Р
Е Ш Е Н И Е
№І-133 19.11.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1. Пламена Върбанова
2. мл.с.М.
Мавродиева
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1348 по описа за 2019 година на Окръжен
съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Агенция по заетостта, гр.София,бул.“Княз
Ал.Дондуков“№3,БУЛСТАТ *********, представлявана от Изпълнителния директор
Драгомир Джованов Николов чрез Иванка Танева Иванова-главен юрисконсулт в
Дирекция „Регионална служба по заетостта“-Бургас със съдебен адрес: гр.Бургас,бул.“Янко Комитов“№3,ет.6,
против Решение № 1504/13.06.2019г., постановено по гр.д.№ 5004/2018г. по описа
на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска
на въззивника-ищец против „ПРИНСХОРН“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление:гр.Бургас,кв.“Победа“,ул.“Ген Вл.Вазов“№11, за осъждане на ответното дружество да заплати
сумата от 14988,62 лева, получени по силата сключен между страните договор №
202-0641-16-51363 от 09.11.2016г. за изплащане на трудови възнаграждения,
допълнителните такива и осигурителни вноски за безработни лица, наети на
разкрити от работодателя-ответник работни места, ведно със законната лихва за
забава върху горната сума от затата на подаване на исковата молба на
02.07.2018г. до окончателното й изплащане;присъдени са разноски в размер на 115
лева в тежест на Агенция по заетостта.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано,
постановено при нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените
правила.Сочи се, че по делото безспорно било установено наличие на облигационно
правоотношение между страните, както и неизпълнение на договорните задължения
от страна на ответното дружество, като се изтъкват доводи по правата и
задълженията на страните по процесния договор.БРС приел, че клаузата по т.10.4
от договора по своята същност бил клауза за неустойка, която била нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като страните уговаряли връщане на всички
получени по договора суми при частично неточно изпълнение на задълженията,
който извод на съда обаче бил неправилен.В случая чрез клаузата за неустойка
страните уговорили размера на обезщетението,което ще заплати неизправната
страна при неизпълнение на своите задължения като в случая тази санкция била с
цел гарантиране на изплащането на трудовите възнаграждения на наетите по
договора безработни лица. Моли се постановяване на решение, с което обжалваното
решение бъде отменено и иска уважен.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание юрисконсулт Иванова като процесуален представител на въззивника
Агенция по заетостта поддържа въззивната жалба и моли уважаването й.
Препис от
въззивната жалба е връчен за писмен
отговор на насрещната страна, която в законоустановения срок не депозира писмен
отговор по същата. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуален
представител на въззиваемото дружество не се явява; не се ангажира становище по
въззивната жалба.
Правното
основание на иска е чл.79 ЗЗД.
Въззивният състав при Окръжен съд-Бургас, след
като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ответника и взе предвид
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, приема следното:
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок
от страна с право на обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, като съображенията на настоящия въззивен
състав за това са следните:
Производството пред РС-Бургас
образувано по исковата молба на Агенцията по заетостта с БУЛСТАТ
********* гр.София,бул.“Дондуков“№3,представлявана от изпълнителния директор
Драгомир Николов и действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Иванка Танева
Иванова, против „ПРИНСХОРН„ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас,кв.“Победа“,ул.“Ген Владимир Вазов“№11, представлявано от
Тихомир Атанасов/управител/, с която на основание чл.10.4.1 от сключен между страните договор №
202-0641-16-51363/09.11.2016г. се претендира осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 14 988,62 лева,представляващи получени по силата на същия договор средства
за трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение по КТ и
осигурителни вноски за безработни лица, наети
на разкрити от работодателя „ПРИНСХОРН“ ЕООД работни места, ведно със
законната лихва за забава върху горната сума от датата на подаването на
исковата молба – 02.07.2018 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.Твърди се, че по силата на сключения
между страните договор/цитиран по-горе/, на ответника в качеството му на работодател, е
изплатена сумата от 14 988,62 лева от държавния бюджет, представляваща
минимална помощ за заетост, съгласно разпоредбите на Регламент на ЕК
1407/2013 г. за трудово възнаграждение, допълнителни трудови възнаграждения
по КТ и за осигурителни вноски за безработни лица, наети на разкритите от
работодателя по реда и условията на чл.
36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта работни места.
Според договор №
202-0641-16-51363/09.11.2016г.,сключен между страните,възнагражденията е
следвало да бъдат изплащани по банков път
на наетите лица, а плащането да бъде удостоверено чрез съответно банково извлечение, като ежемесечно до 15-то
число на месеца да бъде предоставен и следващия се отчетен комплект
документи,сред които е и нареждане за масово плащане за извършения банков
кредит по електронните дебитни карти на наетите лица/ т.7.5.4 от
договора/. При неизпълнение на тези си задължения Работодателят се
задължил да възстанови получените средства по договора, ведно със законната
лихва върху тях / т.10.4 от договора/.В исковата молба се сочи, че ответникът
не е изпълнил поетите по договора задължения, тъй като не е представил доказателства,че трудовите възнаграждения на
наетите по договора безработни лица са платени изцяло по банков път,тъй като 50
% от трудовите възнаграждения на наетите лица за месец януари2017 г. са
изплатени в брой; за месеците февруари, май и юни 2017г. в отчетните документи,
представени от Работодателя, са представени РКО , от които е видно, че
трудовите възнаграждения на всички наети по договора лица са изплатени в брой,
което съставлява нарушение на т. 7.6.1 от договора.
С писмо с изх. №
20-02-02-1095/10.08.2017 г. на ДБТ - Бургас работодателят „ПРИНСХОРН“ ЕООД е
уведомен, че поради неизпълнение на поетите от негова страна задължения
договорът се прекратява, като му е определен срок за възстановяване на
получените средства в размер на 14 988,62 лева и 749,43 лева /последната
представляваща 5% лихва върху главницата/. Писмото е получено лично от
представляващия търговското дружество на 10.08.2017 г., като определеният срок
за доброволно изпълнение е изтекъл на 11.09.2017 г., но сумата не била
възстановена.
В срока по чл.131 ГПК от „ПРИНСХОРН“ ЕООД е предявен отговор на исковата молба, с който се излага
становище за допустимостта на иска, като се сочи обаче, че същият е
неоснователен.На първо място се твърди, че поради грешка в програмния продукт
на "Инвестбанк", част от заплатите за месец януари 2017г. не могли да
бъдат платени по банков път, поради което
на петима от работници възнагражденията били платени в брой, за което били
съставени и съответните касови ордери.По тази причина и заплатите за месеците февруари, май и юни
2017г. били заплатени с РКО, за което
били изпратени съответните уведомителни писма до Агенция по заетостта. Отделно
от това ответното дружество сочи, че ако
ищецът е считал това за нарушение на договора, е следвало още първия месец да прекрати договора
и да поиска връщането на сумите и като
не е направено това, следвало да се
възприеме, че не е налице неизпълнение на задълженията по договора. Сочи се
също така, че КТ не забранява плащането на трудовото възнаграждение да се
извършва в брой. При условията не евентуалност се заявява нищожност на клаузата
на т. 10. 4 във вр. с чл. 10, т. 4. 1. и чл.7.5.4 от договор № 202-0641-16-51363/09.11.2016г.,
която клауза сама по себе си
съставлявала неустойка за договорно неизпълнение, без обаче изрично да има
уговорена клауза за неустойка. Възприета като договорна неустойка, същата
противоречала на добрите нрави и се явявала нищожна. Отделно от това заявява,
че липсва виновно поведение от страна на ответника, поради което и не следвало
да носи отговорност. „ПРИНСХОРН“ ЕООД
сочи, че ответното дружество не следва да отговоря, тъй като е добросъвестно и
следва да се приложи принципа на защита на легитимния интерес.
Бургаският районен съд
е счел, че процесната клауза от договор
№ 202-0641-16-51363/09.11.2016г.,сключен между страните, предвиждаща връщане на всички
получени суми по същия договор при частичното му неизпълнение е нищожна като противоречаща на добрите нрави,
поради което е отхвърлила иска като неоснователен.
Бургаският Окръжен съд
намира този извод на районният съд за незаконосъобразен,което прави обжалваното
решение неправилно, по следните
съображения:
Не се спори, че между
страните по делото е възникнала облигационно-правна връзка възоснова на
сключения между тях договор №
202-0641-16-51363/09.11.2016г., по силата на който Агенцията по заетостта чрез
Дирекция "Бюро по труда" – Бургас като възложител предоставя/възстановява
на ответното дружество-работодател „ПРИНСХОРН“ ЕООД средства от държавния бюджет, представляващи
схема за минимална помощ за заетост съгласно разпоредбите на Регламент на ЕК
1407/2013 г., в общ размер от ЗЗ 841 лева за допълнително трудово
възнаграждение на наставник за 10 работни места.
Съобразно уговорките
между страните средствата се предоставят по реда и условията на чл.
36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта за
всяко насочено от възложителя лице, наето по трудов договор, на пълно или
непълно работно време, за срок не по-малък от 18 месеца, като средствата се
заплащат ежемесечно за всяко наето от работодателя лице по смисъла на чл. 36,
ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта , за времето, през което е било на
работа, но за не повече от 9 месеца/точка 2 от договора/.
От допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от никоя от страните по
договора, се установява, че общата сума
по договор № 202-0641-16-51363/09.11.2016г., приведена от Агенция по
заетостта по банкова сметка с титуляр
ответното дружество „ПРИНСХОРН“ ЕООД, е в размер на 14 988,62 лева, като няма забава в плащанията по договора,
единствено за месец април 2017г. имало забава за 25 дни за сумата от 140,25
лева/срокът за тази сума бил до 05.06.2017г./
Между страните няма
спор и видно от представените от ищеца писма, изходящи от ответното дружество,
а именно:уведомително писмо изх.№ 39 от 16.03.2017г.-л.22 от делото на БРС, с
приложени 5 броя РКО;придружително писмо изх.№45,постъпило в Дирекция „БТ“-Бургас
на 18.04.2017г.-л.34 от делото на БРС, с приложени 6 броя РКО и уведомително
писмо от 12.05.2017г./л. 42 от делото на БРС/ с приложени 4 броя РКО,
работодателят заплатил на служители трудови възнаграждения в брой, а не по
банков път, както следва: за месец януари
2017година- 1 550,72 лева;
за месец февруари 2017г. – 1 763,94 лева и за месец май 2017г.-1550,72 лева.Изложеното
безспорно се установява и от назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, ценена от съда като обективно и компетентно дадена.Видно от
заключението на в.л. Паскалина Бангеева, общата сума , заплатена като трудови
възнаграждения на служители от
„ПРИНСХОРН“ ЕООД не по банков път ,е 4 865,38 лева.
С оглед правозащитното възражение на
„ПРИНСХОРН“ ЕООД- че за конкретно посочени в исковата молба месеци трудовите
възнаграждения на служители били заплатени
не по банков път, а с разходни касови ордери
поради срив в системата на обслужващата ответника банка, по почин на ответното
дружество пред БРС е разпитан служител
на „ИНВЕСТБАНК“АД клон Бургас, финансов център-ул.“ Стефан Стамболов“№47-свидетелката
М. Я. Същата свидетелка категорично заявява,
че през периода месец януари 2017г.-месец юни 2017г. не е имало грешка в
програмния продукт на банката.
Свидетелят Г. Ч.,която
била служител в Дирекция „Бюро по
труда“-Бургас през процесния период от време установява, че документите, които
следвало да се представят от „ПРИНСХОРН“ ЕООД, се представяли все в последния
момент; доста труден договор бил и че имало разговори с „ПРИНСХОРН“ ЕООД по отношение на плащанията.
В сключения между страните договор №
202-0641-16-51363/09.11.2016г.,раздел ІІ „ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ“,т.7
„Работодателят се задължава“, са визирани задълженията на работодателя,като в
т.7.5 от договора е предвидено, че за
периода на субсидиране по договора Работодателят следва да представя ежемесечно
на Възложителя на хартиен носител или по електронен път сКЕП/сканирани до 15-то
число на вмесеца, следващ изтеклия, изброени в отделни точки документи, като
според т.7.5.4 е следвало да
представя копие на разплащателна
ведомост или официална справка за изплатени поименно средства на
лицето/лицето …,както и нареждане за масово плащане за извършения
банков превод по електронни дебитни карти;
Според текста на т.7.6.1.
от договора, Работодателят извършва банков
превод по електронните дебитни карти на лицето/лицата на полагащите им се
възнаграждения,включая и на
наставника, ако има такъв.
Според т.10.4.1 от договора при непредставяне на документите по т.7.5 до един месец
от изтичане на определения срок Работодателят дължи връщане на цялата
получена сума по т.1.1 от договора, ведно със законната лихва върху нея за
съответното лице/лица по т.7.3.1 и по т.7.8 и по точка 1.2 ,ведно
със законната лихва върху нея за съответния наставник/наставници по т.7.3.2.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира за неоснователно твърдението на въззивника-
че не носи вина за извършените плащания на работниците си с разходни касови
ордери, а не по банков път по дебитните им карти, тъй като безспорно се
установи от разпита на свидетелката М. Я.-че
през периода месец януари 2017г.-месец юни 2017г. не е имало грешка в
програмния продукт на банка „ИНВЕСТБАНК“АД.Т.е.- нямало е никаква обективна
пречка плащането да се извърши по банков път, респ- дори и да имаше такъв срив
в системата на Банката, би могло плащането да се извърши по банков път от друга
банка.
Неоснователно е и
възражението на ответника относно това какво следвало да бъде поведението на ищеца
“Агенция по заетостта“- че при наличие на установено нарушение /непредставяне
на документите по т.7,5 от договора/ Агенцията следвало да претендира незабавно
възстановяване на получените суми.Както се посочи по-горе, договорът между
страните е бил сключен за сумата от 33841 лева, приведената сума в изпълнение на договора е била в общ размер от 14988,62 лева и след
констатирано неизпълнение на клаузите от договора, Агенция по заетостта с писмо
от 10.08.2017г. го е прекратила и е
поканила ответното дружество да
възстанови получената сума .
Неоснователно е и
заявеното възражение на ответника-
че нямало изрична забрана трудовото
възнаграждение да се изплаща в брой с разписка, аргумент от което извлича от
разпоредбата на чл. 270,ал.3 КТ. В
случая „ПРИНСХОРН“ ЕООД и Агенция по заетостта
са сключили граждански договор, но естеството на взаимно поетите права и
задължения по този договор са в съответствие с цели и задачи, които са
предвидени в специален закон / Закон за насърчаване на заетостта/ и безспорно приложение следва да намери
именно така сключения между страните граждански договор, а не цитираната от ответника разпоредба на Кодекса на труда.
Неоснователно е и
възражението на ответника за нищожност на клаузата по договора, предвиждаща връщане на
полученото по същия договор . Това е така, тъй като в договора, сключен по реда
и условията на чл.36,ал.2 от Закон за
насърчаване на заетостта, са предвидени
отчетните форми и приложения към
тях за всеки месец, удостоверяващи плащанията на работодателя.Последица от неизпълнение
на всички клаузи от договора,в това число и непредставяне във фиксирания в
договора срок на всички от изброените
документи,посочени в договора и необходими при отчитане от работодателя към Агенция по заетостта, води до задействане
на клаузи за отговорност, предвидени в същия договор,в случая на чл.10,т.4.1 от договора.
Според цитираната
договорна разпоредба /чл.10,т.4.1/,при непредставяне на документите по т.7.5 до
договора до един месец от изтичане на
определения срок, работодателят дължи връщане на цялата получена сума- по т.1.1,
ведно със законната лихва върху нея за
съответното лице/лица по т.7.3.1 и по т.7.8,
и по т.1.2 ,ведно със законната лихва върху нея за съответния
наставник/наставници по т.7.3.2.
С Решение № 726/30.11.2010г.,
постановено по гр.д.№ 121/2010г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС по реда на
чл.290 ГПК , е прието за допустимо и
непротиворечащо на добрите нрави-
страните да уговарят положително или отрицателно обстоятелство, което да
обективира неизпълнението и да произведе задължение за връщане на получените
средства в пълен размер.Прието е , че връщането на получената субсидия има
както наказателна, така и обезщетителна функция; сочи се, че срещу
предоставянето на имуществена облага държавата приема за еквивалентно
работодателят единствено да е изряден по отношение на други негови задължения,
произтичащи от това му качество за целия период на договора, да изпълнява
срочно и добросъвестно най-вече задълженията си спрямо наетото с трудов договор
лице и бюджета,като заплаща трудовото възнаграждение,внася дължимите
осигурителни вноски и др. Щом страните са договорили както формата , по която
ще се съди за изпълнението на тези задължения, така и за последиците от
неизпълнението им, неустойката е
допустима договорна форма за компенсация на вредите в този случай. ВКС в
цитираното решение приема,че работодателят получава материална облага от
държавата, без престация с имуществен еквивалент от своя страна, срещу поемане
по договорен път на насрещно задължение работодателят да бъде точен при
изпълнението на други свои задължения–спрямо наетия работник и бюджета. Тези
задължения са в сферата на трудовото и осигурителното право, но гражданска е
уговорката по отчетността им под установената в договора форма, гражданско е и основанието
от неизправната страна да се иска
връщане на получената облага, която би се оказала неоснователно обогатяване за
него в случай, че не изпълни обещанието си да бъде изряден по отношение на
дължимите към работника и бюджета плащания.
Както се констатира и посочи
по-горе, работодателят не е представил в указания срок на Агенция по заетостта доказателства за това:трудовите
възнаграждения на наетите по договора безработни лица да са изплатени изцяло по банков път за месец
януари 2017г.,а за месеците февруари, май и юни 2017г. са изцяло изплатени в брой, а не по банков
път/неизпълнение по т.7.5 от договора/, както и не е представил всички
документи по т.7.5.4, а именно- нареждане за масово плащане за извършения
банков кредит по електронните дебитни карти на наетите лица за месеците
февруари, май и юни 2017г., поради което и на основание чл. 10.4.1 от Договора
следва да върне цялата получена по договора сума в размер на 14988,62
лева,ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от предявяване на иска
до окончателното й изплащане.
По изложените съображения предявения
иск е основателен и доказан.До обратния правен извод е стигнал районния съд, с
оглед на което обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно следва
да се отмени и се постанови съдебно
решение за уважаване на предявения иск.
На основание чл.80 ГПК съдът дължи
произнасяне по въпроса за разноските по делото.С оглед резултата по правния
спор и на основание чл. 78,ал.1 ГПК в тежест на въззиваемия ответник
„ПРИНСХОРН“ ЕООД следва да се възложат направените по делото разноски както следва: от първоинстанционното
производство-заплатена държавна такса от
599,54 лева и за възнаграждение на вещо
лице-90 лева; за въззивното производство- 299,77 лева .
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
Решение № 1504/13.06.2019г., постановено по гр.д.№ 5004/2018г. по описа на
РС-Бургас, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ПРИНСХОРН“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас,кв.“Победа“,ул.“Ген Вл.Вазов“№11 представлявано от
Тихомир Иванов Атанасов, да заплати на Агенция по заетостта,БУЛСТАТ ********* с
адрес: гр.София,бул.“Дондуков“№3, представлявано от изпълнителния директор Драгомир Джованов Николов , сумата от
14 988,62 лева/ четиринадесет хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки/, получени на основание сключен Договор №
202-0641-16-51363 от 09.11.2016г. за
изплащане на трудови възнаграждения,допълнителни такива и осигурителни вноски
за безработни лица, наети на разкрити от работодателя-ответник „ПРИНСХОРН“ ЕООД работни места, ведно със
законната лихва за забава върху горепосочаната сума, начиная от предявяване на
исковата молба на 02.07.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„ПРИНСХОРН“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, кв.“Победа“,ул.“Ген Вл.Вазов“№11 представлявано от Тихомир Иванов
Атанасов, да заплати на Агенция по заетостта,БУЛСТАТ ********* с адрес:
гр.София,бул.“Дондуков“№3, представлявано от изпълнителния директор Драгомир Джованов Николов,съдебно-деловодни
разноски, извършени пред БРС и БОС в общ размер от 989,31 лева/
деветстотин осемдесет и девет лева и
тридесет и една стотинки/.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове:1/
2/ мл.с.