№ 33
гр. **********, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ваня Н. И.
Ивайло П. Г.
при участието на секретаря Ц. П. М.а Павлова
като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело №
20221800500296 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260006 от 08. 02. 2022 г., поправено с решение № 260015 от 23. 03. 2022
г., постановени по гр. д. № 283/2021 г. по описа на Ихтиманския районен съд е допуснато
извършването на съдебна делба между Д. Б. Д., Л. Д. Д., С. Д. И., процесуални
правоприемници на починалата в хода на производството З. С. Д.а, Б. Х. Д., М. Х. З. и Л. Н.
З. на западен близнак от масивна жилищна сграда с РЗП 48,75 кв. м., ведно с припадащите
им се идеални части от поземлен имот (дворно място), в който е построена сградата,
находящ се в с. П., общ. К., целият с площ от 610 кв. м., съставляващ УПИ VI – 406 в кв. 2
по регулационния план на с. П., одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета на общ. К., с
уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ V-
406, при квоти: по 2/36 ид. ч. за Д. Б. Д., Л. Д. Д. и С. Д. И., по 3/36 ид. ч. за Б. Х. Д. и М. Х.
З. и 24/36 ид. ч. за Л. Н. З.. Отхвърлен е искът за допускане на съдебна делба между Д. Б. Д.,
Л. Д. Д., С. Д. И., Б. Х. Д., М. Х. З. и Л. Н. З. на гараж с РЗП 26,88 кв. м., ведно с
припадащите им се идеални части от поземлен имот (дворно място), в който е построен
гаражът, находящ се в с. П., общ. К., целият с площ от 610 кв. м., съставляващ УПИ VI – 406
в кв. 2 по регулационния план на с. П., одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета на общ.
К., с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: от две страни улица,
УПИ V- 406 по отношение на Л. Н. З., като неоснователен. Допуснато е извършването на
1
съдебна делба между Д. Б. Д., Л. Д. Д., С. Д. И., Б. Х. Д. и М. Х. З. по отношение на
последно посочения недвижим имот – гараж при квоти: по 2/12 ид. ч. за Д. Б. Д., Л. Д. Д. и
С. Д. И. и по 3/12 ид. ч. за Б. Х. Д. и М. Х. З..
Решението е обжалвано от Л. Н. З., с въззивна жалба, подадена от нейния процесуален
представител адв. Б. П., с оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност.
Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с който се допусне
делба при посочените от жалбоподателката квоти. В жалбата се посочва, че неправилно
районният съд е приел, че не е доказано, че за периода от 03. 07. 2007 г. до 21. 05. 2021 г.,
относно 4/12 ид. ч. от масивната жилищна сграда – западен близнак с РЗП 48,75 кв. м. и
гараж с РЗП 26,88 кв. м., ведно с припадащите им се идеални части от поземления имот са
владяни от жалбоподателката, в резултат на което е допусната делба на процесните имоти.
Заявява, че дори да се приеме, че действително придобиването на имотите по давност не е
доказано, решението отново е неправилно, тъй като съдът не е влез предвид договорът за
доброволна делба, съгласно който в общ дял на М. З., Б. Д. и З. Д.а е поставен имот -
западен близнак от масивна жилищна сграда с площ от 48,75 кв. м. и гараж от 26,88 кв. м.,
ведно с ½ ид. ч. от поземления имот (дворно място), в което са построени сградите, целият с
площ от 610 в. м. Поддържа, че при положение, че в договора не са посочени в каква част от
поставения в общ дял имот притежава всеки един от тримата съсобственици, следва
изводът, че квотите им са равни, поради което и при неправилно изчислени квоти са
допуснатите до делба недвижими имоти. Така, според жалбоподателката квотите, при които
следва да бъде допусната делбата между Д. Д., Л. Д., С. И., Б. Д., М. З. и Л. З. на западен
близнак от масивна жилищна сграда от 48,75 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от поземления имот
(дворно място), в който е построена сградата, целия с площ от 610 кв. м. следва да бъдат: по
1/27 ид. ч. за първите трима, по 3/27 ид. ч. за Б. Д. и М. З. и 18/27 ид. ч. за нея – Л. З.. По
отношение построеният в имота гараж от 26,88 ид. ч., без поземления имот върху който е
построен, следва да бъде при квоти: по 1/9 ид. ч. за Д. Д., Л. Д. и С. И. и по 3/9 ид. ч. за Б. Д.
и М. З..
Жалбоподателката претендира присъждане направените от нея разноски за въззивната
и първата инстанции.
Ответниците по жалба – съделители Д. Д., Л. Д. и С. И., като наследници на З. С. Д.а,
чрез упълномощения от тях адв. Б. Т., са подали писмен отговор, с който оспорват
въззивната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение, като им бъдат присъдени и
направените от тях за производството разноски.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред Районен съд – гр. Ихтиман е образувано след като с решение №
260140 от 25. 11. 2020 г., постановено по гр. д.№ 500/2020 г. по описа на Софийски окръжен
съд, са обезсилени решение № 271 от 28. 11. 2019 г. и определение от 08. 04. 2020 г.,
постановени по гр. д.№ 1495/2017 г. на Районен съд – гр. Ихтиман и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
2
З. С. Д.а, починала в хода на производството и на нейно място са конституирани
законните наследници Д. Б. Д. – преживял съпруг, Л. Д. Д. - син и С. Д. И. - дъщеря, е
предявила иск срещу Б. Х. Д., М. Х. З. и Л. Н. З. за допускане на съдебна делба на следния
недвижим имот: западен близнак от масивна жилищна сграда с РЗП 48,75 кв. м. и гараж с
РЗП 26,88 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от поземлен имот (дворно място), в който са построени
сградите, находящ се в с. П., общ. К., целият с площ от 610 кв. м., съставляващ УПИ VI - 406
в кв. 2 по регулационния план на с. П., одобрен със заповед № 718/1971 г. на кмета на общ.
К., с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: от две страни улица,
УПИ V – 406.
Твърди се, че ищците и ответниците Б. Д. и М. З. са собственици на процесния имот на
основание наследствено правоприемство и договор за доброволна делба. След смъртта на
общия им наследодател С. М. Г. – 17. 03. 2006 г., по силата на наследяването ищцата З. С.
Д.а, починала на 04. 12. 2018 г. в хода на производството, негова дъщеря и ответниците Б. Д.
и М. З. – негови внуци и деца на починалата му преди него дъщеря В. С. Д.а, станали
съсобственици с П. С.ов С. на поземлен имот (дворно място) с площ от 610 кв. м.,
съставляващ УПИ VI – 406, в кв. 2 по регулационния план на с. П., ведно с построената в
имота масивна жилищна сграда – близнак с РЗП 97,50 кв. м. и гараж с РЗП 26,88 кв. м., при
съседи на имота: от две страни улица, УПИ V – 406.
С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 28 от 15. 05. 2007 г., т.
III, рег. № 2245, по който договор са страни П. С.ов М., М. А. С.а, М. Х. З., Б. Х. Д. и З. С.
Д.а, в дял на последните трима преминава следният недвижим имот: западен близнак от
масивна жилищна сграда с РЗП 48,75 кв. м. и гараж с РЗП 26,88 кв. м., ведно с прилежащата
½ ид. ч. от поземлен имот (дворно място), в която са построени сградите, находящи се в с.
П., общ. К., целият с площ от 610 кв. м., съставляващ УПИ VI – 406 в кв. 2 по регулационния
план на с. П., с уредени сметки по регулация, при граници на имота: от две страни улица,
УПИ V – 406.
При повторното разглеждане на делото искът е насочен и срещу Л. Н. З., с оглед
обстоятелството, че е придобила право на собственост върху имота на основание саморъчно
завещание, направено от прадядо С. Г.. Същата оспорва включването на процесните имоти
в делбата, като твърди, че е придобила същите в качеството на частен правоприемник по
силата на направен в нейна полза завет, с изготвено и подписано лично от прадядо
саморъчно завещание от 10. 11. 1998 г., съхранявано и обявено от нотариус Соня
Владимирова, с рег. № 013 в Нотариалната камара, с протокол от 03. 07. 2017 г., акт. № 63,
том III, рег. № 2618 по общия регистър на нотариуса, който протокол е вписан в Служба по
вписванията – Ихтиман на 01. 08. 2007 г. по нот. д. № 2076/2007 г. Прави и възражение за
изтекла в нейна полза придобивна давност с начален период на владението от 03. 07. 2007 г.,
с твърдения, че едва с образуване на делбеното производство разбрала, че завещателят не
бил единствен собственик на процесния имот и че владее имота само за себе си лично и
посредством родителите си, като негови държатели. Владението било осъществявано явно,
несъмнено и необезпокоявано, със знанието на останалите страни и без тяхното
3
противопоставяне.
Ответницата М. Х. З., чрез упълномощения от нея адв. Г. К., оспорва иска като
недопустим и неоснователен, като посочва, че дъщеря Л. Н. З. е едноличен собственик на
процесния недвижим имот, по силата на направен в нейна полза завет от нейния прадядо С.
Г..
Ответникът Б. Х. Д. не е подал писмен отговор на исковата молба, като в писмено
становище посочва, че няма претенции към имота, тъй като той е собственост на неговата
племенница Л. Н. З., завещан ѝ от нейния прадядо.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания относно обжалваното решение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за делба, с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК, вр. чл. 69 ЗН и чл. 34
ЗС на недвижим имот, представляващ западен близнак от масивна жилищна сграда с РЗП
48,75 кв. м. и гараж с РЗП 26,88 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от поземлен имот (дворно място), в
който са построени сградите, находящ се в с. П., общ. К., целият с площ от 610 кв. м.,
съставляващ УПИ VI – 406 в кв. 2 по регулационния план на с. П., при граници на имота по
скица: от две страни улица, УПИ V – 406.
Установено по делото е, че общите наследодатели на ищците и ответниците са Ц. С. Г.,
починала на 03. 06. 1996 г., и С. М. Г., починал на 17. 03. 2006 г., които са сключили
граждански брак на 11. 02. 1940 г., съгласно издадено от община Долна баня удостоверение
за сключен граждански брак.
От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, том I, рег. №
171/1980 г. на Районен съд – Ихтиман се установява, че през 1970 г. С. М. Г. и П. С.ов С. са
закупили регулиран парцел VI за имот пл. № 406 в кв. 2 по плана на с. П., с площ от 610 кв.
м. и граници: улица и от две страни парцели и блок на АПК. Към този момент С. Г. бил в
брак с Ц. Г., поради което същият е придобит от двамата в режим на съпружеска
имуществена общност, на основание чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.).
Представено е удостоверение за наследници изх. № 488/05. 11. 2018 г. на община К., от
което се установява, че Ц. С. Г. е наследена от преживелия си съпруг С. М. Г., на основание
чл. 9, ал. 1 ЗН, от З. С. Д.а – дъщеря, починала в хода на производството, на основание чл. 5,
ал. 1 ЗН, и от ответниците – наследници по право на заместване Б. Х. Д. и М. Х. З. – деца на
починалата ѝ на 12. 05. 1992 г. дъщеря В. С. Д.а, на основание чл. 10, ал. 1 ЗН.
От удостоверение за наследници изх. № 259/08. 07. 2006 г. на община К. се установява,
че С. М. Г. е починал на 17. 03. 2006 г. и е наследен от ищцата З. С. Д.а, на основание чл. 5,
ал. 1 ЗН, която в хода на производството е починала и на нейно място са конституирани
законните наследници Д. Б. Д. - съпруг, Л. Д. Д. - син и С. Д. И. – дъщеря, и от
ответниците – наследниците по право на заместване Б. Х. Д. и М. Х. З. – деца на починалата
му на 12. 05. 1992 г. дъщеря В. С. Д.а, на основание чл. 10, ал. 1 ЗН.
4
По делото е представен протокол за обявяване на тайно саморъчно завещание от 03. 07.
2007 г., акт № 65, том III, рег. № 2618 на нотариус Соня Владимирова, рег. № 013 на
Нотариалната камара, с който е обявено съставеното от С. М. Г. в полза на Л. Н. З.
саморъчно завещание от 10. 11. 1998 г., в което е посочено, че завещава малка къща с мазе
недоправена в дворно място в с. П.. За същото е образувано нот. дело № 164 /2/ от 08. 12.
1999 г. по описа на нотариуса.
При разглеждане на делото от районния съд е открито производство по оспорване на
завещанието от страна на ищците, на основание чл. 193 ГПК, като тежестта на доказване за
установяване, че текстът и подписът са изпълнени от лицето, посочено като негов автор е на
лицето, което се ползва от частния документ – Л. З., съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК.
По делото е изслушана съдебно-почеркова експертиза, за която е използван
сравнителен материал, приложен от Л. З., според заключението на която категорично се
установява, че ръкописният текст в завещанието и този в приложения сравнителен материал
са изпълнени от едно и също лице. Изследването на експертизата е установило също, че и
положеният подпис под завещанието, сравнен с представените образци, също е положен от
лицето С. Г..
Първоинстанционният съд задълбочено и мотивирано е изложил съображенията си, въз
основа на които е достигнал до обоснования извод, възприет и от настоящия въззивен съд,
че завещанието е написано и подписано от завещателя С. Г. и защо приема направеното от
ищците оспорване на същото за неуспешно, като се е съобразил и с възприетата съдебна
практика. Това обстоятелство се установява от заключението на изслушаната в хода на
първоинстанционното производство съдебно-графологична експертиза, вещото лице по
която си е послужило със свободен сравнителен материал и е направило обоснован извод за
авторството на завещанието, което изхожда именно от С. Г.. Представеното саморъчно
завещание отговаря и на изискванията за форма по чл. 23, вр. чл. 25 ЗН, доколкото е
написано изцяло на ръка от самия завещател, съдържа означение на датата на която е
съставено, която е от значение при преценка на разпоредбите на чл. 13 и чл. 42, б. „а“ ЗН и е
подписано от завещателя, като подписът е положен след завещателното разпореждане.
При това положение правилно е прието, че саморъчното завещание е породило своето
действие в частта относно идеалните части от завещания имот, който към откриване на
наследството – 17. 03. 2006 г. е бил 8/12 ид. ч. от западен близнак от масивна жилищна
сграда с РЗП 48,75 кв. м. , ведно с припадащите се идеални части от ½ от дворното място, в
което е построена сградата, находящ се в с. П., с площ от 610 кв. м., съставляващ УПИ VI –
406 в кв. 2 по регулационнция план на селото. За разликата над притежаваните от него
идеални части, които не са били в патримониума му към откриването на наследството, на
основание чл. 19, ал. 1 ЗН завещателното разпореждане е нищожно и не е породило своето
действие. Съгласно посочената разпоредба заветът на определена вещ е недействителен, ако
завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството, в случая за
останалите 4/12 ид. ч. от построената сграда – западен близнак с прилежащото дворно
място.
5
По отношение направеното от Л. З. възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност за периода от 03. 07. 2007 г. до 21. 05. 2021 г. за 4/12 ид. ч. от сградата – къща
близнак, за гаража и припадащите им се идеални части от дворното място, в което сградите
са построени, съдът приема същото за недоказано. Правилно и в съответствие със събраните
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че възражението е
неоснователно.
За придобиване на недвижи имот по давност в общата хипотеза е необходимо
упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна
изисква кумулативното наличие на двата му елемента – обективен и субективен.
Обективният се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва
извършването на действия, които да манифестират власт върху имота, която по съдържание
е като на собственик, а субективният – намерението за своене, за което е установена
оборимата презумпция на чл. 69 ЗС, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго. Съществено е действията на своене, покриващи
съдържанието на правото на собственост, да са демонстрирани пред останалите
съсобственици по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който
упражнява и фактическата власт върху него. При съсобственост, когато един от тях ползва
съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите
съсобственици. За да придобие техните части е необходимо да демонстрира, че е отблъснал
намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.
Действията на този съсобственик трябва да са такива, че да покриват съдържанието на
правото на собственост, следва да са явни и да са възприети от останалите съсобственици, да
не са смутени от някой от тях и да са непрекъснати, като за да бъде установено наличието на
посочените предпоставки на чл. 79 ЗС те следва да са реализирани в продължение на период
от 10 години.
Както е посочено и в обжалваното решение не са събрани доказателства, установяващи
по безспорен начин, че ответницата Л. З. е предприела действия по демонстриране на
владение чрез отблъскване на собствеността на останалите съсобственици, както и да е
манифестирала намерение за своене на техните идеални части. От показанията на двете
групи разпитани свидетели се установява, че имотът се владее и ползва от родителите на
ответницата Л. З., които са започнали да правят подобрения в него от 2013 г. (според
показанията на св. С., който е участвал в строително-ремонтните дейности) и продължават и
към настоящия момент, които са породили единствено облигационни отношения между
съсобствениците. Въз основа на събраните гласни доказателства не може да се направи
обоснован извод, че въззивницата Л. З. лично или чрез другиго е упражнявала владението
върху процесния имот в степен достатъчна за придобиването му по давност. От друга
страна, установено е също така, че въззивницата не е декларирала имота като свой след
откриване на завещанието, а от своя страна ищцата З. Д.а е търсила контакт с ответниците
във връзка с уреждане на отношенията в съсобствеността, както и че същата, впоследствие и
нейните наследници, през целия период е/са заплащали дължимия местен данък за
6
собствеността си. С оглед на това изводите на първостепенния съд за неоснователност на
направеното от нея възражение за придобивна давност са правилни и се подкрепят изцяло от
настоящия състав.
Относно делбата на западен близнак от масивна жилищна сграда с РЗП 48,75 кв.
м., ведно с припадащите се идеални части от дворното място, в което е построена
сградата, находящ се в с. П., с площ от 610 кв. м. и съставляващ УПИ VI-406 в кв. 2 по
плана на с. П.:
Посоченият недвижим имот – дворно място е придобит през 1970 г. в режим на СИО
от общите наследодатели на страните Ц. С. Г., починала на 03. 06. 1996 г. и съпругът С. М.
Г., починал на 17. 03. 2006 г., които са притежавали по ½ ид. ч. от него, на основание чл. 13,
ал. 1 СК (отм.). През 1980 г. в имота е построена жилищната сграда близнак, която също е
придобита от тях в режим на СИО. След смъртта на Ц. Г. нейни законни наследници са
останали преживелият съпруг С. Г., З. Д.а и децата и наследници по право на заместване
на починалата преди нея дъщеря В. Д.а – Б. Д. и М. З., съответно притежаваната от нея ½
ид. ч. е преминала към наследниците от по 2/12 ид. ч. за съпруга , 2/12 ид. ч. за дъщерята
З. Д.а и по 1/12 ид. ч. за нейните внуци Б. Д. и М. З.. Така притежаваните от С. Г. идеални
части от имота са станали 8/12 ид. ч., с които той се е разпоредил с изготвеното от него
саморъчно завещание с предмет конкретен имот по чл. 16, ал. 2 ЗН, в полза на Л. З.. След
смъртта на З. Д.а, която е наследена от законните си наследници Д. Б. Д. – съпруг на
основание чл. 9, ал. 1 ЗН, Л. Д. Д. – син и С. Д. И. – дъщеря на основание чл. 5, ал. 1 ЗН,
нейните 2/12 ид. ч. от имота са разпределени от по 2/36 ид. ч. за всеки един от тях. Така към
настоящия момент квотите на страните в съсобствеността върху посочения недвижим имот
са както следва: по 2/36 ид. ч. за ищците Д. Б. Д., Л. Д. Д. и С. Д. И., тримата като
наследници на починалата в хода на производството ищца З. С. Д.а; по 3/36 ид. ч. за
ответниците Б. Х. Д. и М. Х. З. и 24/36 ид. ч. за ответницата Л. Н. З..
Относно делбата на построения в имота гараж и припадащите му се идеални
части от дворното място, в което е построен:
От събраните гласни доказателства по делото се установи, че той е построен в
периода, в който е построена и жилищната сграда – 1980 г., поради което е придобит от
общите наследодатели на страните в режим на СИО, на основание чл. 13, ал. 1 СК (отм.).
Както бе посочено по-горе С. Г. се е разпоредил със своята част, която е установена от 24/36
ид. ч. от процесния имот с изготвянето на саморъчно завещание с посочен в него конкретен
имот – жилищна сграда и прилежащото дворно място, т.е. построеният в имота гараж не е
предмет на завещанието. При положение, че направеното от въззивницата Л. З. възражение
за придобиване на останалите части от имота и на гаража, по давност е неоснователно,
искът на останалите съсобственици за неговата делба е основателен, поради което същата
следва да бъде допусната между тях при следните квоти: по 2/12 ид. ч. за ищците, като
законни наследници на З. С. Д.а и по 3/12 ид. ч. за ответниците Б. Х. Д. и М. Х. З..
Така мотивиран, с оглед горните съображения и при пълно съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първата, съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
7
изложените в нея доводи не обуславят претендираната неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение.
При този изход на делото и направеното от ответниците по жалба своевременно
искане за присъждане на разноски, жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да им
заплати направените от тях в настоящото производство разноски, каквито се установяват в
размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие на л. 32
от делото.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006 от 08. 02. 2022 г., поправено с решение №
260015 от 23. 03. 2022 г., постановени по гр. д. № 283/2021 г. на Районен съд – гр. Ихтиман.
ОСЪЖДА Л. Н. З., с ЕГН ********** и адрес: с. П., общ. К., обл. С. да заплати на Д.
Б. Д., с ЕГН ********** и адрес: гр. К., ул. „ИзГ.“ № 4, Л. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес:
гр. С., ж. к. „О.к.“, бл. 510, вх. Е, ет. 2, ап. 148 и С. Д. И., с ЕГН ********** и адрес: гр. К.,
ул. „Б.“ № 52 сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени от тях разноски за
заплатен адвокатски хонорар в производството пред възивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8