№ 2291
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110216735 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 606079-0119738 от
13.10.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“-София
на ЦУ на НАП, с което на „ПГ ФЕМИЛИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК: ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.
185, ал. 2, вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти (Наредба Н-18).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), поради което се иска отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-
жалбоподател не се явява и не се представлява от свой процесуален
представител.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
1
потвърждаване на НП и присъждане на направените от него разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежната страна.
На 23.04.2021 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на
23.04.2021 г., в 11:50 часа при извършване на оперативна проверка на
търговски обект – бар и грил, находящ се в гр. София, ж.к. “Дружба”, срещу
блок 206 стопанисван от жалбоподателя, е било установено, че разчетената
касова наличност в момента на проверката на фискалното устройство на
обекта (което е имало функция за служебно въвеждане и за служебно
извеждане на суми) съгласно отчета на фискалното устройство е била в
размер на 16,50 лева, а фактическата наличност намерена в касата е била в
размер на 126,70 лева, при което е била установена положителна разлика в
размер на 110,20 лева – нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля
К. Й. Н. - л. 54 от делото, както и от писмените доказателства по делото (л. 4-
12 от делото), се установява, че при извършената проверка в обект на
жалбоподателя е било констатирано процесното разминаване между сумите,
отразени във фискалното устройство и фактическата наличност в касовия
апарат, както и че същото е притежавало функциите за служебно въвеждане и
служебно извеждане на суми. Доказателствените източници относно тези
обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду
си, поради което съдът ги кредитира като достоверни, а същите не се и
оспорват от страните.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
2
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18, като при настъпила промяна в касовата наличност, която не
се е дължала на продажба на стока или услуга, жалбоподателят не е отразил
тази промяна в касовата наличност във фискалното устройство чрез
операцията „служебно въведена сума” и при проверката е била констатирана
положителна разлика в размер на 110.20 лева. АНО правилно е приел, че
неотбелязването на промяната на касовата наличност води до неотразяване на
приходи, тъй като била налице, положителна разлика между касовата
наличност и отчета на фискалното устройство, поради което нарушението е
било квалифицирано по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Допълнително, следва да се отбележи, че изводът на АНО, че
процесната наличност е в резултат на неотразяване на приходи е напълно
обоснован от доказателствата по делото. Преди легитимация и започване хода
на проверката, актосъставителят е извършил контролна покупка на
хранителна стока, за която не му е била издадена касова бележка, а
вследствие (по време на извършваната проверка) е била и установена разлика
в касовата наличност в размер на 110,20 лв. между дневния оборот (16,50 лв)
и фактическа наличност (126,70 лв). Дори и да се приеме, възражението на
жалбоподателя, че денят е започнал с т.нар. оборотни пари в размер на 100
лева, то отново има сума, която няма друг произход, освен че същата се
дължи на неотчетени приходи. Ето защо оплакванията на жалбоподателя в
обратен смисъл се явяват неоснователни.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. Без значение
за съставомерността на нарушението са посочените твърдения в жалбата, че
паричните средства в касата са били дребни пари за връщане на ресто, които
не са били въведени служебно от готвача, поради неопитността му.
Търговецът по закон трябва да е запознат със задълженията си като такъв и
неизпълнението им, без значение дали конкретният служител е знаел или не,
това не може да доведе до отпадане на административнонаказателна санкция,
при наличие на констатирано административно нарушение, именно защото
3
отговорността по чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна т.е. формалната
констатация на контролните органи за извършено нарушение на ЮЛ е
напълно достатъчна да се ангажира административнонаказателна му
отговорност.
Нарушаването на нормите на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл.118 от
ЗДДС /в случая чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ води до ощетяване на
държавния фиск. Поради тази причина е нужна навременна защита на
държавните интереси, тъй като ненаказването на подобни деяния, целящи по-
големи печалби за нарушителите, за сметка на държавата, създава опасност
неправомерното действие да бъде сметнато за толерирано, а оттам и да
зачестят подобни действия от нарушителя, а още по-лошо, по този начин се
засилва възможността да се разпространи и сред други лица. Наказващият
орган правилно е счел, че с отправянето на предупреждение по реда на чл.28
от ЗАНН не биха се постигнали, целите, предвидени в разпоредбите на ЗАНН
– нарушителят да бъде ефективно превъзпитан и да бъде въздействано
предупредително към останалите граждани. Изхождайки от тежестта на
нарушението и на нарушителя (за същия не са установени, нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи за нетипично ниска
обществена опасност), процесният случай не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице
маловажен случай. При така изложените съображения, съдът, счита, че не са
налице предпоставките за преквалифициране на деянието като маловажен
случай и съответно прилагането на чл.28 от ЗАНН.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лева, която санкция е в
минимално предвидения в закона размер. С оглед обсъдената по-горе
квалификация и в частност конкретната тежест на нарушението, то и
размерът на имуществената санкция отговаря напълно на нарушението и би
могло да постигне целите на административното санкциониране.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
4
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 606079-0119738 от
13.10.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“-София
на ЦУ на НАП, с което на „ПГ ФЕМИЛИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК: ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.
185, ал. 2, вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти (Наредба Н-18).
ОСЪЖДА „ПГ ФЕМИЛИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати
на НАП сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5