Решение по дело №2135/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 ноември 2018 г. (в сила от 22 ноември 2018 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20182330102135
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

R-   666/1.11.2018 г.                                                01.11.2018 година                                       град Ямбол

                                                 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ямболският районен съд,                                                                        ХVІ граждански състав

На четвърти октомври                                                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                                     Председател: Г. Георгиев

 

 

при секретаря Иванка Г.

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело № 2135 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен  от  Г.И.Д. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я.,ул.***,кантора ***,чрез адв.И. Г.-ЯАК, против М.А.Х. ***,в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Д.Г.Д.   отрицателен установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 3360.00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, сумата от 337.79 лв. лихви по покана за доброволно изпълнение, за която е бил издаден изпълнителен лист от 24.04.2018 г. по гр.д.№ ***/2016 г. по описа на ЯРС г., образуван понастоящем в изп.дело № ***/2018  г. по описа на ЧСИ при ЯОС.  

Твърди се, че ищеца от влизане в сила на решението до образуване на ИД е заплащал ежемесечно и в срок всички вноски за месечна издръжка на детето си. Преди да получи ПДИ длъжника привел на взискателката сумата общо от 3080 лв. за периода от м.1.2016 г. до м.3.2018 год.,като не била платена единствено издръжката за месец април 2018 г.,а тази за месец май 2018 г. не била още изискуема,като към датата на подаване на исковата молба била вече платена. Също така се твърди,че първоначално ищеца заплащал сумите които дължал по банков сметка,а след това поради влошени отношения с ответника и промяна на адресната му регистрация,ищеца в качеството му на длъжник изплащал сумите които дължал посредством пощенски записи.За месеците 09,10 и 11 на 2017 год. ответницата в качеството и на взискател не потърсила пощенските записи,като същите се върнали в пощенския клон на гр.Я. Въпреки незаинтересованост на взискателя,ищеца отново ги привел с пощенски запис на адреса на взискателя в гр.Я. Ищеца се позовава на нормата на чл.96 ЗЗД,че забавата на кредитора да получи предложеното изпълнение не влечало отговорност на длъжника за несвоевременното получаване на сумата,т.е. длъжника не отговарял за своята забава,която била в резултат от забавата на кредитора.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на взискателя, че не му дължи сумите, предмет на образуваното изпълнително дело при ЧСИ.

             В съдебно заседание ищеца изпраща представител, който сочи доказателства. Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

 Правното основание на предявения иск е чл. 439 от ГПК.

В законоустановения срок  е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника.В същия се счита,че иска е допустим,но  се оспорва същия като неоснователен и недоказан.Твърди се,че ищеца не заплащал редовно и своевременно издръжката за детето си,на законно основание ответника се е снабдила с изпълнителен лист и образувала изпълнителното дело. Следвало да се отбележи,че ИД било образувано на 09.05.2018 год.,а издръжката на детето от м.8.2017 год. до м.11.2017 г. била приведена на 15.05.2018 год. В настоящия случай считат,че са налице злоупотреба с права от страна на ищеца с единствена цел ощетяване на ответника с присъждането на съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

             Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на ответника по иска и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Страните не спорят и това е видно от представените по делото писмени доказателства, че на 24.04.2018 г. в полза на ответника М.А.Х.,като законен представител на малолетното дете Д.Г.Д. е издаден изпълнителен лист по гр.дело № ***/2016 г. по описа на ЯРС срещу ищеца за сумата от 140 лв.,считано от 01.06.2016 г.,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,предвид утвърдено споразумение по чл.51 СК с което ищеца се задължил да заплаща на М.А.Х.,като майка и законен представител на малолетното дете Д.Г.Д.,род. на *** г.

             Безспорно е също и това се установява от приложените по делото писмени доказателства, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. № ***/2018 г. по описа на ЧСИ с рег.№ *** И. Х. при ЯОС на 09.05.2018 г. На 14.05.2018 г. на ищеца Г.И.Д. е изпратено съобщение получено на 16.05.2018 г.,като  задължението по изп.дело възлизало на 3 360,00 лв.главница и сумата от 337,79 лв. лихви.

От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,че главницата в размер на 3 360,00 лв. е формирана от сбора на месечните суми за издръжка за периода 01.06.2016 г.-31.05.2018 г. Лихвата в размер на 337,79 лв. била изчислена от програмния продукт на ЧСИ към 04.05.2018 г.,върху главницата за издръжка за периода 01.06.2016г.-31.05.2018 г. Изплатените от Г.Д. на М.Х. суми за периода 13.02.2017г.-30.07.2018 г. били в размер на общо 3 780,00 лв.С тях били погасени задълженията за издръжка на Д.Г.Д.,както следвало : за периода 01.06.2016г.-31.07.2018 г. сумата от 3 640,00 лв.,месечна издръжка за м.август частично в размер на 130,23 лв. и лихва за забава в размер на 9,77 лв. Претендираната главница към датата на образуване на  изп.дело-09.05.2018 г. отнасяща се за периода 01.06.2016 г.-31.05.2018 г. била в размер на 3 070,89 лв.,за периода 01.06.2016 г.-м.март 2018 г. /частично/,като не бил изплатен остатъка за м.март 2018 г. в размер на 9,11 лв. и издръжка за месец април 2018 г. в размер на 140,00 лв.,които били платени изцяло с вноските от 15.05.2018 г. и 30.05.2018 г.Към дата на образуване на изпълнителното дело-09.05.2018 г. не била изплатена главница за м.март 2018 г. в размер на 9,11 лв./остатък/ и за месец април 2018 г. в размер на 140,00 лв. Към 09.05.2018 г. лихвата за забава върху непогасената главница била в размер на 0,37 лв.,като посочените задължения били погасени изцяло с вноските на 15.05.2018 г. и 30.05.2018 г.

Страните не спорят, а в случая и е налице признание от ответника,че за периода 01.06.2016 г. до месец февруари 2017 г. дължимата издръжка е заплатена от ищеца на 13.02.2017 г. чрез  банков кредит,също така дължимата издръжка за периода от м.март до м.юли 2017 г. включително също била приведена своевременно от страна на ищеца по банковата сметка на ответницата взискател. Също така страните не спорят,че на 02.04.2018 г. ответницата получила сумата в размер на 140,00 лв. с основание за плащане издръжка за дете и на 02.05.2018 г. също сумата от 140,00 лв. със същото основание,както и сумата от 140,00 лв. за месец януари 2018 г. Също така е признато от ответника,че на 15.05.2018 г. с пощенски запис получен на 16.05.2018 г. е получена издръжката за периода от месец август до месец ноември 2017 г.,като в края на месец май 2018 г. са получени още два записа за суми в размер на по 140,00 лв. или общо сумата от 280 лв.

Спорния момент по делото е за сумите които ищеца превеждал на ответницата с пощенски запис. Изпълнението, като осъществяване на дължимия резултат и задоволяване на легитимния кредиторов интерес, когато предмет на задължението е парична сума, се осъществява чрез плащане. Често изпълнението на дадено задължение от длъжника е невъзможно без оказване на определено съдействие от страна на кредитора. В тези случаи неизпълнението не се дължи на причина, която може да се вмени във вина на длъжника /чл. 81, ал. 1 от ЗЗД/, поради което и последиците му не бива да се възлагат в негова тежест. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1, предл. второ от ЗЗД урежда възможност за освобождаване на длъжника от отговорност, при забава на кредитора – чрез влагане на дължимата парична сума в банка по местоизпълнението на задължението. Пощенският запис не е изрично регламентиран в чл. 97 от ЗЗД, като друг заместващ изпълнението на парични задължения способ за освобождаване на длъжника от отговорност при забава на кредитора. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК урежда като основания за прекратяване на изпълнителното производство представянето от длъжника на „разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство“. Като основание за прекратяване на изпълнителното производство, чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК наред с пощенския запис, урежда и представянето на разписка от взискателя или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуването му. Безспорно в посочените две хипотези става въпрос за погасяване на паричното задължение в брой, чрез плащане на взискателя и издаване на разписка или по безкасов път, когато съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗЗД задължението се смята за погасено със заверяване на банковата сметка на взискателя. Когато пощенският запис се използва за превод на суми, платими в брой на получателя от значение ще е единствено реалното получаване на сумата от кредитора. Пощенските станции не са овластени нито от закона, нито от кредитора да получават изпълнението /чл. 75, ал. 1 от ЗЗД/.. В този смисъл е утвърдената съдебна практика, намерила отражение в Решение № 102 от 20.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2000 г., IV г. о., докладчик съдията Ж.Н., съгласно което за да е налице изпълнение, длъжника следва да внесе парите в банка по местоизпълнението на името на кредитора и по този начин да изпълни условията за точно изпълнение по чл. 97, ал. 1 ЗЗД . Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД  изпълнението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда, или от закона лице. Пощенските и телефонните станции не са овластени нито от закона, нито от кредитора да получават изпълнението. Тяхната дейност е само съобщително - преводна на преведените за друго лице суми. До получаването й сумата е на разпореждане на изпращача. С получаването й обратно, се оказва, че няма изпълнение, което да е станало преди образуването на изпълнителното производство. Тази теория се застъпва и в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 28 от 14.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 497/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева. В обобщение се приема извода, че когато пощенският запис се използва за изпращане на пари в брой, то до получаване на сумата от кредитора е налице само предлагане на изпълнението по смисъла на чл. 95, предл. първо от ЗЗД. Отказът да се получи изпратената сума не е основание за освобождаване на длъжника от отговорност по чл. 97, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, но в случай, че е неоснователен, е предпоставка за изпадане на кредитора в забава със следващите от това правни последици. В случая обаче не са ангажирани доказателства в насока неоснователен отказ на кредитора до получи изпратената му чрез пощенски запис сума, с оглед на което същия не би следвало да понесе негативните последици по чл.96 и чл.98 ЗЗД. Сумата е изпратена чрез пощенски запис, което както бе посочено е само предлагане на изпълнение, но не и изпълнение на задължението. Невъзможността да се извърши плащане се дължи  на това, че кредитора не е намерен на посочения адрес, като липсват данни ответника да е създал пречки за това. Очевидно поради невъзможността да му се връчи известие за пощенския запис, то и сумата е върната на подателя- в случая длъжника-ищец. Реално плащане обаче не е извършено. Липсват доказателства  за отказ от страна на кредитора да посочи банкова сметка ***нски запис,като ирелевантно за спора е твърдението на ищеца,че с ответницата били в обтегнати отношения и същата е променила местоживеенето си.

Настоящия съдебен състав не възприема възраженията направени от страна на процесуалния представител на ответника относно назначената,изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза. Изготвеното заключение на вещото лице е пълно,точно и всеобхватно и като такова следва да бъде ценено. Вещото лице не е излязло  от обхвата на възложените му задачи,като на всичките е отговорило на база представените по делото доказателства. Относно възраженията,че сумите които са изпратени с пощенски запис са коментирани в експертизата настоящия съдебен състав се произнесе в решението си,като наистина същите са само предлагане на изпълнението,но не и изпълнение на задължението.В последствие обаче е установено,че сумите са изпратени на адреса на ответницата в гр.Я. и същите ги е приела и са изплатени,като това обстоятелство не е оспорено от ответната страна,напротив в тази връзка е налице признание,че същите са получени. При направените изчисления от вещото лице се установява,че сумите дължащи по изпълнителното дело са изцяло платени от ищеца. 

От всичко гореизложено и от събраните писмени доказателства по делото,направените признания от ответника за получените суми,както и заключението на вещото лице по приетата от съда експертиза  се установява,че в срока за доброволното изпълнение посочените задължения са погасени изцяло,като в тази връзка иска следва да бъде уважен като основателен.

           С оглед изхода на делото и претенцията на страните за разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 688,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

             Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

 

                                                                   Р ЕШ И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Х.,***,***,със съдебен адрес ***,офис № ***-адв. Г. Н.,в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Г.Д.,род. на *** г., че Г.И.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, със съдебен адрес ***, кант.*** – адв. И. Г., не й дължи сумите, предмет на изп.дело № ***/2018 г. по описа на ЧСИ при ЯОС, а именно: сумата от 3360,00 лв. – главница, сумата от 337,79 лв. – законни лихви до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издаден изп.лист по гр.д. № ***/2016 г. по описа на ЯРС.

            ОСЪЖДА М.А.Х.,***,***,със съдебен адрес ***,офис № ***-адв. Г. Н.в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Г.Д.,род. на *** г., да заплати на Г.И.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, със съдебен адрес ***, кант.*** – адв. И. Г,, сумата от 688,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: