Присъда по дело №1724/2011 на Районен съд - Шумен

П  Р И  С  Ъ  Д  А

17/14.2.2012г.                                                                                                гр. Шумен

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯН АНГЕЛОВ

                                                Съдебни заседатели: М.Д.

   Еленка З.               

 

при участието на секретаря В. С. и прокурор Димитров, като разгледа докладваното от съдия Ангелов НОХД № 1724/2011 г. по описа на Шуменски районен съд

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.К.С. с ЕГН **********, роден на *** *** Митрополия, местоживеене *** Търново, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.08.2011 г. в гр. Шумен, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с М.Ю.М., отнел чужди движими вещи – златен медальон 14 карата с тегло 1 гр., златно синджирче 14 карата с тегло 3 гр., кутия за ценности – тип сувенир, кутия за ценности – стъклена, 2 герданчета от перлички, сребърно синджирче с тегло 5 гр., пари – 2.60 лева, мобилен телефон „Моторола” /Мовистар Испания/, всичко на обща стойност 245.60 лева от владението на Н.С.С., без съгласие на владелеца, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 58а от НК, го осъжда на “лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години.

На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 41, ал. 6 от НК, определя първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие закрит тип.

На основание чл. 23-25 от НК, ОПРЕДЕЛЯ общо наказание на Т.К.С. с ЕГН ********** между наложените му с настоящата присъда и с присъда по НОХД № 656/2011 г. по описа на РС – Търговище, влязла в законна сила на 12.10.2011 г., до размера на най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години.

На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 41, ал. 6 от НК, определя първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на определеното общо наказанието в затворническо общежитие закрит тип.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК, приспада изтърпяната част от така определеното общо наказание.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Ю.М. с ЕГН **********, роден на *** ***, местоживеене ***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.08.2011 г. в гр. Шумен, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Т.К.С., отнел чужди движими вещи – златен медальон 14 карата с тегло 1 гр., златно синджирче 14 карата с тегло 3 гр., кутия за ценности – тип сувенир, кутия за ценности – стъклена, 2 герданчета от перлички, сребърно синджирче с тегло 5 гр., пари – 2.60 лева, мобилен телефон „Моторола” /Мовистар Испания/, всичко на обща стойност 245.60 лева от владението на Н.С.С., без съгласие на владелеца, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 58а от НК, го осъжда на “лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години.

На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 41, ал. 6 от НК, определя първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие закрит тип.

На основание чл. 23-25 от НК, ОПРЕДЕЛЯ общо наказание на М.Ю.М. с ЕГН ********** между наложените му с настоящата присъда и с присъда по НОХД № 656/2011 г. по описа на РС – Търговище, влязла в законна сила на 12.10.2011 г., до размера на най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години.

На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 41, ал. 6 от НК, определя първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на определеното общо наказанието в затворническо общежитие закрит тип.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК, приспада изтърпяната част от така определеното общо наказание.

 

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т.К.С. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС направени деловодни разноски в размер на 7.50 /седем лева и 50 ст./ лева.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т.К.С. с ЕГН ********** да заплати по смети по сметка на ОД на МВР - Шумен направени деловодни разноски в размер на 20 / двадесет/ лева.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.Ю.М. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС направени деловодни разноски в размер на 7.50 /седем лева и 50 ст./ лева.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.Ю.М. с ЕГН ********** да заплати по смети по сметка на ОД на МВР - Шумен направени деловодни разноски в размер на 20 / двадесет/ лева.

 

            Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ШОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

  Мотиви към присъда по НОХД № 1724 по описа за 2011 год. на ШРС

 

Подсъдимите Т.К.С. и М.Ю.М. са предадени на съд за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б „а” и „б” вр. чл.20 ал.2  НК.

 

В съдебно заседание подсъдимите преди даване ход на делото изявиха желание да се възползват от  диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 14.02.2012 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира  повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатите  обвинения, като пледира за налагане на наказание “лишаване от свобода” в размер близък до минималния.

Процесуалният представител на подсъдимите – адв.П. от ШАК , пледира за налагане на наказание “лишаване от свобода” в минималния, предвиден в НК размер.

В хода на съдебното следствие подсъдимите С. и М. заявяват, че разбират в какво са обвинени,  признават се за виновни в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявяват, че са наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и са съгласни с тях. В последната си дума заявяват, че съжаляват за постъпката си.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Подсъдимите са осъждани многократно за извършени от тях престъпления от общ характер. Въпреки този факт, подсъдимите продължили престъпната си дейност. През летните месеци на 2011г., С. и М. посещавали различни населени места на територията на Република България, където извършили множество престъпления от общ характер. В късните часове на 01.08.2011г., подсъдимите пристигнали с автобус в Шумен, като в игрална зала в близост до автогарата на Шумен изхарчили всичките си пари. Около 03.00 часа, вече на 02.08.2011 г., подсъдимите решили да се разходят по улиците на Шумен. Около 04.30 часа, преминали покрай дома на Н.С.,***, като забелязали, че прозорец на жилището, находящо се на първия етаж на жилищната сграда бил отворен. С. и М. решили да проникнат вътре с цел да откраднат вещи, които впоследствие да продадат, за да си осигурят парични средства. В изпълнение на замисъла, С. повдигнал М., който през прозореца влязъл в жилището, като последния от жилището взел златен медальон-14 карата с тегло 1 гр., златно синджирче- 14 карата с тегло 3 гр., кутия за ценности – тип сувенир, кутия за ценности- стъклена, 2 герданчета от перлички, сребърно синджирче с тегло 5 грама, пари – 2.60 лева, мобилен телефон „Моторола”/от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че стойността на отнетото е в размер на 245.60 лева/. Впоследствие, М. подпомогнат от другия подсъдим напуснал жилището, като в следващите часове двамата се разпоредили с посочените по горе вещи.

 

         Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията  на подсъдимите С. и М., направени в хода на съкратеното съдебно следствие, които  в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.  Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:  

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по  чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б „а” и „б” вр. чл.20 ал.2  НК, тъй като при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършители са извършили кражба.

     От субективна страна престъплението  е извършено с  пряко насочен умисъл.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането от страна на двамата подсъдими на обществените отношения, гарантиращи собствеността.

При определяне на наказанията на подсъдимите за извършеното от тях престъпление съдът прецени:  степента на обществената  опасност на  деянието,  степента  на обществена опасност на подсъдимите,  както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:

            * смекчаващите вината обстоятелства – самопризнания, добросъвестно поведение в наказателния процес;

            * отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на двамата подсъдими, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1  от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не констатира  многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по чл. чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б „а” и „б” вр. чл.20 ал.2  НК,  е предвидено наказание "лишаване от свобода"   от 2 до 10 години . Съдът, съобразявайки горните обстоятелства  счита, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимите С. и М. ще бъде определяне на  идентични наказания в размер близък до минимално предвидения в посочената по горе разпоредба размер, а именно  по  три години  «лишаване от свобода». На основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на  наказанията « лишаване от свобода»   следва да бъде намален с 1/3 и на  подсъдимите  С. и М. следва да бъде наложено наказание от по две  години   “лишаване от свобода”. На осн. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС редуцираното наказание, двамата подсъдими  следва да  изтърпят при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Съобразявайки се с принципите, заложени в чл.23-25 НК, определи общо наказание на двамата подсъдими, между наложените с настоящата присъда и с присъда по НОХД № 656/2011г. на Районен съд гр.Търговище до размера на най-тежкото наказание, а именно от по две години „лишаване от свобода”, като на осн. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС определеното общо наказание, двамата подсъдими  също следва да  изтърпят при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип

   Така определения размер на  наказанията , съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените лица. Освен това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

            По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на  подсъдимите Т.К.С. и М.Ю.М.  направените по делото разноски.

  Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                                        Районен съдия: