№ 256
гр. Варна, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000298 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве АД срещу решение № 76/11.04.2024 по електронно дело
20233300100324 ( ГД 324/23г по описа на ОС-Разград) в частта, с която
застрахователят е бил осъден на осн.чл.432, ал.1 от КЗ да плати горница
над 8 500лв. до 16 000лв., претендирана като остатъчна част от справедлив
размер над присъдено частично по ГД 350/22 на РОС обезщетение, поискано
от К. В. Т., действащ чрез своя баща и законен представител В. М. за
понесените неимуществени вреди при телесно увреждане и стрес на детето -
пострадал пешеходец, причинени от застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ автомобилист и са разпределени разноските.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд с въззивната жалба са разгледани в
определение №378/21.06.24г, обявено на страните ведно с неоспорения доклад
на изложените подробни оплаквания по обжалваната част от
първоинстанционния акт.
Въззивникът „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез
пълномощника си юрк. Ц., е обосновал оплаквания по правните изводи на
първата инстанция за размера на парична компенсация за преживените болки
и страдания на увреденото дете, като счита че не са били отчетени правилно
характера и интензитета на увреждането и краткия възстановителен период,
като според трайно наложените в съдебната практика критерии за
1
справедлива оценка на такъв вид телесно увреждане общо определената
компенсация от 25 000 лв. е несправедливо завишена. Отделно се оплаква и по
изводите на първата инстанция по възражението за съпричиняване, като сочи,
че установеното отсъствие на контрол от родителя на детето, налага отчитане
на по-значителен принос от поне 40 % на поведението на бащата, който е
можел много по-лесно да предотврати внезапното излизане на детето на
платното, ако първо го настани в колата, а после започне да товари багажа.
В писмена пледоария юрисконсултът поддържа бланкетно тези доводи,
като моли за редуциране на дължимия над първоначално присъдените 4 000
лв. до само 8 500лв. и отхвърляне на неоснователно търсената горница след
отмяна на неправилната част от обжалваното решение.
Въззиваемият К. В. Т., действащ чрез своя баща и законен
представител В.М., чрез адв. Д., оспорва оплакванията в жалбата като
основани на възражения, преклудирани след стабилизиране на решението по
частичен иск, с което са установени като факти, пораждащи материалното
право на пострадалия(каквито са понесените вреди като комплекс от телесни
увреждания и проведеното лечение, вкл. болничната инфекция и развитие в
бъдеще на последици от сериозната психологическа травма), така и степента
от 20 % на съпричиняването, отчетено именно въз основа на поведението на
малолетното дете, навлязло на пътя поради недостатъчен надзор от родителя.
Моли за възприемане на изводите на първата инстанция за справедливо
остойностяване на всички вреди, след редукция на приноса на пострадалия до
20 000 лв. и потвърждаване на правилното уважаване на основателната
претенцията за целия остатък над вече присъдената част от 4 000 лв.
Тази страна не е пледирала допълнително по същество пред настоящия
съд.
Само въззивната страна претендира за определяне на разноски за
настоящата инстанция, като е посочила конкретно искане в списък по чл. 80
ГПК.
За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства в обжалваната част на предявен остатъчен пряк иск на увредено
от ПТП лице, срещу застрахователя на автомобилиста, причинил
неимуществените щети на пешеходец.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с частичен пряк иск на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на допълнителна част от 30 000 лв. от
дължимо в общ размер от 60 000 лв. застрахователно обезщетение, поискано
първоначално и неплатено от ответника-застраховател, като справедлив
еквивалент за причинени неимуществени вреди по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва считано от предявяване на тази част от главницата.
Като законен представител на ползващо се от застраховката увредено
непълнолетно дете, родителят на пострадалия пешеходец е основал
претенцията си на установени вече факти в предходен процес по също
частичен иск(разгледан по гр.д. 1150/2022г. на РС-Разград) за понесени от
2
детето телесни увреждания от среден и лек тип (счупване на две кости на
дясна подбедрица, охлузвания и кръвотечение от носа, сътресение на мозъка)
и психическа травма (изживян голям стрес и формирани защитни механизми
за избягване на травмираща ситуация) като пряк резултат на ПТП,
предизвикано на 17.12.2021г. в гр. Разград от водача Г.Х.Г., застрахован за
управление на същия автомобил при ответното търговско дружество, като
ударът между детето и автомобила е бил причинен както от нарушението на
задължението на автомобилиста да управлява машината в район на детска
градина с повишено внимание и да спре при възникнала опасност, така и от
навлизането на неконтролирано от възрастен дете на платното на
необозначено за пресичане място, поради липсата на упражнена адекватно
грижа от придружаващия го родител. Допълнително, в новата искова молба е
посочено, че въздействието на произшествието върху психиката на детето
продължава и рискът от бъдещи прояви на значими негативни промени в
поведението и функционирането на личността е реален.
Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба правото на иск
на лице, което вече е било изцяло реализирано в процес, приключил с
частично уважаване на предявения иск за справедливото обезщетение.
Евентуално, като непокрити от сила на присъдено нещо, са оспорени всички
факти от правопораждащия фактически състав и отделно твърденията за
някакви остатъчни трайни негативни психически последици след пълното
възстановяване от телесните травми. Оспорен е и конкретно размера на
поискания паричния еквивалент за понесените болки и страдания.
Въззивният съд съобразява съдържанието на решение №707 от
28.10.2022г. по гр.д. 1150/2022г. на РС-Разград, потвърдено в осъдителна и
отхвърлителна част от въззивен съд с решение № 33/01.03.2023г. по ВГрД
350/2022г на ОС- Разград, в съответствие със задължителните указания по
прилагане на процесуалния закон в ТРОСГТК от 01.08.2022 г. по тълк. д.
1/2021 на ВКС и ТРОСГТК от 22.04.2019 по тълк. д. 3/2016 на ВКС. Въпреки
постановения отхвърлителен диспозитив, между страните не е формирана
задължителна сила на акт, с който се изчерпва процесуална защита по цялото
материално право на пострадалото лице, тъй като правоприлагащата дейност
на съда е била ограничена от частично сезиране за защита на размер от само 5
000 лв. от право, чиято пълна стойност не е била предмет на делото. Затова
няма процесуална пречка правото на защита да бъде допълнително предявено
в отделен процес за нова горница над вече разгледаната в приключилото дело
част от 5 000 лв. (сбор от присъдена основателна част от 4000 лв. и
неприсъдена част от 1000 лв., съответна на редукция поради отчетено
съпричиняване). Предявяването на новия, също частичен, иск на пострадалото
лице за размер от 30 000 лв. съответства изцяло на твърденията за все още
дължим остатък до общо претендирано обезщетение от 60 000 лв., тъй като
сборът от новопредявения размер и вече уважената претенция (34 000 лв.) не
би надхвърлил дори редуциран с признатото от ищеца съпричиняване до
48 000 лв. остатъчен размер(от които 1 000 лв. вече са били отхвърлени).
Затова, въпреки частичното отхвърляне на първоначално предявения частичен
иск, настоящият състав не намира пречка за упражняване на правото на нов
частичен иск за друга част от сумата, включително и за размера, предмет на
настоящото въззивно обжалване. Произнесеното по това сезиране решение е
3
допустимо.
Извън предмет на въззивен контрол е присъждането на остатъка от
8500лв до безспорен размер на редуцирано пълно обезщетение, както и
отричането на основанието за присъждане на какъвто и да е остатък над общо
20 000лв, след приложена редукция за съпричиняване.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Зачитането на постановеното между същите страни влязло в сила
решение изключва пререшаването на въпросите относно съществуването на
задължението на застрахователя да покрие вредите, понесени от пострадалото
лице, до обема, дължим от застрахования автомобилист. Независимо, че с
частичния иск е дадена защита в ограничен обем, въведеното основание на
иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо и включва
всички факти, пораждащи покрития риск като отговорност на
деликвент(противоправното управление на автомобила; причинените от него
телесни увреждания и преживения стрес като пряк вредоносен резултат;
негативните комплексни последствия в неимуществената правна сфера на
пострадалото дете като физически болки и психични страдания, чийто
справедлив имуществен еквивалент е не по- нисък от 5000 лв.). Елемент от
това основание е и установената причинно-следствена връзка, включваща и
поведението на самия пострадал като елемент, без който вредоносният
резултат не би настъпил. В конкретния случай, макар и „квалифицирано“ като
поведение на родителя, допринесъл с липса на контрол върху движението на
детето в момента, в който то се е намирало в близост до платно за движение, в
стабилният акт е отчетено значението на резултата от това родителско
бездействие, проявен в поведението на самото дете, оказало се на платното и
създало опасността за движение, която се е реализирала фактически чрез
сблъсък с преминаващо МПС. Затова настоящият съд приема за вече
разгледано и установено като част от основанието на отговорността на
застрахования делинквент именно включеното в предмета на делото по
частичния иск възражение за принос на пострадалия и затова въпросите както
за увеличаване, така и за намаляване на този принос не могат да бъдат
преразглеждани ( т.2 от ТРОСГТК 3/2016 и ТРОСГТК 1/21). Поради това и
пред настоящата инстанция, сезирана с иск за горница над уважен частичен
размер на това основание, не могат да се оспорват тези правопораждащи
факти, респективно и установената редукция поради съпричиняване с 20 % на
стойността на дължимо от застрахования и покрито от застрахователя на
гражданската отговорност парично обезщетение за вредите, понесени от
уведения пешеходец в резултат на неправомерното управление на автомобила.
Оплакването на въззивника за неправилно отчитане на принос е
неоснователно, тъй като самото обосноваване на какъвто и друг обем на
въздействието на неположената грижа от родителя би било пряко нарушение
на императивното правило по чл. 297 ГПК, изискващо зачитане на стабилен
съдебен акт в рамките на обективните предели на установеното основание на
вече присъдено вземане (чл. 298 ал. 1 ГПК).
Извън тези предели е само точния размер на имуществения еквивалент
4
на вредите над 5000 лв. и по този въпрос въззивният съд може да формира
самостоятелна преценка, след като зачете установен вече вредоносен резултат
и съобрази и новонастъпилите факти като конкретно проявени до настоящия
момент вреди. Частичното обезщетение е било присъдено за установени
понесени от детето болки и страдания, породени от комплекс от телесни
увреждания – охлузване към далечна трета на дясна подбедрица,
кръвотечение от носа и леко към средно сътресение на мозъка (без
неврологична симптоматика и без травматична кома), които временно са
нарушили здравето без да са застрашили живота на пациента; счупване на
двете кости на дясна подбедрица(голям и малък пищял), което е затруднило
движението на обездвижен с гипс крайник за месец и ограничили значително
социалните контакти и ежедневните дейности на подрастващия, като пълното
възстановяване от тази травма е приключило за два месеца без остатъчен
функционален дефицит. Установени са били и фактите по допълнителното
лечение с инжектирани медикаменти поради инфекция с бактерия, на която
детето е било изложено при тридневния престой в болнично заведение за
лечение на фрактурата и наблюдението на последиците от сътресението.
Наред с вредите от тези телесни увреждания, като последица от изживян
голям психологичен стрес –вредоносен резултат от същия пътен инцидент, са
били установени и промените в психологичното състояние на детето като
травма, довела до формиране на защитни механизми за избягване на
застрашаваща го ситуация и промени в поведението му (неспокоен сън,
нощни напишквания и търсене на закрила при приближаване на мястото на
инцидента). Освен тези, вече неоспорими между насрещните страни факти от
правопораждащия фактически състав на гражданската отговорност на
застрахования водач, в настоящия процес допълнително се установява, че
макар и да намаляват, проявите на страх от ново подобно нараняване
продължават вече повече от година след инцидента, а вече изградените
защитни механизми на изтласкване на травматичното преживяване са
намалили началната тревожност, но в дългосрочен план налагат работа с
психолог, за да се отработи реакцията преди емоционалното израстване на
личността да е блокирано. В тази насока са както показанията на майката на
детето, депозирани последователно и убедително като преки нейни
впечатления от поведението му непосредствено след инцидента и в течение на
провежданото лечение и психическото му адаптиране към несъмнено
травматичното преживяване, така и впечатленията на психоложката, която е
провела две консултативни срещи с детето в рамките на година след ПТП.
Показанията на свидетелката К. за лично възприети от нея промени в
реакциите на детето, наблюдавани при непосредствен разговор с него са
убедително изложени и не пораждат съмнение. Съпоставката на
наблюдаваните от нея продължаващи проявления на защитни реакции на
травмирано дете при игрови модели с описваните от майката намаляващи, но
все още проявяващи се симтоми на страх (отказ да се завърне в детската
спалня, отказ да се качва в автомобили, търсене на защита при пресичане на
улица) налага извод за несъмнено продължаващ процес на по-бавно
адаптиране на психиката към преживян преди повече от година остър стрес.
Показанията на св. К. обаче не могат да се кредитират в останалата им част,
представляваща изводите й като специалист за конкретното отражение в
бъдеще на така проявената адаптация върху психиката на детето и особено
5
прогнозите които тя прави за бъдещото развитие на емоционалната сфера на
личността му. По реда на събиране на свидетелски показания не могат да се
установяват изводи, резултат от прилагане на специални знания, а доколкото
лицето е разпитвано като свидетел, а не е назначено за вещо лице и не е
депозирало отговорите си по възложена задача със съответна отговорност по
чл. 200 ГПК, тази част от показанията не могат да заместят липсващо
експертно заключение. Други неблагоприятни промени в неимуществената
сфера на пострадалото лице не се установяват със събраните по делото
доказателства, затова въззивният съд намира, че извън вече приетите при
уважаване на частичния иск като вреди болки и страдания от телесните
увреждания, проведеното двумесечно лечение до пълно възстановяване на
крайника и негативната психологична реакция на острия стрес, допълнително
са установени като нови вреди и страданията от продължаващата и
понастоящем адаптация на личността на невръстното дете за преодоляване на
травматичните последици от инцидента. Затова и оплакванията на
въззивника за необосновано остойностяване на последици извън
обичайни болки и страдания от кратко протекъл оздравителен период на
счупените кости до пълно възстановяване на функциите на крайника и
излекуваните леки увреждания също се оказва неоснователно.
С оглед на така установените по идентичен начин от двете инстанции
факти, въззивният съд самостоятелно оценява критериите при приложение на
чл. 52 ЗЗД по т. 11 от ППВС 4/68 за справедливо остойностяване на комплекса
от негативни последици за пострадалия от причиненото от застрахования
водач физическо увреждане и стресогенното събитие. Фрактурите на двете
кости са средни по степен незастрашаващи живота телесни повреди, които в
комплекса с леко по степен охлузване и крръвотечението от носа и временно
неопасно за живота мозъчно сътресение са били съпроводени с значителни по
интензитет болки в рамките на първия месец, отшумяващи с течение на
проведеното лечение с болкоуспокояващи и гипсовото обездвижване на
фрактурите. Наложителният за стабилизиране на състоянието на детето
болничен престой е провокирал инфекция, изискваща допълнително
травматично инжектиране на медикаменти. Възстановяването на счупванията
е протекло в рамки на обичаен период на обездвижване и постепенно
раздвижване 1 - 2 месеца, налагащ ежедневна помощ за битово обслужване -
неминуемо обременително състояние за едно подрастващо дете. Изживяният
от пострадалия стрес, несъмнено съпътстващ всяка злополука, е предизвикал
постепенно намаляващи по интензитет, но продължаващи над обичайния
период за адаптацията симптоми (проблеми със съня, напишкване, споделяне
на страхове и търсене на допълнителна закрила, промени в поведението в
ситуации, сходни с травмиращото събитие като защитни механизми за
изместване на страховете); влошаването на социалните възможности на
пострадалото 4 годишно дете за наложителния период на обездвижване и
домашно лечение от 1-2 месеца също има несъмнено негативно значение за
изграждането на личността в най-ранния период на формирането на социални
умения, когато общуването с връстниците е от изключителна важност. При
тези характеристики не може да се приеме, че последиците върху
физиологично и емоционално-психическо състояние на личността имат
кратък и неинтензивен характер. Справедливостта налага отчитане на среден
6
размер на обезщетението за типично физическо увреждане на долен крайник,
съпроведено с други по-леки увреждания и типична, макар и по-
продължителна реакция на остър стрес на това травматично събитие.
Характеристики на уврежданията като особено интензивни, надхвърлящи не
само обичайните периоди за възстановяване на телесното здраве и преработка
на стреса, но и пораждащи съществени непредолими в бъдеще дефицити,
които травмират трайно личността и със сигурност променят негативно
живота на младия човек в бъдеще, не са доказани и затова няма основание за
определяне на компенсации над средните размери.
За прилагане на точната мяра за обществена справедливост съдът
съобразява и съдебната практика при определяне на обезщетения при средни
телесни повреди от подобен характер в периода 2018г. – 2019г., вариращи от
25 000лв. до 60 000лв. (Решение № 91 от 19.07.2022 г. на ВКС по т. д. №
1165/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 50136 от 27.02.2023 г. на ВКС по т. д. №
1445/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 50124 от 19.10.2022 г. на ВКС по т. д. №
1582/2021 г., I т. о., ТК), като по- високите размери са определени за по-тежки
комплексни увреждания. Динамиката на икономическите процеси след този
период дори налага завишаване на стойностите, съответно на повишаването
на жизнения стандарт и инфлационните процеси и затова и съдът се придържа
към усреднен размер, актуализиран към релевантния за настъпване на
увреждането момент на 2021г., съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД за
всестранно отчитане на всички ползвани в практиката критерии (Решение №
103 от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., Решение № 9 от
4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК и мн.др.).
Присъдената горница над 8 500лв. до 16 000 лв. е част от редуциран до
20 000 лв. остатък от обезщетение, добавена към първаначално присъдените
4 000 лв. Без съпричиняването определеният от първата инстанция общ
размер от 25 000 лв. не надхвърля адекватната компенсация според
критериите за справедливост. По-ниска стойност не би било достатъчна да
компенсира в цялост комплекса от негативни изживявания, така както е
установен от въззивния съд. Ограничено до размера определен от първата
инстанция, застрахователното плащане не би се превърнало от средство,
заместващо загуба в средство за извличане на неоправдано обогатяване и
промяна в социалното положение и стандарта на живот на получателя на
обезщетението(ППВС № 4/68 г.) и затова бланкетните оплаквания на
застрахователя за надценяване на справедливия размер са
неоснователни.
Осъждането на ответника за целия остатък следва да се потвърди, като
изцяло съответно на съвпадащи мотиви на двете инстанции.
По отношение на обезщетението за забавено изплащане на остатъчната
главница – няма развити въззивни оплаквания и съдът не дължи служебно
проверка на решението в посочените части.
Съвпадащият резултат от решаването на спора по същество изключва
корекцията на определените разноски за първа инстанция.
По разноските:
Неоснователно упражнените права по обжалване от ответната страна
принципно пораждат отговорност за разноските за защита на въззиваемия в
7
настоящия процес, но претенция от тази страна не е предявена и затова
разноски не се определят.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/11.04.2024 по електронно дело
20233300100324 ( ГД 324/23г по описа на ОС-Разград) в частта, с която
застрахователят е бил осъден на осн.чл.432, ал.1 от КЗ да плати горница
над 8 500лв. до 16 000лв., претендирана като остатъчна част от справедлив
размер над присъдено частично по ГД 350/22 на РОС обезщетение, поискано
от К. В. Т., действащ чрез своя баща и законен представител В. М. за
понесените неимуществени вреди при телесно увреждане и стрес на детето -
пострадал пешеходец, причинени от застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ автомобилис и са разпределени разноските.
Разноски за настояща инстанция не се определят.
Останалата част от решението, с която частичната претенция на
пострадалия е била уважена до размер от 8 500лв. за редуцирано поради
съпричиняване обезщетение за неимуществени вреди и е била отхвърлена за
горница над 16 000лв. до поисканата част от 30 000лв от общо твърдян размер
на дължимо от застрахователя обезщетение от 60 000лв., не е била обжалвана.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал. 1
и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на пълномощниците на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8