Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 55
гр. Перник, 10.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА С.
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 417/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК.
Образувано е по жалба на ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление село О., ул. ****, представлявано от управителя – Е.Д.И.
против Ревизионен акт № Р-22001418002117-091-001/10.01.2019 г., издаден от Т.П.Н.–
****, възложител на ревизията и С.М.У.– ****, ръководител на ревизията, в
частта, в която е потвърден с Решение 543/29.03.2019 г., издадено от директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно
управление на Националната агенция по приходите, с който на основание чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. от ЗДДС
не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец
ноември 2017 г. по фактури, с №№ **********/10.11.2017 г. и
**********/14.11.2017 г., издадени от **** ЕООД и е определен за внасяне данък
върху добавената стойност в общ размер от 70000 лв., ведно с лихва за забава в
размер на 7631.89 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания ревизионен акт. Оспорва се изводът на органите по приходите, че
обективираните в процесните фактури сделки не са извършени реално. Сочи се, че
обстоятелствата, с които той е обоснован са правно ирелевантни, тъй като нямат
отношение към установяването на главния, подлежащ на доказване факт – изпълнени
ли са фактурираните услуги. Твърди се, че в хода на ревизионното производство
не са положени усилия за събиране на преки доказателства за това обстоятелство.
Аргументира се наличието на всички предпоставки, визирани в ЗДДС за упражняване
правото на приспадане на данъчен кредит. Искането към съда е да отмени
ревизионния акт, в оспорената част и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител – адв. А. поддържа жалбата. Излага подробни съображения за нейната
основателност. Моли съда да отмени ревизионният акт в оспорената част и да
присъди направените разноски.
В съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУНАП, чрез пълномощника –
юрисконсулт А. оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на
ревизионния акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването като
неоснователно. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за образуваното
производство, не е встъпила като страна по делото.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежно
легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, в
частта, в която е потвърден с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София
при ЦУ на НАП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Ревизионното производство е започнало на 18.04.2018 г., с
връчването на жалбоподателя на заповед № Р-22001418002117-020-001/11.04.2018
г., издадена от К.Г.М.– ****, компетентна за това на основание чл. 112, ал. 2,
т. 1 от ДОПК, във вр. с т. 19 от заповед № РД – 01 – 803/07.06.2017 г. на
Директора на ТД на НАП – София, във вр. със заповед №
РД-81-2200-4031/10.04.2018 г., с която е възложено на Е.Д.П. - С.– **** –
ръководител и на С.М.У.– **** да извършат ревизия на ****ЕООД, с обхват
задълженията по ЗДДС за периода 16.11.2016 г. – 31.12.2017 г., в срок до 3
месеца. Със заповеди, с №№ Р-22001418002117-020-002/17.07.2018 г.,
Р-22001418002117-020-003/09.01.2019 г. и решение №
Р-22001418002117-098-001/09.01.2019 г., всички издадени от Т.П.Н.– ****,
компетентна за това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ДОПК,
във вр. с т. І. 19 от заповед № РД – 01 – 803/07.06.2017 г. на Директора на ТД
на НАП – София, заповедта за възлагане е изменена, като срокът за провеждане на
ревизията е продължен до 18.09.2018 г., преписката е иззета от Е.Д.П. - С.и за ръководител
е определена С.М.У.– ****. Всички заповеди са подписани с валидни към този
момент електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис, за което са представени писмени
доказателства. Връчени са по електронен
път на ****ЕООД, за което са приложени удостоверения за връчване по електронен
път в ****.
Срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изтекъл на 02.10.2018
г. На 09.10.2018 г. ревизиращите органи по приходите са съставили ревизионен
доклад № Р-22001418002117-092-001/09.10.2018 г., който е връчен по електронен
път на задълженото лице на 15.10.2018 г.
В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е постъпило възражение с
вх. № 53-00-1601#5/28.11.2018 г., с приложени към него доказателства.
Ревизираният субект е оспорил констатациите на органите по приходите за
отсъствие на реално извършена услуга от доставчика му **** ЕООД. Посочил е, че
ревизиращият екип не е извършил проверка на място, при която да установи
изпълнени ли са възложените дейности и строително – ремонтни работи.
Срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изтекъл на 12.12.2018
г. Компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Т.П.Н.– **** и
възложител на ревизията и С.М.У.– **** и ръководител на ревизията, са издали
Ревизионен акт № Р-22001418002117-091-001/10.01.2019 г., подписан с валидни към
този момент електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронния подпис, за което са представени писмени
доказателства. С издадения ревизионен акт, в оспорената му по съдебен ред част,
е установено задължение за внасяне на данък върху добавената стойност за
данъчен период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. по фактури, с №№
**********/10.11.2017 г. и **********/14.11.2017 г., издадени от **** ЕООД в
общ размер от 70000 лв., ведно с лихва за забава в размер на 7631.89 лв.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, срещу него е постъпила
жалба от задълженото лице, с вх. № 53-06-640/21.01.2019 г., която в
съответствие с изискванията на чл. 146 от ДОПК, с писмо изх. №
53-06-640/23.01.2019 г. е изпратена на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“. Последният, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е
издал Решение № 544/29.03.2019 г., с което е потвърдил ревизионния акт, в
частта, с която на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на
данъчен кредит за данъчен период месец ноември 2017 г. по фактури, с №№
**********/10.11.2017 г. и **********/14.11.2017 г., издадени от **** ЕООД и е
определен за внасяне данък върху добавената стойност в общ размер от 70000 лв.,
ведно с лихва за забава в размер на 7631.89 лв. В тази част ревизионния акт е
обжалван пред съда и е предмет на настоящото съдебно производство.
Изводите на органите по приходите, обективирани в
издадения ревизионен акт и ревизионния доклад, който на основание чл. 120, ал.
2 от ДОПК е неразделна част от първия, са направени въз основа на събраните в
хода на ревизионното производство писмени доказателства.
С искане № Р-22001418002117-040-001/23.04.2018 г. на
основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК от ревизираното лице са изискани
заверени копия от фактурите за покупки, издадени от **** ЕООД през периода
16.11.2016 г. – 31.12.2017 г., ведно с
всички съпътстващи ги документи - договори, протоколи, стокови разписки,
доказателства за осчетоводяването им и извършеното плащане по тях; обяснения за
начина на избор на доставчик и на заявяване и осъществяване на доставките, за
физическите лица, извършили доставките, за начина на извършване на плащането и
писмената кореспонденция между страните. Изискани са също всички първични
счетоводни документи, по които задълженото лице е получател или издател,
банковите документи за извършените плащания, свидетелство за регистрация на
ЕКАФП, всички други документи, свързани с търговските му отношения. На
основание чл. 53 от ДОПК ****ЕООД е задължен да представи справки и декларации
за изрично посочени факти и обстоятелства.
В
отговор на искането ревизираното лице е представило опис от инвентаризация,
месечни оборотни ведомости, главна книга и счетоводни справки, заверени копия
на документи, касаещи процесните доставки от **** ЕООД и изисканите справки и
декларации. Посочило е, че всички първични и вторични счетоводни документи и
регистри, както и договори, анекси, протоколи, банкови документи, свидетелство
за регистрация на ЕКАФП, касови книги и други се съхраняват при обслужващия
дейността му счетоводител – **** ООД. Дало е обяснения, че търговските му
взаимоотношения с **** ЕООД са осъществявани чрез управителите на двете
дружества, а плащането за доставените услуги е извършвано изцяло по банков път.
В протокол № 1225548/11.09.2018 г. органите по приходите
са обективирали констатациите си при извършена проверка на оригинални
счетоводни документи, касаещи търговската дейност на ревизираното лице,
съхранявани в счетоводен офис на **** ООД.
На основание чл. 45 от ДОПК органите по приходите са
извършили насрещна проверка на доставчика на ревизираното лице - **** ЕООД. На
основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК с искане № П-22220518077365-0РП-001/25.04.2018
г. от последното са изискани процесните фактури, с №№ **********/10.11.2017 г.
и **********/14.11.2017 г., както доказателства за реалното изпълнение на
отразените в тях услуги, включително данни за начина на осъществяването им,
използваната техниката, физическите лица, които са извършили работата,
предаването на последната на възложителя, наличието на техническа и кадрова
обезпеченост на изпълнителя. Изискани са също извлечения от счетоводните
регистри, касаещи осчетоводяването на процесните фактури и други счетоводни
документи.
Всички изискани документи и обяснения са представени от
проверяваното лице. За извършената насрещна проверка е съставен протокол №
П-22220518077365-141-001/28.06.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50,
ал. 2 от ДОПК.
От представените от ****ЕООД и **** ЕООД писмени
доказателства се установява, че между тях са сключени договори на 01.08.2017 г.
и на 10.09.2017 г. С първия **** ЕООД се е задължило, в срок до 30.11.2017 г.
да извърши услуга на обект мина К., с. **** съгласно протокол, срещу заплащане
в брой или по банкова сметка ***лугата. За приемане на работата на 14.11.2017
г. е съставен протокол за установяване завършването и заплащането на
извършените услуги с механизация на мина К., с. **** за период от 01.08.2017 г.
до 10.11.2017 г., подписан от управителите на двете дружества. В него са
отразени извършени дейности както следва: услуга с багер 26 т. – 3 бр. на обща
стойност 64000 лв., услуга с булдозер – 1 бр. на обща стойност 57200 лв. и
услуга с тежкотоварен автомобил 12 и повече тона – 1 бр. на стойност 28800 лв.
Общата цена на услугите е 150 000 лв.,
а начисления върху нея ДДС е 30000 лв. За същите, изпълнителят – **** ЕООД е издал фактура с № **********/14.11.2017 г.
Видно от извлечение от сметка ****ЕООД е заплатило услугите по банков път чрез
преводи, както следва: на 27.11.2017 г.
– 60000 лв.; на 28.11.2017 г. – 30000 лв.; на 29.11.2017 г. – 30000 лв.; на
30.11.2017 г. – 30000 лв.; на 01.12.2017 г. – 30000 лв.;
С договора от 10.09.2017 г. по възлагане от ****ЕООД, ****
ЕООД се е задължило в срок до 15.11.2017 г. да извърши ремонт на ведомствен
далекопровод 20 kw на рудник К., с. ****, съгласно ценоразпис, неразделна част
от договора. Уговорено е възложителят да заплати цената в брой или по банкова
сметка ***ботата. В приложения ценоразпис е отразено, че възложената работа се
състои в: почистване на трасето от храсти и дървета на стойност 58500 лв.;
изправяне на стоманобетонен стълб на стойност 5145 лв., подмяна на изолатор на
стойност 3696 лв.; изтегляне на четирипроводна линия на стойност 115 290 лв.; двукратно боядисване и миминизиране стоманена
конструкция на стойност 8772 лв.; направа на нов фундамент за КТП двойно в
размер на 4637 лв. и изправяне на стоманено решетъчен стълб на стойност 3960
лв. На 10.11.2017 г. е съставен протокол за установяване завършването и
заплащането на натурални видове строително ремонтни работи и услуги, подписан
от управителя на възложителя и изпълнителя. В него са отразени всички посочени
по-горе дейности на обща стойност 200000 лв. и начислен ДДС в размер на 40000
лв. За извършената работа **** ЕООД е издало фактура с № **********/10.11.2017
г. Заплащането по нея е извършено по банков път с преводи, както следва: на
15.11.2017 г. – 30000 лв.; на 16.11.2017 г. – 30000 лв.; на 20.11.2017 г.
– два превода от по 30000 лв.; на
21.11.2017 г. – 30000 лв.; на 22.11.2017 г. – 30000 лв.; на 23.11.2017 г. –
30000 лв.; на 27.11.2017 г. – 30000 лв.
За установяване реалното изпълнение на фактурираните
услуги са представени пътни листове за МАН ТГА 41.430 с шофьор Ю. Д.,
установяващи изминати 1371 км за месец октомври по вътрешен маршрут в мина Г. и
изминати 1480 км за месец септември по същия маршрут. Приложени са работни
карти за месеците август, септември, октомври и ноември, установяващи извършени
дейности по изкоп на земни маси, разкопаване и подравняване с два броя машини,
с машинисти А.Ф. и Р.И., които за периода 15.08.2017 г. – 16.01.2018 г. са
работили по трудов договор в **** ЕООД на длъжности съответно работник изолация
и шпакловчик.
За установяване техническата и кадровата обезпеченост на
изпълнителя за извършване на работата са представени свидетелство за
регистрация на МПС – трактор – автобагер, ТК – 80, собствено на **** и
свидетелство за регистрация на МПС – товарен автомобил ****, собствено на ****ЕООД.
Приложена е справка за актуално състояние на всички трудови договори, от която
е видно, че през периода от 15.08.2017 г. до 28.02.2018 г. са били наети по
трудов договор общо 18 лица, назначени на длъжности общ работник, бояджия,
работник изолации, щпакловчик, гипсаджия.
От проверените първични и вторични счетоводни и други
документи органите по приходите са установили, че ревизираното лице, през
процесния период е извършвало дейност в обекти открит рудник участък К. с. ****
и открит рудник – участък О. гр. С.. Има регистрирано ФУ, считано от 12.07.2017
г. Притежава собствен недвижим имот. Регистрирано е по ДДС, считано от
16.11.2016 г. Притежава удостоверение за регистрация за извършване на търговия
с въглища и акцизни стоки – лигнити, брикети, каменни въглища, битуминозни
въглища и друг вид въглища. Констатирано е, че процесните фактури са включени в
дневниците за покупки и в справката – декларация за съответния данъчен период.
Прието е, че доставчика по тях не притежава необходимата кадрова и техническа
обезпеченост за извършване на процесните доставки, тъй като
трудово-ангажираните при него лица са назначени за извършване на различни
дейности. Посочено е също, че машините, с които се твърди, че са изпълнени
услугите не са собствени на доставчика, както и че преводите по банковата му
сметка за заплащането им е извършвано на части, като внесената сума веднага е
теглена на каса от лице/В. П.И./, за което не е установено да е свързано с ****
ЕООД, след което е извършвана следваща вноска. Поради това е направен извод, че
обективираните в процесните фактури доставки не са изпълнени реално.
С възражението против ревизионния доклад, в срока по чл.
119, ал. 2 от ДОПК и в производството по обжалване на ревизионния акт по
административен ред, жалбоподателят е не представил писмени доказателства,
различни от тези, които са приобщени в ревизионното производство.
В хода на съдебното производство са представени две
заповеди, с идентичен номер и дата – № 12 от 10.09.2017 г., издадени от
управителя на **** ЕООД, с които
назначените при него по трудов договор общо 10 броя лица са командировани да
изпълняват конкретно посочена трудова дейност в обект рудник К., с. ****. От
тях е видно, че за периода от 15.08.2017
г. до 10.11.2017 г. А.Ф.е командирован като булдозерист, Р.И. – като багерист, Ю.
Д. – като шофьор на товарен автомобил, Б. В. и Б.И. – като работници изолации, Ф.В.
- като бояджия, Д.Н., А.С., И.П. и Б.М. като общи работници. Представени са и
ведомости за заплати на доставчика за месеците август, септември, октомври и
ноември, в които са положени подписи на посочените лица, за получаване на
месечното им трудово възнаграждение. Приети са и два броя граждански договори
от 12.09.2017 г., сметки за изплатени суми към тях, служебни бележки и
свидетелства за зрелост и квалификация на лицата, с които те са сключени. От
тях се установява, че доставчикът е възложил извършването на изтегляне на
четирипроводна линия от 2135 метра и подмяна на 42 броя изолатори на В.В. и
В.М., които притежават образование и квалификация ****. С протоколи,
обективирани в гражданския договор е констатирано извършването на възложената
работа на 10.11.2017 г. и е удостоверено заплащането на възнаграждение на всяко
от лицата в размер на по 2000 лв.
В хода на съдебното производство са назначени съдебно-
счетоводна и съдебно техническа експертизи, изводите на които съдът кредитира
изцяло, тъй като са пълни и обосновани, дадени от експерти, с необходимите
професионални знания и опит и след
запознаване с всички събрани по делото доказателства и допълнителни
огледи на място и проучване на относимите към поставените задачи документи.
Съдебно - счетоводната експертиза, изготвена от вещото
лице Е.А. подкрепя изводите на органите по приходите, направени в оспорения
ревизионен акт, които не се оспорват от жалбоподателя. От нея се установява, че
през 2017 г. последният е осъществявал добив и търговия с въглища, изкопни и
строително-монтажни работи на открит рудник – участък К., с. ****, участък О.,
гр. С., мина Г., гр. Перник, параклис на манастир ****. Фактурите за продажба
на въглища са осчетоводени по сметка 411 „Клиенти“, дължимият ДДС - по сметка 4532 „Начислен
данък за продажбите“, дължимия акциз - по сметка 457 „Разчети за акцизи“, а
реализираните приходи от продажба - по сметка 702 „Приходи от продажба на
стоки“. Фактурите за извършване на услуги са осчетоводени по сметка 411
„Клиенти“, дължимия ДДС - по сметка 4532 „Начислен данък за продажбите“, а
реализираните приходи от тях - по сметка 703 „Приходи от продажба ДМА“.
Плащането по процесните фактури е извършено по банков път. Фактурите са
включени в дневника за покупки към справка - декларация по ЗДДС за месец
ноември 2017 г. на получателя и са осчетоводени по сметка 401 „Доставчици“, а
дължимият данък – по сметка 4531 „Начислен данък за покупките“. Фактурите са
платени по банков път, като плащането е осчетоводено по сметка 503
„Разплащателна сметка в лева“. Разходите за получените услуги са осчетоводени
по сметка 602/07 „Разходи за външни услуги - СМР“. Процесните фактури са
осчетоводени от издателя по сметка 411 „Клиенти“, а дължимия данък – по сметка
4532 „Начислен данък за продажбите“. Платени са по банков път, като плащането е
осчетоводено по сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“. Приходите са
осчетоводени по сметка 703 „Приходи от услуги“. Фактурираните услуги са били за
обезпечаване дейността на получателя по добив на въглища. Констатирано е, че
счетоводството на жалбоподателя се води в съответствие с действащата нормативна
уредба и при спазване на счетоводните стандарти и принципи. През ревизирания
период няма други фактури, по които жалбоподателят да е получател и които да
обективират услуги със същия предмет, като извършените от **** ЕООД. Установено
е, че на последния е извършвана ревизия, но за период, различен от процесния.
От изслушаната и приета съдебно техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Н.Б. се установява, че на място са изпълнени
дейностите, за които са издадени процесните фактури. Монтирани са нови
стомано-бетонни стълбове с нови конзоли и изолатори във видимо прочистено преди
години трасе над с. ****. Констатацията на вещото лице е, че е извършен ремонт
на далекопровода, като последният е необходим за осъществяване дейността на
жалбоподателя в рудник К., с. **** чрез захранване за нуждите на база **** с
наличие на електрически съоръжения и електричеки потребители в помещенията на
обслужващия персонал, както и в базата на открития рудник над с. О. за
захранване на помещенията на охраната, ГСМ с колонка за гориво, налични
електрически съоръжения, осветление на района.
В хода на съдебното производство са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите В. П.И. и И.Д.Т.. Съдът
кредитира показанията им, като конкретни и последователни, дадени за
непосредствено възприети от тях факти, в служебното им качество и съответстващи
на събраните писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза. От
тях се установява, че сделките, за които е отказано право на приспадане на
данъчен кредит са извършени реално. Свидетелят В. И., който е имал преки
задължения във връзка с осъществяването им, в качеството си на търговски пълномощник
на доставчика – **** ЕООД, подробно изяснява вида, начина, времето на
изпълнените дейности, както и ползвания технически и кадрови ресурс. Неговите
показания относно осъщественото на място напълно съвпадат с констатациите на
вещото лице Н.Б. за прочистване на пътя и трасето на далекопровода на мина ****–
с. ****, подмяна на старите дървени стълбове с метални, изливане на бетон,
преместване на КТП-та, смяна на изолатори на стълбовете. В тази насока са и
показанията на свидетелката И.Т., която в качеството си „технически
ръководител“ в ****ЕООД е извършвала периодични посещения на обекта, без да има
преки задължения във връзка с него, но е възприемала лично осъществяваните
дейности по механично почистване на трасето и извършване на ремонтни дейности
по далекопровода. От съобщеното от свидетеля И. се изяснява и причината поради
която той е бил оправомощен да оперира с банковата сметка на доставчика, а
именно упълномощаването му от последния да осъществява широк кръг от дейности,
свързани с търговските отношения на дружеството, включително и представителство
пред банки.
С оглед горните фактически установявания, настоящият
състав на Административен съд – Перник,
намира от правна страна следното:
Ревизионният акт, предмет на съдебно оспорване е издаден
от компетентен орган/чл. 119, ал. 2 от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1
и ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 –
т. 8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на издателите, номерът и датата на
издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията и извършените
действия в хода на ревизионното производство. Изложени са подробни мотиви и е
формулирана ясна разпоредителна част, с която са определени задълженията на
ревизираното лице. Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване.
Ревизионният акт е подписан и датиран. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК
към него е приложен ревизионният доклад, с приложенията му.
Производството, послужило за издаването на ревизионния акт
е протекло при спазване на предвидените процесуални правила и не са допуснати
съществени нарушения на нормите, които го регламентират. За извършените в хода
му действия, органите по приходите, в рамките на своята компетентност са
изготвили протоколи в изискуемата от закона форма, които на основание чл. 50,
ал. 1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в
тях обстоятелства.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният ревизионен
акт отговаря на изискванията на закона за материална и териториална
компетентност на издателя му, за спазване на предвидената форма и
регламентираната за издаването му процедура. Затова следва да бъде обсъдено
съответствието му с материалния закон.
За да откажат право на приспадане на данъчен кредит по
фактури № **********/10.11.2017 г. и № **********/14.11.2017 г., издадени от ****
ЕООД и да определят за довнасяне данък върху добавената стойност, органите по
приходите са се позовали на чл. 68, ал. 1 и т. 1, чл. 69, ал. 1, във вр. с чл.
6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, като са приели, че не е налице основното
условие за това - реално извършена облагаема доставка на стоки или услуги,
които да се използват за извършването на други облагаеми доставки.
Предпоставките за приспадане на данъчен кредит са уредени
в разпоредбите на част V, глава VІІ от ЗДДС. Най общо, за възникването му е
необходимо кумулативното наличие на: доставка между регистрирани по ЗДДС лица,
облагаема с данък върху добавената стойност/68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, предметът
по която се използва за целите на извършвани от получателя облагаеми
доставки/чл. 69, ал. 1/, удостоверена по някой от начините, посочените в чл. 71
от ЗДДС, като счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния
данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен в справката – декларация
за същия период /чл. 72, ал. 2 от ЗДДС/.
В настоящия случай, установени от събраните в хода на
ревизионното производство доказателства и безспорни по делото са обстоятелствата,
че: страни по процесните доставки са регистрирани по ЗДДС лица; сделките са
обективирани в данъчни фактури, съдържащи реквизитите по чл. 114 от ЗДДС;
фактурите са отразени в дневника за покупки и размерът на данъчния кредит е
включен в справката декларация за съответните данъчни периоди; за фактурираните
доставки е начислен данък върху добавената стойност; от предмета им и
дейността, осъществявана от получателя следва, че са сключени с цел
осъществяване на други облагаеми доставки. Спорният
въпрос между страните е: извършил ли е действително издателя на фактурите
отразените в тях услуги. Правото на приспадане на данъчен кредит съгласно
разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС възниква, когато данъчното задълженото
лице е „получило стоки или услуги“/чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка,
която отговаря на останалите предвидени в ЗДДС изисквания, и е документирана и
осчетоводена по съответния ред. Целта на режима на приспадане е стопанският
субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му
икономическа дейност и той да бъде поет от крайния потребител на стоката или
услугата. Следователно едно от условията за възникване на правото на приспадане
е наличието на действително реализирана сделка.
Съгласно чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 8 от ЗДДС услуга е
извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от
парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно
средство.
Съгласно общите правила за разпределение на
доказателствената тежест, регламентирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК, във вр. с § 2 от ДОПК,
задължението за установяване реалното извършване на сделка, пада върху
жалбоподателя. Негова е тежестта, с
допустими съгласно процесуалните закони преки или съвкупност от косвени
доказателства, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че
фактурираните услуги са извършени от издателя на фактурите, в параметрите,
които му е възложил.
В настоящия случай услугите, обективирани в процесните
фактури с №№ **********/10.11.2017 г. и **********/14.11.2017 г. са направа на
далекопровод съгласно протокол на рудник **** и услуга с механизация на рудник ****,
съгласно протокол. Детайлно /вид, брой, количество, място и начин на
изпълнение, срок, цена и условия на заплащане/, те са индивидуализирани в
сключените между страните договори от 01.08.2017 г. и от 10.09.2017 г. и
протоколите към тях. По правната си същност процесните сделки са договори за
изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ. За
доказване на реалното им осъществяване е необходимо да бъде установено
изпълнението на задълженията на страните -
изработка на възложеното, съгласно поръчката и заплащане на уговорената
цена. Това може да стане както с преки доказателства установяващи пряко
изпълнението на задълженията на съдоговорителите, така и с косвени,
установяващи последица от предшестващи и последващи факти, водещи на
единствения и несъмнен извод за фактическото осъществяване на договорните
задължения. В случая при условията на пълно и главно доказване, проведено в
съдебното производство, с ангажирането на съдебно-теническа експертиза и гласни
доказателства, жалбоподателят е установил, че услугите, предмет на процесните
фактури са реално извършени. Вещото лице Н.Б. след направен оглед на място, е
констатирало изпълнението на уговорените и фактурирани дейности по почистване
на пътя и трасето на далекопровода и извършването на възложените
строително-ремонтни работи. В съответствие
с неговия извод са и дадените от свидетелите показания, като с тях се
установява по безспорен начин, че изпълнителят на тези дейности е **** ЕООД.
Съвкупната преценка на събраните в хода на ревизионното и в съдебното
производство писмени доказателства не подкрепя направения от органите по
приходите извод за липса на технически и кадрови ресурс за извършване на
услугите. Видно от справката за трудови договори, заповедите за командироване,
ведомостите за заплати, гражданските договори и данните за квалификация на
изпълнителите по тях, издателят на фактурите е разполагал с достатъчен на брой
и подходящо квалифициран персонал за изпълнение на поетите договорни
задължения. Непредставянето на доказателства от доставчика за наличие на
собствени или наети специализирани машини за извършване на дейностите, само по
себе си не може да обоснове извода, че последните не са изпълнени фактически.
Това е така, защото фактът на изпълнението им е доказан по категоричен начин
със заключението по съдебно-техническата експертиза и показанията на разпитаните
свидетели. Установено е и изпълнението на задължението на жалбоподателя по
спорните сделки – заплащането на уговорената цена. Видно от представеното
извлечение от банкова сметка ***анков път цялата уговорена между тях цена за
услугите. Обстоятелството, че сумата не е постъпила наведнъж по сметка на
изпълнителя, а е заплащана на части, като между различните вноски, са
извършвани тегления, е ирелевантно за правния спор, тъй като по аргумент от
противното на чл. 66 от ЗЗД кредиторът може да приеме изпълнение на части,
какъвто очевидно е настоящият случай. В оспорения ревизионен акт, органите по
приходите не са направили констатация за симулативно заплащане на цената, нито
са ангажирали доказателства в тази насока. Такъв не следва от установените
плащания на части и тегления на суми между извършването на отделните вноски
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че при
съдебното оспорване е оборен изводът на органите по приходите за нереалност на
доставките на услуги по фактури с №№ №№ **********/10.11.2017 г. и
**********/14.11.2017 г. Задълженията на страните по тях са реално изпълнени,
поради което са налице доставки на облагаеми услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1,
във вр. с чл. 8 от ЗДДС, които са основание за упражняване право на приспадане
на данъчен кредит. Както беше посочено по-горе не е спорно между страните и е
категорично доказано по делото, че са налице и останалите кумулативно изискуеми
условия, регламентирани в чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС за
възникване право на приспадане на данъчен кредит - страните по
процесните доставки са регистрирани по ЗДДС лица; сделките са обективирани в
данъчни фактури, съдържащи реквизитите по чл. 114 от ЗДДС; фактурите са
отразени в дневника за покупки и размерът на данъчния кредит е включен в
справката декларация за съответните данъчни периоди; за фактурираните доставки
е начислен данък върху добавената стойност; сделките са сключени с цел
осъществяване на други облагаеми доставки. Затова изводът на настоящия състав
е, че ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния закон, поради което
е незаконосъобразен и следва на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК да бъде
отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него
разноски – 50 лв. – държавна такса, 800 лв. – разноски за съдебни експертизи и
2820 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото е в
размер на 2858 лв. В настоящия случай за предоставените от адвокат А. правна
защита и процесуално представителство жалбоподателят е заплатил 2820 лв., които
са под минимално предвидения в Наредбата размер, поради което не са налице
основания за намаляването на тази сума.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-22001418002117-091-001/10.01.2019 г., издаден от Т.П.Н.– ****, възложител на
ревизията и С.М.У.– ****, ръководител на ревизията, в частта, в която е
потвърден с Решение 543/29.03.2019 г., издадено от директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно управление на
Националната агенция по приходите, с който на ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление село О., ул. ****, представлявано от управителя – Е.Д.И.
на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1
и чл. 9, ал. от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит за
данъчен период месец ноември 2017 г. по фактури, с №№ **********/10.11.2017 г.
и **********/14.11.2017 г., издадени от **** ЕООД и е определен за внасяне
данък върху добавената стойност в общ размер от 70000 лв., ведно с лихва за
забава в размер на 7631.89 лв., като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – София при Централно управление на Националната агенция по приходите
да заплати на ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление село О.,
ул. ****, представлявано от управителя – Е.Д.И. сумата от общо 3670 лв. /три
хиляди шестстотин и седемдесет лева/, представляващи направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/