Решение по дело №625/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 315

 

гр. Бургас, 13.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

 

при секретаря Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело  № 625 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

           

           Производството е образувано по предявен иск от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М прокурист и П Н Д- изпълнителен директор, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“, адвокат Христина Иванова от САК, със съдебен адрес: *** против Н.С.Ж., ЕГН ********** и Ж.И.Ж., ЕГН **********, двете с адрес *** в качеството им на законни наследници на И Ж Ж, ЕГН ********** и Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес *** да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат заплащането на сумата от 25 564.60 евро, частично заявена претенция от общо дължима главница в размер на 37 449.66 евро, произтичаща от неизпълнение на задълженията по договор за кредит HL35052 от 25.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

            С допълнителна молба е направено уточнение, че претенцията следва да се счита предявена срещу: Н.С.Ж., ЕГН ********** лично и в качеството и на наследник на починалия И Ж Ж, ЕГН ********** за установяване по отношение на нея, че има задължение към „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, произтичащо от неизпълнение по договор за кредит HL* от 25.03.2008г. за част от цялото вземане в размер на 25 564 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението и срещу Ж.И.Ж., ЕГН **********, представлявана от законния и представител Н.С.Ж., ЕГН ********** в качеството и на наследник на И Ж Ж, ЕГН ********** за установяване, че има задължение към „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, произтичащо от договор за кредит HL* от 25.03.2008г. в размер, равен на припадащия и се дял от задължението по договора за кредит, а именно ½ от претендираната сума възлизаща на 12 782.30 евро- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

           Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че на 25.03.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и И Ж Ж и Н.С.Ж. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите сумата от 33 812 евро за връщането, на която длъжниците се задължили да отговарят солидарно. Горната сума била преведена по сметка на Ж, с което кредитната институция изпълнила изцяло задължението си. Към договора за кредит били сключени още седем допълнителни споразумения, в които страните се съгласили натрупаните към момента на подписване на анексите просрочия да бъдат погасени чрез преоформянето им към редовната главница по кредита, като по този начин отпусната сума се увеличила до стойност от 39 664.14 евро.

След като длъжниците не изпълнили задълженията си, произтичащи от чл.6 ал.1 и чл.7 ал.1 от договора за кредит и чл.2 ал.11 от допълнителното споразумение  от 27.01.2017г. банката предприела действия по обявяване кредита за предсрочно изискуем, като уведомила ответниците за това с нотариални покани от 13.02.2019г..

След подадено от страна на банката заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК и в хода на образуваното производство по ч.гр.д. №299/19г. по описа на Районен съд гр.Поморие такава била изготвена на 05.04.2019г., включително издаден изпълнителен лист за процесната сума.

В срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжниците подали възражение срещу издадената заповед. Горното мотивирало правния интерес от предявяване на иска, като след настъпилата смърт на Желязков претенцията се насочвала срещу ответницата Н.Ж. в лично качеството и в качеството и на наследник на първия длъжник и срещу Ж.Ж. в качеството и на наследник на баща си, чрез нейната майка и законен представител.

В исковата молба се твърди същото така, че възражението от името на Ж било входирано след датата на смъртта му, а подписът поставен под възражението срещу заповедта не бил на последния. В разпореждането си Районен съд Поморие не бил отчел тази нередовност на възражението, давайки указания на банката да предяви иск срещу него в месечен срок. В тази връзка и предвид ненадлежно подаденото възражение от Ж производството по отношение на ответниците- наследници на този длъжник се явявало недопустимо е следвало да се прекрати.

                  Ответниците са подали отговор в срок. Оспорват основателността на исковете. Позовават се на нищожност на всички клаузи в допълнителните споразумения, с които лихвите са капитализирани и приобщени към главницата. Възразяват против твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на задължението по кредита, тъй като размерите на задълженията били неправилно определени. Некоректно били отнасяни всички, направени от длъжниците вноски за намаляване размера на задължението, но в погрешни съотношения между главното и акцесорните вземания. Предсрочната изискуемост не била настъпила, тъй като банката не била посочила освен размера на задължението и всички останали обстоятелства, които го индивидуализират. От изпратените покани не ставала ясна и датата, на която според кредитната институция е настъпила предсрочната изискуемост. Съдържанието на съобщението до длъжниците не било в достатъчна степен недвусмислено и конкретно, защото в него се посочвали и задължения по други договори за кредит на ответниците.

                Клаузите в допълнителните споразумения, в които се предвиждало капитализиране на лихвите били нищожни, тъй като по отношение на физически лица анатоцизма бил забранен. Горното водело до неопределени и неопределяеми лихвени проценти, които длъжникът не е имал възможност да узнае и до едностранна промяна на непредвидено в договора основание.

                Ответниците се позовават също така на нищожност на каузите в договора за кредит, които следвало да се квалифицират като неравноправни по смисъла на чл.143 т.3 и 10 ЗЗП, досежно договореното изменение на дължимата по договора лихва. В  противоречие с горния нормативен акт се явявали и уговорките, даващи на банката едностранно да променя дължими такси и комисионни по договора. Липсвали погасителни планове към договора и анексите към него, което водело до извод за недействителност на правоотношението, тъй като не били спазени изискванията на чл.6, чл.7 т.4-14, чл.8 ал.1,чл.9 ал.1 и чл.10 от ЗПК/отм./

                  Недействителността на договора водела до недействителност и на анексите към него, поради което и за дължима следвало да се счита само чистата стойност на кредита. 

                  Направено е и възражение за погасяване вземанията на ищеца по давност.

                  С нарочна молба съдът е уведомен от Н.Ж., чрез законния и представител и нейна майка, че детето е приело наследство от баща си по опис, като в тази връзка са представени  удостоверение, определение на Районен съд гр.Поморие и протокол за извършен опис.

                 В постъпилата допълнителна искова молба се взема отношение по направените от ответниците възражения във връзка с капитализирането на лихвите, което според кредитната институция не представлявало прибавяне на просрочени задължения към главницата, а следвало да се третира като погасяване на задълженията посредством усвояване на допълнителни суми по банковата сделка. Допълнителните споразумения били сключени след изрично искане от клиентите на банката, поради влошеното им финансово състояние. Касаело се за реструктуриране на задължението, което било изцяло в полза на кредитополучателите, като предоговарянето имало за цел да даде възможност на последните да изплащат точно и в срок задълженията си. В тази връзка като доказателства са представени молби от ответниците, с които е поискано реструктуриране на задължението по договора за кредит. Кредиторът независимо, че можел да не се съобрази с тези искания е дал възможност на длъжниците да се ползват от период на облекчено погасяване при намален лихвен процент и фиксирана вноска, поради което и тези клаузи не били уговорени в тяхна вреда.

                Изложени са подробни съображения във връзка с възраженията на ответниците, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението, че са налице неравноправни клаузи, както и че вземането на кредитната институция е погасено по давност.

               В подадения допълнителен отговор ответниците на първо място считат за напълно несъстоятелни твърденията, че в допълнителните споразумения не били въведени допълнителни клаузи във вреда на длъжниците. Служебното преоформяне на задължението по договора, след подписване на анексите към него и неправилното определяне размера на главницата по кредита, довели като резултат до погрешното приемане от страна на банката, че са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Размерът на просрочието бил пресметнат в нарушение на закона, тъй като задължението било капитализирано и лихвеният процент неправомерно завишен. Не били налице предпоставките на чл.144 ал.3 ЗЗП, тъй като повишаването на лихвения процент не било породено нито от държавния регулатор, нито от свободния пазар. Заявява се освен това, че банката е формирала по абсолютно неясен начин дължимите по договора суми като главница, като включително отнасяла неправилно постъпилите плащания приоритетно към лихвата в съотношение над 90% към лихвата и под 10% към главницата, възлагайки риска в тежест на потребителя в нарушение на чл.2 ЗКИ.

                 Оспорват се като неистински представените погасителни планове от банката, като в тази връзка се иска да бъде задължен ищеца да приложи същите в оригинал.

             Недоказано в хода на процеса е останало твърдението на ищеца, че подаденото от И Ж възражение срещу заповед за изпълнение №125 от 05.04.2019г., издадена по ч.гр.д.№299/2019г. по описа на Районен съд гр.Поморие не е подписано от него. При това положение не са налице основания настоящият състав да направи различен извод от този на заповедния съд, който е констатирал, че възражението е подадено в срок и упражнил правомощията си по чл.414 ГПК.

                 След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа  и правна страна:

           Не се спори между страните, че на 25.03.2008г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и И Ж Ж и Н.С.Ж. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите сумата от 33 812 евро, постъпила на 07.04.2008г. по сметката на първия от длъжниците. В договора се посочвало, че кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на кредитната институция, действащ за съответния период плюс договорна надбавка от 0.6 пункта или общо в размер на 6.35%. В ал.5 на чл.3 страните се съгласили, че действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за тях. В чл.6 ал.3 от договора било записано освен това, че ако по време на действието му банката промени БЛП за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, уговорени между страните се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателя с подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие.

           Страните уговорили също, че при просрочие на задължението и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. По силата на чл.4 и 10 от договора кредитополучателите се задължили да отговарят за заплащане на разноски и такси, свързани с обслужване на кредита. Съгласно чл.12 от договора банката запазвала правото си по време на действие на същия да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, като тези изменения са задължителни за страните от деня на приемането им. Към договора не е представен, подписан от длъжниците първоначален погасителен план.

            Не са налице противоречиви становища и относно факта на сключване на допълнителни споразумения към договора за кредит съответно от 14.09.2009г., 21.10.2010г., 31.05.2011г., 21.12.2011г., 23.01.2014г., 17.12.2014г. и 27.01.2017г. По силата на тези анекси, кредитополучателите се съгласявали съществуващите и непогасени просрочени задължения и начислените за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница. Вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението за плащане по договора в това число- главница и лихви се определял /коригирал/ с всяко едно от споразуменията, в които се уговарял наново включително начина на заплащане на лихвата, през периода на действие на същото. Въвеждал се също така период на облекчено погасяване по сделката. След изтичане на периода на облекченото погасяване на дълга се променял размера на лихвения процент по сделката като се увеличавала договорната надбавка- от 0.6% при сключване на договора до 10.254% и 6.00% при последните два анекса.

            Не се оспорва и твърдението за изпращане и получаване на нотариални покани от длъжниците Иво Желязков и Н.Ж. на 14.03.2019г.    

            За установяване на горните обстоятелства по делото са приобщени множество писмени доказателства- процесния договор и споразумения към него, погасителни планове, подписвани по повод сключване на част от анексите, справки и извлечения, допусната е съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице е изчислило размера на неизплатените задължения за главница, лихви и такси към датата на предявяване на иска. Посочило е  размера на усвоената главница, общо дължимата главница и капитализирани суми в размер на 5 852.14 евро, от които капитализираната лихва за редовна главница е в размер на 4 613 евро. Извело е освен това констатации, че първото просрочие по кредита е настъпило още на 07.06.2010г., но банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като на 21.10.10г. е сключено допълнително споразумение. За да отговори на въпросите на ответната страна и при липса на първоначален погасителен план вещото лице съставило такъв, вземайки предвид първоначалните параметри, заложени в договора за кредит, както и първата погасителна вноска, посочена в погасителния план към допълнителното споразумение от 14.09.2009г. Съгласно направените от експерта изчисления плащанията по кредита, направени от длъжниците стигали до 91 вноска, като на практика след 07.11.2015г. кредитополучателите са били в забава.

             Възражението на ответниците, че липсата на задължителни реквизити в процесния договор, включително погасителен план води до неговата недействителност, е неоснователно, тъй като договора е изключен от обхвата на ЗПК/отм./, с оглед на факта, че е за сума над 40000 лв. - чл. 3 ал. 3 т. 5 ЗПК /отм./ и защото е обезпечен с ипотека- чл. 5 т.1 ЗПК/отм./.

             От друга страна към договора е приложима общата императивна закрила, срещу неравноправно договаряне предвидена в Закона за защита на потребителите. Това е така защото кредитът е предоставен на физически лица като обявената в него основна цел /потребителски кредит/ изключва те да са действали в рамките на каквато и да е професионална или търговска дейност и съответно следва да се приемат за потребители по смисъла на § 13 т.1 ЗЗП. Същевременно насрещната страна е търговско дружество, лицензирано като банка, съответно предоставянето на кредит несъмнено е в рамките на специалната му търговска дейност.

За наличие на неравноправни клаузи в договора съдът следва да следи не само по направено възражение от страните, но и служебно, поради което на обсъждане подлежи основателността на изложените от ответниците аргументи за такива текстове от договора, които не са индивидуално договорени и следва да се третират като нищожни разпоредби.

Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, между които- т.9 налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, т.10- при предвидена възможност за търговеца да променя едностранно условията по договора, въз основа на непредвидено в него основание, т.11- при възможност на търговеца да променя едностранно характеристиките на стоката или услугата и т.12- при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи.

Несъмнено в клаузите на ал.5 на чл.3, чл.6 ал.3 и чл.12 от договора липсва яснота относно начина на формиране на базовия лихвен процент, нито са описани условията, които биха довели до промяна в тарифата за лихвите, като не е налице каквато и да е препратка към правила или методология за тяхното определяне. От друга страна в договора не е посочено, че изменението на базовия лихвен процент зависи от фактори, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, нито се изброяват условията и предпоставките, които биха довели до промяна на този  процент. За сметка на това е записано, че същият не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, както и че в случай на такава настъпила корекция, въведена на практика едностранно от кредитната институция, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което следва да се счита, че кредитополучателят е дал своето неотменимо и безусловно съгласие. От прочита на тези клаузи следователно не става ясно как банката променя своя БЛП, съответно размера на лихвата по кредита и най-накрая размера на месечната вноска, дължима от ответниците. Дали за това са въведени обективни критерии или би се случило в резултат на субективното желание на кредитора за това липсват договорки в процесния договор. Съдът счита, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени и изводът за това се следва от прочита и тълкуването на същите, доколкото в тях, както вече се посочи липсва въведен алгоритъм, начин на определяне или изчисление на БЛП. Тези текстове са част от съдържанието на договора, така както е изготвено от банката и предложено на потребителя и по отношение именно на тях ответниците не са имали каквато и да е възможност да търсят предоговаряне. Непосочването на конкретни условия в договора, предвиждащи правото на банката едностранно да промени лихвата прави невъзможно извършване на проверка включително дали такава промяна се дължи на обективни причини. Клаузите на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12 от договора по мнение на настоящия състав са неравноправни и следва да се считат за нищожни, тъй като са изготвени предварително от банката и ответниците не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. Тези текстове не са индивидуално уговорени между страните, а същевременно ищецът си е запазил правото да променя едностранно условията на договора, на непосочени в същия основания. Касае се за уговорки, сключени във вреда на потребителя, тъй като дават неконтролируеми права на другата страна, не отговарят на изискванията на добросъвестността, а банката не е положила грижата на добрия съконрахент при сключване на договора в резултат, на което се е стигнало до неравновесие в правата на двете страни, даващо изключителни възможности на кредитната институция безконтролно да променя съдържанието на договорните отношения. Тежестта, че отделна клауза е индивидуално уговорена е върху банката, която не е ангажирала достатъчно убедителни доказателства за осъществяването на този, благоприятен за нея факт. Твърдението,  че всяко предоговаряне на условията по кредита, обективирано в процесните анекси се е случило в резултат на проявена инициатива от страна на ответниците, няма как да опровергае направения по-горе извод. Касае се за бланкетно попълнени молби и искания на формуляри, предоставени от кредитната институция, от съдържанието на които категорично не може да се изведе извод за добра информираност и знание на длъжниците за подробностите, начина и реда за определяне на лихвата и базовия лихвен процент.

Направената констатация за нищожност на горните клаузи в настоящия казус не води до извод за нищожност на целия договор, тъй като няма пречка същият да бъде приложен и изпълнен и без тях. Следва да се приеме, че първоначално уговорена лихва към датата на сключване на договора не противоречи на разпоредбите на ЗЗП.

При обсъждане и коментар на анексите към договора трябва да се установи дали вземанията на кредитора по тях се основават на приложението на нищожните уговорки от договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.366 ЗЗД сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори и страните да са се спогодили относно неговата нищожност. В конкретния казус и при действието на договора, съдържащ посочените вече неравноправни клаузи страните са се спогодили /в допълнителните споразумения/ относно дължимата главница в резултат на нейното капитализиране и дължимите помежду им лихви, като тези клаузи, дори да се счете, че са индивидуално уговорени, несъмнено произтичат и са свързани с приетите за неравноправни такива, част от първоначалния договор, даващи възможност на банката да определя и променя едностранно размера на лихвата. Доколкото клаузите на тези споразумения следват в голямата си част от приложението на неравноправните клаузи на договора за кредит, то същите трябва да се считат за нищожни. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са определени от така формирания размер на дълга безспорно представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД, независимо, че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.

Със сключването на процесните споразумения се е целяло задължението, формирано по неравноправните клаузи да се приеме от ответниците и да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задълженията, включително този на дължимата лихва  е определян на база на нищожни договорни клаузи, независимо от приемането му от кредитополучателите, то споразумението представлява спогодба по непозволен договор, която както вече се изтъкна е нищожна. Горното несъмнено се отнася за подписаните към анексите погасителни планове, които няма как да намерят приложение, доколкото същите отразяват уговорки между страните, които не са породили правни последици. Нищожността на посочените допълнителни споразумения, произтича от нарушаването на забраната на чл.10 ал.3 33Д. В решение  № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 33Д. Нищожността на споразуменията има за последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор, в случай че същия би могъл да се изпълнява без неравноправните му клаузи, включително относно размера на възнаградителната лихва и падежите на отделните погасителни вноски.

При тези данни съдът намира, че в отношенията между страните приложение следва да намерят единствено и само клаузите на първоначалния договор, съгласно които кредитът се погасява на равни анюитетни месечни вноски в размер на 237.90 евро за общ срок от 300 месеца. Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент за жилищни кредити в евро е бил в размер на 6.35%, а договорената надбавка е от 0.6 пункта. Определен е и размерът на дължимата годишна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница. 

            Процесният договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма като съдържа съгласие досежно всички съществени елементи на типичния договор за кредит. Посочена е паричната сума, предмет на договора, целта на същия, уговорени са условията- договорът е срочен и възмезден, определен е първоначалния размер на лихвата и начина на нейното формиране като сбор от две величини- фиксирана такава- надбавка и променлива величина- базов лихвен процент. Постигнато е и съгласие за крайния срок за погасяването на кредита. Действително по делото не е представен първоначален погасителен план и не са ангажирани доказателства, че такъв е подписан от длъжниците. Това обаче не води до извод за незавършен фактически състав, а оттам и до липса на правни последици от договора. Освен казаното, видно от заключението на вещото лице длъжниците са извършвали погашения в първата една година след сключване на договора точно на датата, определена в него, съобразявайки обстоятелството, че се касае за равни анюитетни вноски с падеж всяко 7-мо число на месеца. При това положение не може да бъде възприето възражението, че липсва яснота относно конкретния размер на месечните вноски и постъпилите суми са отнасяни в погрешни съотношения от банката. 

Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

 Волеизявлението на банката- кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита и във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. В приложените по делото нотариални покани, адресирани до кредитополучателите банката е посочила задълженията по конкретни договорни разпоредби, които не са изпълнени от длъжниците, неиздължаването на погасителна вноска с определен падеж, както и размера на цялото задължение, което счита, че е незабавно и предсрочно изискуемо. Това, че в цитирания документ се съдържа информация и относно намеренията на кредитната институция да обяви за незабавно дължими и други задължения по други сключени между страните договори не променя обстоятелството, че в поканата е ясно и еднозначно формулирано писмено изявление на банката-кредитор и това изявление е достигнало лично до всеки от двамата длъжници, за което са ангажирани съответните доказателства-разписки. Следва да се счита, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила от датата на връчване на длъжниците на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора.

При това положение ищецът е доказал релевантните положителни факти, тежестта за което действие лежи върху него, за обявяване предсрочна изискуемост на непогасения остатък от задължението и надлежното довеждане до знанието на ответниците на това обстоятелство.

           При съобразяване датата, на която вземането е станало изискуемо ясно е че към момента на предявяване на исковата молба не е изтекъл петгодишния давностен срок за погасяване на задължението, поради което и направеното възражение за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.

Анализът на всички, приобщени по делото писмени доказателства и обсъждането на информацията, съдържаща се в заключението на вещото лице, при съобразяване на изложените по-горе доводи позволява на настоящия състав да възприеме позиция, че размерът на задължението на ответниците за заплащане на сумата за главница възлиза на 28 860.82 евро. Ето защо и тъй като търсената и предявена с исковата молба претенция е в по-малък размер от установената и посочена по-горе сума, искът следва да се уважи изцяло като бъде признато съществуването на вземане в полза на банката към ответниците от 25 564.60 евро- дължима главница по договор за потребителски кредит от 25.03.2008г.  

При този изход на спора ответниците следва да заплатят на банката-ищец направените в настоящото производство разноски в общ размер на 1350 лева, от които 1000 лева държавна такса и 350 лева-депозит за вещо лице.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес *** лично и в качеството и на наследник на починалия И Ж Ж, ЕГН ********** съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М В- прокурист и П Н Д- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260 произтичащо от неизпълнение на задължения по договор за кредит HL* от 25.03.2008г. за част от цялото вземане в размер на 25 564.60 евро /двадесет и пет хиляди петстотин шестдесет и четири евро и шестдесет евроцента/- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес *** в качеството и на наследник на И Ж Ж, ЕГН **********, представлявана от законния и представител Н.С.Ж., ЕГН ********** съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М В- прокурист и П Н Д- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, произтичащо от договор за кредит HL* от 25.03.2008г. в размер, равен на припадащия и се дял от задължението по договора за кредит, а именно 12 782.30 евро /дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента/- главница /½ от претендираната сума/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н.С.Ж., ЕГН ********** и Ж.И.Ж., ЕГН ********** да заплатят на ,,Юробанк България“АД, ЕИК *********, представлявано от М В- прокурист и П Н Д- изпълнителен директор направените в настоящото производство разноски в размер на 1350 лв. / хиляда триста и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

                                                                       Съдия :