РЕШЕНИЕ
№ 3766
гр. Варна, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110101515 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. П. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „В.“, ул. „И. К.“ № *** вх. ***, ет. *, ап. **,
съдебен адрес: гр. В., бул. „Ц. О.“ № *****, ет. ***, чрез адв. П. Н. - ВАК, с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на „Ю. Б.“ ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О. п.“ № *** /правоприемник в хода на процеса
на първоначалния ответник „Б. П. П. Ф. Б. С.А.“ **** с ЕИК *****като на клон на „Б. П. П.
Ф.“ С.А, рег. № ******, Р Ф./, че не му дължи сумата от 1400 лв. (хиляда и четиристотин
лева), представляваща „такса ангажимент“, съобразно чл. 2 от Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта ************ от 22.12.2020г.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 22.12.2020г. между ищцата и ответното дружество е сключен
Договор за паричен кредит, издаване и използване на кредитна карта ******, по силата на
който дружеството се задължило да предостави на кредитополучателя потребителски кредит
в размер на 80000 лв., а ищцата се е задължила да върне предоставената сума на 120 бр.
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 1037,14 лв. до 15.12.2030г. при годишен
лихвен процент от 6,46% и годишен лихвен процент на разходите в размер на 7,09%.
Съгласно чл. 2 от горепосочения договор Е. Б. се задължила да заплати и такса ангажимент в
размер на 1400 лв., както и застрахователна премия в размер на 15744 лв., като така общата
стойност на всички плащания възлиза на 124456,80 лв. при договорен общ размер на
кредита 80000 лв. Такса ангажимент се заплаща при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа сумата от общия размер на кредита, срещу която кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК. Съгласно предвидените в договора
условия ищцата реално е получила по банковата си сметка разликата от размера на кредита
и таксата ангажимент равняваща се на 78600 лв. Ищцовата страна твърди, че предвид
дефиницията за „фиксиран лихвен процент“ в ЗПК и разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от същия
закон, приспаднатата „такса ангажимент“ е неравноправна, тъй като кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
1
кредита. Твърди се още нищожност на тази клауза от договора на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Ищцата не дължи заплащане на „такса
ангажимент“ в размер на 1400 лв., предвидена в чл. 2 от процесния договор, тъй като
клаузата „такса ангажимент“, срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК е противоречаща на добрите нрави и
заобикаляща ЗПК, поради което сочи, че същата е нищожна. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че
договарянето на фиксиран лихвен процент, който да е благоприятен за потребителя, като му
гарантира сигурност на плащанията и предвидимост на разходите, същевременно
представлява риск за кредитора, който следва да поеме разходите, свързани с промените на
финансовите пазарни условия. Счита, че е обосновано този риск да се поема от кредитора
срещу заплащане от страна на кредитополучателя. Предвид размера на кредита и
икономическите фактори към момента на сключване на договора, стойността на „такса
ангажимент“ не накърнява добрите нрави и не е нееквивалентна. Таксата ангажимент е
приспадната авансово, като е предвидена възможност при предсрочно погасяване на
кредита, стойността й да бъде намалена и сумата, съответстваща на периода, който не е
реализиран, да бъде възстановена. От ответното дружество се сочи, че на ищцата е бил
предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити в съответствие с изискванията на ЗПК и същата е взела
информирано и мотивирано решение да встъпи в процесните облигационни отношения при
предложените й индивидуални условия. Намира за неправилно твърдението за противоречие
на таксата ангажимент с чл. 10а, ал. 2 от ЗКП, като посочва, че не е налице регламентация,
съгласно която допълнителните услуги, предвидени в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗКП
трябва да са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните по договора за потребителски кредит. Твърди, че фиксирането на лихва по заема
представлява допълнителна услуга, за която кредиторът има право да изиска насрещна
престация под формата на заплащане на допълнителна такса. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***** от
22.12.2020г. с общи условия по договора, съгласие за обработка на лични данни във връзка
с искане за отпускане на кредит или сключване и изпълнение на договор за потребителски
кредит ****, Приложение №1, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, Договор за
застрахователно посредничество, сертификат № ***** за застраховка „Защита на
плащанията“, Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“, сертификат № *****,
Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“,
Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга; декларация за предоставяне
на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка с искане за отпускане на
кредит или сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит ****, се
установява, че: На 22.12.2020г. между Е. П. Б., ЕГН **********, и „Б. П. П.Ф.“ ***, клон
Б., ЕИК **** е сключен Договор за паричен кредит, издаване и използване на кредитна
карта *******, по силата на който дружеството се задължило да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 80000 лв., а ищцата се е задължила да
върне предоставената сума на 120 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на
1037,14 лв. до 15.12.2030г. при годишен лихвен процент от 6,46% и годишен лихвен
процент на разходите в размер на 7,09%. Съгласно чл. 2 от горепосочения договор Е. Б. се
задължила да заплати и такса ангажимент в размер на 1400 лв., както и застрахователна
премия в размер на 15744 лв., като така общата стойност на всички плащания възлиза на
124456,80 лв. при договорен общ размер на кредита 80000 лв. Такса ангажимент се удържа
от общия размер на кредита, срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, и
чл. 143 ЗЗП.
2
Ищецът сочи като правопораждащ юридически факт договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което
процесното правоотношение се регулира от материалноправните норми на посочения
специален закон, в редакцията му, действаща към момента на сключване на договора, които
норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно, предвид нормата на чл.7,
ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г/, касаеща нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – в
т.см. са ТР № 1/2020 от 27.04.2022 год на ОСГТК на ВКС, и общоевропейския стандарт на
закрилата на потребителите, изяснен в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-
243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00).
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже положителните факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици – пороци водещи до нищожност на чл.2 от Договор за
паричен кредит, издаване и използване на кредитна карта *********. респ. ответника следва
да установи, че в сключения между страните договор е уговорена действителна и
съответстваща на императивните норми на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП клауза за такса „ангажимент“.
Според договора клауза за „такса ангажимент” се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита срещу задължението на кредитора да фиксира лихвения процент за
срока на договора при съдържащите се в него условия, размери и срокове. Съобразно §1, т.5
от ДР на ЗПК, "Фиксиран лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, предвиден в
клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един
постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит. В случая, съдът приема, че
фиксираният лихвен процент е уговорен в самия договор за целия му срок на действие,
поради което заплащането на такса от страна на кредитополучателя, за вече поето от страна
на кредитора договорно задължение, противоречи на добрите нрави, което води до нейната
нищожност. Уговорена по този начин таксата ангажимент на практика представлява
договорена допълнителна печалба на кредитодателя, посредством която се стига до
обогатяването му без правно основание. Рискът от поддържане на фиксиран лихвен процент
е не само върху кредитора, но и върху длъжника, който би бил ощетен при възникване на
икономически условия за намаляването му. Зададената предварително едностранно от
кредитодателя такса, не е позволила на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса
изцяло попада в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в
договор сключван с потребител е уговорка, която е във вреда на потребителя и не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В противоречие с вече
цитираните норми на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК е действие на кредитора,
предоставящ потребителски кредит, с което договаря условия, при които освен обявената
договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и
фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени
отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на
специфична услуга, предоставяне на потребителя.
С оглед изложеното съдът намира, че клаузата за такса ангажимент е недействителна
като неравноправна и противоречаща на добрите нрави и като такава не следва да се зачита
при изчисляване на размера на дълга, за което съдът е длъжен да следи служебно, като в
случая такива възражения са релевирани и от ищеца.
По изложените съображения искът следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за реалното им извършване – вносна бележка за държавна такса са в общ
размер са на стойност 56 лв. Съобразно приложения договор за правна помощ, адвокатското
възнаграждение следва да бъде присъдено по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА на представлявалия
ищеца адвокат. Съдът предвид фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на
извършените процесуални действия по делото, намира, че възнаграждението следва да се
определи около минималния размер посочен в чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС –
450 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК, че Е. П. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В., жк. „В.“, ул. „И. К.“ № ****, вх. ****, ет. *****, ап.
****, не дължи на „Ю. Б.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О. п.“
№ ****, сумата от 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща „такса
ангажимент“, съобразно чл. 2 от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ********** от
22.12.2020г., тъй като уговорката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е
неравноправна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Ю. Б.“, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „О. п.т“ № *** да заплати на Е. П. Б., ЕГН **********, сумата от
56 лв. разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 ЗА „Ю. Б.“,
ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О. п.“ №*****да заплати
на на адвокат П. Й. Н. от ВАК сумата от 450 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4