Гълъбовски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и
двадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 72 по описа за 2020 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 422 от ГПК.
Ищецът И.М. твърди, че на
27.08.2019г. в гр.София в качеството на му кредитор е предоставил паричен заем
на длъжника И.В.К. в размер на 4850.00 евро, обективиран в разписка,
наименована „запис на заповед“ с краен срок за връщане - „след три месеца“.
Няколко дни преди изтичане
на крайния срок за връщане на заема ищецът е провел няколко разговора по
телефона, относно наближаване на крайния срок за връщане на заема, след което
длъжника е блокирал разговорите си с него.
Поради факта, че дължимата
по заема сума не била върната ищецът се принудил да подаде заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение пред Районен съд
Гълъбово по реда на чл. 410 ГПК.
По този повод било
образувано ч.гр.дело № 608/2019г., по което била издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК против И.В.К. ЕГН: ********** за изплащане на сумата от
4850.00 евро /четири хиляди осемстотин и петдесет евро/ - главница,
представляваща задължение по паричен заем, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски — държавна такса в размер
на 189,72лв.
След като е получила
препис от горепосочената заповед по чл.410 ГПК ответницата е депозирала
възражение по реда на чл.414 ГПК. Въз основа на подаденото от ответника
възражение, PC Гълъбово е указал на И.М., че може в едномесечен срок от
получаване на съобщението да предяви иск за съществуване на вземането си, което
е и сторено с настоящата искова молба.
Ето защо с оглед на
гореизложеното и на основание чл.422 ГПК за И.М. възниквал правния интерес от
подаването на настоящата искова молба, с която моли съдът да ги призове на дело
и след като се увери в твърденията и основателността на исковата претенция да
приеме за установено, че И.В.К. ЕГН: **********, с адрес *** дължи на И.М.
роден на ***г. в Република Турция, следните парични суми:
А/ Сумата 4850.00 евро - главница по договор за заем, обективиран в
разписка, наименована „запис на заповед“
Б/ Сумата в размер на 166.00 лева, - лихва за забава върху главницата заема
от 28.11.2019г. до 29.01.2020г.
В/ Законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба 29.01.2020 год. до окончателното изплащане на задължението.
Г/ Сумата в размер на 1189,79 лева, представляващи извършени от И.М.
разноски по ч.гр.дело № 608/2019 г., включващи държавна такса и адвокатски
хонорар по описа на PC Гълъбово, както и извършените по настоящото дело
разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение, в размер на 1 389,72лв.
В срока по чл. 131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба. Ответникът счита така предявения иск за
неоснователен.
Оспорва датата на
представената от ищеца „разписка“. Въпреки записаното в българския превод, от
немския текст по никакъв начин не можело да се направи заключение, че
„разписката“ е подписана на 27.08.2019г. Напротив, от немския текст се четяла
датата 27.08.2012г.
Ответницата не е получила
сумата, описана в разписката. Тя е била въведена в заблуждение. Действително,
между И.М. и И.К. са били водени преговори за евентуален заем на парична сума.
Уговорките са били обаче затова да се подпише надлежен писмен договор,
отговарящ на законовите изисквания и изготвен по съответния ред, евентуално
пред нотариус и след консултация с адвокат. При проведените разговори между
страните обаче И.М. не е представил проект за договор за заем, а веднага и
предварително е поискал от доверителката ми предаването на оригинални документи
за собственост на имот, притежаван от И.К., които да задържи. Парични суми в
брой ищецът тогава не е носил.
Тези обстоятелства
накарали И.К. да се откаже от заема, след като се е усъмнила в добросъвестността
на ищеца. В хода на срещата между тях на ответницата са били представени за
подпис документи с обяснението, че са предварителни, не представлявали договор
за заем, а са подготвителни, във връзка с условията по бъдещ договор за заем.
Необходими били във връзка с осигуряване на сумата от Германия.
Дори и „ разписката“, с
която се претендирала сумата от 4850.00 евро да е била между тези документи, то
тя била изготвена на немски език и ответницата не е разбрала нейното
действително съдържание. И.К. не владеела немски и следователно за нея
подписаният документ е бил на неразбираем език. Към момента на подписването на
процесната разписка не е бил представен превод на български език. Следователно И.К.
не е имала възможност да се запознае със съдържанието на документа преди да го
подпише. Тя е била подведена и заблудена от ищеца относно съдържанието му.
Във връзка с гореизложеното
моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен, както и да се присъдят
деловодни разноски по настоящето дело и разноски по ч. гр. дело № 608/2019г
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната
квалификация на предявения иск за главница е чл. 240 al. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца
е да докаже сключен договор за заем, по който е предадена сумата от 4 850
евро на ответника и настъпилия падеж. В тежест на ответника е да докаже
насрещните си възражения вкл. възражението за измама (въвеждане в заблуждение
по смисъла на чл. 29 от ЗЗД ).
По делото
е представена разписка за
получената сума на немски език в превод на
български, който превод не се
оспорва по делото.
Страните не спорят,
че подписът, поставен на процесната разписка е на ответницата И.К..
Според
превода в текста на разписката е записано, че тя е съставена на 27.08.2019г. в
гр. София. Озаглавена е запис на заповед, но ищецът не претендира, че е налице
ценна книга, а и съдът намира, че тя не отговаря на такава според реквизитите
на чл. 535 от ТЗ. В разписката, именувана запис на заповед, е записано, че И.К.
е получила от И.М. сумата от 4 850 евро, която ще върне след три месеца.
Гаранция е нейната къща и нотариален акт. Подписът под текста не се оспорва, че
е на ответницата.
По
делото не бяха ангажирани други доказателства освен посочената разписка на
немски език в превод. Същата обаче е достатъчна, за да се уважи иска. В нея
ясно е отбелязано, че ответницата е получила сумата като заем и се е задължила
да я върне в определен срок. Падежът е настъпил – разписката е издадена на
27.08.2019г., а крайната дата за плащане е до три месеца т.е. до 27.11.2019г.
Следва да се отбележи, че оспорването на годината в разписката дали е 2019г.
или 2012 г. е без значение, тъй като и в двете хипотези падежът преди
предявяване на иска (29.11.2019г) е вече настъпил.
Ответникът
не ангажира други доказателства включително по отношение на основното оспорване
за липсата на познания на немски език от страна на И.К., поради което и
защитата ѝ твърдеше, че договора за заем се явява нищожен. В тежест на
ответника е да докаже насрещните си възражения, което беше указано изрично и в
доклада по делото.
Ето
защо съдът намира, че следва да уважи иска по чл. 240 ал. 1 от ЗЗД за цялата
сума от 4850 евро – налице са доказателства за предаване на сумата на
ответницата като заем и настъпил падеж. Искът по реда на чл. 422 от ГПК е редовен
и допустим, депозиран в месечния срок. Същият се счита предявен от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 29.11.2019г.,
поради което и предвид претендираната законна лихва за забава още в заявлението
същата като законна последица следва да се присъди от 29.11.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
По разноските.
По заповедното производство от
страна на ищеца са сторени разноски в размер на 189, 72 лева за държавна такса
и 1000 лева адвокатски хонорар. В настоящото производство е дължима от ищеца и
заплатена държавна такса от 189, 72 лева и са представени доказателства за
адвокатски хонорар от 1200 лева. Не са отправяни възражения за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Предвид крайния изход на делото следва
да се присъдят разноски на ищеца в размер на 1189, 72 лева по заповедното
производство и 1389, 72 лева разноски по исковото производство, които следва да
се заплатят от ответника.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.К. ЕГН: **********, с адрес *** дължи на И.М. роден на ***г. в Република
Турция, сумата от 4850.00 евро - главница по договор за заем, обективиран в
разписка, наименувана „запис на заповед“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК) 29.11.2019 год. до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 608/2019г. по описа
на РС Гълъбово.
ОСЪЖДА И.В.К.
ЕГН: **********, с адрес *** да заплати
на И.М. роден на ***г. в Република Турция разноски в размер на 1189, 72 лева по
заповедното производство и 1389, 72 лева по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: