускане на личната пенсия за инвалидност на жалбоподателката, както и посочените в оспорваното решение правни основания за удължаване на ЕР на ТЕЛК № 4115/19.07.2019г. В случая спорът касае правилното приложение на материалния закон относно прекратяването на процесната инвалидна пенсия, считано от 02.07.2020г.

За да потвърди оспореното разпореждане, директорът на ТП на НОИ-Пловдив е приел, че в случая на Е. Д. Б. не е приложима влязлата в сила на 29.01.2023 г. разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗИДЗХУ. Съгласно същата: започнатите и неприключени до влизането в сила на този закон производства по преосвидетелстване на лицата пред органите на медицинската експертиза, както и започнатите и неприключени производства до 4 месеца след влизането му в сила, се довършват при прилагане на чл. 101б от Закона за здравето, независимо от срока на подаване на заявление-декларация от лицата или от упълномощени от тях лица, или от законните им представители. В случая на жалбоподателя се сочи процедурата по преосвидетелстване да е прекратена преди влизане в сила на §5 от ПЗР на ЗИДЗХУ, с оглед данни от медицинското досие – подадена заявление-декларация на 22.07.2022 г. и данни, че до 11.10.2022г. не са изпратени в ТЕЛК исканите медицински документи на лицето.

Във връзка разпоредбите на КСО е налице подзаконова регламентация в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, касаеща случаите на преосвидетелстване на лица, на които вече е отпусната пенсия по предходно експертно решение на ТЕЛК, чийто срок изтича. Така, според чл. 30, ал. 3 от НПОС, преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. В случая данни за служебно повикване на Д. Б., след представяне от негова страна на декларация-заявление за преосвидтелстване не са налице по делото, вкл. и сред документите в приложеното медицинско досие. Въпреки това директорът на ТП- НОИ Пловдив се е позовал на данни от медицинското досие, като е посочил, че Д. Б. е подал заявление-декларация на 22.07.2022г., има писмо с изх. № 94-281-2/17.08.2022г. до директора на РЗИ и данни, че до 11.10.2022г. не са изпратени в ТЕЛК исканите медицински документи от лицето. Посочва се също, че съгласно справка от Електронната система на медицинската експертиза, производството по преосвидетелстване е прекратено.

В приложеното по делото медицинско досие не се установяват доказателства за изискване на документи от страна на ТЕЛК към лицето и/или уведомяване, че е необходимо то да се яви за преосвидетелстване във връзка с подаденото заявление-декларация. Върху същото/ заявление-декларация от 22.07.2022г./ е налице единствено писмено отбелязване с ръкописен текст „не изпрати изисканите документи до 11.10.2022 г.“ и положен подпис, без данни за лицето, което е направило това отбелязване.

Писмени доказателства за изискване на документи от страна на Д. Б. във връзка със заявление-декларация от 11.10.2022г. не са налични по делото. Не се установява също така жалбоподателят да е бил информиран, кога и дали ще бъде извършена експертизата, в зависимост от това дали е необходимо явяването му пред ТЕЛК и/или представянето на допълнителни документи. Не е налично и уведомяване на Д. Б., че производството пред ТЕЛК по подаденото от него заявление-декларация се прекратява. Прекратена процедура по преосвидетелстване е констатирана в мотивите на издадено разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ на база на направена справка от електронна система на медицинската експертиза. В разпоредбите на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи липсва специална норма, която да дава възможност производството пред ТЕЛК по заявлението за преосвидетелстване на лице да бъде прекратено. Следователно, приложими са хипотезите, разписани в разпоредбите на чл. 56 от АПК. В случая няма отправено искане по чл. 56, ал. 1 от АПК с което жалбоподателя да е поискал производството да се прекрати. Няма и предвидено друго в разпоредбите на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Посочената в Електронната система на медицинската експертиза информация: „прекратено“ в недостатъчна степен мотивира длъжностното лице да разпореди прекратяване на процесната пенсия за инвалидност.

В чл. 39, ал. 1, т. 2, б. „б“ и „в“ от ПУОРОМЕРКМЕ са разписани задълженията на председателя на ТЕЛК да съобщава на лицата с писмо с известие за доставяне и с известие по електронен път за необходимостта от допълнителни изследвания и консултации, които трябва да се направят, съответно за насрочена дата на освидетелстване/преосвидетелстване, а в случаите по чл. 40, ал. 2 за деня на прегледа. Данни за такова съобщаване не са налични в настоящия случай. При наличието на тези факти е прието от административния орган, че процедурата по преосвидетелстване на лицето е прекратена преди влизане в сила на § 5 от ПЗР на ЗИДЗХУ, поради което пенсията за инвалидност е прекратена, считано от насрочената дата за преосвидетелстване. Тези изводи на административния орган не съответстват на доказателствата по делото. Съгласно чл. 30, ал. 3, изр. първо от НПОС преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. В конкретния случай липсват данни такова служебно повикване да е било извършено. Не се налични доказателства по делото преосвидетелстване да не е извършено по вина на лицето. В случая липсват данни за уведомяването на Е. Д. Б. за хода на производството по освидетелстване, както и за необходимостта да се яви пред ТЕЛК, за което жалбоподателят изрично е възразил в хода на административното производство по обжалване на разпореждането. Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е бил служебно повикан.

Ето и защо съдът счита за основателни възражението на жалбоподателят, че незаконосъобразно е прекратена пенсията му, поради прекратено производство по освидетелстване, за което не е бил уведомен.

С оглед изложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено при неправилно тълкуване на нормите на КСО и е в несъответствие с целта на закона. Поради това същото, както и потвърденото с него разпореждане, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Преписката следва да бъде върната на директора на ТП на НОИ – [населено място] за ново произнасяне по подаденaта от Е. Д. Б. жалба вх.№ 1012-15-19/16.01.2024 г., при съобразяване на дадените с настоящото решение указания и тълкуване на нормативната уредба.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Пловдив- XXX състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Е. М. Д. Б. с [ЕГН] от гр.Пловдив Решение № 2153-15-39 от 05.02.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ-[населено място], с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-19/16.01.2024. на Е. М. Д. Б., срещу Разпореждане № **********, Протокол № 2146-15-829/27.11.2023г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив.

ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ-[населено място] за ново произнасяне по жалба вх. № 1012-15-19/16.01.2024. на Е. М. Д. Б. при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд – Пловдив пред Върховния административен съд.