№ 33008
гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110172090 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 393287/04.12.2024г. на Г. Л. С.
срещу *******, с която са предявени обективно съединени следните отрицателни
установителни искове:
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП - за прогласяване за нищожен на целия
договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024 г. поради противоречие със
закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК
- поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави;
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.
10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване
нищожност на клаузата по чл. 29 от договора за потребителски кредит № 701752 от
27.04.2024 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 5671.65
лева, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК -
поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
- поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024г., въз основа на който на ищеца била
предоставена в заем сума в общ размер от 2000 лева, със задължение да я върне на 24
погасителни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 36.00% и годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер от 42.58%. В чл. 19 от договора било посочено, че
потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1.
безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно трето физически лица, което да
отговаря на определени от кредитора условия. Поддържа, че в чл. 29 от договора било
предвидено при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 19,
съгласно клаузите на договора за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка за
неизпълнение в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Общата сума по договора била в размер на 8805.84
лв., като същата включвала 2000 лв.- главница, 1134.19 лв. - лихва и 5671.65 лв. - неустойка.
Поддържа, че договорът за заем има характеристиките на потребителски договор. Счита, че
договорът за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да
се направи извод по какъв начин е формиран ГПР. В ГПР следвало да бъдат изрично
описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора
за кредит. Излага, че в същия липсвала ясна методика на формиране на ГПР по кредита и
кои са компонентите му, като при неговото изчисляване не била взета предвид процесната
неустойка. Уговорената възнаградителна лихва на годишна база от 36% противоречала на
добрите нрави, което водело до недействителност на целия договор. Поддържа, че
неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното
1
обезпечение водело до начисляване на неустойка, която възлиза на около три пъти
стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка по чл. 29 от договора е
нищожна. С клаузата за неустойка освен това било налице заобикаляне изискванията на чл.
71 от ЗЗД, предвиждаща, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът
може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на клаузата
относно уговореният размер на неустойка била нищожна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, поради което
била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Излага, че неустойката е за
неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от кредитора
вреди, като нямало данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение, което също сочи, че така уговорена неустойката излизала извън присъщите й
функции и се целяло единствено неоснователно обогатяване. Моли исковете да бъдат
уважени. Претендира разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза и искане по чл. 190 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******.
Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
701752 от 27.04.2024г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 2000 лв.
Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е
предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при
кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Изразява
становище, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката,
няма въведено ограничение на максималният размер и нейният размер може да бъде и по -
голям от размера на главното задължение. По същество оспорва процесният договор за заем
да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че неустойката е уговорена в
съответствие с функциите й да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди, както и
да с неустойката се цели да се реализира точното изпълнение и ако не се постигне тази цел -
да се санкционира кредитополучателят за неизпълнение. Оспорва договорът за заем да
накърнява добрите нрави, като излага, че нищожността поради противоречие с добрите
нрави следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основа на
размера на неустойката в случай на неизпълнение, както и било уговорено неустойка да се
начислява, само докато не бъде предоставено обезпечение. Поддържа, че няма законова
разпоредба, която да определя момента на предоставяне на обезпечение, поради което било
допустимо да стане преди подписването на договора, но е възможно и да бъде предоставено
в процеса на изпълнение на същия. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави
искане за присъждане на разноски.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са
относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2000 лв.,
представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит №
701752 от 27.04.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на
насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането; сумата от 521.56 лв.-
незаплатена възнаградителна лихва за периода от 27.04.2024 г. до 19.01.2025 г., както и
сумата от 91,00 лева – мораторна лихва върху падежиралата и неплатена главница.
В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между
страните договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024г. предоставил на
ответника по иска в заем сума в размер от 2000 лв., по който ответникът поел задължение да
върне същия, ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва в размер на 36% на
година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %, изчислен съгласно изискванията на чл. 19
от ЗПК. Поддържа, че непогасени са задължения за главница в размер на от 2000 лв., както и
сумата от 521.56 лв. - възнаградителна лихва. При изложените твърдения претендира
незаплатените задължения по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от
предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
2
Към насрещната искова молба са представени писмени доказателства, които са
относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искане за
допускане на съдебно - счетоводна експертиза.
С разпореждане от 19.03.2025г. съдът е оставил насрещната искова молба без
движение, като е указал на ******** в едноседмичен срок да заплати държавна такса и да
посочи период на прететенцията за мораторна лихва в размер от 91,00 лева. Препис от това
разпореждане е връчен на страната на 26.03.2025г., като на 28.03.2025г. е постъпила молба
от ищеца по насрещните искове, с която частично е отстранил нередовностите, представяйки
единствено доказателства за платена държавна такса. Не е посочен период на иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 91,00 лева. На основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато
ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се
връща. В случая, ищецът не е отстранил в цялост нередовностите на насрещната искова
молба в указания от съда срок, като изрично е предупреден за неблагоприятните последици
по чл.129, ал.3 ГПК. При това положение, съдът намира, че насрещната искова молба на
******* следва да бъде върната в частта, с която е предявен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 91,00 лева, а делото в тази част - прекратено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит по
изложените в исковата молба доводи. Излага доводи, че неустойката е прекомерна по
размер, доколкото се равнява на почти три пъти на размера на главницата по договора.
Клаузата относно неустойката имала за цел заобикаляне изискванията на закона, както и
била уговорена в отклонение от функциите й, с оглед на което била нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Признава дължимостта на сумата от 2000 лв.,
представляваща незаплатена главница по договора. Моли съдът да присъди разноски в
минимален размер за адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на
чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП - поради
противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК
- поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД -
поради накърняване на добрите нрави, относно целия договор за потребителски кредит.
Предявен е евентуален установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП -
поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4
от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, относно клаузата по чл. 29 от договора,
установяваща задължение за заплащане на неустойка.
Предявени са и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024 г. с
твърдяното в исковата молба съдържание и в който се съдържа клауза, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 0.9% на ден, която не е била включена от кредитора
като разход при изчисляване размера на ГПР от 42.58 %; 2) че ищецът е усвоил изцяло
главницата по договора за кредит в размер от 2000 лева; 3) че ищецът не е погасил
задълженията си по процесния договор за кредит, като към датата на насрещния иск не е
заплатил в полза на ищеца предоставената в заем главница в размер на 2000лв.; 4) че при
определяне размера на ГПР ответникът е взел предвид като разход единствено уговорената
между страните възнаградителна лихва.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
3
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10,
ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуалния иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузите,
определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на
договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР,
съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват
възнаграждение за кредитодателя.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024 г. с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на
оспорените клаузи, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите,
определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не
представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР,
съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е
налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.
По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 9 ЗПК, в доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже пълно и
главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за
потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024 г., че е получил съгласието на ответника за
сключване на договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по
което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта
на вземането; че част от съдържанието на договора е валидно уговорена клауза за
възнаградителна лихва, както и размера на същата.
При установяване на посочените факти, в тежест на насрещния ответник е да установи
погасяване на вземанията.
С оглед възраженията на ответника в отговора на насрещния иск - в тежест на
насрещния ищец е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на действителния
ГПР, съответно че са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и насрещния
иск писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената
им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
С исковата молба ищецът и с насрещния иск ответникът са поискали да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза, които искания съдът намира за основателни и следва да
бъдат уважени, като вещото лице следва да посочи също така какви разходи са включени
при формирането на посочения в процесния договор за потребителски кредит годишен
процент на разходите, както и дали в размера на последния са включени лихва в размер от
1134.19 лева и неустойка в размер на 5671.65 лева; следва да се посочи какъв би бил
размерът на ГПР, ако при негово изчисляване бъдат включени възнаградителна лихва и
неустойка (заедно и поотделно за всеки от двата посочени компонента), в случай че същите
не са били включени в размера на ГПР.
Документите по искането по чл. 190 ГПК са приложени към отговора на исковата
молба.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
4
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл.129, ал.3 ГПК насрещна искова молба, подадена от *******
в частта, с която е предявен осъдителен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Г. Л. С. за сумата от
91,00 лева, представляваща мораторна лихва върху падежирала и незаплатена главница по
договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024г., като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 72090/2024г. по описа на СРС, 27 състав в тази част.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.10.2025 г. от 11,50 ч., за която
дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като съдът им указва най- късно до
първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба,
отговора на исковата молба и насрещния иск писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба и в насрещния
иск, (вкл. представи в табличен вид формираните задължения, има ли отразени плащания, в
какви размери и на кои дати, съответно с плащанията кои задължения са погасявани и какъв
е остатъкът от задължението след отразените плащания, а също така посочи и какви разходи
са включени при формирането на посочения в процесния договор за потребителски кредит
годишен процент на разходите, както и дали в размера на последния са включени лихва в
размер от 1134.19 лева и неустойка в размер на 5671.65 лева; следва да се посочи какъв би
бил размерът на ГПР, ако при негово изчисляване бъдат включени възнаградителна лихва и
неустойка (заедно и поотделно за всеки от двата посочени компонента), в случай че същите
не са били включени в размера на ГПР, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на
500 лева, вносим от поравно от страните (по 250 лева от всеки), по сметка на СРС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. И., която да бъде уведомена за поставените задачи и
призована на съдебното заседание след представяне на доказателства за внесен депозит от
ищеца, като в призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-
късно от една седмица преди съдебното заседание с преписи за страните.
УКАЗВА на вещото лице при изготвяне на експертизата да извърши справка в
счетоводството на ответника.
УКАЗВА на отвтеника, че следва да окаже съдействие на вещото лице, като му
предостави достъп до счетоводните книги и други документи, необходими за изготвяне на
експертното заключение, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неоказване на съдействие на
вещото лице съдът може да прецени поведението му съобразно всички обстоятелства по
делото, като може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца по
насрещния иск се изпрати и препис от отговора на насрещния иск.
В частта, с която частично се връща насрещната искова молба, определението може да
се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването му пред Софийски градски
съд. В останалата част - определението е окончателно.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6