№ 183
гр. Сливница, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20231890200578 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Р. А. Наказателно постановление №
BG07012023/5800/Р8-11/12.06.2023 г., издадено от Директора на Национално тол
управление към АПИ – гр. София, с което му се налага глоба в размер на 1800 лева, на
основание чл. 179, ал.3а ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него
Накзателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са
допуснати съществени процесулани нарушения. .
Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който
оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения
електронен фиш.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представения по делото Наказателно постановление № BG07012023/5800/Р8-
11/12.06.2023 г., издадено от Директора на Национално тол управление към АПИ – гр.
София се установява, че на К. Р. А. е наложена ноказание глоба в размер на 1800 лева, за
това, че на 04.01.2023 г. в 10.06 ч. е управлявал МПС с рег. № М5111ВА, вид – влекач, марка
и модел ДАФ ХФ 95.430, с обща техническа допустима маса – над 12 тона на път № I – 8,
км.41+234 без да е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т. 2 ЗП, което нарушение е
установено от контролните органи на граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата при
излизане на МПС-то от територията на Република България на 07.01.2023 г. Нарушението е
заснето с контролно устройство № 4067 Dir.2 /АПИ/.
1
От представения Протокол за установяване на годността на контролно устройство №
4067 Dir.2 /АПИ/ /л.13 – РС - Сливница/, се установява, че същото има необходимите
разрешителни и е годно по предназначение.
Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл. 189е,
ал. 12 ЗДвП, съгласно Заповед № ЧР-СП-НТУ-149 от 25.05.2023 г. /08.02.2021 г. и Заповед
№РД-11-749/07.06.2023 г. и двете на председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН
съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед №
ЗАМ – 1434/32-263874 от 08.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Митници“.
По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно АУАН /л.8
в кориците на делото на РС - Монтана/ и Свидетелство за регистрация Част 1 /л.12 – РС
Монтана/, се установява, че процесният товарен автомобил има характеристиките на ППС
по чл. 10б, ал. 3 ЗП - пътно превозно средства с обща технически допустима максимална
маса над 3.5 тона.
Установява се и движение на това ППС на 04.01.2023 г. в 10:06 часа на път I-8, км
41+234, от представено снимково изображение от контролно устройство № 4067 Dir.2 /АПИ/
/л.26 - РС - Монтана/, който участък е включен в списъка на пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса, приет с
решение на Министерския съвет и обнародван в "Държавен вестник".
Поради което за преминаване през същия от процесното МПС се дължат таксите по
чл.10, ал.1, т.2 ЗП, съгласно която за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база
изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за ППС по чл. 10б, ал. 3
дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ
сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа
на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси. Таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП / в редакцията към датата на деянието/, ТОЛ таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически
допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането
дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
В разпоредбата на чл.139, ал.7 ЗДвП, приложима в случая, която не е спомената нито в
АУАН, нито в Наказателното постановление, е предвидено задължение на водача на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата , преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Тоест в тази разпоредба е предвидено задължение и за водача на МПС-то от
процесната категория да заплаща дължимите такси по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, но неизпълнението
на това задължение не е скрепено със санкция, като той не носи отговорност за неплащането
на таксите по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, а единствено собственика на МПС - то от категорията по
чл.10б, ал.3 ЗП, по аргумент от чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която санкционира единствено
последния за неизпълнение на задължението за заплащане на таксата по чл.10, ал.1, т.2 ЗП.
2
Водачът на МПС-то от процесната категория, съгласно чл. 179, ал.3а ЗДвП, носи
отговорност и се санкционира, когато управлява същото по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на ППС, но не и за неплащане на таксите по чл.10, ал.1,
т.2 ЗП.
От извършената служебна проверка от административно – наказващия орган се
установява, че към датата на нарушение собственик на процесното МПС е .............“ ООД,
като жалбоподателят К. Р. А. не се явява нито собственик, нито ползвател, по смисъла на
чл.102, ал.2 ЗДвП, на същото, а негов водач, поради което не носи отговорност за неплатена
такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП и не се санкционира за неизпълнение на такова задължение.
Затова и според доклада от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за
04.01.2023 г. /л.24 – РС - Монтана/ като вид нарушение е отразено: няма валидна маршрутна
карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.
Въпреки горното в АУАН и в НП на жалбоподателя е вменена отговорност за
неизпълнение на задължение, за което същият не носи такава и не се санкционира, като му
е наложено наказание не за нарушението, което е описано в мотивната част на двата акта, а
за друго нарушение на законово задължение, визирано в разпоредбата на чл.139, ал.7 ЗДвП
– липса на валидна маршрутна карта, с което не само неправилно е приложен материалния
закон, но и представлява съществено процесуално нарушение.
Обстоятелства за липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването не са изложени нито в АУАН, нито в Наказателното постановление.
С това несъотвествие жалбоподателят е поставен в положение да не разбере конкретно
за какво нарушение е санкциониран, за това, че не е заплатена Тол такса, както е описано в
АУАН и в НП или за това, че няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването, каквото гласи разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Наред с това жалбоподателят е представил доказателства за закупена еднократна
маршрутна карта с валидност от 03.01.2023 г. до 04.01.2023 г. - 18.45 часа за процесното
МПС, обхващаща маршрут за пътуване и София, бул. „Сливница“ /I-8/ /л.6 - РС - Монтана/,
като МПС-то е засечено именно на път I-8.
Административно-наказващият орган не установява, че път I-8, км.41+234, обхваща
тол сегмент, различен от този, който е част от маршрутната карта, представена от
жалбоподателя, поради което съдът приема, че е налице валидна маршрутна карта.
Освен горното от представените в административнонаказателната преписка писмени
доказателства не се установява, че конкретното лице – жалбоподателят К. А., което е било
спряно на 07.01.2023 г. на ГКПП Кулата е управлявал това ППС и на 04.01.2023 г., за когато
се твърди, че е осъществено административното нарушение в 10:06 часа на път I-8, км
41+234.
Преди издаване на Наказателното постановление, административно – наказващия
орган е установил собственика на процесното МПС - .............“ ООД, от когото е изискана
информация на дата 04.01.2022 г., която не е процесната – 04.01.2023 г., кой е управлявал
същото /л.19 РС - Монтана/.
От .............“ ООД е представена тахошайба от 04.01.2022 г., от която е видно, че на тази
дата МПС-то е управлявано от К. Р. А../л.23 РС - Монтана/.
С оглед изложеното по делото остана недокано, че на дата 04.01.2023 г. процесното
3
МПС е управлявано от жалбоподателя, че именно той е извършил вмененото му
нарушението, поради което съдът приема, че не е оборена презумпцията предвидена в
разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено,
че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
С оглед изложеното съдът намира, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно издадено при неправилно приложение на материалния закон и поради
допуснати съществени процесуални нарушения и следва да се отмени изцяло.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който не е
направил искане за присъждане на такива и не доказа направата на разноски.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и т.2 ЗАНН, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG07012023/5800/Р8-11/12.06.2023 г.,
издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, с което на К. Р. А., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 1800 лева, на основание чл. 179, ал.3а ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4