Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 8204
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца пред СРС – А.Г.З.
срещу решение № 6165/09.01.2020 г. по гр. д. №25743/2018 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 177 състав, с което решение е отхвърлен предявения от ищеца -въззивник, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК-отрицателен
установителен иск, както и в тежест на ищеца са възложени разноски.
Излагат се доводи за неправилност
на така постановеното решение, като не съобразено със съдебната практика на
ВАС, нормативната уредба на ПИКЕЕ, трайно установената съдебна практика, която
се цитира. Неправилно СРС бил приел, че е налице законово основание за извършване на корекция на сметката му като
потребител като приел, че процедурата по чл.48, ал.2 ПИКЕЕ за спазена.
Констативният протокол по чл.47 ПИКЕЕ бележел началото на корекционната
процедура. С решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д.№ 2385 по описа за 2016
г. на ВАС, 5-членен състав, обн.ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., обаче, нормата на
чл.47 ПИКЕЕ била отменена. От анализа на чл.83, ал.1,т.6 и ал.2 ЗЕ се достигало
до извода, че корекционните процедури следва да са предвидени в ПИКЕЕ, а не в ОУ.
ПИКЕЕ следвало да съдържат реда, принципите и начина на уведомяване. Към
процесния момент ПИКЕЕ не уреждали нито реда, нито принципите, нито условията
за извършване на корекционни процедури. Неправилно СРС бил приел, че е налице
ред за уведомяване, съгласно изискванията на чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ. Счита, че
чл.17, ал.2 и чл.49, ал.2 ОУ не изпълнявали тези изисквания. Сочи се, че
първоинстанционния съд не се бил произнесъл по искането по чл. 17, ал. 2 ГПК. СРС
не бил обсъдил и възраженията на ответника /пред СРС, въззивник пред настоящата
инстанция/ във връзка с констатациите в констативния протокол от 26.03.2018 г.
Вместо това се задоволил да мотивира решението си с доводите на ответната
страна.
Иска се от настоящата инстанция
да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да
уважи предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Претендира
разноски.
От ответника пред СРС - „Ч.Е.Б.“ ЕАД е постъпил отговор по въззивната жалба, в който се
излага становище за неоснователност на същата, правилност на така постановеното
решение. Твърди се, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при
постановяване на съдебното решение. Наличието на предпоставките за извършване
на корекционна процедура било установено от събраните по делото доказателства.
Констатирана била манипулация върху СТИ. От заключението на вещото лице се
установило, че ел.енергия не се е измервала на 100 %, защото била променена
схемата на свързване на СТИ. Спазена била процедурата по съставяне на
констативния протокол. Към датата на извършване на проверката съществувала
правно предвидена възможност за извършване на корекцията като се позовава на
чл.92, т.4 ЗЕ и чл.98а, ал.2,т.6 и чл.104 а, ал.2,т.5 ЗЕ. Отговорността на
потребителя била обективна, защото се касаело до обективно състояние. Така се
приемало в практиката на ВКС. Разпоредбите на чл.48-чл.51 ПИКЕЕ към момента на
корекцията били действащо право. Аргументира се и с правилото на чл.195, ал.1 АПК. Счита, че отмяната на чл.47 ПИКЕЕ по никакъв начин не влияе на действието
на чл.48-чл.51 ПИКЕЕ. Проверката и КП били съставени в съответствие с ОУ на
третото лице помагач на страната на ищеца – „Ч.Р.Б.“ АД. Самата проверка също
била извършена от „Ч.Р.Б.“ АД. Последното дружество имало не само право, но и
задължение да извършва такива проверки. Счита, че не е длъжен да доказва
потребеното количество ел.енергия, защото законодателят бил създал една фикция
в полза на въззиваемия. Счита, че е спазен реда за уведомяване, който бил
предвиден в чл.17, ал.2 и чл.18 ПИКЕЕ. По отношение на твърдението за
неразглеждане на искането по чл. 17, ал. 2 ГПК се сочи, че редът е по АПК. Претендират
се разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника – „ЧЕЗ Раазпределение България“ АД не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 14.02.2020 г., а въззивната жалба е подадена на 28. 02. 2020
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва е отхвърлен
предявеният от ищеца, въззивник, иск по реда на чл.124 ГПК, отрицателен
установителен иск.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Въззивният съд приема, че решението е постановено в допустим процес и
е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че корекционната процедура е извършена по реда
на ПИКЕЕ, обн.ДВ, бр-98/12.11.2013 г. Същите били издадени при условията на
законова делегация и имали характер на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Действително, законовата делегация била разширена, но
налице било законово основание за извършване на корекцията след като същата
била осъществена въз основа на ПИКЕЕ в рамките на законовата делегация.
Правилата на чл.48-чл.51 ПИКЕЕ не били отменени от ВАС към процесния период и
били действащи. Освен това отмяната по арг. от чл.195, ал.2 АПК имала действие
занапред. В този смисъл било и приетото в ТР № 2/2014 г. от 19.11.2014 г.
техническата годност на процесното СТИ не било ревелантен факт по делото, тъй
като била установена външна намеса върху същото. Налице била хипотезата на
чл.48, ал.2 ПИКЕЕ. Изискването за предвиден ред за уведомяване било изпълнено с
чл.17, ал.2 и чл.18 от ОУ. Приложимо било и правилото на чл.183 ЗЗД с оглед
приетото в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991 по описа за 2018 г. на
ВКС, ГК, Трето ГО. С оглед мотивите на това решение, съдът следвало да се
произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства. Освен това липсата на предвиден ред за уведомяване било само
пречка длъжникът да бъде поставен в забава. Нарушението не можело да доведе до
основание за недължимост на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред. В случая ищецът бил уведомен за извършената корекция с писмо от ответника,
както и за извършената манипулация на СТИ; с оглед свидетелските показания,
ищецът бил присъствал при проверката. При тези си мотиви СРС е достигнал до
извода, че искът е неоснователен и като такъв е отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция излага следните мотиви:
По делото не се спори, че
страните са обвързани от облигационно отношение за доставка и потребление на
ел.енергия възникнало по силата на ОУ.
Спорно е налице
ли са предпоставките за извършване на корекция на сметката.
В случая периодът за който е била
извършена корекцията е 27.12.2017 г.- 26.03.2018 г., т.е. след измененията на
чл.98 а от ЗЕ и след приемане на ПИКЕЕ.
С решение № 1500 от 06.02.2017 г.
по адм.д.№ 2385 по описа за 2016 г. на ВАС, 5-членен състав, обн.ДВ, бр.15 от
14.02.2017 г., ПИКЕЕ са отменени
с изключение на чл.48-чл.51. Тази отмяна действително има действие занапред, от
влизане в сила на това решение по арг. от чл.195, ал.1 АПК.
С решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм.д.№ 3879 по описа за 2017 г. на ВАС, обн.ДВ, бр.97/2018 г. са отменени и
чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ. Това решение е потвърдено с решение № 13691 от 08.11.2018
г. по адм.д.№ 4785/2018 г. на ВАС, 5-членен състав, което е окончателно.
Следователно към момента на
проверката ПИКЕЕ не са действащо право с изключение на чл.48-чл.51. В тази
хипотеза ответното дружество не може да коригира сметката на клиента, тъй като
не е изпълнил задължението си по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ, която норма препраща към
правила, вече отменени. При твърдяната от ответника промяна на схемата на
свързване, разпоредбата на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ предвижда, че корекция може да се
извърши, но само въз основа на констативен протокол за установяване на намесата
в измервателната система, който отговаря на изискванията на чл.47 ПИКЕЕ.
Разпоредбата към която се извършва препращането е отменена с решението на ВАС от 06.02.2017 г.
Това означава, че макар да съществува нормативна възможност корекция да се
извърши, не съществува нормативен ред по който това да стане. Нормата на чл.48,
ал.2 ПИКЕЕ е препращаща поради което няма самостоятелно правно действие. Отменената
норма на чл.47 ПИКЕЕ не може да бъде заместена от разпоредби на ОУ, тъй като
чл.83, ал.2,изр.2 ЗЕ не предвижда такава възможност.
Налага се извод, че след отмяната на чл.47 ПИКЕЕ с решение №
1500 от 06.02.2017 г. по адм.д.№ 2385 по описа за 2016 г. на ВАС, 5-членен
състав, обн.ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., не е налице законова възможност за
корекция по реда на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ. След тази отмяна действащата част на
ПИКЕЕ не съответства на изискванията на чл.83 ЗЕ. Съгласно чл.83, ал.1,т.6 и
ал.2 ЗЕ корекционните процедури следва да са предвидени в ПИКЕЕ, а не в ОУ на
дружествата /ищец и трето лице помагач/.
Действително, съгласно
съдебната практика на ВКС, така например: решение № 118 от
18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 на II ТО,
крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и
извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/, приети със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ
/обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/обн.
ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.
Действително, в част от съдебната
практика на ВКС се приемат за приложими правилата на чл.183 ЗЗД и чл.200 ЗЗД
доколкото се касае до продажба на ел.енергия. Съдът в мнозинството си намира,
че тези разпоредби биха били приложими след отмяната и на чл.48-чл.51 ПИКЕЕ.
Дори да приемем, както е сторил
СРС, за приложимо правилото на чл.183 ЗЗД, то в хипотезата на договорно
правоотношение при приложение на общите правила за договора за покупко-продажба
на ЗЗД, горецитираната съдебна практика би била неприложима. Доставчикът на
ел.енергия има право да търси доплащане на основание чл.200 ЗЗД, а потребителят
съответно задължение да плати цялата потребена ел.енергия. Но доставчикът
следва да докаже какво количество и за какъв период от време е доставил
ел.енергия, съответно каква част от нея е останала неплатена от потребителя.
Ако се твърди, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие в резултат на
което е измерена цялата доставена ел. енергия, но последната не е отчетена
правилно, то доставчикът следва по пътя на пълно и главно доказване да установи
реално потребеното количество ел.енергия, а още и цената на ел.енергията, която
не е заплатена от потребителя, виж в този смисъл приетото в решение № 53 от
12.05.2021 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО по гр.д.№ 1728 по описа за 2020 г. В тази
хипотеза изобщо е неприложимо правилото за обективна отговорност, респ. тезата
за неоснователно обогатяване на потребителя доколкото последните два института
са изключени от приложение в хипотезата на договорно правоотношение дори то да
е възникнало на база Общи условия, арг. от уредбата на раздел III.
ДЕЙСТВИЯ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА на ЗЗД и трайно установената съдебна практика в
този смисъл.
Настоящият състав в мнозинството
си приема също, че въззиваемото дружество не е изпълнило задължението си по
чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ, защото не е предвиден ред за уведомяване на клиента.
Уговорката в чл.17, ал.2 от ОУ не изпълнява законовото изискване на чл.98 а,
ал.2,т.6 ЗЕ. Разпоредбата на чл.17, ал.2 от ОУ сочи само „адреси за уведомяване“, но не и реда по
който следва да бъде сторено това.
В
конкретния случай с оглед изложеното по-горе, съдът намира че не са били налице
предпоставките за извършване на корекция с възлагане в тежест на клиента на
служебно начислено количество ел.енергия.
При това положение изводите на СРС за неоснователност на
отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК са неправилни.
Само за
пълнота на изложението ще посочим, че довода на въззивника за неразглеждане от
страна на СРС на искането на ищеца по чл. 17, ал. 2 ГПК е неоснователен. Видно
от л.3 на мотивите на обжалваното решение, съдът го е разгледал и е приел
същото за неоснователно.
Въззивната
инстанция намира за нужно да отбележи, че редът за произнасяне по така
направеното искане е по АПК, а не по ГПК. Още повече, че в случая е налице
произнасяне от ВАС на РБ по същото искане с влезли в сила съдебни решения. Съгласно разпоредбата
на чл. 193. (1) АПК съдът /има се
предвид ВАС/ обявява нищожността на оспорения подзаконов
нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля
оспорването.
Съдебното решение има
действие по отношение на всички, т.е. независимо дали са участвали в производството по
оспорване на подзаконовия нормативен акт, арг. от чл.193 (2) АПК.
При
така приетите от настоящата инстанция /в мнозинството си/ мотиви обжалваното
решение ще следва да бъде отменено и вместо това постановено друго с което
претенцията на ищеца по чл.124, ал.1 ГПК ще бъде уважена и признато от съда, че
същият не дължи на ответника сумата в размер на 1739,94 лв., представляваща
стойност на допълнително начислена ел.енергия за периода от 27.12.2017 г. до
26.03.2018 г. за обект, находящ се в с.Д., общ Самоков, клиентски №
300127051782, съгласно извършена корекция по констативен протокол № 1019749 от
26.03.2018 г. и издадена фактура № ********** от 30.03.2018 г.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С определение № 79108 от
30.04.2020 г. СРС е оставил без уважение искането по чл.248, ал.1 ГПК на А.Г. З. -
ищец пред СРС, за изменение на решението от 09.01.2020 г. в частта му за
разноските.
Срещу така постановеното
определение е постъпила частна жалба от
въззивника А.Г. З. - ищец пред СРС като се излагат доводи, че
същото не е съобразено с разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и съдебната практика. Прави се възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
По частната жалба е постъпил отговор от Ч. „Е.Б.“ АД, в
който се излага становище за неоснователност на същата
От третото лице-помагач на страната на ответника – „Ч.Р.Б.“ АД не се взема становище по частната жалба.
Въззивната инстанция с оглед
изхода по делото намира, че обжалваното
решение е неправилно и в частта за разноските присъдени в тежест на ищеца/в
полза на ответника поради което следва
да бъде отменено.
Разноски се следват на ищеца. Същият е сторил такива в размер на 421,40
лв., от които адв.възнаграждение в размер на 351,80 лв. и държавна такса в
размер на 69,60 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е неоснователно- сумата претендирана за адв.възнаграждение е минималната за защитавания
интерес, арг. от чл.7, ал.2,т.2 НМРАВ.
Следователно на ищеца ще бъдат
присъдени разноски в размер на
421,40 лв.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски се следват.
Същият е сторил такива в размер
на 351,80 лв. за адв.възнаграждение и
държавна такса в размер на 34,80 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е неоснователно:
При съобразяване с защитавания интерес
минималния размер на адв.възнаграждение по НМРАВ възлиза на 351,80 лв.
При това положение на въззиваемия
ще бъде присъдено адв.възнаграждение в размер на 351,80 лв. или общо разноски в размер на 386, 60 лв.
Въззиваемият претендира разноски и такива са
сторени за процесуално представителство, но с оглед изхода на спора не му се
следват и съответно присъждат.
Налага се извод, че определение №
79108 от 30.04.2020 г., постановено в производството по чл.248 ГПК следва да
бъде отменено.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 6165/09.01.2020 г. по
гр. д. №25743/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 177 състав, изцяло
И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от А.Г.З., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***- адв.Д., срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес
Център, че А.Г.З., ЕГН **********, не
дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********,
сумата в размер на 1739,94 лв., представляваща стойност на допълнително
начислена ел.енергия за периода от 27.12.2017 г. до 26.03.2018 г. за обект,
находящ се в с.Д., общ Самоков, клиентски № 300127051782, съгласно извършена
корекция по констативен протокол № 1019749 от 26.03.2018 г. и издадена фактура
№ ********** от 30.03.2018 г.
ОТМЕНЯ определение
№ 79108 от 30.04.2020 г. постановено в производството по чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес
Център, да заплати на А.Г.З., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***- адв.Д., сумата в
размер на 421,40 лв. - разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес
Център, да заплати на А.Г.З., ЕГН **********, съдебен адрес:
***- адв.Д., сумата в размер на 386, 60
лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Ч.Р.Б.“ АД.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. /о.м./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,
член на II-B въззивен състав, по въззивно гр. дело № 8204 на СГС
за 2020г.
Не споделям становището на мнозинството от
състава, че за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на
електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е
необходимо наличието на двете предвидени в закона /чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл.
83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ/ предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за уведомяване на
клиента и и одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, като в
случая не е установено наличието на първата от тях, предвид което при
произнасяне на решението и подписването му останах на особено мнение, като
съображенията за това са следните:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по
административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г./, се установи възможност за коригиране на сметката на абонати
на ел.енергия за минал период при условие на стриктно спазване на предвидените
в правилата изисквания.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се
отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които
при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които
при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за
свързване /чл. 48, ал. 2/, при които е установена повреда или неточна работа на
тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г. в сила от 16.11.2013 г./., действали
към процесния период, за който ответното дружество е начислило чрез корекция
потребление на електрическа енергия, е предвидена възможност за оператора на
ел. разпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия,
като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е
предвиден начин на извършване на корекцията.
Намирам, че липсата на клаузи в общите
условия за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на
корекция при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа
енергия, не съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като
събраните в хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени
самостоятелно и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите.
Както е посочено в решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в посочените
разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната
процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за
грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни,
за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не
могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз
основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не
решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
По въпросите, релевантни за настоящото
производство, е постановена и по-нова съдебна практика на Върховния касационен
съд – напр. Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III
г. о., ГК, Решение № 160/31.12.2020 г по гр. д. № 1174/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 237/11.01.2021 г. по гр.д. № 1553/2020 г., IV г. о., ГК, Решение №
8/04.02.2021 г. по гр.д. № 1358/2020 г., IV г. о., ГК и др., Решение №
28/18.02.2021 г. по гр.д. № 2376/2020 г., IV г. о., ГК и др./.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено. В представените от ответника по делото общи
условия в чл. 17, ал. 2 от същите предвиждат, че в случаите на корекции на
сметките по ал. 1 на чл. 17, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е
длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В конкретния случай
ищецът е отнесъл въпроса за недължимостта на процесната сума с предявяването на
отрицателен установителен иск срещу ответника, т.е. осъществил е правото си на
защита срещу претенцията на ответника да е налице основание за прилагане на
корекция. С оглед последното намирам, че целта на закона, съдържаща се в
изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена, доколкото потребителят е
узнал за корекционната процедура и предвид несъгласието си с нея е предявил иск
за недължимост на сумата по издадената фактура.
По изложените съображения считам, че на
обсъждане следваше да се подложат въпросите относно спазването на самата
корекционна процедура, правилността на начисляване на количеството електрическа
енергия, респективно дали претендираната от ответника с процесната фактура сума
се дължи от ищеца.
Мл. съдия:
/М.
Малоселска/